УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!
Приключва първата сесия на 44-ото Народно събрание, а с това и първите 100 дни на Парламента. Ако „денят се познава от сутринта“, перспективата не е добра. Необходима е трезва преценка на ситуацията и съответно – предприемане на необходимите адекватни мерки и решения. При ясен хоризонт с предстоящо председателство, България няма право на грешки, нещо повече, няма право на съмнение за грешки.
А всъщност, какво отчитаме?
Липса на ясна програма и платформа за управление. Хаос в управлението. Грешната формула за управленско мнозинство заложи грешка в изпълнението. Липса на законопроекти на мнозинството и на Министерския съвет. Налице – подмяна на вота – избирателите са излъгани. Високи пенсии? Напротив. Високи доходи? Напротив. Налице – омраза, агресия, разделение, липса на перспектива. Агресията е навсякъде – в училищата, в болниците, на улицата, по пътища и магистрали, паркове и градини. Това не е драматичен сценарий за филм, това е нашето настояще. Малкото законодателни инициативи затвърждават усещането за хаос, безпътица и липса на дългосрочна визия. Предложенията по Изборния кодекс, Закона за движение по пътищата, за плащанията в брой, клас „прослужено време“, за съдебната власт, продажбата на земеделска земя – това са все примери в тази посока. Наблюдаваме решения на парче – няма дебати по важни въпроси относно икономически растеж, нови и трайни работни места, стратегия в областта на образованието, здравеопазването, има нещо по-тревожно – тенденция за отстъпление от поети ангажименти с Договора за Европейския съюз.
Вместо да заложим на шансовете на България от членството в Европейския съюз с високо производство, утвърдени бизнес-правила, административни стандарти и европейски ценности, ние отново и отново биваме връщани в старите модели на мислене и поведение от времето на Студената война. Тъжно е, а и доста тревожно, когато това се случва 13 години след присъединяване към НАТО и 10 години членство в Европейския съюз.
Движението за права и свободи е от малкото български партии, а в сегашното Народно събрание е единствена, подкрепила твърдо натовската идея още в далечната 1990 г., като нашият почетен председател е и един от първите, а след него и цялата парламентарна група на ДПС, подписали петицията от 22 декември 1990 г. От самото начало ДПС заема твърда позиция и вече 27 години последователно провежда убедено своята евроатлантическа политика.
В началото, докато повечето политически партии колебливо се ослушват, питайки се дали този избор след време ще бъде определен като стратегически правилен или фатален за страната ни, водени от националния интерес, ДПС начело със своя истински лидер д-р Ахмед Доган призовава:
„Важното в случая е ние, народните представители, които представляваме волята на върховния суверен на страната, обикновения гражданин и трудовия човек, да надделеем партийните и политическите си пристрастия и различия и да застанем с лице към утрешния ден на България.“
Днес е лесно (стига да има воля) да се защитава евроатлантическата принадлежност на България, но цитатите са от зората на демокрацията, когато мнозина бяха против, а други не само не правеха нищо, дори не осъзнаваха възможността страната ни да изпадне във фатална политическа и икономическа изолация. ДПС има шанса да е сред тези, които имат значим принос и активна роля за членството ни в евроатлантическите структури.
В историческата си реч от май 1999 г. лидерът на ДПС препотвърди позицията по въпроса за членството ни в НАТО. Твърдо и категорично.
Цитирам: „В качеството си на универсални и безусловни, правата на човека не зависят нито от желанието и зрелостта на мнозинството в обществото, нито от компетентността и волята на държавата. Защото съвременният свят е издигнал в мярка за ценност живота на всеки човек на планетата.
..................
Именно в тази драматична ситуация на Балканите България има какво да предложи като модел за намирането на баланс между принципа за националната държава и принципа на етническата демокрация в рамките на гражданското общество.
Политическата матрица на българския модел за решаването на етническите проблеми предполага реална интеграция, а не обособяване и търсене на автономия. В политическия инструментариум на българския модел доминират такива понятия, като мир, баланс, толерантност, диалог, съгласие, равнопоставеност и партньорство.“
Членството в НАТО и ЕС означава победа на демокрацията и укрепване на демократичните институции и развита икономика. Означава външна сигурност и политическа стабилност. Още – европейски ценности и в този контекст – гарантирани човешки права и свободи и социална защита. Означава достойно място на България в евроатлантическото пространство и защита на националния интерес.
При формулирането на националния интерес би трябвало да се търси пресечната точка между интересите на всички български граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност. Би трябвало да разглеждаме българската нация не само в държавните граници на България, а и в общите европейски граници.
Би трябвало. Но какво е всъщност?
Липса на програма за управление. Разделение, ксенофобия, омраза, агресия, етническо противопоставяне, генериране на напрежение. Не само това. С включването на националисти във властта – отстъпление от евроатлантическите ценности, ерозиране на доверието в евроатлантическите структури.
Отново ще цитирам:
„Първото нещо... е да ограничим раждаемостта в маргинализираните общности, които на практика... държавата стимулира да раждат деца и да източват социални фондове...“
И още:
„... мерките, които трябва да бъдат набелязани, трябва да бъдат набелязани с оглед бъдещето на българската нация и оцеляването на българската държава, а не какво ще ни каже... Брюксел.“
Тези думи са изречени в Народното събрание преди 2 години. От сегашен вицепремиер. Не този, за който се сетихте, а другия. Факт е, че съставните части на формацията звучат идентично. Еднакво отдалечено от Европа и нейните ценности! Какво оправдание може да има лица с такива виждания да бъдат поставени на стратегически позиции в управлението на държавата? Няма оправдание. Няма логично обяснение. Затова има съмнение за преоценка на членството на България в евроатлантическите структури!
Това управление поставя сериозно въпроса за необходимостта от препотвърждение на нашето членство. Днес по-скоро би трябвало да обсъждаме реални стъпки за пълноценно участие в евроатлантическите структури, а не формално.
Не може националисти да участват в управлението и да очакваме преследване на стратегическите цели в тази насока. А всъщност управлението днес се осъществява от националисти. Какъв е приносът им в управлението? Скандали с нацистки привкус, високи огради за охрана на границата с мирис на корупция и същевременно връзка на националстическа формация в трафик на бежанци. Не може, недопустимо е те да са легитимното лице на правителството. Ако най-голямата партия не разполага с ресурс, нека да го заяви и да се потърси решение чрез вота на суверена.
Ако управленският капацитет на най-голямата политическа сила, част от семейството на ЕНП, позволява успешно председателство и решаване на неотложните въпроси – безработица, доходи, пенсии, здравеопазване, образование и сигурност, имат нашата подкрепа. В противен случай – да се сърдят на себе си.
Участието на националисти във властта означава по-малко демокрация, по-малко в икономически план, по-малко в борбата с корупцията, по-малко в областта на правата на човека, липса на реформи, а това са основни двигатели на мира и просперитета. Това са фактори, които определят и инвестиционния климат в страната.
Ниският икономически растеж няма как да реши проблемите. Отчитало се намаляване на безработицата. Да, ама заетитеб не се увеличават! Според годишния доклад на Европейската комисия за заетост и социално развитие за 2016 г. всеки пети младеж в България нито учи, нито работи. Въпреки високите за ЕС като цялонива на заетост, в България делът на работещите продължава да е под нивата на заетост за 2008 г. Единственото увеличение на фона на драстичното намаление за другите възрастови групи е увеличението на дела на работещите над 65 г. – с 0,5%.
Днес по-категорично отвсякога трябва да заявим, че демокрацията в нашата страна е застрашена, че мирът в нашата родина е на изпитание. Крайно време е да бъдат взети мерки за това.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Демокрацията, човешките права и свободи, върховенството на закона, социалната защита, справедливостта, сигурността, мирът са ценности, за които всеки ден трябва да водим битка.
Необходимо е обединение около евроатлантическите ценности, преследване на стратегическите цели и при председателството на Съвета на ЕС, в отговор на предизвикателствата на днешното време, да бъдем проактивни. За засилване на ролята и мястото на България в контекста на разширяването на НАТО и ЕС на Балканите, за движение от периферия към център.
Това изисква държавническо мислене и държавнически подход при решаване на проблемите. Европейска визия и европейски ценности, без популизъм и национал-популизъм! И – дългосрочен хоризонт!
За да не се сбъдне предупреждението на един талантлив съвременен писател, че тук млатенето и мразенето стават стандарт, ще припомня една източна мъдрост:
„Ако мислите за 1 ден напред – вземете си храна! Ако мислите за 1 година напред – посадете дърво! Ако мислите за 100 години напред – образовайте децата си.“
