УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!

Преди дни за пореден път станахме свидетели на брутална агресия в Асеновград, която Движение за права и свободи остро и категорично осъжда. Призоваваме за предприемане на спешни действия от компетентните органи в държавата. Последвалото напрежение само по себе си е тревожен знак за състоянието на обществото и е крайно време всички да погледнем реалността в очите и с общи усилия да осигурим мирното бъдеще за нашите деца. За пореден път заявяваме, че осъждаме всякаква форма на агресия, както и за пореден път успоредно алармираме и поставяме въпроса за предпоставките, които създават  такъв тип агресия в обществото. За да се преборим с агресията трябва да се преборим с предпоставките, които създават такъв модел на поведение.  Когато в държавата се толерират хора, които публично демонстрират своята омраза и имат агресивно поведение, това е определен сигнал към обществото.  

Налагането на езика на омразата, насаждането на омраза, официализирането на омразата е на път да създаде проблем на демокрацията в страната ни. И не само. Симптомите са повече от тревожни.

И всъщност какво имам предвид – ясно казано, пожар не се гаси с бензин!

Ще посоча само няколко заглавия в медии:

„Вицепремиерът Валери Симеонов отложи тристранка, за да се разправя с циганите в Асеновград“, „Симеонов: Да търсят къща по къща биячите в Асеновград“ и др.

Пак от медиите – „Държавните органи имат пълната политическа подкрепа да издирят биячите в Асеновград къща по къща в циганския квартал – никакви компромиси“, написа в туитър вицепремиерът Валери Симеонов.“

„В рамките на това управление има и ще продължава да има по-различен подход към междуетническите проблеми. Това каза Симеонов по време насрещата с протестиращите граждани в Асеновград.“

„Той обясни, чеинцидентът в района на язовир „40-те извора“ е възникнал на битова основа, но е прераснал в етническо противопоставяне.“ – това също е цитат от медиите.

Независимо от предупрежденията от наша страна, наблюдаваме неглижиране на проблема с агресията като цяло в обществото, за проявите и актовете на омраза и етническо противопоставяне. Няма да се откажем да поставяме проблема за решаване, искаме и дебати по тези въпроси както в нашия Парламент, така и в Европейския парламент. Не трябва да пропиляваме шанса си след 28 години мирен преход да захвърлим постигнатото и да пренебрегнем една работеща уникална формула, получила и международно признание – Българският етнически модел.

Ние от ДПС искаме да заявим нашето разбиране по отношение на компетентните държавни органи – те трябва спокойно и професионално да вършат работата си, без да допускат политическа намеса. Когато така професионално изпълняват своите високо отговорни държавни функции, органите не се нуждаят от политическа подкрепа, тя им се дължи. И така е винаги. Независимо дали се преследват деяния на вицепремиери или обикновени граждани.

Обръщам се към основната политическа сила, която носи отговорност за управлението в страната – липсата на първите седем години, казано в най-лека форма, няма да намали отговорността на най-голямата политическа сила. И не говорим в далечна перспектива, а съвсем скоро. Кой дава мандат на вицепремиер да определя инцидента като „етническо противопоставяне“ и дори в момент като този отново да противопоставя отделни групи от населението с изрази като (цитат от медия) „Аз съм на ваша страна и не само аз“.

Уважаеми основни управляващи, нека не забравяме, че има закон и докато тече разследване подранилите изводи и констатации са по-скоро внушения и не са в интерес на авторитета на органите и могат изключително много да навредят. Ще спра с позоваването на закона без да коментирам основни принципи, залегнали и в нашата Конституция.

В противен случай би трябвало да попитам да блъскаш, ако ползвам цитат – да изблъскаш, възрастна жена или хора от цял автобус и да не носиш отговорност – на какво основание?! Няма да продължавам с демонстрацията на незачитане на основни права и на закона – в чий интерес е?!

Ще оставя без коментар дори изявлението, че „В рамките на това управление има и ще продължава да има по-различен подход към междуетническите проблеми.“. Това изявление носи допълнителен заряд и по-скоро се асоциира с друго, различно от решаване на проблем. Има база за това, създадена през цялото битуване на конкретната политическа формация и нейния представляващ.

Основни носители на отговорността, нашите въпроси са по-скоро и основно към вас.

Нека да осъдим агресията и омразата в техните различни проявления, нека изискваме прилагането на закона и наказването на установените виновници за такива деяния. В същото време да изискваме всеки орган в рамките на своята компетентност да действа и да се произнася в рамките на законовите си компетенции и да не забравяме основната мисия като политици – да успокояваме обществото, за да не се нагнетява допълнително напрежение. И още нещо – да отчитаме, че наказателната отговорност е лична и заради етническата принадлежност на провинили се лица или на престъпници, да внушаваме колективна отговорност на цели етнически групи е крайно опасно и противоречи на закона. И не само не следва да толерираме, а трябва да пресичаме всяка възможност за подобни внушения.

И не е излишно да повторя – пожар с бензин не се гаси!

В противен случай вече няма да има нужда да се поставя въпросът има ли държава, която да гарантира правата и свободите на своите граждани.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Движението за права и свободи осъждайки остро всяка проява на разделение и омраза, всяка демонстрация на нетолерантност, етническо и верско противопоставяне, призовава Народното събрание да подкрепи нашата декларация и всички компетентни органи незабавно да предприемат мерки за наказване на виновниците. Крайно време е да направим дебати по въпроса относно състоянието на демокрацията в страната, за състоянието на обществото, различните форми на агресия, заплахата за мира и демокрацията в страната и мерките, които държавата предприема за справяне с проблема.

Мирът и демокрацията са ценности, които ние трябва да защитаваме с всички сили. Няма нищо по-важно от разбирателството и мирното съжителстване на всички етноси в страната, за да можем с обединени общи усилия, в заедност да постигаме напредък. Това е дълг и отговорност на всички политици, на всички органи в държавата, на всички граждани. С най-голяма сила това важи за тези, които са във властта и управляват държавата.

Благодаря Ви за вниманието!

Мустафа Карадайъ: Осъждаме всякаква форма на агресия, успоредно алармираме и поставяме въпроса за предпоставките, които създават  такъв тип агресия в обществото. За да се преборим с агресията трябва да се преборим с предпоставките, които създават такъв модел на поведение.  Когато в държавата се толерират хора, които публично правят агресия и имат агресивно поведение, това е определен сигнал към обществото.  

Споразумението трябва да гарантира тяхното общо бъдеще в ЕС

"Ние не искаме бодлива тел, не искаме повече гробища, искаме мир и демокрация. Искаме единство. Искаме обединението на острова."

Лозунг издигнат от кипърски граждани

От 1974г. насам средиземноморският остров Кипър е разделен на две етнически държави и е силно милитаризиран. В продължение на повече от 40 години, всички граждани на Кипър (независимо дали са етнически гърци, турци или маронити) живеят в несигурност и страх от "другия". Градовете Вароша и Нокозия са символи на насилие - бомбардирани и изоставени хотели, улици с разграбени магазини, ресторанти, къщи, барикади и бодлива тел. Цялостното и трайно уреждане на отношенията между Севернокипърската турската република и Република Кипър е от изключително значение както за острова, така и за целия източносредиземноморски регион и ЕС. В Средиземно море са и нестихващите конфликт в Сирия и Израел-Палестина, но към израело-палестинския конфликт ще се върна в по-долните редове. Обединението на Кипър ще улесни търговията, енергийната диверсификация, икономическото развитие и сигурността. По-важното обаче е, че трайно и всеобхватно решение ще сложи край на антагонизма между кипърските турци и кипърските гърци по отношение на сегашната ситуация и ще донесе мир и просперитет на всички кипърци, и по-специално на идните поколения.

Важно е да се отбележи, че последните усилия за уреждане на конфликта в Кипър са най-обещаващият шанс за обединение на острова, след неговото разделяне през 1974г. Оптимизмът в Кипър, че споразумение най-сетне може да бъде договорено, идва и от общия план на двамата лидери, наречен планът Анастасиадис – Акънджъ. И двамата лидери изразиха своята готовност да съобразят условията на споразумение с принципите, залегнали в Общата декларация от 2014г. Нещо повече, Общата декларация потвърждава, че кипърското споразумение ще се основава на двуобщностна, двузонова федерация с политическо равенство, както е посочено в съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и споразуменията на високо равнище. В допълнение, тя отново подчертава, че един обединен Кипър, като член на Организацията на обединените нации и на Европейския съюз, ще има единна международна правосубектност, единен суверенитет и едно гражданство. Общата декларация отбелязва още, че споразумението в Кипър трябва да зачита демократичните принципи, правата на човека и основните свободи на кипърските гърци и кипърските турци, еднакво, както и да гарантира тяхното общо бъдеще в обединен Кипър в рамките на Европейския съюз. 

За съжаление, организираните от ООН мирни преговори в Женева, през януари, не приключиха с постигнато споразумение. Всъщност, разговорите се провалиха, защото двете страни не успяха да намерят обща позиция по отношение на стратегия за сигурност след постигането на мир. Както и при предишни опити за постигане на мирно споразумение, организацията на сигурността остава основен въпрос. Кипърските гърци искат пълно изтегляне на турските войски от Северен Кипър, като твърдят, че сигурността на турското малцинство ще бъде гарантирана от членството в ЕС (както беше посочено в горния параграф- обединеният Кипър ще бъде пълноправен член на Европейския съюз). От друга страна, турско-кипърското малцинство е предпазливо и не желае да се откаже от защитата на турските военни части, които счита за защитници от етническо насилие (етнически конфликт на острова имаше през 60-те и 70-те години). Освен мерките за сигурност, имаше и много други въпроси, които не можаха да бъдат решени по време на мирните преговори в Женева. Въпросите като споделянето на властта, териториалните промени и правата на собственост остават изключително противоречиви. Въпреки това, двамата лидери успяха да обменят идеи, във връзка с визиите им за това как трябва да бъдат преначертани вътрешните граници и да обсъдят споделянето на властта, т.е. как следва да се формира единно правителство.

Неотдавнашните мирни преговори в Женева обаче показаха, че постигането на споразумение е невъзможно без компромиси между кипърските гърци и турци от една страна, и от друга страна споразумение между трите държави гарантьори (Турция, Гърция и Обединеното кралство). С други думи, ключът към успеха на мирните преговори в Кипър е в ръцете на кипърските гърци и турци, които в края на краищата трябва да подкрепят постигнатото споразумение на предстоящ референдум. Но преди да се стигне до там, Анастасиадис и Акънджъ трябва да постигнат споразумение, което да даде сигурност и да убеди гражданите на острова в техния план. На практика, двамата лидери трябва да определят тона, темпото и програмата на обединението. Когато става дума за страните гарантьори, те трябва да улеснят конструктивния диалог и да засилят своето сътрудничество. Необходимо е да разберат, че споразумението няма да доведе до никакви загуби, а само до ползи за региона. Споразумението, например, ще подобри отношенията между ЕС и Турция, ще насърчи още по-задълбочено сътрудничеството в рамките на ЕС (Кипър и Гърция) и НАТО (Турция и Гърция) и ще доведе до мир, стабилност и сигурност, които са от особена необходимост в този проблемен регион.

Точно в този момент ЕС може да изиграе решителна и конструктивна роля в преговорите. Като награда за подкрепата им за плана на Анан и техните проевропейски нагласи ЕС трябва да се съсредоточи върху подпомагането на кипърските турци и да реши проблема с дългогодишната им международна изолация. Освен това, ЕС следва да насърчава и финансово да подкрепя икономическото развитие на турска кипърска общност. Това трябва да се направи заедно с реформи и приложението на правото на ЕС от властите на Северен Кипър. Всъщност, прилагането на правото на ЕС в Северен Кипър ще бъде първата реална стъпка към обединението на острова, тъй като и двете държави (Република Кипър и Северен Кипър) ще имат общ законодателен орган, дори още преди тяхното официално обединение. Също така, прилагането на правото на ЕС в двете държави ще гарантира правата и свободите на малцинствените групи, тъй като ЕС ще поеме ролята за гарантиране на сигурността на острова. Като цяло, за успешното обединение на Кипър, ЕС трябва да направи това, в което е най-добър, а именно обединяване на държавите, следвоенно възстановяване, изграждане на мостове между общностите, защита на човешките права и правата на малцинствата и насърчаване на мира и демокрацията. Това са и исканията на всички кипърци, което е видно и от издиганите през последните 43 години лозунги. ЕС трябва да използва своя дипломатически и политически потенциал, за да разреши един от най-дълго траещите конфликти в света.

От историята знаем, че когато са се случвали големите дела, винаги са били налице две предпоставки – силно лидерство, включващо желание за промяна и благоприятна международна среда. Струва ми се, че второто в този случай е налице. Турция и Гърция декларират подкрепа, интересът на Великобритания е ясен - запазването на военните си бази, което не е поставено под съмнение от никого до този етап. ООН в лицето на Генералния секретар Антониу Гутериш и специалният съветник на ООН за Кипър Еспен Барт Ейде правят всичко възможно, след толкова много години, кипърският въпрос да отпадне от Съвета за сигурност на ООН. С обединението на острова, ЕС ще реши свой вътрешен проблем, но и ще даде ясен сигнал към света, че Съюзът може да бъде глобален актьор. Макар и имащ статут на наблюдател в тези преговори, ЕС може да има и още една много важна роля - да изпраща ясна и недвусмислена подкрепа за обединението на острова.

България, като страна председател на Съвета на ЕС през януари 2018г., трябва да използва всеки един международен форум и да призовава за обединението на острова. Това е шанс да покажем широкообхватността на нашата външна политика. Още повече, че ако има положителна развръзка в близките дни, реферебдумът за обединението на острова ще се проведе по време на нашето председателство.

Разбира се, скептиците на обединението могат да кажат, че преговори, инициативи, планове е имало и преди. Да, така е! Първата инициатива е през 1977г. между президентите Макариос и Денкташ; преди плана на Кофи Анан през 2004г. имаше и инициатива на президентите Паподопулус и Талят. Преговорите между Анастаисиадис и Акънджъ, в началото на тази година в Женева, постигнаха значителен напредък, но този път трябва да бъде по-различно.

По време на посещението ми в Кипър, като част от делегацията на АЛДЕ, разбрах, че по всички преговорни глави страните са наясно с позициите си, както и с позициите на отсрещната страна. Главните териториални корекции, компенсация на имоти, европейски въпроси, икономика, администрация и споделяне на властта бяха разгледани в Женева само преди няколко месеца, дори се стигна до размяна на карти с очертани територии, нещо което никога не се беше случвало. В Кран-Монтана, Швейцария, само след дни (бел. 28.06), остава да се доуточнят някои спорни моменти, както и да се разгледа стратегията за сигурност на острова след обединението. Макар да изглежда най-комплициран, и по този въпрос двете страни са наясно със своите позиции, дори се разглеждат няколко сценария.

Нещо повече, и двамата лидери се познават много добре, което е от съществено значение, когато трябва да се изгражда общностен диалог. Двамата са на една и съща възраст, родени са в един и същи град – Лимасол, днес в Република Кипър, и се ползват с изключителното доверие на своите общности. Само преди шест месеца, социологическо проучване, много отчетливо показа, че Акънджъ е политикът, на който в най-висока степен могат да се доверят кипърските гърци.

На този разделен остров всичко е ясно, остава само да се прояви политическо лидерство, а то не може да бъде в името на стратегически или тактически цели. Трябва да бъде в името на кипърските гърци и кипърските турци. Това е последният шанс на политиците от поколението на Анастасиадис и Акънджъ. Те не трябва да го изпускат, както го направиха Ясер Арафат и Ехут Барак в Таба, на о. Синай през 2001г. Тогава, разрешаването на израело-палестинският конфликт беше достигнало своя преломен момент, но предстоящите избори в Израел отложиха приключването на преговорите. След което, на власт дойде Ариел Шарон и никога повече двете страни не успяха да достигнат тази връхна точка в своите политически и дипломатически отношения.

(24 часа, 28.06.2017г.)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!

Вчера беше регистрирана поредна проява на ислямофобия. Изключително дръзко, нагло и безпардонно едни лица нападнаха беззащитни жени в европейска София. Само защото са носели забрадка. Само защото изповядват ислям. И това е изключително тревожно. Всички нормални хора са в шок от подобна бруталност и ние, от Движение за права и свободи, остро осъждаме този акт на омраза.

Налагането на езика на омразата, насаждането на омраза, превръщането на представителите на мюсюлманската религия в еквивалент на проблеми, на врагове, е тревожно явление и някой трябва да каже: „Стоп!“.

Вярно е, че отдалечаването от толерантността и отричането на правото на различните да бъдат част от българското общество и да бъдат достойни български граждани, отдалечава всички ни от демокрацията и европейските ценности, поставя държавата пред риск и създава лоша репутация на страната ни. Предупрежденията ни остават глас в пустиня. Но ние няма да се откажем да алармираме и да призоваваме за толерантност. Така беше и след нападението на молещи се пред джамията в София, така беше и след нападението на границата, така и днес. Поставяме остро въпроса има ли държава, която да гарантира правата и свободите на своите граждани. Забележете – в случая, в собствената им родина!

Не съм убеден, че този въпрос е резонен. Тези, които нападнаха молещи се мюсюлмани пред джамията през 2011 г., тези, които блъскаха жени на границата, за да попречат на български граждани да посетят родните си домове, днес са на власт. Те са част от властта, която декларира, че е гарант за етническия мир в страната.

Днес ние остро поставяме въпроса за акта от вчера и призоваваме най-голямата политическа сила в Парламента да поеме своята отговорност и да предприеме всички необходими адекватни действия за наказване на извършителите. За ефективни мерки за пресичане на такъв род прояви в бъдеще, което значи и премахване на всички предпоставки. Защото, ако днес все още е време за оценки и реакции, утре може да е късно за каквито и да са дейстшия.

Няма нищо по-важно от мира. Няма нищо по-важно от разбирателството и мирното съжителстване на всички етноси в страната и с обединени общи усилия, в заедност, търсене и постигане на успех. Но това е дълг и отговорност на всички политици, на всички органи в държавата, на всички граждани. Това е най-вече отговорност на тези, които са във властта и управляват държавата. Не можеш да гарантираш етническия мир и да толерираш ксенофобията и омразата. Това толериране създава модел на поведение, който провокира напрежение и създава предпоставки за обективна заплаха за етническия мир.

Последният случай е показателен – независимо от законовата дефиниция на забранени атрибути в облеклото, общественото съзнание не разграничава традиционната в исляма и не само в исляма забрадка и я приема като забранена със закон. Не е нормално носенето на забрадка да е проблем!

Не е излишно да напомним за погрешната формула на управлението и да поискаме спешни мерки за поправка. Ние няма да се подведем, призовавам и останалите, от променената реторика на участващите в управлението крайни националисти и ксенофоби.

Включването във властта на крайни националисти, на ксенофоби и лъжепатриоти създава не просто условия за подобни прояви, но трайно насажда усещането за правилност и необходимост. И вместо да бъдат осъдени и изкоренени като тип поведение, те се превръщат в негативни стереотипи и пример за подражание.

Отново ще подчертаем, че основната политическа сила трябва да поема и да носи своята отговорност за всичко, което застрашава демокрацията и мира в нашата страна.

Отново ще обърнем вниманието на всички днес: нека се освободим от това, което ни отдалечава от европейските ценности, руши демокрацията и създава реална заплаха за мира. Нека не просто осъдим и се откажем от езика на омразата, а реално да приложим като обединителна платформа Българския етнически модел и обединителния патриотизъм. В интерес на всички български граждани.

Ние проповядваме заедност и обединение, толерантност и мир.

Тези неща могат да ни обединят. Те са условие за нашето общо бъдеще. Те могат да създадат мнозинство на ценностна основа и то би гарантирало стабилност и сигурност в страната.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Движението за права и свободи остро осъжда всяка проява на разделение и омраза, всяка демонстрация на нетолерантност, етническо и верско противопоставяне.

Призоваваме Народното събрание да подкрепи нашата декларация и всички компетентни органи незабавно да предприемат мерки за наказване на виновниците.

Нека всеки и всички заедно да работим за такъв модел на поведение, който да гарантира стабилност и сигурност, европейско развитие и мир.

Както е казал Левски „Всичко се състои в нашите задружни сили“. Ако всички го искаме, можем да постигнем успех и задружно, в заедност, в мир и разбирателство да градим просперираща България. 

Благодаря Ви за вниманието!

Евродепутатът Искра Михайлова  участва на  пресконференцията по време на  7th Cohesion Forum, който се проведе на  26-27 юни  в Брюксел. Форумът е  мащабно  събитие, което се провежда на всеки три години и събира на едно място повече от 700 участници на високо ниво от европейските институции, националните правителства, регионални и местни представители, икономически и социални партньори. Объдени бяха предизвикателствата пред кохезионната политика и възможните сценарии след 2020 година.  Искра Михайлова беше модератор на работна група, където бе посочена необходимостта от по-добро взаимодействие и интегриране на политиките, както и укрепване многостепенното управление на местно, регионално ниво и на ниво Европейски съюз.

Младите либерали са притеснени за демократичното бъдеще на България.

България има коалиционно правителство между ПП ГЕРБ, член на ЕНП, и ``Обединени патриоти``. В действителност „Обединени патриоти“ представлява екстремистка политическа формация, съставена от три партии, със силни симпатии към нацизма, която открито води ксенофобски, расистки и анти-европейски политики.

IFLRY иLYMEC изразяват своята загриженост за протичащите политически процеси в страната. България, в качеството си на една от новите страни членки на ЕС, постигна добър напредък през годините в областта на икономиката и гражданското обществото. Страната тръгна по пътя на прогреса благодарение на нейната богата и различна културна идентичност.

Младите либерали смятат, че тази година популизмът и екстремизмът получават силен отпор. В действителност силите на прогреса и толерантността се завръщат из цяла Европа – в Австрия, Холандия, Франция и дори във Великобритания. В този контекст, новото българско правителство трябва да бъде формирано от онези, които искат да изграждат мостове за по-добро бъдеще, а не да ни дърпат назад към най-тъмните периоди от историята на Европа.

Чрез тази обща позиция изразяваме най-дълбока си подкрепа към нашите членове от Младежко ДПС и призоваваме всички демократични сили в България да работят за намирането на решения, които ще спомогнат за прогреса на страната.

http://www.iflry.com/young-liberals-worried-about-the-democratic-future-of-bulgaria/

http://www.lymec.eu/2017/06/26/young-liberals-worried-about-the-democratic-future-of-bulgaria/