Г-жо Михайлова, защо и как ще опростяваме кохезионната политика?
Защо - има много отговори. Как - все още не знаем. За програмния период 2014 - 2020 г. са направени редица опростявания на кохезионната политика, които не се усещат още толкова силно от бенефициентите, тъй като не е минал целият цикъл на проектите.
Но да започнем с отговора на въпроса "защо“. По време на Втората международна конференция "Предизвикателства на кохезионната политика на ЕС 2014 - 2020“ Валтер Дефа - ген. директор на Главна дирекция "Регионална и урбанистична политика“ към Европейската комисия (ЕК), каза, че ако погледнем първия регламент на Европейския съюз (ЕС) за регионално развитие, той е 17 страници, ако обаче разлистим последния, той е над 250 страници. Ако отворим подзаконовите документи - регулации, актове за приложения, за делегиране на правомощия, те правят общо около 500 страници. Само по структурните фондове имаме над 800 страници, които трябва да се знаят, следват и изпълняват. И това е факт, който не може да бъде отречен от никого.
Мой колега от Европейския парламент (ЕП) направи една забавна изложба - инсталация. Той окачи всички документи - листче по листче, които всеки фермер във Финландия трябва да попълни, за да получи подкрепата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Изложбата беше впечатляваща - листчетата бяха ужасно много. Така че всички си даваме сметка, че сме на етап, в който, без да коментираме важността на европейските структурни фондове и Кохезионния фонд, трябва да приемем, че сме усложнили твърде много нещата. Усложнили сме ги за бенефициентите, за управляващите органи, за изпълнителите, за одиторите, за всички в процеса. Дошло е време да се огледаме и да видим къде можем да спрем, къде можем да подобрим ситуацията, как да включим новите информационни технологии, за да направим процеса по-лесен, как да използваме идеята за електронно правителство, така че да облекчим бенефициентите. Има какво да направим. Това е отговорът на въпроса "защо".
Как и какво - тук вече не са много възможностите, защото регламентите са факт, много страници са, но са приети от ЕП. Имаме няколко опции. Едната е използването на електронни формуляри - електронната форма за кандидатстване, за проследяване на проекта и съответно електронните досиета на всеки един проект. Това позволява да не се вадят и заверяват на хартия документи, както често се случва. Особено в интервю за в. "Строител“ ми е трудно да не спомена, че за една обществена поръчка всяка строителна фирма има поредица от документи, които изважда от служби на държавата, за да ги даде на други служби на държавата, за да докаже, че съществува. Това би трябвало да е работа на отделните институции, а не на строителя.
Другата възможност за опростяване са т.нар. уеднаквени разходи, т.е. да се използват норми за разходи, които ние използваме при проектирането, и те да се включат и при верифицирането на разходите. Така няма да имаме нужда от разходен документ за всяка извършена дейност. Знаем колко струват изкопните работи. Необходимо ли е всеки път да ги доказваме със специални фактури и протоколи? Така че има възможности, но и има и пречки.
Много лесно се опростява един проект в социалната сфера, където няма инвестиции в изграждане. Обаче има трудности, ако в проекта са включени поредица от поръчки и се извършва строителна работа. Това е сложно упражнение, но аз се надявам, че скоро ще имаме успех.
Имах възможността да участвам в иницииран от Вас форум в Брюксел, където стана ясно, че вече е създадена Група на високо равнище, която да работи за опростяване на изпълнението на кохезионната политика. Разкажете ни повече за нея.
Европейската комисия, специално Главна дирекция "Регионално развитие“, създаде Група на високо равнище, съставена от 12 експерти от страните членки. Тя се занимава с проблемите на опростяването. Групата трябва да формулира предложенията към ЕК и към ЕП какво трябва да се предприеме, за да се опростят процедурите и административните тегоби. Тя се състои от 12 души. Председател е бившият комисар Сийм Калас, който е от групата на либералите и аз имам удоволствието и честта да го познавам отпреди. Той няколко пъти е бил гост в Комисията по регионално развитие и ние се опитваме да контролираме работата на неговата група. Радостното е, че имаме български представител, защото 12 души не отговарят на броя на страните - членки на ЕС (28). Това е Малина Крумова - директор на Дирекция "Централно координационно звено“ към Министерския съвет. Изборът й е признание за експертизата на нашите управляващи органи и на цялата система по управлението на европейските фондове у нас.
Първите препоръки на Групата на високо равнище касаят електронните форми, използването на електронните средства за опростяване и на уеднаквените норми за разходи, които да се прилагат в сферата на инфраструктурата и по трансграничните програми.
За всички е ясно, че кохезионната политика след 2020 г. няма да бъде същата. Каква е визията за нейното бъдеще?
Можете да прочетете различни мнения - зависи кой каква политическа група представлява, особено в Парламента. Имаме колеги евроскептици, които казват, че няма нужда от такова преразпределение на ресурс, каквото прави политиката на сближаване, а страните членки могат да си планират сами инвестициите в развитие на регионите. Има други, които считат, че сме стигнали до оптималния вариант на кохезионната политика.
Аз поне принадлежа към групата, която смята, че имаме нужда от реформи. Трябва да запазим този инструмент на общата европейска политика, като го прилагаме по-добре и гарантираме по-ефективното използване на парите от европейския бюджет за създаване на конкурентоспособност на европейската икономика. Не трябва да забравяме, че кохезионната политика е 1/3 от бюджета на ЕС - над 350 млрд. евро за 7 години. Друга част от средствата е за селскостопанската политика. Има и една много малка част, която се управлява директно от ЕК и може да се насочва според развитието на ЕС В различни моменти. Сега Съюзът се сблъсква с предизвикателството на миграционната криза - огромна вълна от милиони хора, които се преместват, без да има къде да живеят, не владеят език, няма какво да работят. Те разчитат на социални помощи. Подредена Европа трудно се справя с предизвикателството и като се огледа в бюджета си, няма и средства. Това изтласква на преден план въпроса, ние ефективно ли използваме тази една трета от бюджета, или не. За съжаление към днешна дата отговорът не е много позитивен. Ако погледнете България, за страната ни има 15 млрд. евро. Разплатили сме за две години и половина след началото на програмния период 700 млн. лв., т.е. 350 млн. евро. Всичко останало трябва да се усвои през следващите четири години и половина. Това не е ритмично усвояване на тези пари и ефективно условие по логиката на донорите в ЕС. А на първо място в бъдещата финансова политика ще стои въпросът с ефективното използване на средствата, за какво ги влагаме, как с тях отговаряме на предизвикателствата, пред които се изправя Съюзът.
Спомняте си, че всички бяхме шокирани, когато предишният председател на ЕК Жозе-Мануел Барозу при стартирането на инициативата "Европа 2020“ цитира данни колко е назад европейската икономика от тази на САЩ - като иновации, като инвестиции в изследвания и т.н. За съжаление няма промяна по тази тема. Следващото ни предизвикателство ще е за какво инвестираме парите. За нещо, което ни е необходимо, но не осигурява конкурентоспособност, или за друго, което създава конкурентоспособност, например нови технологии. Това ще бъде бъдещето.
Очертава се, че градовете ще бъдат една от основните точки на бъдещата европейска кохезионна политика, защото те са двигателите на новото. Те са по-гъвкави в управлението и растежа. Те просто са средищата, които отговарят на профила на ЕС.
На мен много ми се иска териториалното сътрудничество да бъде във фокуса на кохезионната политика през следващия програмен период. Подготвих доклад по темата. България е чудесен пример за това как трансграничните програми могат да променят цели региони. Някои от тях по принцип са изостанали, планински, отдалечени. У нас община Гоце Делчев показа как ефективното използване на трансграничните програми може да доведе до ръст на икономиката, така че се надявам това да е другият фокус.
Не трябва да забравяме и иновациите и интелигентните стратегии. Но този дебат предстои.
Мисли ли се в посока преразглеждане на определените за страните средства заради мигранската криза?
По регламент нямаме право - нито Парламентът, нито ЕК да отвори т.нар. национални пакети, т.е. това, което е договорено с държавите, не може да се преразгледа. Изрично е посочено, че може да се направи ревизия на многогодишната финансова рамка, и то само в тази част, която се оперира директно от ЕК.
Но тъй като има страни членки, които срещат големи предизвикателства, те са поканени да преразгледат оперативните си програми и да използват този ресурс за справяне с кризата. Такива държави са Гърция, Германия, Италия. Това са страни, които са обект на преминаване или крайна цел за мигрантите. Очаквам, че ще има промени, но те няма да са в резултат на някаква ревизия, наложена централно от ЕК, а в резултат от разбирането на самите членове на ЕС.
Под Ваш патронаж се проведе Втората международна конференция "Предизвикателства на кохезионната политика на ЕС 2014 - 2020“, на която присъстваха висши представители на ЕП, на ЕК и на националните институции. Тя бе организирана от Камарата на строителите в България (КСБ) и в. "Строител“. Какво е Вашето обобщение от форума?
Убедена съм, че строителният бранш в България има изключително важна роля за реализацията на инфраструктурните проекти, които се финансират по кохезионната политика. Точно затова считам, че подобни форуми трябва да се правят именно с КСБ. Не се поколебах да се възползвам от възможността да поканя колегите от ЕК, от българското правителство, за да обсъждаме въпросите, касаещи кохезионната политика. Хубаво е, че се събрахме всички на една маса - имаше представител на Националното сдружение на общините в Република България, бяхме поздравени от комисаря по регионална политика Корина Крецу. Важно е, че имахме презентации от КСБ, но и същевременно от управляващите органи на оперативните програми. Задължително имахме участие от ОЛАФ - Европейската служба за борба с измамите, организация, за която всички си пожелават само да не дойде да ги проверява. Вярвам, че дейността на ОЛАФ за превенция може да се реализира само в партньорство с институции като КСБ, затова ще продължавам да поддържам това взаимодействие и да съдействам за него, защото в дебата се намира решението.
Какви са най-важните предстоящи задачи, които стоят в дневния ред на Комисията по регионално развитие на ЕП?
Първо в дневния ред имаме да гласуваме едно становище по стратегическия доклад за изменение на многогодишната финансова рамка. По принцип този тип документи на Комисията е една страница. Но точно това становище предизвика такива дебати, че има 75 предложения за промени, а то няма и 75 реда. Това е много важно становище, защото засяга точно многогодишната рамка - как ще бъде променен бюджетът и как ще се реагира на предизвикателствата.
Имаме да работим по регионалната стратегия за Алпите. Изготвен е специален доклад по нея. Предстои ни среща със зам.-председателя на ЕК Юрки Катайнен с ресор "Работни места, растеж, инвестиции и конкурентоспособност". Той ще говори за плана "Юнкер“ и синхрона между различните финансови инструменти. Другият зам.-председател на ЕК - Кристалина Георгиева, с ресор "Бюджет и човешки ресурси" също ще ни гостува в Комисията.
Мога да кажа, че основната ни задача е свързана с новата програма, предложена от ЕК - програмата за структурни реформи. Комисията ни е водеща. Досието е доста тежко. Ние си партнираме с Комисията по икономически въпроси. Очакваме становища от поредица други. Инициативата се свежда до това, да разполагаме не с много голям ресурс, но достатъчен, така че, ако една страна член има нужда от подкрепа за структурна реформа, да може да се обърне към ЕК и да получи помощта. Като се има предвид, че на България й предстоят да стартира или са в ход доста сериозни изменения, считам, че програмата е важна за държавата ни.
След форума каква е следващата стъпка в сътрудничеството Ви с КСБ?
То е много активно и продължава буквално още в следващия месец. Ние готвим голяма среща в ЕП заедно с представители на Комисията по регионална политика, с други депутати от ЕП, с членове на Комисията по бюджет, с представители на ЕК, Европейската строителна федерация - FIEC, и други. Форумът ще се състои на 29 юни в ЕП. За мен ще бъде удоволствие да бъда домакин на дискусията. Във връзка с нея очаквам група от представители на КСБ. Така че ние продължаваме ползотворното си сътрудничество.
На този форум ще се дискутират няколко теми. Ще има специален панел, в който ще се представи опитът на Камарата в изпълнението на проекти, които са финансирани от кохезионната политика.
Ще коментираме отново въпросите за опростяването. Не на последно място ще обсъждаме темата за допълването и ефективното използване на различни финансови инструменти в ЕС - оперативни програми и структурни фондове, плана "Юнкер“ и др., за да се види как те ще се допълват един друг. Поканила съм на срещата да присъства и зам.-председателя Катайнен, защото той е човекът, който работи по плана "Юнкер“ и синергията на тези различни инструменти на ЕС. Вестник "Строител“, разбира се, ще бъде официалният медиен партньор на събитието.
(в. Строител, 28.05.2016 г.)
