Проверките в шенгенското пространство ще струват около €3 млрд. годишно, казва Филиз Хюсменова
Филиз Хюсменова е евродепутат трети мандат, зам.-председател е на АЛДЕ и ръководител на делегацията на ДПС в Европейския парламент.
Тя е зам.-председател на ДПС. Била е депутат в Народното събрание и министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски.
- Г-жо Хюсменова, номинирана сте за една от тазгодишните награди за евродепутат на годината на изданието на Европейския парламент "Parliament Magazine". Какъв знак за България е това признание?
- Когато България влизаше в Европейския съюз, често беше коментирано, че такава малка страна няма как да играе голяма роля в процесите на вземане на решение в евроинституциите и спрямо общата европейска политика. Но българските представители в Европейския парламент са сред най-активните евродепутати. Настоящите изпитания пред Съюза изискват нови, смели, нестандартни решения. Ние имаме позиции по проблемите и когато старите практики не работят, имаме възможност да допринесем за реформирането им. Познаваме механизмите на работа и вече с утвърден авторитет, търсим и получаваме подкрепа за приемането на нашите предложения по различни теми. Включително и по такива, които пряко засягат български граждани. Номинацията ми в областта на заетостта и социалните въпроси означава, че проблемите, по които работя са значими и че приносът ми за тяхното решаване е забелязан. Така че, зад всяко признание стои поне още едно защитено право на европейците. А специално за българските граждани номинацията е знак, че имат и активно представителство за защита на техните интереси.
- Как вашите законодателни инициативи, свързани с правата на жените, с равния достъп до майчино здравеопазване, с мобилността в Европа променят европейската общност?
- Общото между всички тях е, че имат отражение върху демографията на Европейския съюз. Застаряването на населението е огромен проблем и за икономиката. Цифрите говорят достатъчно - "средната възраст" в Европа е приблизително 43 г., в Америка, например, е 38 г. Въпросите, свързани с майчиното здравеопазване, обикновено се обсъждат като част от други, по-големи здравни теми. А те са особено важни спрямо отрицателния демографски прираст в Европа. Затова на политиките в подкрепа на майчинството, раждаемостта и баланса между личния и професионален живот на жените трябва да се отделя специално внимание. Освен това има реални проблеми, които касаят жените - български граждани. На живеещите в чужбина и неговорещи добре езика също им се налага да посещават лекар или да се ориентират в чужда система на здравеопазване, без да знаят правата и отговорностите си като пациенти. Знаете колко работници от нашата страна са в други европейски страни. В подобна ситуация са и те, тъй като не знаят към кого да се обърнат за защита на правата си. Трябва да сме наясно, че въпреки високите нива на безработица, два милиона работни места в съюза стоят незаети, че за европейската икономика е необходимо движението на хора. Но правото на придвижване включва те да бъдат третирани еднакво по отношение на условията на работа, социалните и данъчни предимства. За упражняването на тези права все още са налице пречки и тяхното отстраняване ще допринесе за икономиката на Европейския съюз.
- В тази връзка как Европа трябва да отговори на предизвикателствата, които поставя пред нея мигрантският поток, особено след случилото се в Кьолн?
- Тези свободни работни места в Европа, за които говорих, могат да бъдат заети от мигранти. Нископлатените работни места не са привлекателни за европейците. Затова и канцлерът Ангела Меркел отвори врати за бежанците. Проблемите около нарастващия мигрантски поток са много - от статут, брой, издръжка до културното и хуманистично измерение на общото съществуване. Проблем е и способността на системите на страните членки не само да ги приемат, но и да ги интегрират в обществения живот. Това е процес, който отнема време, и който безспорно има значение за намаляване на напрежението. Инцидентите в Кьолн красноречиво показват трудната съвместимост между очаквания, готовност за сътрудничество, различна култура. Всички, които искат да бъдат приети в съюза, имат задължението да се съобразяват с основните европейски ценности, със законите, а ние трябва да им покажем защо те са толкова важни за запазване на същността на Европа. Затова властите в Кьолн трябва да проведат задълбочено разследване, така че извършителите да си понесат последствията с пълната тежест на закона.
- Ще успее ли Европа да се справи с голямото предизвикателство - бежанската криза?
- Бежанската криза се превърна в проблем на цяла Европа и затова са необходими общи европейски решения. Разединението на страните членки, търсенето на национални, а не на наднационални решения, пречи за решаване на проблемите. Инструментите за справянето с кризата са справедливо разпределение на тежестта и солидарност, поемане на отговорност пред гражданите. Досега бяха приети редица мерки чрез фондовете на Съюза "Убежище, миграция и интеграция" и "Вътрешна сигурност", бяха определени квоти за разпределение на бежанците, релокация на хора от страните, които посрещнаха най-много бежанци. Определят се т.н. "сигурни държави", чиито граждани не би следвало да се считат за бежанци в общия случай, активизираха се дейностите по връщане на лицата, които нямат право на убежище, създават се "горещи точки" в натоварените райони за подпомагане на местните власти, обсъжда се създаването на Европейска гранична и брегова охрана. Европейският съюз потърси сътрудничество с Турция, създаде се извънреден фонд за Африка с 1,8 млрд евро. Въпреки това, резултатите са незадоволителни. Затова Холандското председателство на ЕС, което започна тази година, се насочва към въвеждане в действие на приетите решения и към постигане на съгласие между страните членки. През пролетта ще дискутираме изменение на законодателните процедури по Дъблинския регламент. Но всички добре разбират, че това не са решения на същинския проблем и докато не спрат военните конфликти, Европа ще бъде притегателна сила за бежанците.
- Редица държави затвориха границите си. Каква трябва да е българската стратегия?
- Действително редица държави като Норвегия, Швеция, Дания, Германия, Франция, Малта и Австрия въведоха граничен контрол с цел регулиране на миграционните потоци. Това не е краят на Шенген, такива възможности са предвидени в Шенгенския граничен кодекс. Според Шенгенското законодателство страните, участнички в споразумението имат право на временно възстановяване на паспортния контрол на вътрешните граници, ако това е необходимо за поддържане на безопасността и обществения ред. Тези мерки обаче водят до отрицателни последици за европейската икономика поради загуби от забавяния в транспорта, доставките на стоки, свободното придвижване на хора. Според председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер граничните проверки в Шенгенското пространство ще струват около 3 милиарда евро годишно. То ще окаже негативно влияние и върху функционирането на единния европейски пазар и стойността на еврото. Ето защо въвеждането на граничния контрол трябва да е за кратко време. А България трябва да се възползва максимално от възможностите за европейска подкрепа в областта на убежището и засилване на сигурността по границите във връзка с предложението на Комисията за европейска гранична и брегова охрана.
- В словото си на 17 декември 2015 г. стратегът Ахмед Доган заяви: "ЕС в момента няма дълбока мотивация за развитие. Дори, мисля, че няма мотивация и за запазването си." В Европа също се чуват гласно страховете ще запази ли ЕС целостта си. Какъв е Вашият анализ?
- Съгласна съм с Почетния председател на ДПС и съм неприятно изненадана от интерпретациите, че в словото му се повтарят руски позиции. Когато една задача се реши от повече хора, нима те всички трябва да са преписвали един от друг? Наблюдателите, а и не само те, всички изявени политици в Европа са изразили опасенията си за бъдещето на Европейския съюз, евроскептицизмът сред гражданите нараства с всяка изминала година. Днес страхът е, че "затварянето" на шенгенската зона може да се окаже риск за оцеляването на съюза. А тя е едно от най-големите постижения на Европейския съюз и както говорихме, проверките по границите ограничават свободното движение на хора, стоки и услуги. Намирам обаче, че слабостите, които има Европейският съюз са едновременно и центростремителните сили, които ще продължават да държат страните заедно. Съюзът не е световният играч, който бихме искали, но страните членки поотделно са още по-уязвими - и в борбата с тероризма, и срещу климатичните промени, срещу военни действия. Страните в ЕС ще загубят повече, ако не останат заедно в глобализирания ни свят. Вероятно въпросът за задълбочаване на интеграцията в еврозоната скоро ще се върне в дневния ред, но няма развитие за отделната страна ако не може да се гарантира мира, свободата, екзистенциалното съществуване на другите народи. Бежанската криза е красноречиво доказателство за това.
- Има сериозни притеснения, че под диктовка на турския президент Ердоган изключеният за национално предателство от ДПС Лютви Местан подготвя нов политически проект, който ще е проислямистки. Коментират ли европейските либерали тези процеси и какви са оценките им?
- Европейските ни колеги от АЛДЕ приемат ДПС като стабилен и отговорен партньор. Ние сме част от семейството на либералите и споделяме едни и същи ценности. ДПС не променя декларираните си позиции от днес за утре, а ги отстоява, независимо от цената, която плаща. Председателят на европейските либерали Ханс Ван Баaлен много ясно заяви, че няма никакви опасения, че ДПС би могла да наруши политическия консенсус сред европейските либерали. И е прав в очакването си, защото ние не бихме допуснали същността на ДПС да се подмени и тя да бъде отклонена от евроатлантическата си ориентация. Не присъствието или отсъствието на един или друг човек определя облика на партията, а политиката към, която тя се придържа.
- Вие сте член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Как България трябва да прочете мониторинговия доклад на Европейската комисия?
- От петнадесетте страници на петнадесетия доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка се вижда, че България има напредък в областите, които ЕК проверява - реформата в съдебната власт, корупцията, организираната престъпност. Но както и досега, напредъкът продължава да е бавен и незадоволителен. И в този доклад се преповтарят препоръки от други предишни доклади. Неосезаем е напредъкът на страната ни, защото и от положителните стъпки за гражданите не следва видима промяна. Противоречиви са мненията по реформите на различните професионални прослойки. След толкова доклади по механизма, вече е изключително трудно да повлияем и върху отношението на онези държави, които несправедливо обвързаха приемането ни в Шенген с успехите по механизма. За нас е важно как Европа гледа на нас, но бихме искали да бъдем измервани с едни и същи критерии с всички останали страни в ЕС. По отношение на Унгария например, в Европейския парламент често се отправят остри критики за нарушения на принципите на демократично управление и правовата държава, но Европейската комисия не предприема действия спрямо нея. Вместо механизъм за сътрудничество и проверка по-скоро трябва да бъде задействан механизъм за върховенството на закона във всички държави членки.
(в.Стандарт, 29.01.2016 г.)
