- Г-н Адемов, какъв ще е социалният ефект от въвеждането на дуалното образование в България?
- Страните, в които е въведено дуалното обучение, са с най-нисък процент младежка безработица. Такава система има в Швейцария, Германия и Австрия и там младежката безработица е между 3 и 5%, което е нищо в сравнение с нивата в България. Идеята на дуалното образование е младите хора на възраст 15 г. да бъдат професионално ориентирани. Още в ранна възраст в семействата се води дискусия каква да бъде ориентацията, какво иска да работи детето, какво да специализира. В зависимост от сферата детето се насочва професионално. То избира профил, в който да се реализира - технически, хуманитарен или друг. Т.е. дискусията трябва да стартира на ниво професионално ориентиране в самите семейства.
- С въвеждането на тази система ще има по-добра реализация на младите хора и у нас, така ли?
- При всички положения. Бизнесът ще има възможност да се възползва от кадри, които са мотивирани да работят в тази сфера, да им даде възможност в реални практически условия да реализират собствените си желания. А родителите на тези деца имат възможност да сключват договори с работодателите.
- Договори за какво?
- Договори за това в рамките на 3 или 4 години, в зависимост от специалността, която са избрали, и още докато учат, децата да работят в реални условия при реален работодател. Например в IX клас в рамките на една седмица 2 дни са в училище, а 3 са в реална работна среда. И работят заедно с наставник, който е определен от работодателя.
- Не са ли прекалено малки децата в IX клас да работят?
- Те работят работа, която е подходяща за съответната възраст. Изпълняват ангажименти, свързани с най-елементарни трудови навици. И получават възнаграждение за това.
- Носят кафе например?
- Не. За всяко работно място има изготвен предварителен алгоритъм какво точно трябва да изпълнява детето в зависимост от възрастта си. Учебните планове се одобряват с помощта на кантоните (областите) в Швейцария и на регионалните инспекторати по образование в нашенски условия. Например - ако се подготвят за техническа специалност, са застъпени предимно учебни предмети като физика, математика и други, свързани със специалността. Ако пък си избрал фармацевтична или сладкарска промишленост, които са силно развити в Швейцария, то предметите са свързани с тези специалности. - Как ще се определя колко да се плаща на децата за работата им?
- В Швейцария първата година дават на децата около 400 швейцарски франка при минимална заплата около 4000, която е различна по различни браншове. Това е около 1/ 10 от минималната работна заплата на месец. Може заплащането да е до 20%.
- Как ще бъдат стимулирани работодателите да вземат във фирмите си деца, защото те ще изискват по-специални грижи и внимание, ще трябва човек да се занимава с тях?
- Бизнесът разбира, че по този начин помага на обществото като цяло, от една страна. Второ, той е мотивиран от факта, че тези деца работят като останалите работници -особено в по-горните класове изпълняват задачите си 100%, видяхме това с очите си. Така че бизнесът е заинтересуван от гледна точка на това не да експлоатира децата, а да подготвя кадри, които веднага да влязат в производство. Освен това тези деца са мотивирани в семейството си и знаят, че съчетаването между образованието и реалната работна среда им дава перспектива за развитие. Могат да останат във фирмите, в които са работили. А могат и да кандидатстват в университет. Много е важно да се разбере, че тази система не е за децата с нисък успех или такива, които по-трудно усвояват учебния процес, а за всички деца. Всеки си избира фирма, в която работи по тази програма. И накрая задължително се явява на теоретичен и практически изпит. Като го издържи, получава сертификат.
- Нереалистично ми се вижда децата да тръгнат да работят от IX клас.
- В България винаги търсим аргументи, с които да провалим каквото и да е. В Германия, Швейцария и Австрия нито са по-лекомислени от нас, нито по-малко оценяват рисковете за това, което може да се случи. Нашата задача е първо да промотираме тази система, да посочим добрите й страни. Трябва да променим нагласите на обществото, на работодателите, на родителите. Да убедим децата, че това им дава възможност.
(24 часа, 01.02.2016 г.)
