- Г-н Хамид, в какво се състоят промените в конституцията, които вие заедно с колегите ви от ДПС Делян Пеевски и Иордан Цонев предлагате във връзка с давността за престъпленията, свързани с приватизацията?
- Нашето предложение е изключително кратко, но според мен много важно. Още от миналата седмица имаме написан законопроект. С други думи това, което г-н Цонев обяви в свое телевизионно участие миналата неделя, е на основата на готов законопроект, върху който сме работили съвместно с него, с г-н Пеевски и други колеги от парламентарната ни група. Законопроектът предвижда изменения в конституцията в член 31, алинея 7, където са посочени изключенията за престъпленията, за които не тече давност. Досега давност не тече за престъпления против мира и човечеството. Ние предлагаме след "мира и човечеството,, да се сложи запетая и да се добави "престъпления, свързани с приватизационни сделки и следприватизационен контрол,,. В преходни и заключителни разпоредби трябва да се добави и текст, който предвижда Народното събрание в срок до 3 месеца от влизането в сила на изменението да приеме промени в съответните нормативни актове. Например в Наказателния кодекс трябва да се направят изменения.
Това предложение ще даде инструмент в ръцете на компетентните органи да предприемат действия, които сега са препятствани от наличието на давност за престъпления, извършени в сферата на приватизацията в целия й период, както и в следприватизационния контрол. Така компетентните органи в Република България ще могат да работят, без давността да пречи.
- От ГЕРБ първоначално обявиха, че готвят промени в Наказателния кодекс, а сега също възприеха идеята за конституционни изменения, защо е по-добре да се променя основният закон?
- Идеята на ГЕРБ беше да променят само Наказателния кодекс. Чухме варианти за удължаване на давността само за тези приватизационни сделки, където има все още висящи производства, както и за възобновяване на такива, за които давността вече е погасена. Анализирахме обаче решение №12 по конституционно дело №13 от 2015 г., свързано с предложение, което и ние тогава подкрепихме - да отпадне давността на престъпления, свързани с комунистическия режим. От решението видяхме, че въпросният конституционен текст, който изрично визира къде има изключения, не допуска още изключения, разписани в други закони. Тоест ако бяхме приели идеята на ГЕРБ за промени само в Наказателния кодекс, бихме се сблъскали с огледално решение на Конституционния съд. Тъй като в същото решение КС коментира, че ако конституцията в тази част бъде изменена с текст, който допуска друго изключение, то тогава текстът би работил. Затова решихме да се придържаме към становището на КС и предприехме действие по подготовка на законопроект за изменение на конституцията в тази й част. Мисля, че това предложение е по-общо - то е конституционно съобразно, така че ние като правова държава да не допускаме нарушение на основния закон.
- Смятате ли, че ще се събере необходимата парламентарна подкрепа?
- Вижте, самата конституция е предвидила ясен механизъм за изменения на основния закон. Необходимо е три четвърти мнозинство и ако не се постигне това, след два месеца пак се внася проектът и тогава се приема с две трети мнозинство. Мисля, че в българския парламент има достатъчно народни представители, които желаят да се даде отговор на обществото. Отговор, който виси от много време през годините. Как точно бе ограбен българският народ, българската държава, по време на тази приватизация? От кого? И не е тайна, че в обществото виси този въпрос защо тези хора не са си получили наказанието. Нашата задача като народни представители е да дадем на компетентните органи инструменти, които да им предоставят възможност да разследват и установят тези причини и да премахнем всички пречки, които възпрепятстват тази проверка. Дължим този отговор на обществото. Защото докато не се изясни въпросът кой ограби българския народ, как стана тази приватизация, мисля, че този въпрос ще виси постоянно. Така че е време да решим този въпрос.
- Какво ще последва, ако бъде променена конституцията? Връщане на разпродадени активи? Затвор за виновниците?
- Обществото иска възмездие. Всеки да си получи наказанието за това, което е извършил. Едва ли обаче ще стигнем до разваляне на всички сделки. И не е това целта. Има предприятия, които вече не съществуват. Има предприятия, които са препродадени по няколко пъти. Едва ли законодателството ще навлезе чак до такава степен. Но друг е въпросът, когато при самата приватизация една организирана престъпна група е откраднала редица предприятия от българската икономика и това е останало безнаказано. Там Наказателният кодекс е категоричен - освен наказанието, което биха получили виновниците, има редица текстове, които предвиждат и конфискация и т.н. Пак казвам, това не е нашата задача. Това е работа на компетентните органи в България. Прокуратурата ще издири факти и ще ги внесе в съда. Съдът ще прецени. Нашата работа е да премахнем пречките, които стоят пред компетентните органи. Ние сме законодатели и не издаваме присъди.
- Бихте ли посочили примери за фрапантни приватизационни сделки, които могат да попаднат под ударите на закона?
- Анализът, който е правен чрез Агенцията за следприватизационен контрол, мисля че посочваше над 5000 приватизационни сделки. Някъде даже четох цифрата 5200. Над 5000 са при всички случаи. Що се отнася до конкретни примери - публична информация е и тя беше изнесена дори от народни представители от ГЕРБ, за кръга, който се е занимавал с ограбването на българския народ през тези години. Нека да споменаваме нещата с истинските им имена. Става въпрос за печално известния кръг "Агнешките главички,,. Прави чест на Антон Тодоров, какъвто и да беше, когато беше народен представител, но той говори в прав текст. Назова ги име по име. Така че този кръг е ясен и виждате, че точно от този кръг започват атаките срещу законопроекта. Каквато, между впрочем, беше атаката и срещу другия законопроект, който внесохме с колегите Цонев и Пеевски за банковата несъстоятелност.
- По повод този законопроект, свързан с вторичния грабеж на активите на КТБ, как очаквате предложенията ви да помогнат за връщане на парите на вложителите в банката?
- Този въпрос също е тежък за обществото. По мащаби това е огромно разграбване, като приватизацията. Както четем от доклада на анкетната комисия в НС, мажоритарният собственик Цветан Василев оглавява тази група, която източи банката. Но наред с това източване видяхме от анализите на синдиците, публикувани на сайта на банката, че се провежда и вторично разграбване на активите. Тези активи би трябвало да служат като обезпечения по делата, които синдиците водят срещу фиктивните прихващания и цесии, които явно са подготвяни, за да се източи банката. Затова решихме да дадем в ръцете на синдиците ефективен правен способ да запазят тези обезпечения. Ние не отменяме сделки с този законопроект. Не променяме собственост. Ние просто връщаме възможността обезпеченията да служат като такива до приключване на делата и докато българският съд се произнесе. Тоест квесторите като не са имали право да правят това заличаване, ние даваме възможност то да се обяви за нищожно.
Не сме се ръководили от конкретни казуси и от конкретна сума. Ръководили сме се от анализа на "АликсПартнърс,, и от анализите на синдиците, които редовно си ги качват на сайта на КТБ и тази информация е публична. Според мен се касае за активи, които са оценени от синдиците грубо на 500 млн. лв. Над 800 дела са завели синдиците за отмяна на тези прихващания.
- При внасянето на законопроекта за КТБ предупредихте, че замесените в източването ще се разкрият, като започнат да го критикуват, случи ли се това?
- За съжаление предвидихме това. Защото се е случвало и предишните пъти, когато народни представители от ДПС са внасяли законопроекти по тази тема. На практика това се случва за трети път. И тогава, и сега винаги се обаждат адвокатите на тази група, клакьорите и техните платени изпълнители. Защото не е тайна, че е откраднат огромен ресурс. И с откраднатите пари те си купуват индулгенция и медийна защита. Наред с това обаче искам да отбележа, че адвокатите могат да защитават някого в съда, но не и да злословят и да атакуват пред медиите и пред обществото. Казах го преди, казвам го пак - една мустаката банда организира този грабеж. Проблемът е че грабежът продължава и трябва да го спрем възможно най-бързо. Вчера законопроектът бе приет в правната комисия, надявам се да влезе в пленарната зала възможно най-скоро. И там ще видим кой как ще гласува. На медиите оставям да насочат своето внимание кой как гласува. Защото това гласуване е знаково.
- Атаки срещу проекта за КТБ, атаки и срещу промените в конституцията - има ли нещо общо?
- Има съвпадения на редица лица, които по незнайни за мен причини изведнъж започват да се противопоставят и на двата проекта. Правят го със същото настървение, а предполагам ползват и едни и същи откраднати пари.
(в. Телеграф, 17.11.2017)
