- Г-н Цонев, защо възникват опасения за силова намеса в делата на църквата от страна на държавата?
- Да се регулира финансиране на вероизповедания е изключително сложна материя. Да кажа, че законопроектът, който влезе с подписите на лидерите на трите парламентарни групи - ГЕРБ, БСП и ДПС, всъщност има история една година назад. Това е законопроект, който си поставя две цели. Първо, да направи така, че основните вероизповедания да бъдат допълнително финансирани, с цел да се осигури тяхната стабилност, независимост и да изпълняват обществената си роля. Втората цел е да се затворят някои възможни пътища за дестабилизиране на страната през чуждо влияние, говорим за националната сигурност. Там вече е деликатната материя. Даже ще ви дам няколко примера. За да не позволим чуждо финансиране, трябва да ограничим пътищата за проповядване от чужди проповедници. Тук веднага опираме до това, че повечето вероизповедания ползват и извършват съвместни служения с, да кажем, в нашата църква, със своите посестрими автокефални църкви, техни представители. И няма как да бъде регулиран този процес, не бива да бъде регулиран. Обаче, едновременно с това, ние не искаме примерно от съседни държави проповедници да извършват проповеди. Не ние от ДПС, а обществото. Ето ви една колизия, която не можем да я решим. Не можем да направим отделен закон за отделните вероизповедания, защото няма как.
- А доколко ефективно ще се ограничат даренията от чужбина? Вероизповеданията са част от международни структури.
- Това е другият голям проблем. Ето затова протестираше Синодът и другите вероизповедания. Те казват - ние се издържаме от дарения и от чужбина. Даренията са анонимни. Още от римското право волята на дарителя не може да бъде променяна. И са прави. А ние как да отговорим на очакванията на обществото да има контрол, да не влизат радикални елементи и т.н.?
- И влияние на чужди църкви. Така или иначе, те идват чрез парите.
- Да, точно така. И сега те казват - ама вижте сега, вие може да искате много да направите за държавата, но вие не можете да нарушавате основни принципи. Ние се финансираме с дарения. Дарителите, една голяма част от тях, искат анонимност. Това е факт, наистина, няма преувеличение. И какво, вие ни забранявате или ще ни задължите да си обявим дарителя. Той ще каже - ама на мен единственото ми условие в дарението беше да съм анонимен. Даже сега дадоха пример в русенско за един манастир, където няма църква и трябва да се построи. Отива един бизнесмен, пита, колко ще струва тази църква. Те му казват -150 000 лева. Той казва - добре, аз ще я построя, но единственото ми условие е да не ми обявявате името. И какво, ние няма да изпълним това условие, ще му обявим името? Много е деликатно. Аз се надявам, че в следващите 20-30 дни, в които ще работим вече в екип смесено, ще можем да намерим правилния ред, защото от друга страна пък, обществото има очаквания да се ограничи чуждото влияние, първо, и второ, да са ясни потоците на финансиране, ако не публично напълно, поне на органите, държавните за да може да се следи за това влияние.
- И другата тема банковите сметки на различните вероизповедания. Тя също е много деликатна. Светият синод скочи срещу нея, допускам, че и другите ще реагират.
- Да, разбира се. Нали разбирате, защо никой не иска да направи законопроект и да се опита да регулира тази материя? Защото тя е изключително деликатна и много трудна. Аз, да ви кажа честно, не съм бил оптимист никога, че ще успеем лесно. Но сега съм оптимист, че поне ще опитаме докрай, заедно с представителите на вероизповеданията, да намерим вариант, който устройва всички - и хората, и вероизповеданията, и държавата.

(в. Стандарт, 06.10.2018 г.)