ДПС ще подкрепи на първо четене Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закон за опазване на околната среда, защото с него се изменят разпоредби за изпълнение на препоръки и бележки на службите на ЕК във връзка с текущи наказателни процедури и с хармонизиране и пълно транспониране на няколко директиви. Това заяви народният представител от ДПС д-р Джевдет Чакъров от парламентарната трибуна.

Със закона се усъвършенства една много важна регулация - предотвратяването на големи аварии с опасни вещества като правомощията отново се връщат към министъра на околната среда и водите.

В аспект на коректност бих искал да посоча, че когато тези текстове бяха променяни аз многократно и по категоричен начин изразих позицията на ДПС, че възразяваме срещу прехвърлянето в тези случаи на отговорността на министър към директора на Изпълнителната агенция по околната среда и водите – това стана по времето на министър Нона Караджова. Това не беше правилно и се вижда, че трябва да се коригира функционалността и отговорността да бъде там, където е по принцип принципала. Стъпка в правилната посока е и предвиденото предварително уведомяване от оператора на предприятието или съоръжението на директора на съответната Басейнова дирекция, когато се очаква голяма авария да засегне повърхности, подземни води или водни обекти, каза д-р Чакъров.

И подчерта: "Липсата на превантивна информация към компетентния орган по управление на водите винаги е бил съществен пропуск досега. Позитив е регламентацията, че след 31.12.2025г., когато приключат програмите за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация.

Довършването на всички незапочнати или с недовършено изпълнение мерки от прекратените програми е отговорност и за сметка на купувача на приватизационната сделка, и на приватизираното дружество или на лицата придобили впоследствие собственост върху дружеството. Така се гарантира изпълнението на мерките и възстановяването на състоянието на околната среда".

ДПС има и сериозни бележки по проекта. Има текстове, в които не е намерен най-точният и правилен израз.

"Също така е необходимо да обсъдим дали е целесъобразно отпадането на съкратеното съдебно обжалване по дела, свързани с реализация на обекти с национално значение и стратегическа важност. Например, от настоящото мнозинство и правителство се посочва, че има намерение да прокара тунел под Шипка. Защо трябва да се удължава процедурата за такива важни национални и стратегически обекти от правна гледна точка и това да възпрепятства ускорението на инвестиционния процес и реализацията на такива проекти?" - попита д-р Джевдет Чакъров.

Трябва да имаме предвид, че ние трябва да вървим към подпомагане на такива обекти. А също така да опростяваме дейността на бизнеса, особено в тази тежка ситуация, а не да се връщаме към ретроградни политики. На тези въпроси ние бихме могли да намерим решения между първо и второ четене, като ние от ПГ на ДПС и членовете на тази комисия се ангажираме да направим нашите предложения. Понеже този законопроект е преимуществено евроинтеграционен, нашата Парламентарна група ще го подкрепи на първо четене и с оглед на преодоляването на наказателните процедури, обяви д-р Чакъров.

Още няма отговор от вътрешния министър Бойко Рашков на питането от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ за случаите на полицейски произвол. Въпросът бе поставен от Карадайъ и по време на изслушването на Рашков в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

Мустафа Карадайъ изобличи Бойко Рашков! Няма отговор на въпроса за случаите на полицейски произвол

В информационната система на НС некоректно е отразено получаването на отговор на въпрос към министър Рашков. В системата не е коригирано, че не съм получил отговор на въпроса ми към г-н Рашков, зададен на 15 декември, каза Карадайъ. И настоя: "Ще помоля да коригирате системата, за да не подвеждаме общестевеността, че съм получил отговор.“

Новата стратегия на управляващите, на „Промяната“ е: Няма закони, няма Конституция, нас ни пази Прокуратурата, пази ни олигархът Иво Прокопиев. Това заяви зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид в пленарната зала на парламента. Повод бе оставката от парламента на депутата Александър Тодоров (ИТН), определен за изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор и подадената от него декларацията с невярно съдържание, че не заема висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. За да оглави Спортния тотализатор се изисква той да не заема други висши държавни постове. Освобождаването на Тодоров като народен представител предизвика остра пленарна дискусия.

“Защо отново сме изправени пред ситуация на подписване декларация с невярно съдържание? Кой подведе този млад колега да подпише тази декларация и кой му послужи за пример, за да го направи?", попита Хамид Хамид. И заяви: "Колеги, с една невярна декларация днес директор на Тотото, утре министър-председател".

Разбрахме от съда за това. Къде бяха медиите? Къде е свободата на словото да разберем мотивите на колегата да подаде това заявление. Или истината се крие в публикация на авторитетното френско списание „Ентрепренде“, че медиите са слуги на медийния олигарх Иво Прокопиев и той има най-силно влияние в България, заяви Хамид Хамид. Зам.-председателят на ПГ на ДПС попита "дали подписването на декларацията с невярно съдържание не се поощрява и от действия на прокуратурата, които заметоха декларацията на министър-председателя Кирил Петков най-услужливо".

Прави чест на Конституционния съд, който се произнесе съгласно Конституцията и законите на страната, коментира Хамид.

Явно новата политика на "Промяната", новата стратегия на управляващото мнозинство е: Няма закони, няма Конституция, нас ни пази Прокуратурата, пази ни олигархът Прокопиев, обобщи Хамид Хамид.

Разбрахме, че декларациите на Кирил Петков нямат никакво значение. Ще помоля да не го давате за пример за спазване на законите и Конституцията на страната, включително за подписване на документи. Неговите подписи нямат значение, това го разбрахме. Произнесоха се и Конситуционният съд, и прокуратурата на Република България, каза лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, репликирайки изказване на Дани Каназирева (ГЕРБ-СДС).

В случая с декларацията на Александър Тодоров има престъпление, категоричен бе народният представител от ДПС Джейхан Ибрямов. Новата „Промяна“ е подмяна на Конституцията, която се нарушава за пореден път, каза Ибрямов.

Движението с още две инициативи за разкриване на истината за фалита на КТБ

Още две инициативи, свързани с разкриване на истината за КТБ, предприема ДПС. Поводът е възобновеният дебат за фалита на КТБ, съобщи на брифинг в парламента зам.-председателят на ДПС и на парламентарната група на Движението Йордан Цонев. В пресконференцията участваха още зам.-председателят на ДПС и на ПГ на Движението Халил Летифов, зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид, народните представители доц. Петър Чобанов, Имрен Мехмедова и Байрам Байрам.

Установихме, че Сметната палата в годишната си програма е включила одит по Законосъобразност на Фонда за гарантиране на влоговете. Членовете на Бюджетната комисия от ДПС направихме предложение до Сметната палата одитът за законосъобразност, който ще бъде извършен на Фонда за гарантиране на влоговете, да бъде разширен и с одит по ефективност на управление, относно работата на синдиците на КТБ, съобщи Йордан Цонев.

Виждаме, че има обществен интерес по темата. А освен всичко друго продължават и спекулациите относно фалита на банката, тиражирани от медиите на медийния, енергиен и всякакъв олигарх Иво Прокопиев, коментира Цонев. И добави: "Това става, въпреки, че по темата КТБ имаше редица разследвания, включително и анкетна комисия на парламента, която излезе с доклад, включително и Международно разследване на групата "Алекс Партнер" - една от водещите в света. И двата доклада са публични, но никой не си прави труда да ги чете.".

Групата "Алекс Партнер" много ясно и категорично каза, че фалитът на КТБ се дължи на това, че банката е конструирана като финансова пирамида от нейния собственик Цветан Василев. Самата финансова пирамида бе много ясно показана и обяснена, категоричен бе Цонев.

Втората инициатива на членовете на Бюджетната комисия от Движението за права и свободи е за включване на точка в дневния ред на следващото заседание на комисията за изслушване на изпълнителния директор на Фонда за гарантиране на влоговете и синдиците.

Искаме изслушване относно действията на синдиците по масата на несъстоятелността, по събиране на всички вземания и включването им в масата на несъстоятелността, както и по това какви средства са събрани благодарение на измененията в Закона за банковата несъстоятелност, които внесохме аз, колегата Хамид Хамид и колегата Делян Пеевски. Този закон по-късно беше отменен от Конституционния съд, но до неговата отмяна бяха събрани значителни средства в масата на несъстоятелността, каза още Цонев.

Имахме учудването да прочетем, че синдиците били обещали, че по този закон ще се съберат 1 млрд. и 400 млн. лв., а те събрали само 500 млн. Представяте ли си каква вреда сме нанесли на България? Внесохме законопроект, по който преди да бъде отменен бяха събрани половин милиард лева и затова трябва да се чувстваме виновни според медиите на олигарха Прокопиев, заяви Йордан Цонев.

Ние ще продължим действията си в тази посока. Искането ни за изслушване включва и това да кажат синдиците тази част от масата на несъстоятелността, която е реализирана, в кого е по настоящем - т.е. кой е притежател на тези активи, защото и по тази точка има безпочвени и нагли спекулации, подчерта народният представител.

В отговор на журналистически въпрос народният представител Хамид Хамид коментира оставката от парламента на депутата Александър Тодоров (ИТН) и подадената от него декларацията с невярно съдържание, че не заема висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. За да оглави Спортния тотализатор се изисква той да не заема други висши държавни постове.

Много малко медии задават въпроси за попълването на декларации с невярно съдържание, каза Хамид. И обясни: "Може би по тези причини, за които говори авторитетното френско издание „Ентрепренде“, че един медииен олигарх има монопол върху медиите в Република България. В материала се цитират и водещи телевизии.".

"Практиката да се нарушават законите на страната, да се нарушава Конституцията са стотици и хиляди. Спомнете си как бяха избрани делегациите в Народното събрание в нарушение на правилника? Спомнете си как бяха избрани комисиите в Народното събрание? За тези хора няма законност", каза Хамид. И увери: "Ще продължим да осветляваме всички тези нарушения. Но нека и медиите свършат своята роля".

Най-добрата защита на гражданите и общностите е членството в ЕС и НАТО. Това заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ по време на срещата си с премиера на Северна Македония Димитър Ковачевски, която се проведе в парламента. В разговорите от страна на ДПС участваха още зам.-председателите на Движението Йордан Цонев и Станислав Анастасов, както и народните представители Имрен Мехмедова, Небие Кабак и Елхан Кълков. В делегацията на РСМ бяха първият вицепремиер Артан Груби, вицепремиерът Славица Гърковска, външният министър Буяр Османи, министърът на местното самоуправление Горан Милевски, министърът на културата Бисера Стойчевска и Мартин Попов, началник кабинет.

Мустафа Карадайъ представи ДПС, изтъквайки че либералната партия е първата регистрирана по закон политическа партия у нас, която през последните 30 години неизменно е участвала в парламентарния живот на България.

"Нашата философия като партия още от 1990 г. е Балканите да бъдем част от НАТО и от Европейския съюз. Още тогава създателят на ДПС, почетният председател д-р Ахмед Доган каза, че ние няма да тръгнем по пътя на реваншизма и етническото противопоставяне", заяви Карадайъ. И припомни, че българският етнически модел има в основата си философията на заедността и е пример за развитието на региона.

Балканите сме мозайка от етноси. Затова - за да нямаме проблеми помежду си, още през 1990 г. ние казахме, че заедно трябва да градим общото си бъдеще. А това може да стане като членуваме в общи съюзи - НАТО и ЕС, заяви Карадайъ.

Лидерът на ДПС подчерта, че 30 години Движението активно работи за европейската интеграция на Балканите. През 2017 г. спомогнахме разширяването на ЕС със страните от Западните приоритети да стане приоритет на съюза. По време на Българското председателство на ЕС се проведе Съветът на либералите - над 300 души дойдоха в България и акцент на този съвет бе разширяването на ЕС със Западните Балкани, припомни Карадайъ. Той изтъква дейността на президента на АЛДЕ Илхан Кючюк, който е постоянен докладчик на Европарламента за Северна Македония.

Диалогът трябва да е на всички нива - между правителствата, научните среди, бизнеса, включително и чрез общевропейски подход по деликатните въпроси. Гражданският сектор и неправителствените организации също трябва да са част от общия процес, изтъкна Карадайъ. И призова: "Не трябва да оставяме скептиците да са говорители.".

Искрено благодарим за подкрепата, която имаме, каза премиерът Димитър Ковачевски. И допълни: "Благодарим за всичко направено от Илхан Кючюк и от либералите в Европа. Надявам се, че ще намерим решение.".

Имало е лимит за назначаване на военни, разкри министър Стефан Янев в отговор на въпрос от народния представител от ДПС

За да има AirPolicing, трябва решение на Министерски съвет. Това заяви народният представител от ДПС Джейхан Ибрямов по време на изслушването на министъра на отбраната Стефан Янев в ресорната комисия в парламента. „Дори вие, г-н министър, споменахте, че очаквате такова решение във връзка с изтребителите, които очакваме от Испания и Нидерландия“, допълни Ибрямов.

За да не ескалира напрежението в общественото пространство, той зададе въпрос на министър Янев целесъобразно ли е да се задейства в момента процедурата по AirPolicing, за което спомена и премиерът Кирил Петков и какви са параметрите й.

Разполагането на испански кораби в Черно море е част от друга процедура за усилване на AirPolicing, обясни Стефан Янев. В момента, в който Ф16 бъдат доставени и станат оперативно използваеми, тогава страната ни ще има и нов тип боеспособност, каза още министърът.

Стефан Янев заяви, че има нова обстановка, в която говоренето от Изток и от Запад е по-изострено заради войските около Украйна. Решенията ще се вземат в НАТО на предстоящата среща на високо ниво.

„Надявам се утре на изслушването на премиера Кирил Петков в пленарна зала по темата НАТО-Русия да чуем параметрите на действие, параметрите на управление и на влияние“, каза още Ибрямов.

Той зададе и още един въпрос на министър Стефан Янев - на какъв етап е окомплектоването на състава на българската армия и има ли някакви затруднения в тази посока.

"В продължение на години и най-вече в периода 2017-2021 г. се вземаха решения за увеличаване на разходите за отбрана и за увеличаване на бюджета на Министерството на отбраната, което е в правилна посока, предвид факта, че през предишни години имаше драстично намаляване на самия бюджет и разходите за отбрана. Това беше едно от изискванията на Алианса, в който членуваме - да заделим 2 процента от БВП по разходите за отбрана. През годината се отделяха изключително много средства, както за капиталови разходи, така и за увеличаване на възнагражденията в Българската армия и най-вече за отпускането на средства за окомплектоването на военния състав", каза Ибрямов, мотивирайки питането си.

От гледна точка на личния състав и на мъжете, и на жените в униформа, некомплектът е голям, каза Стефан Янев. И разкри, че през годините е варирал между 5000-7000 души. Като причината е, че в съответните военни бюджети не е била залагана сумата, необходима за издръжката на тези 5000-7000 души. Това е проблем, който стои с особена острота, защото ако погледнем реално има войскови формирования, които са на ръба на функционалното изпълнение на техните задължения от гледна точка на състав, заяви Янев.

„Затова тази година сме си поставили целта да създадем конкурси за всичките свободни места. Надявам си тези наши планове да бъдат подкрепени през бюджета от парламента", подчерта министърът.

"Винаги сме отстоявали изразходването на средствата в отделните министерства и ведомства да бъде прозрачно", коментира Джейхан Ибрямов. И допълни: "Моята молба е да бъдем точни и ясни, когато правим самия бюджет както за некомплекта и попълването на личния състав, така и за изразходването на всички останали средства като капиталовите разходи и осъвременяването на бойната техника.".

Водещ: С повече дипломатическа куртоазия започна посещението на водената от премиера Димитър Ковачевски македонска делегация. Направени бяха и първите двустранни срещи. Външните министри се обединиха около мнението, че директните и интензивни контакти между двете институции са правилният път в посока намиране на взаимноприемливи решения на отворените въпроси. Такава непреводима на смислен език констатация със сигурност ще направят и премиерите. Въпросът е, че никой не казва, как ще бъдат намерени взаимноприемливите решения на отворените въпроси и по-важното – кои са взаимноприемливите решения. Започват ли реални преговори България и Северна Македония за решение на двустранните проблеми? Или надлъгването продължава? Наш гост е Илхан Кючюк, постоянен докладчик в Европейския парламент за Северна Македония и председател на Партията на европейските либерали. Г-н Кючюк, какви реални действия и какви реални резултати, за да излезем от политическия фризер, очакваме от началото на тези разговори и най-вече от съвместното правителствено заседание във вторник?

Илхан Кючюк: Първо, трябва да бъде подкрепен подходът, който сам по себе си показва, че търси възможности за решаване на въпросите, които не са леки, безспорно имат и много емоционална натовареност. Но това трябва да бъде казано още от самото начало. Второ, задължително трябва да бъдат потърсени различни варианти за решаването на вече конкретните измерения на проблема, който е очертан в пет точки, плюс още една – правата на българските граждани в Република Северна Македония. По отношение на конкретиката на петте точки аз не мисля, че има голямо разминаване между двете страни. Може да бъде намерено решение. А по едно – най-лесното, беше намерено бързо решение, обявено миналата седмица в Скопие. Оттук нататък ми се струва, че най-болезненият въпрос е около единицата – около правата на българските граждани. Тази сутрин ми направи добро впечатление изказването на външния министър на Северна Македония Буяр Османи, който каза, че има такава възможност да предложи реалистично разрешаване на този въпрос. Вероятно, ако трябва да се задълбочим малко повече към този проблем, няма да бъде лесно да се намери решение в близките няколко месеца, дори бих казал година и две, защото македонското общество, колкото и да се говори, че има такъв консенсус, когато въпросът мине на политически дискусии, трудно би се намерил такъв консенсус. А и в Народното събрание там няма такъв, защото за промяна на Конституцията се изисква мнозинство от 2/3. И нека да не се заблуждаваме – всяка една поправка в Конституцията на която и да е държава не е лесен въпрос. Вероятно трябва да се изключи вариантът, че бързо може да се случи.

Второто обаче, което също е притеснително, е да се даде огромен срок, дълъг срок в рамките на преговорния процес. Този срок в една методология, макар и много по-динамична, каквато е настоящата, може да бъде шест, седем, осем, десет години и това не работи в посока на динамизиране на разговорите. Струва ми се, че България трябва да потърси европейско решение на този въпрос и той може да бъде в някой от клъстерите – преди затварянето му или преди отварянето на следващия. Там могат да бъдат потърсени по-конкретни измерения. При всички случаи това е една от най-важните теми, която ще трябва да се решава, и то много отговорно.

Водещ:Т.е. ако ви разбирам правилно, г-н Кючюк, вие предлагате Северна Македония да започне преговорите за членство и при затварянето на съответните глави – може би тази за правата на гражданите, тогава вече България да си постави своите изисквания и евентуално дотогава, докато не се изпълнят, преговорният процес да не продължава. Така ли да го разбирам?

Илхан Кючюк: Ако сложим на масата три неща: първо – доброто желание, което трябва да бъде налице, второто е политическото решение, което трябва да бъде взето и от двете страни, и разбира се, третото е европейската гаранция, защото Северна Македония иска да бъде част от Европейския съюз, а ние сме част от Европейския съюз и най-доброто място да бъдат закрепени тези отношения, е в рамките на преговорния процес. Преговорната рамка дава тази възможност и необходима гаранция.

Междувременно мога да кажа, че съществуват такива практики за поставяне на такова условие за събитие, което ще се случи в бъдещ обозрим срок. Имаше подобна дискусия по време на присъединяването на Словения. Италия беше поставила въпроса достатъчно ясно, мисля, и остро. Има такава хипотеза и в преговорната рамка на Сърбия. Т.е. европейски решения има. Тук трябва да се върнем към добрата воля, към това да бъдат направени правилните неща и в крайна сметка това не е просто един исторически спор, а това е въпрос, който трябва да бъде взет от политиците, решението му е в ръцете на политиците.

Водещ: Вие сте постоянен докладчик в Европейския парламент за Северна Македония. Каква формулировка според вас би могла да бъде постигната с македонската страна?

Илхан Кючюк: Нито един договор не е съвършен сам по себе си, включително и този между Гърция и Северна Македония. Преспанското споразумение е еднакво неодобряван и в Гърция, и в Северна Македония. Договорът 2017 г. даде огромна възможност за България да отвори болезнените теми, които нямаше как да ги отвори, ако не беше подписан. Той не решава всички въпроси, но е добра, широка основа за започване на разговор по всички тези значими и много наболели и наситени с огромна степен на емоция и на исторически факти, на моменти и на исторически интерпретации теми. Т.е. нека да погледнем малко по-конкретно, нека да погледнем обаче и малко по-оптимистично. Ние искаме да се борим с езика на омразата, който е на всеки гражданин. Дали сме успели да го направим това за всеки гражданин в България? Или ние искаме да се преборим с езика на омразата, който е институционално леещ се от една или друга медия, финансирана с държавни средства, или от политическата трибуна, за която трябва да носят отговорност политиците на една или друга държава? На мен ми се струва, че второто е по-важното и то е по-обозримото и по-възможното. Защото ако си поставяме за цел да се преборим с всички недъзи на демокрацията – те и в България, и в много европейски държави съществуват такива, безспорно и ще ни е необходим дълъг период от време.

Водещ: В какъв срок вие виждате решаването на тези въпроси?

Илхан Кючюк: Решаването на срокове винаги крие съществен риск и те трябва да се изпълнят. И ако не се изпълнят съответните срокове, винаги вие, журналистите, започвате да задавате въпрос...

Водещ: Защо не се изпълняват?

Илхан Кючюк: Точно така. Изминаха шест месеца, какво се случва?

Водещ: Няма нищо. Защо?

Илхан Кючюк: Защо не се изпълняват? Няма нищо, което беше обещано. От друга страна, поставянето на срокове може да има и положителна роля.

Водещ: Дисциплинираща най-малкото?

Илхан Кючюк: Точно така. Дава възможност на страните да работят много по-стегнато и да търсят реализирането на цели, отколкото да се впускат в обяснения, които разводняват разговора, или най-малкото ни отдалечават от съответните цели. За някои от тези въпроси, като разговорът за историята, като това да бъде премахнат езика на омразата, като това резултатите от Историческата комисия и Мултидисциплинарната комисия да бъдат отразени по адекватен начин в учебниците по история, ще отнеме доста време. Впрочем, нека да припомня нещо – на нас този разговор ни е много по-труден. С гърците им беше по-лесно на двете страни, и на македонците, и на гърците.

Водещ: А защо им е било по-лесно, г-н Кючюк? Защо им е бил по-лесен на македонците разговорът с гърците?

Илхан Кючюк: И на двете страни, и на гърците с македонците, и обратното, на македонците с гърците. Защото успяха да разделят двете неща. Защото успяха да кажат: ние не сме имали нищо общо; живели сме в една среда, в която ни е било насаждано – и това беше наративът на македонците, трябваше да го признаят – че сме имали нещо общо; ние не принадлежим към тази цивилизация, за която сме имали претенцията, че принадлежим, т.е. това не е било смислено, не е било съдържателно, не е било вярно. И така въпросът се решава по-лесно. От тук обаче трябва да докажем, че сме имали много общи неща. И как историята и геополитиката е повлияла повратно на двата народа да се чувстват толкова разединени, когато са били толкова близки. Този процес иска много по-дълбоко разбиране, изисква и много повече време. Не е нещо, което може да бъде отрязано от днес за утре и то да получи своя живот самостоятелно. Ако търсим такъв подход, няма да го намерим, нито пък ще успеем да убедим останалата страна в правотата на нашата собствена позиция. Това, което България трябва да направи, е да се държи като отговорен член на Европейския съюз, да преговаря в рамките на това, за което вече започна да се преговаря с македонската страна, да се върне много активно, както в момента се прави, на масата на преговорите, с необходимия акт на дипломацията, с уважение към консервативността на този подход, че той ще даде своето развитие и резултат, и разбира се, да подпомага целия регион с уникалния си български етнически модел, с опита си, който го има. Вече 15 години с този модел сме в Европейския съюз. Да, на моменти ние не сме доволни от това, което постигнахме, не покрихме очакванията на собствените си граждани, на моменти не покрихме собствените си очаквания. Но това е опит, който може да бъде използван. Можехме да направим някои неща по-добре за нас, българските граждани, и това може да го споделим с хората отвъд границата. Всичко това е ресурс, който трябва да бъде използван, за да може България да има подобаващо това място на значим фактор в региона.

( "Фокус",25.01.22 г.)

Минималният осигурителен праг на земеделските стопани бе една от темите, които вълнуваха хората в Черноочене по време на срещата им с народния представител от Движението Байрам Байрам. Той имаше приемен ден в офиса на ДПС в Черноочене.

Освен от политическа ситуация в региона и страната, хората се интересуваха от промените в законите социалното подпомагане. Те коментираха критериите и праговете за отпускане на месечни помощи за деца и др.

Доставките на дърва за огрев бе още един от въпросите, който поставяха хората. Те изразиха огромното си притеснение от очаквания скок в цените на тока след края на наложения мораториум.

Кметът на Община Черноочене Айдън Осман представи своите виждания по актуалните теми и влиянието им върху малките общини. Той представи подготвените и внесени в Народното събрание от ДПС законодателни промени.

На срещата в Черноочене присъстваха председателят на Общинския съвет Бедрие Газиюмер, цялото общинско ръководство, служители, кметовете и кметските наместници на населени места, граждани.

Това е поредната среща с избиратели от региона. Виждам, че хората се нуждаят от по-чести срещи. Проблемите им са идентични, коментира след Байрам Байрам.
Идеята ни е хората да могат персонално да разговарят с нас, да търсят съдействие, да дават своите препоръки. Гражданите искат проблемите им да бъдат чути. И ние правим всичко възможно, гласът им да бъде чут от властимащите, подчерта Байрам Байрам.

Зам.-председателят на ДПС, народният представител от Движението Станислав Анастасов участва в третото пленарно заседание на Конференцията за бъдещето на Европа в Европейския парламент в Страсбург. Той се включи в работата на група "Европейска демокрация".

Конференцията, уникална по-рода си, обсъжда по ясен и структуриран път идеите за бъдещото развитие на Европейския съюз и дава възможност както на политически представители, така и на активни и свободни граждани да участват на равни начала в изработването на предложенията, работата на комисиите и пленарния дебат.

ДПС беше единствената българска партия, които имаше представителство и от страна на Европейския парламент в лицето на президента на ALDE Илхан Кючюк.

"ДПС предлага промени в Закона за обществените поръчки и в Закона за публичните финанси. Тези закони трябва да се приемат, преди да бъде приет бюджетът. За да бъде прекратен моделът "Джипка", в Закона за обществените поръчки предвиждаме възможността за ин хаус процедури да отпадне, защото там има съмнения за корупция. Същото се отнася и за рамковите споразумения. "Джипката" е и в Закона за публичните финанси, защото Министерски съвет със свои постановления може да разпределя средства, без Народното събрание да е наясно с това. Затова и тук правим предложения за законодателни промени".

Това каза пред БНР народният представител от ДПС доц. Петър Чобанов, бивш министър на финансите.

Според него, ако управляваща коалиция приеме тези предложения, ще докаже заявената нулева толерантност към корупцията.

"Това е подкрепа на управлението, подаваме им ръка. На базата на опита и експертизата решихме да им предложим подобен вариант".

В предаването "Неделя 150" Чобанов коментира "Бюджет 2022":

"От гледна точка на обща структура на разходите той прилича на бюджета, изработен от служебния кабинет. Иначе е доста разточителен по отношение на разходите. Това се дължи на тези, които го съставят, и на траекторията на бюджета, която се предприе още от 2020 година насам... По предварителни планове тази година ще похарчим с 8,8 млрд. лева повече, отколкото ще съберем. Това е голямо число. Това се прави в ситуация с нарастваща инфлация. Имаме прогнозиран висок икономически растеж. Тоест, в добри икономически времена ще имаме висок дефицит и разточителни разходи. Това буди опасения относно това какво ще се случи, когато в следващи години инфлацията спадне, растежът също, не дай Боже. При толкова големи разходи, които знаем, че трудно се намаляват, това буди опасение за още по-големи дефицити и по-високи дългове в бъдеще. Трябва да се съсредоточим върху макрорамката на бюджета".

Той посочи, че ДПС трудно ще стигне до цялостна подкрепа на проектобюджета.

Интервюто с Петър Чобанов можете да чуете ТУК

(БНР; 23.01.2022г.)

"Поемам ангажимента да задам писмен въпрос за цените на строителните материали на вицепрезидента на ЕК Валдис Домбровскис и на еврокомисаря по сближаване и реформи Елиза Ферейра. Ще предоставя отговорите им на вестник "Строител“, за да ги направи достояние на строителния бранш."

Г-жо Михайлова, първо бих искала да Ви честитя Новата 2022 г. и да Ви пожелая здраве и много успехи! Традиционно в началото на годината правим равносметка за отминалата. Каква беше за Вас 2021 г., кои бяха основните теми, по които работихте, и кое отчитате като успех?

2021 г. беше трудна година. Пандемията от COVID-19 подчини начина на живот на планетата, отрази сe на работата на институциите, разбира се, и на работата на Европейския парламент (EП). Но държа да подчертая - имаше отражение на организацията на дейността ни, но не намали ефективността и концентрацията върху важни за Европа законодателни досиета и доклади. Комисиите на ЕП заседаваха в хибриден вариант - и присъствено, и дистанционно, така бяха организирани и пленарните заседания. В началото на 2021 г. парламентът вложи много усилия в контрола и отрегулирането на производството на ваксини и ритмичните им доставки в страните членки. След юли м.г. фокусът на работата се насочи към задълбочен анализ и изграждане на позиции по пакета от законодателни досиета "Подготвени за 55", който изпълва с конкретни мерки и изисквания стратегията за растеж на ЕС - Зеления пакт.

Групата в ЕП "Обнови Европа“ проведе и избори за своето ръководство за втората половина от мандата. Радвам се, че отново бях избрана за неин зам.-председател, както и че продължавам да отговарям за работната група С, чиито фокуси са инвестиционни програми, структурни фондове, околна среда и здравеопазване, икономика, енергетика, иновации. Отговорността е голяма, но всички колеги са компетентни, отговорни, креативни, готови на работещи компромиси между националните позиции, и това ми дава увереност, че предстоящите натоварени месеци ще бъдат продуктивни. Още от декември започнахме серия от извънредни заседания на работната група, за да имаме достатъчно време за резултатна дискусия. Ще продължим в същия ритъм.

2021 г. беше тежка година и за България - три пъти избори, липса на доверие в институциите, загуба на нормалната работеща диалогичност в политиката, без ориентири, пропуснати възможности, криза след криза. Активното ми участие в предизборните кампании ми дава увереност, че въпреки неориентираните движения на някои от партиите и политическите проекти, българските граждани запазват трезвата си преценка и поставят все по-сложни задачи пред политиците. Дано не загубим усещането за тази преценка. Страната ни рискува да се изключи сама от процесите на възстановяване и растеж в Европа и да задълбочи изоставането си в много области, ако продължава да се занимава с дребни единоборства и не се активизира в полето на общите европейски проекти.

Аз лично работих активно в няколко направления: възможностите на Зеления пакт и дигиталната трансформация - организирах онлайн конференция с подкрепата на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и любезното участие на Маргрете Вестагер, зам.-председател на ЕК, и се включих в няколко по-строго профилирани семинара и конференции; енергийната ефективност - отново онлайн конференция със съдействието на Камарата на строителите в България (КСБ) и участието на еврокомисар Кадри Симсон, бях активна в обсъждания и семинари, посветени на възобновяемата енергия, в т.ч. и офшорните инсталации и възможности за развитието им в Черно море. Много сериозно се ангажирах с "Нов европейски Баухаус“ - в дейността на тематичната група на ЕП, онлайн семинари, поредица от работни срещи. Разбира се, не трябва да пропускам и темата за културното наследство, по която целенасочено и активно работя.

Как започва за ЕП 2022 г.? Вече има приет бюджет на ЕС. Националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на повечето държави са одобрени. Кои ще са сферите, в които ще насочи усилия Парламентът? Какви са новите направления? Кои са Вашите приоритетни задачи?

Новата 2022 г. започва с много амбициозни задачи за ЕП. Да, бюджетът на ЕС за тази година е приет и страните членки активно работят. Преобладаващата част на НПВУ са одобрени, а болшинството от тях вече и финансирани. Европа работи с много бързи темпове за своето възстановяване. България стои на едно място и усещането вече е, че това е място с плаващи пясъци и страната ни затъва, вместо да се движи бързо напред.

ЕП ще се концентрира върху приемането на пакета законодателни досиета "Подготвени за 55". Те са повече от 14 (някои са групирани) и засягат всяка сфера на развитие на европейското общество, да не забравяме, че това включва и българското. Ще работим да приемем нови правила за ползване на земеделски земи и гори, за рибарството, за енергийната ефективност, енергийните характеристики на сградите, възобновяемите енергийни източници, търговията с емисии, емисиите от автомобилите и вановете. Ще одобрим създаването на нов Социален фонд за климата. Всичко това вече се разглежда в комисии и ще бъде прието в пленарна зала не по-късно от средата на годината. Няма да коментирам каква е готовността на България да прилага такива директиви. У нас все още се дискутира дали няма да се спасим от Зеления пакт, без да водим разговора за огромните ползи на "зеления" и дигитален преход за технологичното обновяване и икономическия растеж. Окуражаващото за мен е, че българският бизнес следи и участва в процесите, и аз разчитам на организации като КСБ да ни помагат при взимането на решения със своите експертни позиции.

Аз вече съм докладчик в сянка по Европейския социален фонд за климата. А в работна група С се обсъжда всичко, което трябва да се свърши по целия пакет, както и конкретни текстове и изменения.

През първите месеци на новата година усилията ми ще са насочени и по доклад за ролята на "Нов европейски Баухаус“ - съвместна инициатива на Комисията по култура и Комисията по промишленост, енергетика и иновации. Ще продължа и работата си по подготовка и провеждане на срещи, дискусии и семинари в България и в ЕП. Надявам се през 2022 г. пандемията от COVID-19 постепенно да отстъпва и да бъдем по-гъвкави в своите инициативи.

Вие работите активно по отношение на инициативата "вълна за реновиране" и повишаването на енергийната ефективност. В тази връзка какво смятате, че трябва да се направи, за да се увеличи темпът на саниране на сградите в Съюза? В момента, доколкото имаме информация, той е около 1% на годишна база.

Наистина "вълна за реновиране“ е в центъра на вниманието ми и аз очаквам и новите, предложени от ЕК, проекти за директиви да спомогнат за нейното реализиране. Неслучайно енергийната ефективност на сградния фонд присъства в редица проектодирективи - като се започне от промените в Директивата за енергийните характеристики на сградите и се стигне до европейската търговия с емисии и Социалния фонд за климата. Колкото повече експертни становища и анализи се подготвят по темата, толкова се увеличават възможностите, които се предлагат за "вълна за реновиране“ и нараства значението й, както и се приближаваме към постигане на целите на ЕС за климатично неутрален континент към 2050 г. Има и все повече въпроси - от паспортите за енергийни характеристики на сградите през националните дългосрочни планове за саниране до характеристиките на строителните материали и осъвременяването на странични за строителството, но важни за функционирането на сградите екосистеми, като производство на бяла и черна техника, инфраструктура за зареждане на електромобили и др. Много е важно реновирането на сградния фонд да бъде ключов елемент от националните планове за възстановяване и устойчивост. Ако е така - още през тази година ще бъдем свидетели на качествена промяна към добро в рамките на ЕС. Дали ще има промяна в България - зависи от Националния план и кога той ще бъде одобрен и финансиран.

Къде стои страната ни по отношение на санирането? Какви мерки трябва да се предприемат, за да не изоставаме драстично от останалите страни?

България има опит в санирането на многофамилни жилищни сгради. Оперативните програми за регионално развитие са финансирали и проекти за енергийно обновяване на обществени сгради. Има много критики за качеството на санирането, но е важно, че строителните фирми имат опит в изпълнението на такъв вид работа и изискванията към качеството на материалите, технологията и процесите. Важно е дългосрочната ни национална програма да е стратегически насочена, с ясни изисквания, параметри и индикатори. Хубаво би било да се направи анализ как обновените сгради намаляват сметките за електроенергия на домакинствата, които живеят в тях.

А къде стоим - засега не мога да кажа, че сме много напред. Има страни от ЕС, които са постигнали много и процентите на реновираните сгради при тях са двуцифрени числа. Пример могат да бъдат скандинавските страни. Други държави са разработили модели за осигуряване на средства, които им позволяват да бъдат много гъвкави във финансовите модели и да използват примерно приходите от търговия с емисии - като Чехия. Много са и възможностите, които предоставя Европейската инвестиционна банка. Модели и възможности има. България трябва да изработи стратегията си и да преминава към реализация.

Какво е мястото и значението на националните планове за възстановяване и устойчивост? Как ще се отрази забавянето на внасянето на българския план?

НПВУ са ключова част от целия механизъм "Следващо поколение ЕС“. Те, когато са разумно и стратегически подготвени, не си поставят за цел да се възстановим на нивата отпреди пандемията, а са насочени към много по-амбициозни цели - да се използва момента за технологична трансформация на икономиките и "зелен" и дигитален преход. Това е основният проблем на вариантите на българския план - формално спазване на процентите от инвестиции в основните направления, но вложения, които не водят до трансформация и растеж. Не е нормално целият проблем със затварянето на въглищните мини да се сведе до създаването на едно държавно предприятие с неясни цели и функции, а да се пренебрегне целият комплекс от възможни мерки, като компенсации, квалификация, разработване на нови икономически сектори, образование, иновативни подходи. Давам този пример, но има още много - говорим за енергийна ефективност на сградния фонд, но се оказва, че тепърва в Националния план се предвижда да се разработва дефиницията на понятието "енергийна бедност". И това се случва във време на ясно очертала се енергийна криза. Ще дам още един пример - повече от 100 европейски организации в областта на културата и културното наследство призоваха страните членки да отделят 2% от ресурса в своите планове за култура и опазване и експониране на културното наследство. Много държави като Франция и Италия се съобразиха и заложиха 2%, Чехия задели 4%. България - само 1,3%. В същото време толкова ни се иска да бъдем дестинация за културен туризъм. Има странни постановки в проекта на Националния ни план. Надявам се в рамките на първата половина на тази година той да придобие по-ясни очертания.

Стартира и новият програмен период. Има ли вече подадени за одобрение оперативни програми от държавите? Какъв е крайният срок, до който това трябва да се случи? Кои ще са основните сфери, в които ще се инвестират европейските средства през 2021 - 2027 г.?

Да, първата година от новия програмен период вече отмина. Оперативните програми на страната ни не са договорени и от фрагментарната информация, която изтича в публичното пространство, разбираме, че не са и написани. Наскоро четох проект на Споразумение за партньорство. Все още e доста сурово. Убедена съм, че българското общество - местни власти, бизнес, образователни институции, неправителствен сектор, има право на повече информация в началото на втората година от плановия период. А какво ще се финансира? Каквото държавата договори. Регламентите са широки, максимално отразяват интересите и опита на членовете на ЕС и предполагат добра основа за преговори. Разбира се, стратегическата визия на всяка страна е от огромно значение. В момент, когато не е одобрен и Националният план за възстановяване и устойчивост, трябва да има ясно разграничаване на целите на двата типа документи и гарантиране на невъзможността за дублиране, както и оставянето на бели полета, които биха намалили ефекта от инвестициите.

Скоро се разбра, че и стратегическият план за земеделието на България не е представен в поставения от ЕК срок - 31.12.2021 г. Забавянето на оперативните програми дотук е една година. Дали ще станат две и повече, или България ще се мобилизира и ще постигне по-бърз напредък, зависи изцяло от правителството.

На дневен ред за строителния бранш е драстичното увеличение на цените на строителните материали. Коментира ли се темата на европейско ниво, как това повишаване ще се отрази на изпълнението на инфраструктурните проекти в ЕС? Обсъждани ли са мерки в ЕП за справяне с този проблем?

Темата с цените на електроенергията, енергоносителите и последващия скок в цените на материали и услуги е в центъра на вниманието на всички европейски институции. Това, което се очертава като обща позиция, е, че могат и трябва да се предприемат мерки на европейско ниво, но те трябва да бъдат комбинирани с национални мерки и компенсации, които да гарантират стабилност на бизнеса и да предпазят потребителите и най-вече микро- и малкия бизнес от спекулации. За съжаление мерките, които се предприемат в България, отново са фрагментарни и губят възможния кумулативен ефект при прилагането на комплекс от мерки - не само компенсации, но и увеличаване на обемите на работа на малките фирми, за да се постигне естествено поевтиняване на материалите при увеличени обеми на потребление. Ако се проведе амбициозна програма за реновиране на публични сгради, този ефект може да бъде постигнат и да се запазят и създадат нови работни места в малките строителни компании.

Но за да бъда напълно коректна към българския строителен бранш, поемам ангажимента да задам писмен въпрос за цените на строителните материали на вицепрезидента на ЕК Валдис Домбровскис и на еврокомисаря по сближаване и реформи Елиза Ферейра. Ще предоставя отговорите им на вестник "Строител“, за да ги направи достояние на строителния бранш.

Бяхте организатор на семинар, посветен на културното наследство, като посочихте, че то намира своите измерения в енергийната ефективност, дигитализацията и новото устройство на градската среда - "Нов европейски Баухаус". Как се случва това?

"Нов евопейски Баухаус“ е една от най-амбициозните инициативи на ЕС през последните години. Тя си поставя за цел да пренесе принципите и задачите на Зеления пакт в ежедневието на европейския гражданин - в градската среда, в материалите и дизайна на жилищното пространство, в работните и рекреативни пространства, в интегрирането на културното наследство в новата среда, в която живеят хора, които милеят за бъдещето на планетата Земя и се чувстват комфортно в дигиталния свят. Ако само преди половин година "Новият Баухаус" беше идея, представена с много красиви думи, то сега в началото на 2022 г. той е изпълнен със съдържание, конкретни проекти, изисквания към местни власти, архитекти, строители, работещи в културни институти и институти на културната памет, неправителствен сектор, образование, пространствено планиране, рециклиране на материали, строителен отрасъл. Инициативата мобилизира творчески елити и местни власти, които са готови да превърнат съвременна Европа в модерно, щадящо околната среда и интегрирано с природата място на живот. Тази идея се приема трудно у нас, но се радвам, че млади български архитекти и амбициозни кметове на общини, строителни фирми, бизнес организации, медии се включват все по-активно в реализацията на "Нов европейски Баухаус“. Наскоро се разбра, че и БТА е партньор на инициативата, и очаквам все повече конкретни проекти и реализирани идеи. А когато говорим за културно наследство и "Нов европейски Баухаус“, трябва да свикнем с мисълта, че недвижимите паметници на културата и движимите паметници - фондове на библиотеки, архиви, музеи, галерии, са не само част от облика на съвременна Европа, те са актив за развитие, историческа памет, извор за вдъхновение, ресурс за иновативно мислене, потенциал за туризма и много повече. Така че инициативата дава възможност и за интегриране на културното наследство в съвременната среда на живот в Европа.

Какво мислите за Конференцията за бъдещето на Европа? Какво е мнението на европейците, как може да се подобри работата на ЕП, ЕК, а и на Вас - евродепутатите?

Конференцията е огромно доказателство за виталността на ЕС и естествените му усилия за подобрение и оптимизиране на работата на институциите му. Казвам "огромно“, като имам предвид броя граждани на ЕС, които се включват в дейността на Конференцията въпреки всички проблеми с пандемията. Десетки хиляди са европейците, които изказват мнения, предложения, участват във форматите на Конференцията. За всички тях ЕС е важен и е ключово как той ще функционира по-добре.
Първата задача на Конференцията - да приближи Съюза до неговите граждани, вече се изпълнява. Как точно да се подобри работата на институциите, ще кажат конкретно европейците. Това е смисълът на Конференцията за бъдещето на Европа.

Как ще продължите сътрудничеството си с КСБ през новата година?

Надявам се взаимодействието ми с Камарата на строителите в България да продължи и през 2022 г. За мен КСБ е ценен партньор, с който да сверявам позиции в Европейския парламент, да представям нови инициативи, да работя за модернизиране на строителния сектор в ЕС и за повишаване на неговата роля в социалния и икономически живот на Съюза. Камарата на строителите винаги ще бъде канена като партньор за мои инициативи в България или в ЕП.

Да очакваме ли през 2022 г. да възстановим традицията за провеждане на съвместни събития? Имаме едно такова планирано в календара за годината?

Нека си пожелаем отлаганото вече близо две години съвместно събитие, което планираме да се състои в Брюксел и да бъде посветено на дигитализацията в строителния сектор, да се случи. Дано ситуацията с пандемията се подобри и да успеем да проведем събитието през 2022 г.

Какво ще пожелаете на читателите и на екипа на в. "Строител"?

На читателите на в. "Строител“ пожелавам на първо място здраве! Нека имат воля за работа и успех, сила на позициите и самочувствие, лично щастие!

(в. Строител, 21.01.2022)

Очаква се социалният министър да назначи проверка за „порочна практика в НОИ-Кърджали“ стана ясно от заседание на парламентарната социална комисия. Подадени са оплаквания, че инспектори от териториалното поделение на НОИ организират анкети на работодатели.

В тях се съдържали въпроси като това къде се обявяват свободни щатове, каква дейност извършва съответно дружество и къде я развива, искано е да се опише процедурата по назначаване по трудово правоотношение и др.

"Провеждането на подобни анкети нямат нищо общо с КСО и не попадат в ангажиментите на НОИ", заяви Адлен Шевкед, народен представител на ДПС от Кърджали. В следствие на тази практика на лица са им били ограничавани правата, свързани със социалното законодателство.

Шевкед допълни, че съответната практика е въведена още преди 2 години. Обясни, че от териториалното поделение на НОИ си позволяват да решават дали един човек е извършвал трудова дейност или не. Тя посочи, че на база това се отказват не само изплащания на обезщетения, не се признава трудов стаж и се заличават данни в НАП:

"С информацията, която подадохме към министър Гьоков ние сигнализираме за неуредици и неспазване на закона, според нас, от страна на НОИ-Кърджали. Териториалното поделение в стремежа си да откаже дългосрочни или краткосрочни обезщетения се произнася незаконосъобразно относно това дали дадено лице е извършвало трудова дейност или не. Това не е от компетенциите на НОИ",  казва Шевкед

В Кодекса за социално осигуряване (КСО) са упоменати правомощията на НОИ, как да извършват проверка и какви констатации трябва да направят. От 2019 година процесът е доста продължителен и имаме много оплаквания от фирми и самоосигуряващи се лица, на които им се отказват обезщетения поради причина, че те не са извършвали трудова дейност, казва възмутено народния представител.

"Проблемът за нас е огромен, защото на отказаните лицa им се заличават данните и по този начин не им се признава осигурителен и трудов стаж. Заличават им се данните в НАП по нареждане на НОИ-Кърджали. По този начин тези хора нямат принос към социалната система. По този начин ние губим приходи а тези хора губят право за пенсия, понеже не им се признава стажа."

По неофициална информация на седмица на 7 до 10 лица им се заличават данните, каза още Адлен Шевкед, като подчерта, че това се отнася както за самоосигуряващите се, така и за работещите по трудови правоотношения.

"В понеделник бях в Кирково, където бях посетена от хора на които им се отказват обезщетения по невъзможни начини. Основната теза на НОИ-Кърджали е, че това лице не е извършвало трудова дейност. Който поиска да му се изплати обезщетение се прави всичко възможно да му се откаже това обезщетение. Отказът е под предлог, който не е в компетенциите на НОИ", казва в заключение Шевкед.

Същевремено министър Гьоков обясни, че нито той, нито предишният социален министър са подписвали подобна заповед която дава на НОИ подобни правомощия.

Цялото интервю на Ангел Шенков с Адлен Шевкед чуйте от ТУК.

(БНР, 20.01.2022)

Г-н Председател, обявихте една лъжа. Не е хубаво да се лъже, г-н Председател, особено от позицията, на която се намирате! С тези думи лидерът на ДПС и на Парламентарната група на Движението Мустафа Карадайъ се обърна към председателсващият пленарното заседание на Народното събрание Мирослав Иванов от "Продължаваме промяната".

Повод бе твърдението на Иванов, че вътрешният министър Бойко Рашков е дал писмен отговор на въпрос за случаите на полицейски произвол, зададен от Карадайъ.

"Връчвам ви копия, разпечатани от сайта на Народното събрание. Ако вие твърдите, че това е отговор на моя въпрос, искам да ви обърна внимание на Конституцията на Република България и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Защото
г-н Бойко Рашков си позволи да излъже в заседание на Вътрешната комисия, че е отговорил на моя въпрос. Отговор на моя въпрос няма", категоричен бе Мустафа Карадайъ.

Новите управляващи правят промяна и заявяват: "Трябва да има силен, същински, истински контрол върху членовете на Министерски съвет по отношение на парламентарния контрол. Това е истинският парламентаризъм", заяви лидерът на ДПС. И припомни, че съгласно чл. 92, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Председателят съобщава, когато е получен отговор на въпрос.

Моят въпрос бе: На основание чл. 111 и чл. 138 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искам да се предоставят всички документи, свързани с случаите - онези над 20 000 случая, заявени от Бойко Рашков по медиите, за полицейски произвол, за тормоз над български граждани, за преса и натиск на кандидати за народни представители, местна власт, администрация - секционни избирателни комисии и т.н. За всеки конкретен случай да ми се предоставят документите, заяви Карадайъ.

Председателят на ПГ на ДПС припомни чл. 91 на Конституцията, който задължава министрите да отговарят на въпросите и чл. 111 от правилника на парламента, допълнен в 47-ото НС с текста, че при отказ на министрите, както и на всички държавни органи и длъжностни лица, да изпълняват конституционните си задължения, се носи юридическа отговорност.

Чл. 138 от Правилника казва, че всички документи, които се поискат от народните представители трябва да бъдат предоставени на Народното събрание и затова ще ви призова да не нарушавате и вие Конституцията на Република България от една страна и да си изпълнявате задълженията от друга - да изисквате да има отговори на въпросите и да не лъжете от тази висока трибуна, че съм получил отговор. Аз си чакам отговора, заяви още Мустафа Карадайъ. Той припомни, че срокът за отговор е 7-дневен, а въпросът му е зададен преди повече от месец - 15 декември 2021 г.

Председателстващият заседанието Мирослав Иванов заяви, че този въпрос не е минавал през него. Ще се провери какъв точно въпрос е постъпил, какъв е отговорът и ако е необходимо, ще се вземат необходините действия, обеща Иванов.

Институцията Председател на НС е институция, независимо от персоните. Независимо коя персона води дадено заседание, това не промяна компетенцията на институцията, заяви Карадайъ. И още веднъж цитира Правилника за организацията и дейността на НС, съгласно който въпросите към министрите се задават чрез Председателя и се получават отново чрез него.

Носете си отговорността, призова Мустафа Карадайъ. И заяви: "Ако не можете да носите тази отговорност и да изпълнявате тези функции, не ви е там мястото. Освободете го, за да го заеме човек, който ще може да изпълнява Конституцията и законите на страната!".

Важно е да сме си взели поуките и да направим Стратегически план в земеделието, който е в синхрон с политиките на Европейския съюз, за да наваксаме закъснението в развитието си. Това заяви евродепутатът от ДПС/"Обнови Европа" Атидже Вели по време на уебинар
"Селскостопанската политика на ЕС след 2023".

Целта на събитието, организирано от Бюрото за връзка на Европейския парламент в България, бе да представи промените, заложени в приетия пакет за законодателни реформи на Общата селскостопанска политика (ОСП) и да обясни как тя ще подкрепя малките и средни стопанства.

Участниците в уебинара разясниха още екологичните и социалните цели на ОСП.

Атидже Вели разкри докъде е стигнал процесът с предаването на Стратегическите планове на отделните страни. България и още 8 държави все още не са го направили.

"Имахме заседание на комисията по земеделие с комисар Януш Войчеховски, на което обсъдихме графика. До края на март трябва да бъде дадена първата оценка на Стратегическите планове", каза Вели. И допълни: "Този процес ще бъде труден, той трябва да приключи до юни, за да могат отделните държави да се подготвят с промените в националното законодателство.".

На този етап има много активен дебат в България, на моменти дори той се изостря. Но е важно да сме си взели поуките и да направим план, който е в синхрон с политиките на ЕС, за да наваксаме закъснението в развитието, категорична бе Атидже Вели.

На финалната права сме със Стратегическия план, който се забави по обективни причини, каза зам.-министърът на земеделието Момчил Неков.

"Нашата цел е да стигнем до малките, които се разочароваха през 2017 г. и си казаха - субсидиите отиват само при големите. Трябва да субсидираме малките ферми, да ги кооперираме, защото само така можем да получим качество. Има европейски директиви, които са на страната на доставчиците и производителите в отношенията им с търговските вериги. Има още една директива за двойния стандарт при храните, очакваме изменение в Закона за храните, за да може и този инструмент да е в полза на потребителите", обеща Момчил Неков.