Кметът на Джебел Неджми Али в Комитета на Регионите: Нуждаем се от спешни регулаторни мерки за смекчаване на последиците от енергийната криза, както и от финансова актуализация на вече одобрени европейски проекти

Нуждаем се от спешни регулаторни мерки за смекчаване на последиците от енергийната криза. Тази позиция на кмета на Джебел Неджми Али, изразена по време на пленарно заседание на Европейския комитет на регионите, стана един от акцентите и в дневния ред на групата Renew Europe в Комитета на регионите.

В туит на Бюрото на Renew Europe се посочва още един акцент от изказването: „Настоятелно призоваваме Комисията да предложи необходимите мерки, за да отговорим на необходимостта от финансовата актуализация на вече одобрените европейски проекти поради високите нива на инфлацията, която създава риск за тяхното изпълнение“.

Бюрото на групата Renew Europe в Комитета на регионите предлага двата акцента да бъдат включени в дневния ред на Европейската комисия.

В изказването си пред членовете на асамблеята на представителите на местните и регионалните власти в Европейския съюз Неджми Али заяви: „Последните две години промениха и продължават да променят живота ни по безпрецедентен начин. Местни и регионални власти са в челните редици на управлението на пандемията през двугодишния период, като същевременно сме изправени пред предизвикателствата на цифровата и екологична трансформация. Осъзнаваме отговорността си за реализирането на целите на Кохезионната политика на ЕС, смекчаването на опустошителните последици от пандемията, както и подготовката за технологичните, икономическите и социални тенденции в Европа“.

Обръщайки се към комисаря по регионалната политика Елиза Ферейра, Неджми Али подчерта: „В контекста на енергийната криза, пред която сме изправени има унищожителни последици за бизнеса особено за малките и средни предприятия (МСП),  които са гръбнакът на всяка една икономика,  по-късно ще засегне неизбежно и гражданите“.

Кметът на Джебел е един от българските представители в Европейския комитет на регионите, който играе ключова роля при създаването на новите закони на Европейския съюз.

„Като представители на местните и регионалните власти, всеки ден сме изправени пред предизвикателства, свързани със спестяването на електроенергия. Като пример в това отношение е спирането на уличното осветление в общините. В този контекст, преди началото на петата вълна на пандемията и нарастващата инфлация, се нуждаем от спешни регулаторни мерки за смекчаване на последиците от енергийната криза. Настоятелно призоваваме Комисията да предложи необходимите мерки, за да отговори на необходимостта от финансова актуализация на вече одобрени проекти на ЕС поради високите нива на инфлацията, която създава риск за тяхното изпълнение.

Освен това бих искал да наблегна на важността от осигуряване на синергия между Кохезионната политика, Механизма за възстановяване и устойчивост и другите инвестиционни инструменти. Това е абсолютно необходимо, за да се гарантира възстановяването на най- засегнатите сектори от кризата, за преодоляването на социално-икономическото въздействие на кризата, както и за гарантирането на екологичната и цифровата трансформация. В този контекст се нуждаем от достатъчен времеви период за постигане на нашите дългосрочни цели“, каза Неджми Али.

Той приветства създаването в Европейската общност за практики в областта на партньорството за периода 2021-2027 г., което би засилило сътрудничеството и координацията между местните и регионалните власти, особено за обмен на информация за добрите практики при усвояването на фондовете на ниво ЕС.

Неджми Али се обърна и към Лиляна Павлова, вицепрезидент и член на Управителния комитет на Европейската инвестиционна банка.

„Преди повече от година дискутирахме потенциала и възможностите, които Европейската Инвестиционна Банка трябва да разгърне, за да подпомогне  местните и регионалните власти за преодоляване на опустошителните последици от COVID-19 и да се подпомогне прехода към устойчивост.  Приветстваме ангажираността на ЕИБ да инвестира в региони с по-нисък БВП на глава от населението  по време на настоящата  дългосрочна бюджетна рамка на ЕС. Бих искал обаче да подчертая отново нашата загриженост по отношение на местните бизнеси и малките и средни предприятия (МСП), които са особено засегнати от настоящата криза, изправени пред затруднения с ликвидността поради намалените си дейности. Трябва да сме сигурни, че те получават подкрепата, от която се нуждаят. Поради това Ви призоваваме за по-тясно сътрудничество с Комисията и страните членки, като същевременно предложите конкретни инициативи за бърз и пряк достъп до финансиране.

Накрая бих искал да наблегна върху общата ни цел, ангажираност и готовност за подобряване на благосъстоянието на нашите граждани и местни бизнеси. В този смисъл приветстваме и насърчаваме този вид ключови междуинституционални срещи и сътрудничество. Това ще допринесе за успешното прилагане на политиката за сближаване във всички държави - членки на ЕС“, каза кметът на Джебел.

Необходими са повече финансови средства и овластяване на селските райони, за да ги направим привлекателни за бизнес и за живеене. Това заяви кметът на Белица Радослав Ревански по време на 148-ата Пленарна сесия на Европейския Комитет на Регионите. Тя се провежда на 26 и 27 януари 2022 г. онлайн. На нея Радослав Ревански взе отношение от страна на българската делегация в Комитета относно Дългосрочната визия за селските райони на Европейския съюз.

Ревански заяви, че устойчивото социално-икономическо развитие на селските райони е неразривно свързано със съществуващата инфраструктура и качеството на предлаганите услуги. Въпреки постигнатия напредък през последните години, текущият анализ на ситуацията в България показва, че техническата и социална инфраструктура в селските райони е все още в незадоволително или в лошо състояние.

За подобряване на ситуацията безспорно са необходими финансови средства, но също така и промяна в цялостното обществено настроение към селските райони.

Селските райони имат сериозен потенциал, който може да бъде развит и използван в тесен диалог и сътрудничество между институции, както и други заинтересовани страни, действащи на съответната територия, заяви Ревански.

Основни докладчици по темата бяха Дубравка Шуица, заместник председател на Европейската комисия и Януш Войчеховски, европейски комисар по въпросите на земеделието.

Промените в Закона за енергетиката дават отговор на един много важен въпрос - кой определя дневния ред на обществото? Това заяви зам.-председателят на ДПС Станислав Анастасов в пленарната зала на парламента по време на дебатите за измененията в нормативния акт, внесени от четирите партии на управляващото мнозинство.

Дневният ред на обществото, свързан с енергетика, засяга: цените на тока за бизнеса, уязвимите групи - енергийно бедните, общините, които в момента правят икономия на осветление и така престъпността процъфтява. Засяга всички онези детски градини, социални домове в най-широкия смисъл, болници, на които този законопроект не дава отговор, заяви Анастасов.

Знаете ли на кой дневен ред дава отговор този законопроект? На дневния ред на изданията на Икономедия - на "Капитал" и "Дневник". Те ежедневно пишат срещу решенията на КЕВР. Прочетете ги! Да, може да са пари загубени на вятъра наистина, но ще получите много ценна информация, подчерта Станислав Анастасов.

Така ще разберете кой определя дневния ред на обществото. В случая това е олигархът Прокопиев. Дневният ред на гражданите, на бизнеса, на всички уязвими групи в този законопроект ги няма, категоричен бе зам.-председателят на ДПС.

Станислав Анастасов се обърна към депутата от "БСП за България" Емил Георгиев, лидер на "Екогласност", който заяви, че ще подкрепи измененията в Закона за енергетиката. "Разбирам деликатната ситуация, в която се намирате в момента, защото аз Ви познавам добре. Дълги години Вие се борехте срещу безобразията на олигарха Прокопиев. Сега изведнъж изпадате в една много деликатна ситуация".

Колеги, когато говорим за Прокопиев и подвиквате в залата, знайте, че това е опит да го защитите, заключи Станислав Анастасов.

Никога повече подобен позор за човечеството. Това обяви ДПС в декларация по повод Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста, прочетена в парламента от народния представител Хайри Садъков.

Движението за права и свободи осъжда всякакви прояви на ксенофобия, религиозна и етническа нетърпимост, които все още продължават да съществуват. Призоваваме да помним и никога повече да не допускаме подобен позор за човечеството. Историческата памет, която така често насилваме, но предлагаща спасителна формула за нашата колективна амнезия, е ключ за реабилитация на историята, за героите на демокрацията по света и в нашата Родина! - се казва в документа.

На 27 януари 2022г. се навършват 77 години от освобождаването на нацисткия концентрационен лагер Аушвиц-Биркенау. В деня, когато световната общност отбелязва Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста още веднъж ще кажем: "Никога вече!", обяви ДПС.

За да помним, трябва непрестанно да следим и оспорваме категорично съвременните форми на расизъм, дискриминация, ксенофобия и свързаните с тях прояви на нетърпимост, основани на различия, защото именно неглижирането на подобен тип прояви, подтикващи към омраза срещу мними врагове са в основата на зараждането на фашизма, се казва в декларацията.

Необходимо ли е да има изменение и допълнение на Закона за енергетиката? Разбира се. Но във вида, в който предлагате - не. Това категорично заяви енергийният експерт на ДПС, народният представител Рамадан Аталай, член на ЦОБ на ДПС, по време на дебатите в пленарна зала по проекта, внесен от четирите партии в управляващата коалиция.

Поздравявам ви, снощи най-после намерихте кандидат за председател на КЕВР, обърна се към мнозинството Аталай.

Предлагате комисарите от 9 да станат 5, но вносителите на законопроекта така не можаха да ни обяснят защо според тях петима души са достатъчни, за да могат да направят пълен анализ на всички внесени проекти за промяната в цените - на електроенергията, на водата. Стремите да натоварите 5 души с такава работа, с толкова голяма тежест, че да не могат да се справят със задачата си, подчерта народният представител от ДПС. Той посочи, че и в момента е трудно на 9 души да възстановят доверието на КЕВР в обществото и сред народните представители.

Виждам, че Вие нямате доверие. Всъщност свалихте доверието в институциите, свалихте доверието в Комисията по енергийно и водно регулиране, което дълго време се опитвахме да изградим. Аз съм убеден, че КЕВР имаше сериозен авторитет. Вие успяхте да свалите и авторитета на тази Комисия, каза Рамадан Аталай.

Колеги, Вие свалихте нивото, тежестта на председателя като квалификация. Преди години изискването бе да има 10 години трудов стаж в сектора. След това, за да дадем преднина, възможност на младите, свалихме трудовия стаж на 5 години. В момента Вие го приравнихте до онова нито, при което и Цецо от паркинга може да бъде кандидат за председател на Комисията, възмути се Аталай.

Ние няма да предложим Прокопиев за председател на Комисията, не се притеснявайте. Нищо, че до вчера „Да, България“ така имаха голямото желание, да бъде той, каза още Рамадан Аталай. По повод скоростното разглеждане на законопроекти той коментира: "С тази скорост, с която се движите, ще катастрофирате. Най-скоростното, което направихте, бе да махнете Пламен Георгиев. Второто - да разтурите Комисията по енергийно и водно регулиране.".

Последствията ще бъдат много тежки, предупреди Аталай.

Поправките в Закона за енергетиката целят да се овладее и КЕВР в завладяната от олигарха и медиен монополист Иво Прокопиев държава. Това заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ от парламентарната трибуна. Той припомни на Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), че още при първото четене на законопроекта в пленарната зала е имало становища, че законът е лобистки.

Целта на тези промени още от първото им четене е да се овладее и КЕВР в завладяната държава от олигарха и медиен монополист Иво Прокопиев, категоричен бе Карадайъ.

Медийно-олигархичният кръг на Иво Прокопиев за пореден път тиражира лъжи, които целят да направят внушения по адрес на ДПС. Това обяви Движението на брифинг в парламента.

Поредни внушения и лъжи се тиражират от медийно-олигархичния кръг на Иво Прокопиев. А именно - че кадри на ДПС ще ръководят ВиК холдинга, заяви зам.-председателят на ДПС и на Парламентарната група на Движението Халил Летифов. В пресконференцията участваха още зам.-председателят на ДПС Станислав Анастасов, зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид и народният представител Имрен Мехмедова.

Ние от Движението за права и свободи настояваме министърът на регионалното развитие да уволни тези кадри, да уволни всички кадри, които управляват публичен ресурс и са свързани с ДПС, чийто подпис или глас решава нещо. И с това да прекратим всички тези внушения по адрес на ДПС, заяви Летифов.

Това са лъжи, които за пореден път целят да направят внушения по адрес на ДПС, категоричен бе Халил Летифов.

Министрите са длъжни да отговарят на питанията на народните представители, припомни лидерът на ДПС

Вътрешният министър Бойко Рашков все още не е предоставил документите за онези над 20 000 безобразия и милиционерщина, които се случиха по време на изборите през юли и ноември миналата година. Това заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ от парламентарната трибуна.

Току що проверих в сайта на  Народното събрание. В статуса на зададения от мен въпрос към министър Бойко Рашков от 15 декември стои, че е отговорено, но такъв отговор няма, съобщи Карадайъ.

Господин председател, както вчера Ви помолих, така и днес Ви моля да не подвеждате нито народните представители, нито българските граждани и да коригирате сайта на Народното събрание. Влезте в ролята си и припомните на министрите, че съгласно Конституцията, Народното събрание осъществява парламентарен контрол над изпълнителната власт. Министрите са длъжни да отговарят на питанията на народните представители, категоричен бе лидерът на ДПС.

Своевременно в срок министрите трябва да предоставят всички необходими документи, които народните представители са им поискали, независимо дали това представлява служебна или държавна тайна, заяви Мустафа Карадайъ.

Има теми, по които не е задължително и няма нужда от различия, разделения и противопоставяне, по които не е нужно всеки да се прави на специалист и говорител. Тази тема е такава. Това заяви председателят на ДПС и на Парламентарната група на Движението Мустафа Карадайъ при изслушването в пленарна зала на премиера Кирил Петков и министрите Стефан Янев и Теодора Генчовска по повод напрежението НАТО - Русия. Темата на изслушването бе конфликтът Русия - Украйна, напрежението НАТО - Руска Федерация и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и по разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България.

България направи своя геополитически избор, ние сме членове на НАТО и ЕС. ДПС, чрез своя лидер д-р Ахмед Доган зададе тази посока за развитие на България още в зората на демокрацията преди всички други партии. Преди тогавашните, които днес ги няма и преди сегашните, които тогава ги нямаше, а и доскоро ги нямаше, подчерта Карадайъ.

Председателят на ДПС бе категоричен: "Днес ние трябва категорично да заявим няколко неща: първо, ние сме лоялен и надежден партньор в съюзите, в които членуваме; второ, Украйна и Русия са наши съседи по море; трето, независимо дали сме в добри или лоши отношения с комшията, когато гори неговата къща, знаем, че и ние имаме проблем; четвърто, ние трябва да положим всички усилия за деескалиране на напрежението, доколкото ни стигат възможностите; пето, ние сме против прекрояване на границите в XXI век, още по-малко чрез военни конфликти.".

Въпрос за дипломатическата активност на България във връзка с напрежението НАТО - Русия отправи зам.-председателят на ДПС Станислав Анастасов към външния министър Теодора Генчовска по време на нейното изслушване в парламента. Темата бе конфликтът Русия - Украйна, напрежението НАТО - Руска Федерация и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и по разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България.

От медиите разбираме, че нашите съседи, както и повечето държави-членки на ЕС и НАТО имат сериозна дипломатическа активност по темата. Имало е среща на ниво политически съветници във форма Нормандска четворка между Русия, Украйна, Франция и Германия, каза Анастасов. Той поиска Генчовска да даде повече информация за резултатите от срещата, както и за планираната бъдеща дипломатическа активност на българската държава с партньорите ни от ЕС и НАТО по темата.

Форматът Нормандска четворка е още един елемент от нивото на дипломатическите дискусии, каза Генчовска. Тя обясни, че Германия и Франция играят доста балансирана позиция, насочена в посока деескалация на напрежението.

При информация какви са конкретните резултати от тази среща, поемам ангажимент да Ви информирам лично, обеща външният министър.

Парламентарната група на ДПС с тревога следим случващото се в Черноморския регион. Това заяви народният представител от ДПС Елхан Кълков по време на изслушването на министъра на отбраната Стефан Янев в пленарна зала. Темата бе конфликтът Русия - Украйна, напрежението НАТО - Руска Федерация и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и по разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България.

Какво е необходимо като ресурс за структуриране на батальонната група от български войски, чието създаване бе анонсирано от кабинета, бе въпросът на Кълков към министър Стефан Янев. Народният представител поиска да знае направен ли е стратегически анализ и оценка на ситуацията и на създаването на тази нова структура.

Този тип оценка на финансовите ангажименти, този анализ се провежда в момента. Той не е готов в пълната му детайлност, отговори Стефан Янев. И допълни: "Когато говорим за харчене на обществен ресурс, трябва да бъдем достатъчно отговорни и да обясним на българските граждани за какво и как точно харчим тези обществени ресурси.".

Анализът продължава, тъй като такъв тип решения тепърва ще се взимат и на ниво НАТО, каза министърът на отбраната.

Приветстваме позицията България - лоялен член на НАТО и максимум усилия за дипломатическо решаване на кризите. Това е позиция на нашата партия ДПС, заяви зам.-председателят на Движението и на парламентарната му група Йордан Цонев по време на изслушването на премиера Кирил Петков в пленарната зала. Темата бе конфликтът Русия - Украйна, напрежението НАТО - Руска Федерация и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и по разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България.

Тезата, че ние няма да бъдем консуматори на национална сигурност, не е вярна. Идеята в НАТО да членуват малки страни като България е именно да консумират сигурност. Ние сме малка държава и нямаме нито икономика, нито ресурс да си осигурим самостоятелна защита, подчерта Цонев. И допълни: "Въпросът е, като консумираме тази сигурност да бъдем лоялен, предвидим член и да носим своя малък дял".

Доколкото тази криза все пак е непредвидима, всички вярваме, че ще се избегне горещ конфликт, но така или иначе студеният конфликт е налице и той може да ескалира до санкции, които да засегнат икономически България, каза още Йордан Цонев. И обясни: "Ясно е, че България зависи суровинно от Русия. Ясно е, че по принцип икономиката ни е зависима от много такива фактори и при едни по-сериозни санкции или при една ескалация на конфликт, или при не дай, Боже, горещ конфликт – би могла да рухне в буквалния смисъл на думата".

Предвижда ли правителството кризисен сценарий, при който ще има достатъчно ресурси, за да покрие България евентуалните нужди, дефицити, загуби? И в частност – попълнен ли е напълно резервът, бе въпросът, който Йордан Цонев отправи към премиера Кирил Петков. Цонев поиска да знае попълнен ли е резервът от енергийни суровини, от храни и всичко останало, от което страната ни би имала нужда при евентуална кризисна ситуация.

Доколкото видях варианта на бюджет, такъв сценарий няма, а би трябвало да има, коментира Цонев.

Да, в момента се анализират различните сценарии, така, както направихме със здравната криза - целта е да сме преди самата криза и ако тя дойде да имаме готовност, а не да мислим мерки, когато кризисната ситуацията е вече факт, отговори Кирил Петков.

Най-важната част е енергийната ни сигурност. За гарантирането й имаме няколко директни предложения, които биха компенсирали в голяма част риска за националната сигурност. Надявам се, че българските домакинства и българският бизнес няма да усетят сериозна криза от тази гледна точка, обясни премиерът. Той съобщи, че финансовият министър Асен Василев не е предвидил в бюджета остри военни положения. Но има буфери, които могат да се използват в момент на криза, заяви Петков.

Нашата задлъжнялост като процент от БВП е сравнително ниска, така че ние винаги имаме капацитет да актуализираме и да вземем допълнителни заеми, ако някаква невероятна криза излезе. Така че, мога да успокоя всички българи, че независимо какъв сценарии дойде при нас, ние имаме различни варианти, каза още премиерът.

Какви са основните сценарии за развитие на конфликта НАТО - Русия? Този въпрос постави народният представител от ДПС Имрен Мехмедова, член на Външната комисия в парламента, на дипломат № 1 на България Теодора Генчовска по време на изслушването й в парламента. Темата бе конфликтът Русия - Украйна, напрежението НАТО - Руска Федерация и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и по разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България.

Мехмедова настоя Генчовска да представи пред депутатите и евентуалните последствия за България при различните сценарии.

Основните рискове пред нашата държава са свързани със сигурността в Черноморския регион. Има рискове от хибридни заплахи, асиметрични заплахи по отношение на граждани, медии, НПО, както и по отношение на някои политически субекти по всяка вероятност, отговори Генчовска. Тя обясни, че в по-големи подробности може да влезе по време на закритото заседание на парламента, тъй като темата е свързана с националната сигурност.

Възможни са и кибератаки - въпрос, който беше обсъден на вчерашното първо заседание на Съвета по сигурност, каза още Теодора Генчовска.

Знаете, че в Украйна има значителна българска общност, МВнР още преди седмица е инструктирало нашия посланик да подготви и да актуализира своите планове за евакуация, в случай на нужда. Към този момент няма постъпили искания за евакуация на български граждани, техни семейства, служители на посолство или представители на бизнеса, категорична бе министър Генчовска.

Знаете каква е позицията на върховния представител на ЕС по външна политика и сигурност Жозеп Борел - на този етап държавите-членки на ЕС не е необходимо да се изтеглят от територията, въпреки вече започналото изтегляне на членове на семействата на посолствата на САЩ и Великобритания, каза още Теодора Генчовска.

Най-разумният и далновиден начин за решаване на кризи е пътят на дипломацията. Това заяви народният представител от ДПС Джейхан Ибрямов по време на изслушването на министъра на отбраната Стефан Янев в парламента. Повод за изслушването бе конфликтът Русия - Украйна, напрежението НАТО - Руска Федерация и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и по разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България.

Въпросът на Джейхан Ибрямов към министър Янев бе: "Какви ще са параметрите на действия, какви ще са параметрите на въоръжаване и какви ще са параметрите на управление на военните сила и техника, които евентуално ще бъдат дислоцирани в България?"

Стремежът към търсене на дипломатическо решение е ключът. Това е и нашият стремеж. Всички решения, включително и военно-техническите, така се структурират, че да не пречат на дипломатическите усилия, а напротив - да ги подпомагат, отговори Стефан Янев.

"Хората трябва да са сигурни, че няма непосредствена опасност. Не предстоят военни действия или конфликт на българска територия или в непосредствена близост, в които се предвижда да участват български военнослужещи", категоричен бе министър Янев.

Това, за което говорим е засилена подготовка на българските въоръжени сили. Разполагането на войски на българска територия ще бъде разполагане на български войски, увери още Стефан Янев. И допълни: "Ние не правим нищо повече, освен да крепим баланса, така че да доминират дипломатическите усилия за предотвратяване на криза в непосредствена близост до нашите граници и в същото време да укрепваме собствения си отбранителен потенциал."

Суверенният и съзнателен избор на България е НАТО и ЕС. Той не се нуждае от ревизия. Това заяви зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид по време на изслушването на премиера Кирил Петков в пленарна зала. Тема на изслушването бе конфликтът Русия - Украйна, напрежението НАТО - Руска Федерация и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и по разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България.

На всички ни е ясно, че действията, които се развиват в Черноморския район, са повод за нарастваща загриженост за евентуалните последици за България. От изявленията на световните лидери става ясно, че НАТО няма да разполага бойни войски на Алианса на територията на Украйна, но са в готовност да защитят всеки един свой член. За нас, народните представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи, най-добрият път за решаване на какъвто и да е конфликт е чрез обсъждане на контрола върху въоръженията, разоръжаването, прозрачност на военните дейности и други въпроси, намаляващи риска от каквито и да било военни действия, подчерта Хамид Хамид.

Неговите въпроси към министър-председателя Кирил Петков бяха: "Какви биха били параметрите на икономическите и социалните последици от евентуален конфликт? Има ли изградена предварителна преценка? Каква е прогнозата?"

Да, имаме ясна идея и това беше част от анализа, който обсъждахме в Съвета по сигурност към министър-председателя, отговори Петков, уточнявайки, че част от информацията ще бъде дадена на закритото заседание на парламента по темата, защото е свързана с националната сигурност.

Главните рискове за България са в сферата на енергетиката, каза Петков. И добави: "От тази гледна точка имаме ясни планове, какво трябва да се направи, за да защитим българското население, да няма директни ефекти при наложени санкции особено в сферата на газа."