През годините сме държали на това всички български граждани да могат да гласуват, независимо къде по света са. Това заяви пред БНТ депутатът от ДПС и председател на Комисията по социална политика в НС Хасан Адемов Хасан Адемов е роден на 24 януари 1953 година в град Исперих, България. През 1979 година завършва.  Припомняме, че президентът Румен Радев насрочи парламентарните избори за 4 април.   Караянчева за датата на изборите: Лъсна абсолютната некомпетентност на президента и неговия екип "Когато се появи пандемията, управляващите и президентът изведнъж решиха, че гласуването от чужбина е много актуална тема", каза още той. "Честността на изборите може да се гарантира от правилното преброяване на бюлетините и честното законодателство", разкри Адемов. Вдигат парите на членове на секционни и общински комисии "Тази седмица ще решим как да процедираме и дали да внесем законови промени за изборите", допълни депутатът от ДПС. "Ще помисля дали да се ваксинирам, защото в края на миналата година имах още антитела. Когато ми дойде редът, то сигурно ще се ваксинирам", завърши Адемов, който бе първият народен представител у нас с коронавирус.

1. Въпрос от народния представител Джевдет Ибрям Чакъров относно изпълнението на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020".

2. Въпрос от народния представител Джевдет Ибрям Чакъров относно наказателните процедури срещу България в областта на околната среда.

В пленарната зала влизат за обсъждане промените в Кодекса за социалното осигуряване (КСО), касаещи втората пенсия. ДПС и БСП се въздържаха при гласуването на текстовете в социалната комисия на Народното събрание.

Сагата около този законопроект продължава повече три години, с няколко работни групи, припомни Хасан Адемов. Август 2018 г. в МТСП беше представен проект като консенсусен, приет на базата на доста сериозни компромиси от всички страни, допълни той.

По време на съгласувателните процедури в Министерския съвет не са приети предложенията на Комисията за финансов надзор с аргумента, че техните предложения могат да се включат на следващ етап като надграждащи мерки, след анализ до края на 2025 г. на приложението на този проект на правителството, поясни още Адемов.

„За нас е изключително странно защо този проект, след като по него имаше приличен консенсус още преди година и половина, се внася в 12 без 5 и сега по бърза писта този проект трябва да бъде приет“, коментира Хасан Адемов.

Предложенията на Комисията за финансов надзор биха променили изцяло философията на предложения законопроект, подчерта Адемов в предаването „Преди всички“. Предложенията на КФН са 34 страници.

Изискванията за по-висока капиталова адекватност на пенсионно-осигурителните дружества означават нова философия, която изисква ново съгласуване, допълни той. „В краткото време до края на този мандат няма как да влязат тези текстове.“

Относно намаляването на коефициента на редукция на първата пенсия заради втората, Адемов уточни, че „тези, които са се пенсионирали през последната година с по-високия коефициент на редукция, имат право сега отново да си прехвърлят парите в НОИ, за да могат за получат по-реалния размер на пенсията с актуалния коефициент“.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл от ТУК.

(БНР, 15.01.2021)

- Г-жо Михайлова, организирахте онлайн дискусия на тема: "Зелен пакт и дигитална трансформация - възможности за конкурентоспособността на българската икономика". Какви шансове дава Зеленият пакт на България?
- Като нова стратегия на ЕС той дава много големи възможности на страните членки, в това число и на България. Възможности за въвеждането на нови технологии, за преосмислянето на традиционни производства и сектори на икономиката, които биха могли да доведат до изграждане на нови работни места и повишаване на благосъстоянието на хората в България. Не на последно място България, като разположение в ЕС, климатични дадености и особености в развитието на туризма, има възможност да произвежда и чисти земеделски продукти. Те са част от новата стратегия на ЕС "от фермата до вилицата". Тя е фокусирана върху качеството на храните, хранителната верига и връщането към биопродукти. Така че възможностите за България са много - от тТ сектора до екологично чистото земеделско производство.
- Кой сектор у нас е най-подготвен за голямата трансформация, която ни предстои - към зелена, кръгова и цифрова икономика?
- Бизнесът в България е изключително конструктивен като поведение. С интерес следи новостите. Въвежда нови технологии. Имаме цели сектори, които са с много високо ниво на готовност или даже вече са прекрачили прага на възможната конкуренция с европейските си партньори. Ще спомена някои, за които не се говори толкова често. На първо място фармацията. Производството на лекарства в България, на медикаменти, а напоследък и на предпазни средства в областта на медицината, са на достатъчно добро конкурентно ниво. Използват се нови технологии. Част от този сектор се възползва и от плана "Юнкер" (фонда за стратегически инвестиции), което беше много сериозна и смела крачка в използването на финансови инструменти за въвеждане на нови технологии.
На второ място, сектор строителство за изненада на всички е в много висока степен на готовност както за навлизане на дигиталните технологии, така и за създаване на работни места. Ако България се възползва от възможностите на предложената вълна за реновиране на сградния фонд в страната - жилищен и обществен, могат да бъдат създадени много работни места, да се развият експлозивно технологиите в строителството и да се приложат технологии, които предполагат енергийна ефективност, нови материали, управление на ефективността на сградите чрез изкуствен интелект. Все възможности, които са напълно реалистични, не научна фантастика. Те могат да бъдат приложени от сектор строителство у нас буквално утре, ако се даде възможност за реализиране на тази вълна за реновиране на сградите.
- Споменахте земеделието. В каква посока трябва да се развива този сектор?
- Напоследък като че ли не говорим толкова много за екологичното земеделие и биологично чистите храни. Но си струва. Защото пазарът за тях в Европа е много голям, а България има потенциал и фирми, които работят много добре в тази посока и намират нови пазари. Те периодично заявяват своите очаквания да получат малко повече подкрепа, да има малко повече инвестиции в лицензирани лаборатории, които да удостоверяват качеството на произведените от тях продукти - и чистотата им, и липсата на ГМО. Очаквам секторът все повече и повече ще се развива, ако успеем като държавна организация да го подкрепим. Ако заложим на тази карта в развитието си, ще постигнем много добри резултати.
- Отдадено ли е подобаващо място на този сектор в Националния план за възстановяване?
- в предложението, което имаме на този етап версия 1.0, както ни обясни г-н Томислав Дончев по време на конференцията, един от стълбовете е свързан и със земеделието. Очаквам във версията 2.0 нещата да са по-конкретни и браншовите организации да са се намесили, давайки конкретни предложения. Очаквам също така това да даде отражение и в плана да няма толкова много декларативни пожелания, а повече конкретни идеи как добрите намерения да се превърнат в реалност.
- Заместник-председателят на Европейската Комисия с ресор "Европа, подготвена за цифровата ера" Маргрете Вестагер заяви, че страната ни ще може да се възползва от 10 милиарда евро. Как ще стане това - чрез проекти ли? И от бизнеса ли трябва да бъдат изготвени те?
- Да, и от бизнеса, и от местните власти, от всички, които досега сме свикнали, че могат да бъдат партньори при европейско финансиране. Бих искала да напомня, че през 2020 г. ЕК предложи план за възстановяване, който бе одобрен и от парламента, и от Съвета на ЕС. В Съвета бяха направени корекции и малко се смени балансът между безвъзмездна помощ и кредитите с много ниска лихва.
750 милиарда евро е потенциалът, с който ЕС може да оказва подкрепа, използвайки и бонове, и заеми, които да емитира. Този ресурс е извън традиционния бюджет, фиксиран в многогодишната финансова рамка. Тоест - освен обичайните вече за нас оперативни програми, за които знаем, освен хоризонталните програми като "Хоризонт", "Еразъм", програмата за здравеопазване, механизма за свързаност на Европа и големия проект за инвестиране в ЕС, имаме възможност като страна член да ползваме и 10 милиарда. Но трябва да ги договорим. Нужно е да предложим план за възстановяване. В него трябва ясно да се виждат нашите национални приоритети, които да са в контекста на приоритетите на ЕС. План, в който зелените мерки, допринасящи за реализация на Зеления пакт, да бъдат не по-малко от 30%. План, в който инвестициите в дигитализация, цифрови технологии и въвеждането им във всички сектори на икономиката, да бъдат не по-малко от 20%. Тоест 50% от всички инвестиции са строго насочени. Следват инвестициите, които са важни за всяка страна член. И тук вече може да има вариации. Не трябва да забравяме, че България е от страните, които имат тежка зависимост на енергетиката си от изкопаемите горива. Затова трябва да заложим в този план мерки, които да помогнат на страната ни да се справи с хоризонта 2050 година, когато трябва да имаме климатично неутрална икономика. Така че ни предстои още една задача. Свързана е с районите в преход и това какви мерки ще бъдат заложени за тях и общоикономическото развитие. Разбира се, трябва да бъдат подкрепени сектори, които ще дадат стимул на цялата българска икономика. По време на конференцията подчертахме и се радвам, че в това отношение бяхме единомишленици: България има нужда да ускори икономическото си развитие. Това е безспорно. Ние трябва да направим така, че ако целият Европейски съюз се развива, ние да го правим мъничко по-бързо, за да достигнем и да се изравним с партньорите си в ЕС. Ако за ЕС има предизвикателства, за България те са още посилни, защото налагат повече усилия, по-голяма скорост, поголям интензитет на иновациите и много силно фокусиране на инвестициите, които да доведат до промяна в икономическото статукво.
- Прави впечатление обаче, че в България сякаш бягаме от темата как Зеленият пакт предвижда затваряне на въглищните централи и как това ще се отрази пряко на региони като Стара Загора, чието развитие е резултат от този енергиен сектор. Какво трябва да направи страната ни и как тази тема е застъпена в Националния план за възстановяване?
- И тази тема е доста пожелателно застъпена. Очакваме, че в някакъв момент все пак България ще представи плановете си за районите в преход като Стара Загора. Ние сами определяме регионите, за които смятаме, че имат нужда от специални мерки и инвестиции.
Но искам да обърна внимание на нещо изключително важно. Заобикалянето на въпроса няма да ни помогне. Проблемът си е проблем, той стои пред нас. Дори да повтаряме, че ще добиваме въглища и ще си ги горим колкото си искаме, ще стигнем до момента, в който няма да има кой да ни купи въглищата. А горенето им ще ни струва толкова скъпо, че няма да можем да си го позволим.
- Ще имаме и санкции.
- Да. Така че въпросът стои. Да го забравяме, да се крием от него - няма смисъл. На второ място, проблемът не се очаква да бъде решен за 1, 2 или 5 години. Не. Хоризонтът, който имаме пред себе си за работа и постигане на целите, е 2050-а година, като междинно имаме поставени общи цели, които ние сме приели като член на ЕС, за 2030 г. Тоест 10 години без две седмици. Затова време, ако само заобикаляме въпроса, разбира се, че ще ни бъде много трудно. Но, ако в тези 10 години си поставим ясно целите и маркираме пътя, по който можем да преодолеем проблемите, мисля, че ще се справим.
- Какви са стъпките?
- На първо място: имаме 30 години до 2050 г. Очакваме ли, че някой от миньорите, които в момента работят в мините на "Мариците" на територията на област Стара Загора, ще продължи да го прави след 30 години? Не! Тоест, ние не говорим за това да оставим някого от тези хора, които сега се трудят там, без работа. Но направили ли сме нещо като държава, за да предложим на младите хора, на учениците от района на Стара Загора, нови възможности извън работата в мините? И тук отговорът е не. Ето това е първото нещо, което трябва да направим - да видим кои ще бъдат тези младежи, които след 10 години ще започнат да работят и да преценим какви възможности за професионално обучение, за реализация можем да им предложим. Ще имаме ли поле за развитие на селско стопанство в региона или ще насочим тези хора към строителството, което очевидно ще се развива много бурно. Но трябва да им дадем квалификация, за да могат да получават заплащане, не по-малко от това в мините.
Има пътища и възможности, но ние като страна трябва да си поставим целите и да определим по какъв начин ще ги постигнем. Хоризонтът ни е 30 години и е нужно да работим спокойно и последователно. Когато в България става дума за това, че имаме нужда от национален консенсус по приоритетите, от национален консенсус за догонващо развитие, имаме предвид точно това. За 10 години могат да се сменят 23 правителства, дори повече, както се случи. Но нека за тези 10 години, каквито и да са тези правителства, не се променят приоритетите - както това се случва в Европейския съюз. Няма значение, че се сменя Европейската комисия или съставът на Европейския парламент. Приоритетите продължават.
- Декарбонизацията на икономиката ще промени не само енергетиката, но и транспорта. Какво трябва да знаят фирмите и хората, които работят в този сектор?
- Радвам се, че по време на конференцията имаше възможност представители на транспорта, на автомобилния сектор, вноса на автомобили, поддръжката им, но на първо място на транспортните услуги, да поставят въпроси на г-жа Вестагер. Транспортният сектор е един от ключовите за икономиката на ЕС. Той бе сред най-пострадалите от последиците от пандемията. Рязко намаляха пътуванията. ЕС успя да запази свободното движение на стоки. Но превозът на пътници бе накърнен. От друга страна, транспортът е един от големите производители на вредни емисии. На трето място, секторът е сред полетата на много, много иновации. В последните десетилетия фирмите, които произвеждат транспортни средства, въведоха изключително много нови технологии. Някои от големите компании вече дори работят по темата за прилагане на водорода в автомобилната индустрия. Транспортът е пример за въвеждане на иновации. Пандемията, вредата върху околната среда и потенциалът за иновативни решения правят сектора интересен и ключов за всички планове на ЕС. Надявам се, че ще намери адекватно място и в Плана за възстановяване на България. Транспортните фирми очакват подкрепа, съобразена с потенциала, който имат. А той надхвърля границите на страната ни. Транспортните ни фирми могат да оперират на територията на цяла Европа и имат опит в това. Носят в себе си много голям заряд, но трябва да бъдат подкрепени, тъй като конкуренцията им наистина е много голяма.
- Редица държави дават бонуси на своите граждани за покупка на нови екологични коли. Възможно ли е това да се случи и у нас?
- Въпрос на решение. За съжаление от един от въпросите, който бе поставен на конференцията, и аз самата разбрах, че 45% от автопарка в движение в България е над 20-годишен. Това е много голям проблем.
Бонусите трябва да бъдат съобразени и с това доколко наистина биха облекчили българските граждани. Знам, че има интерес към такъв тип автомобили, особено в големите градове, сред младите хора. Но същевременно знам, че има интерес към такъв тип автомобили и сред хора, които се занимават със земеделие, млади фермери, които развиват биологично земеделие. Те с удоволствие биха използвали екологично чист автомобил. Но... къде да го зареждат? За жалост ние чухме през последните месеци екзотични предложения като държавни бензиностанции. Но не чухме заедно с това да се каже: паралелно ще покрием територията на страната с пунктове за зареждане на електромобили. Хората не могат да си позволят покупката на автомобил, който да зареждат веднъж в годината, когато идват в София. Те имат нужда от съответстваща инфраструктура. Когато видят такива пунктове, младите хора с модерно мислене, които биха карали екологичен автомобил и биха искали по този начин да демонстрират личните си позиции, биха направили стъпката. Тогава ще има смисъл и да бъдат подкрепяни.
Мерките трябва да са в синхрон - в мрежа, която да позволи реализирането им. Защото, ако сега се обяви, че държавата ще подкрепи финансово хора, което искат да си закупят електромобил, това означава, че се прави мярка за живеещите в София. - Пандемията от коронавирус и ограниченията дадоха голям тласък на дигитализацията. И отвориха още повече въпроса за иновациите. В националния план за възстановяване са предвидени 2 милиарда за научна, развойна дейност и иновации. В каква посока трябва да бъдат инвестирани тези средства?
- До голяма степен това зависи от потенциала на научната мисъл в България и разработките, които имаме. Научни институти, звена към БАН, някои фирми правят наистина забележителни пробиви. Но много трудно техните постижения достигат след това до производството. Точно това бе и едно от посланията на Маргрете Вестагер - да направим така, че да подкрепим научни изследвания, които след това да бъдат основа за масово производство и за постигане на икономически ефект. Да имат някакво приложение. Разбира се, без инвестиции във фундаменталните науки не може нито една страна. Но сме във времето, когато иновациите се случват много бързо и лесно намират мястото си в производството и в реалния живот, променят бита на хората. Много ми се иска и българските учени да се включат в такъв тип партньорства със своите колеги от другите страни членки на ЕС. И да започнат да работят по такива проекти. Освен предложените в този национален план 2 милиарда, надявам се да бъдат и договорени, нека не забравяме, че ЕС ни дава възможност да участваме в програми от типа на "Хоризонт Европа", която започва от тази година. Бях докладчик в сянка за програмата в ЕП. Тя е с впечатляващия бюджет от 95 милиарда евро. Очаква се, че институти и научни организации от България, университети, звена на БАН и фирми ще се включат активно. Програма "Хоризонт" отбелязва, че досега участието на някои държави, сред които и България, е минимално, почти незабележимо. Затова си поставихме за цел и успяхме да договорим със Съвета да има гарантиран минимален бюджет от 3,3 % за такива страни, които досега не са намирали място в реалното изпълнение на програмата. Знам, че е трудно. Имаме дълг към всички научни екипи, научно-изследователски и развойни, защото няма достатъчно информация как се кандидатства. Но се надявам, че това ще бъде преодоляно. Задължение на държавата е да информира своите граждани. Но на първо място в "Хоризонт" е партньорството, което е изключително важно за такъв тип програми.
- Зеленият пакт е основен приоритет в Програмата за ускорено и догонващо развитие, с която ДПС излиза на парламентарните избори. Какви конкретни решения за следващите 4 години предлага Движението?
- До голяма степен това, което предлагаме, е във връзка с всичко, което досега говорехме. Програмата, която ДПС разработи, се основава на принципи, които ние вече сме проверили със своите избиратели и сме получили тяхната подкрепа. Ще работим за екологично чисто земеделие на първо място, имайки предвид, че в много от районите, където живеят нашите избиратели, се развива земеделие. На второ място, ние ще работим за чиста енергетика, за да се съхрани чистотата на атмосферата и околната среда в България. Имаме планове за райони, в които има и топлоелектрически централи, и минна промишленост, за да дадем алтернативи на младите хора в образованието. Ние изключително много подчертаваме ролята на образованието - професионалното, съвременно образование, защото без него не можем да постигнем добра квалификация на работната сила в България. И не можем да формираме среда за иновации, иновативно мислене и напредък, в която и да е сфера на развитие. Ние изключително много държим на активността на българските граждани. Защото ние сме убедени, особено имайки предвид опита на общините, в които ДПС се е ангажирало с управлението, че активните граждани са тези, които могат да коригират, да контролират и да насочват решенията на властта, било то местна, централна, изпълнителна или законодателна. България има нужда гражданите й да бъдат достатъчно активни. И не само да протестират, когато са неудовлетворени. Но и да се включват активно в изработването на нормативни документи, в обществени обсъждания, в предложения за развитие и за изграждане на бюджета на страната. Така, както във всяка една община, в която работи ДПС, нашите кметове съгласуват бюджетите си с всички граждани. Имаме много ясна визия как да вървим и къде да акцентираме в следващите 4 години - образование, чиста енергетика, чисто земеделие, опазване на околната среда, абсолютно ефективно използване на подкрепата от ЕС, за да постигнем целите си.
***
Евродепутатът от ДПС и заместник-председател на политическа група "Обнови Европа" в Европейския парламент Искра Михайлова бе домакин на онлайн дискусия на тема: "Зелен пакт и дигитална трансформация - възможности за конкурентоспособността на българската икономика". Форумът предостави платформа за обсъждане на приоритетите на ЕС и потенциала им за растеж, основан на устойчив преход към неутрална по отношение на климата икономика и цифрови технологии. За дискусията се регистрираха над 100 участници. Тя бе гледана онлайн от повече от 1500 души. 

(в. Стандарт, 15.01.2021г.)

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!

Днес започва последната сесия на 44-ото Народно събрание. С тази сесия ще затворим страницата на един доста противоречив и разнопосочен период от нашата най-нова история, период на безпомощно лутане, самонадеяно и безотговорно поведение, управление без реформи, с доста пиар и самохвалство.

Когато дойде на власт, ГЕРБ наследи 8 милиарда лева фискален резерв. В края на първия си мандат ГЕРБ натрупа 8 милиарда дълг. След още два мандата кризите се задълбочават, междуинституционалната война разрушава държавността, демокрацията е в упадък, икономиката е в колапс, доверието в бизнес климата тотално е разрушено, напрежението в обществото расте, разделението се задълбочава. И като включим и Ковид-кризата, трябва да подчертаем, че тя направи по-видимо истинското положение на нещата, особено нереформираната здравна система. Последната изминала година ще се запомни и с безразборното харчене и приет със закон държавен бюджет за предизборни цели. В по-голямата си част законодателството през последните години е част от общия хаос и допълнително компрометира демокрацията и правовата държава, доразрушава доверието на гражданите в институциите и в органите на власт. С необмислени, често противоречиви и спорни идеи, свързани с тясно партийни интереси. Достатъчно е да споменем поправките в Изборния кодекс, които много ясно илюстрират това. С приетите изменения в закона управляващите създадоха условия изборният процес не просто да се затрудни и да се увеличат възможностите за грешки и злоупотреби, те минираха изборите и създадоха условия за политическа нестабилност след изборите, включително за парламентарна криза. Типично за управлението на ГЕРБ, проблемите не само не се решават, напротив, създават се нови проблеми, независимо че решенията на проблемите са ясни и известни.

Подходът с изпълнението на бюджета за миналата година и държавния бюджет за тази година на принципа „да дадем на всички, за да са доволни“ цели предварително гарантирана служебна победа на управляващите. Но същите може да останат доста изненадани от изборните резултати и от оценката на избирателите, които много добре осъзнават дълбоката разлика между медийно афишираните успехи и реалността, защото всеки ден са поставени в ситуация на гърба си да изпитат така прехвалените постижения на ГЕРБ и трудно да осигуряват достоен живот за себе си, за своите деца и родители.

Предстоят може би най-важните избори след 1989 година насам. Защото от тези избори ще зависи дали и за колко време ще се справим с кризата, създадена от ГЕРБ, а ако ползваме терминологията на Ковид-кризата, как и за колко време ще се справим с вируса ГЕРБ, който унищожава демокрацията и свободата в България.

Ако искаме достоен живот, ще избираме програми и няма да позволим на страха, омразата и противопоставянето да блокират здравия разум, ще загърбим стереотипите и предразсъдъците, които пречат на обективността. В противен случай отново ще се даде власт на хора, които могат само да разделят и всяват омраза, да подклаждат отчуждение и да провокират напрежение, да създават кризи и да бягат от отговорност. Докато резултатите от подобни управленски модели станат апокалиптични, спасението след което е доста трудно и дълго.

Разделеното общество не може да има успех, напрежението, омразата и агресията не могат да ни изведат от кризите, да решават проблемите ни. Избирателите са тези, които ще кажат колко бързо страната ни ще успее да навакса изгубеното време и да започне икономически възход. След изборите новите управляващи ще имат много трудна задача – от една страна, трябва да се намери изцеление от коронавируса, а от друга страна – изцеление на обществото и неговото обединение. За заедност, за свобода и справедливост! Заедност за едно по-добро бъдеще на нашите деца в нашата родина. Заедност, която стъпва на конституционния принцип за равенство на всички хора, на всички български граждани, независимо от произход, етнос, пол, религия, социално положение и т.н. За толерантност и уважение към различието, за приемане на истината, че в многообразието е заключен потенциалът за развитие и нови възможности. Както се прокламира във Всеобщата декларация за правата на човека – „признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света“. За да не се повторят „варварските деяния, които потресоха съвестта на човечеството“ (Всеобщата декларация за правата на човека). За да покажем, че можем да се поучим от грешките на миналото и от уроците на историята.

ДПС ще продължава отговорно да изпълнява своята мисия за гарантиране правата и свободите на човека, териториалната цялост на държавата и нейния суверенитет, необратимост на Демокрацията, за развита икономика. ДПС отговорно ще представи своята програма пред своите избиратели и всички български граждани – програма за ускорено догонващо икономическо развитие на страната. ДПС ще продължава да работи за приоритетите: чист въздух, чиста вода, чисти храни, чиста енергия; високи технологии; водородна икономика; включване на свободните и активни граждани във формирането на политическите решения и в контрола върху тяхното изпълнение. ДПС ще участва активно за реализиране на Зеления пакт на Европейския съюз.

Независимо от предизборния период, правителството трябва да изготви план за справяне със здравно-социално-икономическата криза в условията на Ковид-19, както и програма за ефективно оползотворяване на средствата от ЕС за Ковид-19, включително ясна програма за ефективна реализация на средствата за България от Многогодишната финансова рамка за следващия оперативен период, основана на база Зеления пакт и дигиталната трансформация. 

От правителството се изисква и да организира честни и свободни избори.

Участниците в изборите да не забравят, че от езика на предизборната кампания зависи така нужният диалог след изборите. А именно диалогът е необходимото условие за политическа стабилност след изборите.

В противен случай ще сме свидетели на популистко-патриотарска реторика с основна характеристика реч на омразата, която ще продължава да разделя, да отчуждава, да създава напрежение, да подкопава демокрацията и да ерозира държавността. 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!

Кризата – здравна, социална, икономическа, политическа и институционална, изисква спешни мерки и действия. 

Увеличаващото се недоверие в изборния процес налага отговорно поведение в името на мира и демокрацията.

Ние от ДПС апелираме към всички избиратели, цялото гражданско общество и към всички политически сили да бъдат съпричастни към избора на модел за бъдещето на България.