Въпреки ограниченията в дейността на ЕП във връзка с пандемията на КОВИД-19, Комисията по Земеделие и развитие на селските райони проведе дистанционно заседание, на което гласува предложението на ЕК за Преходен регламент за ОСП.

Европейският парламент мобилизира усилията си по приемане на преходни правила, за да преодолее несигурността за земеделските производители и селскостопанския сектор свързани със забавянето на преговорите по реформата на ОСП и на Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027г. Предложението за преходен регламент има за цел да гарантира продължаване на прилагането на настоящите правила и да не бъде допуснато прекъсване на плащанията за земеделските производители.

„Преходният регламент, по който работихме усилено, гарантира  стабилност, сигурност и предвидимост за земеделските производители и за селскостопанския сектор като цяло, осигурявайки плавен преход към новия програмен период на ОСП и възможност сектора да се адаптира към новите реалности“, коментира евродепутатът и член на земеделската комисия, Атидже Алиева – Вели от ДПС / група „Обнови Европа“.

„С гласуването по преходния регламент, ЕП показа категоричната си позиция, че преходните правила по никакъв начин не следва да водят до намаляване на финансирането за селското стопанство. Пандемията на коронавирус всъщност ясно показа важността на земеделието за гарантиране на продоволствената сигурност в ЕС. Поради това и гарантирането на справедлив жизнен стандарт за земеделските стопани за нас е от първостепенно значение, като в гласуваната позиция с колегите настояхме за запазване на настоящите нива на финансиране на селското стопанство и отхвърлихме предложенията, целящи намаляване на бюджета.

Постигнахме успех в полза на важни за България позиции. Сред тях са например запазването на схемата за преходната национална помощ за периода на преходния регламент, намаляване конкурентните различия между земеделските производители в държавите членки и запазването на компенсаторно плащане за бенефициенти, които са отпаднали от обхвата за необлагодетелствани райони и продължаване на вътрешната конвергенция по отношение на директните плащанията и по през преходния период. За съжаление, броени гласове не достигнаха за одобрението на предложеното от мен продължаване и на външното сближаване, но подкрепата, която предложението получи, показва, че сме успели да убедим много колеги в необходимостта от изравняване на размера на директните плащания между държавите членки и аз ще продължавам да работя за постигането на тази цел.

В допълнение, гласувахме и за предпазна мярка, която да даде възможност за удължаване на срока на преходния период, ако първоначално предвиденият срок от една година се окаже недостатъчен – така ако предложението за регламент относно МФР за 2021-2027 и предложението за регламент относно Стратегическите планове не са приети и публикувани в Официален вестник на ЕС до 30 октомври 2020,  преходният период ще бъде продължен до 31 декември 2022.“, добави българският евродепутат.

След развитието в Комисията по Земеделие и развитие на селските райони предстоят пленарно гласуване и преговори със Съвета по предложението за Преходен регламент за ОСП, като Алиева-Вели изрази надежда, че важните за България позиции ще бъдат подкрепени отново.

Противоепидемиологичните мерки са добри и дадоха добър резултат, но оттук нататък кризата изисква нов подход. Това каза председателят на ДПС Мустафа Карадайъ в отношение към изслушването на премиера Бойко Борисов.
"Ние от ДПС оценяваме противоепидемиологичните мерки на този етап, че са добри и дадоха добър резултат в сравнителен план с другите държави. Второ, социалноикономическите мерки в първия етап, на този етап, трябваше да са в няколко посоки. Мерки за запазване на работните места, защита на най-уязвимата част от общестовто, подкрепа на ликвидността на фирмите, за да могат да се разплащат помежду си и естествено всичко това нещо трябваше да бъде подредено хронологично и с оглед на възможносите на бюджтеа, да се гарантира и в някаква степен стабилност на бюджета. Засега според нас тези мерки са задоволителни. Основно за подобрената мярка 60 на 40", каза още Карадайъ.
Според лидерът на ДПС важен е въпросът оттук нататък какво следва. "Оттук нататък кризата изисква нов подход", коментира още Карадайъ.
Председателят изтъкна, че според ДПС е необходимо изпълнителната власт да представи конкретен план за действие.

Извънредното пленарно заседание, на което бе гласувана резолюцията относно борбата с пандемията на коронавирус и последиците нея бе насрочено за 16-ти април по настояване на група „Обнови Европа“. 

Европейският парламент гласува резолюция относно необходимостта от координирани действия в борбата с пандемията на COVID-19 и последиците от нея, както и съпътстващи законодателни изменения в духа на позицията на институцията. Резолюцията включва широк набор от предложения и ключови действия на ниво ЕС, които да отговорят на настоящата криза и да предпоставят подобрена готовност на Съюза за бъдеще. 

„Европейският съюз трябва да засили капацитета си за реагиране в подобни ситуации и координирания си подход за защита на здравето и живота на европейските граждани. На второ място трябва да се погрижим за заздравяване на икономиката и работните места, засегнати от пандемията. Не трябва да забравяме, че сме Съюз на ценности и да позволяваме използването на кризата за прокарване на антидемократични мерки. Напротив – трябва да използваме тази възможност, за да реформираме ЕС и да излезем по-силни, по-подготвени и по-заедно от това предизвикателство. Не на последно място – ако искаме да сме глобално значима сила, трябва да сме солидарни и с държавите в съседство на ЕС. Това именно са основните линии, които делегацията на ДПС поддържаше в процеса на изготвяне на текста на резолюцията и в подкрепа на които гласувахме днес“ – коментира Илхан Кючюк, ръководител на делегацията на ДПС в група „Обнови Европа“. 

Гласуваният текст подчертава, че сътрудничеството е единственият начин за успешно преодоляване на кризата, като призовава Европейската комисия и държавите – членки да предприемат действия заедно, в името на по-силен ЕС след края й. С резолюцията евродепутатите настояват за конкретни мерки за засилване на европейската солидарност и действия в здравния сектор. В отговор на социално-икономическите последици от кризата, ЕП призовава за амбициозна многогодишна финансова рамка и мащабен пакет за възстановяване и инвестиции. Текстът подчертава и необходимостта от защита на европейските ценности и върховенството на закона, по-специално в Унгария и Полша и отстраняване на опитите за политическо и икономическо влияние на външни за Съюза сили, като призовава и за задълбочен размисъл как ЕС да стане по-ефективен и демократичен като се ангажира в диалог с гражданите за дълбока реформа в ЕС в рамките на планираната Конференция за бъдещето на Европа. 

„Позицията на „Обнови Европа“, която бе отразена и в общия призив на Европейския парламент, който гласувахме днес е за реформирана, по-силна и адекватна на над- националните предизвикателства Европа. Решенията, които вземаме днес ще окажат влияние на начина, по който ще изглежда ЕС след коронавируса. Сега е моментът да научим уроците от пандемията и да предприемем действия в духа на истинска солидарност, така че тази криза да предостави възможност – за един по – силен и обединен ЕС след нея“ – изтъкна Искра Михайлова, заместник-председател на „Обнови Европа“. 

„За нас, представителите на ДПС в група „Обнови Европа“ няма съмнение, че трябва да бъдат използвани всички възможни инструменти, за изготвяне на масивен пакет за възстановяване на икономиката, за стабилизиране на малкия и среден бизнес и запазване на работните места, особено в тежко-засегнатите сектори като земеделие и туризъм“, допълни Атидже Алиева – Вели, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. 

- Господин Кючюк, тъй като непрекъснато се говори за негативни сценарии от кризата с коронавируса, какви са положителните аспекти от тази криза за ЕС?

- Кризата с коронавируса COVID-19 в Европа и света възникна като криза на общественото здраве, която с всеки изминал ден прераства в сериозно икономическо предизвикателство. Ако през 2008, когато международната финансова система се срина, или през 2014 година към Европа се устреми голям миграционен поток, някои държави членки си мислиха, че могат да се справят сами и отричаха единния европейски подход, то днес за всички е ясно, че никоя държава не може да отговори сама на предизвикателство от подобен мащаб. Убеден съм, че ще излезем от тази криза по-единни и обединени в нашите ценности, защото като споделяме тежестта на това предизвикателство с чувство на солидарност, ще имаме шанс да успеем. Тази криза поставя и основния въпрос за посоката на съюза: напред към повече интеграция или стъпка назад към повече правомощия на националните държави.

- Не се ли оказа ЕС неподготвен за тази криза?

- И да, и не! Виждаме, че целият свят се оказа неподготвен да се изправи пред подобен "невидим враг", както бе наречен вирусът от мнозина световни лидери. Въпреки напредналите технологии и прогреса, който светът отбеляза в cфeрата на медицината през изминалите 100 години, статистиките, които четем, са наистина стряскащи. От друга страна, прави силно впечатление, че Европа в голяма степен се е поучила от своите минали грешки и действа бързо и решително. Спомнете си колко месеци и дни бяха необходими на Европа, за да излезе с план за справяне с финансовата криза през 2008 г.? Сега Европейската комисия предприе действия и пое отговорността за разработването на общо предложение много по-бързо Преди броени дни например европейските финансови министри одобриха пакет за 500 млрд. евро. Сумата ще бъде отпусната веднага, а средствата трябва да ограничат въздействието на коронавируса върху икономиките в държавите членки. Очаква се след нея да бъде договорен и пакет за стимулиране на икономиките.

- На каква конкретно европейска подкрепа може да разчита България в тази криза?

- България като всяка държава членка ще има финансов портфейл за справяне с кризата. Европейската комисия одобри схема за гаранция от 255 милиона евро за подкрепа на малките и средните предприятия в България. За нас като държава с малка икономика, ориентирана в сс(зерата на услугите, е изключително важно да разполагаме с подобен инструмент, който да подпомогне на бизнеса в тази тежка ситуация. Схемата предвижда капиталът на Българската банка за развитие да бъде увеличен чрез държавно финансиране с 500 милиона лева (255 милиона евро). А банката да осигури публични гаранции за инвестиционни заеми и кредити за оборотен капитал за микро, малките и средните предприятия, засегнати от епидемията в страната. Разбира се, помощта далеч не се ограничава само в тези средства. По предварителен план България може да се възползва и от общата целева подкрепа за държавите членки.

- В цяла Европа се прилагат мерки срещу коронавируса. На фона на останалите как се справяме с проблема според вас?

- Дотук действията бяха своевременни и адекватни. Виждаме, че доста по-солидни и добре организирани здравни системи от нашата се задъхват. Кой би предположил, че държави като Италия, Испания, Франция и Великобритания ще понесат такива човешки загуби. Целият този процес е добре да се разглежда в рамките на две фази. Овладяване на пандемията в първата фаза и последващото прилагане на финансови мерки за бързо възстановяване на икономиката. Тепърва предстои да разберем как правителството ще успее да реализира тези мерки и финансовите стимули, които ЕС ще ни предостави. Едва тогава ще сме в състояние да направим прецизен анализ на ситуацията.

- Как си обяснявате широкото разпространение на вируса в Испания и Италия и по-добрите резултати на Германия в тази битка?

- Анализът, който мога да направя като страничен наблюдател, а не медицинско лице е чисто рационален. Още през средата на януари Германия започна да се подготвя за това, което идва. И ако тогава страната разполагаше с 28 000 интензивни легла, те днес са 50 000. Много активно се преработиха плановете за пандемията и това се случи в координация с министрите на здравеопазването на всички провинции. Германският модел на отговор на кризата се изгради върху подготовка, координация и доверие в институциите.

- Смятате ли, че бързите тестове ще ни помогнат. В България възникна широка дискусия затова?

- Ако има нещо хубаво в кризата, освен клишето, че кризата създава възможности, е, че тя изведе на преден план потенциала на нацията ни. Видя се, че той е огромен. Имам доверие на българските лекари и съм убеден, че могат да вземат най-правилните решения за всички нас. Това е специфична тема, която трябва да бъде експертно дискутирана на медицинско ниво. В деликатната ситуация, в която се намираме, смятам за изключително вредно хора без медицинска квалификация да дават становище за ползите и вредите от употребата на подобни средства.

- Има ли шанс да се преразгледа пакетът "Мобилност" заради здравната криза в Европа?

- Пакетът бе гласуван в много неподходящ момент от Европейския съвет. В период, в който трябва да бъдем обединени, това гласуване допълнително ни разделя. Да не говорим, че за 3 години не беше направен цялостен икономически и социален анализ от неговото влияние. Това ни накара с колеги от българската делегация в ЕП да изпратим писмо до председателя на Европейския парламент Давид Сасоли, в което настояваме пакет "Мобилност" да не бъде разглеждан по време на пандемията. Успеем ли, това ще спечели допълнително време, преди гласуването на доклада на второ четене, след което всеки със своите аргументи ще започне да работи отново по досието. Транспортният сектор търпи офомни загуби и ЕК трябва да помисли за специален финансов инструмент, който да бъде задействан възможно най-бързо.

- Какво означава за региона членството на Северна Македония в НАТО? Вие бяхте постоянен докладчик в Европарламента по темата, предполагам този факт е удовлетворение за вас.

- Европейският просперитет и сигурност са тясно свързани с процеса на интеграция в НАТО. Постигането на мир, демокрация, зачитане на правата на човека и върховенството на закона на Западните Балкани е процес, който изисква последователна политика по отношение на разширяването към НАТО и ЕС. Хората не бива да забравят колко са крехки демокрациите на Западните Балкани и членството в НАТО на Северна Македония е още една стъпка към демократичното утвърждаване на региона и неговото пълното и дълготрайно помирение. Имаше и още една добра новина през месец март - Албания и Северна Македония получиха зелена светлина за началото на преговори с ЕС.

- Вие сте и председател на Младежкото ДПС, което се включи с подкрепа на гражданите в това извънредно положение. Какви инициативи предприемате?

- България и светът преминават през огромно изпитание. Етнос, религия, цвят на кожата или кой за кого е гласувал са само думи. Трудностите пред нас изискват отговорност, търпение и взаимопомощ. Да спазваме мерките, приети от Националния кризисен щаб е единствената възможност да се справим с кризата. В тази неравна битка всички сме равни. Осъзнаваме, че мисията на младите хора в тази ситуация е важна. С мисъл и отговорност живее всеки един член на Младежко ДПС от първия ден на извънредното положение. В това мога да ви уверя отговорно.

- ДПС започна вълната на благотворителност, как ще продължите по-нататък?

- Ние сме съпричастни с българския народ в тази трудна ситуация. Това е нашето разбиране. Времето изисква да покажем колко сме големи. Даренията на ДПС са както колективни, така и индивидуални. Народният представител от ДПС Делян Пеевски даде личен пример за това какво е да си отговорен пред обществото. Всяка помощ в такъв труден момент за нацията е важна. Пътят на обединението минава през точно такива нелеки предизвикателства!

(в."Телеграф"; 16.04.2020г.)

180 политици, бизнес лидери, неправителствени организации и тинк-танкове, сред които заместник-председателя на „Обнови Европа“ от делегацията на ДПС – Искра Михайлова се присъединиха към инициатива за Европейски алианс за мобилизиране на „зелено възстановяване“ на Председателя на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Европейския парламент – Паскал Канфин. 

Призивът събра евродепутати от различни политически формации и министри от Италия, Франция, Швеция, Люксембург, Португалия, Австрия, Дания, Финландия, Германия с изпълнителните директори на редица компании като ИКЕА, Л‘Ореал, H&M, Нестле, Данон, Лего, Волво и редица други представители на европейския бизнес и общественост. 

„Движението за права и свободи вече от няколко години настоява за преосмисляне на подхода ни към околната среда. Широката подкрепа по отношение на искането за „зелено възстановяване“, както от страна на политически лидери, така и на бизнеса ясно показва, че това е вече осъзната необходимост. С колегите от делегацията на ДПС в група „Обнови Европа“ неизменно настояваме за справедлив преход към зелени политики и еко земеделие, а настоящата криза предоставя именно възможност за насочването на инвестиции към „зелено възстановяване“ на икономиката и постигане на целите на Европейския зелен пакт - не само в името на околната среда, но и за изграждане на по-голяма устойчивост и по-добри условия на живот за нашите граждани.“, подчерта Искра Михайлова.

Позицията посочва, че освен трудната ситуация свързана с непосредствените последици от пандемията на COVID-19 Европа е изправена и пред друга криза: шок за икономиката, много по-тежък отколкото при кризата през 2008 г., който изисква силен координиран икономически отговор. „Икономическото възстановяване ще дойде само с големи инвестиции за защита и създаване на работни места и подкрепа на компаниите, регионите и секторите, които пострадаха от внезапното спиране на икономиката. След кризата ще дойде време за възстановяване. Този момент на възстановяване ще бъде възможност да преосмислим нашето обществото и разработване на нов модел на просперитет…Тези масивни инвестиции трябва да предизвикат нов европейски икономически модел: по-устойчив, по-защитен, по-суверенен и по-приобщаващ. Всички тези изисквания са в основата на икономика, изградена около зелени принципи.“ В резултат, авторите й настояват за „глобален съюз на междупартийни политически ръководители, бизнес и финансови лидери, профсъюзи, неправителствени организации, мозъчни тръстове, заинтересовани страни, които да подкрепят и осъществяват създаването на Зелени инвестиционни пакети за възстановяване, които да ускорят прехода към климатична неутралност и здравословни екосистеми.

Линк към призива за мобилизация на инвестиции за зелено възстановяване: https://drive.google.com/file/d/1j54QxE-QjhrEHjGb5LrKsHuDAKvv8LUq/view