Зависимостта на пенсионната система от данъци става все по-голяма, което ще нанесе тежък удар върху структурата на целия модел, смята председателят на социалната комисия в НС д-р Хасан Адемов

- Г-н Адемов, нарекохте държавния бюджет за следващата година "предизборен" и смятате, че той ще "зароби" поколения напред. Защо?

- Има няколко аргумента в подкрепа на това твърдение. На първо място за социално осигуряване, подпомагане и грижи в бюджета за 2021 г. са предвидени за първи път 18 193.7 млн. лв., или 14.6% от брутния вътрешен продукт. Увеличението на парите за пенсии е с 1 милиард и 700 млн. лв., за заплати общо 1 млрд. 200 млн., за образование 820 млн. лв., за Здравеопазване 680 млн., за социални мерки общо 2 млрд. 300 млн. лв. Този своеобразен рог на изобилието се излива с аргумент подкрепа за хората и бизнеса, но със сигурност под фасадата на борбата с COVID кризата прозира и идеята за предизборно харчене с цел спечелване на доверието на Негово величество избирателя. С поредната актуализация на бюджета за 2020 г. и за следващата 2021 г. предвиденият дефицит възлиза на 10 млрд. лв. Знаете, че дефицит може да се компенсира или с дългово финансиране или със съкращаване на разходи. Само в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) трансферът от държавния бюджет към бюджета на ДОО е 6 млрд. 205 млн. лв. Никой не казва, че тези разходи са незаслужени, още повече че много страни си позволяват по-големи дефицити. Нашият проблем е, че вместо инвестиционни разходи ние финансираме текущи разходи, без целеполагане и без прецизно таргетирана социална политика.

- Управляващите се хвалят, че са предвидили огромни средства за социалната сфера - за пенсионери, За увеличаването на минималната работна заплата, за здравеопазването. Но реално така ли е?

- Действително парите за пенсии За първи път преминават стратегическата граница от 10% от БВП, или 12 млрд. 350 млн. Но този рекорден ръст се финансира с драстично увеличение на трансфера от държавния бюджет. Зависимостта на пенсионната система от данъци става все по-голяма, това в дългосрочен план крие рискове. Нещо повече - нанася се тежък удар върху структурата на пенсионния модел. Единственото смислено обяснение защо минималните и максималните размери се осъвременяват от 01.01.2021 г. с 20%., а всички останали с 5% от 01.07.2021 г., е предизборно намигане към избирателя. Със сигурност с този финансов ресурс и с добавката от 50 лв. могат да се преизчислят всички пенсии или да се индексират с коефициент 1.3, както предлагаме ние от ДПС, което гарантира 10% увеличение, но справедливо през годините осигурителен стаж.

- Какво се случва с увеличаването на пенсиите и в частност с т. нар. втора пенсия? С Втората пенсия като че ли нещата съвсем се оплетоха.

- Народното събрание има решение до края на тази година министърът на труда и социалната политика да внесе в парламента промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които да решат спешните проблеми, свързани с втория стълб. Два са основните проблема. Първо, да се реши въпросът с фазата на изплащане и да се регламентират видовете пенсионни продукти, които пенсионерът може да избере. И второ - да се реши въпросът с коефициента на редукция, който сега е около 20% намаление на пенсията от НОИ. Очакванията са този коефициент да се намали до под 10 процента. Тогава можем да допуснем, че пенсията от НОИ плюс допълнителната пенсия от частните пенсионни фондове може да бъде по-голяма от пенсията само от НОИ. Всеки случай е индивидуален, размерът на допълнителната пенсия зависи от натрупаните средства в индивидуалните партиди.

- Изобщо какъв точно е проблемът с тази втора пенсия? Има ли средства за нея и прочее?

- Първите жени родени през I960 г. ще придобият право на пенсия есента на 2021 г. Ако приемем, че от 2002 г. са осигурени през целия период на реални доходи и не са имали нулеви периоди без вноски, те могат да разчитат на допълнителна пожизнена пенсия за старост. Не трябва да сравняваме пенсията от НОИ с тази от втория стълб, защото осигурителните периоди са различни - в НОИ 40 г., а в частните пенсионни фондове 18 год. Различен е и размерът на вноската и затова вместо да противопоставяме двата пенсионни продукта, трябва да приемем, че те взаимно се допълват, за да се получи справедлив заместващ доход.

- Отново управляващите повдигнаха въпроса за т. нар. детски надбавки - уж трябваше догодина да бъдат давани средства на всяко семейство с деца, но изведнъж предложението бе оттеглено. Какво се случва?

- Въпросът с т. нар. детски добавки или месечни помощи за деца до 18 години, а ако продължават да учат до 20 години, предизвика широка обществена дискусия, разположена на терена популизъм/справедливост. Тези плащания са изцяло за сметка на държавния бюджет и всеки данъкоплатец смята, че трябва неговото семейство (защото в закона се казва "семейни помощи за деца") да получи тази подкрепа. Има и друга, не по-малко солидна теза, че ако искаме да подпомогнем уязвимите нискодоходни групи, трябва да увеличим както размера, така и подоходния критерий, нещо което се опитват да направят управляващите с втората редакция. Когато в обществото няма доминиращо съгласие, тогава управляващите са тези, които трябва да обяснят защо приемат универсалния или диференцирания подход. Под безпрецедентния натиск на малкия коалиционен партньор управляващите измислиха нов вариант през данъчната система да подкрепят семействата с по-високи доходи. Всеки, който смята, че с инструментите на социалната политика може да спечели доверието на избирателя, дълбоко се заблуждава. Справка - края на 2008-2009 г., когато пенсиите бяха увеличени с пет стъпки, но изборите бяха спечелени от друг.

- Като че ли наблюдаваме разпад на здравната ни система въпреки огромните средства, които се наливат в нея всяка година?

- Здравната система все още не се предава въпреки огромното напрежение и умора. Всички неуредици и пороци на системата, породени от липсата на реформи излязоха на преден план - липсата на лекари и специалисти по здравни грижи, дори и на санитари, са проблеми със стара давност, които не могат да бъдат преодолени само с наливане на пари. Ето например бюджетът на НЗОК за първи път надминава 5 млрд. лв., но няма никакви гаранции, че ще се постигнат важни здравни цели. Със сигурност тази система трябва да бъде подкрепена с всичко необходимо, както е в другите европейски страни, за да разчитаме на достъпна и ефективна здравна система.

- Във връзка с това, според вас изпусна ли властта ценно време летните месеци, за да предприеме нужните действия за овладяване на кризата с коронавируса?

- През летните месеци управляващите можеха да преструктурират системата, за да не се налага сега да се вземат спешни и трудни решения в условия на криза. Очакванията бяха да отслабне натискът към болничната помощ, закъсня включването на извънболничната помощ. Системата на здравеопазване в цялост с нейните структурни звена трябва да бъде натоварена равномерно, като предният фронт трябва да бъде извънболничната помощ, която като своеобразен филтър да поеме своята част от отговорността, а не всички заразени да търсят болнична помощ.

- Като лекар, какви са вашите прогнози за епидемията? Властта и специалистите ни подготвят, че декември ще е най-страшно.

- Не знам дали някой може да прогнозира как ще се развие пандемията, особено като към нея се прибавят и традиционните есенно-зимни инфекции! Да се надяваме, спазвайки указанията на експертите, заедно да преодолеем това огромно предизвикателство.

(в. "Сега"; 20.11.2020г.)

България пропусна да обясни на своите партньори в Европейския съюз своите позиции спрямо Република Северна Македония, каза пред БНР евродепутатът от „Обнови Европа“/ДПС Искра Михайлова. По думите ѝ като страна член на ЕС, която се възползва от правото си да наложи вето, страната ни е пропуснала да обясни позициите си и да привлече по-голяма подкрепа.

И трите страни имат различни причини да възразяват спрямо обвързването на върховенството на закона с европейското финансиране. Разглеждаме ги в пакет, но има разлики, уточни Искра Михайлова. Първият сценарий според нея е „да се раздроби блока на опозиционерите, да се водят индивидуални преговори и да се упражни натиск да се приеме бюджетът“.

Има ли вариант работата да продължи въпреки ветото на Унгария и Полша?

Решенията в ЕС, особено в Съвета на ЕС, се вземат с консенсус от всички държави членки. Това е записано в Договора за ЕС, подчерта Искра Михайлова. Противното по думите ѝ „дори с добри намерения, както е сега – да бъде приет бюджетът“, е нарушаване на този договор.

„Има норми, които не ни позволяват да сме толкова гъвкави и ако някой не е съгласен с нас, да кажем – ти си гледай работата, ние ще продължим напред. Ключът досега във вземането на решения е намирането на консенсус, затова е толкова важно да се водят преговори с тези страни.“

Компромисът с върховенството на правото за ЕП е неприемлив, заяви Искра Михайлова. В преговори обаче може да се намерят „истината и решението“, смята тя.

Михайлова поясни, че бюджетът на Съюза за 2021 г. може да се гласува в началото на декември.

„Има възможност да бъде приет този бюджет за една година напред. По отношение на Многогодишната финансова рамка нещата могат да продължат с такива годишни договорености, което е малко вероятно, ще трябва да се намери решение по-рано. Механизмът за възстановяване, Новата генерация – това е ключов момент, страните членки чакат тези пари, включително и България“.

Страната ни вече има План за възстановяване, добър или лош, но ако се блокира този план, той се обезсмисля, подчерта евродепутатът. „Първоначално той беше планиран да действа 2021-2022, две ударни години, а сега едната като че ли започва да се изнизва“.

Зеленият пакт и дигиталната трансформация са неотменим елемент от дневния ред на ЕС, както го виждат технологично развитите страни членки, особено от Северна Европа и това е една от разделителните линии. Различията се дължат на етапа и темповете на развитие на отделните страни, изтъкна Михайлова.

„Ние очакваме подкрепа да си оправим селските улици, а една Швеция или Нидерландия очаква подкрепа, за да изгради най-модерни съоръжения за производство на водород, да инвестира в енергийната ефективност на целия си сграден фонд, за да постигне неутралност в бъдещите 10-20 години.“

Интервюто с Искра Михайлова можете да чуете в звуковия файл от ТУК.

(БНР, 20.11.2020)

"У голяма част от хората остава усещането, че кризата се управлява сама. Тя просто следва своята епидемиологична логика. Усещането е за несигурност и за това, че не се владее ситуацията", каза пред БНР д-р Нигяр Джафер, зам.-председател на Народното събрание, депутат от ДПС, член на парламентарната здравна комисия. Според нея на преден план излизат логистични проблеми - нужда от преструктуриране на болници и т.н.

"Институциите трябва да се насочат към корекция на тези логистични проблеми, които стават явни", уточни тя.

В предаването "12+3" д-р Джафер подчерта, че мерките, които се вземат, трябва да са основани на стратегическа визия за реакция на такива предизвикателства:

"Ние нямаме отговор защо не се прави масово тестване и България остава на последно място по тестване. Тестването е една от най-мощните противоепидемични мерки. Не е просто мярка да да се направи моментна снимка на ситуацията, а е мярка за управление на кризата".

По думите на депутатката от ДПС час по-скоро българският пациент трябва да има достъп до тест, който да не заплаща от джоба си.

"По груби изчисления, хората в България към момента са платили между 80 и 100 млн. лева за тестове от джоба си. Трябва да се направят пунктове за тестване в цялата страна", подчерта тя.

Зам.-председателката на Народното събрание заяви, че трябва да има по-сериозни противоепидемични мерки, които да бъдат наложени категорично.

Призивът на министъра на здравеопазването лекарите медици да станат доброволци в болниците е хубав, но много закъснял, категорична беше д-р Джафер, който сподели, че също като доброволец помага на свой колега лекар.

Интервюто с д-р Нигяр Джафер може да чуете ТУК

(БНР; 19.11.2020г.)

- Г-н Кючюк, вие сте докладчик на ЕП за Северна Македония, как виждате ситуацията в момента и процеса на присъединяване на страната към ЕС ? Има ли напредък в преговорите?

- Република Северна Македония е изпълнила всички условия за започване на преговори. Преди няколко месеца се проведоха парламентарни избори, които от всички наблюдатели бяха определени като свободни, честни и демократични. Страната постигна значителен напредък в административната реформа, беше приет закон за антидискриминация. Предстои да бъдат направени важни реформи в правосъдната система и да продължи борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Оценявам доклада на ЕК за напредък на Северна Македония като реалистичен. Предстои изготвянето на доклад на ЕП, в който всички тенденции ще бъдат отразени.

- На 17 ноември се очаква среща на външните министри в ЕС, където преговорната рамка трябва да бъде одобрена, какво очаквате от нея?

- По всяка вероятност рамката няма да бъде одобрена. България вече изрази своята позиция. До каква степен ще успее да я обясни, е друг въпрос. Изобщо обяснима ли е тя в рамките на няколко дни, е съвсем друга тема.

- Условията, които България поставя, имат ли основания, или трябва да направим компромис за езика и малцинствените претенции?

- Тук не става въпрос да правим компромис или да „жертваме“ историята или езика си. В тази връзка е важно да бъдат направени две уточнения. Първото - аналогията с договора от Преспа не е много подходяща. Договорът на Северна Македония с Гърция целеше да сложи разделителна линия на съществуващия спор между двете страни, което в някаква степен е по-лесен въпрос. И това поставя края на разговора. Докато нашият договор от 2017 г. поставя началото. Основната формулировка в него е думата „обща“ и с това се слага началото на един процес, който цели да покаже общото ни минало, което да бъде основание за общото ни бъдеще в рамките на ЕС. Тук отношенията са доста по-сложни и затова не трябва да се гледа на нашите отношения като на еднократен акт.

Второ - медийната среда в Северна Македония е много ясно поляризирана. От една страна, са медиите, които поддържат официалната позиция на Скопие и в тях няма негативни новини спрямо България. И от друга страна, са медиите на македонското ВМРО, откъдето идва очернящата кампания. Доста често сме били свидетели на националистическо шоу и от двете ВМРО-та.

- Подписването на анекс към договора за приятелство със Северна Македония, както настоява България, ще реши ли проблемите помежду ни?

- Трябва да се върне доверието към договора от 2017 г. Ако има неразбиране на някои части от договора или се налага по-голяма прецизност, може да се прибегне до допълнителни обяснения. Включително и да се изработи пътна карта по изпълнението му. Такива практики и възможности съществуват в международните отношения.

- Освен България очаквате ли други страни да бъдат против преговорната рамка, която ще се разглежда на 17-и?

- До този момент не ми е известно да има други страни. Трябва да се знае и още нещо - налагането на вето на Северна Македония съответно е наложено вето и за Албания, защото двете страни са под едно и също заключение на съвета.

- На срещата на върха от Берлинския процес немският канцлер Ангела Меркел се обърна към Борисов и Заев с думите: „Трябва да се разбирате за доброто на региона“. Как разчитате това – като опит за помощ или опит за натиск от външна страна?

- Германското председателство положи огромни усилия за провеждането на първата междуправителствена конференция. През цялото време си личеше и личният ангажимент на г-жа Меркел. Отношенията между България и Северна Македония трябва да бъдат за пример на целия регион. Лично аз очаквах много по-силен български почерк от заседанието на Берлинския процес.

- Всъщност доколко България успя да убеди останалите страни в ЕС, че нашите притеснения и искания спрямо Северна Македония са основателни?

- На кого успяхме да обясним нашата позиция? Разпространи ли българското правителство писмено своята позиция? Направи ли го българската дипломация? Kолко чуждоезични медии писаха за позицията? Или говорим на себе си през нашия телевизор.

- Предстои Национална конференция на Младежкото ДПС, която за първи път ще бъде изцяло онлайн. Как точно ще стане това, предвид, че делегатите са над 300? И репетиция ли е това за конференцията на партията?

- Въпреки глобалната затвореност ние оставаме отворени към света, защото съпричастността и отговорността са нашето ДНК. Защото сме доказвали, че сме не само част от съвременното българско общество, ние участваме активно в неговото съграждане. Заедността като представа за човешката близост сега се трансформира и в контакт с електронните устройства. Това, че сме в крак с времето - модерни и иновативни, не е достатъчно. Сега поемаме ангажимента да отправим поглед към бъдещето. Нещо повече - да пренесем бъдещето днес. Да си поставим най-амбициозните цели и най-високите стандарти, за да бъдем крачка пред другите. Тази така ценна крачка, която прави разликата. Това послание ще предадем посредством възможностите на социалните медии. Да, делегатите са ни 357, но хиляди ще бъдем заедно.

- Определихте ли вече дата за Националната конференция на ДПС?

- Решението на централното ръководство беше за 12 декември, но както виждате, живеем в много динамичен свят.

- ДПС винаги е било за машинното гласуване. Сега предстои ЦИК да обяви обществена поръчка за доставката на 9600 устройства. Смятате ли, че от комисията ще успеят да се справят с тази задача, предвид че до следващите избори има около 4-5 месеца?

- За съжаление държавата абдикира от задълженията си да организира изборите и прехвърли цялата отговорност на ЦИК, който орган досега имаше надзорни функции за спазването на изборното законодателство. С това правителството избяга от задълженията си да подготви и проведе честни избори и се застрахова от провал. Зa случващото се имаме готовност да уведомим нашите европейски партньори, както и всички органи на Eвропейската комисия, а същo и всички структури на Съвета на Европа.

(в."Монитор"; 17.11.2020г.)

Една от перспективите на Берлинския процес е ранното включване на страните от Западните Балкани в политиките на ЕС, обяснява евродепутатът от ДПС и групата „Обнови Европа“

Водещ: Западните Балкани подписаха декларации за Общ регионален пазар и Зелен дневен ред. Това стана по време на Срещата на върха по Берлинския процес, която бе първата по рода си със съвместното домакинство от държава-членка на Европейския съюз и държава от Западните Балкани. Двата документа се оценяват като сериозен успех от съвместното домакинство на България и Северна Македония. Г-н Кючюк, каква е вашата оценка за подписаните документи?

Илхан Кючюк: Добра инициатива, която беше заложена в дневния ред на Европейската комисия. Оказва се, че има нужда Западните Балкани да бъдат включени много по-рано в политиките на Европейския съюз, и тук говоря за двете големи промени, които предстоят не само в европейски, а в глобален план: дигиталната революция, която е вече тук, но Европа изостава, както всички знаем. Целта е да бъде направен много бърз и ускорен преход. Второто, разбира се, е свързано със зелените политики и по-специално Зеления дневен ред, който е част от големия дневен ред на Европейския съюз. Разбира се, ние тук не трябва да бъдем много изчерпателни, защото сам по себе си Берлинския процес като формат има за цел да реши основно три въпроса. Единият е да ускори взаимния диалог, т.нар. „политика по добросъседство“, да даде възможност на страни, които имат определени двустранни противоречия, да бъдат изчистени. Втората цел на Берлинския процес е да осигури сигурност. Това е платформа, която трябва да даде и перспектива по отношение на сигурността на региона. Третата перспектива е именно ранното включване на страните от Западните Балкани в политиките на самия Съюз.

Водещ: Имаше ли свръхочакване от западната ни съседка за конкретно обсъждане на темата за начало на преговорен процес на Република Северна Македония?

Илхан Кючюк: На мен ми се искаше и срещата в София, а и предстоящата среща на 17-ти да излязат с едно категорично политическо заключение, и тук България да бъде водеща страна. Защото политиките, които бяха предложени и подписани отделни споразумения безспорно са много важни. Трябва да подготвяме страните към тяхната бъдеща перспектива, трябва да ги насърчаваме да работят заедно, и това се изразява и в активното участие в единния пазар на Западните Балкани. Разбира се, че е важен разговорът и за тяхното бъдещо, конференцията за бъдещето на Европа. Но това са консуматорски политики, които основно идват от Европейската комисия. Те не са продиктувани от една или друга страна. Плътно зад тях застава Германия и други държави. Но на мен тук наистина ми се искаше България да бъде много по-проактивна сила в промотирането на региона, да не оставя сякаш впечатлението, че всичко върви по течението: то е подредено, то е бюрократично, то идва от Брюксел, а да бъде този истински генератор на идеи, свързващи региона с Европейския съюз. За съжаление, аз многократно съм го констатирал и пред вас, ние загубихме тази огромна енергия, която имахме по времето на българското председателство. За това обаче се иска не просто политическа логика, а мислено, външнополитическо мислене в проекция българска дипломация, мислене в проекция какво искаме да постигнем, каква трябва да ни бъде дългосрочната роля по отношение на Западните Балкани. Защото всички действия до този момент показват, че ние играем казано по-неформално танго – едно напред, две назад, или обратно – две напред, едно назад, а това невинаги е добро решение в европейски план.

Водещ: Засиленият икономически растеж в региона и като цяло неговото развитие би ли спомогнало за изчистване на историческите противоречия между България и Северна Македония?

Илхан Кючюк: Със сигурност би имало пряко отражение върху икономиките на страните, със сигурност би помогнало в политически план. Нека да припомня само кой беше катализиращият европейски момент за започване на по-сериозен разговор между Косово и Сърбия – това беше много активната политика на американския специален представител посланик Гренел, разбира се под директната инструкция на президента на САЩ Доналд Тръмп. Точно в този момент, когато Европа видя Америка тръгва да работи много по-прагматично и да решава политическите въпроси през икономическото облагодетелстване, европейската дипломация започна да играе по-култова роля и в разговори на Брюкселския формат, и в други разговори. Затова смятам, че много правилно комисарят по разширяването и добросъседство постави икономически-инвестиционен план в центъра на интеграцията на страните от Западните Балкани. Защото той констатира, че огромният проблем е обезлюдяването, огромният проблем е демографският за страните от региона. Той може да бъде решен посредством новите политики на Съюза, но и защитавайки старите политики, които имаха неминуемо плодотворно отражение и върху страните, които се присъединиха по-късно към Европейския съюз. И тук говоря и за Общата селскостопанска политика, тук говоря и в най-висок план за политиката по сближаване, позната като кохезионна, говоря и за свързаността обаче. Свързаността е изключителен момент в новия икономически-инвестиционен план: дигитална свързаност, свързаност инфраструктурна, свързаност енергийна, но и свързаност мога да кажа между отделните държави – свързаност на гражданите между отделните държави. Защото каквито и мостове да изградим, каквито и инфраструктурни проекти да създадем и да бъдат реализирани, истинското обединение е решаване на вътрешнополитическите проблеми на отделните страни. Разрешаването на тежките неразбирателства или исторически наслоения няма да могат да се случат, ако няма разбиране, че на първо място гражданите трябва да имат това усещане за принадлежност към Европейския съюз. И затова, включително и ние, нашата дипломация, не трябва да гледа на една или друга страна просто като държава, като територия, а да гледаме с по-голям смисъл за приобщаването на гражданските общества на тези държави. Европейският съюз отдавна не е проект на индивидуалните държави, не е проект на нациите, той е проект на гражданството или на гражданствеността. Това ми се струва по-важно в днешния разговор. И така ще бъдат поставени малко или много темите в бъдещата конференция за Западните Балкани. И аз много настоях и пред колегите си от „Обнови Европа“, и пред комисаря, че те трябва да бъдат включени не просто като някаква част, а като интегрална част, участвайки при всички дебати. Когато се обсъждаше Договорът от Лисабон, Турция беше включена като страна-кандидат с правото да участва във всички дискусии и срещи, без разбира се да има възможност да изразява своята официална позиция чрез гласуване.

Водещ: Казвате ли, че преди да бъдат изчистени противоречията Северна Македония може да започне преговорен процес и в ход тези отношения да бъдат изчистени?

Илхан Кючюк: Договорът от 2017 година постави нещо, което е много ценно само по себе си, и тук ключовата дума е „обща“: обща история, общо минало. Без този разговор за общото, ние не можем да имаме смислен, европейски разговор, за общо бъдеще, което несъмнено всички го виждат в Европейския съюз. Но трябва да бъде направена една много съществена отлика в сравнението на Преспанското споразумение и договорът с България от 2017 година. Докато Преспанското споразумение разграничава исторически факти и обстоятелства, то скъсва отношения и поставя разделителна точка, договорът през 2017 година между нас и Република Северна Македония поставя началото на един процес, който ще бъде дългосрочен, който ще бъде развиван във времето, който цели да открие общи моменти, и през общото да търси решение. Той дава голям смисъл сам по себе си и на двете страни. Всичко е записано в него. Но както много пъти сме констатирали и най-добрите договори имат своите несъвършенства – обществените отношения са по-бързи и по-динамични от всеки един договор, дори и европейско законодателство. Затова има смисъл да се погледне по-задълбочено, и ако е необходимо да се да се развият някои моменти, но сам по себе си той е много солидна основа за развитие на нашите отношения с Република Северна Македония. Не е без значение фактът, че те влязоха в НАТО – България имаше своята ключова роля. Но няма да бъде пълноправното членството в евроатлантическите структури, ако не са част от Европейския съюз. Много е тежък, много е сложен разговорът, не трябва да се гледа еднозначно. Но думата е „диалог“: диалог на всяко ниво, на всеки аспект от живота, гражданите на двете страни да бъдат сближени.

Водещ: Един от аргументите на българската позиция е, че 3 години след подписването на Договора за добросъседство, Македония не е показала, че работи по клаузите на този договор. Трябва ли България в този момент да направи някакъв компромис?

Илхан Кючюк: Не съм съгласен с констатация, че нищо не се е случило. Ако се върнем на времената на Груевски, ще видим каква е разликата тогава и сега. Тонът е много по-добър, икономическите консултации за български бизнес са значително подобрени, има разговор между историците. Разбира се, че е грешка, огромен пропуск, че през последните няколко месеца не продължи работата на съвместната историческа комисия, но се постигнаха и редица заключения, които са важни сами по себе си. Разбира се, заедно с историческите въпроси трябва да продължи работата на другата комисия, която си поставя не по-малко амбициозни цели в сферата на културата, на образованието, на икономическия просперитет, в чисто човешките отношения. Този разговор трябва да продължи. Най-лесното е да приключиш нещо, а заслужава ли си когато си инвестирал толкова огромни усилия за това да го поставиш в центъра на своята политика по времето на председателството си. То е само по себе си значимо. България беше оценявана по този критерий много високо. Въпреки че аз съм представител на опозиционна политическа сила, редица оратори на моето политическо семейство са изразявали мнението си, че това е правилна политика, и тя трябва да бъде подкрепяна и утвърждавана в балкански и европейски план. България има своите много силни ресурси, и те се крият в уникалния български етнически модел. Ако забелязвате, една от целите на Берлинския процес, с това започна нашият разговор, е точно разрешаването на конфликтните точки в Западните Балкани, а те се крият основно на етническа база, на етнокултурна, на етнорелигиозна ненавист и нетърпимост. Затова България трябва да използва този свой стратегически ресурс да утвърждава български етнически модел като успешен за евроинтеграцията, да го развива в страната си и да го налага навън респективно.

(радио "Фокус"; 11.11.2020г.)

Бюджетът на здравната каса бе приет на първо четене в пленарна зала. С него се предвиждат 5 млрд. лв. за догодина. Ще осигури ли това спокойствие в здравната система, коментира от трибуната д-р Нигяр Джафер от ДПС.

Ще използваме баналната бюджетна терминология. Всички анализ, които си направих труда да изчета, определят бюджета като предизборен, единствено министър Кирил Ананиев го определя като антиковид. Да, атмосферата на предстоящи избори се усеща, но настоящето е КОВИД и само КОВИД. Затова смята, че днес трябва да търсим отговор на три въпроса. 

Дали този бюджет дава достатъчно пари за тестове, защото хората платиха достатъчно от джоба си. Дали този бюджет дава достатъчно възможности за лечение и поднасям поздравления към екипа на МЗ, които предложиха стандартизиран протокол за лечение. Въпреки това има проблеми с осигуряване на ремдесевир, има нужда от инвестиции в центрове за осигуряване на плазма. Сигурна съм, че ще направите всичко възможно да се осигури лечението според този протокол. Но трябва да се предвиди, че хората ще преминават от по-леката фаза в по-сложната и трябва да има средства за това. 

Третият важен въпрос е дали този бюджет ще обезпечи по-доброто заплащане на медицинските специалисти, защото това е част от мотивацията им и те го очакват. Последните изявления са, че такава сума ще бъде обезпечена, очакваме да видим как ще е реализирана. Въпросът е по какъв механизъм ще бъдат разпределени тези пари, защото наскоро бяха обещани едни милиони, които трябваше да отидат за заплати на медицинските сестри, но не се намери механизъм, а вие обещахте сума за надграждане на заплащането им.

Много внимателно трябва да се прецизират приходите и разходите. Средата е нестабилна и се очаква ръст на здравно неосигурените граждани, което поставя въпроса какви ще бъдат приходите. Не е ясно какви ще бъдат и разходите, защото лечебните заведения очевидно ще продължат да получават 85%, тоест ще има едни 15%, които може би няма да се усвоят. В тази несигурна обстановка на плаващи пясъци е необходимо да има буфери.

Отчитаме позитивно това, че от много години насам резервът от 149 млн. лв. не е разпределен предварително, защото това е замисълът на резерва – той да бъде използван в критични ситуации, като тази, в която се намираме. Позитивно е също така предлаганият друг буфер от 300 млн. лв.

За първи път тази година ще се премине психологическата граница от 5 млрд. лв., но важи принципа – нищо старо не е забравено, и нищо ново не е научено. Отново се правят промени с преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета, което бе отбелязано като негативна практика дори в доклада на ЕК. Отново се залагат диспропорции по специалности и по региони, което създава проблем.

Много ни се искаше да видим информационна система, средствата за такава може би съществуват в друг бюджет, но липсата на електронно здравеопазване е натрапчива и коства много. Абсурд е все още да няма електронна рецепта. Свидетели сме на усилията, но промените все още не са факт, абсурдно е личните лекари да се молят за електронни направления, за да се избегне контакта с болните. Няма информационна система за връзка между отделените звена на системата.

Предстои една тежка година за всички – пациенти, медици, институции и за държавата. Това, което трябва да се направи с бюджета на НЗОК, е да се осигури минимално финансово обезпечаване на системата.

(clınıka.bg, 06.11.2020)