Вариантът с демонополизацията на НЗОК и конкуриращи се, финансиращи органи е по-добър. Това е нещо, което сме записали от 10 години и на което държим. Това каза депутатът от ДПС Нигяр Джафер в интервю за предаването „Хоризонт за вас“.

„В чисто експертни дебати, ние сме готови да защитаваме тези аргументи. Ние смятаме, че хората със своята здравна вноска трябва да избират свободно в кой фонд да се осигуряват. Държавата и институциите обаче трябва да направят така, че да гарантират сигурността на тези фондове“, обясни тя.

Джафер посочи, че все още има много въпроси без конкретни отговори: „Как ще се отнесе изначалната идея за солидарния характер на осигурителната система в България с индивидуалното застраховане. За мен беше парадоксално това, което каза министър Ананиев по време на дебата, че ще има персонални вноски за хората, но те са солидарни общи вноски за фонда. Така че има някои детайли, които трябва да се доизяснят. Остават и още въпроси – кой плаща за пенсионерите и децата, какво става с полиморбидните пациенти, които имат повече от едно сериозно хронично заболяване, дали доплащането ще направи така, че да няма други доплащания, защото на този етап няма такава гаранция.  Освен това включването на медикаменти и медицински изделия в цената на клиничните пътеки дали е изчислено и как застрахователите ще приемат това, макар че чухме позицията им. Те не са много щастливи от това, което се очаква от тях.“

Първият предложен модел е по-труден за администриране, обясни Нигяр Джафер: „Още повече, че има и един друг риск и това е пациентът да плаща четири пъти съвсем законово и да не получава това качество на здравната помощ, която трябва да получава. Затова правилата за добра медицинска практика трябва да бъдат въведени. Има друг проблем, който би възникнал. На този етап застрахователите работят със застрахователна премия и те плащат само когато се получи инцидент или щета, за която съответният клиент се е застраховал. Но при предложените варианти се обсъжда прехвърляне на заплащане на всичко над тази граница 700 лева към застрахователите. Лекарствата на хронично болните трябва да се получават всеки месец. Аз мисля, че застрахователите няма да поемат този ангажимент. Според тях тези 12 лева са малко. Трудно е да се намери балансът между потребностите и възможностите на хората.“

Цялото интервю може да чуете ТУК.

(БНР, 28.09.2018)

Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС трябва да бъде модернизирана, за да отговори на предизвикателствата в световен мащаб. Също така, тя трябва да бъде опростена, за да се изпълняват задачите с минимална административна тежест, както и да бъде съгласувана още по-тясно с редица други политики на ЕС.

Това обяви евродепутатът от Алианса на либералите и демократите за Европа Неджми Али по време на заседание на Комисията по бюджети. В качеството си на докладчик той представи становище до Комисията по земеделие и развитие на селските райони по постъпило предложение от Европейската комисия за регламент за изготвянето на Стратегически планове на общата селскостопанска политика.

Българският евродепутат се спря на настъпилите значителни промени в селскостопанския сектор през последните години - явления като понижаването на цените на селскостопанските продукти, по-нататъшното отваряне на ЕС към световните пазари, както и поемането от Съюза на нови международни ангажименти, включващи дейности по преодоляване на климатичните изменения, подкрепа на международното развитие и усилия за по-добра реакция на геополитическите събития.

Въз основа на тези и други съображения, Неджми Али насочи вниманието върху редица предложения за изменения, които да бъдат представени на водещата парламентарна Комисия по земеделие и развитие на селските райони (AGRI).

„Някои от измененията са свързани с изричното подчертаване на значението на високите стандарти на ЕС в производството на храни, повишаване на конкурентоспособността и засилване на световната роля на ЕС в този сектор. Други предполагат преодоляване на различията между държавите-членки и различните региони на Съюза, както и подчертаването на необходимостта от включване на отдалечените и планинските региони и осигуряването на по-голяма подкрепа за семейните стопанства и привличането на млади земеделски стопани”, посочи българският евродепутат.

„По отношение на бюджетните аспекти се предлагат няколко изменения, засягащи на първо място цялостното финансиране на ОСП през следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) 2021-2027 г. за запазване на разходите поне на нивото от предишния програмен период. Предлагаме 382.9 млрд. евро в постоянни цени от 2018 г., което представлява 430.9 млрд. евро по текущи цени за следващата МФР. По отношение на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР) съответните числа също са представени в приложените изменения”, допълни Неджми Али.

На 30 септември в Македония ще се проведе референдум. На него гражданите трябва да кажат дали приемат името Северна Македония, договорено с Гърция след близо 27-годишни преговори. Но не само. Въпросът за името е пряко обвързан с подкрепа за членството на Скопие в НАТО и Европейския съюз. А македонското общество е разделено. Поддръжници на компромиса с името в името на европейска перспектива са управляващите, подкрепяни от албанското малцинство, против са най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ на бившия премиер Груевски и президентът Георге Иванов, които зоват за бойкот. 

Изходът от референдума обаче надхвърля рамките на страната, твърдят евродепутати. Илхан Кючюк от групата на либералите: "Залогът е бъдещето на Македония и дали страната иска да се развива като член на НАТО и ЕС. Това има изключително значение и върху регионалната сигурност и просперитета. Важно е и за ЕС, защото освен дълбоката интеграция, която е неминуема, ЕС  се нуждае и от разширяване, въпреки че някои от европейските лидери не споделят все още това мнение". 

Илхан Кючюк  не вярва, че може да се стигне до подобен драматичен развой: "Не бих отишъл чак толкова далеч в своите констатации, но със сигурност това ще означава регрес по отношение на извървяния път от страна на държавите от Западните Балкани и по-конкретно на Македония".  

Но на всички им се ще да вярват, че изходът от референдума ще бъде положителен. Не е ясно обаче дали силите на пожелалите европеизация въпреки компромиса с името на страната ще стигнат, за да бъде признато допитването за валидно. Изискването е в референдума да са участвали половината + 1 процент от македонските граждани, а от тях мнозинството да са отговорили с да.

Прогнозите на Илхан Кючюк: "При всички случаи резултатът ще бъде положителен. Въпросът е в каква степен гражданите на Македония ще излязат да гласуват. ЕС прави необходимото, за да подкрепи Македония в този важен момент, момент на кръстопът".

Цялото интервю може да чуете ТУК.

(БНР, 26.09.2018)

Стартът на новата Програма на ЕС за борба с измамите трябва да съвпадне с началото на следващата Многогодишна финансова рамка (МФР 2021-2027). Като се има предвид, че финансовите интереси на Европейския съюз могат да бъдат засегнати както от измами, така и от неточности, защитата на тези интереси е споделена отговорност между страните-членки и ЕС.

Това обяви евродепутатът от Алианса на либералите и демократите за Европа Неджми Али по време на заседание на Бюджетната комисия на Европейския парламент. В качеството си на парламентарен докладчик, той представи становище към Комисията по Бюджетен контрол по Програмата на ЕС за борба с измамите.

Програмата съдържа като основни цели както защитата на финансовите интереси на ЕС, така и подкрепа за взаимната административна помощ между митническите власти в страните-членки и Комисията.

Неджми Али приветства предложението на Европейската комисия за създаване на Програма на ЕС за борба с измамите, която ще обедини съществуващата Програма Херкулес III и две други дейности - Информационната система за борба с измамите (AFIS) и Системата за управление на нередностите (IMS). „Очакванията от това са за постигане на подобрено сътрудничество и бюджетна гъвкавост, както и опростено управление”, посочи българският евродепутат.

Той предложи и няколко изменения, които да бъдат представени на водещата комисия по Бюджетен контрол за допълнително разглеждане.

„Някои от предложенията произтичат от резолюциите на Европейския парламент от 3 май 2018 год. по Годишния доклад за 2016 год. за защитата на финансовите интереси на ЕС и от Финансовите правила. Целта на тези изменения е да изведат още аргументи към обосновката на новата Програма. Други допълнения разглеждат бюджетните измерения. Макар целият финансов пакет на Програмата за периода 2021-2027 година да е представен единствено в текущи цени, направихме необходимите изчисления, за да включим информация за финансирането по постоянни цени от 2018 година както за поетите задължения, така и за реалните плащания. Направихме същото и за трите компонента на новата Програма. Тези изчисления бяха направени въз основа на методологията за превеждане на политиките на Европарламента в цифри и на съответната таблица, предложена от Администрацията на Комисията по бюджети в ЕП”, аргументира предложенията Неджми Али.

Той допълни, че очакванията от Програмата през следващата Многогодишна финансова рамка са, че ако са осигурени необходимите финансови средства, тя следва да допринесе значително за защитата на финансовите интереси на Европейския съюз.

Активисти на ДПС от Общинския съвет и от младежката организация на партията в Пловдив посетиха Европейския парламент по покана на евродепутата и зам.-председател на ДПС Филиз Хюсменова. Сред тях бяха също местни председатели на ДПС от община Асеновград и членове на партията. При гостуването си в Брюксел от 24 до 26 септември, гостите имаха възможност да се запознаят с работата на евродепутатите.

От специална презентация те научиха за комисиите в Европарламента, включително и тези, в който работи евродепутатът Филиз Хюсменова – Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите, и Комисия по равенство на половете.  

На гостите бяха разяснени правилата за функциониране на Европарламента,  процесите на взимане на решения. Те се убедиха, че решенията, които се вземат в евроинституциите имат пряко отражение върху европейските граждани. Беше представена  основна информация за политическите групи, в които членуват евродепутатите, както и за актуалните събития от дневния ред на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, към която принадлежи делегацията на ДПС в Европарламента.

Илхан Кючюк, член на Европейския парламент от АЛДЕ/ДПС, бе домакин на събитие в Европейския парламент на тема: „Превенция на радикализацията на Западните Балкани. Ролята на ЕС и САЩ“. Събитието бе организирано съвместно с Мисията на САЩ към Европейския съюз и Европейската фондация за демокрация. На срещата бяха разгледани основните проблеми от миналото и настоящето, предпоставки за радикализация на региона.

„През последните години предизвикателствата като тероризъм, насилствен екстремизъм и радикализация се обособиха като общи заплахи за Европейския съюз и неговите съседи от Западните Балкани. Уязвимостта на младите, на малцинствата и тяхното социално изключване често водят именно до радикализация. Ето защо вярвам, че е ангажимент на Европа и САЩ да създадем възможности и бъдеще за поколенията в страните от Западните Балкани. Уроците от историята са ясни. Ако ЕС и САЩ не помогнат за решаването на проблемите на Балканите, проблемите на Балканите ще се разпространят в останалата част на Европа.“, заяви Кючюк в своето приветствено слово.

Според заместник-ръководителя на Мисията на САЩ в ЕС Марк Либи САЩ и ЕС са тясно свързани с процеса на евроатлантическа интеграция на Западните Балкани. Той добави още: „Ние всички осъзнаваме, че радикализацията е заплаха не само за страните от региона, но и за ЕС и за сигурността на САЩ. Ето защо, САЩ използват цялостен правителствен подход за борба с тероризма и предотвратяване на насилствения екстремизъм на Западните Балкани, като използваме нашата експертиза и работим с нашите партньори на терен.”

Сред гостите на събитието бяха членове на Европейския парламент, служители на европейските институции, дипломати, представители на академичната общност и граждани.

Повече от два пъти да бъде увеличен финансовият пакет на фонд „Вътрешна сигурност” в Европейския съюз. Това бе изразената позиция на Алианса на либералите и демократите, които подкрепиха предложението на Европейската комисия. Тя бе представена от евродепутата Неджми Али по време на заседание на Бюджетната комисия в Брюксел.

Средствата за фонда ще залегнат в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027.

„Този фонд на Европейския съюз бе създаден, за да подпомага трансграничното сътрудничество и съвместните операции, да засилва обмена на информация, способностите за превенция и борба с организираната престъпност и киберпрестъпленията, както и за да се бори с тероризма и радикализацията.

Основното предизвикателство за следващата МФР ще бъде осигуряването на достатъчна гъвкавост и ефикасност на фонда за „Вътрешна сигурност“, както и максималното намаляване на административната тежест. Същевременно, АЛДЕ изразява несъгласие с това, че управлението на кризисни ситуации, превенцията, подготовката, устойчивостта и управлението на последствията не присъства сред целите на политиките на новия Фонд. Предлагаме корекции, тъй като говорим за основен компонент в гарантирането на вътрешната ни сигурност”, посочи българският евродепутат.

АЛДЕ подкрепя и премахването на лимита от 15% от общата сума в националните програми за финансиране закупуването на оборудване. Според позицията на АЛДЕ, също така е необходимо да се гарантира, че входящите и изходящите индикатори са пропорционални, съответстващи на ситуацията и не добавят административна тежест за бенефициентите и администрациите.

„Важно е да възстановим регламентиращото правило от последния програмен период, което даваше възможност на държава-членка да финансира техническа помощ по своя инициатива до 100% от бюджета на Съюза. Според новия Регламент за общите разпоредби административната тежест в това направление нараства и съответно при техническата помощ определено трябва да се запази нивото на финансиране”, допълни Неджми Али.

Продължаване на усилията за по-голяма степен на прозрачност и отчетност на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) поради основната й роля при ускоряване на икономиката на ЕС и максимално увеличаване на ефективността на използването на финансовите ресурси.

Това е позицията на евродепутата Неджми Али, който бе докладчик от групата на Алианса на либералите и демократите по време на заседание на Комисията по бюджети на Европейския парламент в Брюксел. На него беше представено и дискутирано становище до Комисията по икономически и парични въпроси (ECON) по Годишния доклад за финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка.

„Целта на Европейската инвестиционна банка е да допринесе за интеграцията в рамките на ЕС, икономическото и социалното сближаване и регионалното развитие чрез прилагането на специални инвестиционни инструменти. Каталитичният ефект от набирането на средства от ЕИБ е основен елемент при определяне на добавената стойност на ЕС и за гарантиране на водещата позиция на Европа по отношение на конкурентоспособността, иновациите и инфраструктурата”, посочи Неджми Али.

Той допълни, че от групата на АЛДЕ са съгласни с положителните заключения за дейностите на Банката, свързани с Формулярите за оценка на инвестиционните проекти, постигането на 25% цел за финансиране на климатичните мерки, както и създаването на инициативата Интелигентно финансиране за интелигентни сгради и инвестициите в социални жилища.

По повод искането за по-голяма прозрачност, Неджми Али допълни: „В тази връзка е необходимо ЕИБ систематично да обръща внимание на средносрочните и дългосрочните ефекти при определянето на инвестиционните действия и решенията за тяхното финансиране. Това в крайна сметка следва да подобри корпоративното управление“.

Евродепутатът  Искра Михайлова посрещна в Европейския парламент в Брюксел активисти на ДПС от областите Русе и Разград. От 24-ти до 26-ти септември, тридесет и пет представители на ДПС гостуваха в най-голямата европейска институция по покана на евродепутата.

На гостите им бе предоставена възможността да се запознаят с функционирането на Европейския парламент. В програмата на посещението бе включена и презентация, която подробно представя комисиите, в които работят евродепутатите, политическите групи в Европарламента и техния състав, както и процедурите за взимане на решение.

Искра Михайлова представи пред гостите основните си дейности в качеството си на Председател на комисията по регионално развитие. Проведе се дискусия по актуалните политически теми за Европа и България.