Темата за ролята на Европейските надзорни органи за стабилността на финансовите пазари бе поставена на дневен ред от евродепутата от Алианса на либералите Неджми Али по време на заседанието на Комисията по бюджети на Европейския парламент.

На нея се акцентира по време на ежегодната среща с представителите на агенциите на Европейския съюз. Дискусията бе фокусирана върху клъстер „Европейски надзорни органи“, който включва три от агенциите на ЕС: Европейския банков орган (EBA), Европейския орган за застраховане и професионално и пенсионно застраховане (EIOPA) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA).

„Една от основните задачи на тези агенции е да подпомагат националните надзорни органи в изграждането на капацитет за осигуряване на висококачествен надзор. Интересуваме се от ефективността на изпълнението на тази задача по отношение на качеството на обратната връзка, контрола и предприетите мерки в случай на нарушаване на изискванията. Пенсионните фондове инвестират спестяванията на хората на фондовите борси. Какво е качеството на надзора при избягване на рисковете и заплахите за финансовата стабилност на пенсионния сектор? В каква степен Европейските надзорни органи следват развитието на новите финансови технологии и са в състояние да реагират за намаляване рисковете за финансовите пазари? Какво е общото ниво на устойчивост на банковата система срещу кибер-заплахите?”, попита Неджми Али в качеството си на докладчик по дейностите по изменения на структурата, персонала и финансирането на агенциите на ЕС от страна на АЛДЕ. Той фокусира вниманието и върху подкрепата, която се предоставя на националните надзорни органи при провеждането на стрес-тестовете на банковата система.

„Ние изготвяме общоевропейски стрес-тест на всеки две години. Методологията и цялото това начинание са отворени за всички органи, даже има и обществено допитване. На всеки орган, който иска да проведе стрес-тест, в допълнение към извадката на ЕБО от 50 банки от цяла Европа, ние предоставяме пълно методологическо осигуряване на националните банки, които искат да направят подобен стрес-тест. Също така, имаме и подробен набор от насоки за стрес-тестовете в Европа. Ние насърчаваме органите да прилагат тези насоки когато решат да извършват стрес-тестове по собствена инициатива. Всичките три Европейски надзорни органа (ЕНО) работят по работния си план и в сферата на финансовите технологии. Работата е подчинена на две цели - да се разкрият възможностите, които крият новите финансови технологични решения за засилването на финансовата интеграция и създаване на истински пазар в редица области, включително плащания и услуги. Ние следим как надзорните органи могат да насърчават използването на тези възможности. От друга страна, следим и за рисковете, които възникват от финансовите нововъведения”, посочи в отговорите си на въпросите на българския евродепутат изпълнителният дректор на Европейския банков орган (ЕБО) Адам Фаркаш.

Той допълни, че ЕБО е начело на координацията на реакцията на надзорните органи към кибер-рисковете, като се включват не само финансовите и надзорни органи, но и други агенции с друг ресор.

Относно пенсионните фондове и инвестиционната политика, Адам Фаркаш отговори по следния начин: „ЕИОПА не осигурява надзор над отделните фондове. Ние контролираме дейността на националните надзорни органи. Осигуряваме всички необходими средства, за да се осигури последователен надзор върху изпълнението на правилата за пенсионните фондове. Инвестирането във фондовия пазар не е забранено, това е част от инвестиционната политика на съответния фонд. Важно е да се спазват съответните лимити и да има разнообразие на инвестициите, за да не бъдат застрашени пенсионните спестявания”.

Според Фаркаш, Европейските надзорни органи имат цял инструментариум от по-меки и по-твърди средства, включващи насоки и партньорски проверки, както и медиация, когато органът не спазва правилата. „Ние се опитваме с нашите правила да осигурим по-голяма последователност в надзорните мерки в европейски план”, посочи Адам Фаркаш.

1. Наскоро говорихте, по време на демонстрация срещу Брекзит, която бе във връзка със срещата на върха на ЕС през юни, защо, като български граждани, се притеснявате за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС? И вярвате ли, че до март следващата година може да се постигне споразумение?

Разбира се, че се тревожа за Брекзит, като български гражданин и като европеец. Брекзит може да означава изход на Британия, по думите на г-жа Мей, но това също означава по-малко растеж в Обединеното кралство, по-малко работни места, по-малко социална защита и по-малко пари в държавния бюджет на Обединеното кралство. В крайна сметка това ще означава по-слаба икономика в Обединеното кралство с по-малко средства за социално подпомагане, сигурност, научноизследователска и развойна дейност и др. Икономическа, политическа и социално-слаба Великобритания, ще означава също по-слаб Европейски съюз, след като губи толкова важна държава-членка.

Правителството на Обединеното кралство все още смята, че има намерение да осигури "сделка по поръчка", която им дава най-доброто и от двата свята. Липсва това, с което обикновено са известни британците - прагматизмът и сигурната дипломация. Те влязоха в преговорите, сякаш сме воюващи страни, а не близки партньори повече от 40 години.

Границите на допустимото на Тереза Мей са постепенно изтрити с връщане в реалността. Тази среща през уикенда, може най-накрая да даде ясен отговор на въпроса за това, което искат. Но има много въпроси, включително най-неразрешените, като ирландския граничен въпрос, които все още се нуждаят от решаване.

Рационално е да се счита, че с наближаването на 29 март следващата година правителството на Великобритания се насочва към сценарий "Без сделка". Това е опасна перспектива, защото поддръжниците на Брекзит продължават да поставят на карта бъдещето на страната си.

2. Призовахте правителството на Обединеното кралство да позволи на британския народ да има окончателно гласуване за сделката "Брекзит", не пренебрегват ли волята на мнозинството от хората, които са гласували в разрез с това решение?

Каква е ситуацията? Имаше кратка кампания, която включваше очевидни лъжи и грешни интерпретации. Средата беше опетнена от подозрения за манипулация, които започнаха да стават публично достояние. Това доведе до доста близък резултат в един консултативен референдум по сложен въпрос, който беше сведен до опростен въпрос с отговор „да” или „не”. Това сега се изтъква като неприкосновена воля на британския народ.

Мнозинството преобладаваше съвсем малко. Всъщност г-н Фараж каза, че резултатът от 48 до 52% ще бъде "недовършена работа". Но правителството на Обединеното кралство реши да постигне упорит Брекзит и постави ограничения, които изключват най-малко ощетяващите варианти.

Оттогава Великобритания най-сетне проведе дебат по същество, относно плюсовете и минусите на членството в ЕС. Цената на членството извън ЕС става ясна.

Ограниченията на г-жа Май постепенно се изоставят, въпреки че по някои основни въпроси, кабинетът все още не е наясно с това, което иска.

Междувременно много хора са променили мнението си в светлината на възникващите проблеми и много млади хора, които не са могли да гласуват преди, сега са на възраст, в която могат да гласуват. Не е ли правилно, че те трябва да имат възможност да гласуват по въпрос, който ще засегне техните права и целия им живот в бъдеще?

3. Вие изтъкнахте правата на българите в Обединеното кралство, след Брекзит. Какви са вашите основни опасения относно техните права и тези на другите граждани на ЕС, които живеят във Великобритания?

Вероятно, благодарение на натиска от страна на ЕС, правителството на Обединеното кралство, изглежда смекчи своя подход към предоставянето на "статут на уседналост" на жителите на 27-те страни-членки в Британия. Но откритият, приветлив климат, с който Великобритания беше известна, се влоши значително след референдума.

Задачата да се регистрират повече от 3 милиона граждани на ЕС, живеещи законно в Обединеното кралство, е огромна и може би извън капацитета на Вътрешното министерство. Липсата на регистър на населението досега означава, че властите ще трябва да започнат от нулата. Има много случаи, когато на граждани на ЕС в Обединеното кралство им е казвано да си събират багажа и да си отиват; дори били заплашвани от депортиране. Когато това се случи, човекът няма време - или непременно парите - да обжалва това, което може просто да бъде административна грешка. Не случайно, броят на лекарите и медицинските сестри, желаещи да бъдат наети от други държави-членки, драстично спадна.

Позволете ми да ви дам пример от моите сънародници: В момента Великобритания има около 250 000 български граждани, включително сезонни работници. Правата на българските и румънските граждани са в по-неблагоприятно правно положение, тъй като много от тях все още не са изпълнили критериите за "петгодишно пребиваване" поради по-късното присъединяване на Румъния и България към общия пазар. Много от българите в Лондон, принадлежат към така наречената "трудно достижима група". Ето защо реших да създам интернет платформата www.youandbrexit.bg, която има за цел да осигури правна консултация и полезна информация за българите, живеещи в Обединеното кралство по време на несигурността  на процеса "Брекзит". Бихме искали да помогнем за гарантирането на техния бъдещ статут на уседналост. Радвам се да отбележа, че баронеса Джули Смит спомена тази инициатива в дебат в Камарата на лордовете по темата "Брекзит" в началото на май 2018 г. като пример за инициатива за гарантиране на правата на гражданите на ЕС.

4. Смятате ли, че британското правителство прави достатъчно, за да защити правата на гражданите на Обединеното кралство, живеещи в ЕС, и какво повече бихте искали да видите?

Ако Тереза Мей беше обявила едностранно, непосредствено след като стана министър-председател, че всички граждани на ЕС в Обединеното кралство ще могат да останат безусловно, ЕС щеше да последва примера. Това нямаше да доведе до огромни трудности и несигурност за британците, живеещи в ЕС.

Чувал съм истории за невероятни пречки, пред които са изправени някои британци на континента. Има семейства, които са изправени пред разделение, хора, които вероятно ще загубят поминъка си, двойки от различни държави-членки под огромно напрежение, онези, чиито партньори са от страни извън ЕС, които рискуват да станат нелегални имигранти и т.н.

Никой не обмисля влиянието на Брекзит върху обикновените британци. Въпросът за по-нататъшното движение на гражданите на Обединеното кралство, които имат право да останат в една държава, но все още не се преместват в други държави от ЕС, трябва да бъде разрешен. Европейският парламент разглежда тези въпроси, и по-специално тези от нас в групата на АЛДЕ (Алиансът на либералите и демократите за Европа), които настояват за решение.

5. Понастоящем България не е част от Шенген, как се чувствате вие и вашите съграждани, като се има предвид, че това е член от 2007 г. насам? И как се противопоставяте на твърденията, че България и Румъния не са готови да се присъединят поради недостатъци в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията?

ЕС се нуждае от съвместна и синхронизирана външна политика, за да се справи с глобални проблеми като борбата с тероризма. Необходима е обща европейска политика за сигурност и отбрана, за да се гарантира безопасността на европейските граждани. Съвместна защита на границите за да направи ЕС по-безопасен и по-свободен. Естествено, това ще бъде възможно само когато всички държави-членки се присъединят към Шенгенското пространство. През годините правителствата на България и Румъния и техните европейски законодатели многократно заявиха, че членството в Шенген е изцяло политически въпрос, а не технически. Уви, до ден днешен гласът им не се чува.

Двете страни постигнаха значителен напредък в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията. Привеждането на тези въпроси в зависимост от присъединяването към Шенгенското пространство, служи само за повдигане на въпроса за двойните стандарти на Европейско равнище. В резултат на това, румънците и българите често се чувстват като граждани на ЕС „втора ръка”.

6. Кога мислите, че България и Румъния могат да се присъединят реалистично към Шенген?

Не става въпрос за реализъм, а за бъдещият Европейски съюз, който искаме да видим. По-интегриран, отговарящ на очакванията на нашите граждани чрез общи европейски решения, или по-разделен, където всяка държава е капсулирана в собствения си национален интерес. Първият преминава през членството на всички страни в Шенген и Еврозоната. Вторият ще доведе само до възход на национализма, което е сериозен въпрос за всички европейски страни. Не трябва да забравяме как национализмът, етническата конфронтация и нетолерантността разрушиха нашите общества. Трябва да избегнем това отново и да осигурим на гражданите на ЕС стабилност и просперитет. За съжаление, липсата на доверие от страна на някои страни от Шенгенското пространство в България и Румъния не ни помага да обясним значението на Европейския проект.

7. Подкрепили ли сте започването на преговори за присъединяването на Западните Балканите към ЕС? Защо това е важно за ЕС, като се има предвид, че има опозиция от по-старите членове на ЕС?

Западните Балкани и ЕС споделят географията, историята и настоящите предизвикателства. Крайната цел е да завърши обединението на Европа, което е възможно само, ако страните от Западните Балкани се присъединят. В този смисъл трябва да отчетем усилията на българското председателство да постави Западните Балкани в центъра на дневния ред на ЕС. Майската среща на върха даде честна и обективна оценка за напредъка, постигнат от шестте страни в региона. Не бяхме имали среща на върха между ЕС и Западните Балкани от юни 2003 г. в Солун. Това е твърде дълъг период и липсата на недвусмислен ангажимент към региона е доста обезкуражаваща за страните там. Ето защо по време на дебатите в пленарна зала, относно приоритетите на българското председателство заявих, че за да се постигне истински напредък, страните се нуждаят от ясно определен план и Брюксел трябва да подготви конкретен времеви график. В противен случай подходът на разграничаване между фаворити и аутсайдери, може да породи дълбоки предразсъдъци в европейската общност, които биха били трудни и болезнени за преодоляване.

Шест месеца по-късно, се радвам да видя, че сме на една крачка по-близо и за четири от страните картата изглежда начертана. Разбира се, не трябва да забравяме Косово и Босна и Херцеговина, и се надявам предстоящите председателства да продължат усилената работа за пълното интегриране на региона.

Същевременно е важно страните от региона да продължат да осъществяват необходимите реформи, за да изпълнят стандартите по пътя си към ЕС. Правителствата трябва да демонстрират решителност и силна ангажираност с процеса на разширяване, защото един разумно управляван процес е в интерес както за ЕС, така и за страните от Западните Балкани. Историческите противоречия в региона, описани най-добре в първия доклад на Андрю Карнеги - "Незавършеният мир", могат да бъдат решени само чрез пълноправно членство на всички шест държави и чрез разумно ръководен процес на разширяване.

8. Това е първото председателство на Съвета на ЕС в България, как смятате, че вашата страна се е справила с работното натоварване, къде е постигнат напредък и в кои области на политиката трябва да се работи повече?

България успя да придвижи темата за Западните Балкани отново в дневния ред на ЕС. Въпреки значителния напредък по многобройни законодателни документи, имаме пред нас редица важни въпроси, които трябва да бъдат решени за общото бъдеще на ЕС. Европа остава в трудно и сложно положение. Няма значим напредък по отношение на Брекзит. До миналата седмица нямаше ясно решение за бежанската криза и все още не е ясно как можем да се справим с миграцията в Европа. Освен това бюджетът на Съюза за периода 2021-2027 г. продължава да бъде на масата за преговори. Едновременно с това има значително напрежение с Русия и САЩ, а приемането на крайни националисти в правителствата на някои държави-членки, допълнително разделя Европейския съюз и подкопава ценностите ни.

9. Какви ще бъдат вашите политически приоритети за останалата част от парламента и възнамерявате ли да продължавате да се занимавате с това и през следващата година?

Като член на комисията на Европейския парламент по външни работи ще продължа да работя, за да запазя разширяването на Западните Балкани като приоритет на ЕС. Като европеец и либерал, ще продължа да помагам в борбата на британците да останат в ЕС. Мултикултурният диалог и човешките права са близо до сърцето ми, както и продължаващата битка на политическия център срещу популистите на всяка от страните в политическия спектър. Трябва да се противопоставим на лъжите им с истина, както и на опитите им да заблудят гражданите на Европа с празни обещания.

В нашата политическа партия имаме добре организирана процедура за вътрешно номиниране и все още няма яснота как ще изглежда листата на ДПС за следващите Европейски избори. Ако политическата сила, която представлявам и българските гласоподаватели ми гласуват доверие ще продължа да отстоявам демокрацията от трибуната на ЕП.

Можете да прочетете  интервюто на Илхан Кючюк в списанието ТУК

От името на Движението за права и свободи и от мое име поднасям своите най-искрени съболезнования на семействата и близките на загиналите в ЖП инцидента в област Текирдаг, Западна Турция. Всички ние от ДПС сме съпричастни към болката и скръбта на семействата на загиналите и изразяваме своята надежда за бързото  и успешно възстановяване на пострадалите при инцидента.

 

Мустафа Карадайъ

Председател на ДПС

Вие запалихте огъня, ние ще го поддържаме! Продължаваме заедно! – това беше основното послание на зам. - председателя на ДПС и евродепутат Филиз Хюсменова към учредителите на ДПС в област Силистра. То беше предадено чрез Европейския информационен център на Хюсменова в гр. Дулово при посещението им в съседна Румъния. Зам.-председателят на ДПС осигури на възрастните хора възможност да посетят на 7-ми юли европейската столица Букурещ.

По време на пътуването те си спомниха: „От всяко населено място се събирахме по няколко човека – най - смелите! Искахме да извоюваме своите човешки права без оръжие и революция. Страх ни беше не от държавния апарат тогава, а от това някой да не предаде идеята, другарите, единството ни!“. Преките участници в гладните стачки през 1990 г. споделиха още: „През годините се убедихме  в правотата на думите на великия поет Назъм Хикмет - Ben yanmasam, Sen yanmasan, Biz yanmasak, Nasıl çıkar karanlıklar aydınlığa..? - Ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, ако ние не изгорим, как тъмнината ще стане светлина…?”

Координаторът в Европейския информационен център на Хюсменова - Нигяр Музаферова съпроводи групата. Тя организира за основоположниците на ДПС от област Силистра посещение на внушителната сграда на Парламента на Румъния, разходка в Музея на селото и панорамна обиколка на Букурещ. Хората, положили основите на ДПС в региона изразиха своята огромна благодарност за вниманието и признанието, което им беше оказано.

Велислава Кръстева, народен представител от ПГ на ДПС, в разговор с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита” по „Радио К2” и „Канал 3”, заяви позиции по следните теми:

Компроматът срещу депутата от ДПС Димитър Аврамов.

„Велислава Кръстева, ДПС, за медиите, заповядайте г-жо Кръстева, добре дошла! Преди да Ви подхвана за медиите, да Ви попитам по горещата новина – за брата на Вашия народен представител (Борис Аврамов, който е сред задържаните за убийството на данъчния инспектор Иво Стаменов – бел. авт.) Димитър Аврамов. Вярно ли е това, че той е участвал престъпна група, която се е занимавала, може би, с действия около убития данъчен инспектор и други подобни?”, обърна се водещата Илиана Беновска към своята гостенка. „Здравейте, г-жо Беновска! Така зададен този въпрос – няма как да получи отговор в мое лице, независимо за кого става дума! Има компетентни, оперативни органи!”, дистанцира се от конкретен отговор родената през 1967 г. в Плевен експертка по медии и връзки с обществеността.

            „Така го задавам, защото хората си го задават по този начин, разбирате ли? Аз юридически знам как да Ви го задам!”, аргументира се Илиана Беновска. „Ако ще си говорим за това – как се говори от името на хората, и това е тема!”, каза възпитаничката на СМУ „Панайот Пипков” – Плевен, където изучавала виолончело.

            „Добре, нямам намерение да съм в главите на хората! Приемам Вашето жегване, много ми хареса!”, вметна Илиана Беновска. „Разговаряхме с нашия колега Аврамов. Той не носи отговорност за действия на брат си, каквито и да са те, защото по закон – отговорност може да носи само за членове на своето семейство, в това число и деца, преди те да навършат пълнолетие!”, обясни магистърът по Политология от Нов български университет.

            „Това е ясно, но знаете как се прави политика и дали това ще се отрази на партията. Помните случая „Христо Бисеров”, нали го помните?”, конкретизира асоциативните нагласи в обществото Илиана Беновска. „Мисля, че двата случая са съвсем различни! В случая с г-н Бисеров – имаше ясно и категорично действие! Той замрази своето членство в Движението за права и свободи, напусна постовете си в Народното събрание, и след като беше оневинен, неговото членство в Движението за права и свободи беше възстановено”, припомни бакалавърът по Икономика и управление на социално-културните дейности от ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград.

 

За коректността и прозрачността в собствеността на медиите.

            „Но той загуби политическата си кариера!”, допълни Илиана Беновска. „Наистина беше нарушена неговата политическа кариера, за което спомогнаха и подобни спекулации, които се правят много често, с голяма лекота в медиите, без за това да се носи отговорност!”, констатира бившият стажант в администрацията на президента Петър Стоянов, където е работила за секретаря по вътрешна политика.

            „Нарочно Ви запитах за това, за да стигнем и до медиите, защото в крайна сметка, правилно ме жегнахте – няма да ставам говорител на народа и не съм искала да бъда, но се пишат най-различни работи и си давате сметка, че или трябва да се отговаря на всичко, а човек не може да отговаря на всичко, или трябва да се сложи ред! Вашият закон, който внесохте заедно с народните представители Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Вие, ще сложи ли ред, хигиена, по-скоро бих казала, в медиите? Ще следва ли хигиена в медиите – да не се пишат неверни неща, да не се манипулира аудиторията и да не се използва медията за саморазправа с някой, с който имаш различия?”, попита Илиана Беновска. „Вижте, хигиената, включително и професионалната, е нещо много лично! Нашият закон има една амбиция и разчита на подкрепа за това да се даде светлина по отношение на собствеността и финансирането на медиите, нищо повече от това! Когато преди пет месеца направихме този текст с моите колеги, с него решихме да дадем възможност за регистрация, касаеща собствеността на медиите въобще, а не само на печатните медии!”, анализира бившият журналист във вестник „Шанс Експрес”.

            „Значи пак да изясним, споменете ги всичките – печатни, електронни, изредете ги!”, задълбочи Илиана Беновска. „Всички медии, които създават медиен продукт, да декларират собствеността си, с фактическите си собственици, в регистър, който ще се намира в Министерство на културата. Поправката е в Закона за задължителното деклариране на собствеността на печатни и други произведения”, разясни бившият кадър на „Дарик радио”.

            „С което отпадат офшорките като собственици, нали така?”, продължи Илиана Беновска. „Да, за офшорките има нарочен закон, на който също са автори колегите Пеевски и Цонев. Този закон, който е приет през 2011 година, урежда задължителното деклариране на собствеността на печатни и други произведения, периодични. За пример ще Ви дам, че е най-малкото неравнопоставеност – издателят на списанието „Вълшебна бримка”, съществува такова списание, да бъде задължен да се декларира, а това е една госпожа, която е едноличен собственик. „Вълшебна бримка” е декларирало своята собственост, а пък един куп други медии не са обхванати от закон. Надявам се, че след като бъде приет и на второ четене, ще изпълнят това условие, законът предвижда това! Три месеца, след като предложихме този законопроект, след като той отлежаваше в Народното събрание, защото не се стигна до него, Европейската комисия препоръча на националните парламенти на държавите членки на Европейския съюз да намерят начин да уредят със закон – прозрачност за собствеността и финансирането на медиите. Това е може би първият случай, в който като законодателство изпреварваме Европейския парламент! В продължение на повече от 10 години ние сме изпълнявали изисквания на европейските институции и на европейското законодателство, синхронизирали сме своето законодателство. Ето един случай, в който ние предложихме законопроект, с който изпреварихме Европейския парламент!”, заяви бившият главен редактор на всекидневника за Северозападна България – вестник „Конкурент”.

            „Знаете, че там нещо зациклиха! Почти с шест месеца ги изпреварихте!”, съгласи се Илиана Беновска. „С около пет месеца ги изпреварихме, но това не е толкова важно. Това единство на вижданията подсказва, че е налице проблем, който трябва да бъде решен, тъй като прозрачността в собствеността на медиите, разпространителските мрежи на печатни издания – засяга в максимална степен начина, по който функционира демокрацията, защото е много важно да се знае кой говори, защо този „кой” говори и как говори, чии интереси защитава и защо? А когато анонимни издания, с неясна собственост, си позволяват да клеветят, да маскарят, да пуснат фабрика за фалшиви новини, да произвеждат негативни кампании, черенPR, лобистки кампании – те трябва да са длъжни да се осветят! Всички участници във всички процеси – публични, взимане на решения, опозиция, управляващи, медийни играчи, журналисти – всички ние имаме интерес да бъде осигурена тази прозрачност, тази информираност!”, категорична беше създателката на политическото списание „Политика”.

За прозрачността в медийната пристрастност.

            „Нека да стане диалог! Понеже споменахте местоимението „кой” – знаете, че една силна медийна кампания навремето свърза това местоимение с Вашия народен представител и съвносител на закона, за който говорим, Делян Пеевски. За да не прочетем утре в някои корпоративни медии, че Беновска и Велислава Кръстева – седнали и си говорят по телевизията на „Кой”,Делян Пеевски, за медийния закон, искам да Ви попитам дали е възможно да приемете и едно предложение? Аз лично като създател на „Радио К2” – нямам нищо против нито това да се декларира собствеността, нито произхода на средствата по финансиране на медията! Бих добавила и още нещо, което го бях предложила на Мая Манолова, когато правеше изборния кодекс. Тогава тя събра медиите и каза: „Дайте предложения”. Защо да не се добави между първо и второ четене и това – да декларираме и своята политическа ориентация, може да не е политическа принадлежност, но политически симпатии или нещо, както искате го наречете, защото тогава ще е ясно? Така е и Америка, и в Англия има такива порядки! Защо се подкрепя и няма да те изобличават, че подкрепяш примерно ДПС! Аз не мога да бъда вносител. Приемливо ли е това?”, инициира промени в медийното законодателство Илиана Беновска. „Неслучайно беше предложено между първо и второ четене да бъде даден максималния срок от три седмици, за да може породи дискусия, да се чуят различни мнения и предложения. Ние вече работим по допълнения към предложенията, които сме направили. В хода на пленарния дебат, различни разговори, в секторния анализ, който ни беше предоставен от КЗК, стана ясно, че би било добре да се предвидят, освен деклариране на дарения и друг вид грантове, които се получават, би било добре да се декларират и получени кредити, финансирания по различни оперативни програми или държавни проекти, които са от държавен бюджет! Въпросът, който ми поставяте, е интересен! Има такава практика и в Съединените щати, и във Великобритания!”, обясни Велислава Кръстева, която е била политически анализатор във вестниците „Стандарт” и „Монитор”.

            „Даже и в Русия, прощавайте!”, уточни Илиана Беновска. „За Русия не съм информирана, но може да се помисли по приемането и на такъв текст”, възприе идеята на водещата бившият съветник в Комисията по труда и социалната политика, функционирала в мандата на 38-то Народно събрание.

„Защото така ще се изсветли цялата картинка!”, обоснова се Илиана Беновска. „Много ми е любопитно как ще се реагира! С любопитство наблюдавах реакцията на представителите на медийни групи, които бяха най-гласовити по отношение на това – как трябва да се осигури прозрачност за собствеността на медиите и как на медийния пазар в България съществува монопол!”, сподели експертката, която се присъединява към Парламентарна група за диалог и партньорство (ПГДП), ръководена от Христо Бисеров, след разрива му със СДС.

Прозрачността на произхода на грантовете за медиите.

„Ще предложите ли между първо и второ четене – да се изсветли и въпросът с грантовете докрай? Така, както имаше едно предложение в Закона за съдебната власт – да се приемат само грантове и средства, под една или друга форма, да не влизам в детайли, за съдебната система само от Европейския съюз, така, както и в Закона за вероизповеданията – да не се финансират през радикални...?”, попита Илиана Беновска. „Изкушавате се да направите това, за което същите групи се опитват да оказват натиск и давление! С този законопроект никой няма нито да пуска, нито да спира финансирания!”, отчете бившият ръководител на отдел „Връзки с обществеността” в Държавната агенция за закрила на детето.

„Корпоративните медии? Да, аз не съм казала, че ще пускат и спират! Въпросът е да се изясни!”, отвърна Илиана Беновска. „Има други закони, които се занимават със законността на финансирането!”, заяви бившият експерт в Комисията по вътрешен ред и сигурност, функционирала в мантата на 39-то Народно събрание.

За противниците за прозрачността на медийния пазар.

„Е, няма нищо незаконно, че „Америка за България” финансира медиите на Прокопиев!”, вметна Илиана Беновска. „Разбира се! Нашата цел е осигуряването на повече светлина, прозрачност и информираност! Друг е въпросът – кой се страхува от светлината? Аз това бих попитала!”, обобщи събеседничката. 

„Прилепите?”, потърси асоциативна конкретика Илиана Беновска. „Това е реторичен въпрос – кой се страхува? Това е моят въпрос!”, лаконична беше Велислава Кръстева, която оглавява отдел „Връзки с обществеността” в ДПС, след като е поканена от Емел Етем през 2004 година.

„Аз Ви отговорих образно – „прилепите”! Делян Пеевски страхува ли се от светлината? Той страхува ли се, че ще се осветлят неговите медии? Въпросът също е реторичен!”, попита Илиана Беновска. „Г-н Пеевски, „страхувайки се”, заедно с нас, в екип, работи по този закон! От светлината се страхува този, който смята, че законът е страшен! В зала ние получихме една много широка подкрепа от колегите народни представители!”, довери лекторът по въпросите на медиите, политическите системи и националната сигурност в Нов български университет и Академията на МВР.

„Единствено БСП Ви възразяваше много яростно!”, припомни Илиана Беновска. „Ако визирате болшевишкото изказване на г-н Кунев? Негова воля, той получи достоен отговор още в пленарна зала! Хубавото е, че в същите тези медии сега го възхваляват, той е техният герой, към който аз се отнасям с известна доза насмешка!”, безапелационен беше бившият заместник-министър на културата в правителството на Пламен Орешарски.

Политическите телевизионни канали в контекста на медийното законодателство.

„БСП ще прави телевизия! Вероятно ще кандидатства да се регистрира като кабелен оператор! Те също ще попаднат в обсега на този закон, ако създадат своя електрона медия, нали? Както ще попадне и телевизия АЛФА?”, внесе нов щрих в разговора Илиана Беновска. „Да, разбира се!”, лаконичен беше бившият председател на Борда на директорите на НДК.

Обществената дискусия по промените в медийното законодателство.

„Четири седмици има в момента за внасяне на поправки между първо и второ четене, нали този срок гласувахте в залата? Ще организирате ли някаква обществена дискусия или ще я оставите на самоорганизация – кой каквото има да каже, да пише? Дали е необходимо?”, попита Илиана Беновска. „Три седмици, три седмици е максималния! Може да помислим за организирането на такава дискусия. Нейното място е медийната комисия. Всеки дебат е полезен, във всеки дебат може да се намери и гледна точка, друга, и възможна корекция! Единственото лекарство срещу лозунгите – всъщност са дебатите!”,  солидаризира се пиарът на ДПС.

            „Добре, в очакване сме тогава да ни поканите на дебат, ако решите да го организирате!” продължи Илиана Беновска. „Ще говорим, това е добра идея!”, завърши Велислава Кръстева разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2” и „Канал 3” на 8 юли 2018 година.

 

 

Партията няма да подкрепи вдигането на акциза на бездимните цигари

ДПС все още няма официална позиция по отношение на предложението за вдигането на акциза на бездимните цигари. Вече обаче са водени разговори, а във вторник парламентарната група ще се събере. Няма да го подкрепим. По средата на годината акциз и данъци не се вдигат. Второ, не намираме, че е достатъчно обосновано и мотивирано това предложение. Ще бъдем „против“ за много голямо огорчение на производителите на фалшиви новини, които побързаха и това предложение да го обвържат с нашия депутат Делян Пеевски.
Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ депутатът от Движението за права и свободи Йордан Цонев. Той коментира и проектозакона, който се отнася до прозрачността на собственоста на медиите, на който е негов съвносител заедно с Пеевски и Велислава Кръстева:

„В последните 10 години медиите се развиха сериозно и започна един дебат, предимно от собствениците на медии в дясното политическо пространство, има ли прозрачност в собствеността на медиите, във финансирането, в кредитирането, коя медия какви безвъзмездни помощи получава от държавата, от Европейския съюз и така нататък. Най-интересно беше, че тези, които поставяха тези въпроси, не използваха нито един от политическите проекти, в които участваха, за да внесат закон, с който да направят тази собственост абсолютно прозрачна. Когато го направихме, те изведнъж започнаха да критикуват и да се противят“.

Основна характеристика на медийната среда в последните години е, че неяснотата създава възможности за клеветене и за фалшиви новини, убеден е политикът:

„Сега подготвяме промени, с които ще разширим обхвата на прозрачност. Ще бъде включено и кредитирането, както искат въпросните медии, и финансирането по проекти - държавни или европейски, ще бъде включено и безвъзмездното финансиране, грантови схеми. Изобщо искаме прозрачност в целия процес - процеса на създаване на една медия, на нейната собственост, на нейното финансиране, на нейното разпространение. В момента умуваме и върху това този процес на прозрачност да се разпространи и върху медиите в интернет“.

Идеята е да се знае кой кой е в българските медии, защото това разкрива зависимостите на редакционната политика и отделните журналисти, обясни Цонев и призова и останалите партии да изготвят предложения преди второто четене на законопроекта. Цонев не вижда проблем, ако наистина Пеевски е концентрирал толкова много медийна власт в себе си, колкото опонентите му твърдят, да остане депутат от ДПС. Един бизнесмен може да се занимава с политика, както може да се занимава и Доналд Тръмп, обясни той:

„Концентрацията е предмет на Комисията за защита на конкуренцията, но тя трябва да констатирана. Законът ще създаде предпоставки тя да бъде констатирана, ако има такава.

В целия свят е разрешено и медийни магнати, и бизнесмени да участват в политиката, но при пълна прозрачност на процеса. Това е!“.

Въпросът дали печатните медии трябва да бъдат субсидирани заради повишените цени на хартията е деликатен и трябва да се обмисли, коментира Цонев и посочи, че това би повдигнало въпрос за субсидиране на хартията за учебници и за литература. Във финансирането на медиите по комуникационни стратегии и по европейските програми, според Цонев има и елемент на купуване на комфорт от страна на политици:

„Затова искаме и това да стане прозрачно, да е видно коя медия, да се следи нейната политика и да се види тя поставя ли се в услуга на тези, от които е взела финансирането. Мисля, че Законът и това отношение прави широка крачка напред към изсветляване на медийния пазар и на политиката на отделните медии. Но искам да поставя още един въпрос – медиите, които получават грантово финансиране изкривяват пазара. Една медия се бори с чисто пазарни средства, опитва се със своята продукция да привлича рекламодатели и да се издържа, а другия, примерно, получава всяка година по един транш от 1,5 милиона и се издържа с него и единствената ѝ задачата е да провежда политиката на този, който ѝ дава парите не в обществен интерес и не на пазарен принцип“.

Ако хората знаят за грантовете, биха осъзнавали и че политиката на една медия е подчинена на организацията, която я финансира и това което казва „не винаги може да е последна инстанция на морала, на мъдростта, на обществения интерес, а може би е последна инстанция на неправителствените организации, които формират това“.

ДПС следи развитието на казуса с ареста и обвинението за участие в организирана престъпна група към брата на своя депутат Димитър Аврамов – Борис. Никой не носи отговорност за действията на роднините си, ако те не са съпруг/съпруга и малолетни деца, коментира Цонев.

„Отговорност от Димитър Аврамов за действията на брат му няма как да потърсим в този момент“.

 Цялото интервю може да чуете ТУК.

(БНР, 08.07.2018)

 

Родопчани от Смолянско определят като ценна информацията, която получиха за Програмата за развитие на селските райони, но техният интерес е засилен и към мерките за неземеделските дейности.

Това стана ясно на проведения на 6 и 7 юли семинар на тема „Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г.“, организиран от евродепутата Неджми Али с подкрепата на Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). 

Дискусиите се проведоха в курорта Пампорово, край Смолян, а участниците бяха над 120.

Неджми Али откри семинара, посветен на развитието на селските райони, който е част от поредица от над 10 събития по тази тематика, организирани и реализирани през последните 4 години с подкрепата на групата на АЛДЕ. Евродепутатът говори за следващата многогодишна финансова рамка, като акцентира върху бъдещите кохезионна и обща селскостопанска политика. 

В откриването на семинара взеха участие Ахмед Ахмедов, зам.-председател на ДПС, Халил Летифов, зам.-председател на парламентарната група на ДПС, Хайри Садъков, народен представител от област Смолян, а сред участниците бяха общински кметове, хора от местните структури на ДПС, както и заинтересовани страни по темата за развитието на селските райони. 

Основен говорител бе Паолина Петкова, експерт по подготвяне на кандидатури по различните мярки и подмярки в рамките на програмата за „Развитие на селските райони 2014-2020 г.“. Тя говори за Подмярка 6.4.1 – Инвестиционна подкрепа на неземеделски дейности, Подмярка 8.6 – Инвестиции в технологии за лесовъдство и търговията на горски продукти, Подмярка 4.1.2 – Инвестиции в земеделски стопанства, както и мярка 9 – Учредяване на групи и организации на производители. 

След нейната презентация последва оживена дискусия, в която бяха разяснени детайли относно кандидатстването по различните програми. Това е една от основните идеи на тази поредица семинари – предоставяне на практическа информация, целяща да информира и подготви правилно бъдещи кандидати.

В България управляват двойните стандарти. Управляват хора, в чиито действия виждаме омразата, ксенофобията и разделението и все повече популизъм. Това каза председателят на ДПС на традиционния митинг-събор в местността “Баба Конду” край Търговище.

За Европредседателството двойните стандарти също са факт, продължи Карадайъ.

“Опозицията беше отговорна към Европредседателството, което не е нито на една партия, нито на управляващите, то е на България и Движението за права и свободи даде своя принос. Но по време на европредседателството властта в България се оказа опозиция на европейската идея и ценности, защото коалиционите партньори на ГЕРБ имаха анти-евроатлантическо поведение и призиви. Включително и за ревизия на членство ни в Нато и ЕС”, заяви Карадайъ и упрекна управляващи за тяхното мълчание.

За демокрацията също се прилага политиката на двойни стандарти, каза лидерът. Той посочи, че властимащите говорят за необходимостта от междуетническа толерантност, стабилност, мир и обединение само в чужбина, но в България правят точно обратното.

Карадайъ припомни смяната на имена на местности в Стара Загора и във връзка с това заяви, че демокрацията в нашата родина има нужда от защита. Носителите и символът на демокрацията се нарича ДПС, защото обединението и единството са инструментите за защита на демокрацията. Днешната власт генерира несигурност и нестабилност в страната, заключи ораторът. Обединението и единството, заедността и толерантността, мирът и Движението за права и свободи нямат алтернатива, заключи Карадайъ. 

Традиционният събор в свещената местност "Баба Конду" край търговищкото село Божурка е организиран от областния съвет на ДПС Търговище, събра хиляди празнуващи от областта и съседните региони.

На него присъстваха още зам.-председателят на ДПС Янко Янков, членът на ЦОБ Рушен Риза, евродепутатът Илхан Кючюк, зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид, народните представители Имрен Мехмедова, Танер Али, д-р Хасан Адемов, Адлен Шевкед, Ихсан Хаккъ, Джейхан Ибрямов, Ерджан Ебатин и Елхан Кълков, областните председатели на Търговище, Варна, Силистра, Русе и Шумен - Хамди Илязов, Сали Табаков, Насуф Насуф, Дауд Ибрям и Айсел Руфат, д-р Дарин Димитров-кмет на гр. Търговище, Емине Якубова-зам.-кмет на гр. Търговище, Сабри Мехмедали-основател на ДПС в област Бургас, Гюнер Четин-представител на ДПС за район Тракия-Турция, Кемалеттин Авджъ-зам.-кмет на община Чорли, Ефраим Камберов-световен шампион по борба, общински кметове и общински председатели на ДПС, активисти и симпатизанти на ДПС от областта и страната.

Опростяване на финансовите правила и тяхната гъвкавост в Европейския съюз са изключително важни за постигане на целта за облекчаване работата на бенефициентите и намаляване на закъсненията при изпълнението на редица основни програми на Съюза.

Така евродепутатът от Алианса на либералите и демократите Неджми Али коментира в качеството си на докладчик на АЛДЕ доклада за „Финансовите правила на бюджета на ЕС“. Той бе разгледан по време на пленарно заседание на Европарламента в Страсбург.

„Финансовият регламент играе важна роля при определянето на принципите и процедурите, регулиращи приходната и разходната част на бюджета на Европейския съюз, а така също и контрола на средствата от ЕС. Основните цели на предложението на Комисията са опростяване на правилата и гъвкавост на прилагането. Подкрепяме общите цели, представени от Комисията, като основен приоритет за опростяване на правилата за получателите на средства от ЕС. Това е много важно, с цел облекчаване работата на бенефициентите и намаляване на закъсненията при изпълнението на редица основни програми на Съюза. В този аспект подкрепяме целта на Комисията за създаване на единен правилник за бенефициентите”, посочи Неджми Али. Спред него, за постигане на максимални резултати, трябва да има оценка на въздействието преди прилагането на каквито и да било бъдещи съществени промени на финансовите правила, както и да се увеличат възможностите за одит и от други институции, което не изключва правото на контрол от страна на Комисията.

Българският евродепутат приветства предложените мерки за гъвкавост на бюджета. По думите му, е необходимо е да се постигне това изискване, за да се увеличи способността на бюджета на ЕС да се адаптира към променящите се обстоятелства и да реагира на неочаквани събития, които са трудно предвидими.

„Трябва обаче да се поддържа баланс между гъвкавостта, доброто финансово управление и правата на бюджетния орган. По време на работата по предложението бяха извършени подобрения по ефективното използване на финансовите инструменти. Финансовите правила ще бъдат стъпка към бюджет, ориентиран към резултатите, ако включим и параметрите на изпълнението при вземането на решения за разходване на финансовите средства”, посочи Али.

Той допълни, че групата на АЛДЕ подкрепя споразумението, постигнато по време на тристранните срещи. „Считаме, че опростяването на финансовите правила на ЕС ще допринесе за намаляване на разходите и времето, необходими за усвояване на средствата от ЕС, както и за намаляване на нивото на грешките. Направените изменения за опростяване на правилата следва да увеличатдългосрочното въздействието на политиките и техните резултати в процеса на практическо прилагане”, категоричен бе Неджми Али.