- Г-н Адемов, добра мярка ли е майчинството и болничните да се изчисляват не в дни както беше досега, а в часове, както беше прието?
- Промяната която предлага министерството, се отнася за уеднаквяването на режимите за начисляване и изплащане на болничните. Главно тя се отнася за работещите на сменен режим и при тях се отчита т.нар. сумирано отчитане на работното време Те са засегнати, защото работят и през почивните дни по повече часове на ден и дневното отчитане им отнема по 4 часа.
- Напоследък все по-често на нискоквалифициран персонал се предлага висока заплата. Има ли опасност от подбиване на стойността на интелектуалния труд?
- В момента пазарът на труда е в трудна ситуация, в която изпитва глад и за ниско, и за висококвалифицирани кадри. Що се отнася до това дали висшисти биха били принудени да работят нискоквалифициран труд, не мисля, че има такава опасност. Безработицата в последните месеци е около 5% и най-нисък е този процент при висшистите. Този въпрос обаче поставя друг, много по-глобален - какъв продукт предоставя на пазара на труда нашата образователна система. Ако тя предлага кадри, които не могат да се реализират на пазара на труда, това означава, че има проблем в комуникацията между работодателите и министерството на образованието и социалните партньори като цяло. Защото ако висшето образование подготвя кадри за дефицитните специалности, би трябвало да няма такъв проблем. Образованието трябва да предоставя кадри с конкретни умения, а не с умения изобщо, за да могат те веднага да запълнят свободните места. Знаете, че тази година приехме промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, с които дадохме възможност за по-лесен достъп на работници от трети страни до българския пазар на труда. Броят на тези, които са заявили интерес, е много по-голям, отколкото предходни години - около 5000 повече спрямо предходната година по информация на Агенцията по заетостта. При висококвалифицираните по-малко от 100 човека са заявили желание, предимно от ИТ сектора. Има и доста екзотични предложения от Индия например. Това по никакъв начин не нарушава баланса на трудовия пазар.
- Как се стига до парадокса учители да вземат по-малки заплати от сервитьори?
- Това се дължи на факта, че търсенето на сервитьори е много по-голямо. Докато при учителите търсенето и предлагането се разминава и въпреки положените усилия за повишение на заплатите, това не компенсира дисбаланса. Дори двойно да е увеличението, това пак няма да реши този проблем.. Ние вече трябва да имаме политика, която да догонва средноевропейските нива, но за да се случи това, трябва и работодателите да положат усилия, тъй като те през последните години имаха възможност по линия на еврофондовете да повишават своята конкурентоспособност. За съжаление въпреки отпуснатите средства по оперативни програми все още производителността на труда е далеч от средната за ЕС. Още по-далеч са нивата на заплащане. За да може да бъде преодолян този проблем, трябва да има ускорени темпове на нарастване на производителността на труда и оттам на заплащането. Трябва да се развива достатъчно атрактивен конкурентен високотехнологичен бизнес, за да може да привлече младите хора. Това впрочем е другият проблем - над 12-13% от младежите не са ангажирани нито в образование, нито на трудовия пазар, което означава, че и там трябва да се положат усилия още в най-ранна детска възраст. Дуалното образование и обучение е това, което дава надежда, че нещо ще се промени в тази сфера, но това са мерки, които ще дадат резултат по-нататък, защото са мерки с дълъг хоризонт. Имаме добрите примери в Швейцария, в Германия, в Австрия. Ако всичко в законодателен план е изчистено, работодателите са тези, които имат интерес да търсят ученици, които едновременно да се обучават и да учат, но не да пречат на производствения процес, а под ръководството на наставник да повишават своите умения.
- Забраната за уволнение на хора с ТЕЛК може ли да доведе до спиране на това работодателите да ги наемат?
- Работодателите винаги са заявявали, че ЕР на ТЕЛК им пречи, защото не могат да освобождават хората с увреждания сравнително лесно, но проблемът е друг. Хората с увреждания страдат от липса на достъп до образование, а в резултат на това - до липсата на достъп до работните места, при това - адаптирани. Затова част от тях са със средно или по-ниско образование. Тези комплексни обстоятелства им пречат да бъдат наети. От друга страна, работодателите са тези, които трябва да им дадат възможност да овладеят конкретни умения.
- Реформата в ТЕЛК все започва и спира. Последният път хиляди хора излязоха на протест срещу промените при оценяване на процента инвалидност, защото се опасяваха, че могат да загубят пенсиите си. В този контекст възможна ли е и каква трябва да бъде, за да е хем ефективна, хем ползвателите й да са доволни?
- Предложените мерки на този етап са на ниво консултации и те трябва да бъдат приети с консенсус, защото всеки опит силово да се наложи води до протести. Дали може да се получи такова съгласие въпросът да бъде решаван от една медицинска комисия и друга, която да е разположена в НОИ, е въпрос, които се обсъжда дълго време и не се стига до съгласие. Когато не се стига до съгласие, държавата е тази, която трябва да поеме отговорност и да реши въпроса. Важно е хората с увреждания да знаят, че предвижданата реформа трябва да не отнема техните инвалидни пенсии, защото те са тези, които компенсират функционалния им дефицит. Оттам нататък, ако все пак имат възможност да работят, могат да си допълнят инвалидната пенсия с доходи от труд. Колкото по-голям е делът на доходите от труд, толкова по-добре е за системата като цяло, защото работейки, те ще внасят и осигурителни вноски и данъци, с които да подобрят възможността за подкрепа на останалите, които не могат да работят. Дискусията продължава, надяваме се нещата да бъдат изчистени до есенната сесия, защото време за отлагане няма. Тези 152 млн., които сега социалното и финансовото министерство отделят за интеграционни добавки, трябва да бъдат използвани по начин, с който доходите им да се допълват, за да може те да се чувстват пълноценни и равноправни граждани, а не да се разчита на интеграционната добавка като основен доход за издръжка.
- Факт е, че много инвалидни пенсии са раздадени не по правилния начин и там също изтичат пари. На колко всъщност възлизат щетите и възможно ли е изобщо порочната практика да бъде спряна?
- Трудно може да се каже колко е тази сума и категорично не приемам да говорим за щети. Между другото аз винаги съм заявявал,че фалшиви експертни решения няма. Защото експертните решения са на базата на медицински документи, ако имаме информация за фалшивото им издаване, нека да я предадем на органите, защото за издаването й има наказание. Изказвания с патриотарски привкус от рода на "600 млн. могат да бъдат икономисани и да бъдат дадени за увеличаване на пенсиите“ означават дълбоко непознаване на системата. Ако това беше възможно, досега да беше направено. В момента експертните решения се издават на базата на документи. Рискът това да се направи на базата на некоректен медицински документ съществува, но това не е проблем на наредбата, нито на хората, които работят там, а на организацията, т.е. тази електронна система на здравеопазване, за която говорим в момента, не дава възможност ТЕЛК да има онлайн връзка с НЗОК и лечебните заведения. Там е проблемът и там трябва да се търси решението.
- Как могат да се прекратят злоупотребите с помощните изделия?
- Има нова наредба която вдига лимитите за много медицински изделия, като само за четири, за които има информация за злоупотреби, има намаляване на цените. В момента има сериозен проблем - Дирекция "Социално подпомагане“, която на практика изплаща сумите, няма медицинска компетенция да прави оценка на медицинския документ и изделието, което се отпуска. Досега реално експертите от дирекцията бяха като пощенска кутия. На практика с новата Наредба се възстановява старият ред, при който фирмите доставчици на помощни технически средства ще получават съответната цена от ДСП.
- Възможно ли е наистина до края на септември законът за личната помощ да бъде одобрен от Народното събрание в пакет с тези за хората с увреждания и за социалните услуги, които в момента се подготвят?
- Проектът за личната помощ, както знаете, вече е внесен в НС. Нашата комисия, заедно с ръководството на още няколко комисии проведохме публичен дебат по проекта. Много от колегите от НС не бяха запознати в детайли с него, затова си позволих да организирам такава среща със всички заинтересувани страни. Аз смятам, че личната помощ е изключително сериозен инструмент, но той е доста скъп. Ако се намери компромис между възможностите на държавата и това, което се предлага в него, и има взаимни компромиси, мисля, че могат да бъдат приети предложените текстове. Според мен най-важното е да бъде постигнато съгласие по финансовите параметри, без значение дали той ще бъде отделен закон или ще бъде част от Закона за социалните услуги. По финансовата му обосновка има доста неясноти - например няма яснота за месечния брой на часовете дали трябва да има лимит или не.
- Излязоха новите данни за доходността от втория стълб на пенсионното осигуряване и данните изобщо не са позитивни. Как може това да се поправи?
- Ако размерът на очакваната пенсия от универсален пенсионен фонд е нисък, трябва да видим какви са причините. Ако има периоди, в които не са внасяни вноски, няма как допълнителната пенсия по втория стълб да има по-сериозни размери, защото първоначалната идея беше да се осигуряваш най-малко 40 години на реални доходи, за да получиш адекватна допълнителна пенсия за старост. В МТСП има работна група която разработва нов проект за уреждане фазата на изплащане
