„Мадан е красив и гостоприемен град с изключително топли хора“, каза посланикът на Кралство Мароко Н.Пр. Закия Ел Мидауи

Ден на Мароко се проведе в Мадан със съдействието на Илхан Кючюк, член на Европейския парламент от ДПС и вицепрезидент на партия АЛДЕ. Събитието бе организирано по покана на кмета на града Фахри Молайсенов.

Официални гости на събитието бяха посланикът на Кралство Мароко Н.Пр. Закия Ел Мидауи, Амина Алауи - аташе в посолството, Латифа Аит Баала - началник кабинет на премиера на Белгия, народният представител от ДПС - Хайри Садъков, областният председател на ДПС Смолян - Салих Аршински, жители и гости на община Мадан.

„Отношенията между България и Мароко са чудесни и се радвам да видя, че продължават да се развиват по същия начин. Няма друга африканска държава, която да е толкова тясно свързана с Европа – и в миналото, а и в настоящето. Вярвам, че сътрудничеството между двете държави ще става все по-продуктивно и успешно. Целта ни е не само да представим мароканската култура в Мадан, но и да допринесем за това българските граждани и мароканците да се опознаят по-добре и да работят продуктивно заедно“, каза евродепутатът Илхан Кючюк.

Дипломатическите представители от Кралство Мароко посетиха за първи път община Мадан.

„Мадан е град с богата история и култура. Надявам се първите Ви впечатления да са за място, на което искате да се върнете отново", заяви кметът Фахри Молайсенов при откриването на мероприятието.

„Първото ми впечатление е, че Мадан е красив и гостоприемен град с изключително топли хора. България е една прекрасна страна не само като природни дадености и голямо разнообразие, но най-вече с разнообразието като общество и способността му да живее в хармония с всички етнически, културни, религиозни и политически слоеве на своя народ. Именно тези ценности провокират мен и моя да екип да откриваме такива интересни и привлекателни региони и местности във вашата страна, и за това сме тук в Мадан" , каза си Н.Пр. Закия Ел Мидауи, посланик на Мароко.

На сцената бе представено и модно дефиле, представящо типичните марокански женски облекла, наричани „кафтани". Интересна атракция бе и автентичният родопски кът, старателно подбран и съхраняван от читалището в с. Средногорци.

Посетителите имаха също така възможност да дегустират уханен ментов чай, приготвен и сервиран по атрактивен начин на чайна церемония, както и да се насладят на традиционна мароканска кухня, както и специфични за региона на Мадан ястия.

Илхан Кючюк, зам.-председател на Алианса на либералите и демократите в Европа, евродепутат и председател на Младежката организация на ДПС – в интервю за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Движението за права и свобода е домакин на Съвета на Алианса на либералите и демократите в Европа. Президентът на политическото семейство Ханс ван Баален призова министър-председателя Борисов да поеме отговорността, че негов коалиционен партньор подкрепя незаконното анексиране на Крим и да го извади от правителството след Европредседателството. Тревога и загриженост за евроатлантическата ориентация на страната изрази и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. С коментар на призивите започваме разговора с Илхан Кючюк, зам.-председател на АЛДЕ, евродепутат и председател на Младежката организация на ДПС. Г-н Кючюк, какви политически цели влагат от ДПС в призивите?

Илхан Кючюк: Нашите либерални партньори са изключително притеснени от последните действия на българска политическа партия в коалицията, която управлява в момента България. Многократно сме изразявали позиция, че България не трябва да се отклонява от своя евроатлантически път, защото това означава ценностен избор. А за нас ЕС е преди всичко ценностен съюз, който включва и върховенство на закон, и свободата на медиите, и човешките права, и всички тези елементи, които ни определят в свят, наречен демократичен. Именно от това беше продиктувана в петък реакцията на президента на европейските либерали г-н Ван Баален, който по много категоричен начин призова не само премиера Борисов, а и ЕНП да предприеме действия. Тук искам да кажа, че ние много пъти сме призовавали, дори още в самото начало, когато се създаваше тази коалиция, че не бива ГЕРБ да избира най-лесния на пръв поглед начин за съставяне на правителство, а да потърси всички останали форми на взаимодействие с демократичните политически партии, за да може пред очите на нашите евроатлантически партньри да изглеждаме сериозно и да вдъхваме доверие.

Водещ: Не става ли уязвим президентът на либералите, че се намесва в политически процеси в друга държава?

Илхан Кючюк: Президентът на либералите е посещавал поне 20 пъти България. Той тази година е за втори път, миналата година също имаше възможността няколко пъти да бъде в България. Прави го откогато България не беше част от НАТО и ЕС. Та когато говорим за Ханс ван Баален, говорим за човек, който познава добре България, за човек, който работи, както се чу и от неговите думи, за присъединяването на България в Шенген и в Еврозоната. Той е компетентен, познаващ и загрижен в същото време за политическите процеси в България. И в частност като председател на европейските либерали той има пълното основание да се грижи за демократичните стандарти във всичките държави – членки на ЕС.

Водещ:  Да очакваме ли, че предстои среща между господата Ван Баален и Жозеф Дол по повод ориентацията на коалиционния партньор на ГЕРБ? Да уточним, че Жозеф Дол е президент на ЕНП, чийто член е ГЕРБ?

Илхан Кючюк: Разбира се, председателите на големите европейски семейства имат своите формати, на които се срещат. Така трябва да бъде. Диалогът е безалтернативен, особено в съвременния политически живот, но ние очакваме нещо повече от ЕНП. Не да декларира демократичните стандарти, а да ги изпълнява. Защото е много лесно да говориш за демокрация, но трудно се изпълняват демократични стандарти, което е видимо и в действията на ЕНП, и на ГЕРБ. Тоест ДПС очаква дела, а не думи.

Водещ:  Вие сте евродепутат, ще потърсите ли в Брюксел среща с Жозеф Дол по въпроса с „Атака“ и ГЕРБ?

Илхан Кючюк: Моите колеги ми задават този и сродни въпроси на вашия и аз съм притеснен, защото нашите делегации са в България. Те са тук, за да чуят позитивни послания за България в контекста на европредседателството. Те не са тук и не очакваха тази политическа картина, която буквално ги връхлетя. Загрижен съм за бъдещето на България и затова като евродепутат и като зам.-председател на европейските либерали ще направя всичко по силите си България да не се отклонява от евроатлантическия път. Както вече имах възможността да кажа,това е ценностен избор и от него най-много печелят младите хора, това поколение, към което аз принадлежа, и не искам настоящият ни политически елит да отнема от перспективата на нашите бъдещи поколения.

Водещ: Г-н Кючюк, вие сте вицепрезидент на АЛДЕ. От една страна, пледирате, и вашата партия, и вашето политическо семейство за добри отношения с Русия, но по ключовия за ЕС въпрос – анекса на Крим – заставате срещу. Но Крим е важен и за Русия, там са особено чувствителни на темата. Как ще запазите комуникационния канал с Москва при две взаимноизключващи се поведения?

Илхан Кючюк: Не са взаимноизключващи се поведения. Ние винаги сме подчертавали, че върховенството на закона и спазването на международните норми имат превес. И така трябва да бъде в един демократичен и цивилизован свят. Затова ние не приемаме анексирането на Крим, но от друга страна, Русия играе регионална и глобална роля в нашата сигурност, в борбата с тероризма и противодействията срещу големите предизвикателства на нашето съвремие. Така че ако някой си представя, че всички тези предизвикателства, които времето ни налага, могат да бъдат решени без диалог, без активни действия, без коопериране в различните секторни политики, това означава, че не познава в дълбочина многопластовостта на съвременния свят.

Водещ: Да се върнем към провеждащия се в София Съвет на либералите и демократите, на който се обсъжда бъдещето на ЕС и с който се стартира на практика кампанията за евроизборите на вашето политическо семейство. Но и Европейската народна партия откри своята кампания от София, на 9-ти март. Само председателството ли прави страната ни толкова привлекателна за две от големите политически семейства на ЕС?

Илхан Кючюк: За нас това е огромно признание. Първо за активната ни международна дейност, но и за това, което вече си говорим с вас, за евроатлантическата ни позиция и за начина, по който я отстояваме през годините. И това е възможност  както за Движението за права и свободи, но преди всичко и за България, и за българското общество да покажем на европейците на какво сме способни. Не само да представим нашата култура, но да водим и същински разговор за Европа. Разговорът по-малко или повече Европа не е актуален в днешно време. Изисква се задълбочен разговор по проблемите на ЕС и по решенията. Затова европейските либерали преди повече от три месеца стартираха политическия дебат за включването на гражданите в самия процес. Активните свободни граждани трябва да имат своето място, своята тежест, своята дума в изготвянето на политиките. И по този начин ние ще се явим на европейските избори – с ясен ангажимент, с политически документ, който ще включва гражданите. И така ще поискаме подкрепата от европейските граждани на предстоящите избори през 2019 г.

Водещ: Какви послания се очертава да изплати Алиансът на либералите и демократите в Европа за следващите избори?

Илхан Кючюк: Посланията започват още от България, защото ние като партия съумяхме да наложим в дневния ред две много важни теми. Едната е за кохезионната политика в контекста на многогодишната финансова рамка. Втората е Западните  Балкани. Ние твърдо смятаме и отстояваме позицията, че кохезията в Европа не е завършен проект. Както не е завършен проект и ЕС. И именно затова Западните  Балкани трябва да присъстват в това ценностно пространство на Европа. Нужно е с ясни, с категорични действия, разбира се,  и с много ясна пътна карта Западните  Балкани да бъдат част от ЕС и Европа трябва да гледа на тях като на богатство, а не като черна дупка или сива зона. Това са важните послания от София. Те са в контекста и на приоритетите на българското председателство, това е и шанс на българското председателство да реализира, ако трябва и да ускори част от своите приоритети. ДПС ще играе конструктивна, но когато трябва и опозиционна роля. А когато трябва и когато става дума за ценностни въпроси, и ще играе и позицията на твърда опозиция.

Водещ:  Г-н Кючюк, задава ли се категорично и ясно разписана пътна карта за евроинтеграцията на Западните  Балкани? Защото на този етап не я виждаме.

Илхан Кючюк: Това до голяма степен зависи и от нашето председателство. И българското правителство трябва да използва целия си политически, дипломатически и административен ресурс на срещата на върха с лидерите от Западните  Балкани да разпише пътна карта, да приложи анекс към софийската декларация, който анекс да включва приоритети, ясни, подробни, разписани, включващи и финансова обосновка за бъдещото развитие на целия регион. Защото един регион, който не е икономически, дигитално, образователно свързан, той няма как да принадлежи на ЕС. Тогава аргументът на държавите членки ще бъде много лесен и разбираем: вие не спазвате критериите. Аз не искам да стигаме до този извод. Време е с енергични действия да направим всичко възможно пътната карта и бъдещето на тези държави от региона да бъдат с ясен приоритет. Не само за нашето председателство, но и след това за следващи председателства. А и, разбира се, голяма част от тази задача да остане и за следващите и Комисия и Европейски парламент.

Водещ: Това реалистично ли е? Постижимо ли е?

Илхан Кючюк: Реалистично е, разбира се. Реалистично е. Аз оценявам усилията и ние като политическа сила оценяваме усилията, че темата Западни Балкани се придвижи една идея по-нагоре в дневния ред на Европейския съюз. За Западните Балкани се говори вече. И не само с негативна конотация, слава Богу. Говори се като възможност да бъдат един ден част от Европейския съюз. Но въпросът е как може този процес да бъде динамизиран и развит. И това в голяма степен е в ръцете на нашите управляващи, заради това, че председателстваме Съвета на Европейския съюз.

Водещ: Господин Кючюк, използвам възможността, че сте и вицепрезидент на АЛДЕ, за да ви попитам: ще стане ли част от Либералния алианс центристката партия на френския президент Еманюел Макрон „Република в движение“?

Илхан Кючюк: Да. Водят се разговори с президента на Франция господин Макрон на много високо политическо ниво. На оперативно ниво ние също провеждаме необходимите консултации с неговия политически екип. Господин Макрон споделя голяма част от вижданията на АЛДЕ. Но категорично дали ще се яви с листата на АЛДЕ на следващите европейски избори, ще разберем след няколко месеца. Но безспорно, ако говорим за френския президент, той е един от хората, които предлагат ясна визия за бъдещето на Европейския съюз. И, както видяхте и в срещата му в САЩ, той успява и да позиционира Европейския съюз в контекста на глобалните играчи.

Водещ: Дали Макрон няма доста да промени и политиката на АЛДЕ като окаже силно влияние върху нея?

Илхан Кючюк: Ако идеята на господин Макрон е да реформира Европейския съюз, то ние не се притесняваме по никакъв начин от неговото присъствие в либералното семейство. Напротив, ние го търсим този разговор; ние искаме и се опитваме да намираме съмишленици, които искат да задават дневния ред на Европейския съюз. Защото Европа е ценностен съюз, но Европа не е завършен политически проект, той трябва да се развива. Именно това казва един от бащите на Европейския съюз, ако трябва да перефразирам Жан Моне.

(радио Фокус, 28.04.2018)

„България, като лоялен член на ЕС, може да играе решаваща роля за намаляване на напрежението между страните от Западните Балкани, като изнася своя уникален етнически модел – крайъгълен камък на нашата евроатлантическа интеграция. Но за да доведем този процес до успешен край не трябва да разграничаваме страните в региона на „отличници“ и „изоставащи“. В противен случай, това може да породи дълбоки предразсъдъци в европейската общност, които биха се преодолели трудно и болезнено.“, заяви Илхан Кючюк-вицепрезидент на АЛДЕ в своето слово, на работната среща за интеграцията на Западните Балкани в ЕС, която се провежда в рамките на Съвета на АЛДЕ с подкрепата на Фондация "Фридрих Науман".

Гостите във форума се обединиха, че предстоящата среща на върха ЕС-Западни Балкани и наскоро публикуваната нова стратегия за разширяването на ЕС са важни стъпки за интеграцията на региона. Според тях темата за Западните Балкани вече е издигната на по-високо равнище в европейския дневен ред, но това не гарантира решаване на наболелите проблеми в региона.

На срещата участваха още Микаел Линк, член на германския Бундестаг, Ан Мюдлер, член на холандския парламент, Ясенко Селимович, член на ЕП, Роман Якич, председател на Либерална мрежа в Югоизточна Европа и Юлиана Николова, член на македонския парламент.

„Призовавам да разчистим дискусионното поле от излишни пречки, за да можем да погледнем отвъд хоризонта. ЕС и Турция доказаха, че са добри съседи и партньори по икономическите въпроси, културния обмен, сферата на сигурността и редица други области от общ интерес.“

Това бе един от акцентите в речите на Неджми Али по време на 77-мото заседание на Интерпарламентарната комисия ЕС-Турция, в която членува евродепутатът от АЛДЕ.

В рамките на двудневната визита в Брюксел участие в срещите взеха както представители от Европейския парламент, така и 25 представители от Турция, сред които бяха депутати от турския Парламент, водени от съпредседателя на комисията г-н Исмаил Карайел, Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката, Министерството на европейските въпроси и Министерството на отбраната на Република Турция. Сред официалните гости бяха посланикът на Република Турция в Белгия г-н Фарук Каймакчъ, както и г-жа Емилия Кралева, заместник-министър на външните работи на Република България, представяща българското председателство на Съвета на ЕС.

Пленарното заседание на Интерпарламентарната комисия продължи един работен ден, като разискванията бяха разпределени в три работни сесии - състояние на предприсъединителните преговори за включване на Турция в ЕС, икономическо сътрудничество ЕС-Турция и сътрудничество в областта на сигурността. Неджми Али участва с изказвания и в трите дебата.

Основните акценти в първото изказване на Неджми Али, посветено на сегашното състояние на преговорите ЕС-Турция, бяха в няколко насоки.

„Първо бих искал да поздравя всички участници за повторното стартиране на срещите на Интерпарламентарната комисия - последното 76-то събрание на комисията се състоя преди повече от три години. Днес сме удовлетворени от факта, че след едно дълго и нежелано прекъсване най-накрая отново имаме форум за срещи, на който да обсъдим нашите гледни точки по различни въпроси от общ интерес.

Що се отнася до отношенията ЕС-Турция, предлагам да променим общия подход. Намираме се в ситуация, в която е необходимо прилагането на стратегически подход. Периодът от близкото минало бе изпълнен с неприятни събития, липса на доверие, взаимни словесни нападки, които не допринесоха позитиви за нито една от двете страни. Необходимо е да погледнем по-далече, в  бъдещето, и да действаме така, че да осигурим дълготрайни позитивни резултати за нашите народи.

Също така бих искал да поздравя българското председателство, ръководството на ЕС и Турция за усилията им при организирането и провеждането на срещата във Варна през месец март. Макар тази среща да не излъчи значими новини, не бива да бъде подценявана нейната роля като част от конструктивния процес на постепенно възстановяване на взаимното доверие между ЕС и Турция. Няма как да се поддържа и подобрява едно дългосрочно партньорство без срещи от този вид.”, каза българският евродепутат.

Във втората работна сесия, Неджми Али концентрира изказването си върху данните за търговския стокообмен между ЕС-Турция за 2017 година, за да докаже силната връзка между икономиките на блока и съседната държава, която може да бъде разглеждана като предпоставка за по-нататъшно сътрудничество.

„ЕС е най-големият търговски партньор на Турция, като същевременно съседката ни вече е петият по големина партньор на ЕС. Общата сума на търговския стокообмен между ЕС и Турция за 2017 година е около 154 милиарда евро, като ЕС има положителен търговски баланс в размер на 15 милиарда евро. 75% от директните чужди инвестиции в Турция са от ЕС. Турция получава и финансова подкрепа от бюджета на ЕС като предприсъединителна помощ в размер на 4.5 милиарда евро, заложени в настоящата Многогодишна финансова рамка (2014-2020), като това е средно по близо 640 милиона евро годишно.

Интеграцията между икономиките на ЕС и Турция е на много високо ниво, като повече от 16 000 компании в Турция са собственост на европейския бизнес, част от който използва Турция за достъп до пазари в трети страни в региона и извън него. Ускоряването на икономическата интеграция чрез подобряването на достъпа до земеделските пазари и до сектора на обществените поръчки, както и засилването на инвестициите в сектора на услугите чрез отварянето му и по-добрата синхронизация на правилата би повишила пазарната интеграция, което ще е от полза и за двете страни.“ Евродепутатът от АЛДЕ завърши изказването си като призова за политическа воля и от двете страни за сближаване на позициите, тъй като гражданите и бизнесът са готови за разширяване на секторите на сътрудничество.

В рамките на сесията, посветена на сигурността, Неджми Али говори за сигурността в Близкия изток и пряката ѝ връзка със сигурността в Турция и ЕС, бежанската криза и борбата с тероризма.

„Въпреки че ЕС и Турция имат свои собствени разбирания за сигурността, които се различават в някои отношения, има много повече общи неща, които биха могли да бъдат основа за по-нататъшно подобряване на цялостната ситуация.“ Той подчерта, че Турция има голям принос за спирането на бежанския поток, което е било осъществено благодарение на Споразумението за сътрудничество Турция-ЕС и Механизма за подпомагане на бежанците. Целта на Механизма бе да осигури 3 милиарда евро в периода 2016-2017 г., а сега е в ход и изпълнението на втората му фаза, която е със сходни параметри. Необходимо е да бъде подчертано, че по този механизъм се предоставя финансова подкрепа не на държавата Турция, а чрез проекти, подготвени от Европейската комисия, изпълнявани от хуманитарни организации за издръжка на бежанците. „Резултатите от реализацията на Механизма са видими, а така също се оценяват и огромните усилия на турската държава да изпълни своята част от сделката. Като представител на страна от Югоизточна Европа бих искал да изразя нашата позитивна оценка за защитата на външните граници на Съюза, която спомага да се намали драстично притокът на бежанци.“, подчерта българският евродепутат.  

Неджми Али завърши като пожела и на двете страни силно и ползотворно сътрудничество занапред, в което да се мисли стратегически и да не се позволява на излишни пречки да спират това важно партньорство.

 “На съвет с представители на ALDE изразихме силна тревога и загриженост за евроатлантическата ориентация на страната по повод изявлението от Крим на председателя на парламентарната група на коалиционния партньор на ГЕРБ”. Това заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ пред журналисти в парламента. “ГЕРБ са длъжни да обяснят на обществото и на нашите партньори от НАТО и ЕС за поведението на коалиционните си партньори. По важни геополитически и геостратегически въпроси не може да има лично мнение, особено когато са част от управлението на страната”, допълни Кардайъ.

“Г-н Борисов, вие трябва да поемете отговорността, ако ваш коалиционен партньор подкрепя незаконното анексиране на Крим. Всички искаме да сме в добри отношения с Русия, не това е проблемът. Всички трябва да спазваме и припознаваме международното право”, коментира  президентът на ALDE Ханс ван Баален.Той е в страната, защото днес и утре в София ще се проведе заседание на Съвета на Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE). На него ще присъстват над 300 делегати от 63 партии в Европа.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ, заедно с цялото ръководство на партията и парламентарната група на ДПС проведоха среща с президента на АЛДЕ партията Ханс ван Баален, президента на Либералния Интернационал Жули Миновес и Свеня Хан-председател на европейската либерална младеж.   

Илхан Кючюк, евродепутат от ДПС/АЛДЕ, председател на младежката организация на ДПС, заместник-председател на АЛДЕ, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2”, заяви позиции по следните теми:

Провеждащият се в София Съвет на Алианса на либералите и демократите.

„ДПС ще бъде домакин на Съвета на Алианса на либералите и демократите в Европа, който ще се проведе в петък и събота. Ще участват над 200 делегати и гости, представители на 47 либерални партии, членки на АЛДЕ. Какъв ще бъде акцентът на Съвета, какво ще правите в София?“, попита водещата Клара Маринова. Илхан Кючюк отговори, че това е голямо международно признание за ДПС и то не само за последните няколко години, но и на цялостното усилие на партията в името на евроатлантическите ценности. Той продължи, че ще бъдат дискутирани важни теми за бъдещето на ЕС. За първи път ще бъде направен преглед на манифеста на политическия документ, с който АЛДЕ ще потърси доверието на европейските граждани на предстоящите европейски избори през 2019 г.

„Какво  предвиждате главно в този документ да залегне?“, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че за разлика от другите политически семейства АЛДЕ използва един малко по-различен подход – на активно включване на европейските граждани и даване на мнения и оценки за настоящи политики на ЕК. В същото време се търсят и нови политики. Европейските граждани дават своята оценка в различни формати, досега са проведени 7 такива. Предстои форматът по човешки права, който ще се проведе в България, а след това и по миграционна  политика и т.н. „Тоест искаме да чуем гласа на европейските граждани, какво ни казват те, за кои политики биха гласували, кои политики не одобряват и как ЕС трябва да се промени в техните очи!“, категоричен беше евродепутатът.

Бъдещето на либералната идея.

„Общо взето либерализмът в света търпи известен спад, как възприемате Вие това, че либералните идеи сякаш намалиха своята притегателна сила. Какво ще правите, за да повишите подкрепата?“, попита водещата Клара Маринова. Илхан Кючюк отговори, че не е напълно съгласен с това твърдение. Той продължи, че либерализмът има конкретни политически измерения и политически резултати. Евродепутатът обясни, че в 8 европейски страни либералите управляват, в още една участват в коалиционно управление. „Либерализмът е преди всичко идея и ценност, която се развива във времето и ако ние, политиците либерали останем на плоскостта да разчитаме на старите утвърдени либерални доктрини, определено ние не бихме били актуални в днешно време!“,, категоричен беше Илхан Кючюк.

„И какви са новите либерални доктрини?“, продължи водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че това е активното включване на гражданите. Той продължи, че ДПС вече е започнал този разговор, а гражданите трябва да бъдат не обект на политиката, а активен субект в правенето й.

„Какви са новите политики, към които се стремите, защото очевидно хората в Европа чакат нови доктрини, нови практики?“, продължи с въпросите си водещата Клара Маринова. Илхан Кючюк отговори, че ако иска да бъде силна, Европа трябва да говори на общ език, да има консолидирана външна политика. Либералите обаче искат да включат в този процес европейските граждани. Евродепутатът даде пример с това, че не може една страна, която не усеща миграционния натиск, и страна като България, която силно го усеща, да имат напълно противоположни позиции по въпроса. Всички страни при влизането си в ЕС са се отказали от част от суверенитета си и са приели фундаментални ценности, които са ценности на ЕС. Въпросът е какъв ЕС искаме да имаме – на ценностите или на разделението и противопоставянето. Според евродепутата именно пробив в ценностите би означавал край на ЕС.

Конфедеративна Европа или Европа на нациите?

„Част от политиците търсят по-голямо сътрудничество, по-голяма конфедеративност, но и не малко настояват за по-голям национален елемент. Къде стои АЛДЕ в този спор?“, попита водещата Клара Маринова. Илхан Кючюк отговори, че преди всичко трябва да се каже, че европейската идея не е изградена в своя съвършен вид и това го казват и бащите на ЕС. Той продължи, че според него Европа трябва да бъде разказвана. Това е една отворена система и всяко едно решение, всяка една политика трябва да бъде поставяна под съмнение. Неслучайно политиците, които получават най-голямо доверие в момента, като Еманюел Макрон, са привърженици на този подход.

Отношенията на ЕС със САЩ, Русия и Турция.

„Направи впечатление посещението на Макрон в САЩ с неговата определено проамериканска привързаност. Това не е характерно за Франция, но ето, че нещата се променят и той демонстрира много топло отношение към американската политика. На какво се дължи това?“, попита водещата Клара Маринова. Илхан Кючюк отговори, че е имал възможност да изслуша речта на френския президент. Според него ЕС и САЩ в много отношения трябва да си партнират, защото съвременните предизвикателства предполагат това. Той обясни, че светът ни предлага многопластовост и това предполага ангажиране както със страни като САЩ, така и с държави като Турция и Русия, които имат голямо регионално и глобално значение.

  „Сякаш все по-стегнат възел в отношенията между ЕС и Турция и Русия. Ще има ли развръзка, ще има ли освобождаване на тези отношения от тегобите на неразбирателството, което битува сега?“, попита водещата Клара Маринова. Илхан Кючюк отговори, че най-лошото, което може да се случи, е една от страните да затвори вратите и комуникацията да престане. Той беше категоричен, че съвременните политици трябва да комуникират и да бъдат активни, но на базата на ценности. По никакъв начин не бива да се допуска отклонение от ценностите, върху които е изграден ЕС.

Главните послания за предстоящите европейски избори.

   Илхан Кючюк заяви, че по принцип дискусиите в либералното семейство са много живи. Той продължи, че ДПС са успели да наложат в дневния ред на АЛДЕ две много важни теми – за кохезионната политика и за Западните Балкани. По първата тема ДПС смята, че сближаването между регионите все още не е постигнато и политиката на солидарност трябва да бъде отстоявана. По отношение на Западните Балкани позицията е, че българското правителство полага наистина големи усилия, за да придвижи темата на едно по-високо ниво в ЕС. Според ДПС обаче трябва да има категорично и ясно разписана пътна карта. Държавите от Западните Балкани имат нужда от едно окуражаващо отношение, за да утвърдят евроатлантическата си ориентация.

„От България стартира вашата еврокампания, защо от България и какви са очакванията?“, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че ДПС са поискали разговорът за бъдещите политики на ЕК да започне от България и в същото време това да се случи в най-активната част от българското председателство, за да може ДПС със своето политическо представителство и експертизата, която има в различните секторни политики, да даде дори и своя опозиционен принос. „Защото председателството не е нито на ГЕРБ, нито на БСП, то принадлежи на България и на българското общество!“, завърши Илхан Кючюк разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2” от 26 април 2018 г.

АЛДЕ провежда своя форум в София, това е подкрепа на евроатлантическата ориентация на ДПС още от 90-те години.

България има нужда от Европейския съюз, но и Европа има нужда от България.Това заяви в предаването "Лице в лице" евродепутатът и зам.-председател на АЛДЕ Филиз Хюсменова.

Тя бе гост в предаването в навечерието на Съвета на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ- партия), на който домакин ще бъде ДПС. На Съвета на АЛДЕ ще участват над 280 делегати и гости, представители на 63 либерални партии - членки на АЛДЕ.

Изявления като тези на Сидеров не се възприемат добре сега, когато председателстваме съюза, подчерта евродепутатът. Тя коментира визитата на лидера на "Атака" и коалиционен партньор в управлението Волен Сидеров в анексирания Крим.

Според Филиз Хюсменова ГЕРБ трябва да обяснят на партньорите си в ЕНП защо имат партньори като Сидеров, които правят изявления като неговите в Крим.

Евродепутатът Илхан Кючюк определи като „изключителен успех“ кампанията за Minority Safepack

Младежко ДПС внесе 24 634 подписа в подкрепа на инициативата Minority Safepack, която цели да подобри защитата на правата на гражданите на ЕС.

Петицията бе инициирана от организацията Федерален съюз на европейските националности (FUEN). За входирането на подписите в България пристигна Лорант Виндзе, председател на oрганизацията.

Петицията събра повече от необходимите 1 000 000 подписа. Европейските граждани, които са я подкрепили, са над 1 320 000 Това означава, че  Европейската комисия трябва да се ангажира с предложението и да стартира законодателна инициатива.

Българският евродепутат Илхан Кючюк подчерта, че това е изключителен успех за всички членове на Младежко ДПС, които са работили с огромен ентусиазъм в инициативата, целяща да подобри защитата на правата на гражданите на ЕС, принадлежащи към различни етнически и езикови малцинства.

„Доволен съм. Успехът на Minority Safepack е ясен знак, че гражданите на ЕС очакват институциите да поемат своята отговорност за защита на малцинствата. Ясен знак, че хората не желаят конфронтация, а напротив – съжителство в условия на разбирателство и уважение. В рамките на ЕС има около 50 милиона граждани, които принадлежат към дадено етническо или езиково малцинство – те правят Европа по-богата. И наш ангажимент е да ги съхраним и насърчим“, коментира Илхан Кючюк.

За Minority Safepack:

Minority SafePack има единадесет оригинални предложения как ЕС да защитава/насърчава културното и езиково многообразие в Европа, девет от които са регистрирани от Европейската комисия:

1. Препоръка на ЕС за защита и насърчаване на културното и езиковото многообразие
2. Програми за финансиране на малки езикови общности
3. Създаване на Център за езиково многообразие
4. Целите на фондовете за регионално развитие на ЕС да включат защитата на националните малцинства и насърчаването на културното и езиковото многообразие
5. Изследване на добавената стойност на малцинствата към нашите общества и Европа
6. Подобряване на равенството на малцинствата без гражданство
7. Общ европейски закон за авторското право, за да се позволят услугите и излъчването на майчиния език
8. Свобода на обслужване и приемане на аудиовизуално съдържание в малцинствените региони
9. Насърчаване на регионалната (държавна) подкрепа за опазване на културата, медиите и културното наследство на малцинствата.