Докладът по Механизма за сътрудничество и проверка е обективен и добър за страната ни. Това е най добрият доклад от началото на прилагането на механизма. Това каза на брифинг зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев.

„Напредъкът е очевиден. Нещата, които са казани в доклада са верни“, посочи той. „Напредъкът на страната по процесите и секторите е достатъчно голям. Механизмът вече доста се е изчерпал“, коментира Йордан Цонев. „Приемаме тази сравнително висока оценка като постижение за всички, които са взели участие в процесите“, каза още той.

По отношение на критиките в Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка за прозрачността на медийната среда Цонев каза, че ако управляващите не бяха бавили закона ни, и той беше приет преди няколко месеца, тези критики нямаше да ги има.

Оценките в Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка за Антикорупционния орган са положителни. Не можем да не изразим задоволството си от този факт. Това каза на  зам.- председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид.

„Участвахме активно във всички предложения по Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка. Голяма част от нашите предложения се одобриха. И ДПС има своя принос в положителната оценка в доклада“, коментира Хамид Хамид.

Уважаеми колеги,

Живеем в свят, в който миграцията се превърна в глобален феномен. Следователно светът отчаяно се нуждае от глобален междуправителствен инструмент за ефективно управление на миграцията и насилственото разселване.

Това е най-тежката криза на бежанци от Втората световна война насам и горещо приветствам амбициите на ООН и инициативата за създаване на Глобален пакт за безопасна, регламентирана и законна миграция (GCM). Считам, че това е една не само ефективна, но и балансирана рамка, чрез която международната общност да работи съвместно за управление и контрол на миграцията във всички участващи страни (по произход, транзит и направление).

За съжаление, някои държави-членки на ЕС, включително и моята родина България, с популисти и крайни националисти във властта искат да отхвърлят пакта. Но се радвам, че като цяло ЕС проявява силна воля за подкрепа на Глобалния пакт за безопасна, регламентирана и законна миграция и се ангажира да го направи успешен. Нуждаем се да намерим конструктивния подход.

Евродепутатът от АЛДЕ с изказване в Страсбург за Междинния доклад относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 год.

„Многогодишната финансова рамка (МФР) трансформира политическите приоритети на ЕС в бюджетни средства. Имаме нужда от достатъчно финансиране, за да постигнем целите на Съюза, най-важните от които са: подкрепа за младите хора, справяне с проблемите на миграцията, засилването на икономическото, социално и териториално сближаване, както и сигурността и отбраната, опазването на външните ни граници и подкрепата за съседните ни държави“.

Това отбеляза евродепутатът от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) Неджми Али по време на пленарно заседание на Европарламента в Страсбург, провело се на 13 ноември, на което бе обсъден междинния доклад относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. Дебатът се проведе в присъствието на комисаря по бюджет и човешки ресурси г-н Гюнтер Йотингер (Германия) и държавния секретар във Федералното министерство на вътрешните работи на Австрия г-жа Каролине Едщадлер (Австрийско председателство на Съвета на ЕС).  

„Общият размер на следващата МФР трябва да е 1,324 трилиона евро по цени от 2018 година, или 1.3% от общия брутен национален доход (БНД) на 27-те държави-членки“, подчерта Неджми Али. „С подобно финансиране, ЕС ще бъде способен да се справи с нововъзникващите задължения, предизвикателства и новите ни международни ангажименти, както и да постигне заложените по план политически цели“, категоричен е евродепутатът.

Според него, МФР следва приоритетно да подкрепя Общата селскостопанска политика (ОСП) и Кохезионната политика, като същевременно Европарламентът трябва да се противопостави на предложенията за радикални съкращения, които биха попречили на Съюза да намали разликите между отделните държави-членки.

„Също така, изразяваме своята подкрепа за Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и интегрираната в него Инициатива за младежка заетост. 

За следващата МФР имаме нужда от повишена отчетност, опростяване, прозрачност, бюджетиране, ориентирано към резултата, и поддържане на необходимото ниво на гъвкавост. Новата структура на МФР със 7 основни функции се очаква да гарантира изпълнението на тези изисквания“, заключи Неджми Али.     

Халил Летифов, заместник-председател на ПГ на ДПС, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“, заяви позиции по следните теми:

Иска ли ДПС да се върне във властта?

„Г-н Летифов, хубаво ли е да си във властта? Святкат ли ви очите, като си представяте, че може отново ДПС да се върне във властта?”, попита водещата Илиана Беновска. Халил Летифов отговори, че това не е най-голямата цел пред ДПС. Той продължи, че упражнението „стани да седна” се е изчерпало като поведение. Въпросът е от участието във властта какви са резултатите за страната. „Всички политици казват така, когато искат да влязат във властта, а после започват едни протести от гражданите, неслучайно Ви вкарвам в този коридор, които са недоволни от управляващите. Доколко тези протести вече са спонтанни, както преди 29 години, те и тогава май-не бяха, и доколко вече са аранжирани, Вие ще ми кажете, защото трябваше да бъдете пръв участник днес в предаването, а се наложи да обърнем цялата схема, защото Вас Ви блокираха на магистрала „Тракия” по пътя от Пловдив за София!”, продължи водещата. Събеседникът й отговори, че вече 29 години България е демократична страна, включително и с негативните оттенъци от това. „С ирония ли го казвате?”, попита водещата. Народният представител отговори, че е напълно сериозен и вярва, че всеки има правото свободно да изрази своето мнение. „А ако някой праща на някого да изразява неговото мнение?”, попита водещата. Халил Летифов отговори, че в такъв случай си има институции, които трябва да налагат закона и правовия ред.

Законът за медиите, изготвен от ДПС.

„Един от важните приоритети е наистина този за правораздаването и правосъдието, правя разлика между двете понятия. ДПС винаги е поставял в центъра на своето внимание и това. Не на последно място е последният, приет по ваше предложение закон за медиите, които трябва да изсветлят своята собственост и начин на финансиране и всички неясноти, които може би витаят в медийния сектор. Как гледате на това, че ГЕРБ не ви припозна като партньор в своята коалиция? Разбира се има обективен резултат, по изборен резултат вие сте след „Обединените патриоти”?”, попита водещата Илиана Беновска. Халил Летифов отговори, че резултатите наистина са такива, а що се отнася до закона за медиите, с него ДПС са отворили една много сериозна тема. Според него, когато говорим за властта трябва да се запитаме и за властта на медиите, самият той често се пита коя е четвъртата и коя първата власт. Народният представител беше категоричен, че когато една власт управлява, тя трябва да бъде осветлена и ясна.

„Това е хубаво, но как ще спрем фалшивите новини, защото този закон няма да свърши тази работа и той не е имал за цел това, но се започва отнякъде?”, попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че най-малкото българските граждани ще са наясно кой изразява тази позиция. „Аз съжалявам, че не приехте моето предложение, но тогава бях и в чужбина, да декларираме ние, собствениците на медии и медиите и политическата си ориентация!”, обясни водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че това е интересно предложение, но нали медията трябва да бъде независима? Беновска на свой ред отговори: „Аз харесвам ябълки, но не харесвам круши, това не е зависимост, нали?”.

Солидаризират ли се ДПС с изказването на президента Радев, че демокрацията е в опасност?

„Доколко вие от ДПС, с чиито гласове на втори тур беше избран президентът Радев, ставате съпричастни към неговите изявления, включвам тук и последното му преди 10-ти ноември за застрашената демокрация, нуждата от промени, „нов път”, „ново водачество”? Някакъв общ план ли имате с президента?”, попита водещата Илиана Беновска. Халил Летифов отговори, че няма никакви общи действия с президента, а ДПС носи отговорност само за собствените си действия и позиции. „Но започвате да пеете сякаш в една тоналност!”, отбеляза водещата. Гостът й отговори: „Така ни е научил почетният председател – 29 години, дали е скучно или не, ние сме предвидим партньор в политиката и предвидим политически субект! И досега като предвидим политически субект ние оценка за президентската институция не сме давали и сега няма да дадем. Това ще го направи председателят или ръководните органи, ако има необходимост! А що се отнася до това какви позиции изразява президентът Радев, те са отговорност на тази институция президент”.

„Да, разбира се, че са отговорност на президента, но неслучайно подчертах, че вашите гласове допринесоха да бъде избран за президент на България и вие носите отговорност също за това. Съгласен ли сте например, че демокрацията е в опасност, че медиите сме под общ знаменател всичките корумпирани, зависими, безлични?”, попита водещата Илиана Беновска. Халил Летифов отговори, че ДПС са дали своята оценка за медиите, имат и законодателна инициатива. А що се отнася до демокрацията и нейната застрашеност – националистите са заплаха за демокрацията в България. Иначе ДПС очаква президентът да бъде обединител на нацията – нещо, което му е вменено и по Конституция.

Кои са потенциалните партньори на ДПС?

„Не се ли опитвате ДПС да подведете големия коалиционен партньор ГЕРБ и Бойко Борисов да направи правителство на малцинството, без да изреждам няколкото такива в най-новата ни история, всички те бяха обречени на неуспех?”, попита водещата Илиана Беновска. Халил Летифов отговори, че ДПС са заявили ясна позиция, че сегашният модел е изчерпан и трябва да се направи програма за ускорено и догонващо развитие, макар и да звучи малко витиевато, но няма друг вариант. Водещата отвърна, че звучи отговорно, трябва наистина да има национална стратегия, а не като се сменят политиците утре всичко да започва отначало. „Благодаря, че говорите с нашия език!”, отвърна Летифов.

„Как обаче ще се осъществи практически това? Седят си Борисов и ГЕРБ и „Патриотите” Волен Сидеров, Валери Симеонов и Каракачанов във властта, президентът развява „байракът на промяната”, Корнелия Нинова – „и тук ми е добре, и там ми е добре”, опитва се да се закрепи в БСП, но „пърха” около президента. Кои са вашите партньори?”, попита водещата Илиана Беновска. Халил Летифов отговори, че партньори могат да бъдат тези, които припознаят програмата на ДПС и я доразвиват. „Кои са те, не ги виждам, далекоглед ли трябва да си сложа?”, продължи водещата. Събеседникът й отговори: „Човекът с далекогледа се нарича г-н Доган! Ще питате него и ще Ви ориентира в ситуацията. В името на България ще трябва да намерим и партньори, за да догоним това развитие!”.

„Нова политическа формация на Радев ли?”, попита водещата Илиана Беновска. Народният представител отговори, че въпросът за евентуална бъдеща политическа формация на президента Радев трябва да бъде зададен на самия него, от ДПС не са запознати с плановете на президента. Той още веднъж подчерта, че потенциални партньори са тези, които припознаят програмата, а разговори тепърва предстоят.

„Кога ще е готова и кога ще я представите?”, попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че са в напреднал стадий. „Това ми звучи почти като „напреднала бременност”, кога ще дойде деветият месец на програмата?”, попита водещата. Гостът й отговори, че е необходимо още време, а председателят на ДПС Мустафа Карадайъ най-добре може да каже кога точно ще стане. „Той ли е основният зачеващ”, продължи водещата. Гостът й отговори: „Той е председател на Движението!”.

Ще има ли предсрочни избори следващата година?

„В момента вашият председател е на конгрес на АЛДЕ, как ще повишите вашите възможности да имате по-важна властова роля в България, предстоят европейски избори през май догодина и общински през есента?”, попита водещата Илиана Беновска. Халил Летифов отговори, че ръководството на ДПС работи за възстановяване на позициите. Той продължи, че „Обединените патриоти” наистина са имали малко повече гласове от ДПС, но математическият сбор с ГЕРБ не е довел до добри резултати. „Нашите предупреждения вървят вече година и половина, че тази математически събрана коалиция няма да даде очаквания резултат. Всички последствия, които са в подкрепа на нашата теза, са толкова много, че следващата година освен двата редовни избора може да има и такива. Изборът на г-н Борисов ще събори третото правителство на г-н Борисов!”, категоричен бе народният представител.

„Плашите в момента ли, размахвате бустанско плашило, или наистина поемате отговорността, дайте си сметка наистина да има три избора в една година?”, продължи водещата Илиана Беновска. Гостът й отговори, че председателят на ДПС е бил ясен – или ще си отидат „Обединените патриоти”, или ще падне цялото правителство. Той беше категоричен, че „Обединените патриоти” са воденичен камък за правителството на Бойко Борисов. Тази цена обаче ще се плаща не само от ГЕРБ, но и от цялата страна. „Ако някой ме убеди мен, че това поведение на вицепремиерите трябва да бъде толерирано, че то е адекватно, че това е нормално, че това отношение трябва да бъде овластено – ще направя всичко, което сметне за необходимо! Не могат да ме убедят, за съжаление не могат да убедят и българското общество!”, заяви Летифов. И социологическите изследвания ясно показват това отношение. ДПС не плаши никого, просто констатира.

„Как наистина виждате развоя, ако не си подадат оставките „Патриотите”? Предстоят през май европейски избори, а през есента местни, къде виждате евентуални предсрочни парламентарни и как?”, попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че предсрочните избори са неизбежни. „Кога е въпрос, който не е толкова важен. За съжаление ще ги има, но трябва да е ясно, че ще са благодарение на така наречените „Обединени патриоти”. Оттук нататък е по-важен въпросът, на който дължим отговор – какво правим след това!”, завърши Халил Летифов разговора си с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“ на 11-ти ноември 2018.

Необходими са единни  позиции по ключови европейски политики на по-малките държави от ЕС и от региона за по-добра защита на правата и интересите на гражданите и постигането  по-големи успехи на предстоящите европейски избори. До този извод стигнаха председателят на ДПС Мустафа Карадайъ и новоизбраният министър-председател на Словения Мариан Шарец по време на срещата си в рамките на конгреса на АЛДЕ партията, който заседава в Мадрид в периода 8-10 ноември.

На срещата бяха обсъдени възможностите за сътрудничество и партньорството между двете държави, както и инструментите за  борба с крайния национализъм и популизъм в Европа.

 В рамките на деня  Карадайъ проведе работни среща с  председателя на Новочезна, Полша Катаржина Любнауер, с Мортен Йостергаард-председател на партия Радикале Венстре, Дания и с Хавиер Нарт- заместник - председател на АЛДЕ групата в ЕП и член на ръководството на испанската либерална партия "Гражданите". 

Работна среща с Катаржина Любнауер, председател на Новочезна, Полша

На 7 ноември в Европейския парламент в Брюксел бе проведена конференцията „Гьобекли тепе - Земята където културите се срещат”, организирана от брюкселския офис за връзка на Турските научно-изследователски и бизнес организации TuR&Bo и от Постоянното представителство на Турция към ЕС. Конференцията беше открита с изказвания на  Зеки Левент Гюмрюкчю, посланик на Република Турция в Брюксел, евродепутатите Исмаил Ертуг от Групата на социалистите и демократи, председател на Форума ЕП - Турция и Неджми Али, член на Групата на Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ).

В изказването си Неджми Али направи кратка историческа справка за новооткритото историческо селище от неолитната епоха Гьобекли тепе - едно от най-старите археологически местонахождения с един от първите храмове в човешката история, което се намира в югоизточната Турска провинция Шанлъурфа. Това място представлява изключително културно наследство за всички цивилизации със своята уникалност и най-старите познати архитектурни творби. То бе добавено в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО на 1 юли 2018 год.

Българският евродепутат се спря на сериозните аргументи в подкрепа на факта, че Гьобекли тепе е най-важното археологическо откритие на 21 век. Преди всичко, поселението е датирано отпреди 12 хиляди години. С други думи, то е с 4 хиляди години по-старо от Пирамидите в Египет и със 7 хиляди години по-старо от Стоунхендж в Обединеното кралство. Предхожда досега известния период на преход на нашите предци към уседнал начин на живот. В разрез с широкоразпространеното мнение, това откритие доказва и съществуването на религиозни практики от преди създаването на първите досега известни селища.

Откритията на археолозите край Гьобекли тепе доказват съществуването на религиозна прослойка от населението - разделението на населението в социални групи е съществувало далеч преди предполаганите досега дати. Освен това се оказва, че първите земеделски дейности в зората на човешката цивилизация вероятно са извършвани в този регион. Цялата новооткрита информация допринася към общите познания за зората на човечеството.

Както подчерта Неджми Али, „Това откритие променя човешката история“. След разкриването на архитектурните структури, Гьобекли тепе привлича вниманието на целия свят, написани са много статии и са създадени документални филми. Английският национален телевизионен канал BBC наскоро излъчи документален филм, което беше последвано и от Нешънъл Джиографик. Вестник „Гардиън“ и няколко други уважавани издания направиха серия от публикации.

Същевременно, археолозите все още работят по Гьобекли тепе и обсъждат неговото значение. Това, което се знае със сигурност, е, че мястото е най-значимото от цял набор от неочаквани открития, които преобърнаха по-ранните разбирания за човешкото минало. Само до преди 20 години повечето изследователи смятаха, че знаят мястото, времето и приблизителните събития, случили се през Неолитната революция - критичният преход, чийто резултат полага началото на земеделието, което превръща Хомо сапиенс от разпръснати групи ловци в уседнали заселници, които се занимават с производството на хранителни продукти. Следващата стъпка на човечеството е към технологично усъвършенствани  общества с импозантни храмове и замъци, където крале и свещеници управляват поданиците и описват в книги постиженията от техния труд. Но в последните години, множество нови открития, сред които най-значимо е Гьобекли тепе, накараха археолозите да започнат да преосмислят времевия период, който поставя началото на тази история.

Първоначално Неолитната революция е била разглеждана като еднократно събитие - внезапен изблик на човешкия гений, който се е случил на едно-единствено място - в Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат в днешен южен Ирак, след което се  разпростира към Индия, Европа и други части на планетата. Повечето археолози смятат, че това внезапно процъфтяване на цивилизацията се е дължало предимно на климатични изменения - постепенното затопляне след Ледниковия период, което е позволило на хората да отглеждат растения и да развъждат животни в изобилие. Новите проучвания обаче показват, че „революцията“ всъщност е била извършена от множество хора в огромна географска област и в продължение на хиляди години. Това значи, че тези кардинални изменения може би не са били задвижени от природата, а от нещо много по-различно.

От всички аспекти на революцията, този в земеделието е най-важен. В продължение на хиляди години, нашите предци с каменни сечива са обикаляли в природата, събирайки диви растения. Въпреки че тези хора може би са се опитвали да запазят растенията, те все пак са били диво растящи. Истинското култивиране на земеделски продукти е стартирало едва когато хората са започнали да засаждат нови площи със зърнени култури и това е породило нуждата от засилена грижа за тях.

Неджми Али приключи краткия преглед на тази толкова интересна  изследователска област и историческа ера с думите: „Разбирането на това огромно културно наследство от всички нас трябва да повлияе на нашето мислене за връзката между древните култури и съвременните  общочовешки ценности“.

Българският евродепутат се обърна и директно към организаторите, с насоченост към тяхната дейност и в контекста на неговата работа като член на Комисията по бюджети на Европейския парламент: „Брюкселският офис за връзка на Турските научно-изследователски и бизнес организации TuR&Bo следи последните развития в областта на европейските научни изследвания и предоставя съвети на своите основатели, с акцент върху разработването на стратегически анализ на участието на Турция в съответните програми на ЕС - Хоризонт 2020 и COSME (Програмата за конкурентоспособност на малките и средни предприятия). Имайки предвид, че ролята на тези програми в подкрепа на културното наследство на човешката цивилизация е изключителна, при подготовката на Многогодишната финансова рамка на ЕС за следващия програмен период (2021-2027) ние, европейските депутати, се опитваме да увеличим финансовите ресурси и за двете програми. Резолюциите на Европейския парламент настояват финансирането за новата програма Хоризонт Европа да достигне 120 милиарда евро, което е значително увеличение в сравнение с настоящия програмен период, както и удвояването на ресурсите по програмата COSME.“

Неджми Али завърши с думите, че „в контекста на всичко казано дотук бихме могли да заключим, че интересната история на това откритие - Гьобекли тепе - все още крие много изненади и може би е необходимо да преосмислим корените на нашия произход. Всички ние ще наблюдаваме резултатите от бъдещите проучвания, които подкрепяме от все сърце както в качеството ни на представители на Европейския парламент, така и в качеството ни на европейци и човешки същества.“

Евродепутатът от АЛДЕ/ДПС Илхан Кючюк бе домакин на събитие в Европейския парламент, посветено на разрешаването на кипърския конфликт. В конференцията участваха бившият специален пратеник на ООН за Кипър Александър Даунър, главният преговарящ от страна на кипърските гърци Андреас Мавроянис, бившият преговарящ от страна на кипърските турци Йоздил Нами както и експерти, политици и дипломати, които анализираха сложната ситуация, която продължава да разделя Острова.

„Смятам, че моментът е подходящ за провеждане на тази дискусия, защото мирните преговори в Женева през миналата година бяха най-добрият шанс за обединение на Кипър и те се нуждаят от рестарт. За съжаление, конференцията тогава се срина, подхранвайки страховете, че средиземноморският остров се насочва към постоянно разделение. Вярвам, че трябва да бъде сложен край на една от най-дълго продължилите политически кризи в света. Обединен Кипър в рамките на ЕС ще бъде далеч по-силен, проспериращ и преди всичко мирен и стабилен.“, заяви Илхан Кючюк в своето приветствено слово.

Участниците в конференцията коментираха, че оптимистичните нагласи в Кипър, че най-накрая може да бъде постигнат мир, са породени до голяма степен от ангажимента и смелостта на двете страни в диспута. Въпреки това, те все още са изправени пред редица наболели въпроси, които блокират напредъка в продължение на десетилетия – като например как да се гарантира сигурността на Острова и др.

„Има и друга област, в която мирното уреждане може да постигне значителен напредък. В тази област усилията за мир се ръководят от Европейската комисия, която работи активно в подкрепа на кипърската турска общност и улеснява обединението на острова чрез насърчаване на икономическото развитие. С други думи, ЕС се опитва да разреши конфликта с доказаната си теза, че икономическото сътрудничество ограничава военната агресия и намалява враждебността.“, коментира Кючюк.

Бюджетът да не се разглежда като торба с пари за социални плащания, а като инструмент за икономическа политика, укори той управляващите.

"10 години сте на власт и 10 години се увеличават всички разходи", каза Цонев, като даде за пример образованието и здравеопазването, където всяка година се наливат повече пари, но това не води до качество, а обратното.  Децата, които са започнали училище при идването на ГЕРБ на власт, вече завършват, а на пазара на труда е пълно с ненужни специалности и неграмотни хора, обърна внимание депутатът от ДПС. "Втори пример - със здравеопазването", продължи Цонев. Преди десетина години 2,5 млрд. за здраве, днес парите са около 5 милиарда, два пъти повече, добави той.

"Ще каже ли някой от българските граждани, че се е повишило качеството на здравеопазването?", попита риторично финансистът от ДПС. Този бюджет не отразява цикъла на икономическо развитие, отсече Цонев, като посъветва управляващите да не се опитват да го рекламират.

На 5 ноември по време на заседание на Комисията по бюджети на Европейския парламент в Брюксел бяха гласувани 12 доклада, мнозинството от които имат директна връзка със следващата Многогодишна финансова рамка (2021-2027) на ЕС. За пет от приетите досиета докладчик от АЛДЕ бе българският евродепутат Неджми Али.
Първото досие се отнасяше до годишния доклад за финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Дейността на тази институция е свързана с предоставянето на финансиране за проекти, които помагат за постигане на целите на ЕС във и извън Съюза. По този начин, ЕИБ цели най-вече повишаването на потенциала на Европа по отношение на работните места и заетостта. „Положително оценяваме управлението на Банката за 2017 година“, коментира Неджми Али.
Второто досие бе свързано със създаването на програма „Митници“ за сътрудничество в областта на митническите процедури. Тази програма цели да улесни работата и сътрудничеството между отделните митническите служби в ЕС, както бе заложено в предложението на Европейската комисия за следващата Многогодишна финансова рамка.
Следващите две досиета, по които докладчик от АЛДЕ бе българският евродепутат, бяха посветени съответно на създаването на Финансов инструмент за подпомагане на управлението на границите и визите и на Финансов инструмент за подпомагане закупуването на техническо оборудване за митнически контрол. И двата финансови инструмента са част от Фонда за интегрирано управление на границите.
Последното гласуване бе посветено на Програмата „Правосъдие“ и нейното продължаване след изтичането на настоящата финансова рамка. Тази програма допринася за по-нататъшното развитие на европейското пространство на правосъдие, основано на взаимно признаване и взаимно доверие, по-специално чрез насърчаване на съдебното сътрудничество по гражданско-правни и наказателно-правни въпроси и подпомагане на обучението на съдиите и другите практикуващи юристи.