На 26 ноември 2018 г. в Европейския парламент в Брюксел бе проведено заседание на Комисията по бюджетен контрол. Една от темите за дискусия бе освобождаването от отговорност на ръководството на Европейския парламент (ЕП) за финансовата 2017 година. Българският евродепутат Неджми Али участва в дебата, в качеството си на докладчик от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ).

Представителят ни в ЕП започна изказването си, описвайки най-важните характеристики от дейността на Европейския парламент за 2017 г. - използването на финансовите ресурси и постигането на заложените годишни цели. „Можем да констатираме, че резултатите са окуражаващи. От бюджета, с който разполагахме за 2017 г.,  99.0% от средствата бяха усвоени и само 0.9% останаха неоползотворени. На практика, това показва доброто управление на финансовите ресурси. Същевременно, изпълняваните цели и постигнатите през годината резултати произтичат основно от приоритетите, определени от компетентните органи на Парламента при подготовката на бюджета за 2017 г.“

Неджми Али използва и възможността да даде препоръки и да зададе въпроси към панелистите от много високо ниво, които отговаряха от името на Парламента - генералният секретар Клаус Веле (Германия) и заместник-председателят на ЕП Давид Мариа Сасоли (Италия), отговорен за бюджета на институцията.

„На първо място, има нещо много важно за нас като членове на Комисията по бюджетен контрол - това е укрепването на вътрешния експертен опит в областта на отчетите и одита, който докладчиците могат да използват при подготовката на докладите си за освобождаване от отговорност. Искам да подчертая, че сме доволни и от вътрешно създадената система, която увеличава качеството на работа на секретариата на нашата Комисия.“

Н. Али насочи дискусията и към информацията за функционирането на Дома на европейската история, предоставена от ръководството на Парламента. Домът е наскорошно открит музей в Брюксел със свободен вход за всички, който представя историята на Европа от древните митични времена до днешна дата. „Имайки предвид, че през последните години нашият Съюз е изправен пред множество предизвикателства, ние трябва да засилим използването на ценни активи като този Дом, за да насърчим по-нататъшното разбиране на европейската история и европейската интеграция. От тази гледна точка считам, че броят на посетителите може да се увеличи,  вероятно чрез по-добре насочена комуникационна кампания.“

Българският евродепутат се спря и на мерките, взети на вътрешно институционално ниво, свързани с увеличаването степента на риска, свързан със законността и редовността. „Генерална дирекция "Финанси" създаде Звено за мониторинг, което докладва директно на генералния директор. Ние възприемаме напълно положително този подход. Може ли да ни предоставите допълнителна информация как това звено споделя информация с Комисията по бюджетен контрол и ако има затруднения в комуникацията, как те биха могли да бъдат преодолени?“

В заключението си, Неджми Али поздрави цялото ръководство на Европейския парламент за доброто управление в различните сектори, включително и по отношение на сигурността.

От своя страна, г-н Веле и г-н Сасоли благодариха на докладчика от АЛДЕ за конструктивните препоръки и предоставиха отговори на въпросите му. На първо място, относно Дома на европейската история, Клаус Веле поясни, че от откриването му на 6 май 2017 година, вече има над 150 хиляди посетители, но наистина предстои много работа с депутатите по разпространение на информацията за този уникален музей. Що се отнася до новосъздаденото звено за мониторинг, обяснено бе, че то е било основано, за да се централизира управлението при проблемни ситуации. „Опитът ни в тази насока засега е положителен.“, завърши генералният секретар.

Евродепутатът Филиз Хюсменова определи териториалното сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ от Европейския съюз като възможност за „създаване на стабилни партньорски отношения и изграждане на доверие и добри съседски отношения, което е изключително ценна последица, особено за региона на Западните Балкани и диалога с Турция.”

Хюсменова е докладчик за АЛДЕ по становището на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи /ЛИБЕ/ относно предложението за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ за периода 2021- 2027 г. Тя представи позицията на либералите при обсъждането на инструмента в комисия ЛИБЕ.

Според евродепутата, инструментът допринася конкретно за подготовката на страните кандидатки за членство в Съюза с финансова и с техническа подкрепа. Не по-малка е ценността и на насърчаването на териториалното сътрудничество чрез трансгранични програми, програми за транснационално и междурегионално сътрудничество по линия на инструмента. Тя допълни, че предприсъединителната помощ допринася за изграждането на експертен опит, създаването на работни места, изграждането на умения и социалното сближаване.

Предложението за Инструмента за предприсъединителна помощ е част от многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. и е в съответствие с неотдавнашното съобщение на Комисията „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“.

Г-н Кючюк, колегите ви от ДПС определиха мониторинговия доклад за България като най-добрия досега. Споделяте ли това мнение и така ли изглежда ситуацията и от Брюксел?

- В доклада е посочен напредъкът по три от шестте показателя. Съобщава се за потенциално приключване на мониторинга върху страната ни преди края на мандата на сегашната комисия. Но само по себе си това не трябва да е новина, от която да изпадаме в еуфория. Още в самото начало на своя мандат председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер направи тази заявка.

Ако погледнем от дистанцията на времето, ще видим, че за изминалите 10 години не бе направено достатъчно и въпреки положителните тенденции от България се очаква да продължи да отчита конкретни резултати, България има интерес този мониторингов доклад да не продължава да бъде в дневния й ред. Такова беше очакването ми и по време на българското председателство, но заедно с присъединяването ни към Шенген и еврозоната ги отчитам като пропуснат политически шанс.
- Вие очаквате ли скоро да има осъден политик или олигарх и така да изпълним условията за окончателно падане на мониторинга?
- Тези от типа "да тикнем някого в затвора", за да направим хората в Брюксел щастливи, са несъстоятелни и преди всичко вредни и опасни за България.
Същинският дебат трябва да се отнася за състоянието на съдебната система, нейната независимост, прозрачност и ефективност, назначенията на висши длъжности и разглеждането на делата, включително свързаните с организирана престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Осезаемият напредък по националната стратегия за съдебна реформа ще направи по естествен път мониторинга върху България излишен политически инструмент.
- Виждате ли зад това очакване възможни причини някой да опитва сценарий за сваляне на кабинета?
- Всеки човек, който е прекрачил границите на закона, трябва да бъде подведен под отговорност независимо от неговия социален и обществен статус. Недопустимо е обаче в демократично общество съдебната система да се използва като политическа бухалка
Особено у нас, където вече близо 30 години работим за пълно разделение на властите и един подобен акт може сериозно да подкопае членството ни в ЕС и постигнатото до момента.
- Докъде ще стигнат протестите, може ли за трети път Борисов да подаде оставка въпреки декларациите си от последните дни, че няма основание да го прави и въпреки оставката на Валери Симеонов?
- Не е тайна, а реална констатация, че страната ни изпада в тежка политическа криза. Правото на протест е важен демократичен инструмент и ние ежедневно ставаме свидетели на различни протести в цяла Европа. Същината на проблема за българското общество се крие обаче другаде. Докато във Франция например виждаме протести срещу прогресивните реформи, които президентът Макрон налага - реформи, които ще дадат видим резултат в рамките на 3 до 5 години, то у нас хората протестират, защото България се намира в дълбока пропаст и вече 10 години не може да намери изход от нея.
След членството ни в НАТО и ЕС управляващите не съумяха да формулират ясна стратегия за развитие на страната в следващите 20 г. и това е големият дефицит на българската политика. Особено сега, когато ГЕРБ овласти крайните националисти, които с езика на омразата и политиката на празни обещания са неспособни да постигнат резултати. Ето защо към днешна дата оставката на този кабинет изглежда като един предсказуем акт.
- ДПС заяви втвърдяване на отношението си към кабинета. Какви ще са ходовете ви след оставката на Симеонов?
- Вече имах възможността да споделя, че е радостно, когато един циник в политиката си заминава, но лошото е, че цинизмът и поведението на Валери Симеонов ще продължат да бродят из Министерския съвет. Ние от ДПС предупреждавахме за този сценарий още при самото съставяне на това антиценностно мнозинство и вече никакви извинения и оставки не вършат работа. България има нужда да се реформира, а това правителство не е в състояние да проведе въпросните реформи.
- Ако се стигне все пак до предсрочни избори догодина, кога - с европейските или с местните?
- Това е изпяло решение на ГЕРБ и Бойко Борисов. Като премиер той отговаря за конфигурацията и продължителността на правителството. За нас по-важното е, че България спешно се нуждае от програма за ускорено развитие. Тя трябва да включва ясна визия и ясни цели, така че бъдещите управляващи да я спазват.
- Кой е най-големият риск на евроизборите през май - евроскептицизмът, популизмът или друга вълна?
- Предстоящите европейски избори ще изправят една срещу друга две визии за Европа. Визията за отворена, толерантна и демократична Европа, в която решенията се вземат на базата на компромис и в която се защитават нашите ценности. От другата страна ще е европейската визия на популизма, изолационизма и крайния национализъм, в която върховенството на закона е под обстрел и в която езикът на омразата играе значима роля. Аз лично ще работа за първата.
- А в България тази вълна може ли да напомпа резултатите на патриотичните и националистическите формации? Особено когато се използват теми като Глобалния пакт на ООН за миграцията.
- Точно на такъв тип политика, която се заиграва със страховете на хората, трябва да се противопоставим. Живеем в свят, в който миграцията се превърна в глобален феномен. Следователно светът отчаяно се нуждае от глобален междуправителствен инструмент за ефективно управление на миграцията и насилственото разселване. Но темата в Европа, включително и в България, от доста време се преекспонира.
Истината е, че мигрантската криза прерасна в политическа
Според Евростат броят на потърсилите убежище в Европа през първата половина на 2018 г. драстично е намалял и сме близо до нивата от 2010 г., когато основните миграционни движения в ЕС се осъществяваха от страните от Западните Балкани.
На фона на 1,25 милиона бежанци, които пристигнаха в Европа през 2015 г., сега броят е незначителен, но в глобален мащаб има миграционна вълна от 68 милиона души и именно Глобалният пакт на ООН е стратегическият документ, който цели да помогне на тези хора. Истински съжалявам, че заради националистически подбуди българското правителство отново взе грешно решение, като не подкрепи пакта.
- Какво е отношението на европейските либерали към вече номинираните двама кандидати за президент на ЕК - Франс Тимерманс и Манфред Вебер?
- В АЛДЕ се противопоставихме на сегашната процедура по избор на председател на ЕК. Ние сме за това той или тя да бъде директно избиран от гражданите на ЕС чрез транснационална електорална листа, а не посочван от най-голямата европейска политическа партия. Ето защо на този етап АЛДЕ ще се въздържи от участие в тази надпревара, като същевременно няма и да подкрепи никого от кандидатите на другите партии.

(в.24 часа,27.11.18 г.)

На 21 ноември по време на заседание на Комисията по бюджети на Европейския парламент в Брюксел беше гласувана голяма партида  доклади, като отново мнозинството от тях имат директна връзка със следващата Многогодишна финансова рамка (2021-2027) на ЕС. За пет от приетите досиета докладчик бе българският евродепутат Неджми Али.

Първото досие бе становище от Комисията по бюджети до Комисията по земеделие и развитие на селските райони по предложение на Европейската комисия за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на правила за подкрепа на стратегическите планове, които държавите-членки трябва да разработят в рамките на Общата селскостопанска политика (Стратегически планове на ОСП). Тези планове следва да бъдат финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР). Неджми Али беше парламентарен докладчик по становището, като в хода на гласуването 100% от предложените позиции на българския евродепутат бяха приети с мнозинство.

Второто досие отново беше становище от Комисията по бюджети до Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Становището визира Финансирането, управлението и контрола върху общата селскостопанска политика. По това становище Неджми Али беше докладчик от АЛДЕ.

Третият документ, изготвен от българският евродепутат в качеството му на парламентарен докладчик, бе становище от Комисията по бюджети до Комисията по бюджетен контрол по предложение на  Европейската комисия за Регламент на Европейския парламент и Съвет за създаването на Програма на ЕС за борба с измамите. Докладчикът отново подчерта двете основни цели на новата програма, а именно: защита на финансовите интереси на ЕС и подкрепа за взаимната административна помощ между митническите власти в страните-членки и Комисията.

Следващият документ беше становище до Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи по предложението на Европейската комисия за създаване на Фонд за убежище и миграция. Н. Али, като докладчик от АЛДЕ подчерта: „Общата цел на Фонда за убежище и миграция като елемент от Многогодишната
Финансова рамка е да предостави финансова и техническа подкрепа на държавите - членки за осигуряване на устойчиво управление на предизвикателствата, свързани с убежището, миграцията и външните
граници.“

Последното гласуване бе посветено отново на становище до парламентарната Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи във връзка с предложението на Европейската комисия за трансформиране на съществуващия Европейски офис за подкрепа на убежището в пълноценна Агенция на ЕС по убежището. Българският евродепутат в качеството си на докладчик от АЛДЕ подчерта, че целта на това предложение е новата агенция да улесни изпълнението и подобри функционирането на Общата европейска система за убежище.

Джейхан Ибрямов, народен представител от ПГ на ДПС, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2”, заяви позиции по следните теми:

Президентското вето върху данъчните закони.

Джейхан Ибрямов заяви, че ПГ на ДПС е подкрепила президентското вето. Той изрази мнение, че когато в условия на политическа криза управляващите се борят за власт, няма как да приемат закони в интерес на хората. Според него приеманите закони са в ущърб на гражданите и те добре го усещат.

Съмненията, че ДПС тайно подкрепя управляващите.

„Много колеги журналисти ви подозират, че вие тайничко подкрепяте ГЕРБ в гласуванията по най-важните теми, а всъщност гласуването по тези теми определят кой е в опозиция и кой в управлението. Кажете ми вие отвътре как се усещате – в опозиция или част от управлението?”, попита водещата Клара Маринова. Джейхан Ибрямов заяви категорично, че нито тайничко, нито явно ДПС подкрепя сегашното управление. „Ние сме опозиция в Народното събрание и то изключително принципна опозиция и такива ще си останем! Но когато има законопроекти, които са в полза на България, на демокрацията и на развитието на страната, няма как да не се подкрепят при положение, че те са част от нашата политическа програма. Всичко друго е внушение!”, категоричен бе народният представител.

Оставката на Валери Симеонов.

„Вие още от началото на 44-то Народното събрание предупреждавате, че националистите не трябва да бъдат във властта и първи поискахте оставката на Валери Симеонов, защо?”, попита водещата Клара Маринова. Джейхан Ибрямов отговори, че ДПС са поискали не само оставката на Валери Симеонов, а изобщо разваляне на конструкцията на сегашното управление, защото тя е погрешно зачената. „Самата оставка е част от една „сапунена опера”, наричаща се сега управление на България, виждаме вечни драми, вечни любови, вечни скандали емоции и смисъл никакъв, така че какво значи оставката на Валери Симеонов при условие, че имаме и други крайни националисти във властта в лицето на другия вицепремиер Каракачанов, имаме излъчени министри от тяхната квота. Питам една птичка пролет прави ли, една оставка значи ли промяна?”, попита народният представител. Позицията на ДПС остава, че сегашното управление е вредно за страната с участието на крайни националисти в него.

„А съгласни ли сте, хипотетично, ако ГЕРБ остане в малцинство и развали сегашната конструкция, вие съгласни ли сте да сключите една сделка с тях и да имате съвместно управление, в смисъл да подкрепяте ГЕРБ като правителство на малцинството?”, попита водещата Клара Маринова. Джейхан Ибрямов отговори, че ДПС не е партия, която сключва сделки. Той обясни, че воденичният камък на ГЕРБ е липсата на политическа визия. Доказателство за това е политическият продукт, който произвеждат на два пъти – заиграване с популисти и крайни националисти. Въпросът е дали сега могат да произведат продукт, адекватен на ситуацията. Позицията на ДПС е, че държавността е в криза и е необходимо нейното реанимиране, както и възстановяване на демократичните процедури.

Протестите.

„Защо оставка и смяна на системата искат хората? Вие чувате ли ги и как отговаряте на техните призиви?”, попита водещата Клара Маринова. Джейхан Ибрямов отговори, че дневният ред на ДПС е в синхрон с дневния ред на хората. Според него хората разбират и знаят какво искат.

„Само че в разговори с вас и с БСП питам – нали и вие сте част от системата? Нали и вие участвахте в мандати за управление? Коя система да сменим и с коя система да я сменим?”, попипа водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че тук става дума за системата на управление на държавата, а тя се сменя чрез избори.

Водещата цитира последните социологически изследвания, според които ограничен кръг партии биха влезли в следващия парламент и попита в такъв случай кой с кого може да направи правителство. Народният представител отговори, че този въпрос в момента е твърде далечен, защото предсрочни избори не са насрочени. Според него ДПС е в добра кондиция и е готова за евентуални предсрочни избори. Ибрямов още веднъж подчерта, че на всички политически партии трябва да стане ясно, че в държавата трябва да има промени и сегашното управление трябва да се смени. Необходимо е институциите да започнат да си говорят и да се вдигне авторитета на парламента. Всичко това го казват хората, които протестират и това е важното, а не толкова кой с кого ще прави коалиция. Управлението на държавата изобщо не е самоцел за ДПС.

„”Държавата никога не е била в по-добра кондиция”, похвали се министър-председателят Борисов и опонентите му казаха, че демагогията отбеляза нов десетгодишен пик. Къде живее премиерът, та дава подобна оценка? Вероятно в някакъв друг “негов” си виртуален свят! Но за нас, българските граждани там няма място, така ли е?”, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че той също не желае да бъде във виртуален свят. Той отново подчерта, че предсрочните избори са неизбежни. „Предсрочните избори са неизбежни на базата на всичко, което говорих досега и изтъкнах като аргументи – всичките скандали, емоции и любови в управлението на държавата!”, завърши Джейхан Ибрямов разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2” на 22 ноември 2018 година.  

На 20-ти ноември по време на заседание на Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент в Брюксел бяха гласувани редица  доклади, основно във връзка със следващата Многогодишна финансова рамка (2021-2027) на ЕС. За три от приетите досиета, парламентарен докладчик или докладчик от АЛДЕ бе българският евродепутат Неджми Али.

Първото досие представлява доклад за Оценка използването на бюджета на ЕС в реформирането на публичния сектор. Докладчик от АЛДЕ е Неджми Али. Ефективната реформа в публичния сектор е от съществено значение за подпомагането на държавите-членки  да се приспособят към променящите се обстоятелства, да повишават устойчивостта си към бъдещи кризи, да разширят използването на електронно правителство и да подобрят предоставянето на услуги, особено по отношение на нови технологии и ИТ системи. „Имайки предвид, че бюджетът на ЕС осигурява приблизително девет милиарда евро в подкрепа на държавите-членки за реформа на публичната администрация, ние призоваваме Комисията да съчетае тази финансова подкрепа с целенасоченото споделяне на знания, опит и добри практики между държавите-членки“, коментира българският евродепутат.

Второто досие, по което Неджми Али е парламентарен докладчик, е свързано със създаването в рамките на следващата МФР като част от Интегрирания фонд за управление на границите на Инструмент за финансиране придобиването  на техническо оборудване за митнически контрол. Документът представлява становище по въпроса от Комисията по бюджетен контрол до Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите. Българският евродепутат подчерта: „Този Инструмент има за цел да подобри равнопоставеността между държавите при извършването на митнически контрол, като по този начин се избягва пренасочването на потока от стоки към най-слабите пунктове на общността.“

Третото гласуване бе свързано със становище от Комисията по бюджетен контрол до Комисията по земеделие и развитие на селските райони по предложение на Европейската комисия за изготвяне на  регламент на Европейския парламент и на Съвета. Докладчик от АЛДЕ по досието бе Неджми Али, според когото предложението цели промени в Регламентите на ЕС: за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти; относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храните; относно определянето, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти; за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза; и за определяне на специфични мерки за селското стопанство, засягащи малките острови в Егейско море.