Участие на евродепутата Илхан Кючюк в "Седмицата" по Дарик радио

Водещ: Да чуем сега по въпроса за германските избори и позицията на либералите. В слушалките ще чуете Илхан Кючюк, Алианс на либералите и демократите в Европа. Господин Кючюк, здравейте.

Илхан Кючюк: Здравейте.

Водещ: Според вас, Ангела Меркел ще остане ли канцлер на Германия?

Илхан Кючюк: На този етап излиза, че следващият канцлер ще бъде госпожа Меркел, но самите избори в Германия не трябва да се разглеждат само през призмата на нейната победа, а трябва да се направят няколко много важни извода. За мен те са следните: Първо, това беше загуба на съюза, с който управляваше госпожа Меркал досега, второ, изборите показаха едно голямо разделение в германското общество. На трето място не много приятна темата, трябва да отчетем победата и на крайните формации в немската политика. Разбира се, ако има добра новина от тези избори, то е връщането на германските либерали, на свободната партия на Германия в Бундестага, нещо, което е историческо, нещо, което се случва за първи път след Втората световна война. Аз познавам техният председател лично, господин Линднер и знам, с увереност мога да твърдя, че той и колегите от Германия, имам предвид либералите, ще бъдат защитници на европейската идея и ще работят за един по-проспериращ ЕС. Разбира се разговорът за Европа може да бъде много дълъг, не искам да изглеждам клише в ушите на вашите слушатели, но ми се струва, че това е правилният път и коалицията, когато се сформира в следващите дни или месеци, ще бъде проевропейска в Германия, нещо, с което Германия се отличава от България.

Водещ: Това означава ли, че тази проевропейска коалиция ще подкрепи България и Румъния да бъдат в Шенген?

Илхан Кючюк: Разговорът за Шенген също е много дълъг, една част от колегите ще кажат, че това е политически въпрос и аз се съгласявам с тях – това е политически въпрос. Но въпросът е и друг – какво уважение има България в рамките на ЕС, какво уважение има в страните, които са спечелили избори и по някакъв начин се явяват спънка пред България за влизането и в Шенген. На мен ми се струва, че България направи историческа грешка, включвайки крайния национализъм в управлението на страната и това ще бъде препъни камъкът за влизането на страната ни в Шенген.

....   (Ангел Джамбазки се опитва да прекъсне Илхан Кючюк)

Илхан Кючюк:...не може...министър-председателят на Холандия в самото начало да казва – аз няма да правя коалиция... Не може госпожа Меркел да казва... аз няма да правя коалиция с крайния национализъм...и да очаквате уважение на високо ниво и нашата страна да бъде приета в Шенген.

Водещ: Да чуем господин Кючюк позицията ви и по другата тема на „Седмицата” – каква да бъде европейската позиция на искането на народите за самоопределение? Самоопределение на народите или защита на териториалната цялост на държавите, ненарушимост на държавните граници. „За” или „против” референдумите за независимост като израз на демокрация сте либералите? Може би то е глупаво даже да ви питам. Вие либералите трябва да сте за свободата.

Илхан Кючюк: Свободата върви заедно с отговорността и с върховенството на закона. По този начин въпросът поставен би изглеждал по-правилен. Ние либералите сме за самоопределението, но в рамките на една национална държава и Движението за права и свободи /ДПС/ винаги е пледирала и е изразявала подобна теза в България. Правата и свободите на малцинствата са от изключително значение, но те трябва да бъдат запазени в рамките на националната държава, спазвайки интегритета и суверенитета на съответната държава.

Водещ: Вие сте против кюрдите да бъдат самостоятелна държава, против сте каталунците да бъдат самостоятелна държава, нищо че са компактно на територии от векове, често пъти с по-стари държави, както каталунците спрямо кастилците, със собствени език. Вие не смятате, че тези хора имат право да се отделят?

Илхан Кючюк: Нека първо да видим как стои въпроса в така наречения Иракски Кюрдистан и как стои въпроса в Каталуния. Първо, Иракски Кюрдистан след първата война в Залива 1991 година получи изключително широка автономия, тази автономия /... / и приета конституция през 2005 година. Реално Иракски Кюрдистан действа като почти независим субект, който се издържа от приходите на богатия от суров петрол регион, поддържа много добри отношения с Израел. Една голяма част от армията и, да не кажа почти цялата, се обучава под стратегията на Израел с технологии, изграждане на капацитет, до съвсем скоро поддържащи изключително добри икономически отношения с Турция. Заедно с това Русия инвестира, чрез /.../ огромни средства в размер на милиард и половина долара в местната енергетика, тоест кюрдите спечелиха международно уважение. Но, ако се вслушате в позициите на Америка, на Русия вчера след срещата между Ердоган и Путин, на ЕС, нито една страна не е, затова да се прекрояват границите. Защото едно ново прекрояване на границите ще доведе до изключителни проблеми и напрежение в региона, а това ще се отрази и върху Европа, и в частност и в България чрез миграционните потоци, които неминуемо ще настъпят.

Водещ: Ясно, а за Каталуния?

Илхан Кючюк: За Каталуния, ситуацията в Барселона заплашва конституционния ред на страната и това може да хвърли испанската политика категорично в тежка криза. Въпросът е обаче европейски, нито Мадрид, нито Барселона могат да се крият зад тезата, че въпросът е национален, напротив. ЕС само след ден трябва да се намеси и да има ясна позиция в полза на диалога, в полза на намирането на общо решение, за да може този европейски проблем да намери своето благоприятно отражение и за двете страни.

Водещ: Вие „за” или „против” сте либералите в Европарламента, независима Каталуния? Част от ЕС, после ако трябва от гледна точка на правни процедури да си кандидатства за съюза, или поради разпадането и двете страни да... и Кастилия, или това, което ще остане от Испания, и Каталуния да станат член на ЕС... Вие „за” или „против” сте?

Илхан Кючюк: Ние сме за защитата на етническите права и свободи на каталунските граждани, но в рамките на обединена Испания, която е част от ЕС.

Цялото интервю може да чуете ТУК.

Джейхан Ибрямов: Вместо конфликтни точки, да търсим решения

Диалогът между комисията по отбрана в парламента и министъра на отбраната Красимир Каракачанов по теми от програмата за работата на МО и проекта за модернизация дотук се наложи, благодарение и на двете страни. И се надяваме да продължи с екипа на МО по всички теми за подобряване на състоянието на Българската армия. А оценката ми като политик е, че това състояние не е добро. Затова бюджетът за отбрана по-бързо трябва да достигне заложените нива, според договореностите в рамките на Алианса от процента от БВП. И модернизацията на армията ни трябва да се извършва с по-бързо темпо, а не да се забавя от различни казуси.
Отстоявам мнението, че дори и създадената с добри намерения временна комисия в НС, която да изяснява спазена ли е процедурата по избор на нов изтребител, се вписва в този процес на убиване скоростта на модернизацията. А както разбираме от изслушванията в комисията досега, експертността в изработване на модела за избор на нов боен самолет за нашите ВВС е била на високо ниво. Има, естествено, и пропуски, но се надявам временната комисия да излезе с обективно мнение.
Армията очаква действията на политиците, а дотук само отлагаме проблема. Така че вместо да търсим конфликтните точки и да посочваме виновните с пръст - да търсим решения.
Като питанка стои темата за рестартиране на процедурата по избор на изтребител, защото на този етап двама души я повдигат - професор Тагарев, излъчен като служебен министър от президента Плевнелиев, и самият бивш президент Росен Плевнелиев.
Парламентът не може да носи тази отговорност, тя е на Министерски съвет.

(в.Българска армия, 15.09.2017г)

Неджми Али към Гюнтер Йотингер: Как функционират превантивните и коригиращи механизми при защитата на финансовите интереси на ЕС

Недостиг на суми от близо 160 млрд. евро се отбелязва в доклад от 2016 г. за несъбрания ДДС в Европейския съюз. Какви са тенденциите в тази област след приемането на Плана за действие на Комисията „Към единна зона на ЕС за ДДС - време за решение”? Може ли да говорим за значително подобрение на усилията срещу измамите в областта на ДДС?

Тези въпроси зададе евродепутатът от Алианса на либералите и демократите за Европа Неджми Али към комисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер по време на заседанието на Комисията по бюджетен контрол в Европарламента.

Поводът бе презентация от страна на Йотингер относно състоянието на защитата на финансовите интереси на ЕС през 2016 г., а г-н Али бе доладчик по въпроса от АЛДЕ.

Неджми Али обърна внимание на статистиката на откритите нередности и измами за периода ‎‎2012-2016 г. „Бихте ли обяснили липсата на видима корелация между прилагането на стратегиите и резултатите през този петгодишен период? Имам предвид резултати от гледна точка на броя на нередностите и свързаните с тях суми в евро”, допълни Али.

Той наблегна на важността да бъде осигурена ефективност на разходите при системите за управление и контрол. „От тази гледна точка докладът не е конкретен в достатъчна степен дали съществуват значителни измерими резултати”, посочи българският евродепутат и поиска по-голяма яснота по прилагането на стратегиите за борба с измамите.

Неджми Али бе категоричен, че за ефективна борба срещу измамите, трябва да бъде въведено добро финансово управление на програмите на ЕС. От съществено значение е функционирането на превантивните и коригиращи механизми и действията, предприети от Комисията и държавите-членки за защита на бюджета на ЕС от незаконни или нередни разходи, както и от такива, свързани с приходната част на бюджета.

Джейхан Ибрямов: ГЕРБ, като член на ЕНП, трябва да излезе със становище разграничава ли се от действията на Красимир Велчев

Джейхан Ибрямов, народен представител от ПГ на ДПС, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2“, заяви позиции по следните теми:

Поисканата от ДПС оставка на Красимир Велчев от поста председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.

    Джейхан Ибрямов заяви, че иска да започне своето изложение малко по-назад във времето. Той продължи, че още при формирането на управляващата коалиция от ДПС са предупредили, че това ще доведе до сериозни противоречия, скандали и неправилни политики. Народният представител каза, че днес от ДПС са поискали оставката на Красимир Велчев от поста председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, а причината за това е, че той си е позволил да използва ксенофобски език от трибуната на Народното събрание. ГЕРБ още от първия си мандат са били подкрепяни от Атака, впоследствие от „Патриотичния фронт” и сега са в коалиция с „Обединените патриоти” и явно таза зараза на национализма и национал-популизма започва да пуска корени и сред ГЕРБ. „Не може партия, която е член на ЕНП, която се хвали с близки отношения с партията на Меркел в Германия от трибуната на Народното събрание техен представител да разделя хората на „наши” и „ваши”! България е една!”, категоричен беше Джейхан Ибрямов.

Внесеният от ДПС законопроект за промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

    Джейхан Ибрямов обясни, че става дума за малък брой хора, които са ранени по време на мирни протести при тоталитарния режим. ДПС внася тези предложения във всяко Народно събрание, но не получава подкрепа. Народният представител обясни, че е очаквал поне системните партии, които имат представителство в ЕП, да направят един морален акт и да подкрепят законопроекта. За съжаление това не се е случило. „За нас е видно, че сред народните представители на ГЕРБ има прояви на краен национализъм и ние искаме ръководството на партията да излезе със становище дали се разграничава, и трябва да се разграничи според нас, от действията на Красимир Велчев, тъй като те са част от голямото семейство на ЕНП!”, категоричен бе Джейхан Ибрямов.  

   „Съвсем прагматично ще Ви попитам, колко време трябва да мине от тези събития, за да може да се преодолее разделението по тази линия?”, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че когато оставим настрана ширещия се национализъм в България този проблем ще бъде решен. Според него когато политиците не могат да се разберат по важни национални въпроси няма как обществото да повярва на политиците.

Кога българските политици ще осъзнаят истинския смисъл на съгласието?

    „Кога и как българските политици ще осъзнаят истинския смисъл на съгласието, ще започнат да се слушат помежду си и да чуват посланията на обществото?”, попита водещата Клара Маринова. Джейхан Ибрямов отговори, че единството и съгласието могат да се постигнат когато махнем двуличието и започнем да се вслушваме в гласа на обществото. „Когато в политиката попаднат случайни хора, които мислят от презумпцията на тесните партийни интереси се получават тези различия! Винаги може да има съгласие по национални въпроси, но трябва да се седне на една маса!”, категоричен бе народният представител от ДПС.

Работата на комисията, която разследва процедурата по избор на боен самолет.

    Джейхан Ибрямов обясни, че самият той е член на комисията, която разследва процедурата по избора на боен самолет. Той продължи, че комисията е установила, че има пропуски и тези пропуски идват от управлението на кабинета „Борисов 2”, когато министър е бил Николай Ненчев. Има прехвърляне на отговорности, несъобразяване със законодателство. Дори народен представител от ПГ на ГЕРБ е казал, че МО явно е подвело МС и на базата на това доклад е внесен за ратифициране в Народното събрание. „Допуснати са наистина сериозни грешки, а това, че някой си позволява да говори за лобистки интереси доведе до нападки между премиер и президент. Това е недопустимо! Кой партньор би пожелал да работи с България при това положение, когато премиер и президент се нападат?”, попита народният представител от ДПС.

  „Как ще завърши този скандал?”, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че се надява това да стане по дипломатичен начин, защото никой няма нужда от подобни скандали.

Докладът на МС за националната сигурност. Заплаха ли е Русия?

    „Русия голяма заплаха ли е за България?”, попита водещата Клара Маринова. Джейхан Ибрямов отговори, че внимателно е прочел въпросния доклад. Той обясни, че в него в един абзац, буквално с няколко изречения са посочени най-важните заплахи за националната ни сигурност – че в България има тенденции на засилваща се ксенофобия, тенденция за маргинализация на определени групи, тенденция за ширещ се краен национализъм, тенденция за външно влияние върху определени политически партии. „Докладът представлява много текст без съдържание, без идеи, без йерархия, без градивност, какво държавата ще направи в това отношение? Само са маркирани проблемите, няма решения! И според нас заплахата от Русия веднага се извежда на преден план, за да прикрие целия този проблем!”, заяви Джейхан Ибрямов.

Скандалите около предприятия от ВПК.

   „Кой стои зад тези скандали, какво се цели там, кой на кого пречи?”, попита водещата Клара Маринова. Джейхан Ибрямов заяви, че се надява колкото се може по-бързо тези проблеми да бъдат решение, но не е много добре запознат с конкретиката, тъй като се занимава с други въпроси. „Час по-скоро държавата и другата страна, които са собственици, да намерят правилното решение в интерес на държавата, на икономиката на държавата, на ръста на доходите, на работните места. Защото това бяха основните слогани, с които дойдоха на власт ГЕРБ! Колкото се може по-бързо трябва да се реши тази сага с ВПК и другите злободневни теми, които всеки ден тровят българското общество. Това ще стане, когато системните партии осъзнаят, че България е страна, в която живеят различни етнически групи и трябва да се мисли за националната сигурност от тази гледна точка!”, завърши Джейхан Ибрямов разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2” на 28 септември 2017 г. 

Евродепутатът Илхан Кючюк обсъди интеграцията на Западните Балкани с вицепремиера и външен министър на Косово Бехджет Паколи

Евродепутатът от АЛДЕ/ДПС Илхан Кючюк проведе среща с вицепремиера и министър на външните работи на Косово Бехждет Паколи.  Паколи е на работно посещение в Брюксел, за да представи приоритетите на новосформираното правителство в страната. В рамките на своята визита, в която бяха проведени срещи с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Фредерика Могерина и комисаря по разширяване Йоханес Хан, вицепремиера на Косово избра да се срещне и с Илхан Кючюк в качеството му на вицепрезидент на партия АЛДЕ.

„Косово е най-младата европейска демокрация и ние трябва да се отнасяме с особено внимание, когато обсъждаме европейската перспектива пред страната. Косово постигна значим напредък през изминалите години и се надявам, че новосформираното правителство, в което основна роля ще има и либералната партия на вицепремиера Паколи, ще задълбочи реформите и желанието за европейска интеграция.“, заяви Илхан Кючюк по време на срещата.

Вицепремиерът и външен министър на Косово Бехждет Паколи изрази своята готовност правителството на страната да работи в тясно сътрудничество със своите европейски партньори за ускорена интеграция на Косово и Западните Балкани и заяви, че споразумението за стабилизиране и асоцииране е добра основа, върху която трябва да се надгражда. Той призова също така европейските институции да работят за облекчаване на визовия режим на страната и си пожела по време на българското председателство на Съвета на ЕС да бъде постигнат значителен напредък по тази тема.

В отговор Илхан Кючюк сподели, че „развитието на Косово е от огромно значение за Балканите и Европа. Този аргумент трябва да се вземe под внимание от страните членки, които все още не признават независимостта на страната, защото само пълната интеграция на държавите от Западните Балкани е гарант за стабилността и просперитета на региона.“ В заключение Илхан Кючюк покани Бахджет Паколи да посети България преди започването на българското председателство на Съвета на ЕС.

ДПС поиска оставката на председателят на парламентарната комисия по правата на човека Красимир Велчев (ВИДЕО)

Оставката на председателятна Комисията по правата на човека в НС Красимир Велчев поиска днес ПГ на ДПС. 
Повод за поисканата оставка е изказването на Велчев при обсъждането на проекта на ЗИД на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Този законопроект бе внесен от народни представители от ДПС и засяга ранените в мирни протести срещу комунистическия режим.
„Въпросът не е в материалната страна на реабилитацията. Искаме възстановяване на справедливостта, става въпрос за морален акт и хуманно отношение към пострадалите, които, отстоявайки правата си, докараха демокрацията в България“, подчерта Мустафа Карадайъ.
Според председателя на ДПС думите на  Красимир Велчев са ксенофобски, насаждат омраза, разделение и противопоставяне в обществото. „Точно тази комиисия – по правата на човека, не може да бъде ръководена от лице, което загърбва европейските ценности и поставя под риск стабилността на държавата и единството на нацията“, каза още той.
Мустафа Карадайъ заяви още, че ГЕРБ има шанса да докаже, че действително споделя европейските ценности, с изразяването на категорична позиция по отношение на Велчев. 
В противен случай – маските падат и се показва истинското лице на ГЕРБ – коалицията им с националистите е идейно и ценностно базирана на национализма и ксенофобията. А европейската реторика, която използват,  е присвоена за целите на национализма.“, каза в заключение председателят на ДПС Карадайъ.
На пресконференцията присъстваха и повече от 50 гости – представители на ДПС в община Айтос, на чело с председателя на Общинския съвет на ДПС Ружди Хасан.
Сред гостите беше и многократният шампион, националният състезател по борба Лютви Ахмед, който сподели, че не само ние от ДПС, а всички имат морален дълг към борците срещу тоталитаризма. „Ние дължим демокрацията на тези герои“, каза още шампионът.

През изминалата седмица евродепутатът от АЛДЕ Неджми Али взе участие в делегация на Комисията по Бюджетен Контрол на Европейския парламент в Унгария

В качеството си на Координатор на Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) в Комисията по Бюджетен контрол на ЕП, Неджми Али взе участие в делегация на официална визита в Унгария от 18 до 20 септември 2017 г. Посещението и срещите в Европейския Институт по иновации и технологии (ЕИТ) бяха от изключително значение, имайки предвид, че евродепутатът бе Докладчик за освобождаване от отговорност на Института за 2015 г. По време на разговорите бе поставен акцент върху изпълнението на препоръките на Специалния доклад на Европейската сметна палата, а положените усилия и ангажираността на ЕИТ бяха приветствани.

В последния ден от визитата бе проведена пресконференция. Членовете на делегацията благодариха на унгарските домакини за сътрудничеството и пожелаха дългосрочно партньорство, като подчертаха значението на структурните и инвестиционни фондове за Унгария и нейното население. Делегацията обърна специално внимание на разходите за селско стопанство, като постави акцент върху високото ниво на грешки при директните плащания. Членовете на делегацията проследиха внимателно проблемите възникнали при възлагане на обществените поръчки.

Една от целите на делегацията бе използването на средствата по Кохезионния фонд и по-специално степента на изпълнение на финансираните проекти. Крайната цел - проверка с намерение да се установи дали тези проекти допринасят за целите на програмата ЕС 2020 по отношение на осигуряване на работни места и постигане на климатичните цели.

Делегацията имаше възможността да посети няколко от реализираните проекти: Метро линия 4, Сърцето на Будапеща, Жп. линията в долината Вал, винарната Бодри Принцезет, туристическата инфраструктура Бая, Музикалната Академия Ференц Лист. По време на тридневното посещение членовете на Комисията по Бюджетен контрол на ЕП проведоха редица срещи - с Главния прокурор на Унгария Питър Полт, с представители на гражданското общество (с които имаха възможността да обсъдят различните аспекти на трудностите при усвояване на европейските фондове в Унгария), с г-н Ференц Такач - Държавен секретар по Европейски въпроси на Унгария, с г-жа Естер Виталиос - Държавен секретар по Европейско развитие и инвестиции. Ползотворни бяха и проведените официални срещи на делегацията в Държавната Сметна палата на Унгария.

European Institute of Technology

Meeting with civil society

Meeting with Secretary State for EU Affairs and State Secretary for EU Developments Investments

Metro Line 4 project Budapest

Val Valey light railway

По инициатива на Искра Михайлова се проведе Конференция на тема "Ролята на националните регулатори на енергийния пазар в ЕС след 2020 г."

Конференция на тема "Ролята на националните регулатори на енергийния пазар в ЕС след 2020 г." се проведе днес в Брюксел по покана на Искра Михайлова, евродепутат и председател на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент. Повод за срещата беше един от  основните приоритети на Комисията Юнкер - пакетът „Чиста Енергия за всички европейци“, осъществяващ структурни реформи на европейския енергиен пазар и ключ към създаването на работещ енергиен съюз.

Събитието бе открито от видео-обръщение от вицепрезидента на Европейската комисия и Комисар по Енергийния съюз Марош Шевчович лично до Искра Михайлова и гостите на конференцията.  „Няма как това събитие  да бъде по-навременно“, обясни комисар Шевчович, като допълни, че ЕК вече е направила основните си предложения и в момента тече ключовата фаза на обсъждания с Европейския Парламент.

Напредъка по пакета представи лично Йежи Бузек, председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и бивш председател на Европейския парламент. Бузек изтъкна фокуса върху правата на потребителите на енергия, който представлява главен приоритет на пакета, както и ролята, която България ще има при обсъжданията на предложенията в качеството си на ротационен председател на ЕС.

Участие в срещата взеха и представители на Комисията за енергийно и водно регулиране, лично новите функции на Европейската агенция за енергийните регулатори представи директорът й Алберто Поточник, предизвикателствата пред регулаторите очерта и вицепрезидентът на Съвета на Европейските енергийни регулатори Мари-Пиер Фукониер.

Евродепутатът ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: БЕЗРАБОТИЦАТА СРЕД МЛАДИТЕ E СПОДЕЛЕН ПРИОРИТЕТ НА ПОЛИТИКИТЕ НА ЕС И ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

Безработицата сред младите хора се превърна в споделен приоритет на политиките на Европейския съюз и държавите членки, и това следва да се запази в бъдеще, заяви евродепутатът от АЛДЕ/ДПС  Филиз Хюсменова преди гласуването на доклада за изпълнението на Инициативата за младежка заетост в държавите членки в Комисията по заетост и социални въпроси на Европарламента. 

Хюсменова, която е докладчик за АЛДЕ,  припомни, че Инициативата за младежка заетост беше създадена, за да помага на безработните млади хора чрез предоставяне на финансова помощ за регионите, които са изправени пред изключително високи равнища на младежка безработица и неактивност.

Инициативата има бюджет от 6,4 милиарда евро за програмния период  2014 – 2020 г. и се прилага в 20 страни членки, като средствата допълват националните бюджети. В доклада, който беше приет с мнозинство, се препоръчва помощта да остане насочена към подпомагане на млади хора в региони, където младежката безработица е над 20%, най - вече за  придобиване на първи трудов опит.  

Филиз Хюсменова сподели, че предоставянето на последващи, надеждни и съпоставими  данни за прилагането на Инициативата и за начините на изразходване на паричните средства от държавите членки, ще гарантират устойчивост на резултатите и обмен на най-добри практики между държавите членки. Тя цитира изследване на Евростат, според което до 2080 г. на всеки човек в пенсионна възраст ще съответстват едва двама работещи. Ето защо, е от значение да осигурим и подготвим участието на възможно най-много млади хора на пазара на труда, допълни българският евродепутат.

Хюсменова, която е член и на комисията за равнопоставеност на половете, апелира Инициативата за младежка заетост да стимулира участието на повече млади жени на пазара на труда.

Искра Михайлова, евродепутат и председател на регионалната комисия на Европейския парламент: Санкциите срещу Русия пречат на ЕС

Брюксел има нужда България да е най-скоро в Шенген

Родена на 7 септември 1957 г. в София. Магистър по библиотечни науки и информационни технологии от Държавния университет за култура и изкуство в Санкт Петербург. Има следдипломна професионална квалификация в САЩ и Германия. Зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството (2005-2009). Депутат от ДПС в 41-ото НС, в което оглавява комисията по околна среда. Екоминистър (2013-2014). От 2014 г. е член на Европейския парламент и председател на комисията му по регионално развитие.
- Г-жо Михайлова, неправителствената организация Vote Watch ви обяви за №1 сред българските евродепутати и за 19-ия най-влиятелен изобщо член на Европейския парламент (ЕП) измежду 751.
- Признанието е голямо и много мотивиращо. Изследването отчита многообразието на тази работа, отговорността и постигнатите резултати. Близката ми работа с ЕК ми позволява да каня в България личности като вицепрезидента на Европейската комисия (ЕК) Юрки Катайнен. През юли той участва във форум, организиран от мен и Строителната камара. Неговото участие и множеството му срещи ще помогнат на страната ни да се ориентира в новата инвестиционна политика за икономически растеж на ЕС. Гости на мои форуми в България са били генерални директори в ЕК, директорът на Фонда за стратегически инвестиции, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, ръководители на ОЛАФ.
Някои от докладите, по които съм работила като докладчик, имат пряко отношение към България. Например този за териториалното сътрудничество, апелиращ за повишаване на бюджета на трансграничните програми, по които България има огромен потенциал.
Бях докладчик и по инициативата на ЕК да се даде възможност на страните членки да използват структурните фондове за възстановяване след природни бедствия. Успях да разширя предложението, за да важи за всички страни членки, в т.ч. и за България. Дано никога не ни се налага, но тази възможност е регламентирана.
- Вие сте и първият български евродепутат шеф на комисия в ЕП, и то на ключовата регионална. Възползваме ли се пълноценно от фондовете?
- Като председател на Комисията по регионално развитие ръководя преговорите със Съвета и ЕК по законодателни досиета като например Програмата за подкрепа за структурни реформи или посочения вече регламент за природните бедствия. В момента са в ход преговорите по междинната ревизия на бюджета на ЕС до 2020г. Също много важна за България тема. Не са леки преговори, но доброто ми сътрудничество със съвета и комисарите Корина Крецу, Валдис Домбровскис, Катайнен, Йотингер ми помагат за работещи компромиси. Всяка година работя активно при съгласуването на работната програма на ЕК с ЕП. Докладчик съм по първия приоритет - Конкурентоспособност, заетост и растеж Да не забравяме, че за регионалната политика са отделени над 350 млрд. евро за 7 г. -1/3 от бюджета на ЕС. Комисарят по регионална политика поне 4 пъти годишно ни докладва за напредъка в изпълнението на оперативните програми. Внимателно наблюдавам процеса в България. Началото на реализацията на програмния период много закъсня. Не само в България. Сега е от огромно значение основното договаряне да се концентрира в тази и следващата година.
2019-а и 2020-а може да носят риск за редуцирано финансиране, ако преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС не завършат по най-добрия за ЕС начин. В България се забавят проектите във водния сектор, магистрала "Струма", като цяло големите инфраструктурни проекти. Много е важно да се ускори работата по градското развитие. Програмата за наука и иновации все още е в риск. Ако действително образованието става приоритет за страната ни, трябва Да се активизира работата по тази програма. В края на октомври в България пристига делегация на нашата комисия, която ще се запознае с реализацията на структурните инвестиционни фондове у нас.
- България получи ключовия ресор цифрова икономика и цифрово общество в лицето на еврокомисаря Мария Габриел. Готова ли е страната ни за пълна дигитализация?
- Г-жа Габриел пое тежка отговорност, като се ангажира с цифровата икономика и цифровото общество. Това е огромно поле за работа, където са съсредоточени много очаквания на европейските граждани, безспорната необходимост Европа да се съизмерва с модерните цифровизирани икономики на САЩ или Китай, амбициите на европейските компании и университети. Дали България е готова за пълна дигитализация, не знам. Знам, че българските граждани го очакват и че има местни власти у нас, които, години преди да се обявят програми за достъп до интернет, вече са предоставили тази услуга на гражданите си. Например Мадан. Бавно и мудно се реализира електронното управление в България. Дано българският комисар провокира по-ефективна работа.
- От ГЕРБ очакват покана за Шенген до края на годината. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер призова за това в годишното си обръщение. И френският президент Еманюел Макрон афишира политическа подкрепа.
- По тази тема мога да кажа само, че всички ние -държавни институции, представители в европейските институции, граждани и граждански организации, трябва да продължим да настояваме - България е покрила изискванията за участие в Шенгенската зона. Това ни костваше много усилия, реформи и работа. Ние имаме пълното право да очакваме да бъдем приети. Френският президент е отбелязал нещо отдавна познато. Г-н Юнкер изразява необходимостта България да бъде присъединена, ако се очаква от нея да защитава външна граница на ЕС. Не само ние искаме, ЕС има нужда от нашето участие в шенгенското пространство. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
- А за I .нар. чакалня на еврозоната?
- Доста по-комплексен въпрос, който засяга икономиката на страната, производителността на труда, доходите. Но и Шенген, и еврозоната поставят едно основно изискване - активно, конструктивно участие на страната ни в жизненоважните процеси и тенденции в ЕС. Позицията "от Брюксел ще кажат" не работи. Ние също говорим в Брюксел. И нашият глас е важен.
- Притеснява ли ви перспективата ЕС да има финансов министър, което означава общността вече официално да се раздели на две - държави членки със и такива без евро?
- Това е едно от възможните решения във връзка с необходимите реформи за периода след 2020 г. Само по себе си то не ме притеснява, ако става дума за финансов министър на ЕС. Гъвкавото управление на бюджета е абсолютно необходимо. По-лош знак би било, ако заработят два бюджета - един за еврозоната и един за останалите. Тогава Европа няма да е единна. Засега този вариант се отхвърля и от президента Юнкер, и от комисаря Йотингер, отговарящ за бюджета. Миналата седмица имах среща с него и обсъждахме бъдещата многогодишна финансова рамка. До май 2018 г. ще има предложение за новата рамка за периода след 2020 г. Отново ще подчертая - за да се чува и българският глас, България трябва да участва активно в правенето на европейската политика, не само да чака какво ще ни се даде.
- Как стои страната ни, погледната от Брюксел? Гледа ли Европа на България като на отличник?
- Европа гледа на нас като на пълноправен член, с неговите проблеми, успехи и пропуски. Очаква да преодолеем домашните си страхове и открояващата се в последния кабинет тенденция да заравяме глави в националистични и популистични послания. Европа също има проблеми и очаква и България да участва в разрешаването им. Сигурността на европейските граждани, защитата на границите на ЕС, тежката битка с тероризма, необходимостта от растеж и работни места, мифацията, климатичните промени и следващите ги природни катаклизми. Това са предизвикателствата пред ЕС. Позицията и ролята на България по всяко едно от тях са от значение.
- Каква е позицията ви по открито заявеното намерение на премиера Бойко Борисов да се инициира отпадането на санкциите срещу Русия?
- Много пъти и в различни формати е казвано, че санкциите срещу Русия пречат на европейската икономика и най-вече на производството и преработката на хранителни продукти и енергийната сигурност. Русия може и трябва да бъде партньор на ЕС в тежките проблеми на миграцията, сигурността и тероризма. Необходим е прагматичен подход и той рано или късно ще надделее.
 
(в.24 часа,26.09.17г.)

Илхан Кючюк, вицепрезидент на АЛДЕ и Евродепутат от ДПС/АЛДЕ, пред "Труд": Националистите в кабинета са пречка за Шенген

Преди броени дни стана ясно, че точно в окото на Председателството на България на Съвета на ЕС, европейските либерали са избрали София за домакин на своята годишна среща. Предложението е направено от ДПС, а ръководството на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) ще събере в България премиерите и лидерите от своето политическо семейство. Затова и разговаряме с Илхан Кючюк - вицепрезидент на АЛДЕ и евродепутат от ДПС/АЛДЕ.
- Вероятно първо трябва да Ви поздравя, г-н Кючюк, затова че ДПС ще бъде домакин на най-висшата среща на върха - годишния форум на европейските либерали в София и то точно по време на Председателството на България на Съвета на ЕС - как успяхте да лобирате пред колегите си от ръководството събитието да се случи у нас?
- Това решение на ръководството на партията на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) е преди всичко признание за Движението за права и свободи за това, че повече от 27 години е най-стабилният либерален субект в Югоизточна Европа. В Брюксел са наясно, че ние сме ценностна, проевропейска и демократична партия и в този контекст изборът на София за домакин на събитието не трябва да представлява голяма изненада. Напротив, той е плод на нашата активна работа в семейството на европейските либерали. Само ще припомня, че освен моята позиция като заместник-председател на АЛДЕ партията, госпожа Филиз Хюсменова е зам.-председател на АЛДЕ групата, госпожа Искра Михайлова е председател на Комисията по регионална политика на ЕП, а господин Джевдет Чакъров е дългогодишен член на бюрото на Либералния интернационал. Нито една българска партия не е имала толкова силно международно представителство. Ние с гордост заявяваме, че сме част от европейското семейство и имаме компетенциите и самочувствието да участваме в задаването на дневния ред на Европа. За нас да си европеец, означава да бъдеш носител на определени ценности, а не красива брошка, която можеш да извадиш при необходимост.
- Имате ли вече точна дата за конгреса на АЛДЕ в България?
- Буквално преди броени дни започнахме с подготовката на мероприятието и в момента обсъждаме като потенциални дати края на април или началото на май 2018 г. Желанието ни е събитието да съвпада с най-активния период на първото българското председателство на Съвета на ЕС, за да можем максимално да допринесем то да бъде успешно. В това число - да бъдем и коректив. Очакваме участие да вземат 7-те министър-председатели на АЛДЕ, 5-ма еврокомисари, излъчени от АЛДЕ, лидерите на либералните партии в Европа и евродепутатите либерали. Това е една уникална възможност за България, с която можем да акцентираме върху важни за страната ни и Европа въпроси. ДПС, чрез своя председател г-н Мустафа Карадайъ, вече изведе своите приоритети за Конгреса, а именно - бъдещето на Балканите по модела на българския етнически модел и превръщането на Европа и Балканите в зона, свободна от национализъм и радикализъм, както и бъдещето на Обединения ЕС, което е категорично отрицание на Европа на различните скорости.
- От думите Ви разбирам, че най-важните събития за предстоящите б месеца на либералите конгресът на Лаймек и Съветът на АЛДЕ ще ги домакинства България, ДПС. Тогава да Ви запитам по друг начин - с какво София е толкова важна за Брюксел в настоящия момент?
- Очевидно е, че с оглед на предстоящото председателство европейският дебат постепенно започва да се прехвърля в България. Това колко важна е и какво влияние, има една държава в рамките на ЕС, зависи изцяло от нейните политици. И тук трябва много ясно да се разгранича от често насажданата в българското общество теза, че ние сме малки и от нас нищо не зависи. Важни са не географските и демографски мащаби, а това какъв дневен ред задаваш и как го защитаваш. Ето защо, след като в страната се сформира правителство с участието на крайни националисти, ние искаме да покажем, че в България има политическа партия, която отстоява европейските ценности и същевременно работи за по-тясната интеграция на ЕС. Като пример мога да ви посоча, че на предстоящия конгрес на Европейската либерална младеж (LYMEC) през периода 13-15 октомври, на който Младежкото ДПС е домакин, ще предложим резолюции за ускорена интеграция на страните от Западните Балкани и за интеграция на бежанците посредством образование. С тези две много силни позиции младите хора на ДПС се противопоставят на опитите да се гледа на Западните Балкани като на "сивата зона на Европа", а бежанците да бъдат гетоизирани.
- Западните Балкани в ЕС - не се ли говори повече по темата само като част от стратегията за лъскането на имиджа на върха на Европа заради Брекзит?
- Не бива да обвързваме интеграцията на Западните Балкани с Брекзит. Присъединяването към ЕС е процес, който върви от десетилетия и е пряко свързан с така наречените "Копенхагенски критерии". През годините, откакто поеха по пътя към ЕС, страните от региона направиха важни стъпки към помирение, създаване на стабилни демократични институции и преход към функционираща пазарна икономика. Въпреки това, в един момент тяхната европейска перспектива изглеждаше доста неуловима, след като председателят на Комисията Юнкер заяви, че не очаква скорошно разширение. Това беше грешка и създаде предпоставки за дестабилизиране на Балканите. Ето защо съм изключително доволен, че г-н Юнкер е променил своето виждане и само преди дни, в своята годишна реч за състоянието на Съюза, даде ясен сигнал, че мястото на страните от Западните Балкани е в ЕС. На такава позиция е и върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на ЕС Фредерика Могерини, с която имах възможност да разговарям наскоро. Увери ме, че Западните Балкани са външнополитически приоритет на ЕС.
Що се касае до Брекзит, то резултатите от изборите в Австрия, Холандия и Германия бяха най-добрият отговор на случилото се във Великобритания.
- Ако трябва да определите трите най-важни поуки за ЕС от Брезит, как бихте ги степенували?
- Безспорно най-голямата поука е, че популизмът е язвата на съвременното демократично общество и с него трябва да се борим ежедневно. Не бива да неглижираме и факта, че Брекзит ни показа до каква степен е загубена връзката между политиците и гражданите. Смятам, че политическите елити трябва да слязат при гражданите и да се вслушват в техния глас. Вотът за Брекзит, в голяма степен, беше наказателен за политическото статукво във Великобритания и е хубаво, че всички си научихме урока от това. Неслучайно, когато Юнкер обяви петте сценария за Европа, постави ясен акцент на факта, че европейските граждани са тези, които трябва да решат как да изглежда нашият общ дом. И накрая, мисля, че всички разбрахме, че Европейският съюз не е даденост и добрата новина е, че след референдума останалите 27 държави излязоха по-сплотени от преди това и категорично заявиха, че продължават заедно напред. Ето защо трябва да направим от Брекзит "success story" и да използваме момента, за да реформираме ЕС, включително в посока на по-дълбока интеграция.
- На фона на говоренето за солидарност, настроенията срещу Съюза сред европейските граждани растат. Как си обяснявате това?
- Не бих казал, че настроенията срещу Съюза растат. Както споменах и по-горе, последните резултати от изборите в Австрия, Холандия и Франция ни показаха точно обратното - че политиката на празни обещания, езикът на омразата и ксенофобията нямат място в обединена и свободна Европа. Изключение прави само България, където беше допусната стратегическа грешка с участието на националисти във властта. Това е много притеснително, защото само след броени месеци тези хора ще водят председателството на ЕС.
- Обща европейска армия, обща енергийна стратегия по отношение на помощ на страна-член, в която възникне газова криза - за какво е ЕС? За по-лоши времена?
- Общото между тези две европейски политики е обстоятелството, което ги налага, а именно, че Европа е изправена пред редица предизвикателства за своята вътрешна и външна сигурност и ние трябва да се приспособим бързо към новите реалности. Енергетиката е неизменен компонент за постигането геополитически цели от трети страни и аз като докладчик на АЛДЕ на становището към Комисията по външна политика се застъпвах за засилване на регионалното сътрудничество при криза в доставките на газ. В тази връзка, подкрепата, която Европейският парламент даде през изминалата седмица за регулацията за гарантиране на сигурността на доставките на газ, е стъпка в правилната посока, за да бъде ЕС енергийно по-независим. От друга страна, смятам, че се нуждаем от обща европейска отбрана. Не виждам смисъл да има 27 различни армии (след напускането на Великобритания), които не работят заедно. Това е скъпо, неефективно и недостатъчно, за да бъде ЕС глобален актьор на международната сцена. Европа е най-засегната от конфликтите по нашите гранични райони и не можем да разчитаме за своята охрана само на нашите партньори. Бъдещата европейска отбрана трябва да оперира в пълен синхрон с НАТО, който да продължава да бъде крайъгълен камък на евроатлантическата архитектура за сигурност.
- Шенген - Ето, лидерът на АЛДЕ - Ван Баален е холандец. Знаем, че точно Холандия е от страните, които имаше и отчасти има най-големи обструкции по влизането на България в Шенгенското пространство - защо? И като стъпка омекотяване или промяна на позицииите трябва да приемаме домакинството на либералния форум?
- Да, така е. Нещо повече - Холандия се управлява от либерално правителство. Председателят на най-голямата холандска либерална партия Марк Рюте е премиер на страната вече 7 години. Неведнъж сме казвали, че членството на България в Шенген е изцяло политически въпрос, а не технически. Нашите европейски партньори са изключително притеснени от участието на крайните националисти в управлението на страната. А самият факт, че ключови ресори се управляват от техни министри, допълнително подсилва притесненията им. Ще го кажа директно - участието им в управлението е пречка пред пътя на България за членство в Шенген.

(в. Труд, 26.09.07г.)

alde party logoALDE Charter of Values

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Политика за поверителност