Всички бяха зад идеята на ДПС за отпадане на мораториума на лекарствата за онкоболните, но формулата на управлението е проба-грешка. Това каза председателят на ДПС Мустафа Карадайъ след Председателски съвет на Народното събрание, където бе обсъдено включването в дневния ред предложението за отпадане на мораториума върху лекарствата за онкоболните. Карадайъ поясни, че на Председателски съвет на Народното събрание се е подкрепило предложението на ПГ на ДПС от 15 ноември за отпадане на параграф 6-ти от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. „Ние им благодарихме. Безспорно благодарихме и на БСП за подкрепата, когато се разглеждаше нашето предложение. Благодарихме и на останалите колеги, които мисля, че 7 пъти са гласували „против“ това предложение и се стигна до същността и идеята на това, което сме предложили“, поясни Карадайъ. „Обявихме за пореден път формулата на съществуване на тази власт на проби-грешки и пак проби-грешки. Формулата е търсене на консенсус за поправка на грешките, а в останалите случаи партиен диктат, независимо от предложенията,  мотивите на предложенията и значение има само кой е направил предложението “, заяви Карадайъ.

България трябва да използва Европредседателството за подобряване на имиджа си. Страната ни трябва да покаже както на себе си, така и на Европа, че може да бъде фактор в Европейския съюз. Това казва в навечерието на българското председателство на ЕС Илхан Кючюк, член на Европейския парламент от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа:

"В контекста на председателството на България няма как да избегнем тази така важна тема, аз съм изключително фокусиран върху нея. Смятам, че България би загубила изключително много, ако не използва Председателството да подобри своя международен имидж, но и в същото време да покаже както на себе си, така и на Европа, че може да бъде фактор в Европейския съюз"

Огромна роля имат всички български евродепутати за връзката между ЕС, ЕК и гражданите на България, във всеки регион, град, или село. Те са източника на информация за всичко, което се случва в Европарламента и променя живото на всеки човек. Това важи и за Северозападна България, където обаче от години регионът, макар най-близо до Европа, се отдалечава постоянно икономически:

"Всеки един български гражданин има право на информация, тя не трябва да остава в министерските кресла, а да отива и до най-малкото населено място, и в най-малкото кътче на Северозапада."

Според Илхан Кючюк, регионът трябва да се развива все повече в сферата на земеделието.

Цялото интервю може да слушате ТУК.

(БНР, 17.12.2017)

Вот след вот готви опозицията през 2018 година. Това заяви в "Денят започва" зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид. Относно първия вот на недоверие догодина по темата за корупцията той заяви, че ДПС гледа най-критично в сферата на разходването на публичния ресурс.

Хамид Хамид, зам.-председател на ПГ на ДПС: Корупция има в националната сигурност, в борбата с демографската политика, в здравеопазването. Теми много... Вотове на недоверие през 2018 година. Не всички ще бъдат на тема корупция. Но темите с корупция са много чувствителни в обществото. Това е тема на целия преход. Ние като опозиция ще използваме всички демократични инструменти, които ни дава Конституцията, правилника на Народното събрание и българското законодателство и ще търсим сметка от управляващите и ще бъдем техен коректив.

(БНТ, 19.12.2017)

 

 

 

 

 1. Какви са перспективите пред Европа в края на изминалата година, белязана от атентати в сянката наBrexit?

Бих разделил изминаващата година на два периода. В началото на 2017 г. Европа се намираше в един от най-тежките периоди от своята история – кървави атентати бяха белязали редица европейски градове, а започналият процес по напускане на Съюза от страна на Великобритания подчертаваше объркването и разделението в ЕС. В последствие, като лъч светлина дойде подписването на Римската декларация, в която лидерите на 27-те страни членки заявиха своята готовност да разширят единството и солидарността в Европа. Те определиха четири задачи на развитието на общността без Великобритания: безопасна Европа, процъфтяваща и устойчива Европа, социална Европа, по-силна на световната арена Европа, а последващите положителни резултати от изборите във Франция, Холандия и Германия отвориха вратите пред така необходимата реформа за Съюза.

2. Според мнозинаBrexit дестабилизира финансовите пазари и създава несигурна политическа среда в ЕС. Вие какво мислите?

Смятам, че към момента тази несигурна политическа среда по-скоро има негативен ефект върху Великобритания, защото страната рискува да загуби свободния си достъп до общия пазар на ЕС, отколкото върху самия ЕС. След формалното уведомление за оттегляне, което Великобритания връчи на ЕС през март тази година, британската икономика търпи постоянни загуби – паундът се срива на международните пазари, много чуждестранни инвеститори оттеглят своите инвестиции от страната, британските компании започват да губят своята конкурентоспособност, очаква се ръст на безработицата и т.н. Видимо е, че негативните икономически последици се отразиха на политическата ситуация в страната и премиерът Тереза Мей трябва час по-скоро да се споразумее с европейските лидери по 3-те основни теми - правата на гражданите след Брекзит, финансовите ангажименти на Великобритания и границата между Ейре и Северна Ирландия. Само тогава ще имаме основа, на която да стъпим и да продължим да работим в посока на нашите бъдещи взаимоотношения.

3. Към момента преговорите околоBrexit са в застой, което води до объркване и несигурност. Как според вас трябва да изглеждат бъдещите отношения между Великобритания и Европейския съюз и какви са основните принципи, които трябва да бъдат включени в споразумението?

През изминалите месеци се разглеждаха различни форми на нашите бъдещи отношения – от норвежки модел до споразумение за асоцииране. Лично аз искам да видя едно задълбочено и всеобхватно партньорство между двете страни в бъдеще, което да отразява в най-добра степен интереса на гражданите. То трябва да бъде както в сферата на сигурността, така и в търговията, но британските власти трябва да са наясно, че това не може да става избирателно. Четирите свободи на ЕС са неделими и вървят ръка за ръка и всеки опит да се изолира някоя от тях трябва да бъде обречен на провал.

4. ЕС се подготвя за възможен провал на преговорите с Великобритания за Brexit, това как ще се отрази на общността, в частност и на България?

Не съм привърженик на така наречения “hard Brexit” и се надявам, че дотам няма да се стигне. Мисля, че британското правителство също се убеди, че при такъв вариант печеливши няма. Въпреки това, ние трябва да сме подготвени за този сценарий и да защитим интереса на всички европейски граждани, живеещи на острова.

5. Британската производителност спада с най-бързия си темп от 2013 г. насам през 12-те месеца на миналата година, след като страната гласува да напусне ЕС. Това според вас ще се отрази ли и върху публичните финанси на страната, а оттам и на сумата, която би следвало да плати към ЕС (все пак не всички сметки все още са платени).

В интерес на истината, въпреки че британската икономика търпи постоянни загуби, страната се представя по-добре, отколкото повечето анализатори очакваха веднага след Брекзит. Нещо повече, Великобритания отбелязва неочакван за мнозина растеж през третото тримесечие на тази година, като в основата на този успех стои именно производството. Като цяло обаче, този растеж може да се обясни с факта, че страната на практика не е напуснала ЕС и все още е част от единния пазар. Британските компании продължават да имат свободен достъп до общия пазар и да използват всички преимущества на членството в ЕС. На този етап не мога да кажа как производителността на Великобритания ще се отрази на публичните ѝ финанси и как това ще рефлектира на сметката, която страната трябва да плати по Брекзит, защото има сериозни неясноти и забавяне по преговорите между двете страни. Едно обаче е сигурно – британската икономика щеше да отчете много по-високи темпове на развитие, ако резултатът от миналогодишния референдум беше в полза на оставането на страната в ЕС.

6. Ще се отрази ли излизането на Великобритания от общността на икономическия ръст на Европейския съюз?

Нека да не си правим илюзии. Втората най-голяма икономика в ЕС, която бележеше постоянен растеж преди Брекзит, реши да напусне Съюза и това със сигурност ще се отрази на общия икономическия ръст. Но след решението на британските граждани  политическите и икономически реалности в Европа са други. Затова и ние в ЕС в бъдеще трябва да се адаптираме и да продължим да търсим икономически ръст без участието на Великобритания. Вярвам, че останалите 27 държави имаме огромен икономически потенциал, който просто трябва да бъде развит чрез реализиране на необходимите реформи.

7. Има много европейски компании, които работят във Великобритания или чиято централа е там. Какво влияние има Brexit върху тях, особено с оглед на информацията, че банките ЕС Morgan Stanley, Citigroup, Standard Chartered и Nomura Holdings избраха Франкфурт за свое ново седалище в съюза?

Решението на водещите международни банки да преместят своите офиси във Франкфурт изглежда напълно логично и рационално. Франкфурт е чудесно място за финансови операции, градът се намира в сърцето на Европа, има добре развита финансова система и в него се намира Европейската централна банка. Несигурността и неяснотата, породени от  бавното протичане на преговорите по Брекзит, са основната причина, поради която много компании и инвеститори преместват бизнесите си извън Великобритания.

8. Предстоят трудни преговори и за формирането на евробюджета. Очаква се парите от Брюксел (особено за страни като България) да бъдат значително намалени. Как ще се отрази това на бизнеса?

Формирането и одобрението на бюджета на ЕС винаги е свързано с трудни преговори и изкуството да се правят компромиси. Преди броени дни, на последната пленарна сесия в Европейския парламент, гласувахме бюджета на ЕС за 2018 г., при който се очаква България да получи над 2 млрд. евро. с фокус върху инвестиции в проучвания, научна дейност, инфраструктура, заетост, борба с младежката безработица и плащания към земеделските производители. Смятам, че тази гласувана финансова рамка за 2018 г. е доста добра отправна точка за развитие на конкурентоспособността на българската икономика.

9. Очаква се сериозна промяна в модела на финансиране на европроектите. Какво е мнението ви за паричната помощ за бизнеса, която идва от Брюксел, не прави ли тя фирмите лениви и инвестиращи в неефективни сектори на икономиката, без трайна възвращаемост?

Еврофинансирането трябва да бъде допълнителен инструмент към икономиката на една държава, а не неин основен ресурс за свежи пари. За следващия програмен период ще има промяна в модела и в момента се търсят форми на финансиране, които да са гъвкави, улеснени и да отразяват интереса на бизнеса и държавата в най-добра степен. За нас в България е от изключително значение продължаването на политиката на сближаване на ЕС. Ние сме категорични, че кохезионната политика е необходима и ще настояваме за нейното продължаване през следващия програмен период.

10. Какво е мнението ви за Европа на две скорости и къде е мястото на България? 

Решението накъде да поеме Европа и кой от сценариите да следва ще бъде взето от всички държави членки в следващите месеци. Знаете, че преди време председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер излезе със своя Бяла книга за бъдещето на Европа, където предложи 5 сценария за развитие. Сега е много важно да се вслушаме в гласа на европейските граждани и това как те искат да видят нашия общ дом. Аз лично съм твърдо против модел, при който Европа върви на няколко скорости – особено след като лидерите на четирите най-големи европейски държави – Германия, Франция, Испания и Италия заявиха, че продължават съвместно напред. По този начин те изпратиха ясен сигнал на останалите членки, че Европа на различни скорости не е мит, а възможен бъдещ сценарий, а България няма интерес от подобно развитие на Съюза. В момента липсват реални възможности за справяне с много от днешните предизвикателства, а вземането на решения с единодушие често блокира жизненоважните усилия за придвижване на ЕС напред. Ето защо, аз съм привърженик на тезата, че всички държави членки трябва да правим много повече заедно, а това е категорично отрицание на Европа на различните скорости.

11. Заради редица пазарни сътресения, досега общността по-скоро се занимаваше с кризисен мениджмънт, но се очаква през 2018 г. да започнат истински реформи.

Точно така, кризисният мениджмънт, за който говорите, е така наречената политика на „Europe à la carte“ . Ние, като либерали, нееднократно сме се обявявали против нея и смятаме, че напускането на Великобритания на Съюза ще даде възможност на Европа да се реформира в правилната посока. Тази реформа трябва да бъде както институционална, така и ценностна. Нуждаем се от по-задълбочена интеграция и желание на страните членки да участват по-активно в общия европейски проект. ЕС има нужда от обща и синхронизирана външна политика, за да се справи с глобални въпроси като борбата с тероризма и промените в климата. От обща европейска отбрана, която да оперира под шапката на НАТО, за да се гарантира сигурността на европейските граждани, но и да отговаря на провокациите от трети страни. От обща охрана на границата на Съюза, за да направим европейско пространство по-сигурно и по-свободно. Разбира се, това е възможно само с членството на всички страни в Шенгенското пространство. От по-силно икономическо пространство и единен пазар чрез членството на всички страни в еврозоната, но и от банков съюз, който да гарантира, че банковият сектор в еврозоната и в целия ЕС е в безопасно и надеждно състояние.

12. Ще се справи ли ЕС най-после с тромавата бюрокрация например? Ще има ли съгласие за борбата с климатичните и промени и нарастващата безработица?

Тромавата бюрокрация е пречка за придвижване на Съюза напред и, както казах по-горе, ние трябва да улесним процедурите по вземане на решения, за да не бъде ЕС бавен, слаб и неефективен. От друга страна, нарастващата безработица, ней-вече сред младите хора, е предпоставка Европейският съюз да загуби своята конкурентоспособност на глобално ниво и ние трябва да работим в посока на създаване на повече работни места. Неслучайно и това беше заложено като приоритет при стартирането на мандата на Юнкер. Що се касае до борбата с климатичните промени, смятам, че Европейският съюз може да използва оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата и да докаже своята роля на световната сцена. Ние можем да играем водеща роля в тази политика от глобално значение и да укрепим отношенията си с други нововъзникващи сили. В края на краищата, Тръмп може да оттегли САЩ от споразумението, но не може да спре технологичния прогрес, а той е в посока на опазване на околната среда.

13. Според вас какви са предизвикателствата пред европейската икономика? Как се отразяват на пазарите ситуации, като тази в Каталуиния?

Основното предизвикателство пред европейската икономика е нуждата от модернизация. Икономиката на ЕС трябва да се дигитализира – първата крачка в тази посока е създаването на единен дигитален пазар. Фирмите в ЕС трябва да инвестират в нови технологии, роботика и АI. От друга страна, трябва да работим активно за намирането на нови пазари, като сключваме споразумения за свободна търговия с развиващи се страни. Важно е да отбележа, че всякакви ситуации, подобни на тази в Каталуния, които променят политическото и икономическото статукво, рязко се отразяват на пазарите. Пазарите са доста сензитивни и всяка промяна може да доведе до спекула или криза. Нека да си припомним какво се случи с британския паунд час след излизането на официалните резултати от референдума за Брекзит или с цената на петрола по време на войната в Ирак.

14. Един от основните приоритети на ЕС, още от създаването му, е осигуряването на кохезия и равенство между отделните страни членки в икономическо и социално отношение. Това обаче има и своите негативи. Според вас има ли нужда от „рефреш“ на Договора от Маастрихт?

Подобна теза изказа преди броени дни френският президент Еамнюел Макрон. Трябва да призная, че в голяма степен намирам речта на Макрон за визионерска и предполагаща започването на задълбочена и всеобхватна реформа на ЕС. От друга страна, ми направи впечатление, че реформата, която той взима най-много присърце - тази на еврозоната, предизвиква и най-големи резерви сред останалите страни членки. Президентът на Франция заяви, че Европа трябва да има собствен бюджет "за общи инвестиции и гарантиране на стабилността при икономически трусове“. Този бюджет може да дойде само заедно със силно политическо ръководство, общ министър и парламентарен контрол на равнище ЕП. Тепърва предстои да видим как ще се развият нещата, но едно е сигурно – реформата трябва да се случи сега.

15. Как виждате бъдещето на еврозоната и има ли място България във валутния съюз?

Да, мястото както на България, така и на всяка европейска държава, е в еврозоната. Прави ли Ви впечатление, че не говорим за зона на долара, а за Съединени американски щати. Защо в Европа говорим за еврозона? Това е част от реформата на Съюза, която трябва да осъществим с повече амбиция, за да бъде ЕС икономически по-силен, генериращ растеж и създаващ работни места.

16. Съгласен ли сте с твърденията, че не трябва да губим повече време и още в края на тази година да подадем документи за прием във валутния механизъмERM II?

Не бих се наел да коментирам кога е най-подходящият момент да подадем документи за прием във валутния механизъм ERM II. Това решение е в правомощията на българското правителство.

17. Има ли път към обща европейска отбрана и единни решения на проблемите с миграцията, граничния контрол и вътрешната сигурност?

Несъмнено създаването на обща европейска отбрана е стъпка в правилната посока и считам, че България само би спечелила от това. Европа е изправена пред редица предизвикателства за своята вътрешна и външна сигурност и ако всяка държава членка иска да гарантира своята сигурност самостоятелно, то изграждането на солиден отбранителен капацитет ще излезе много по-скъпо от сега споменаваните 2% от БВП за отбрана. Не виждам смисъл да има 27 различни армии (след напускането на Великобритания на ЕС), които не работят в пълен синхрон. Това е скъпо, неефективно и недостатъчно, за да бъде ЕС глобален актьор на международната сцена. От друга страна, Европа е най-засегната от конфликтите по нашите гранични райони и не можем да разчитаме за своята охрана само на американските партньори. Нуждаем се от обща европейска отбрана, която да оперира под шапката на НАТО, за да можем сами да се защитим и предпазим.

18. От 1 януари 2018 г. България поема председателството на Съвета на Европейския съюз.Достигат ли до Брюксел скандалите около българското председателство?

Не само, че достигат, а дори стават и преки сведели на езика на омразата в неговите най-крайни проявления. Само преди няколко седмици на посещение в България бе председателят на европейските либерали Ханс ван Баален, който видя и чу как представителите на националистите от Народното събрание поругаха цял един етнос. Такова отношение за демократична Европа е неприемливо. Участието на националистите в правителството поставя под въпрос ценностите, към които страната се е ангажирала при присъединяването си към ЕС. Нещо повече, то рискува да подкопае провеждането на успешно българско председателство на Съвета на ЕС.  

19. Според вас какви трябва да бъдат приоритетите по време на председателството?

България трябва да се фокусира върху 2 приоритета. Радвам се, че Западните Балкани е сред тях. ЕС не трябва да се капсулира и да затваря вратите пред бъдещи членки. Западните Балкани са част от Европа и ще продължим да призоваваме ЕС да демонстрира силна политическа подкрепа за европейската перспектива на региона. Нещо повече, България трябва да използва председателството, за да промотира своя уникален етнически модел. Той беше в основата на нашето членство в НАТО и ЕС.

Вторият приоритет за който трябва да настояваме и за който вече споменах по-горе, е политиката на сближаване на ЕС. България се нуждае от кохезионната политика през следващия програмен период и ние трябва да настояваме не само да бъде продължена, но и да разполага с необходимия финансов ресурс.

20. Не си ли поставя България твърде високи цели? Някои скептици са на мнение, че председателството ни е обречено на провал, особено от гледна точка на сигурността, какво мислите за това?

Председдателството ще се проведе по един или друг начин. Основният фокус трябва да бъде способна ли е България да задава дневния ред на Европа? Може ли да лансира и прокарва важни политики? Колко законодателни досиета ще бъдат затворени по време на нашето председателство? Участието на националистите в управлението на страната ще спъва тези процеси и ще поставя страната ни в една неблагоприятна позиция в европейското семейство.

21. Как можем да използваме предстоящото председателство, за да поставим България в центъра на дебата за Бъдещето на Европа?

Ако искаме да поставим България в центъра на дебата за бъдещето на Европа, то нашият премиер трябва да прояви държавническо мислене и европейско лидерство и да се освободи от националистите час по-скоро. Дори бих го насърчил да отиде една идея по-напред. От България да започне дебатът за ЕС, като цивилизационна зона свободна от националими и радикализми. Това е ценностият  въпрос, който стои пред ЕС.

(сп. Enterprise)

Бойко Борисов се обръща към господин Доган, но някой не разбира езика на знаците, загатна депутатът от ДПС

Господин Борисов се обръща към господин Доган, има реплика към господин Доган, но не могат да дадат правилните знаци. Някой не говори с езика на знаците, не ги разбира. Така депутатът от ДПС Халил Летифов анализира в "Беновска пита" публичното обръщение на премиера към почетния председател на ДПС от тази седмица.

"Аз така го възприемам с моя скромен опит. Но не мога да  предполагам какво мисли визионерът и философът", каза още Летифов.

"Чакаме знак всички - в едни трудни периоди за страната, да, страната има нужда от господин Доган. Не знам дали ще има знаци към тази посока - Борисов, но чакаме знаците - ние от ДПС, смятам и България", продължи загадъчно Халил Летифов.

Той посочи публичните разногласия между премиера Борисов и вицето Валери Симеонов относно бързото решаване на казус с втория лифт на Банско като поредно доказателство за "порочна форма на управление".

"Вицепремиерът Валери Симеонов изпреварва събитията, това е порочна форма на управление. С внасяне на решение преди Нова година няма веднага да има втори лифт на Банско - там ще има обжалване и т. н.

"Тук са въпросите - кое наложи толкова да се бърза? Ще отговорят ли и на това, че въпросният вицепремиер бил работил, а другите - папкали.

Този език, за който ние говорим, е налице - това участие издаде огромни проблеми, за пореден път утвърди тезата ни, че това е изключително грешна управленска формула и решението ни за демонтаж на националистите от управлението е правилно", каза Халил Летифов, според когото именно "заради тези приказки, които се хвърлят ангро, авторитетът на всички институции страда".

 

(Канал 3, 17.12.2017)

Държавата трябва да има ясна посока и цел на развитие, заяви председателят на ДПС Мустафа Карадайъ във Враца. Той беше в града по повод семинар за земеделски производители, организиран от зам.-председателя на ДПС и евродепутат Филиз Хюсменова.

Активните граждани и гражданското общество са приоритети на ДПС, това е социалната база, за която работим, каза председателят на партията. Свободните и активни граждани трябва да са съсубект при вземане на решенията в държавата и съучастници при реализирането им, обърна се Мустафа Карадайъ към участниците в семинара „Устойчиво земеделие и преработвателен сектор в област Враца. Актуални възможности за малкия и средния бизнес в селските райони.”.

Зам.-председателят на ДПС Филиз Хюсменова организира обучението по желание на областната структура на ДПС. В  него се включиха около 60 земеделци от цялата област. Лектор на семинара беше Ализан Яхова, бивш изпълнителен директор на Държавен Фонд „Земеделие“, която предостави актуална информация по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Беше обърнато внимание на изискванията към кандидатите за финансиране, на финансовите условия, приоритетни проекти, които биха могли да се конкурират, както и на възможностите за малкия и средния бизнес в селските райони. 

В семинара се включиха още народният представител Димитър Аврамов,  областните председатели на ДПС Враца Борислав Банчев и на Монтана Тихомир Трифонов, областният председател на МДПС Враца Николай Николов и общинските председатели на ДПС в област Враца.

Семинарът беше последното публично събитие на Европейския информационен център на Филиз Хюсменова във Враца от работния календар за 2017 г.

 

„Хора, които правят политика чрез езика на омразата, противопоставянето и разделението, няма как да са политици на годината.“ каза председателят на ДПС Мустафа Карадайъ пред членове и симпатизанти на ДПС. Той присъства на семинар във Велинград, организиран от евродепутата Искра Михайлова, след участието си в предаването „Годината“ в Дарик радио. 

Карадайъ поясни, че на въпроса кой е политик на годината според него, е посочил всеки избирател на ДПС и продължи „Имаше един въпрос, който за съжаление извън предаването. Според нас кой е политикът на годината. Отговорът беше кратък и ясен. Политик на годината е всеки избирател на Движението за права и свободи. Въпреки поведението на властта в България и извън България, избирателят на ДПС защити своите ценности, своята независимост и независимостта на държавата и сигурността на страната.  А на  събитие на годината, нашата тема беше, изборите в различните държави от ЕС - Холандия, Франция,  Австрия, Чехия и България и избора в ЕС. Защото във всички тези държави има вълна на национализъм, с еднаква сила преди и след изборите те заявяваха, че няма да допускат националисти във властта и не търсиха различно оправдание след изборите, напротив с действията си застанаха зад думите си. Докато в България беше различно.“

Председателят разкритикува властимащите и продължи „Властта в България преди и след изборите имаше неадекватно поведение. Защото включването на националисти във властта, означава всичките им действия, които са извършвали през годините да се оценяват положително за да намерят място във властта. А след това виждаме действията им във властта. Целият този процес ерозира демокрацията и минира бъдещето в страната.“

Карадайъ поясни разликата между европейските и българските националисти. „Национализмите в Европа и България са различни. В Европа ги разглеждаме като европейски национализъм, който е характерен с евроскептицизъм и антимигрантски настроения, които получават подкрепа на базата на популизма. За да има такава вълна от подкрепа, има създадена политическа среда и тази среда е създадена от липсата на визия за развитието на ЕС. Ние и ЕС трябва да се развиваме на база на новите реалности. ЕС трябва да има ясна политическа визия и парадигма, а левите, десните и либералите да посочат различния път за постигането на целите. Това нещо липсва в Европа и създава среда и условия за вълната на европейския национализъм. Докато на Балканите и България национализма е етно-национализъм, насочен към различния, против другия и непрекъснато се търсят инструменти за противопоставяне и разделение. Етнонационализмът от една страна на обществото към другата страна създава условия на реципрочен национализъм. На Балканите национализмът е оставил усещане, че всяка държава граничи със себе си. Този национализъм е насочен към всички съседи.“

Председателят на ДПС критикува поведението на националистите и поясни, че вредят за влизането на България в Шенген. Той продължи „Евродепутат, народни представители, властимащи изгарят на факелно шествие Ньойския договор, който определи границите на Балканите и призива им беше - България на три морета, имаха претенция към териториите на съседните държави. А от друга страна ние се борим да влезем в Шенген. Шенген не е само престиж, а най-вече е сигурност по граници.“

Карадайъ каза, че балканският национализъм създава още един риск, който ни отличава от Европа. „В България няма визия и ясна политическа цел, която да преследваме всички като активни граждани, гражданско общество и политически сили, които да посочат различния път към постигането на тази политическа цел. Коя е политическата цел в България? За 2018, 2020 или за след това. Коя ние е политическата цел и политическите реформи, които до  сега сме ги направили. Това е политическото безвремие на нашата родина, липсата на политическа парадигма и политическа цел. Държавата върви по инерция. Има власт на проби и грешки.“ допълни той.

Карадайъ поясни, че почетният председател д-р Ахмед Доган 90-та година зададе парадигма и цел, която я постигнахме с ясни стъпки. Той каза, че мястото на България е в ЕС и пътя до ЕС минава през членството в НАТО. Ние го осъществихме. Ние 27 години сме били последователни и имаме ценности. Още 90-та година казахме „не“ на реваншизма и водим политика на толерантност и заедност. Ще продължаваме да отстояваме нашите ценности и политика, демокрацията и държавността в страната. И ще бъдем активни в новото форматиране и новият път на развитие на ЕС. Ние имаме самочувствието да зададем посоката и парадигмата за развитието на либерализма при новите реалности.

На въпрос за отцепниците Карадайъ каза, персоните не са важни, те са продажници на нашите ценности и интереси и съдбата им от хилядолетия е една и съща. Те поставиха други ценности на нашите ценности. Но хората, които са гласували за други партии не са виновни и ние имаме ангажимент и задължение да ги убедим в правилността на нашата политика.

Карадайъ заключи като поясни, че по повод на изявленията на премиера Бойко Борисов го призовал на публичен диспут за политическите процеси в страната, които се развиват в последните 6 месеца, последните 2 години и половина, от последните 8 години и половина или за последните 27 години.

На семинара присъстваха и евродепутатът Искра Михайлова, евродепутатът и председателят на Младежко ДПС Илхан Кючюк, областният председател ДПС Пазарджик Юмер Хамза, народният представител Сергей Кичиков, кметът на Белица Радослав Ревански и членовете на ЦОС на Младежко ДПС, зам.-кметове на общини и общински съветници от ДПС.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ  има готовност да участва в политически диспут с премиера Бойко Борисов. Той бе категоричен, че вот на недоверие към кабинета ще има на 17 януари.

В предаването „Годината” Мустафа Карадайъ каза още „По повод изявленията на г-н Борисов бих го призовал на политически, а не на популистически диспут за политическите процеси, които се развиват в страната от последните 6 месеца, последните 2 години и половина, от последните  8 години и половина, или последните  27  години. Нека той да си избере периода. Аз имам готовност да участвам в политически диспут”.  

 В отговор на въпроса дали ДПС ще се откажете ли от подкрепа на вот в началото на европредседателството Карадайъ  коментира „Ние сме тези, които отстояват демокрацията и държавността в нашата страна. Хора, които във всичките си действия ерозират демокрацията, европейските ценности, държавността в нашата Родина, те  да търсят някакво алиби за тяхното грешно политическо поведение. Не съм съгласен!”

Водещ: Мустафа Карадайъ, председател на ДПС, в „Годината” на Дарик радио. Здравейте, г-н Карадайъ! Коя е думата на 2017 г.?
Мустафа Карадайъ: Според нас миналата година думата, която я бяхме написали, беше обновление.
Водещ: Промяна да.
Мустафа Карадайъ: Промяна беше за 2016 г., доколкото помня оценката за 2016-та, но може и вие да сте прав. Можете да ги проверите, да. Но обновлението…
Водещ: И двете години казахте промяна.
Мустафа Карадайъ: Да, промяна.
Водещ: То не стана май 2017-та промяната?
Мустафа Карадайъ: Промяната може да бъде и в положителна, и в отрицателна посока. Безспорно и в 2017 г. има промяна, само че в отрицателна посока.
Водещ: Кое е отрицателното?
Мустафа Карадайъ: Ерозия на демокрацията и държавността. Отричане от ценности. Това се получи в България 2017 г. според нас.
Водещ: това заради участието на патриотите, на ОП във властта?
Мустафа Карадайъ: Е, хора, които се самоназовават патриоти все още това не означава, че са такива. Въпросът е какви са действията, а действията, те дори последно време и гласно се самооценяват като националисти, а те са си такива. От тази гл.т. може би за 2017 г. може би по-точната дума е съучастие. Съучастие, мисля, че и според сайта dictionary.com, и те определят тази дума, съучастник, съучастие. През 2017 г. има достатъчно форми и формули в отрицателната промяна на съучастие и съучастници.
Водещ: По-рано в предаването министър-председателят Бойко Борисов всъщност потърси, да ползваме вашата дума, той с други думи го каза, вашето съучастие при председателството на България на Съвета на ЕС, като се обърна отново, той и по-рано го направи през седмицата към почетния ви председател Ахмед Доган да го чуе, да ви призове в името на България този вот на недоверие да не се прави в началото на януари, в началото на председателството. Даже каза, можеше и през декември да го направят, но когато тук ще бъдат всички европейски лидери, това не е добър момент в името на България.
Мустафа Карадайъ: Вотът на недоверие е политически инструмент. Нещо повече, живот има и след председателството. Председателството е само 6 месеца. От тази гл.т. отстояването на демокрацията и държавността според нас е много по-важна тема, отколкото 6-месечното председателство. Друг е въпросът, че самите ние даваме своя принос за европредседателството и активно участваме в този процес. И там виждаме отстъпление от страна на властимащите. А призивът, доколкото е към г-н Доган, г-н Борисов мисля, че в момента, ако се е обърнал към визионера Ахмед Доган, който изразява и олицетворява непреходните ценности и стратегическите цели и на партията, и на държавата, и на либералите в ЕС, в този план вие може би помните 2000 г. един материал, който беше публикуван в България, стана основен документ на конгреса на либералния интернационал и на либералите. Включително и за бъдещето, като визионер за бъдещето на ЕС. От тази гл.т. г-н Борисов ако се е обърнал към визионера Ахмед Доган, който още 90-та година при наличието на Варшавски договор посочи стратегическите цели на България и мястото на България в ЕС, като посочи, че пътят на ЕС минава през членството на НАТО, и ние през всичките тези години сме работили за евроатлантическия път на България, от тази гл.т. ако г-н Борисов се обръща с призив към г-н Доган, че в момента в България няма визия, няма посока, няма политическа парадигма в страната, да, от тази гл.т. ние сме съгласни, че България има нужда от лидера, от визионера Ахмед Доган, включително и че България има нужда от ДПС.
Водещ: Но ще се откажете ли от подкрепа на вот през януари в началото на българското европредседателство, което е същината на призива на премиера.
Мустафа Карадайъ: Мисля, че ясно и категорично отговорих. Ние сме тези, които отстояват демокрацията и държавността в нашата родина. Хора, които с всичките си действия ерозират демокрацията, ерозират европейските ценности, ерозират държавността в нашата страна, те от тази гл.т. да търсят някаква форма на алиби за тяхното грешно политическо поведение, аз не съм съгласен. Нещо повече, ако… тъй като днешните изявления на г-н Борисов не съм ги слушал, просто нямах възможност, но вчера имаше такова изявление от негова страна и аз снощи гледах записа пред медиите. Г-н Борисов там ме нарече крадец и цялото ДПС крадци. Аз няма да го нарека крадец. Само че днес в НС ние приемаме закон за борба с корупцията, и то, обърнете внимание, под външен натиск като има ясна и категорична оценка, че в България има корупция. Но корупция има там, където има власт. И ние този закон ще го приемем. И то под външен натиск. Така че прехвърлянето на проблема от болната на здравата глава не върши работа. Вотът на недоверие е демократичен инструмент, така че този вот ще го има и не само този вот, на нашия централен съвет решението беше вотове на недоверие, и включително всички демократични инструменти да се ползват за демонтирането на национализмите от властта.
Водещ: Включително и вот тук пред всички европейски лидери, това всъщност е ваша цел?
Мустафа Карадайъ: Да, ние получихме, България получи такава оценка. Ясна и категорична от всичките лидери. В делегацията на Таяни нямаше нито един лидер на политическо семейство от ЕП. Това е ясен политически знак, Европа ни говори с политически знаци, че не одобрява тази формула и това, което се случва в страната.
Водещ: Защо ОП получиха повече подкрепа от ДПС и влязоха във властта с третото правителство на Бойко Борисов, с един мандат повече, но повече? Как си обяснявате този процес в България и..?
Мустафа Карадайъ: Технически и политически си го обяснявам.
Водещ: ДПС получи и по-малко депутати, отколкото имаше.
Мустафа Карадайъ: Да, и технически, и политически. Техническото обяснение е разликата в гласовете с националистите е само 2500 гласа. А методиката за разпределение безспорно дава такава възможност и един глас повече да има 240-ят мандат да отиде при съответна партия. Това е техническото обяснение. Но политическото обяснение също си има своя резон. В България няма политическа парадигма. Коя е политическата цел? Борисов споделил ли днес в неговото участие каква е целта на България? Кой е онзи политически продукт, който ние всички заедно като активни граждани, като гражданско общество в България преследваме?
Водещ: Кой е от гл.т. на ДПС?
Мустафа Карадайъ: Ама кой е? Днес в България няма, и от тази гл.т. се поражда среда за популизмите и национализмите. Липсата на политическо визионерство поражда средата за национализмите и популизмите. Включително отстъплението и от демокрацията. Тя демокрацията не е власт на мнозинството само по себе си. Тя демокрацията е баланс между институциите, като в този баланс никоя от институциите да не обсебва цялата власт. Т.е. демокрацията е такава политическа система, която изключва абсолютната власт. А днес г-н Борисов говори ли за НС какви процеси текат? За последните 8 години и половина говори ли г-н Борисов кои са били стратегическите, кои са били политическите цели на България? Аз мисля, че не, защото такива липсват. В последните 8 години и половина държавата върви по инерция. Държавата върви по метода на проби и грешки. Проба грешка, пак проба грешка и повторение до безкрай. Без политическа визия. Реформи, кои са реформите, които са се случили по времето на кое да е правителство на Борисов? Борисов 1 дойде на власт с призива за справедливост. Днес българските граждани чувстват ли по-голяма справедливост? Не. Но бяхме свидетели на качулки, арести, саморазправа с бизнеса. Т.е. една лъжа. За печеленето на изборите и за пред избирателите справедливост. А зад пердето за справедливост други действия. Второто правителство с какъв лозунг дойде? Градим магистрали и ред такива. Днес хората да имат усещането, че живеят в по-добра среда, ситуация? Не, напротив, бяхме свидетели, ако мога да си позволя да направя асоциация с един популярен филм, „На всеки километър“: лентичка, лентичка, лентичка обаче пак беше формулата проба и грешка, защото веднага след…
Водещ: Не отричате, че се е и построило. Не е точно така, има магистрали, има метро в София.
Мустафа Карадайъ: Аз не казвам, че не се е построило. Само че проверете в кои периоди какво се е построило. Аз си спомням предизборната кампания ясни факти бяхме изкарали в кои периоди колко километра магистрали са се построили. И се оказа в един момент, че май в тройната коалиция бяха построени повече магистрали, отколкото в периода на г-н Борисов. Това показваха километрите. Само че лентите ги виждахме на всеки километър. Обаче след рязането на лентите какво виждахме? Вълни, наново, ремонтиране на ремонтите на построеното, т.е. пак по формулата проба и грешка. В инерцията, без визия, ясна визия, без визия за стратегия. Борисов 3. Какви са политическите цели на страната? Коя ни е политическата визия, като активни български граждани, които ние да преследваме? Какъв модел ни е задал властта? Моделът на омразата, на агресията, която я виждаме навсякъде? Призивът към обществото – бийте, дърпайте, това може да ви направи вицепремиери? Ерозия на държавността и на държавните институции. Т.е. некомпетентни вицепремиери, които нямат компетентност да ходят на проверки, днес виждаме как поголовно тези проверки и актове падат в съда, защото са извършвани от некомпетентен орган, елиминирайки държавните органи и институции. Коя ни е визията днес? Г-н Борисов къде го виждаме, къде ни е премиерът? Премиерът последните 6 месеца се върти в полето на сечението на функциите президент и външен министър. Ред международни совалки, какъв ни е резултатът? И с каква цел го правим и каква ни е визията? Защото ако нямаме ясната цел, всичките действия могат да бъдат много добри, прекалено добри, но ние нямаме аршин, с който да мерим доколко е успешно това нещо като действия, като проявления.
Водещ: Кое беше събитието на 2017 г. според вас?
Мустафа Карадайъ: Според нас като ДПС мисля, че събитието на годината са изборите в Европа и изборът на Европа. Изборите. Говоря, Германия, Австрия, Франция, Холандия, включително и Чехия, включително и България. И изборът на Европа. Европа и преди изборите и непосредствено след изборите с еднаква яснота казва не на национализмите и популизмите във властта. Ние в България трябва да се определим, самите ние да се определим доколко искаме да сме европейци, доколко споделяме европейските ценности, доколко вървим по общ път с държавите членки на ЕС и с ЕС като цяло. Ние смитаме, че това е отстъпление от европейските ценности, виждаме в действие как ерозира демокрацията в нашата страна, а заедно с това нещо виждаме как ерозира държавността в нашата родина. Какъв е сигналът за бъдещите поколения?
Водещ: Говорихте за ролята на парламента. По злободневния въпрос с мораториума върху плащанията на нови лекарства от НЗОК, днес премиерът и здравният министър, когото включвахме, предложиха, т.е. обявиха решение, според което не в бюджета на НЗОК ще се взимат пари за тези лекарства, а от фонд към МЗ с комисия там…
Мустафа Карадайъ: Хайде да погледнем този въпрос от принципна гл.т., в детайлите не искам да влизам.
Водещ: Вие одобрявате ли такъв тип решение?
Мустафа Карадайъ: От принципна гл.т. да говорим. Какво направихме ние в България, която все още е парламентарна република, не е станала премиерска република, доколкото аз знам, но усещането в обществото е такова. В България конкретният пример. НС гласува веднъж по един начин, независимо какви са предложенията на опозицията, какви са критиките, дали са съдържателни или не са съдържателни. Идва вето от президента. НС повторно гласува. И в един момент дайте сега да намерим други техники с внушението на премиерската република. Но България е парламентарна република. Впрочем същото се получи и с манастира „Св. Георги“ в Атон, същото се получи със „Св. Александър Невски“ катедралата. Какъв е проблемът НС в една парламентарна република да вземе своите решения и както е изписано по Конституцията изпълнителната власт да изпълнява решенията, взети от НС. При нас общо взето пирамидата виждаме, че е обърната, и това е усещането и в обществото.
Водещ: Говорите за правовия ред, но защо ДПС подкрепя отпадането на давността за престъпления, извършени в приватизацията, при положение че става дума за една стройна, градена хилядолетия даже система от давности, и сега можем да се озовем в положението за един документ, свързан с приватизацията да няма давност и след години да лежиш в затвора, а за убийство, убийците да не лежат в затвора, защото е изтекла давността.
Мустафа Карадайъ: Тук формулата, по която задавате въпроса, мисля, че не е точна. Отпадането на давността не означава, че без да приемаме едни правила и закони и на база днешни закони да разглеждаме един процес. Напротив, точно обратното. Тъй като общественият интерес е много голям, много голям, огромен бих казал, към този процес, ние искаме да имаме една яснота в публиката. Самият аз съм бил част от изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол от нейното създаване почти до нейното закриване. Така че тази давност отпада и за мен.
Водещ: Тя не отпада, в правото не може да отпадне изтекла давност.
Мустафа Карадайъ: Изтеклата давност за сделките не говорим. Говорим за…
Водещ: Говорим за престъпления, за вас е изтекла вече давността. Има решение на Конституционния съд по тоя въпрос. Няма, не могат да ви гонят.
Мустафа Карадайъ: Е, точно това е предложението, защото това е конституционният ред и режим в момента. Така че оттук, от тази гл.т., тъй като има много коментари, много внушения по тази тема, нашата идея е била ясна и категорична – да има публичност, защото ние нямаме притеснения.
Водещ: Добре де, една мутра, ако е убил някой 95-а година, няма да лежи в затвора, но ако някой е разписал нещо, ще лежи. Това редно ли е?
Мустафа Карадайъ: Но ние нямаме притеснения в това отношение и затова ние участваме в този процес. Нещо повече, ние сме го предложили без да сме водили разговори с другите политически сили. Предложили сме го, подписката я има, ако решат да се включат. Нашите подписи не са достатъчни, да заповядат. Ние нямаме угризения на съвестта. Но само обърнете внимание. Тази ревизия, тази проверка и тази публичност ще се извършва с действащото законодателство към онзи момент, когато са се сключвали сделките. Така че никакъв не е проблемът. Въпросът е общественият интерес да бъде задоволен, от една страна, от друга страна, никой да не го ползва като инструмент за манипулация и внушения.
Водещ: Да обаче Братя Галеви след 5 години ще могат да се върнат в България без да лежат в затвора, защото имат 10 години давност за тяхното наказание, за изтърпяването му. Има ли логика в това – за едни престъпления, свързани в края на краищата с документи, с кражби, а примерно, за убийство или за вече осъдени хора да си остане давността и те да се отървават?
Мустафа Карадайъ: Конкретно престъпление към конкретните извършители, което вие сочите като пример. Но другото, което е един процес, смяна на системата, държавната система на управление. Преходът от авторитаризъм към демокрация. Приватизацията безспорно е един нужен елемент, трябваше да се случи. Тъй като ред хора го използват за внушения, ние искаме истината да излезе в публичното пространство и публичният интерес да бъде задоволен. Истината винаги е по-силна.
Водещ: Каква грешка направихте през 2017 г., г-н Карадайъ?
Мустафа Карадайъ: Сигурно в личен план имам доста грешки...
Водещ: Не, не. Такива признания към близките ви не търсим. Някаква политическа грешка имате ли?
Мустафа Карадайъ: В партиен план също мисля, че имам грешки. Но според мен най-голямата грешка е, че малко, може би наивно, си вярвах, че ГЕРБ имат ценности и следват определени ценности. Това ми е най-голямата грешка, че повярвах.
Водещ: Какво ново научихте от някоя книга, която сте член през 2017 г.? Имате ли време за книги, г-н Карадайъ? Четете ли?
Мустафа Карадайъ: Да, чета понякога.
Водещ: Кажете една книга, от която научихте нещо през тази година.
Мустафа Карадайъ: Може би книжката, която последно я чета.
Водещ: Какво четете сега?
Мустафа Карадайъ: Има една книжка, написана от един от съветниците на Хилари Клинтън – Алек Рос – „Индустрията на бъдещето”. Много е интересна книгата, може би си заслужава вниманието. А си спомням, само преди 20 години, първият път, като ми дадоха дипломна работа в университета, беше да направя интернет страница. Всичко се правеше на DOS тогава. Нали си представяте колко беше сложно да се направи интернет страница по онова време, 1995-96 г. Ние само след 20 години станахме толкова зависими от интернет, че едва ли не, метафорично ако се изразя, без интернет не можем да дишаме. Книжката се казва „Индустриите на бъдещето”, там се разглеждат, в различните глави, настъплението на роботите. Знаете, иновациите и технологиите се развиват в момента, много са успешни в Япония, в Германия, в САЩ най-вече. Китай безспорно в масовото производство на роботите е лидер, но в иновациите може би е лидер Япония. Също така там се разглежда и бъдещето на машината, наречена човек – изкуственият интелект се развива много бързо. Аз може би и от професионален гъдел, но и от политически, защото политиците би трябвало да са визионери, би трябвало да са една крачка напред, би трябвало да виждат в бъдещето. И това, което се развива, би трябвало да сме в час. Включително и кодификацията на парите, на пазарите. Виждаме, че доверието в киберпространството расте. Безспорно там и престъпленията вървят. От тази гледна точка, мисля, че знаете, аз участвах в един форум за разузнаване и сигурност, и киберпрестъпленията и киберзащитите са една от основните теми. Много е интересна книгата. Сега в момента съм в главата „Данните – като суровините на информационната епоха”. Защото различните епохи имат различни суровини, но бързината, с която работят компютрите, размерът на компютрите позволяват обработката на големи бази данни, много бърза обработка, с много по-малко човешки ресурс. От тази гледна точка в момента данните стават една от основните суровини на днешната ни епоха.
Водещ: Значи вие сте верният човек за въпроса, който задавам на всички по повод 25-те години на Дарик радио. Какъв си се представяте след 25 години? Къде си се представяте?
Мустафа Карадайъ: Взимайки повод от това, което говорихме допреди малко, представям си се в България. В България. Не на Марс, но може да има и хора на Марс след 25 години, технологиите много бързо се развиват. Но физически, независимо, че човек ще бъде в България, ние ще бъдем граждани на света. Разчитам и вярвам, че след 25 години ще живеем в една много по-добра среда, в едно много по-добро общество. Защото днешната епоха, ако има един вакуум, това е липсата на политическата парадигма, политическата посока, която да следва активното гражданско общество, активният гражданин и гражданското общество. Ние и в България, а и не само в България, и в ЕС, ние трябва да обърнем внимание да промените в реализацията и отстояването на демокрацията. Ние трябва да включим активните граждани и гражданското общество във взимането и формирането на решенията, защото технологиите днес го позволяват. Но нещо повече – не само активните граждани и гражданското общество да участват при формирането и взимането на решения, но активните граждани и гражданското общество би трябвало да са активните съучастници в реализирането на взетите решения.
Водещ: Коя ще бъде думата на 2018 г.?
Мустафа Карадайъ: Промяна. Обаче този път промяната не в отрицателния му вариант, а в положителния му вариант.
Водещ: Мустафа Карадайъ, председател на Движението за права и свободи, в „Годината” на Дарик радио.

 

Искра Михайлова:За мен думата за 2017 г., за цялата година, е динамика. Това е годината, в която много неща се промениха, в която се появиха тенденции, които ще се отразят върху всички нас и върху България през идващите години.

Водещ:Г-жо Михайлова, най-важното от общите действия през 2017 г. на българските евродепутати?
Искра Михайлова:Първо трябва да кажа, че ако подреждаме по важност, аз заявявам, че подкрепям всеки един от колегите. Всичко, което те казаха, е много важно и е резултат на съвместната ни работа. Това е факт, и то се чувства дори в пленарната зала в Брюксел. По време на последния дебат ние бяхме единни като представители на България, а не като представители на отделните политически фракции. Което е според мен много важно като послание. Но аз ще посоча още нещо много важно. Ние всички заедно успяхме да издигнем ролята на съдбата на политиката за сближаване на ЕС като приоритети на Българското председателство. До голяма степен това, че в Българското председателство за първи път след една доста голяма пауза на председателствата на Европейския съвет се издига политиката на сближаване, т.е. възможността да бъдат подкрепяни отделните страни от структурните фондове на ЕС, за да се изравни качеството на живот в отделните страни, ние, поставяйки този въпрос, всички заедно – и по време на отделни дебати, и като позиция на българската делегация в ЕП, направихме така, че това да е част от приоритетите на Българското председателство.
Водещ:Като отваряте тази тема, кой да плати тези пари, които ще бъдат за сближаването на страните, които са по-изостанали, когато Великобритания напусне съюза? По-богатите страни да направят по-големи вноски или напротив, те ще успеят да се наложат да се намалят парите, които се харчат точно за по-бедни страни като България?
Искра Михайлова:Нека да кажем така. Всички ние сме хора реалисти, можем да смятаме елементарно на нивото на аритметиката, защото липсата на вноската на Великобритания е на нивото на аритметиката.
Водещ:Колко милиарда беше тя?
Искра Михайлова:Не е сложна, това са около 12 млрд. годишно.
Водещ:България за целия период взима повече.
Искра Михайлова:Малко повече, като се включи и селскостопанската политика малко повече.
Водещ:За целия 7-годишен период България взима толкова, колкото Великобритания плаща за една.
Искра Михайлова:Но нека да бъдем ясни. Простата аритметика не е методът, който се използва при определянето на политиките на ЕС. Простата аритметика би означавала: с толкова пари имаме по-малко, с толкова пари отрязваме разходите, т.е. преразпределението. Тук обаче се добавят други неща, други предизвикателства. Добавя се необходимостта от защита на външните граници на ЕС и гарантиране на сигурността на европейските граждани. Необходимо ли е това? Да. След всички събития, които, за съжаление, се случиха в поредица от европейски градове – Франция, Лондон, Брюксел – терористични акции и атентати, при които загиват хора. Необходимо ли е да инвестира ЕС в сигурността на гражданите? Безспорно да. необходимо ми е да се инвестира извън границите на ЕС, за да се намали миграционната вълна, за да се създадат работни места в Африка, примерно? Безспорно да. Ние не можем да приемем в границите на Европа всички жители на Африка, които имат проблеми, защото няма от какво да живеят, защото няма инвестиции в Африка. Може ли да инвестира ЕС? Може да инвестира. Необходимо ли е за мигрантите да се отделят пари? Необходимо е. Те са вече на територията на Европа, трябва да учат език, трябва да започнат да работят, трябва да се интегрират. И на фона на това преразпределението на средствата е доста по-сложна формула. Не е просто намаляване и отрязване.

Водещ:Защо, г-жо Михайлова, либералите не може да убедите Холандия, Нидерландия, България да стане член на Шенген?
Искра Михайлова:Ще ви кажа първо, че ние много сериозно ги убеждаваме. Само за последните месеци председателят на ДПС се е срещал с г-н Руте мисля, че 3 пъти. И трите пъти е ставало дума за Шенген. И трите пъти е ставало дума за това, че България е изпълнила абсолютно всички условия и ние очакваме разбиране. Но тук ще се присъединя към г-н Станишев и ще кажа, необходима е ежедневна, ежеминутна дипломация и свързване на темите и проблемите. Ние като че ли решаваме, че ще подкрепим нещо, което е решение на ЕС, но си го решаваме ей тъй на, защото си подкрепяме. И в нито един момент българското правителство не казва подкрепяме, но искаме в замяна. Или отказваме да подкрепим. Ще дам пример, част от работата на Комисията по регионално развитие. Помощ за Гърция. Целенасочена помощ за Гърция да излезе от кризата, кофинансиране до 100% от европейските структурни фондове. Никоя друга страна не го получава. България каза не, ние сме против. И нищо, всички ни заобиколиха, решението се взе и ние по никакъв начин не се възползвахме от възможността нашият глас да бъде оценен и да получим нещо в замяна. ЕС работи на принципа на интереса на всички страни, които участват в него. Те трябва да намерят своето място. Това изисква непрекъсната работа и непрекъсната дипломация, официална, неофициална, но непрекъсната работа във всеки един въпрос. Ние разглеждаме Шенген като отделна тема. Не, не е отделна тема. Шенген е част от дневния ред на участието на България в Европейския съюз. И това трябва да се чува навсякъде и непрекъснато. Така както ние либералите непрекъснато обясняваме на осемте либерални премиера в Европа, че за нас Шенген е важен.

Водещ:Най-важното за българското европредседателство, г-жо Михайлова?
Искра Михайлова:Бих го дефинирала в една дума – самочувствие. Ние поемаме европредседателството за първи път като страна член на ЕС в много тежък момент. В момента, в който ще има много промени. В края на българското европредседателство ще бъде предложен проектът за многогодишната финансова рамка на целия ЕС. Имаме две възможности – да замълчим скромно, защото за първи път председателстваме, защото не ни е на нас работата да разпределяме парите на Еврзоната, защото по много причини. Но имаме друга възможност: със самочувствие да се заемем с дебата и по такъв начин да трасираме бъдещето на Европа.

Водещ:Книгата на Искра Михайлова?
Искра Михайлова:Книгата за 2017 г. е една много стара книга, препрочитам я за пореден път „Златната клонка“ на Джон Фрейзър.

Ако управляващото мнозинство наистина е решило да даде кредит на доверие на министъра на здравеопазването, ще се окаже, че този кредит ще бъде много бързо изчерпан. Премиерът призова да преразгледат своето решение. Инстинктът на премиера не го лъже, каза д-р Джафер.

„Има медикамент за белодробна фиброза, който се плаща в 20 от страните. Това е конкретен случай за ревизиране на решението. Друг е въпросът какво се случва в здравната система въобще“, посочи тя.

Това, че хора с лични истории се включиха в този дебат, беше изненада за голяма част от нас. Това е нещо, което не се случва много често. С тези емоционални моменти колегите се помъчиха да допълнят рационалното, защото то не беше достатъчно. Дебатите за мораториума бяха водени многократно. Мнозинството остана непреклонно и не посегна на този мораториум. Грешно решение, защото няма да бъде решен нито един проблем на здравната система.

"Има други непопулярни стъпки, които трябва да се предприемат и те са болезнени. Но за това трябва да се търси надпартиен консенсус. Трябва да се предприемат две много важни стъпки – демонополизация на Здравната каса и електронно здравеопазване", заяви д-р Джафер.

Недопускането на България и Румъния в Шенгенското пространство е нарушение на европейското право. Вече 6 години напомняме, че сме изпълнили  критериите за членство, заяви евродепутатът и ръководител на делегацията на ДПС в Европарламента – Филиз Хюсменова. Речта й прозвуча в дебата в Европейския парламент относно приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген.

Хюсменова подчерта, че аргументите „против” са само политически и затова следва да се отговори на тях с политически контрааргументи.  Парадоксално е, аргументът „против” да е, че двете страни са под мониторинг и не установяват законност, а отговорът да е същия – нарушение на правовия ред, заяви Хюсменова. Тя нарече парадокс факта, че 3264 км граници на Съюза се охраняват без претенции към България и Румъния, а им се отказва достъп до Шенген.

Според нея е парадокс да се търсят съмишленици за бъдещето, а да се прилага друг стандарт към България, която е лоялен партньор, с много добра бюджетна дисциплина, с трайна посока към силна интеграция.  Филиз Хюсменова завърши изказването си с думите: „Парадоксално е, че въпреки отхвърлянето, българските граждани са сред най - големите привърженици на Съюза, но е и вяра, че политическите аргументи ще отстъпят!”