Европейски отбранителен съюз в рамките на НАТО ще подобри защитата и сигурността на територията на ЕС. За целта е необходимо страните в Съюза да заделят поне 2% от Брутния си вътрешен продукт за отбрана. Таковавиждане представи евродепутатът от Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) Неджми Алипри разглеждане на становище на Комисията по бюджети на Европейския парламент до Комисията по външна политика по изграждането на Европейски отбранителен съюз.Докладчикът от АЛДЕ бе именно българският евродепутат.

„Държавите-членки на ЕС изразходват 1.4% от общия си Брутен вътрешен продукт (БВП) за отбранителни цели, или около 200 млрд. евро годишно, но резултатите не са впечатляващи. Тези разходи са недостатъчни и разпределението на ресурсите не е задоволително. Липсата на Европейски отбранителни способности ограничава възможностите на Съюза да поддържа стабилност извън своите границите. Решение на проблемите е по-тясното сътрудничество между държавите-членки с цел интегриране на отбранителните им способности.

Тенденцията за намаляване на бюджетите за отбрана в рамките на Съюза следва да бъде променена. За да бъдат поддържани боеспособни въоръжени сили при съществуващата среда за сигурност, държавите-членки трябва да заделят не по-малко от 2% от БВП. По този начин би се осигурил достатъчен ресурс, както за личния състав, така и за текуща издръжка, което е предпоставка за провеждането на пълноценна бойна подготовка”, аргументира се Неджми Али.

Според него, годишните разходи за ново въоръжение и техника, както и разходите за научни изследвания и развитие, не трябва да бъдат по-малко от 20% от общия размер на разходите за отбрана. Отговорностите и бюджета на Европейската агенция за отбрана трябва да бъдат заложени по съответния начин.

По думите му, ефективното използване на средствата и по-балансираното разпределение на разходите и отговорностите при изграждане на необходимите способности е от жизненоважно значение за създаването и поддържането на отбранителната мощ.

„Много важно условие е поддържането на стабилна Отбранителна промишленост в рамките на Европейския съюз. Една по-добре интегрирана, устойчива, иновативна и конкурентоспособна Европейска отбранителна технологична и индустриална база ще допринесе и за създаването на работни места, растеж и иновации в ЕС.

Създаването на Европейски отбранителен съюз, в рамките на НАТО като крайъгълен камък на европейската архитектура за сигурност, ще даде възможност да се подобри защитата на територията на ЕС. Една такава структура би осигурила възможност на Съюза да действа автономно, при необходимост от провеждане на операции в чужбина с цел стабилизиране на зоните в близко съседство”, посочи българският евродепутат.

Европейски отбранителен съюз в рамките на НАТО ще подобри защитата и сигурността на територията на ЕС. За целта е необходимо страните в Съюза да заделят поне 2% от Брутния си вътрешен продукт за отбрана. Таковавиждане представи евродепутатът от Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) Неджми Алипри разглеждане на становище на Комисията по бюджети на Европейския парламент до Комисията по външна политика по изграждането на Европейски отбранителен съюз.Докладчикът от АЛДЕ бе именно българският евродепутат.

„Държавите-членки на ЕС изразходват 1.4% от общия си Брутен вътрешен продукт (БВП) за отбранителни цели, или около 200 млрд. евро годишно, но резултатите не са впечатляващи. Тези разходи са недостатъчни и разпределението на ресурсите не е задоволително. Липсата на Европейски отбранителни способности ограничава възможностите на Съюза да поддържа стабилност извън своите границите. Решение на проблемите е по-тясното сътрудничество между държавите-членки с цел интегриране на отбранителните им способности.

Тенденцията за намаляване на бюджетите за отбрана в рамките на Съюза следва да бъде променена. За да бъдат поддържани боеспособни въоръжени сили при съществуващата среда за сигурност, държавите-членки трябва да заделят не по-малко от 2% от БВП. По този начин би се осигурил достатъчен ресурс, както за личния състав, така и за текуща издръжка, което е предпоставка за провеждането на пълноценна бойна подготовка”, аргументира се Неджми Али.

Според него, годишните разходи за ново въоръжение и техника, както и разходите за научни изследвания и развитие, не трябва да бъдат по-малко от 20% от общия размер на разходите за отбрана. Отговорностите и бюджета на Европейската агенция за отбрана трябва да бъдат заложени по съответния начин.

По думите му, ефективното използване на средствата и по-балансираното разпределение на разходите и отговорностите при изграждане на необходимите способности е от жизненоважно значение за създаването и поддържането на отбранителната мощ.

„Много важно условие е поддържането на стабилна Отбранителна промишленост в рамките на Европейския съюз. Една по-добре интегрирана, устойчива, иновативна и конкурентоспособна Европейска отбранителна технологична и индустриална база ще допринесе и за създаването на работни места, растеж и иновации в ЕС.

Създаването на Европейски отбранителен съюз, в рамките на НАТО като крайъгълен камък на европейската архитектура за сигурност, ще даде възможност да се подобри защитата на територията на ЕС. Една такава структура би осигурила възможност на Съюза да действа автономно, при необходимост от провеждане на операции в чужбина с цел стабилизиране на зоните в близко съседство”, посочи българският евродепутат.

Европейски отбранителен съюз в рамките на НАТО ще подобри защитата и сигурността на територията на ЕС. За целта е необходимо страните в Съюза да заделят поне 2% от Брутния си вътрешен продукт за отбрана. Таковавиждане представи евродепутатът от Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) Неджми Алипри разглеждане на становище на Комисията по бюджети на Европейския парламент до Комисията по външна политика по изграждането на Европейски отбранителен съюз.Докладчикът от АЛДЕ бе именно българският евродепутат.

„Държавите-членки на ЕС изразходват 1.4% от общия си Брутен вътрешен продукт (БВП) за отбранителни цели, или около 200 млрд. евро годишно, но резултатите не са впечатляващи. Тези разходи са недостатъчни и разпределението на ресурсите не е задоволително. Липсата на Европейски отбранителни способности ограничава възможностите на Съюза да поддържа стабилност извън своите границите. Решение на проблемите е по-тясното сътрудничество между държавите-членки с цел интегриране на отбранителните им способности.

Тенденцията за намаляване на бюджетите за отбрана в рамките на Съюза следва да бъде променена. За да бъдат поддържани боеспособни въоръжени сили при съществуващата среда за сигурност, държавите-членки трябва да заделят не по-малко от 2% от БВП. По този начин би се осигурил достатъчен ресурс, както за личния състав, така и за текуща издръжка, което е предпоставка за провеждането на пълноценна бойна подготовка”, аргументира се Неджми Али.

Според него, годишните разходи за ново въоръжение и техника, както и разходите за научни изследвания и развитие, не трябва да бъдат по-малко от 20% от общия размер на разходите за отбрана. Отговорностите и бюджета на Европейската агенция за отбрана трябва да бъдат заложени по съответния начин.

По думите му, ефективното използване на средствата и по-балансираното разпределение на разходите и отговорностите при изграждане на необходимите способности е от жизненоважно значение за създаването и поддържането на отбранителната мощ.

„Много важно условие е поддържането на стабилна Отбранителна промишленост в рамките на Европейския съюз. Една по-добре интегрирана, устойчива, иновативна и конкурентоспособна Европейска отбранителна технологична и индустриална база ще допринесе и за създаването на работни места, растеж и иновации в ЕС.

Създаването на Европейски отбранителен съюз, в рамките на НАТО като крайъгълен камък на европейската архитектура за сигурност, ще даде възможност да се подобри защитата на територията на ЕС. Една такава структура би осигурила възможност на Съюза да действа автономно, при необходимост от провеждане на операции в чужбина с цел стабилизиране на зоните в близко съседство”, посочи българският евродепутат.

Еврдепутатът от Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) Неджми Али взе участие в дискусията за изпълнението на бюджета на ЕС към края на месец август. Той се включи в качеството си на член на Комисията по бюджети в Европарламента и докладчик от АЛДЕ по Бюджет 2016 г. В междуинституционалната среща за оценката на разплащанията в рамките на изпълнението на Бюджет 2016 участваха представители на основните институции, ангажирани с управлението и контрола на бюджетните средства - Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия.

Европейската комисия беше представена от заместник-председателя и комисар по бюджет и човешки ресурси Кристалина Георгиева. Тя изнесе детайлна информация за изпълнението на бюджета на ЕС към края на месец август. Това изпълнение беше представено в сравнение със същия период на 2015 г., както и в сравнение с прогнозата за 2016 г. Комисар Георгиева постави специално ударение върху програмите, в които се забелязват значителни отклонения от предишния период или от прогнозата за настоящата година. Беше представена и обобщената прогноза на държавите-членки на ЕС в изпълнение на функция „Икономическо, социално и териториално сближаване“. Анализирано беше и състоянието на натрупаните неразплатени суми за първото полугодие на 2016 г.

Поднесената информация предизвика оживена дискусия в залата, бяха направени редица констатации и зададени уточняващи въпроси към комисар Георгиева, на които тя отговори изчерпателно.

„Като основен извод по изпълнението на Бюджет 2016 може да се каже, че въпреки изоставането в сравнение с 2015 г., то е малко по-добро от предвижданията за настоящата година, общият обем на неразплатените суми продължава да намалява в съответствие с плана и рязко са се свили лихвените плащания”, посочи след дискусията евродепутатът Неджми Али.

Въпрос от Салиха Емин относно реконструкция и рехабилитация на републикански път ІІІ - 8563 Кобиляне - Сполука.

Въпрос от Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов относно проблеми при практическото приложение на текстовете от Закона за развитието на академичния състав в Република България в сектор здравеопазване.

Питане от Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов относно проблеми при приложение на Наредба № 1 от 22.01.2015 г. на Министерство на здравеопазването за придобиване на специалност в системата на здравеопазването

“Опитът за преврат на 15-ти юли в Турция трябва да бъде осъден безапелационно и е редно да покажем нашата солидарност и подкрепа към демократичните институции на Република Турция и турския народ“, тези думи на евродепутата Неджми Али и анализът му бяха подкрепени единодушно от членовете на Групата за приятелство с Турция в Европейския парламент.

Извънредна среща на Групата бе проведена на 31 август в Брюксел. Поводът за това извънредно свикано заседание бе да се направи равносметка на последствията от опита за военен преврат в Турция на 15 юли, както и да се оцени реакцията на европейските лидери в дните последвали събитието.

„Този труден момент би могъл да се окачестви като тест за демокрацията в Турция. Искрено се надявам, че политическото единство, проявено след опита за преврат, ще доведе до укрепване на демократичния процес чрез засилване на разделението на властите“, подчерта представителят на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ). Неджми Али посочи още, че в тази трудна ситуация Турция има нужда от подкрепата на своите европейски партньори.

„Ние като членове на групата за приятелство с Турция трябва да покажем солидарност и съпричастие, да подкрепим турския народ, който застана по еднозначен начин до своето легитимно избрано правителство и президент. Необходимо е ЕС и Турция да работят ефективно заедно, за да преодолеят общите предизвикателства, сред които са миграцията, сигурността и енергетиката“, отбеляза евродепутатът и продължи: „Когато отправяме критики към Турция трябва да се има предвид, че всички политически партии, независимо дали са от управлението или опозицията, заеха единна позиция. Това беше глас в името на демокрацията, защото един режим не може да бъде сменен с военна сила в условията на демокрация. Приветствайки неотдавнашното посещение в Турция на председателя на комисията по външни работи г-н Елмар Брок и настоящия Докладчик за Доклада за напредъка на Турция г-жа Кати Пири, както и посещението на Председателя на Европейския парламент г-н Мартин Шулц, силно препоръчваме на лидерите на ЕС, на Европейската служба за външна дейност, така и на служителите на Европейската комисия да посетят Турция при първа възможност, за да  бъдат обсъдени всички висящи въпроси на които няма отговор в ЕС и да бъдат осъзнати въздействието и последиците от опита за военен преврат в Турция.” 

Другото за което призова Неджми Али е “воденето на конструктивен диалог с партньорите ни от Турция”.

Също така апелира във възможно най-кратки срокове да се състои заседание на Съвместната парламентарна делегация ЕС-Турция, изтъквайки като акцент нейното реално функциониране с цел да се даде възможност за един открит диалог.

В края на заседанието на Групата за приятелство с Турция бе взето решението да се подготви писмо-становище с позицията на Групата, което да бъде адресирано от една страна до Президента на Република Турция, до Премиера на Република Турция, Министъра по външни работи на Република Турция, Министъра по Европейски въпроси на Република Турция, до Председателя на турския Парламент и на Посланика на Република Турция, и от друга страна до Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, Председателя на Европейската комисия- Жан Клод Юнкер, Председателя на Европейския съвет- Доналд Туск, Председателят на Европейския парламент- Мартин Шулц и Комисаря по европейска политика  за съседство и преговори за разширяване- Йоханес Хан.