Тема: Брекзит и българският път към еврото
Гост: Петър Чобанов, депутат от ДПС
Водещ: Започваме с Петър Чобанов, бивш министър на финансите, депутат от ДПС. Вчера започнахме този разговор с Милен Велчев, вашия колега, който също е бивш министър на финансите. Обаче вас да ви попитам нещо, което забравих да го попитам Милен Велчев вчера. Ако сега вие бяхте министър на финансите, щяхте ли да бъдете много притеснен от перспективата Великобритания да излезе от нашия ЕС?
Петър Чобанов: Ами щях да съм притеснен до голяма степен, тъй като Великобритания беше една от страните в ЕС, които имаха много ясно мнение по отношение на регулациите върху бизнеса. Тя се противопоставяше в по-голяма степен, в голяма част от действията си на подобни регулации и като цяло на европейски регулации, в които трудно можем да намерим смисъл. Предполагам, че анонсът на предаването е свързан с подобна европейска регулация. Можем да посочим и други.
Водещ: Със сигурност е от подобна европейска регулация.
Петър Чобанов: Т.е. това, което губи ЕС освен голямата икономика на Великобритания, губи и страна, която е защитник на бизнеса и се противопоставя на тези регулации и на прекалената централизация на решенията, което включва по-голямо регулиране. Т.е. от тази гл.т. бих бил притеснен. Бих бил притеснен разбира се и как ще реагира ЕС и в каква посока ще поеме – т.е. дали в посоката на още по-големи регулации или напротив, тази посока, която и според нас в ДПС и според мен трябва да се поеме, а именно политическата интеграция си е политическа интеграция, тя трябва да се задълбочава, но трябва да търсим по-голяма конкурентност в ЕС, т.е. по-голяма конкуренция, трябва да търсим по-малко регулации върху бизнеса, трябва да търсим едни по-дълбоки административни реформи. Това, което ми липсва в момента все още от публичната дискусия е позицията на българското правителство по това какво става сред Брекзита и какви национални интереси по какъв начин отстояваме, тъй като знаем, че там има голям брой български граждани, които работят, има голям брой студенти, Великобритания е важен инвеститор. Т.е. по всички тези въпроси на нас ни е необходима подобна позиция да бъде дебатирана в обществото, да се обединим около нея и да знаем в предстоящите разговори за бъдещето на ЕС точно какво търсим.
Водещ: Да, тя тази позиция така или иначе в крайна сметка ще бъде избистрена и крайната цел е ЕС да я има, за да я отстоява при преговорите с Великобритания. Но стрували ви се на вас, че все пак има и втори изход извън Брекзита? Възможно ли е една алтернатива такава, която да забавя, забавя излизането на Великобритания, снощи я коментирахме, и в крайна сметка да се окаже така, че хем излиза Великобритания, хем си остава в ЕС. Примерно, нещо като Норвегия или от този тип държави, които имат взаимоотношения с ЕС?
Петър Чобанов: Това, разбира се, също е въпрос на преговори, но към момента важни фигури в ЕС като председателя на ЕК Юнкер казва, че колкото по-бързо излезе Великобритания, толкова по-добре, за което той почва да получава и критики. Но важен е сигналът, който беше даден от хората, които там гласуваха във Великобритания за излизане от ЕС. А именно, че те се притесняват от развитието на ситуацията в ЕС и не могат да си представят, че ще продължават да се притесняват на все нови и нови регулации, които да ги лишават от някаква автономност при вземането на важни икономически решения. Това е една от причините и според мен за възникването на много популистки движения в цяла Европа. Можем да дадем примери почти във всяка голяма страна от наличието на подобни движения и до голяма степен да не е ясен изходът от подобни референдуми и в други страни. Т.е. това, което трябва да се направи...
Водещ: Ако ги има тези референдуми.
Петър Чобанов: Ако ги има тези референдуми. Това, което трябва да се направи е наистина да се даде бърз отговор за това как ще изглежда ЕС, как страните виждат подобряването на ситуацията, и то в посоката наистина да се даде повече възможност икономиката на ЕС да се развива и да заеме своето полагащо се място в световната икономика, т.е. да се превърне в икономически лидер, какъвто в момента не е и е твърде далеч от това понятие.
Водещ: Тъй като споменахте Юнкер преди малко, защо европейските лидери, имам предвид тези главно от Брюксел и ЕК, ЕС, реагираха като нещастна изоставена съпруга по-скоро, не реагираха далновидно политически, когато разбраха резултатите от референдума във Великобритания, не ви ли се струва така?
Петър Чобанов: Това беше негативен сигнал и за политиката, която се води по принцип на европейско ниво, и затова реагираха по този начин, като леко обидени, като изненадани от развитието на ситуацията. И като цяло реакцията, трябват не толкова думи, колкото дела, т.е. вече да се седне и да се говори конкретно и по същество. Вярно е, че Великобритания първо трябва да натисне бутона, т.е. да задейства прословутия член в договора, който позволява излизане, но това не е толкова важно. Важното е оттук нататък без Великобритания и оттук нататък ЕС като цяло как ще изглежда и към какво се стреми.
Водещ: Вчера говорихме и даже имахме една анкета дали трябва много бързо България да премине от лев към евро, между другото повечето от нашите зрители са скептично настроени, има някои, които одобряват подобна стъпка, аз ще прочета от Фейсбук имаме около 40 коментари във връзка с тази анкета. Дияна Иванова казва: защо по-напредналите „Великобритания, Дания, Швеция, Полша, Унгария”, та дори Румъния не го въвеждат? Мария Аршинкова: „Когато в Гърция въведоха еврото, цените на всички стоки се вдигнаха.” Един наш зрител, койото се нарича „Дъб Шайга”: „Да се направи референдум за въвеждането на еврото”, казва той. „Глас народен, глас божий – само това остава.” Жан Василев: „Черногорците приеха еврото без да са в ЕС и не съжаляват” – казва той. Интересни коментари. Вашето мнение обаче ми е интересно, дали ние трябва действително да изчакаме колкото е възможно повече, както твърди премиерът, или има може би някакъв друг път, трети за едно по-бързо, бърза смяна на лева с еврото?
Петър Чобанов: Тази тема се завъртя в публичното пространство като цяло в Европа, благодарение на медийна публикация. До момента нямаме сериозно предложение по този въпрос. Винаги дяволът е в детайлите и от финансова гл.т. за нас е важно дори да има такова предложение за бързо приемане на останалите страни, които са извън Еврозоната какво ще ни донесе то като практическа полза и с какви разходи за нас ще е свързано. Т.е. дали няма да е обвързано с условия за допълнителна интеграция в области, да кажем, като данъчното облагане, в която област ние бягаме от тази допълнителна интеграция в момента, тъй като режимът на данъчно облагане в България е благоприятен както за труда, така и за капитала на нивото на развитие, на което се намираме.
Водещ: Е то няма директиви, свързани с данъчното облагане.
Петър Чобанов: Именно, но може да се появят.
Водещ: Всички държави бягат засега...
Петър Чобанов: Бягаха основно англичаните. Основно англичаните бягаха, не толкова всички държави. Така че е възможно подобно предложение да бъде съпроводено и с условия, които трябва да изпълним. Но пък е възможно, тъй като това ще увеличи доверието като цяло в Еврозоната, и ние да поставяме условия в подобна ситуация. Т.е. докато не видим конкретно как ще изглежда подобно предложение, ние не можем да се произнесем по него абсолютно аргументирано. Като цяло, разбира се, не е лошо да приемем еврото, това е нашата крайна цел, така или иначе сме се ангажирали с това от момента, в който сме влезли в ЕС. Но това може да стане по нормалния път. За България е по-добре да приеме еврото тогава, когато сме сигурни, че Еврозоната като такава е стабилна и вече е изградила онези механизми, които позволяват да се справи с кризисни епизоди и за България като страна е извършила необходимите структурни реформи, има една гъвкава и конкурентоспособна икономика, която позволява по-голямата ѝ интеграция в тази парична зона. Като цяло на мен ми се струва, че темата за Брекзита е далеч по-важна и темата за еврото, както казах се появи като медийна публикация, и тя по-скоро отклонява вниманието от по-важната тема и от липсата на позиция като цяло както в ЕС, така и в България как ще се върви по-нататък след Брекзита.
Водещ: Преди малко преди да започне предаването гледахме тук в интернет курса евро – дола и установих, аз установих, вие може би знаехте, че доларът е доста поскъпнал в последните месеци, стигнал е почти едно евро е долар и 11 цента, което означава, че те в близко бъдеще, ако тенденцията се запази, могат до известна степен да се изравнят. Това добър показател ли е за българската икономика?
Петър Чобанов: Зависи. Това засяга българската икономика дотолкова, доколкото външната ѝ търговия, т.е. какви стоки внасяме в долари и какви изнасяме, т.е. този баланс да се направи. Като цяло, разбира се, в момента е нормално доларът да поскъпва, тъй като фундаментално САЩ стоят по-добре, отколкото ЕС. Като цяло там растежът е по-стабилен, безработицата е по-ниска. Но има и друг голям печеливш, да кажем от ситуацията и от събитията, които се развиват напоследък, и това е златото. Т.е. можем да погледнем и този индикатор. Той пък е важен от гл.т. на това, че се увеличава, когато имаме някакво геополитическо напрежение или някаква несигурност в икономиката, което се случва задължително в момента, тъй като излизането на голяма икономика като икономиката на Великобритания от ЕС неминуемо носи сътресения, увеличава несигурността на финансовите пазари и това е много важен ефект, който трябва да продължим да следим, за да не се отрази негативно върху икономическия растеж и развитието като цяло.
Водещ: Като казвате икономически растеж, онзи ден бяха обявени числа, статистика, свързани с тази година и с миналата година, които надминават до голяма степен очакванията и на журналистите, пък и на експертите. Говоря за растеж, за инфлация, за безработица, за заетост, за бюджет, за преизпълнение на бюджет, за дефицит. Предполагам, че ги проследихте тези числа, които бяха оповестени онзи ден? За какво говорят те? Този оптимизъм, който лъха от тези числа възможно ли е да се запази през цялата година пък и догодина?
Петър Чобанов: Надявам се да се запази! Трябва да видим кога тръгна България по пътя към този по-висок икономически растеж. Това беше през второто полугодие на 2013 г. Ако видим числата за последното тримесечие на 2013 г., там имаме растеж на вътрешните инвестиции от над 7%, който до момента все още не е достигнат, и растеж на БВП от 3%. Хубавото е, че през 2014 г., независимо от кризисните епизоди, мерките, които бяха предприети тогава, не позволиха растежът да падне, т.е. той финишира отново на над процент и половина, което запази тази добра посока на развитие и даде една хубава база, която разбира се беше доразвита през 2015 г. и сега ще продължи до известна степен и през 2016-та. Обаче ако видим 2015 г. какво основно предизвиква растежът, можем да направим една проста съпоставка. Ако като цяло производството и потреблението в икономиката, БВП нараства с 2.7 млрд., с 2.2 млрд. нарастват правителствените разходи. Т.е. те дават много голяма степен, 80% от този допълнителен прираст. Т.е. по-щедрото харчене от страна на правителството, можем да кажем, че до голяма степен съответства и на по-високото производство и потребление в самата икономика. Основна част обаче от това са и европейските фондове и това е основната слабост към момента и риск, към който трябва да насочим нашето внимание. Т.е. ако твърдим, тъй като миналата година беше последна за предния програмен период, беше нормално да се доусвоят европейски фондове, но ако погледнем новия програмен период, усвояването е все още 2% и там изоставаме все още като развитие. Т.е. ако тази тенденция не се пречупи бързо и не съумеем съпоставимо количество еврофондове да усвоим тази година, това може да се отрази негативно на растежа и е един от рисковете, който внимателно трябва да се следи.
Водещ: Т.е. вие се съгласявате с факта, че България в момента се намира в една относително стабилна икономическа ситуация. Това означава ли, че трябва да се търсят изход в някакви предсрочни парламентарни избори, нещо, за което говори опозицията? Вашата партия, на която вие не сте член, но въпреки това работите като, нали гражданска квота сте от ДПС?
Петър Чобанов: Да.
Водещ: На каква позиция е ДПС, трябва ли да се върви след президентските към неминуеми предсрочни избори или трябва да изчакаме, за да видим как се развива държавата и да преценим чак тогава?
Петър Чобанов: Позицията на ДПС е ясна и тя е за участие на системни партии във властта. Тъй като предизвикателствата, които предстоят и след Брекзита, несигурността, която се установява на международните пазари много лесно може да се пренесе и тук и трябва да се вземат за бъдещето на България много важни решения, които е по-добре да се вземат от системните партии, отколкото от движения с друг характер.
Водещ: Добре. Имаше няколко експерта, които се изказаха във връзка с референдума, който бе проведен в рамките на БСП, за да се изберат кандидати, какъв той да бъде за президентските избори. Няколко от тях обаче казаха така: БСП не може да се представи достойно на президентските избори без ДПС. Въпреки че това твърдение предизвика негодувание сред голяма част от ръководството на БСП, вие на какво мнение сте, възможно ли е изобщо лявоцентристко мнозинство да излъчи кандидат за президент, който да спечели без ДПС?
Петър Чобанов: Това разбира се ще стане ясно в резултат на бъдещи разговори относно формирането на позиция за президентските избори. Като цяло влиянието на ДПС продължава да бъде голямо. Трябва да се осъзнае, че това е системна партия, която с експертизата си може да допринесе за по-добри политики в България и оттам нататък вече както казах, всичко е въпрос на преговори, да се седне на масата...
Водещ: И на изчисления...
Петър Чобанов: Разбира се, винаги в политиката има и изчисления.
Водещ: Но от ДПС готови ли са да седнат на една маса с всички тези от лявото и центристкото пространство, които са готови да разговарят с вас?
Петър Чобанов: Това е по-добре да бъде отнесен този въпрос към ръководството на партията. Но като цяло ДПС е отворено, както казахме, за разговори със системните партии в България, за да се формулира една по-добра визия за бъдещето на България.
Водещ: Благодаря ви!
