- Г-н Адемов, какво Ви е мнението да се преизчисляват част от пенсиите и да се увеличат само минималните? Това не създава ли недоверие в пенсионната система, като се повишават средствата само на хората с най-нисък осигурителен принос?

- Напоследък в публичното пространство се дискутират три варианта как да се променят размерите на пенсиите през следващата година. Първият от тях допуска кеш бонусът от 50 лв. да продължи през цялата 2021 година. Вторият предполага преизчисляване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст с осигурителния доход за 2015 г. (726.40 лв.) и последният поне засега коментиран вариант е осъвременяването на всички пенсии да се извърши с по-голям коефициент от законово регламентирания 1,2 за всяка година осигурителен стаж. Има и едно доста екзотично предложение - да се преизчислят само пенсии под 300 лв. Тази неопределеност и липсата на принципна яснота какво ще се случи с пенсиите създават усещане за очаквано конюнктурно предизборно решение без необходимата експертиза. Единствено и само политическо решение може да доведе до нарушаване на утвърдени правила на пенсионното осигуряване и загуба на доверие в системата. Без справедливост и достатъчно високо ниво на доверие трудно може адекватно да функционира която и да е осигурителна система. Твърди се,че съветът на коалицията ще вземе окончателното решение. Познавайки състава на този съвет, лично аз не съм убеден, че са много лицата, които правят разлика между осъвременяване, индексация и преизчисляване.

- В какъв смисъл?

- Това са различни инструменти, които дават възможност за промяна на размерите на пенсиите. За всеки един от тях има аргументи за и против. Разбирам желанието да се вдигнат пенсиите, ако може, на всички с прилична сума, но трябва да е ясно.че в тази система чудеса трудно се случват и ако се случват, цената е обикновено финансова нестабилност. Ако някой си мисли,че с предизборно увеличение на пенсии и доходи може да гарантира всенародната любов, нека да направи справка с далечните 2008-2009 г., когато пенсиите бяха увеличени с пет стъпки и въпреки това изборите бяха спечелени от друга партия. Важният въпрос е какво трябва да се направи.

- Какво трябва според вас?

- От 1 януари 2019 г. размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от които се изчислява, се умножи с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж. Този коефициент беше закован,а в предишния вариант трябваше да нараства всяка година, докато достигне 1.5. Ако искаме справедливост през осигурителен принос и адекватност между размер на пенсията и години осигурителен стаж, е необходимо да увеличим този коефициент примерно на 1.3.Този ход ще гарантира 10% увеличение и отговорно, а не мераклийско предизборно политическо поведение.

- Наближава първите осигурени жени с пенсии от двата стълба да се пенсионират, а фазата на изплащането продължава да не е решена. Вижда ли се вариант за по-справедливи пенсии за тях?

- Най-важното и очаквано решение на този въпрос има две измерения. На първо място, фазата на изплащане трябва да даде възможност за избор на пенсионни продукти - колкото поранодолкова по-добре. И на второ място, никой не трябва да бъде ощетен. Има изготвен проект и той трябва да отговори на най-важните въпроси, а именно: да ограничи намалението на индивидуалния коефициент на осигурените и във втория стълб и да се даде възможност на лицата, които са пропуснали петгодишния срок, но желаят да се прехвърлят и да получават пенсия само от Държавното обществено осигуряване, да го направят. Искам да припомня,че този срок беше удължаван няколко пъти и винаги има лица, които не са информирани! Очаквам тези промени да намерят своето решение до края на тази календарна година.

- Достатъчни ли са мерките за подкрепа на работещите родители и особено за тези, на които заради карантина ще им се наложи да стоят вкъщи, а работата им не позволява?

- От мерките, които бяха предложени за подкрепа на сектор здравеопазване, можем да бъдем доволни с уговорката, че в частта осигуряване с необходимите лични предпазни средства и екипировка имаше известно закъснение. По отношение на работещите родители мерките са свързани със запазването на заетостта и доходите на над 172 хил. работници от най-засегнатите сектори чрез мярката 60/40 и 80/20. Разбира се, винаги може да бъдат предложени и други стимули. Българското правителство избра търсенето на трудния баланс между бонуси и кредитиране. Поради характера на коронакризата очакванията са именно всички да получат държавна подкрепа, в това число и карантинираните работещи родители. Кодексът за социално осигуряване гарантира до 90 дни обезщетение при карантина плюс предложените от правителството бонуси след ползване на платен и неплатен отпуск в размери на 375 и 610 лв. за различните мерки. След старта на новата учебна година Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването трябва да обсъдят всички детайли и да предложат мерки както за стриктно спазване на противоепидемичните мерки, така и възможните финансови инструменти за подкрепа на родители, които имат нужда да останат в дома заради предписание на здравните власти.

- Допускате ли, че е възможно минималното обезщетение за безработица отново да се увеличи? Наскоро беше прието то да стане 12 лева.

- Минималното обезщетение за безработица по закон трябва да бъде 60% от среднодневния размер на минималната работна заплата или среднодневния осигурителен доход. В нарушение на закона управляващите за пореден път приеха 12 лв. с аргумента, че безработните ще бъдат демотивирани да търсят работа. Този аргумент не е особено убедителен в условия на криза, когато се очаква свиване на пазара на труда и увеличение на безработните. В хода на бюджетната процедура за следващата година се очаква нова дискусия по тази тема.

- Очакванията са заболеваемостта от COVID-19 да нарасне. Подготвени ли са българските болници за това?

- Неотдавна парламентът одобри промени в бюджета на НЗОК, с които ще бъдат отпуснати 75 милиона на болниците. Те са капка в морето, имайки предвид, че задълженията на болниците са стотици милиони. Това е така наречената надлимитна дейност за 2015 и 2016 година, отработена, проверена и призната от НЗОК. Коронакризата и възможните финансови инструменти - национални и допълващи европейски, не могат да решат съществуващите структурни и функционални проблеми на сектора. Там са необходими други подходи и политическа воля, каквато не видяхме и през този управленски мандат. Що се отнася до готовността на болниците като организация и възможности -да, болниците са в необходимата кондиция въпреки напрежението и умората на медицинския персонал. Тази криза изведе като доминиращ проблем липсата на кадри или, по друг начин казано, неравномерното им разпределение и концентрация в големите градове. В малките градове и общинските болници недокомплектът с кадри, особено за някои специалности, е ,меко казано, притеснителен.

- Какви промени според вас трябва да залегнат в бюджета на ДОО през следващата година?

- След близо месец Министерският съвет трябва да внесе в Народното събрание проекти на бюджет на ДОО за 2021 г. заедно с Държавния бюджет и този на НЗОК. По структура и характер според нас той трябва да бъде антикризисен, а не предизборен! Дефицитът или трансфера, който тази година бюджетът прави към ДОО с последните промени, е близо 5 милиарда и 500 хил. лв. Всички предложения, свързани с приходи и разходи, трябва да гарантират както по-високи нива на социална защита, така и финансова устойчивост и по-малка зависимост на системата от данъци.

(в."Телеграф"; 30.09.2020г.)

Благодаря Ви за интереса, благодаря от името на всички членове и симпатизанти, както и от името на ръководството на ДПС.

Повод за днешното изявление са декларациите, получени в централата на ДПС от нашите структури в страната и от европейската и световна либерална общност веднага след като организаторите на протестите срещу правителството изведнъж решиха, че могат да насочат протеста срещу опозиционната партия ДПС.

Трудно е да се приеме за нормална ситуацията, при която протестиращи в името на законността и демокрацията си позволяват да поругават национални символи като герба и трибагреника. Трудно е логично и разумно да се обяснят такива процеси. Те показват липса на перспектива, липса на ясна визия, липса на идеи в организаторите на протеста. Анти-ДПС кампаниите обикновено означават точно това – опит за акумулиране на енергия.

Нашите структури остро осъждат този вандализъм, който няма място в демократична България по време на мирен протест. Изразяват подкрепа за правото на мирен протест. Подчертават, че ДПС е национално отговорна партия и от създаването си ДПС неотклонно изпълнява своята мисия.

Още през ’91 г. ние от ДПС определихме приоритетите на България – НАТО и ЕС. Това днес формално е факт, но доколко гражданите, гражданското общество, политиците и управляващи, и опозиция, и протестиращи сме европейци и споделяме европейските ценности? Преди 11 години ДПС предупреди: Най-страшното е мутризацията на политиката. От 4 години ДПС последователно иска оставката на това правителство.

Днешните организатори на протеста, които до вчера бяха клакьори и клиентела на ГЕРБ, днес се сетиха и направиха голямо откритие – протест срещу властта пред централа на опозицията с поругаване на национални символи.

Призива ни за диалог за търсене на изход от политическата криза, съчетана със здравна, социална и икономическа криза, не го чуха от различните страни на барикадата. С анти-ДПС постановки идват на власт, с анти-ДПС кампания се задържат на власт и си тръгват от властта, и с анти-ДПС реторика се опитват да станат център на медийния интерес. Нереализирани политици или кандидат-политици се опитват да ползват ДПС като трамплин за властовите си амбиции. Какво се очаква от ДПС с тази провокация?!

30 години нашата мисия е да сме пазители на целостта на страната, мира и сигурността, на стабилността, на демокрацията, гарант за правата и свободите на българските граждани, за достойното място на страната ни в европейското семейство. В тази ситуация единственото разумно поведение би било диалог за намиране на решение за излизане от политическата криза. Спешни и решителни действия, с цялата отговорност на политици и държавници. Докато не е станало късно. Отлагането на решението на кризата днес, може да е с по-тежки последици утре.

Липсата на кадри и намаленото финансиране са основните проблеми, които стоят пред лечебните заведения, а решаването им е от първостепенно значение за нормалното им функциониране. Това показват основните изводи от анкетата на „Индекс на болниците", които бяха представени по време на дискусията "КОВИД-19, предизвикателства и решения при лечебните заведения за болнична помощ". През следващите дни ще публикуваме и коментарите на специалистите, които участваха в дискусията, върху тези изводи. Днес може да видите мнението на д-р Нигяр Джафер, зам.-председател на НС и член на Комисията по здравеопазване в НС.

Ако Здравната каса твърди, че са изпълнени всички финансови искания до този момент, а от анкетата се оказва че 1/3 от всички лечебни заведения не са готови да посрещнат предизвикателсктвата, 95% имат финансови проблеми и една част заявяват, че може да има съпротива от екипите, с които работят, то тогава - имаме проблем. Диалог е ключовата дума.

В условията на тази безпрецедентна криза институциите, лечебните заведения, съсловните организации, НЗОК, законодателната и изпълнителната власт трябва да говорят по между си и да търсят най-добрите решения. Човешкият фактор се очертава като най-големият проблем на системата. Какво направи тази криза. Тя показа какви са дефектите и дефицитите на системата и ги задълбочи. Съгласна съм с проф. Красимир Иванов, който предложи гъвкави и оперативни решения.

Изразявам своето разочарование, когато в петък в пленарна зала председател на Здравна комисия предложи законодателна промяна в посока на даване на средства за допълнително материално стимулиране и мотивация за служителите в НЦЗПБ и това това предложение се оказа, че е с отрицателно становище от МЗ и МФ. Да, хубаво е да се спазват финансовите правила и това трябва да бъде принцип. Но, ние имаме много по-сериозно предизвикателство.

Аз например очаквам отговор на въпроса какво стана с 500-те млн. от онзи фонд и как са разпределени за борба с КОВИД-инфекцията. Оттам- нататък това можем да говорим как ще бъдат използвани парите, които предстои да бъдат дадени от Европа. Те са много и как България ще защити исканията си за тези средства. За мен ключовата дума е диалог, а липсата ну в тази ситуация е нон сенс. Има решения, те могат да се намерят и мисля, че тук всички трябва да работят в една посока, но примерите за съжаление са в другата посока.

(clinika.bg, 28.09.2020)

Ситуацията е коренно променена след урока на Орбан и Унгария. Стигна се до идеята да има механизъм, който да обедини съществуващите разпокъсано инструменти за мониторинг и контрол, които са доказали своята неефективност, поясни Кючюк.

„Годишният доклад за наблюдение на ситуацията ще бъде за всяка една страна, той ще отчита положителните и негативните тенденции. Заедно с това той ще бъде една червена лампа, която ще дава възможност на всички останали държави да видят проблемите в една или друга страна. По този начин Европейският съюз отива, малко или много, към един по-различен начин на вземане на решения и той е разбираем, защото се видя, че единодушието като начин на вземане на решение не дава възможност за стъпка напред – всяка една държава може да блокира едно или друго решение. Няма още зрялост да се отиде към квалифицирано мнозинство. Затова този колегиум, който ще оценява отделните държави или ще има „око“ върху тях, ми се струва, че е най-рационалният подход“, коментира Илхан Кючюк в предаването "Преди всички".

Европейската комисия иска да работи повече с националните държави и това да се случва след консултация със Съвета, Европейският парламент иска да наблегне повече на т.нар. експертен панел, да извлича повече информация от неправителствените организации, отбеляза Илхан Кючюк.

Цялото интервю можете да чуете ТУК

(БНР; 23.09.2020г.)