УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ
Във време, когато обществото има нужда от промяна, от реални ефективни действия и адекватни държавнически решения по важните проблеми на хората, ние сме принудени да се занимаваме с министерски оставки с единствената цел запазване на властта, т.е., отлагане на неизбежното, или още малко купено време.
Властваща некомпетентност, бюрократско бездушие, политически инатлък, популизъм във висша форма са цената на труден живот и човешки жертви. Общественото напрежение расте и само тези, които не искат да го видят и усетят, няма да се съгласят с този факт. Обществото очаква държавническо поведение и добро управление. Това, за съжаление, няма как да се случи с това правителство.
Трите министерски оставки ще тушират напрежението – това е очакването на управляващите. Не, няма да се получи. Обществото има високи изисквания и очаква професионализъм и компетентност. Няма как да го получи от днешните управляващи.
Управлението е популистко – подменят се темите, изопачават се фактите, непрекъснато се внушават някакви постижения и победи, отправят се обвинения към предишни управляващи, насажда се омраза и така се търси начин да се удължи живота на това правителство.
С един цитат – думи на ГЕРБ – „Най-големият враг сме си самите ние“, може да се отговори на много от въпросите, които обществото си задава. Да, ГЕРБ е единственият виновен за собственото си затъване. Не чухте предупрежденията ни в началото на това НС да съставите правителство и да изпълните собствената си политическа програма. Това ако се беше случило, днес може би щяхме да имаме така необходимите реформи и щяхме да говорим за икономически растеж и повишаване на качеството на живот на българските граждани. Противопоставихте български граждани, дадохте власт на популизма и национализма, нещо повече, възприехте ги и ги превърнахте в своя кауза, обявихте война на професионалистите и ги изтикахте от възлови позиции, а оставените ги направихте пасивни. Занимавате обществото с представяне на измислени постижения и победи, занимавате всички ни с вътрешнокоалиционни проблеми, проблеми между отделни министри и ведомства, пренебрегнахте всякакви правила на държавно управление, разрушихте и малкото останало доверие в институциите и с това предизвикахте криза на държавността. Може би най-тежката не само в най-новата история на страната.
Искаше ни се днес да обсъждаме конкретни мерки за подобряване на положението в страната, трябваше да обсъждаме така важните за нас европейски теми, но, уви, ние се налага да се занимаваме с министерски оставки. Като се има предвид и това, че те не решават проблемите.
Предлагат ни се министерски оставки. Но какво от това?...
Правителството пропуска важни за хората неща, занимавайки се със себе си и със собственото си оцеляване. Няма да изброявам тези жизненоважни решения, но ще ви посоча най-важното за България и за хората за години напред – подготовката на България за МФР.
По представената на 2 май т.г. от Европейската комисия Многогодишна финансова рамка за периода след 2020 г. и в средата на м. юни – законодателни предложения, свързани с Финансовата рамка, предстоят важни преговори и тук е важно да подчертаем, че Правителството има основна отговорност в този процес, по основните направления на новата рамка.
Новият модел на МФР преди всичко прехвърля решението за развитие на страните-членки към самите страни. Трябва да се създаде гъвкава национална административна структура, която да гарантира участие във всички програми, използване на всички инструменти и категорично участие в групата на бързо развиващите се страни. Какъв е потенциалът, какви са намеренията на Правителството? Никой не знае.
Този модел предполага в съкратени срокове, до края на 2019 година да се разработят национални стратегии, платформи, планове в отделните сектори. Някои от тях са заложени като изрично изискване в предложените програми. Каква е готовността на Правителството? Никой не знае.
Моделът изисква работещо сътрудничество с местните власти, бизнеса и НПО, университети и браншови организации. Какви стъпки предприема Правителството? Никой не знае.
Новият модел на МФР и отворените широк кръг възможности по различни приоритети и програми изисква много гъвкъв и иновативен подход в планирането и управлението. Има ли готовност Правителството? Никой не знае. И Правителството не знае.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ
Днес трябваше да дискутираме отговорите на тези и на други важни въпроси, които са от жизнено важно значение за българските граждани. Как да спрем войната по пътищата, как да спрем агресията, как да подобрим живота на българските граждани. Какво се предприема по преговорите за МФР, защото от тези преговори зависи животът на всички нас след 2020 г. Поне на тези, които сме решили да оставаме в страната и да не търсим препитание навън.
Няма да чуем отговорите на важните въпроси от това правителство. Няма да дочакаме решението на важните за хората проблеми от това правителство.
Независимо от промените, които ще се правят, следва период на все по-тежки проблеми и голяма несигурност.
Формулата на властта е грешна и ако не се промени, нищо няма да се промени! Предсрочните избори са неизбежни.
Нито министерски оставки, нито промяна във формата на управление, нито предсрочни избори са решение сами по себе си. Нужен и диалог, ясна управленска програма, дълбоки реформи и нов тип на управление. Нужно е реанимиране на държавността.
Разделителният национализъм в отделните държави-членки не може да гарантира силна и обединена Европа.
Трябва да се преборим с разделителния национализъм и да възприемем обединителния патриотизъм, основа на Българския етнически модел.
Единството в обединителни цели може спаси държавата и държавността, европейските и общочовешките ценности и да гарантира мир и просперитет.