УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Днешният ден е изключително важен, международен празник е на майчиния език! Днес много етнически и езикови общности по света ще отбележат деня на родното, майчиното слово и ще заявят на целия свят, че езиковото многообразие е неизмеримо духовно богатство. В съвременния свят почти няма еднонационални държави, в които да се говори само на един език! В многомилионна стара Европа езиците са над 170, а живите езици по света са между 6 и 7 хиляди. Европейският парламент прие резолюция за защита на езиковото многообразие и с гласовете на български евродепутати.

 Може ли държавата да забрани определен език? Да, ако основната етническа група налага своя език на всички други! България е пример за това. Лошото е, че не говорим за тоталитарна България, която провеждаше асимилационна политика спрямо малцинствата, а за съвременната, европейската, демократичната, толерантната наша държава, която и през 2020 година чрез закони, които се приемат в тази зала, забранява майчиното слово на част от нашите сънародници! Езикът, уважаеми колеги, е средство за общуване и в същото време идентификационен код. Езикът е духовната ни същност. В този смисъл забраната за употребата на майчиния език е абсурдна и неадекватна за времето ни политика. Тази забрана не е цивилизационна мярка, не е демократичен акт, не е европейска норма, а е абсурден остатък от престъпно време и продължение на „Възродителния процес“! Надали в представите на Апостола на свободата и в неговата „чиста и свята република“, в която всички ще са равни, има забрана за езика на комшията! А в днешния глобален свят, в условията на европейска демокрация, ограничаването на употребата на даден език е изключително антихуманна политика. Ние следим реакцията на външно министерство, когато стане въпрос за български културни празници, за българската история или за проблеми при изучаването на майчин български език за нашите малцинства в съседните държави. В този смисъл двойните стандарти са много видими и впечатляващи. Тук е мястото да кажем, че не е нормално Движението за права и свободи, като политическа партия да финансира издаването на учебници по майчин турски език. Да, след 27 изгубени в демократичния преход години, имаме официално утвърдени учебници. Усещате ли абсурда, колеги? Абсурдно е, защото всички ние сме пълноправни български граждани и заедно градим общата ни родина! Свещеният език на дедите ни ни приобщава към родната земя и към хилядолетната ни история и култура. За нас езиковото многообразие е достигнато ниво на европейска цивилизация, а културното различие е национално богатство! Езикът е средство за общуване, а за вас, скъпи колеги, нима езикът е средство за  дискриминация?!

Изучаването на майчиния език е изключително важна мярка и за преодоляване на неграмотността, но ние отчитаме и една друга пропаст в сегашния модел на обучение – задълбочаващата се липса на квалифицирани и добре подготвени преподаватели. Вместо да се  съкращават специалности в различни университети, трябва да се увеличи приемът на студенти по съответния майчин език по турски, ромски, иврит и арменски. Във връзка с новите изменения и допълнения в закона за висшето образование и възможността за регулация и провеждане на държавна политика в тази сфера, Движението за права и свободи наблюдава и следи този процес.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Ние чувстваме днешния международен ден на майчиния език като празник, изпълнен с дълбок смисъл. Поздравяваме всички учители по майчин език за тяхната любов, всеотдайност и нелека мисия да обучават деца-билингви! Високо ценим техния труд в името на това всички ние да пазим връзката с корените ни! Ценим родолюбието им! От тази трибуна поздравяваме родителите, които осъзнават значението на това детето, наравно с официалния, да знае и майчиния си език! Поздравяваме всички творци и културни дейци, които пазят изконните традиции на общността! Съдбата ни е отредила тази земя, която е свещена и обща за всички ни и живеем в това мирно време, носейки своята отговорност пред род и родина.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Приветстваме идеята на прокуратурата да се направи анализ на целия процес на приватизация. Това каза председателят на ДПС Мустафа Карадайъ във връзка с възложената на ДАНС от главния прокурор Иван Гешев пълна проверка на целия приватизационен процес.

„В различни периоди на приватизацията са действали различни закони, но от друга страна обществото иска да знае всичко за приватизацията и е правилно. От тази гледна точка приветстваме идеята на прокуратурата да се направи анализ на целия процес на приватизация“, каза Карадайъ.

Според него има много различни мнения и интерпретации на този процес. „Така че ние от ДПС приветстваме тази идея“, каза още Карадайъ.

На въпрос дали има съмнителни сделки, председателят на ДПС заяви, че трудно може да каже и още повече, че не се дефинира понятието съмнителни. Според него прокуратурата трябва да се остави да извърши проверка.

Лидерът на ДПС бе попитан и решението на МС за отпуснатите средства за машинното гласуване. Той каза, че щом Министерски съвет се занимава с темата за машинното гласуване, значи вероятността то да се случи е малко по-голяма.

„Ще се запознаем каква е идеята на Министерски съвет. Тук важният въпрос е какъв вид машинно гласуване евентуално ще се прилага. Нека да се запознаем, има различни модели и различни видове машинно гласуване“, каза още Карадайъ.

Той допълни, че ако Министерски съвет се обърне към ДПС за действие, от ДПС ще съдействат. „Ние имаме експертиза в тази сфера“, допълни още Карадйъ.

Евродепутатът от ДПС и заместник-председател на Група „Обнови Европа“ Искра Михайлова коментира кризата с вноса на боклук в България, като член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и бивш министър на околната среда. „Още преди години, България имаше голям проблем със собствения си отпадък - нито ни достигаха силите да преработваме чужд отпадък, нито са ни търсили за това. Според новите изисквания на ЕС страните членки трябва да депонират много по-малко количество отпадък. Оттам идва проблемът в много държави в ЕС, за които е по - евтино да се транспортира отпадък, отколкото да се инвестира в модерни съоръжения за преработка. Очевидно обаче, решението за приемане на отпадъци в България е било взето, защото български фирми са декларирали, че могат да обработват отпадък. А може ли наистина да се поеме този капацитет - категорично не - като гледаме планините от отпадъци, които се трупат в страната ни. Казвайки това трябва да отчетем, че и в България има и компании, които разполагат с нужните съоръжения и технологии за преработка на отпадъци. Те имат пълното право да се възползват от действащите в ЕС регулации за трансгранично транспортиране и преработка на отпадъци.“ 

По линията на Европейския Зелен пакт, който е един от приоритетните оси за законодателни предложения на Европейската Комисия през този мандат се предвижда да се приеме законодателство, включително със заложени цели, и мерки за справяне с прекомерното опаковане и генериране на отпадъци. Комисията обмисля и законодателни мерки за задължителна рециклируемост например на опаковки, автомобили, строителни материали, батерии. Обсъжда се и модел на ЕС за разделно събиране на отпадъци, като ще бъдат преразгледани и правилата за износ и транспорт на боклук.

„Преди години имаше проблем с боклука в Италия и цели влакови композиции отпадъци се транспортираха в Германия, но гражданите почти не разбраха. Нито имаше замърсяване на околната среда, нито вредни емисии. Просто там има нужните съоръжения. Опасявам се, че сме напълно неподготвени за необходимия преход към по-зелена икономика, нещо, което Движението за права и свободи изтъква още от преди европейските избори и представянето на приоритетния за Европейската Комисия „Европейски зелен пакт“. Ако в България няма политическа воля, за да се осъществят крайно наложителни, дълбоки реформи, ако не бъдат направени нужните промени, няма как да се отговори нито на адекватните искания на гражданите за по-чист въздух, по-чиста храна, чиста среда, нито могат да се намерят решения, които да съответстват на новите европейски изисквания. “, допълни българския евродепутат.

„Присъединяването е политически въпрос, който изисква политическа воля - и от страна на държавите-членки, но и от страните-кандидатки, които трябва да намерят сили за консенсус и обединение в името на националната кауза - членство в ЕС”. Това заяви евродепутатът от ДПС/“Обнови Европа“ Илхан Кючюк на регионална конференция под наслов „Обединени Балкани към Европа“, която се проведе в Скопие днес. 

“Новата методология, която представи Европейската Комисия през изминалата седмица цели именно това - да даде нов импулс на процеса, като го направи по-политически, а не административно-бюрократичен. Новата методология предвижда възнаграждаване на конкретно постигнати резултати, предвидимост и динамизъм, но и засилени двустранни отношения с повече присъствие - и на ЕС в региона - и на страните от Западните Балкани в дневния ред на ЕС, за да можем да постигнем взаимно разбиране - къде искаме да стигнем и какъв е пътят за това”, каза още Илхан Кючюк. 

 Събитието събра бившият министър-председател на Северна Македония Зоран Заев с политически лидери и евродепутати от либерални и социалистически партии, за да обсъдят опита и предизвикателствата пред страните, кандидатстващи за членство, ползите от евроинтеграцията на Западните Балкани и визията за път напред в обновения процес по разширяване.

„Ако Европейският съюз иска да играе глобално значима роля, а Европейската комисия да бъде „геополитическа Комисия“, както заяви г-жа фон дер Лайен, той трябва да покаже, че е предвидим партньор, на който може да се има доверие. Той трябва и да включи страните, кандидатстващи за членство в големите си предстоящи политики и дебати - за Европейски Зелен пакт, дигитална и транспортна свързаност, Конференцията за бъдещето на Европа, а страните от Западните Балкани - да са институционално подготвени за това. Същевременно, нерешените проблеми на ЕС не могат да бъдат прехвърляни върху държавите от Западните Балкани. Европейският Съюз трябва да се реформира не заради разширяването, Западните Балкани, или Брекзит, а заради самия себе си“, допълни българският евродепутат.

В събитието участие взеха още Горан Милевски, министър на местното самоуправление на Северна Македония, Таня Файон, словенски евродепутат, бивш докладчик за Сърбия в ЕП, Тонино Пицула, бивш хърватски министър на външните работи, в момента евродепутат, както и Гент Чакай, министър на външните работи на Албания. 

Въпрос от народния представител ХАСАН АХМЕД АДЕМОВ относно предприетите мерки от МВР във връзка с посегателство върху длъжностно лице - кмет на населено място.

Либерално-центристката политическа група „Обнови Европа“ проведе на 05-ти и 06-ти февруари кръгла маса на високо равнище в Европейския парламент, посветена на Западните Балкани.

Дискусията, организирана по идея на евродепутатът от ДПС и постоянен докладчик на ЕП за Северна Македония - Илхан Кючюк - се състоя в ключов момент, след като по-рано „Обнови Европа“ прие позиция за перспективата за членство в ЕС пред държавите от Западните Балкани, а малко преди започване на конференцията, Европейската Комисия представи пред Комисията по Външни работи на ЕП своето предложение за реформиране на методологията по присъединяване.

Откривайки конференцията съвместно с Илхан Кючюк, Председателят на „Обнови Европа“ - Дачиан Чолош заяви: „Бъдещето на Западните Балкани е в ЕС, но присъединителния процес не може да бъде само бюрократична процедура. Той трябва да бъде модернизиран, за да бъде по-ясен, по-динамичен, по-ефективен, истински инструмент за реформи и да предостави на гражданите възможността да усетят ползите от ЕС и да водят по-добър живот. Новата перспектива на ЕК е стъпка напред в предоставянето на нов заряд на присъединителния процес. Държавите-кандидати могат да ползват увеличено финансиране и инвестиционни инструменти преди присъединяването, но е важно и да бъдат включени и в големите дебати на ЕС – Зелената сделка, дигиталната програма.“

Представяйки пред политическата група концепцията на Европейската комисия за промени в присъединителните правила Комисар Валхери посочи „Днес е важен ден за новата Европейска Комисия, тъй като ако искаме да сме сериозен геополитически актьор, не можем да си позволим съседите ни да се отдалечават от нас. В края на миналата година Съветът взе трудни решения, които имаха силен отзвук в региона – и не само върху политическия елит, но и върху всекидневния живот на хората. Трябва да превъзмогнем това, независимо от затрудненията и в държавите от Западните Балкани и в държавите-членки, за да отстраним изкушението на други сили да запълнят вакуумът от нашето бездействие. Единственият път напред е обновяване на процеса, така че да може да му се вярва. Всички трябва да го разбират и всички трябва да бъдат чути. Ето защо днес предложихме нова визия за методологията по разширяване, базирайки се на нищо повече или по малко от Копенхагенските критерии, но ръководени от повече информираност, възнаграждаване на конкретните резултати, предвидимост и динамизъм.

„Позицията ни в група „Обнови Европа“ е твърдо и категорично в подкрепа на европейската перспектива пред Западните Балкани. Ние отчитаме необходимостта от обновление на начина, по който протича присъединителния процес, тъй като действително понастоящем той е недостатъчно ефективен, но същевременно смятаме, че трябва да отчетем и пропуските на Съюза в разчитане на сигналите от региона и се надявам представената днес нова методология по присъединяването наистина да донесе нова динамика на процеса, като преодолее резервите спрямо политиката на разширяване. Само ясните и справедливи правила и постоянният диалог могат да допринесат за това реформите да се случват като осъзната необходимост, а не като нещо наложено от вън. Затова и участващите в организираната от „Обнови Европа“ кръгла маса са, на равни начала, представители на европейските институции и представители на про-европейски либерални партии и посланици за ЕС от региона. За интеграцията на Западните Балкани е важно и да бъдат включени от най-ранен стадий в ключови европейски политики като Европейския Зелен пакт, свързаността и конференцията за бъдещето на Европа. В „Обнови Европа“ считаме, че е в интерес на всички ни да постигнем стратегически важната цел - стабилни и икономически силни Западни Балкани, част от един по-силен и обновен Европейски Съюз.“, коментира Илхан Кючюк.

По време на конференцията бяха обсъдени както предлаганите промени в процеса на присъединяване, така и засилването на принципите на правовата държава - извън ЕС и в него, подсилването на икономиката, новият инструмент за предприсъединителна помощ - IPA III и сътрудничеството в областта на сигурността и границите.

В различните панели на дебата, освен евродепутатите от „Обнови Европа“ участие взеха и Комисарят по Разширяване и съседство - Оливер Вархели, Заместник - председателят на ЕК по въпросите свързани с ценностите и прозрачността, Комисарят по правосъдието - Дидие Рейндерс, Клемент Бун - съветник по европейски въпроси на френския президент - Емануел Макрон, както и лидери на либерални партии, заместник-министри на външните работи и депутати от региона.

Разговорът се състоя в рамките на форум за парламентарен диалог между ЕП и Събранието на Република Северна Македония

„Заседанията по Диалога Жан Моне са важни, защото акцентират именно върху това, че присъединяването към ЕС трябва да бъде национална кауза, в името на която партиите са готови да оставят настрана своите различия“. Това заяви постоянният докладчик на Европейския парламент за Северна Македония и евродепутат от Движението за права и свободи/Обнови Европа Илхан Кючюк. Той съпредседателства в рамките на 2 дни в Скопие третото заседание по Диалога за Мир и Демокрация „Жан Моне“ между представители на Европейския парламент, Европейската Комисия и Събранието на Република Северна Македония. Партнираха му председателят и Вице-председателят на Съвместната парламентарна делегация ЕС-Северна Македония - евродепутатите Андреас Шийдер и Марион Валсман. Участие в различните панели на дебата взеха Председателят на Събранието на Северна Македония, Талат Джафери, Генералният секретар на институцията - Цветанка Иванова и лидерите на парламентарно-представени партии.

Диалогът „Жан Моне“ е инструмент на Европейския парламент, вдъхновен от работния метод на едноименния европейски дипломат, насочен към установяване на медиация и процес на надпартиен диалог и представлява цикъл от подготвителни консултации с участието на лидерите на парламентарно представените в страната партии. Целта на заседанията във формата „Жан Моне“ между ЕП и Народното Събрание на Република Северна Македония е поемане на конкретни ангажименти и проследяване на тяхното изпълнение, с цел подсилване на надпартийния диалог и парламентарна култура на компромиси, комуникация и доверие между политическите партии в страната в името на членството в ЕС.

Откривайки конференцията, Илхан Кючюк отчете постигнатото по линия на Диалога за Мир и Демокрация, като припомни твърдата подкрепа както на Европейския парламент, така и на Комисията и заявката ЕК да бъде “гео-политическа Комисия“, изтъквайки „Наложи ни се да преодолеем голямото разочарование спрямо решението на Съвета да не започне преговори със Северна Македония и Албания през октомври - но вярвам, че това бе само временна пречка и до срещата на върха в Загреб ще се преодолеят резервите спрямо разширяването. Твърдо заявявам, от името на Европейския парламент, че това бе грешка на Съвета на ЕС, тъй като македонското правителство, парламент и народ направиха всичко по силите си, за да заслужат започването на преговорния процес“.

В рамките на посещението, освен участието в сесиите в Събранието, представителите на Европейския парламент се срещнаха и с президента на Северна Македония - Стево Пендаровски, с Мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с европейски дипломати в страната, както и с Посланика на Швейцария.

„Заседанията по Диалога Жан Моне са важни, защото акцентират именно върху това, че присъединяването към ЕС трябва да бъде национална кауза, в името на която партиите са готови да оставят настрана своите различия. Те са важни и защото предпоставят засилено присъствие на европейските институции. ЕС не може да си позволи да демонстрира пасивност спрямо региона, осланяйки се само на окуражаващи послания. Не можем да си позволим и да продължи тенденцията на присъединителни процес да се гледа като на нещо наложено. Държавите от Западните Балкани трябва да бъдат чути - и да станат част и от дебата за бъдещето на Европа, защото той е дебат именно за общото ни бъдеще“, коментира Кючюк.