Проведе се конференция за опростяване на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за повишаване на ефективността на инфраструктурните проекти. В нея участва Камарата на строителите в България. Форумът се провежда в Брюксел и е организиран от Искра Михайлова – председател на Комисията по регионално развитие на ЕП. Конференцията бе открита от Валдис Домбровскис – вицепрезидент на Европейската комисия (ЕК) и комисар, отговорен за еврото и социалния диалог. В нея вземат участие и Жан Артюи – председател на Комисията по бюджет към ЕП, Енрике Калвет Шамбон – член на Комисията по заетост към ЕП, Нормундс Попенс – зам. генерален директор на Главна дирекция „Регионална и градска политика“ към ЕК, Мари-Ан Параскевас и Колин Бърн – Главна дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, която е Координационно звено на ЕСФ към ЕК, Богдан Пушкаш – Национална агенция за обществени поръчки, Румъния, и др. Сред основните теми на форума е ефективното използване на различни финансови инструменти на Европейския съюз – оперативни програми и структурни фондове, плана „Юнкер“ и др., и как те взаимно могат да се допълват. По време на конференцията КСБ представи своята дейност за обединяване на бранша, за гарантиране на прозрачна бизнес среда и лоялна конкуренция, както и предложенията на Камарата за опростяване изпълнението на политиката на сближаване. Делегацията на КСБ се ръководи от председателя инж. Светослав Глосов. В нея участват и почетният председател – инж. Симеон Пешов, зам.-председателят инж. Николай Станков, изп. директор инж. Иван Бойков, председателят на Контролния съвет Валентин Николов, членове на УС и представители на строителни компании. В делегацията са и председателят на парламентарната Комисия по околната среда и водите Станислав Иванов, зам. – председателят на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения Иван Вълков и зам. – председателят на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Александър Ненков. В специален панел бе презентиран опитът на българските фирми при реализацията на обекти, финансирани по кохезионната политика.

Изключително много сме огорчени от ужасната терористична атака на летище Ататюрк в Истанбул, отнел живота на 36 души и ранил десетки други. Осъждаме остро този безумен акт насочен срещу мирни граждани, противоречащ на всякакъв морал и човешки ценности. През последната една година, ескалацията на тероризма по света и особено в Турция, показват необходимостта от още по-засилено международно сътрудничество и солидарност в тази област, което да бъде насочено срещу корените на това ужасно явление.

Движение за права и свободи поднася най-искрените си съболезнования към семействата на загиналите и изразяваме своята надежда за бързо възстановяване на пострадалите. В този тежък момент, ние скърбим заедно с целия турски народ!

ЕС даде на европейските граждани регулации за ъгъла на изкривяване на бананите, но не им даде решения на въпроса за тяхната сигурност и миграцията, обяви лидерът на ДПС пред висшия либерален форум.

Председателят на Движението за права и свободи Мустафа Карадайъ участва в среща на либералните лидери в Европа, организирана по покана на председателя на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа – Ги Верхофщадт, председателя на партията АЛДЕ – Ханс Ван Баален и председателя на Европейската Демократична партия – Франсоа Байру. На срещата в Брюксел присъства също Филиз Хюсменова - ръководител на делегацията на ДПС в Европейския парламент и зам.- председател на ДПС. В нея взеха участие и министър-председателите - либерали на Белгия, Холандия, Люксембург, Дания, Естония, Финландия и Словения. Лидерската среща беше на тема „Пътят към развитието: как да съживим икономиката на ЕС”. По време на дебата, председателят на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че „икономическият растеж и по-точно – стабилизирането и растежът на европейската икономика - минават през задължително реформиране на онова, което европейските граждани не харесват. А то е достатъчно ясно дефинирано от самите тях – повече политическа интеграция, по – малко икономическа регулация.“ В допълнение той посочи, че според Движението за права и свободи, изходът от сегашната кризисна за Европейския съюз ситуация е във връщане към мотото на ЕС - „Единство в многообразието”, в осъществяването на реформи на институциите на Евросъюза и намаляване на бюрократичния апарат, чрез промяна в икономиката - повече конкуренция и по – малко регулация.

Срещата на либералните лидери в Европа и обсъдената от тях тема се състоя с оглед установяване на обща позиция преди предстоящото заседание на Съвета на ЕС на 28 и 29 юни, на която европейските държавни глави ще разгледат темите за бъдещето на Европа след Брекзит, подсилването на единния европейски пазар и сигурността на ЕС.  

Снимка с Ги Верхофщадт – председател на Групата на Алианса на Либералите и Демократите за Европа в ЕП

Снимка с Ханс Ван Баален -  председател на Алианса на Либералите и Демократите за Европа

Снимка с Тим Фарън – председател на Либералдемократическа партия, Великобритания

Снимка с д-р Жули Миновес - президент на Либералния интернационал

                    Снимка с Франсоа Байру - Председател на Европейската Демократична партия

 Евродепутатът от АЛДЕ/ДПС Илхан Кючюк бе домакин на събитие в Европейския парламент посветено на разрешаването на кипърския конфликт и обединението на острова. Участници във форума бяха заместник председателя на Европейския парламент Ришард Чарнецки, Праксула Антониаду, бивш министър на енергетиката, търговията и туризма на Кипър и Омер Гьокчекуш, специален съветник по икономическите въпроси на лидерът на кипърските турци Мустафа Акинчи.

 „За мен е изключителна чест да бъда домакин на това историческо събитие, което се провежда в сърцето на Европа. След повече от 40 години, сме изправени пред уникалния шанс за обединение на острова и лидерите на двете страни не трябва да пропускат тази възможност. Силно вярвам, че трайното и цялостно уреждане на диспута не само ще донесе стабилност на острова, ще осигури просперитет за бъдещите поколения, но и ще бъде стъпка напред към мира в целия Средиземноморски регион. “, заяви Илхан Кючюк в своето приветствено слово.

Според заместник председателя на Европейския парламент Ришард Чарнецки Европейският съюз трябва да подкрепи мерки за изграждане на доверие между двете страни в диспута, които да са ключа към постигне на споразумение. В своето изказване Праксула Антониаду, заяви че Кипър трябва да се поучи от историята на Европа: „Можем да се поучим от примера, който Източна и Западна Германия ни предоставиха, в частност, да не се боим от обединението.Първо трябва да намерим политическо решение за обединение и едва тогава икономическите и интеграционни пречки ще бъдат преодолени.“

„Икономистите рядко са на едно мнение, но в случаят с Кипър мнозинството са единодушни, че намирането на решение ще бъде от изключителна полза за икономическия растеж на острова. С помощта на ЕС, Федерален Кипър може да се превърне в център на просперитета в Средиземно море. Има много работа, която трябва да се свърши, но двете страни не трябва да се плашат от това“, сподели пред гостите на форума Омер Гьокчекуш.

Сред гостите на събитието бяха още евродепутати, дипломати, служители на европейските институциите и представители на гражданското общество.

Евродепутатът от АЛДЕ/ДПС Илхан Кючюк бе домакин на събитие в Европейския парламент посветено на разрешаването на кипърския конфликт и обединението на острова. Участници във форума бяха заместник председателя на Европейския парламент Ришард Чарнецки, Праксула Антониаду, бивш министър на енергетиката, търговията и туризма на Кипър и Омер Гьокчекуш, специален съветник по икономическите въпроси на лидерът на кипърските турци Мустафа Акинчи.

 „За мен е изключителна чест да бъда домакин на това историческо събитие, което се провежда в сърцето на Европа. След повече от 40 години, сме изправени пред уникалния шанс за обединение на острова и лидерите на двете страни не трябва да пропускат тази възможност. Силно вярвам, че трайното и цялостно уреждане на диспута не само ще донесе стабилност на острова, ще осигури просперитет за бъдещите поколения, но и ще бъде стъпка напред към мира в целия Средиземноморски регион. “, заяви Илхан Кючюк в своето приветствено слово.

Според заместник председателя на Европейския парламент Ришард Чарнецки Европейският съюз трябва да подкрепи мерки за изграждане на доверие между двете страни в диспута, които да са ключа към постигне на споразумение. В своето изказване Праксула Антониаду, заяви че Кипър трябва да се поучи от историята на Европа: „Можем да се поучим от примера, който Източна и Западна Германия ни предоставиха, в частност, да не се боим от обединението.Първо трябва да намерим политическо решение за обединение и едва тогава икономическите и интеграционни пречки ще бъдат преодолени.“

„Икономистите рядко са на едно мнение, но в случаят с Кипър мнозинството са единодушни, че намирането на решение ще бъде от изключителна полза за икономическия растеж на острова. С помощта на ЕС, Федерален Кипър може да се превърне в център на просперитета в Средиземно море. Има много работа, която трябва да се свърши, но двете страни не трябва да се плашат от това“, сподели пред гостите на форума Омер Гьокчекуш.

Сред гостите на събитието бяха още евродепутати, дипломати, служители на европейските институциите и представители на гражданското общество.

Съюзът ще продължи да съществува, въпреки напускането на Великобритания

Предстои корекция на Многогодишната финансова рамка за периода 2014 - 2020 г.,с разумно преразпределение на разходите в посока към по-слабо развитите региони ще бъде преодолян очакваният бюджетен недостиг, казва пред Епицентър.бг евродепутатът от ДПС

-Г-н Али, защо, според вас, Великобритания напусна Европейския съюз?

-На този въпрос не може да бъде даден еднозначен отговор. Така или иначе референдумът е проведен и резултатите са факт - измежду гласувалите има малък превес на хората, които смятат, че Великобритания трябва да напусне ЕС. Друг е въпросът, че младите гласоподаватели и тези на средна възраст, живеещи в големите градове и университетските центрове гласуваха предимно в полза на оставането, докато по-възрастните гласуваха за напускането на ЕС.

Но тук трябва да подчертаем, че референдумът няма задължителен характер и предстои гласуване на решение от Парламента на Великобритания. Очертават се предсрочни парламентарни избори в страната и друга конфигурация в законодателния орган, респективно и в правителството. За да придобием цялостна представа за ситуацията, трябва да отбележим и започналата преди два дена подписка за провеждането на нов референдум за членството на страната в ЕС, която вече е събрала над един милион заявления. В същото време гражданите на Шотландия и Северна Ирландия гласуваха в полза на оставането в ЕС и там сега се организира допитване за отделянето им от Великобритания и оставане в ЕС.

Както казах в началото, не може да бъде даден еднозначен отговор поради сложността на ситуацията. Това е демократичен избор на една суверенна нация. Единственото, което можем да кажем в случая е, че ние като европейци съжаляваме за това решение, но ще се съобразим с него.

-Какви ще бъдат дългосрочните последствия за ЕС от решението на втората икономика в Европа?

- В момента ЕС е най-големият икономически съюз на планетата. Населението е малко над 500 милиона души, а генерираният общ БВП е почти една четвърт от световния.

Великобритания е втората най-голяма икономика в ЕС след Германия. При всички случаи едно бъдещо напускане на страната ще се отрази негативно както върху общите икономически резултати на съюза, така и върху доверието в него. От друга страна обаче, не бива да се забравя, че Норвегия и Швейцария, които не са членове на ЕС са част от Европейското икономическо пространство и основните им търговски взаимоотношения са именно с ЕС. Ситуацията не трябва да се драматизира, защото най-вероятно Великобритания ще заеме подобна на тези две държави позиция.

Не бива да бъдат подценявани обаче възможните негативни последици върху световната икономика. Според някои икономически анализатори напускането на Великобритания може да хвърли света в поредната икономическа рецесия, което ми се струва малко пресилено. Въпреки това, трябва да имаме едно наум, особено имайки предвид реакцията на световните борси и валутните пазари в петък непосредствено след излизането на окончателните резултати от референдума. Обърнете внимание на представянето на водещите индекси на японската, германската и френската фондова борса - при тях спадът в рамките на деня беше средно около 8%, което е шокираща цифра. В САЩ спадът на индекса "Дау Джоунс" беше около 700 пункта. Само в рамките на деня на световните капиталови пазари бяха изтрити около 2 трилиона долара. В същото време британският паунд се срина с близо 10%, щети понесе и еврото.

- Как и какво трябва да са реформира в ЕС, за да се избегне ефектът на доминото от Брекзит?

-В петък, след среща на председателите на четирите основни европейски институции, председателят на Европейската Комисия Жан-Клод Юнкер направи изявление, в което подчерта, че се намираме в безпрецедентна ситуация, но съюзът от 27-те държави ще остане единен и ще продължи да съществува осигурявайки благосъстоянието на своите народи. Връзките между страните-членки са достатъчно силни и заедно могат да се справят с предизвикателствата, като генерират икономически растеж и осигурят просперитета и сигурността на европейските граждани.

Позицията на АЛДЕ, изразена в петък е, че резултатът от референдума е сигнал за събуждане и знак, че трябва да се работи за един нов, реформиран ЕС. Лидерът на групата на АЛДЕ в Парламента, Ги Ферхофщад, се концентрира върху трите големи кризи - бежанската, икономическата и кризата на сигурността. Валутният съюз трябва да бъде последван от политически съюз, службите за сигурност трябва да заработят заедно и ако искаме да развиваме вътрешен пазар без граници, необходимо е да бъдат защитени външните граници на Съюза.

На 28 юни, във вторник, е насрочена извънредна пленарна сесия на Европейския парламент. За понеделник и вторник е отменена работата на парламентарните комисии и всички усилия ще бъдат съсредоточени върху дебатите по резултатите от референдума и това, което предстои да се направи.  

- Годишната вноска на Великобритания е 8.5 милиарда паунда. В този смисъл очакват ли се сътресения в бюджета на ЕС?

-Въпреки размера на своята икономика, благодарение на договореностите още от времето на Маргарет Тачър, Великобритания плаща пропорционално по-малка сума като вноска в общия бюджет. Но тези средства са около 9% от бюджета на ЕС. В този смисъл напускането на Великобритания ще доведе до намаляване на приходната част на бюджета. От друга страна, предстои един продължителен процес, който не може да се случи от днес за утре. Съгласно регламентите, процесът ще продължи около две години. Преди дни премиерът Дейвид Камерън обяви, че ще подаде оставка вероятно през октомври. През предстоящия период Великобритания би следвало да се съобрази с всичките задължения, произтичащи от членството в ЕС. Така погледнато, известни сътресения поради намаляването на приходите в бюджета би следвало да се очакват едва в началото на 2019 г.

-Предвиждате ли спиране или намаляване на субсидиите за инфраструктура в страни, като България?

-Все още нещата не са напълно изяснени. В момента се провежда средносрочен преглед на Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. Предвид актуалната ситуация, най-вероятно ще бъдат разгледани възможните корекции за края на поредния седемгодишен програмен период. Дори и да се получи този 9% спад на приходната част на бюджета от 2019 г., смятам че с едно разумно вътрешно преразпределение на разходната част в посока към по-слабо развитите региони и с повишаване на ефективността на усвояването на средствата, до голяма степен може да бъде преодолян очаквания недостиг.

-Какви са процедурите за напускане на Великобритания от ЕС, след като парламентът в Лондон гласува резултатите от референдума?

-Както на всички стана вече ясно, в съответствие с чл. 50 на Лисабонския договор, една държава-членка, която реши да напусне Съюза, следва да нотифицира за намерението си Европейския съвет. В съответствие с чл. 218 от Договора за функциониране на ЕС, Европейският съвет следва да сключи споразумението за напускане с Великобритания, като действа с квалифицирано мнозинство и след одобрение от Европейския парламент. Договорите ще престанат да се прилагат спрямо засегнатата държава от датата на влизане в сила на споразумението или две години след нотификацията. Този срок при определени обстоятелства може и да бъде удължен.

-Ще бъде ли редуциран броят на депутатите в ЕП след Брекзит?

-В момента членовете на Европейския парламент са 751 и преди провеждането на референдума във Великобритания тази бройка се очакваше да остане непроменена и за в бъдеще. Съгласно Договорите на ЕС местата се разпределят между различните държави-членки въз основа на принципа на дегресивната пропорционалност. Това означава, че държавите с по-многобройно население имат повече места от онези с по-малобройно население, но по-малките държави имат повече места, отколкото би предполагало строгото прилагане на пропорционалността. Съгласно това разпределение Великобритания има 73 мандата в Европейския парламент. След евентуалното напускане на тази държава, личното ми мнение е, че може би трябва да се извърши известна корекция на общия брой на членовете на Европейския парламент, последвано от вътрешно преразпределение между отделните държави-членки. Но нека да не избързваме и да изчакаме предстоящите дебати във вторник.

-Дали ще има увеличение на вноските на страните - членки в бюджета на ЕС след напускането на Великобритания?

-Засега вноските на страните-членки на Съюза в общия бюджет са приблизително равни на около 1% от Брутния им национален доход. Както споменах преди малко, не смятам че ще има някакво драстично увеличаване на вноските, за да се компенсират евентуалните загуби, свързани с вноската на Великобритания. Редно е също така да припомним, че в момента в ЕС работи група на високо равнище, която има за основна задача да предложи реформиране именно на метода на събиране на средствата в приходната част на бюджета. Резултатите от работата на тази група ще трябва да отчетат и променената ситуация в Съюза.

(http://epicenter.bg/,26.06.2016 г.)

Как ще се отрази излизането на Великобритания от ЕС, в частност и на такива по-малки държави като България, Румъния и Гърция?

Решението на британците ще се отрази върху целия Европейски съюз, включително и за по-малките държави, които са част от големия Европейски съюз. Тук не можем да говорим за малки и големи държави, тук говорим за държави, които участват в един обединен Европейски съюз. Иска ми се да говорим по-скоро за евентуалните сценарии. Сценарият Норвегия не е добър за Великобритания и аз имах възможността вече да говоря на няколко пъти за него. Наскоро имахме възможността да чуем и премиера на Норвегия, който каза че норвежкия сценарии не е полезен за гражданите на Норвегия и той няма да бъде полезен и за гражданите на Великобритания. Бидейки част от свободното движение на стоки и капитали, Норвегия е задължена да имплементира на 75% вътрешното си законодателство с разпоредбите на Европейския съюз, с общностното право. В този смисъл това решение на британските граждани задълбочава проблемите пред Европейския съюз, но е и възможност да се дискутират в по-голяма степен големите европейски предизвикателства. Няма лесни решения и час по-скоро европейските лидери трябва да седнат заедно и да начертаят пътна карта за бъдещето на Европа.

Вие лично изненадан ли сте от резултата на референдума?

Очакван резултат, аз лично имах възможността да бъда във Великобритания в продължение на два дни. Всяка политическа сила и в двата лагера, за оставане и за излизане от ЕС, имаха своите аргументи. И тези аргументи стоят на масата на европейските лидери. Те поставят много важни въпроси за бъдещето на Европейския съюз и за неговото реформиране. Не можем да имаме Европейски съюз на много скорости. Не можем да имаме Европейски съюз, който е на 28 държави, които мислят по големите глобални предизвикателства по 28 различни начина. Европейският съюз трябва да има адекватни действия, които да отговарят на съвременните геополитически и икономически очаквания, както и на всички граждани в ЕС, в това число и на България. България трябва да има значителна роля при провеждането на тези реформи. Очаквате ли този резултат да доведе до евентуално разпадане на самата Великобритания, защото виждаме, че резултатите са различни за всяка държава в Обединеното кралство? В Шотландия и Северна Ирландия резултатите са за оставане в ЕС. Възможни са и такива сценарии. Шотландия поставя много остро въпроса чрез своите политически лидери. Поставя се и въпросът какво ще бъде политическото бъдеще на Гибралтар. Много важен въпрос. 90% от гражданите на Гибралтар гласуваха за оставане в ЕС. Поставя се въпросът и дали ще има следващ референдум в Шотландия. Дали този референдум няма да доведе и до други референдуми, говори се за референдум в Каталуния от известно време. Тоест резултатите от референдума ще създадат нови параметри за правене на политика, не само в самата Великобритания, но и в другите европейски държави. Създават се много въпроси, на които ЕС няма адекватни отговори, и това е проблемът. Ние правим политика на следване на случилото се, а не на изпреварването му.

Дейвид Камерън подаде оставка, очакван ход ли е за вас и правилен ли е? 

Единственият възможен в такива случаи, защото той се бореше за оставането на своята страна в ЕС. След резултата на гражданите на Великобритания, това е единствения възможен политически ход. Добрата новина за Великобритания е, че Дейвид Камерън не прибърза с решението си и даде възможност за преосмисляне на много от допуснатите грешки в следващите три месеца. Това ще даде една по-голяма стабилност на Великобритания и в същото време ще даде възможност за един по-задълбочен диалог с европейските лидери.

( http://www.informo.bg,24.06.2016 г.)