Делегацията на ДПС в Европейския парламент гласува в подкрепа на резолюция относно присъединяването на България и Румъния към Шенген, която бе приета днес с голямо мнозинство, обобщавайки изразените по време на пленарния дебат на 05 октомври 2022г. аргументи за премахване на вътрешните граници спрямо България и Румъния. 

С резолюцията членовете на ЕП отново настояха, че свободното движение е едно от ключовите постижения на Европейския съюз, за чието функциониране са приети редица компенсаторни мерки с цел обмяна на информация и утвърждаване на доверието между държавите-членки, както и че няма правно основание за налагане на допълнителни изисквания спрямо двете страни, които са изпълнили Шенгенските критерии още през 2011г.

Докладчикът за резолюцията за групата „Обнови Европа“, Софи Ин'т Велд, заяви по време на пленарната дискусия: „Зачитането на правилата на ЕС не е еднопосочна улица. Не може да има двойни стандарти. Особено в тези времена, трябва да поставим европейското единство над националните политики. България и Румъния принадлежат към Шенген.“

Делегацията на ДПС трайно настоява за равното третиране на българските граждани, като неизменно изтъква, че продължаващият граничен контрол има негативни последици както по отношение на живота на европейските граждани, така и по отношение на икономическия напредък, транспортните операции, вносa и износа към, и от двете държави. 

Именно затова евродепутатите на ДПС - Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели заявиха твърдата си подкрепа за резолюцията, с която се призовава Съветът да предприеме всички стъпки за пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген спрямо България и Румъния до края на 2022г., за да бъдат премахнати граничните проверки по всички вътрешни граници за двете държави от началото на следващата година. 

Изключително важно е да има парламентарно мнозинство, което може да носи отговорност за политиките и мерките в помощ на бизнеса и хората. Това заяви зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев след срещата с парламентарните партии за социалните политики и за бюджет`2023, организирана от БСП в парламента.

Дори да няма резултат, трябва да има разговор. Нашето становище е, че мнозинство трябва да прави и приема бюджета, за да поеме отговорността в този момент. На тази среща не говорихме за мнозинства, никой от нас няма такъв мандат. Говорихме, ако не се стигне до мнозинство, как да се направи бюджетът, обясни още Йордан Цонев.

Всички си казаха мнението, но няма общо решение. Има съгласие да продължат компенсациите за бизнеса и населението, въпросът е как ще се финансират и в какъв размер, каза Йордан Цонев.

Не съм оптимист по въпроса дали ще има мнозинство, добави той.

Комплицирана е ситуацията, да го кажа меко, коментира Цонев след разговора, в който от страна на ДПС участваха още доц. Петър Чобанов и Байрам Байрам.

Лихвите растат, не могат да се правят изгодни дългове, като това важи не само за България, но и за цяла Европа, подчерта Цонев. И заяви: "Прогнозата за ситуацията и в Европа, и у нас е, че тя ще се влошава".
На въпроса дали партиите са се срещнали някъде в позициите си Йордан Цонев отговори: "Не".

Утре ДПС ще реши коя от кандидатурите за председател на НС да подкрепи. Досега за поста са издигнати Росен Желязков от ГЕРБ-СДС и Никола Минчев от "Продължаваме промяната".

ДПС има категорична позиция посланикът на Руската федерация Елеонора Митрофанова да не бъде канена на откриването на 48-ото Народно събрание. Това заяви зам.-председателят на Движението Станислав Анастасов след консултации в парламента между представители на седемте групи в НС. Срещата бе по искане на Демократична България.

Това е решение на Европейската служба за външно действие след агресията на Руската федерация в Украйна, уточни Анастасов. В консултациите участваха още зам.-председателят на ДПС Ахмед Ахмедов и вицепрезидента на световните либерали Хамид Хамид.

Няма място г-жа Митрофанова на заседанието за старта на новия парламент, каза и Хамид Хамид.

• Вероятно и новият програмен период на ОСП ще стартира със закъснение, казва Атидже Алиева-Вели, евродепутат от ДПС/"Обнови Европа" в интервю за сайта Гласът на земеделеца
• Не е застрашено наличието на храни, а тяхната достъпност за хората
• ЕК препоръчва въглеродното земеделие да се включи в ОСП, то ще подкрепи доходите на фермерите и опазването на околната среда
• Митата и квотите за украинските стоки са на дневен ред в ЕК
• Стабилизирането на българското земеделие е жизненоважно за ДПС

- Госпожо Вели, знаете ли докъде стигна работата по Стратегическия план за земеделие на България и не закъсняваме ли с неговото изпращане в Брюксел? Има ли време той да бъде разгледан и одобрен от ЕК навреме за 2023 г., така че да стартира прилагането на новата ОСП за следващата година? Вероятно ли е да се наложи отсрочка?

- Напредък в преговорния процес с ЕК има, но не и с темповете, които всички очакват. Работата по Стратегическия план продължава, като в момента българските власти отразяват коментарите на ЕК, които България получи през месец май 2022 г. Закъсняваме, но за да бъда обективна искам да подчертая, че това закъснение е с натрупване – работата, преговорите и приемането на пакета от регламенти за прилагане на ОСП на ниво ЕС продължи 3 години, България закъсня с подготовката и изпращането на Стратегическия план за одобрение в Брюксел, а в момента се бавим с финализиране на Плана.

Очаквам преговорите с Комисията да приключат и в следващите седмици България да получи зелена светлина от Брюксел за Стратегическия план, но не мисля, че сме готови за прилагането на интервенциите от началото на 2023 г. Няма напредък в подготовката на националното законодателство, адаптиране и разработване на информационните системи на Разплащателната агенция, напълно липсва информационна кампания за земеделците и другите потенциални бенефициенти. Политическата криза в страната допълнително възпрепятства навременното стартиране на Стратегическия план.

Вероятно и този програмен период ще започне със закъснение. На фона на кризите в България и трудностите, които изпитват българските фермери, това е поредната лоша новина за бранша.

- Комисарят по земеделие Войчеховски коментира спешната нужда от Европейска стратегия за торовете и гарантиране на продоволствената сигурност. Вие подкрепихте необходимостта от такава стратегия. Има ли повече яснота по нейната конкретика и опасява ли се все още Европейската Комисия от продоволствена криза през следващите месеци?

- Комисар Войчеховски изрази готовност Европейската комисия да публикува съобщение за торовете и за гарантиране на продоволствената сигурност. Мнозинството от евродепутати обаче сме на мнение, че има спешна нужда цялостна стратегия за торовете и интегриран подход за гарантиране на продоволствената сигурност. Стратегията следва да съдържа конкретни мерки, които да бъдат насочени към укрепване на производството на торове в Европа, намаляване на зависимостта от трети страни, използване на интервенциите в Стратегическите планове по ОСП за рационална употреба на торове, както и използването на торове на биологична основа.

Ситуацията с производството на торове и непрекъснато растящите цени в Европа е изключително сериозна и тревожна. За последната една година производството на торове в ЕС е намаляло с 70 %, а цените на азотните торове са се увеличили с 140 % спрямо септември миналата година. Цените на торовете продължават да растат като това не се дължи само на руската инвазия в Украйна. Скокът в цените започна още по време на Ковид кризата поради нарушените доставки. Високите цени на енергията, високите производствени разходи притискат земеделските производители и се отразяват на потребителите. Инфлацията при хранителните стоки е в пъти по-висока в сравнение с други продукти.

По време на война намалената употреба на торове може да доведе до свиване на добивите от някои култури наполовина. От друга страна, по-ниските добиви и високите цени на храните допринасят за по-бързата инфлация. Всичко това поставя в риск продоволствената сигурност на Европа.

Съвсем наскоро ЕК публикува доклад, в който казва, че не е застрашена наличността на храни в ЕС. Продоволствената сигурност не е само производството и наличност на храни. Тя включва и достъпността на храните. По мое мнение този аспект липсва в анализите и предложените от ЕК мерки. Затова и по време пленарното заседание подчертах пред комисар Войчеховски, че рискуваме да се сблъскаме с криза на достъпността на храните през следващите месеци.

Ако не искаме социално напрежение и бедност, трябва да имаме интегриран подход за гарантиране на продоволствената сигурност в Европа, който да включва не само земеделието и производството на храни, но и икономическия, социалния и екологичния аспект.

След избухването на войната в Украйна, ние от Обнови Европа поставихме гарантирането на продоволствената сигурност като топ приоритет. Аз съм член на специална група на Обнови Европа, която работи по този приоритет. През юли 2022 г. обявихме предложенията си, които включват конкретни краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки. Миналата седмица призовахме и останалите политически групи да подкрепят предложенията ни, за да може Европейския парламент да излезе с обща позиция и предложение за предотвратяване на риска от бъдеща продоволствена криза, а в дългосрочен план – за гарантиране на продоволствена независимост.

- Въглеродното земеделие е един от приоритетите на много от държавите членки на ЕС. Какво трябва да знаят земеделците за него? Кога се очаква то да заработи и под каква форма? Как въглеродното земеделие ще стимулира земеделците да правят по-устойчиво земеделие?

- Накратко, въглеродното земеделие е зелен бизнес модел, възнаграждаващ собствениците на земи за прилаганите добри практики за климата. Въглеродното земеделие е част от усилията на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. EK обяви инициатива за въглеродно земеделие, като в нея са основните насоки и добри практики.

Прилагането на такива практики вече се прави и от българските, и от европейските земеделци. С цел стимулиране на тези практики и по-масово прилагане, ЕК препоръча на държавите те да бъдат включени като интервенции в националните стратегически планове по ОСП. Т.е. основното финансиране и поощряване на този тип практики ще бъде по линия на ОСП. В допълнение средства са предвидени и по други програми на ЕС като програма LIFE и Хоризонт Европа, по-специално в рамките на „Сделка за почвите на Европа“. Пилотни проекти се съфинансират от ЕС по програмата LIFE и Европейския фонд за регионално развитие.

Примери за такива практики са агролесовъдство и други форми на смесено земеделие; безоранната обработка на почвата (NoTill); използването на междинни и покривни култури и сеитбооборот, както и разнообразяването му; намаляване на площите под угар и заменянето им със зимуващи покривни култури, ротационна паша на животните, подходящи фуражи за животните, които намаляват емисиите от метан и др.

Служебният министър на земеделието отбеляза, че в процеса на преговорите с ЕК е направено много за въглеродното земеделие. Надявам се българските фермери да могат да прилагат подходящи и съобразени със спецификата на българското земеделие въглеродни и регенеративни практики и да получат за това субсидии по Стратегическия план.

На този етап в България въпросът кои фермери ще се подпомагат и по какъв начин ще бъдат стимулирани да имат устойчиво производство остава без отговор. Поне докато няма публичност и яснота за финалния вариант на Националния стратегически план.

- Очаква ли се митата и квотите за внос на украинска продукция в ЕС да бъдат отменени за още една година? Има ли възможност българските зърнопроизводители да получат някаква компенсация на ниво ЕС заради затруднения пазар в момента?

- Юни 2022 г. влезе в сила Регламент за временни мерки по либерализиране на търговията с Украйна. Митническите освобождавания на ЕС за украински стоки са валидни само за една година и ЕК заяви, че запазва правото си да налага допълнителни мита в случай на нарушаване на интересите на европейските производители. На този етап Комисията се ограничава само до наблюдение на пазара и няма предложение за удължаване или прекратяване на митническите освобождавания.

Темата с митата и квотите за внос на украинска продукция е в дневния ред на европейските институции, защото само няколко месеца след влизането в сила на митническите освобождавания, вече е ясно, че е затруднен не само пазара на зърно и слънчоглед, но и на пилешко месо и други. Конкуренцията от увеличения внос се усеща силно, а европейските фермери от различни страни изпитват все по-големи затруднения да реализират продукцията си.

В случаите на пазарни смущения и сътресения са предвидени мерки на европейско ниво.

- ДПС обяви, че е готово с програма за подкрепа на земеделието в България. Може ли да кажете какво включва тя?

- Да, ДПС има програма, която включва дългосрочни и краткосрочни мерки. В дългосрочен план наш приоритет остава зелената икономика, кръговата икономика, чистата и зелена енергия.

В краткосрочен план най-важното за нас е преодоляването на кризите в България. На първо място – излизане от политическата криза, което може да стане само по пътя на диалога между политическите партии. За решаването на енергийната криза залагаме на възобновяемите енергийни източници и включването на малкия и средния бизнес и земеделските производители в производството на енергия, което ще осигури независимост на бизнеса.

Именно поради това, основната част от мерките, включени в програмата на ДПС в кратък хоризонт и с антикризисен характер. В редица проведени срещи, тези мерки бяха консултирани и със земеделския бранш, работодателите и бизнеса.

Жизненоважно и основополагащо в момента е антикризисното подпомагане на сектор „Земеделие“, което да стабилизира сектора и да го изведе от кризите. За ДПС осигуряване на изхранването на населението и гарантирането на продоволствената сигурност е приоритет. Продоволствената сигурност и в двете й измерения – наличност и достъпност на храните, е от първостепенно значение. Необходимо е адекватно и навременно финансиране на фермерите, част от които са на ръба на фалита, а много вече и фалираха. От друга страна, покачващите се цени на храните влияят на възможността на хората да купуват храни и това увеличава още повече натиска върху домакинствата с ниски доходи.

Българските земеделци са изправени пред редица предизвикателства и се нуждаят от спешна финансова подкрепа. Ние отчитаме факта, че като част от единния европейски пазар, те са поставени в неравностойно положение спрямо европейските си колеги от останалите държави в ЕС, които вече изплатиха огромен ресурс на фермерите си. Част от антикризисните мерки са фокусирани в използването на всички европейски и национални инструменти и механизми за стабилизиране на сектора и подпомагане на най-засегнатите, особено малките стопанства и животновъдните стопанства.

За ДПС сега повече от всякога, е време да демонстрираме стратегическата важност на сектор „Земеделие“, диалог и обединение около национални приоритети.

Гласът на земеделеца (zemedeleca.bg), 13 октомври 2022 г.

Домакинствата във всички държави членки са изправени пред предизвикателството да намалят своята покупателна способност, и по-специално домакинствата с ниски доходи, поради рязкото покачване на цените на храните и енергията. Нашите граждани не бива да бъдат поставяни в положение да избират между закупуване на храна и отопление. Това заяви по време на 151-вата пленарна сесия на Комитета на регионите в Брюксел кметът на Джебел Неджми Али. Той участва в дискусия по основната тема – „Годишният доклад на Европейския съюз за състоянието на регионите и градовете“.

„Наш приоритет е да гарантираме, че нашите граждани и предприятия ще се възползват от сигурна и достъпна енергия. Разбира се, ние работим по стратегиите за енергоспестяване, но се нуждаем от повече насоки от страна на Комисията относно мерките, които следва да се прилагат на практика, за да се осигурят тези икономии, но без това да води до прекъсване на предоставянето на обществените услуги“, отбеляза още представителят на България в Асамблеята на представителите на местните и регионалните власти в Европейския съюз.

„През септември 2022 г. инфлацията в еврозоната стана 10%, като в някои държави членки нивата достигнаха до 24%. Държа да отбележа, че непрекъснатото повишаване на цените на електроенергията оказва натиск и затруднява гражданите, бизнеса и особено домакинствата, изложени на риск от бедност - уязвимите групи и малките и средни предприятия.

Приветстваме този дебат за състоянието на регионите и градовете“, каза още Неджми Али в дебата относно състоянието на регионите и градовете.

„На първо място, като представители на местните власти, ние сме тези, които усещат прекия натиск от страна на нашите граждани и бизнеса, както и необходимостта от бърза реакция по време на криза, особено когато правителствата не са в състояние да направят това.

В дългосрочен план трябва да се придържаме към стратегическите си цели, а именно – да се предприемат мерки в съответствие с целите на Зеления пакт и да се подкрепи стратегическата автономност/самостоятелност на ЕС.  В средносрочен и краткосрочен план обаче трябва да се справим с настоящата криза, която изисква бързи и ефикасни мерки“, каза кметът на Джебел.

„Взаимовръзката между решенията, взети на европейско и  национално ниво, и тяхното въздействие на регионално и местно ниво продължава да бъде много важна“, подчерта Неджми Али.

„Прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост се различава в отделните държави членки, тъй като всичко зависи от ефективността на решенията, които се взимат от правителствата. По въпроса за енергийната криза - държавите членки следва да бъдат основните участници, отговорни за използваната енергия, и следва да могат да предприемат временни и целенасочени мерки спрямо енергийния пазар (енергийния микс) - например чрез прилагане на намалена данъчна ставка върху енергията или прилагане на компенсации, но основното предизвикателство ще бъде как и кога. Времето лети и трябва да побързаме да намерим ефективни решения преди да стане твърде късно - преди началото на зимния сезон“, подчерта още представителят на България в Комитета на регионите.

„Като представители на местната власт трябва да приоритизираме инициативите и проектите на ЕС, които биха имали пряко и видимо въздействие на регионално и местно ниво, подобрявайки ежедневието на нашите граждани и бизнеса, особено на малките и средни предприятия. Конструктивният диалог с нашите национални органи, както и с органите на ЕС, ще засили нашата европейска солидарност. Чрез намирането на решения на настоящата криза Съюзът ще стане по-видим, по-достъпен и по-близък до своите граждани“, добави още Неджми Али.

В Европа се разработва механизъм, който да позволи продължаване на компенсациите за енергоносителите. Това съобщи от Брюксел кметът на Белица Радослав Ревански. Той участва 151-вата пленарна сесия на Европейския комитет на регионите, която се провежда периода 10-12 октомври 2022 г.

Кметовете, членове на Комитета, коментират теми от изключително важно значение за развитието на европейските градове и регионите в Европа. Официалното откриване беше направено от председателката на Европейския парламент Роберта Мецола, Васко Кордейро, президент на Комитета на регионите и Елиса Ферейра, комисар по въпросите на сближаването и реформите.

Днес българската делегация се срещна и с посланика на България в Брюксел Румен Александров и неговия екип в сградата на постоянното представителство в Брюксел.

Обсъдиха се теми, които засягат българските общини - оперативните програми, Плана за възстановяване и устойчивост, енергийната криза и разбира се - войната в Украйна и последиците от нея за Европа.

"Разбрахме обнадеждаващи новини от Брюксел, които касаят всички български граждани. Одобряват се голяма част от оперативните програми, други са в процес на одобрение и сме доволни да чуем, че в Европа се разработва механизъм, който да позволи продължаване на компенсациите за енергоносителите", заяви Радослав Ревански. И допълни: "Без подкрепа от страна на Европа и съответните държави трудно хората ще могат да понесат цената на енергоносителите през предстоящия отоплителен сезон.".

Стига двоен стандарт! Незабавно приемане на България и Румъния в Шенген. Това призова лидерът на европейските либерали Илхан Кючюк, евродепутат от ДПС/"Обнови Европа", по време на дебатите днес относно присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство.

По думите на Кючюк години наред различни аргументи са пречка за членството на България и Румъния в Шенген и то все се отлага. Евродепутатът бе категоричен, че всички пречки за приемането на двете страни вече са отпаднали.

„Трябват сериозни политически решения от отговорни политици. Не може едни да бъдат държани до вратата, въпреки че се част от ЕС, а други да се ползват с големите блага и възможностите на Съюза! Този двоен стандарт създава двойно качество на гражданите – едни са повече граждани на ЕС от други. Това е неприемливо! Нито е европейско, нито е цивилизационно, нито трябва да бъде изпълнявано от различни правителства.“, категорично заяви Кючюк.

Евродепутатът призова за силна позиция на ЕП и Комисията, както и Съветът да оправдае очакванията на европейските граждани.

По рано днес стана ясно, че българските евродепутати са внесли съвместната декларация, в която подчертават, че страната ни изпълнява всички задължения на Шенгенска външна граница и е доказала, че е надежден и предвидим партньор.

Европейската комисия е отправяла многократни призиви в полза на България и Румъния. Засега на тази стъпка се противопоставя Нидерландия.