Парламентарни избори 2026 - ДПС 17
Парламентарни избори 2026 - ДПС 17

Декларация на Мустафа Карадайъ от името на ПГ на ДПС

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!

Само преди ден отбелязахме Националния празник на България, 143 години Свобода. В тази връзка искам да отбележа нашата увереност, че развитието на демокрацията, гарантираното изпълнение на конституционно закрепените права на българските граждани и просперитетът на страната ни зависи до голяма степен от активното участие на свободните граждани в обществения и политическия живот. Ние вярваме в това и залагаме на това в нашата програма.

Тази теза ще бъде и в основата на нашата предизборна кампания. Ще заложим отново и на тезата за обединителния патриотизъм и ще предложим програма за ускорено икономическо развитие на страната.

Нашите послания са плод на сериозен геополитически анализ и целят рестарт на държавата. Никога след 1989 г. не е било толкова важно кои политически сили ще управляват държавата и ще определят бъдещето ни. Предстоящите избори са много важни и изискват сериозното отношение на всеки български избирател. Защото е много важно какъв модел ще избере Негово Величество Избирателят.

Изборите трябва да сложат край на разделението и противопоставянето в българското общество, което е вредно и води до разпад на държавността и разруха на ценностите. Трябва да възстановим и да укрепим демократичните устои на държавата, на доверието в институциите и на държавността като цяло.

От 10 години няма проведени реформи, икономиката е на батерии, най-големите инвеститори се оказват българските имигранти, държавата е в хаос и единичните решения на достигналите краен предел проблеми създават впечатление за политика и управление на оцеляването. 10 години са твърде дълъг период, в който държавата загуби прекалено много и сега трябва да навакса. 

След 10-годишното управление на ГЕРБ кризите се задълбочават, държавността е в разпад, демокрацията е в упадък, икономиката е в колапс, доверието в бизнес климата тотално е разрушено, напрежението в обществото расте. Ковид – кризата направи видимо истинското положение на нещата, особено нереформираната здравна система. Безразборното предизборно харчене и държавният бюджет за годината за обслужване на предизборни цели няма как да скрие истинското положение на нещата. 

Както по-голямата част от законодателството през последните 10 години, и изборните правила, приети отново необмислено, набързо, в нарушение на добрите европейски практики, създадоха условия изборният процес не просто да се затрудни и да се увеличат възможностите за грешки и злоупотреби, те минираха изборите и създадоха условия за политическа нестабилност след изборите. 

В този момент е от изключително важно значение фактът, че органът за управление на изборите в България е с незаконен състав. Благодарение на арогантността на ГЕРБ и тоталното отричане на върховенството на закона, Народното събрание като орган по избора на заместник-председател на ЦИК не се произнесе по въпроса за несъвместимостта, дори и след сезиране. Това е недопустимо и е немислимо в една демократична и правова държава. Но не и за  г-жа Караянчева и ГЕРБ, за които Конституцията и законите нямат никакво значение. Както обичат да казват „който не харесва това, да оди пеша“… 

В една демократична държава спазването на правилата може да гарантира правата и свободите на българските граждани, да създаде условия за достоен живот за всеки български гражданин.

Ако искаме достоен живот, да избираме програми и да не позволим на страха, на разделението и противопоставянето да надделеят. 

Нека на предстоящите избори партиите да представят своите приоритети, своите програми и цели, за да може българските избиратели да направят своя информиран избор.

Нашата програма е за ускорено икономическо развитие на страната.

Нашите приоритети са приоритети и на Европа. Ние активно работим за включването на свободните и активни граждани във формирането на политическите решения и в контрола върху тяхното изпълнение.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ!

Ние от ДПС апелираме към всички системни политически сили заедно да настояваме за свободни, честни и демократични избори. Нека изпълнителната власт и държавните органи не се намесват в изборния процес и не използват средства от държавния бюджет. Да спре предизборната кампания от джипката. Призоваваме Централната избирателна комисия и всички избирателни комисии да спазват закона и с актовете си да гарантират законността на изборите.

Нека всички да бъдем съпричастни към избора на модел за бъдещето на България.

 

Д-р Нигяр Джафер: Човешкият ресурс е най-големият ни проблем

Предизборната кампания вече започна. Затова в следващите дни ще ви запознаем с визията на политическите сили за развитието на здравеопазването. Какво трябва да се промени в тази сфера.Тези, които предприемат важните стъпки в системата, трябва да са наясно какво искат да постигнат и тогава да се търси финансовото им покритие, казва д-р Нигяр Джафер. За да бъдат пациенти и лекари по-удовлетворени, попитахме д-р Нигяр Джафер от ДПС и един от най-добрите експерти в сектора. 
 
Програмата на ДПС в сектор здравеопазване е с ясно изразени цели – бих казала, от десетилетия. Ние не се притесняваме от това, защото много от нещата, които сме заявили, че трябва да се случат, все още не са факт. Особеното в тази предизборна ситуация е, че всичко върви под знака на пандемията. Тази безпрецедентна криза е прекрасна възможност за пренареждане и презареждане, включително на здравната система, на приоритети, на цели, на структури, ако щете. Ето защо, винаги сме казвали, че на първо място приоритет трябва да са хората.
 
Човешкият ресурс се очерта, като един от най-големите проблеми на здравната система и пандемията показа в пълния си блясък този дефицит. Ето защо смятаме, че трябва да се направи всичко възможно младите хора да са достатъчно мотивирани в цялата страна. Многократно сме поставяли въпроса за специализациите, които трябва да бъдат максимално улеснени. В лично качество съм приятно изненадана, че младите хора много по-бързо се преориентираха от институциите - заявеното желание да специализират вътрешни болести вече е при около 10% от завършващите, а инфекциозни болести – при 7%. Това показва, че усетът им е много по-верен и адекватен, отколкото на множество институции. Възможностите за специализация и развитие на кадрите у нас трябва да вървят с финансовото им мотивиране. Алогично е млад лекар, завършил току що, да може да специализира веднага в една Германия и да получава 10 пъти по-високо възнаграждение за това. В същото време в България това да е проблем и да има явни корупционни схеми по отношение на специализациите.
 
На второ място проблем за нас е възстановяването на структурните връзки в системата. Структурите - болничните заведения, извънболничната помощ, спешната помощ, за да функционират като една система, е необходимо между тях да има връзки, които да са ясно регламентирани и обосновани.
 
На трето място трябва да се преосмисли ролята на структурите за продължително лечение и хосписите. Те са едно липсващо звено в нашата система, за което не се направи усилие да заработи. Не знам дали е необходимо да повтарям, че ние сме категорично за демонополизация на касата, защото смятаме, че
само конкуренцията между финансиращи органи ще доведе до онази прозрачност и качество, което всички искаме да видим.
 
Факт е че средствата в самата здравна каса преди 15 години бяха около 800-900 млн. лв., сега касата оперира с един бюджет, който скоро ще надхвърли 5 млрд. лв. Ако попитаме и работещите в системата, и пациентите дали са усетили увеличението на тези средства, отговорът ще бъде - не. Българският пациенти продължава да бъде най-много доплащащият от джоба си според Евростат. Българските медицински специалисти продължават да не чувстват подкрепата на държавата и институциите в посока по-добро заплащане. Няма да припомням, че протестът на медицинските сестри стигна до первазите на Народното събрание и това е тема, която продължава да бъде актуална с подновяването на техните протести.
 
Пробойните в системата станаха много видни и те просто бяха очевадни в разгара на пандемията – липсата на хора, които да работят. Формалното изискване на касата да има един брой дипломи, не решава никакъв проблем, защото видяхме кухи структури, в които няма кой да работи. Тези, които предприемат важните стъпки в системата, трябва да са наясно какво искат да постигнат, каква е визията и тогава вече да се търси финансовото покритие на тези измерения.
 
Много ми се иска дебатът в самата Комисия по здравеопазване и в пленарна зала да бъде на висота. Много ми се иска да има чуваемост не само между отделните политически сили, но и на гласа на експертите. Не случайно многократно беше казано дори в условия на пандемия, че нееднозначното говорене, това, че експертното мнение остава на заден план, а други мотиви водят до вземане на политически решения, ни води до една ситуация, в която имаме зелени коридори, които вече не са толкова зелени, имаме стратегия за ваксиниране, но нямаме ваксини, нямаме дори един раков регистър. България няма ясна визия за скрининг и профилактика на социално значими заболявания, продълажва да ги диагностицираме в изключително късен стадий, а хората умират и сме на челни места по смъртност от ССЗ, инсулти.
 
Червената нишка, която минава през нашата програма и ще продължава да минава е за профилактиката, скрининга и ранната диагностика. И за дисбалансите в системата особено териториалните. Две трети от страната няма достъп и в момента до здравна грижа, има по едно джипи, което е обхванало цели области, болниците са изпразнени от съдържание, фармацевти и стоматолози там няма.
 
(clinica.bg)

Илхан Кючюк: ЕС даде милиони за създаване на ваксини и липсата им е недопустима

Още акценти от интервюто с евродепутата от ДПС/"Обнови Европа":
Темата за ваксинационни паспорти е чувствителна. От една страна, застрашава неприкосновеността на личния избор и свободното придвижване на хора. Но от друга, има държави, които силно зависят от туризма, като България, и подобно временно решение може да е правилната стъпка за възстановяване на техните икономики

България не направи почти нищо да обясни по-добре своята позиция за Северна Македония - в колко чужди издания писаха за нея? Нямам информация за нито едно

Ние, в ДПС, предпочитаме да дебатираме по програми и идеи вместо създаването на аритметически мнозинства

Не пандемията ни е виновна за състоянието на здравеопазването, тя само показа недостатъците му пред повече хора

България и Северна Македония трябва заедно да намерят пътя за разрешаване на двустранния въпрос в името на добросъседските отношения

- Г-н Кючюк, като евродепутат вие сте активен по темата за ваксините срещу COVID-19, липсата на които е голям проблем в момента не само в България. Как ЕС ще излезе от кризата със забавените доставки и какви стъпки трябва да предприеме спрямо фармацевтичните компании?


- Европейската комисия трябва да настоява за изпълнението на договорите с фармацевтичните компании. Нека все пак не забравяме, че ЕС мобилизира милиони от европейския бюджет за създаване на ваксина в началото на кризата и случващото се днес е недопустимо. Производителите трябва да осигурят предсказуемост за доставките и да ги извършват по графика, залегнал в сключените договори. От наша страна (ЕС) трябва да ускорим одобрението, доставките на ваксините и да повишим скоростта на имунизационната кампания, за да излезем с успех от кризата след няколко месеца.


- Как гледате на идеята за ваксинационен сертификат/паспорт, обсъждана на последния Европейски съвет? Това предложение раздели държавите в ЕС, някои дори го определиха като дискриминационно...


- Темата наистина е чувствителна. От една страна, защото застрашава неприкосновеността на личния избор, а тя е изконна ценност за всяка демокрация. Когато говорим за ЕС, тя придобива и друго измерение, защото засяга един от нашите основни принципи - свободното придвижване на хора. Но от друга страна, трябва да си дадем сметка, че има държави, които силно зависят от туризма, в това число и България, и едно подобно временно решение може да се окаже правилната стъпка за възстановяване на техните икономики. Макар европейските лидери все още да не са единодушни относно ваксинациония сертификат, мисля, че много скоро ще намерят решение, което ще бъде от полза на всички.

- Вие “за” ваксините ли сте?

- Категорично да! Вярвам в науката и постиженията на учените. Ваксинирането ще ни даде шанс да се освободим от глобалната затвореност.

- Не само в България, но в цяла Европа има антиваксърски настроения, как се справят другите държави?

- Да, така е. Тези настроения са характерни за повечето от страните. Имаме нужда от по-голяма прозрачност и информираност, и по-малко фалшиви новини по темата. Само така може да бъде спечелено доверието на гражданите. Време е ЕК да помисли за широка информационна кампания.

- Заговорихте за влиянието на COVID-19 върху туризма. В много страни обаче мерките отново се затегнаха, границите се затвориха. България поиска отваряне на вътрешните граници на ЕС, но ще ни чуят ли партньорите ни?

- Като първоначален отговор ЕК представи пакет за туризма и транспорта през май 2020 г., чиято цел бе да осигури поетапен и координиран подход за възстановяване на свободното движение, освобождаването от редица изисквания и възможности за гъвкавост на националното подпомагане, като необходими стъпкив подкрепа на възстановяването на транспортната и туристическа екосистема от икономическите последици от COVID-19. Ако в началото на пандемията всички смятахме, че ни предстои “спринт”, то виждаме, че битката с вируса е труден и дълъг маратон. След настъпилото през лятото затишие и надежда последва много по-тежка втора вълна на заболеваемост, появиха се нови мутации, това доведе до нови ограничения и затваряния на граници. С голяма степен на вероятност, в обозримо бъдеще - до достигане на масова ваксинация, рискът ще продължи да съществува, затова е нужно в диалог със сектора да работим по планове за подготвеност на всички нива - от равнището на ЕС и националните администрации до браншовите организации, транспортните и туристическите оператори. За преодоляване на последиците и оцеляване на сектора на туризма е необходимо бързо и адекватно краткосрочно подпомагане, но кризата представлява и възможност за модернизирането му и инвестиране в цифровизация, устойчивост и мерки за преход по Зелената сделка. За всичко това, важно ще е да се възползваме и от финансирането по европейските програми и стратегическото финансиране чрез Механизма за възстановяване и устойчивост.

- Споменахте и транспорта - изразихте опасения, че пакетът “Мобилност” противоречи на амбициите на Зелената сделка на ЕС. Какво визирате?

- Водени от анализите на различни проучвания, през целия процес в ЕП настоявахме, че задължението за връщане на камионите е не само икономически безсмислено и в дисбаланс с принципите на свободния пазар в ЕС, но и би довело до увеличение на вредните емисии и задръстванията. Сега, след като ЕК публикува на 19 февруари изследвания за въздействието на тези два елемента, ясно бяха посочени негативните им последици. Според анализа връщането на превозното средство в държавата членка на установяване би довело до 2,9 милиона тона допълнителни въглеродни емисии към 2023 г., увеличавайки емисиите от превоз на товари с до 4,6%, а каботажните квоти за операциите по комбиниран транспорт биха довели до допълнителни 397 000 тона въглеродни емисии и негативни последици и по отношение на железопътния и интермодален превоз на стоки. Взети заедно, проучването на комисията оценява, че двете разпоредби биха могли да доведат до допълнителни 3,3 милиона тона въглеродни емисии годишно, в противоречие с приоритета за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г. Комисията оповести намерението си да започне дискусия с държавите членки и Европейския парламент на основата на тези проучвания и се надявам, че в резултат ще излезе с целево законодателно предложение, преди двете разпоредби да влязат в сила от февруари 2022 г.

- Вие сте докладчик на ЕП за Северна Македония. Какви са впечатленията ви - защо ЕС не разбира българското вето за старт на преговори за членство със Северна Македония?

- Трудноразбираема е нашата позиция, защото по време на българското председателство един от приоритетите ни беше интеграцията на страните от региона в ЕС. Впоследствие, когато Франция и Нидерландия наложиха вето, ние го оценихме като недалновидно. Няколко месеца по-късно дойде нашето вето. Това създава впечатлението, че сме непостоянни в приоритетите си. А и България не направи почти нищо да обясни по-добре своята позиция. В колко чуждоезични издания писаха за нашата гледна точка? Нямам информация за нито едно. Какви политически и дипломатически ресурси мобилизира МВнР? Имаше кулоарни действия на няколко евродепутати. Това не е сериозно!

- Наскоро бяхте в Скопие, където призовахте историческите решения да се вземат от историците, а не от политиците. Но и самите историци не могат да постигнат консенсус по спорните въпроси и като че ли има зацикляне, ако мога да го нарека така. Как може да се промени това?

- Призовах двете страни да се върнем към основите на договора от 2017 г. Само спазвайки го могат да бъдат изградени устойчиви добросъседски отношения. Определено доверието беше загубено. Историците имат нужда от време и от по-малко политизиране на тяхната работа. Време е политиците да се концентрират върху въпросите на бъдещето - а именно как да променят икономиките си, как да осигурят по-голяма свързаност на региона. Как да изградят мостове, а не да издигат стени от предразсъдъци.

- Именно заради изявлението ви, че въпросите между България и Северна Македония трябва да се уреждат в двустранни условия, ВМРО ви обвини, че торпилирате българската позиция и действате за чужди интереси.

- Разбира се, че България и Северна Македония като най-близки страни трябва да решат заедно двустранните си въпроси. Точно това е и целта на договора - да покаже, че сме имали общо минало, а с това да начертае и пътя към общото бъдеще в ЕС. Ще отговоря много директно на тези упреци. Аз съм от много малкото български политици, поставили въпросите за осквернените национални символи и правата на гражданите с българско етническо самосъзнание. Пред властите в Скопие настоявах за адекватно държавно финансиране, за да могат да поддържат живи своите традиции и обичаи. И го правя от позицията на докладчик на ЕП за Република Северна Македония. Дори е записано в доклада ми. Правя го, защото вярвам, че човешките права и свободи не са само предизборна реторика, нито пък декор на националистическото шоу. Те са основа на човешкото съществуване и съжителство навсякъде по света. В такава семейна и политическа култура съм възпитан.

- Какво в крайна сметка ще запишете в доклада си за ЕП? Ще защитите ли българската позиция и ще вземете ли страна в този спор?

- Докладът отчита напредъка на страната в редица области, но също така отчита необходимостта от задълбочаване на реформите в ключови области. България и Северна Македония трябва заедно да намерят пътя за разрешаване на двустранния въпрос в името на добросъседските отношения. Съвременният геополитически интерес на България е да граничи със съседи, които са част от нейното цивилизационно пространство.

- Преди дни споделихте мнението си, че стоим лошо на европейската сцена. Имате ли конкретен повод?

- България трябва да престане да се мисли само като консуматор на политики и ползи от ЕС, а да започне да действа и като двигател за вземане на добри решения. Имаме много примери за пропуснати възможности. Обикновеното оправдание “ние сме малки и бедни” не може да продължава да бъде валидно. Първо, не сме малки. И второ, не сме обречени вечно да сме на опашката.

- Предстои разпределянето на огромни средства за преодоляване на последиците от коронакризата. Достатъчно активна ли е България и какви реформи са нужни, за да усетят хората парите, които ЕС ни отпуска?

- Първо, държа да отбележа, че това са възможни средства, а не гарантирани суми. Второ, това са средства, които трябва да възстановят европейските икономики по един нов начин. Не със сгрешените икономически модели и със закъснелия технологичен прогрес. Трето, това трябва да се случи в много кратък срок, за да се усети в най-голяма степен ефектът на инвестициите. И както казахте, за всичко това трябват реформи. Не пандемията ни е виновна за състоянието на здравеопазването, тя само показанедостатъците му пред повече хора. България трябва да използва по правилен начин както средствата по традиционните инструменти, така и по инструмента “следващо поколение”. Идеалният вариант е тези средства да мобилизират допълнителен частен капитал, за да могат да имат висока добавена стойност. Този разговор не бива да се води при затворени врати и само от това правителство. Още повече че средствата ще бъдат на разположение поне на следващите две правителства. А общественият ефект ще бъде поне за следващите две десетилетия.

- Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ определи предстоящите избори като най-важните досега. Защо?

- Имаме възможно най-ниското доверие в институциите. За 10 г. не бяха намерени правилните решения по ключовите въпроси. Страната изпадна в тежко политическо безвремие. В същото време има желание за обществена промяна и модернизация. България може да се превърне в страна на възможностите. Затова залогът на тези избори е много голям, а личният избор е преломен.

- С кого ще се коалира ДПС след изборите? Какво се крие зад предлаганата формула за следващото правителство: експертен кабинет около 4 приоритета - водородна икономика, цифровизация, чисти води и храни?

- По-важният въпрос е в името на кои приоритети? ДПС има своята програма, която е продукт на четиригодишна екипна работа. Тя бе подложена на критичен преглед от работодателски, професионални и граждански организации. Много от техните идеи я обогатиха качествено. Вероятно и други добри идеи ще бъдат предложени по време на предизборната кампания.

- Има ли все пак партия табу за ваш бъдещ партньор? Възможно ли е сътрудничество с ГЕРБ? А с БСП?

- ДПС е партия с устойчива ценностна система. Взаимодействието с крайния национализъм е абсолютно неприемливо за нас. Разбирам фиксацията върху бъдещи коалиции и очакването всяка партия да определи своите партньори. Но ние предпочитаме да дебатираме по програми и идеи вместо създаването на аритметически мнозинства. Още повече че те доказаха своята неефективност. Политическата амбиция да бъдеш в управлението трябва да се определя от решенията, които предлагаш на гражданите. Как ще управляваш публичните финанси, как ще подобриш здравеопазването, как ще изградиш образование, адекватно на нуждите на пазара на труда? Това са само част от големите въпроси.

 

Визитка
Роден на 16 септември 1985 г. в Севлиево
Завършил политология и право във ВТУ, има много специализации и обучения
Дългогодишен председател на Младежкото ДПС
Вицепрезидент на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ)
Евродепутат от ДПС/“Обнови Европа”
Постоянен докладчик на Европарламента за Северна Македония
Награден е с почетния орден на външното министерство на Азербайджан

(24 часа, 02.03.2021)

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Политика за поверителност