Йордан Цонев след разговор с Мустафа Карадайъ: ДПС ще подкрепи комисия за прехода, Делян Пеевски отдавна я предложи

"Току-що говорих с председателя на ДПС Мустафа Карадайъ, който каза, че партията ще подкрепи създаването на анкетна комисия за разследване на прехода. Още повече, че тази идея преди известно време беше предложена от нашия колега Делян Пеевски,,. Това коментира пред "Телеграф медиа" зам.шефът на ПГ на ДПС Йордан Цонев.

"Тук нещата стават както с ДДС-то, някои наши предложения след време ГЕРБ ги осмислят и ги намират за правилни и точни. Ние нямаме проблем. Смятаме, че доколкото има висок обществен интерес по темата за прехода, нужна е такава анкетна комисия, разбира се, с ясното съзнание, че това е твърде сложна и тежка задача, че това е период от време от почти 30 години. Все пак трябва да се види генезисът на някои съмнителни богатства, генезисът на някои процеси, от които българското обществото още не може да се освободи. Митове ли са червените куфарчета например, как се случи така че в обществото има въпроси относно събитията през 90-те години, икономическите събития, в това число раздържавяването на икономиката и фалита на банковата система и много други въпроси, на които обществото очаква отговор. Една такава анкетна комисия няма да дублира работата на правораздавателните органи, тя по-скоро би имала задачата да направи експертно-икономически и политически анализ", заяви още Цонев.

(в. Телеграф, 10.06.2020)

Илхан Кючюк: Пакетът "Мобилност" противопоставя Европа политически, а я разделя географски

"Този вот беше очакван, защото е продължение на предишните гласувания. Има два типа поведение - западното и централно-източното, в което влиза и България. Такова беше и разположението на силите и в Съвета, и в ЕП. Противопоставянето е географско - Централна и Западна Европа срещу Централна и Източна Европа". Това каза пред БНР еврудепутатът Илхан Кючюк от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Вчера нито една от поисканите поправки от България и периферните страни на ЕС по пакет "Мобилност" не бе приета на заседанието на транспортната комисия в Европейския парламент. Одобрени бяха регламентът за командироване на водачите, тяхното време за почивка и каботажът от пакета „Мобилност“, но внесените от българските евродепутати поправки за връщането на камиона в страната, в която е регистрирана фирмата, на 8 седмици, както и за седмичната почивка на водачите не бяха приети.

През юли ще бъде второто четене, когато българските евродепутати ще внесат отново предложения, които ще трябва да бъдат гласувани в пленарната зала на ЕП, поясни Кючюк и добави:

"Ще потърсим всяка една възможност за допълнителна подкрепа, за да дадем още веднъж нашите аргументи защо този пакет противопоставя Европа политически, а я разделя географски".

В предаването "Нещо повече" евродепутатът посочи, че основната надежда на българската страна е свързана с Европейския съд:

"Един законодателен акт завършва с решението на Европейския съд", категоричен беше той..

Цялото интервю на Людмила Железова с Илхан Кючюк в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл от ТУК.

(БНР, 09.06.2020)

Д-р Нигяр Джафер: За да работят регламентирано властите, имат нужда от удължаване на извънредната eпидемична обстановка

"Независимо дали ще се удължи извънредната епидемична обстановка, или не, ние трябва да сме наясно, че има правила, които трябва да бъдат съблюдавани - дистанция и дезинфекция. Оказва се обаче, че огнищата съществуват." Това каза пред БНР д-р Нигяр Джафер - зам.-председател на Народното събрание, депутат от ДПС и член на парламентарната здравна комисия. Тя беше категорична, че е притеснителен трендът на увеличаване на броя на новозаразените с коронавируса.

В предаването "12+3" д-р Джафер коментира, че ако извънредната епидемична обстановка бъде удължена, това ще легитимира дейността на институциите - на РЗИ, МВР и граничните власти. Ако не се удължи, ще се разчита на дисциплина:

"За да се даде възможност на властите регламентирано да работят, би трябвало да се удължи извънредната епидемична обстановка", заяви зам.-председателката на Народното събрание.

Д-р Джафер посочи, че не само в Сърница и Доспат, но и в Разградско има нови случаи, т.нар. клъстери от заразени с Covid-19.

Според Нигяр Джафер пандемията е показала, че трябва да се промени системата на българското здравеопазване, в която оборотите са най-важни. По думите ѝ основното е да има ясна визия как да стане тази промяна:

"И този мандат управляващото мнозинство не можа да промени нещата в здравеопазването към по-добро. Нежеланието да се променят нещата е свързано с това, че липсва потенциал да се предприемат стъпки, често непопулярни". Тя посочи, че управляващото мнозинство не е обединено от програма и ценности, а е просто аритметично мнозинство, което няма как да направи важно реформи.

Цялото интервю с д-р Нигяр Джафер в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл ТУК.

(БНР, 09.06.2020)

Д-р Нигяр Джафер: Имаме прекрасни медици и здравна система с дефекти

- Д-р Джафер, промяната в Закона за лечебните заведения, която дава право на медицинските сестри, фелдшерите и акушерките да сформират самостоятелни практики, вече е факт. Плюс или минус е това за българския пациент?

- В единия от текстовете се регламентира дейността на т.нар. лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки и рехабилитатори да работят самостоятелно. Изрично беше отбелязано, че тази регламентация трябва да бъде прецизно уредена в наредба. Представители на съсловната организация на професионалистите по здравни грижи трябва да знаят какъв е обхватът на тяхната дейност. Има такива, които те биха могли да осъществяват самостоятелно. Друг е въпросът, че и в момента това съществува. Аз съм от тези, които смятат, че приетата промяна е крачка напред в уреждането на този проблем. Преди години започна разговор за това дали в България ще се даде възможност за интегрирани медико-социални грижи. Тези хора ще работят в извънболнич-ната част на здравната система. Има изключително успешни реализирани проекти. Такъв е този на БЧК за Северозападна България. Оказва се, че при демографските фактори и многобройните възрастни хора, тези с увреждания, с хронични заболявания, живеещи сами, особено в малките населени места, това е един добре работещ механизъм. "Каритас" например от години имат подобна практика, която реализират в област Пловдив. Светът отдавна е направил тази крачка. Във Великобритания вече 150 години има регламент какво могат да извършват самостоятелно медицинските сестри, лекарските асистенти и акушерките. При ситуацията с кадрите в здравеопазването имаме огромна нужда да дадем възможност на тези висококвалифицирани специалисти, обучавани по 4 години, да извършват дейности, свързани с промоция на здравето, профилактиката, дългосрочната грижа, палеативните грижи, защо не и женските консултации. Акушерките поставят този въпрос. Аз не виждам каква е пречката те да не могат да консултират бременните, да правят неща от обхвата на предишните детски консултации. Има региони, в които нямаме не само тесни специалисти, но и лекари. В този смисъл ние трябва да използваме потенциала на тези кадри в системата, но при ясен регламент на обхвата на дейностите им.


- Приета е и възможността за даряване и трансплантиране на донорска матка. В някои религиозни общности тя се коментира критично. Какъв е вашият коментар?

- Темата за трансплантациите винаги поставя едни моралноетични и деонтологични проблеми. От друга страна технологиите и науката вече са толкова напред, че дават възможност за неща, които до преди 50 години не са били реалност. Текстовете са намерили баланса между най-добрите решения, основани на доказателства, защото медицината е основана именно на доказателствата. Тя не може да работи със становища, с казуистика, а се основава на опита, който се натрупва в световен мащаб. Няма как българската трансплантология също да не върви по тези стъпки. И точно защото медицината е наука на доказателствата, вървят и дискусии за начините на въздействие върху COVTO-19. Съвсем нормално е да се дебатира кой медикамент как влияе. Становищата се променят динамично. Оказва се, че вече направени публикации във водещи списания се оказват опровергани от последващи такива. Човечеството тепърва натрупва опит в една динамична среда и е нормално решенията също да се променят динамично. В този контекст е и дискусията за хидроксихлорокина. В един момент той беше провъзгласен за панацея, за разрешение на проблема. После се оказа, че страничните действия и контраиндикациите са много по-сериозни. Всъщност това е един евтин, стар и достъпен препарат, който просто трябва да бъде отчитан и прилаган според индикациите и контраиндикациите.


- Сега се счита, че ако в здравноосигурителната книжка няма изричен отказ от донорство при евентуална мозъчна смърт, се приема за съгласие. От години се повдига въпросът да е обратното, да се вписва съгласието за донорство. Редно ли е да се направи такава промяна?

- Този въпрос дискутирахме дълго време в предходни формати на Народното събрание. Темата за донорството не е само медицинска и научна. Тя е деонтологична. Понякога влиза във филоссфско-религиозни коловози, което не е изненадващо. По време на една кръгла маса дори стигнахме до обсъждането защо свещените книги не казват нищо дали трябва да се даряват органи и тъкани или не. Няма как, когато те са низпослани, този въпрос да бъде включен. Но в тях се казва, че да даряваш, дори да дариш част от себе си, е много по-велико и благоугодно, отколкото дори да дариш материални неща. Темата в тях съществува индиректно. Аз се радвам, че религиозните институции и Българската православна църква и Мюсюлманското вероизповедание реагираха адекватно на този въпрос. Що се отнася до това как да бъде формулиран той, смятам, че първо трябва да променим манталитета и нагласите си към този вид дарителство. За съжаление понякога всякакви писания по отношение на злоупотреби и схеми не увеличават доверието в системата и в хората, които взимат решенията. Аз смятам, че трябва да се върви в тази посока. България продължава да бъде на едно от последните места по стандартизирани показатели на хора, готови да станат донори, ако изпаднат в мозъчна смърт. Съмнявам се, че промяната на 4юрмулировката на поставения въпрос ще промени нагласата.


- Продължават да се тиражират фалшиви новини по отношение на COVID-19. Информационният поток ли не беше правилно поднесен, че се стигна до тиражиране и вярване на толкова небивалици?

- Ние сме подложени на всекидневна атака на фалшиви новини и изумителни конспиративни теории, като например как несъздалената още ваксина ще бъде с наночастици и възможност за проследяване с 5G системи. Един от най-големите дарители, какъвто е Бил Гейтс, подпомагащ деца в редица изостанали страни, които няма как да бъдат предпазени от смъртоносни болести без ваксини, се оказа герой на множество фалшиви новини. Живеем във време, когато комуникацията се осъществява чрез социални мрежи и електронни начини на осведомяване, които носят своите рискове.


- Националният оперативен щаб добре ли работи според вас по време на разгара на епидемията, прекалени ли бяха взетите мерки?

- Нашата позиция е категорична: щабът изпълни своята функция. Предприетите здравни мерки бяха напълно адекватни. Почти не съм срещала лекар, който да изрази съмнение в дадените предписания и предприетите стъпки. Медиците, които не просто бяха на предния фронт, а се бореха ежедневно за живота и здравето на хората, са тези, които могат да направят експертната оценка. За съжаление в много моменти бяхме свидетели на атаки, които нямаха нито експертна оценка, нито бяха издържани от обществена гледна точка. Ето защо оценката ни за здравните мерки, предприети чрез действията на Националния оперативен щаб, е висока. Основният въпрос от тук нататък са последствията - икономически, социални, финансови. Можем да обобщим ситуацията така: острата криза, свързана с пандемията, премина. Остават старите проблеми в нере4юрмираните системи, които чакат промяна към по-добро. Отново на дневен ред е какво се случва и как преустройваме системи като здравеопазването. Разговорът за това накъде върви здравната система и дали е адекватна при нормални условия на съществуване предстои и не е спирал. В пленарната зала той се възобновява отново с обсъждането на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса, на мерките, свързани с това как да подкрепим хората, работещи в тази система. Ние не сме променяли своята позиция и продължаваме да твърдим, че най-ценният елемент от здравната система са хората, човешкият фактор. Тази криза показа колко важна е експертността. Можем да направим няколко основни извода. Първо, че няма по-маловажни и по-важни медицински специалности. Епидемиолозите, специалистите по инфекциозни болести се оказаха най-важната брънка от системата на здравеопазването. В действителност те са абсолютно подценявани и по отношение на заплащането както по линия на общественото здравеопазване, така и по линия на публичните средства. Вторият извод е, че няма по-важни и по-маловажни лечебни заведения. Тези в столицата са толкова важни, колкото и тези във Видин, Сливен, Ямбол. На трето място - проблемите на предпазването, на рисковете, на които са подложени медицинските специалисти, са много сериозни. В хода на тази криза ние имахме избухване на вътрешноболнични инфекции, което поставя въпроса за това дали не се позабравиха плановете, противоепидемичните мерки за борба с вътрешноболничните инспекции в самите лечебни заведения, както и антибиотичната резистентност. Тази криза постави въпросите за дисбалансите в здравната система въобще как функционират болниците и готови ли са за подобни предизвикателства. Ние видяхме, че те се оформиха в три групи. Едната, в тях болниците са между три и пет, са готови в рамките на часове, на дни да преформатират своята дейност. Във втората група са тези, които се адаптираха в рамките на една-две седмици. В третата - не се пригодиха за работа в условията на подобно изпитание и сигурно никога няма да са готови. Тази диференциация поставя много въпроси. Имаме още един извод.

- Какъв е той?

- Че системата на общественото здравеопазване е много важна. Тя включва структури, субординация, лечебни заведения, изнесени държавни структури, логистика, финансиране и онази важна система, която сега трябваше да реагира, която е гръбнакът на здравеопазването, на регионалните здравни инспекции, на експертите и експертните съвети, които трябва да дадат решение и то в много оперативен порядък, субординацията. Изборът, който направиха управляващите, беше да се назначи щабът.


- С какви дивиденти или липси ще излезе обществото ни от тази криза?

- Тази криза показа, че обществото и институциите трябва да променят отношението си към медицинското съсловие. Отново видяхме, че имаме прекрасни медици и здравна система, която има проблеми и дефекти. Трябва да вървим към усъвършенстването на моделите и системите, показващи дефицити.

(в. Монитор, 09.06.2020)

Халил Летифов: Намалението на ДДС-то не е подкрепа за ДПС, а за българските деца

Надпартийна и подкрепяща българските семейства е мярката по предложението на ДПС за редуциране на ДДС-то за детски храни и памперси за деца до 3 години на 9%. Вносителите Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски и Йордан Цонев се водеха от убеждението, че ако ние ще правим диференцирани ставки за ДДС, трябва да започнем от децата ни, коментира пред Dariknews депутатът от движението Халил Летифов.

Той припомни, че това е идея на ДПС, която чака ред цяла година, но сега вече предложението е прецизирано. "Надявам се, че след като събра подкрепа в бюджетната комисия, ще се случи същото в пленарната зала", изрази очакването си председателят на транспортната комисия. Основните ни аргументи да направим това предложение сега е коронавирусът и кризата, която настъпва, както и демографската криза, предвид, че най-големият капитал на страната ни - това са нашите деца и че, ако ние ще правим диференцирани ставки на ДДС, трябва да започнем от децата ни", заяви Летифов.

"Това бяха и мотивите на колегите ни - нашия председател Мустафа Карадайъ, г-н Пеевски и г-н Цонев, да внесат това предложение и с тези аргументи да обединят колегите в бюджетната комисия, за което искаме да им благодарим, защото извън политическата дейност, това е изключителна мярка, насочена към българските семейства и българските деца.

И смятаме, че трябва да има надпартаийна подкрепа и покрай такива, важни за всички приоритети, ние да се обединяваме. Затова сме благодарни за тази подкрепа", добави депутатът от ДПС. "Това не е подкрепа за ДПС, тя е подкрепа за българските семейства и българските деца. Искрено се надяваме, че тази подкрепа ще се затвърди и в пленарната зала", изрази надежда народният представител.

Той припомни, че станалата актуална сега в ЕК, ЕП и у нас Зелена сделка всъщност събира приоритетите, за които ДПС говори поне от три години насам - за чиста вода, чиста храна и чиста енергия.

"Виждаме, че тази тема подхващат вече и другите политически партии, за което ги приветстваме, и се надяваме този приоритет да стане национален и надпартиен. Тук не трябва да има политически сблъсък, а ние отново да намерим допирни точки и това да са приоритетите за всички и да ги използваме като възможност за развитие на нашата икономика, а не да очакваме негативен ефект от това. Така че, отново благодарим на всички, които виждат в това национален приоритет, и отново призоваваме да бъде надпартийно съгласието по тази тема, по която ние нямаме претенции за авторски права", апелира Халил Летифов.

(dariknews.bg, 05.06.2020)

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Политика за поверителност