„Хаосът е налице. Колкото повече се бавим с постигане на национално съгласие по определени приоритети, толкова повече обричаме България да потъне в този хаос. Нашият призив е да бъде намерен диалог, да бъдат изведени приоритетите и в малкото оставащо време до изборите да се сформира едно експертно правителство, в което всички да поемат своята отговорност. Извежда се и първият приоритет – провеждане на честни парламентарни избори“. Това коментира пред БНР Хамид Хамид, зам.-председател на ПГ на ДПС и зам.-председател на правната комисия в парламента.

Според него в историята на ДПС има много примери как „някой незначителен човечец, за да бъде забелязан, се катери на гърба на ДПС“. По думите на депутата няма аналог по нон сенс в целия свят - антиправителствен протест да се провежда пред централата на опозиционна партия.

„Това винаги е сплотявало ДПС и го е правило по-силно. ДПС е излизало по-силно от подобни ситуации“.

Хамид поясни, че кворумът в парламента се крепи от партия „Воля“ и от няколко независими депутати, а не от ДПС. Също така депутатът допълни:

„Обмисляме да включим ситуацията с новия, ограничаващ, журналистите ред в Народното събрание към мотивите, с които искаме оставката на Цвета Караянчева заради системните ѝ неспазвания и отказа ѝ от изпълнение на задълженията ѝ като председател на парламента“.

„Закъснял популизъм“ и „купуване на политическо време“. Така Хамид определи отпуснатите по 50 лева месечно към пенсиите на възрастните хора, перспективата за преизчисление на пенсиите, увеличението на заплатите в администрацията.

В предаването „Неделя 150“ Хамид Хамид коментира и доклада на Европейската комисия, оповестен по-рано през седмицата:

„ЕК констатира напредък и добра нормативна уредба. Оттам нататък трябва да търсим прилагане на тази нормативна база, за да бъдат доведени докрай тези реформи“.

Интервюто с Хамид Хамид можете да чуете ТУК

(БНР; 04.10.2020г.)

Европейската комисия представя докладите по новия механизъм за върховенството на закона във всички държави членки. Наблюденията са и върху състоянието на медиите, съдебната реформа, борбата с корупцията и свободата на словото в ЕС. Констатациите за България коментира евродепутатът от ДПС Илхан Кючюк.

За констатацията на ЕК за България, определяна у нас от някои като повече критична, а от други като подкрепа, евродепутатът заяви, че приема и с двете гледни точки, но позицията на ЕК приема най-вече като реализъм затова, как да изглежда цялостния  Механизъм, който е част от ЕП.   И добави, че все пак, крититичните моменти са предимно за законодателната власт, която е основна, но с уточението, това да не се приема като критика, а  като важна съставна част от общия механизъм, като  това се отнася и за трите власти с върховенството  на закона, демокрацията   и   основните човешки права и свободи.  И в този смисъл намирам за правилна крачката на ЕК  за синхронизирането по ценности, като трябва да се погледне към всички европейски държави.  Да не залитаме към една или друга насока. Това е една отправна точка, като  крайната идея е, трите институции да имат общо разбиране.

Докладът за България, който за първи път се прави по този начин, дава възможност за диалог и възможност на българското правителство да участва в този дебат, особено след 13 октомври, когато Механизмът ще влезе на Съвет по общите въпроси и след месец  започва дебатът в  ЕП и в националните парламенти.  Това ще бъде продължителен период и тук е мясото  на българското правителство да участва активно, да заяви своите намерения и изчисти това, с което не е съгласно, но и да покаже пред европейските си партньори сериозни и задълбочени намерения и да продължи по пътя на реформите, и   много важно е,  тези реформи да бъдат за продължителен период от време. 

Цялото интервю с Илхан Кючюк можете да чуете ТУК

(БНР; 30.09.2020г.)

- Г-н Кючюк, какво показва за България новият доклад за върховенството на закона, който този път важи за всички страни в ЕС?

- Показва, че се предприемат определени стъпки за реформиране на важните сектори, които наблюдава ЕК, но от друга страна тези реформи трябва да бъдат продължени във времето и да няма отстъпление от основните принципи.

- А вие виждате ли отстъпление?

- ЕК наблюдава много компоненти, имат собствена методология. Много е добре, че този път не е само за една страна, а е всеобхватен механизъм за наблюдение за върховенството на закона, демокрацията и човешките права и свободи. В този смисъл във всяка една държава има какво да бъде направено.

- Къде трябва да положим повече усилия в този случаи?

- Много пъти гражданите са казвали, че трябва да сме истински демократична държава. Не е достатъчно само членството ни в ЕС от 2014 година.

- Къде се намира страната ни в сравнение в с другите страни в ЕС?

- Не бих могъл да кажа толкова лесно какво е положението с другите държави, защото това е само една предварителна оценка. Предстои методологията да бъде доизготвена и да е одобрена на ниво Съвет, за да може на един следващ етап да имаме много по-ясни критерии и индикатори. Нека да не забравяме, че освен тази първоначална оценка в период на 2 години и половина всички държави ще преминат през един много по-детайлен анализ за наблюдение на принципите, заложени във всеобхватния механизъм. Т.е едва на 13 ноември ние ще видим как стои въпросът с България и останалите 4 държави.

- А каква е вашата оценка за доклада и всеобхватния механизъм?

- Ние сме подкрепяли въвеждането на механизма, защото считаме, че е несправедливо да има механизъм за сътрудничество и проверка само 2 държави. Старите механизми доказаха своята неефективност заради факта, че са много разпокъсани и заради това, че имат за цел да обследват различни индикатори, които в много от случаите се противопоставят или препокриват. Както има семестър, който наблюдава икономическото и социалното развитие на страните, така да има и механизъм за върховенството на закона.

- Какви са според вас констатациите за България -обективни, добри, лоши? Как бихте ги определили?

- На база на методология, която се прилага спрямо всички държави, ние трябва да приемем оценката на ЕК, след което има възможност за диалог и в неговите рамки могат да се правят допълнителни коментари. Нека да не забравяме,че това е един процес, който започва сега и крайната му цел е има междуинституционално споразумение -ЕК, ЕП и Съвета да бъдат на едно и също мнение.

- Какво следва за България от този доклад? Ще има ли някакви препоръки, които България трябва да изпълни, както беше преди при мониторинговия механизъм и какви са въобще последиците за страната ни?

- Разбира се, че се пишат доклади, за да могат да бъдат четени. А когато има несъгласие, да бъдат изчистени проблемните моменти. Наивно би било да очакваме докладите да са просто написани на хартия и никой да не се съобразява с тях.

- До последно се правиха корекции в доклада и представянето му веднъж бе отложено, очаквате се това да стане и сега. Къде е бил крайъгълният камък и имало ли е спор в рамките на ЕК какво да пише в него?

- Причината беше че на 23-ти трябваше да бъде представен миграционният пакет. И логично, от комуникационна гледна точка, бе да не бъде представен той и такъв важен механизъм, като този за върховенството на закона, в една и съща седмица. ЕК предпочете да представи първо миграционния пакет, а на 30-ти — новият механизъм.

- Т.е не е имало спор по съдържанието по същество 1сакто да се включи в доклада за една или друга държава, а по-скоро технологичен въпрос?

- В рамките на своите правомощия ЕК направи този доклад. Г-жа фон дер Лайен поминалата седмица поясни, че докладът ще бъде представен до края на септември. Механизъм и докладът към него беше част от работната програма на ЕК.

- Как гледате на констатациите в доклада, че България е стартирала съдебна реформа и разследване на знакови фигури, но в същото време се коментира медийната среда, че имаме стратегии за борба с корупцията, но като че ли трябва повече усилия?

- Винаги има какво още повече да се направи във всеки един сектор на обществения живот. И това не се отнася само за България. Въпросът е да има законодателство и контролни органи и механизми. Примерно за свободата на медиите и за прозрачността на медийния пазар моята парламентарна група 2018 година направи предложение за законодателство, което беше прието.

- Това означава ли, че ние можем да бъдем оптимисти?

- Механизмът като такъв е справедлив, намирам го за задълбочен. Но в същото време всички нерешени въпроси, свързани с върховенството на закона , не могат да бъдат решени само с този механизъм и то в рамките на близките години. Трябва активен диалог както с европейските институции, така и с националните власти. За да се реформира един или друг сектор не е нужно само да се посочват грешките отвън, трябва и общонационален консенсус между поне системните политически сили в НС, а защо да не се отиде отвъд и да бъде предложена широка форма., при която пряко участие да имат и българските граждани. За съжаление има тежко противопоставяне между институциите.

(в."Монитор"; 01.10.2020г.)