-          Г-н Кърджалиев, как ще коментирате, че в сряда (7 декември) премиерът вече в оставка Бойко Борисов отново не уважи Народното събрание и не дойде на блиц контрола?

-         - Ние реагирахме на това, защото се превърна в стандарт, в норма на общуване между парламента и премиера в оставка. Аз лично се каня да задам въпрос за политиката на здравеопазването отдавна и затова следях присъствието му. Със сигурност знам, че през 2016 г. дойде само 2 пъти – през февруари и юни месец, а през останалите – ни игнорира. Премиерът се отнася с пренебрежение, дори - с презрение към парламента и към парламентаризма. Не случайно навремето беше казал и онази тежка квалификация за "безделниците". От друга страна, той демонстрира винаги в своите изяви сериозна доза нарцисизъм. Ако се умираше от скромност, Бойко Борисов щеше да е безсмъртен. Всичко това е проявление на популизъм и високомерие. А популизмът и високомерието, в съчетание с користни цели са врата към паралелен свят на мечти и илюзии, но далече от действителността.

-          Смятате ли, че има политическа криза в България?

-          Ние от ДПС, още от лятото излязохме с призив за предсрочни парламентарни избори. Преди първия тур на президентските избори категорично казахме, че те нямат алтернатива през пролетта на 2017-а. Смятам, че сега е налице класическа парламентарна и политическа криза. Опитът на ГЕРБ и сателити от 2014 година да управляват е политическа проекция на едно уморено от прехода, на едно обезверено в идеологически аспект, скептично за бъдещето си общество. В началото стартът беше впечатляващо емоционален, ГЕРБ и другите показваха морално преимущество и бяха олицетворение на чистата съвест. Синдромите на самодостатъчност и всепозволеност тогава бяха  актуални. След това се оказа, че демокрацията е имитационна и тя много зависи от един-единствен човек. Стигна се дори до управление на цената на компромиси и/или ултимативни зависимости от ултранационалистите в парламента – неминуемо с фундаментална промяна на ценности. Нещо повече - демокрацията се противопостави на реда, на сигурността. Приеха се редица норми и закони, които преминаха прага на допустимост в съвременна Европа, за да се нарича това управление демократично. В последните месеци, особено пък отчитайки тясната колаборация с Патриотичния фронт и резултата от президентските избори, се стигна до откриване на пълната истина, а именно:

Това управление вече реално не може да съществува ! Това управление е прокарало толкова много нови разделителни линии върху старите, че се е превърнало в апотеоз на политическото и личностно лицемерие. Има безпрецедентна криза на толерантността в страната, словото на омразата се превърна в норма на публично общуване и прави обществената среда токсична, човеко - ненавистническата политика набираше инерция в името на ефимерен коалиционен комфорт и т.н., и т.н. Все теми към които имаме култивирана във времето партийна чувствителност. От само себе си ситуацията се разгърна като основа на точно такава политическа криза, довела до обреченост в дългосрочен план на управлението.

ДПС беше премерена опозиционна сила. В този смисъл ние подкрепяхме това, което беше в унисон, в хармония с нашия политически ценностен модел и идеология и отричахме всичко друго. Тръгваме на избори и в това сме много категорични от ДПС – без условия, без колебания и без задкулисни игри.

-          Значи, казвате, че друго правителство в този паралмент не може да има. Президентът трябва да назначи служебно такова. Но от вашата партия казаха, че той няма морално право и Бойко Борисов трябва да управлява в оставка до януари?

-          Аз с известна условност бих използвал определението, че няма морално право. По презумпция „морално” и „неморално” са ценностни квалификации, които се използват в ежедневната комуникация между хора, личности. В политиката това определение няма същия смисъл.

Добра власт по презумпция няма. Тя става добра под действие на гражданско общество, въздействие на опозиция, на медийни критики и т.н.. В този аспект, отчитайки всички реалности, всичко, което се случи в последните няколко месеца, и най-вече в последния, мисля, че пътят към изборите е без алтернатива. Кой как ще трасира пътя си и ще се реализира на тях, това е пък вече съвсем друга тема. В този контекст си позволявам едно отклонение от въпроса ви. Прави ми впечатление, откроявам отново позната вербална стратегия на ГЕРБ или по - точно на Бойко Борисов (класическа негова стратегия !). Посланието и то - изказано по инфантилен начин е: „идва нещо много лошо след мен” и то цели отново едно единствено нещо  –  народът да поиска същото управление пак и пак, т.е. неговото управление. А стабилността се оказва камуфлаж и фикция…

Честно казано, в детайли не смея да прогнозирам какво ще се случи. Разбрахме, че президентът е решил да даде третия мандат на Реформаторския блок. Не смея също и да съм уверен в поведението на тези, които биха ги подкрепили - ГЕРБ и Патриотичния фронт. Ако ГЕРБ пак смени позиция и декларира подкрепа, това ще е обръщане вече през 180 на 360 и пак – на 540 градуса...Само по себе си това е, меко казано, смущаващо послание за избирателя – няма общество, което да го „преглътне” и деклараторът да остане „ненаказан”. Не вярвам да се случи. По-скоро, през януари ще има разпускане на парламента и в началото на пролетта очаквам избори.

-          Протестният вот, който събра ген. Румен Радев, ще се пренесе ли и върху БСП на предсрочни избори?

-          Не бива механично да се транспонира един вот от един вид избори, в друго време, върху други по вид избори. В този смисъл, ако трябва да прогнозирам към днешна дата, очаквам в началото на пролетта паритет между двете основни партии в българския политически живот. Но чак такова умопомрачително и водещо до срам и скрупули за управляващата в момента партия, доминиране на опонента от ляво, не очаквам да се случи. Вотът за Радев беше вот на избирател, който даде оценка не просто на партията, която инициира тази кандидатура, а и в чисто персонален план - на мажоритарния профил, личността, ако щете - мъжкото и достойно поведение на новия президент. На БСП и обкръжение им е необходима доста сериозна предизборна работа, за да постигнат дори и половината като електорален дял в съпоставимост с отминалия президентски вот.

-          Можем ли да кажем, че този път имаме избран президент без решаващата намеса и накланяне на везните от ДПС?

-          Възможна е и такава интерпретация по отношение на ДПС. Вижте, ние никога не сме били със самочувствието на партия, която априори диктува всички събития и обстоятелства в българския политически живот. Но с основание през тези 26-27 години, базирайки се на житейски и политически опит, можем да твърдим, че сме били незаобиколим политически субект. Вярно е, че ако анализираме вота на втория тур на президентските избори, на пръв поглед, нашето влияние не е решаващо, не е определящо президента. Но пък има близо милион разлика между двамата претенденти и в тази разлика достойно място заема и нашата подкрепа. На президентски избори работим по този начин и в никакъв случай не оценяваме нашия резултат като слаб или поне - не по-слаб от други президентски избори. Приемаме, че по презумпция вотът на народа не се оспорва и трябва да се приеме такъв, какъвто е. Правим точно това.

-          Смятате ли, че Ердоган наистина може да изпълни заплахата си и да пусне вълната от бежавци през границата ни? Въобще, тази тема ли ще бъде като камък на шията както на сегашното, така и на бъдещото правителство?

-          Трудно ми е да прогнозирам. Още повече - непознавайки в детайли профила на Ердоган като политик, а също и злободневните теми, които се отнасят до съвременната турска политика. Все пак се надявам, че разумът ще доминира и оценявам хипотезата за отприщването на тази бежанска вълна в комплексния анализ на всички сложни взаимоотношения, въпроси и актуални обстоятелства, касаещи комуникацията между Европейският съюз и Турция. Неминуемо трябва да се отчете и давлението на великите сили в този процес. Ако от този аспект се опитаме да потърсим логика в действията, а от там и да предвидим събитията, не би трябвало да се случва. Обективната истина е, че това би бил много сериозен проблем не само за България, но и за ЕС.

-          Защо вашата партия е твърдо против мажоритарна избирателна система, след като тя би ви облагодетелствала в смесените райони?

-          Може би преди това трябва да кажа друго – нашата оценка по отношение на референдумите. ДПС беше против трите въпроса на провелия се референдум.

Първо,  емпиричната страна - 2,5 млн. хора са казали "да", но за мнението на останалите 4-5 млн. можем само да гадаем.

Второ, според мен  референдумът е най-демократичният „дискриминационен” инструмент за отнемане на права от, най-общо казано, малцинствени общности. Тук не визирам непременно критериите национална, религиозна и етническа принадлежност. Тук визирам и културни, езикови, професионални, дори полови и т. н. други критерии. Тоест, в този аспект референдумът е антагонистичен елемент на другата популярна съставна част на демокрацията, а именно- плурализма. Мнозинството определя правила, които могат и да ощетят останалите. За да не се случи е необходимо зряло демократично общество.

Трето,  не приемам манипулативните тези на онези - понякога недопустимо цинични - шоумени, представящи се от името на народа.

Заключението е, че не само темата с мажоритарния вот, но и другите две теми не са в интерес на целокупното българско общество. По отношение на мажоритарния вот има и друг елемент. На този етап, изкуственият паралел на българската демократична действителност с тази, която е в другите европейски развити държави, е нелеп. Мажоритарният избор изглежда привлекателен на база тезата ми в началото - че управлението на ГЕРБ е олицетворение на едно уморено от прехода, иидеологически обезверено и скептично за бъдещето общество. Генералната истина е, че никой в България не търси вече „спасител”, а „отмъстител”. Затова мажоритарния избор има привърженици…

Има и друг поглед, но аз не го споделям: при такъв тип политически кризи, на народа трябвало да се даде всичко, което си мисли, че желае - за да се отврати и да се върне после към нормалността…

Според  ДПС мажоритарния избор не може да е „панацея” за решаване на обществените недъзи. Всичките си последни твърдения казвам, с ясната убеденост (тя се потвърждава и от експерти), че ДПС не би загубило традиционната си политическа представителност, в чисто механичен план, от едни мажоритарни избори. Демокрацията или поне – моето разбиране за нея ме карат да съм толкова откровен…

(в. Банкер, 09.12.2016 г.)