Най-големият враг на патриотизма е национализмът. Това каза председателят на ДПС Мустафа Карадайъ пред журналисти в парламента във връзка с коментар на народния представител от НФСБ Петър Петров, който предложи децата с увреждания да бъдат настанени в домове, за да може майките им да работят. „По тази тема не мога да кажа нищо ново като позиция на ДПС. Всички са запознати с нашата декларация от 24 октомври. В нея ясно казахме, че никакви извинения вече не вършат работа. Нещо повече – ние определихме ситуацията като воденичен камък не само на шията на ГЕРБ, а и на цялата страна“, каза Карадайъ и посочи, че ДПС все още е на позиция, че отговорност за структурата и състава на един кабинет носи премиерът. „Нашата позиция е или отстранявана на един вицепремиер, или оставка на цялото правителство, или позорът е за цялото общество. В тази връзка, включително и изявленията от вчера, мога да кажа, че най-големият враг на патриотизма е национализмът“, заяви Карадайъ.

Необходими са мерки, гарантиращи ефективно прилагане на правата на малцинствата в Европейския съюз, заяви в изказването си в пленарната зала на Европейския парламент Филиз Хюсменова. Евродепутатът и зам.-председател на ДПС се включи в разискванията по Доклад относно минимални стандарти за малцинствата в Европейския съюз.

Хюсменова посочи, че приблизително 8% от гражданите на Съюза принадлежат към малцинствa и приблизително 10% говорят регионален или малцинствен език и че Европейският съюз е мозайка от култури, езици, религии, традиции, формиращи многообразната общност от граждани, обединени от основните ни ценности.

Според нея, международните споразумения и правото на Съюза осигуряват уредба на правата на малцинствата, но може значително да се подобри начинът, по който защитата на правата им се осъществява на практика. Следва да се отчитат данните за системни и институционални прояви на дискриминация, тормоз и дори насилие, допълни тя.

Филиз Хюсменова определи доклада за правилна стъпка в посока на ефективната защита на правата на малцинствата в Европейския съюз, най - вече заради предложението Европейската комисия да изготви обща рамка на минимални стандарти на Съюза за защитата на малцинствата, която да съдържа измерими цели, редовен мониторинг и санкции.

Докладът по Механизма за сътрудничество и проверка е обективен и добър за страната ни. Това е най добрият доклад от началото на прилагането на механизма. Това каза на брифинг зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев.

„Напредъкът е очевиден. Нещата, които са казани в доклада са верни“, посочи той. „Напредъкът на страната по процесите и секторите е достатъчно голям. Механизмът вече доста се е изчерпал“, коментира Йордан Цонев. „Приемаме тази сравнително висока оценка като постижение за всички, които са взели участие в процесите“, каза още той.

По отношение на критиките в Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка за прозрачността на медийната среда Цонев каза, че ако управляващите не бяха бавили закона ни, и той беше приет преди няколко месеца, тези критики нямаше да ги има.

Оценките в Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка за Антикорупционния орган са положителни. Не можем да не изразим задоволството си от този факт. Това каза на  зам.- председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид.

„Участвахме активно във всички предложения по Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка. Голяма част от нашите предложения се одобриха. И ДПС има своя принос в положителната оценка в доклада“, коментира Хамид Хамид.

Уважаеми колеги,

Живеем в свят, в който миграцията се превърна в глобален феномен. Следователно светът отчаяно се нуждае от глобален междуправителствен инструмент за ефективно управление на миграцията и насилственото разселване.

Това е най-тежката криза на бежанци от Втората световна война насам и горещо приветствам амбициите на ООН и инициативата за създаване на Глобален пакт за безопасна, регламентирана и законна миграция (GCM). Считам, че това е една не само ефективна, но и балансирана рамка, чрез която международната общност да работи съвместно за управление и контрол на миграцията във всички участващи страни (по произход, транзит и направление).

За съжаление, някои държави-членки на ЕС, включително и моята родина България, с популисти и крайни националисти във властта искат да отхвърлят пакта. Но се радвам, че като цяло ЕС проявява силна воля за подкрепа на Глобалния пакт за безопасна, регламентирана и законна миграция и се ангажира да го направи успешен. Нуждаем се да намерим конструктивния подход.

Евродепутатът от АЛДЕ с изказване в Страсбург за Междинния доклад относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 год.

„Многогодишната финансова рамка (МФР) трансформира политическите приоритети на ЕС в бюджетни средства. Имаме нужда от достатъчно финансиране, за да постигнем целите на Съюза, най-важните от които са: подкрепа за младите хора, справяне с проблемите на миграцията, засилването на икономическото, социално и териториално сближаване, както и сигурността и отбраната, опазването на външните ни граници и подкрепата за съседните ни държави“.

Това отбеляза евродепутатът от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) Неджми Али по време на пленарно заседание на Европарламента в Страсбург, провело се на 13 ноември, на което бе обсъден междинния доклад относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. Дебатът се проведе в присъствието на комисаря по бюджет и човешки ресурси г-н Гюнтер Йотингер (Германия) и държавния секретар във Федералното министерство на вътрешните работи на Австрия г-жа Каролине Едщадлер (Австрийско председателство на Съвета на ЕС).  

„Общият размер на следващата МФР трябва да е 1,324 трилиона евро по цени от 2018 година, или 1.3% от общия брутен национален доход (БНД) на 27-те държави-членки“, подчерта Неджми Али. „С подобно финансиране, ЕС ще бъде способен да се справи с нововъзникващите задължения, предизвикателства и новите ни международни ангажименти, както и да постигне заложените по план политически цели“, категоричен е евродепутатът.

Според него, МФР следва приоритетно да подкрепя Общата селскостопанска политика (ОСП) и Кохезионната политика, като същевременно Европарламентът трябва да се противопостави на предложенията за радикални съкращения, които биха попречили на Съюза да намали разликите между отделните държави-членки.

„Също така, изразяваме своята подкрепа за Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и интегрираната в него Инициатива за младежка заетост. 

За следващата МФР имаме нужда от повишена отчетност, опростяване, прозрачност, бюджетиране, ориентирано към резултата, и поддържане на необходимото ниво на гъвкавост. Новата структура на МФР със 7 основни функции се очаква да гарантира изпълнението на тези изисквания“, заключи Неджми Али.     

На 7 ноември в Европейския парламент в Брюксел бе проведена конференцията „Гьобекли тепе - Земята където културите се срещат”, организирана от брюкселския офис за връзка на Турските научно-изследователски и бизнес организации TuR&Bo и от Постоянното представителство на Турция към ЕС. Конференцията беше открита с изказвания на  Зеки Левент Гюмрюкчю, посланик на Република Турция в Брюксел, евродепутатите Исмаил Ертуг от Групата на социалистите и демократи, председател на Форума ЕП - Турция и Неджми Али, член на Групата на Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ).

В изказването си Неджми Али направи кратка историческа справка за новооткритото историческо селище от неолитната епоха Гьобекли тепе - едно от най-старите археологически местонахождения с един от първите храмове в човешката история, което се намира в югоизточната Турска провинция Шанлъурфа. Това място представлява изключително културно наследство за всички цивилизации със своята уникалност и най-старите познати архитектурни творби. То бе добавено в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО на 1 юли 2018 год.

Българският евродепутат се спря на сериозните аргументи в подкрепа на факта, че Гьобекли тепе е най-важното археологическо откритие на 21 век. Преди всичко, поселението е датирано отпреди 12 хиляди години. С други думи, то е с 4 хиляди години по-старо от Пирамидите в Египет и със 7 хиляди години по-старо от Стоунхендж в Обединеното кралство. Предхожда досега известния период на преход на нашите предци към уседнал начин на живот. В разрез с широкоразпространеното мнение, това откритие доказва и съществуването на религиозни практики от преди създаването на първите досега известни селища.

Откритията на археолозите край Гьобекли тепе доказват съществуването на религиозна прослойка от населението - разделението на населението в социални групи е съществувало далеч преди предполаганите досега дати. Освен това се оказва, че първите земеделски дейности в зората на човешката цивилизация вероятно са извършвани в този регион. Цялата новооткрита информация допринася към общите познания за зората на човечеството.

Както подчерта Неджми Али, „Това откритие променя човешката история“. След разкриването на архитектурните структури, Гьобекли тепе привлича вниманието на целия свят, написани са много статии и са създадени документални филми. Английският национален телевизионен канал BBC наскоро излъчи документален филм, което беше последвано и от Нешънъл Джиографик. Вестник „Гардиън“ и няколко други уважавани издания направиха серия от публикации.

Същевременно, археолозите все още работят по Гьобекли тепе и обсъждат неговото значение. Това, което се знае със сигурност, е, че мястото е най-значимото от цял набор от неочаквани открития, които преобърнаха по-ранните разбирания за човешкото минало. Само до преди 20 години повечето изследователи смятаха, че знаят мястото, времето и приблизителните събития, случили се през Неолитната революция - критичният преход, чийто резултат полага началото на земеделието, което превръща Хомо сапиенс от разпръснати групи ловци в уседнали заселници, които се занимават с производството на хранителни продукти. Следващата стъпка на човечеството е към технологично усъвършенствани  общества с импозантни храмове и замъци, където крале и свещеници управляват поданиците и описват в книги постиженията от техния труд. Но в последните години, множество нови открития, сред които най-значимо е Гьобекли тепе, накараха археолозите да започнат да преосмислят времевия период, който поставя началото на тази история.

Първоначално Неолитната революция е била разглеждана като еднократно събитие - внезапен изблик на човешкия гений, който се е случил на едно-единствено място - в Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат в днешен южен Ирак, след което се  разпростира към Индия, Европа и други части на планетата. Повечето археолози смятат, че това внезапно процъфтяване на цивилизацията се е дължало предимно на климатични изменения - постепенното затопляне след Ледниковия период, което е позволило на хората да отглеждат растения и да развъждат животни в изобилие. Новите проучвания обаче показват, че „революцията“ всъщност е била извършена от множество хора в огромна географска област и в продължение на хиляди години. Това значи, че тези кардинални изменения може би не са били задвижени от природата, а от нещо много по-различно.

От всички аспекти на революцията, този в земеделието е най-важен. В продължение на хиляди години, нашите предци с каменни сечива са обикаляли в природата, събирайки диви растения. Въпреки че тези хора може би са се опитвали да запазят растенията, те все пак са били диво растящи. Истинското култивиране на земеделски продукти е стартирало едва когато хората са започнали да засаждат нови площи със зърнени култури и това е породило нуждата от засилена грижа за тях.

Неджми Али приключи краткия преглед на тази толкова интересна  изследователска област и историческа ера с думите: „Разбирането на това огромно културно наследство от всички нас трябва да повлияе на нашето мислене за връзката между древните култури и съвременните  общочовешки ценности“.

Българският евродепутат се обърна и директно към организаторите, с насоченост към тяхната дейност и в контекста на неговата работа като член на Комисията по бюджети на Европейския парламент: „Брюкселският офис за връзка на Турските научно-изследователски и бизнес организации TuR&Bo следи последните развития в областта на европейските научни изследвания и предоставя съвети на своите основатели, с акцент върху разработването на стратегически анализ на участието на Турция в съответните програми на ЕС - Хоризонт 2020 и COSME (Програмата за конкурентоспособност на малките и средни предприятия). Имайки предвид, че ролята на тези програми в подкрепа на културното наследство на човешката цивилизация е изключителна, при подготовката на Многогодишната финансова рамка на ЕС за следващия програмен период (2021-2027) ние, европейските депутати, се опитваме да увеличим финансовите ресурси и за двете програми. Резолюциите на Европейския парламент настояват финансирането за новата програма Хоризонт Европа да достигне 120 милиарда евро, което е значително увеличение в сравнение с настоящия програмен период, както и удвояването на ресурсите по програмата COSME.“

Неджми Али завърши с думите, че „в контекста на всичко казано дотук бихме могли да заключим, че интересната история на това откритие - Гьобекли тепе - все още крие много изненади и може би е необходимо да преосмислим корените на нашия произход. Всички ние ще наблюдаваме резултатите от бъдещите проучвания, които подкрепяме от все сърце както в качеството ни на представители на Европейския парламент, така и в качеството ни на европейци и човешки същества.“

Евродепутатът от АЛДЕ/ДПС Илхан Кючюк бе домакин на събитие в Европейския парламент, посветено на разрешаването на кипърския конфликт. В конференцията участваха бившият специален пратеник на ООН за Кипър Александър Даунър, главният преговарящ от страна на кипърските гърци Андреас Мавроянис, бившият преговарящ от страна на кипърските турци Йоздил Нами както и експерти, политици и дипломати, които анализираха сложната ситуация, която продължава да разделя Острова.

„Смятам, че моментът е подходящ за провеждане на тази дискусия, защото мирните преговори в Женева през миналата година бяха най-добрият шанс за обединение на Кипър и те се нуждаят от рестарт. За съжаление, конференцията тогава се срина, подхранвайки страховете, че средиземноморският остров се насочва към постоянно разделение. Вярвам, че трябва да бъде сложен край на една от най-дълго продължилите политически кризи в света. Обединен Кипър в рамките на ЕС ще бъде далеч по-силен, проспериращ и преди всичко мирен и стабилен.“, заяви Илхан Кючюк в своето приветствено слово.

Участниците в конференцията коментираха, че оптимистичните нагласи в Кипър, че най-накрая може да бъде постигнат мир, са породени до голяма степен от ангажимента и смелостта на двете страни в диспута. Въпреки това, те все още са изправени пред редица наболели въпроси, които блокират напредъка в продължение на десетилетия – като например как да се гарантира сигурността на Острова и др.

„Има и друга област, в която мирното уреждане може да постигне значителен напредък. В тази област усилията за мир се ръководят от Европейската комисия, която работи активно в подкрепа на кипърската турска общност и улеснява обединението на острова чрез насърчаване на икономическото развитие. С други думи, ЕС се опитва да разреши конфликта с доказаната си теза, че икономическото сътрудничество ограничава военната агресия и намалява враждебността.“, коментира Кючюк.

Бюджетът да не се разглежда като торба с пари за социални плащания, а като инструмент за икономическа политика, укори той управляващите.

"10 години сте на власт и 10 години се увеличават всички разходи", каза Цонев, като даде за пример образованието и здравеопазването, където всяка година се наливат повече пари, но това не води до качество, а обратното.  Децата, които са започнали училище при идването на ГЕРБ на власт, вече завършват, а на пазара на труда е пълно с ненужни специалности и неграмотни хора, обърна внимание депутатът от ДПС. "Втори пример - със здравеопазването", продължи Цонев. Преди десетина години 2,5 млрд. за здраве, днес парите са около 5 милиарда, два пъти повече, добави той.

"Ще каже ли някой от българските граждани, че се е повишило качеството на здравеопазването?", попита риторично финансистът от ДПС. Този бюджет не отразява цикъла на икономическо развитие, отсече Цонев, като посъветва управляващите да не се опитват да го рекламират.

На 5 ноември по време на заседание на Комисията по бюджети на Европейския парламент в Брюксел бяха гласувани 12 доклада, мнозинството от които имат директна връзка със следващата Многогодишна финансова рамка (2021-2027) на ЕС. За пет от приетите досиета докладчик от АЛДЕ бе българският евродепутат Неджми Али.
Първото досие се отнасяше до годишния доклад за финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Дейността на тази институция е свързана с предоставянето на финансиране за проекти, които помагат за постигане на целите на ЕС във и извън Съюза. По този начин, ЕИБ цели най-вече повишаването на потенциала на Европа по отношение на работните места и заетостта. „Положително оценяваме управлението на Банката за 2017 година“, коментира Неджми Али.
Второто досие бе свързано със създаването на програма „Митници“ за сътрудничество в областта на митническите процедури. Тази програма цели да улесни работата и сътрудничеството между отделните митническите служби в ЕС, както бе заложено в предложението на Европейската комисия за следващата Многогодишна финансова рамка.
Следващите две досиета, по които докладчик от АЛДЕ бе българският евродепутат, бяха посветени съответно на създаването на Финансов инструмент за подпомагане на управлението на границите и визите и на Финансов инструмент за подпомагане закупуването на техническо оборудване за митнически контрол. И двата финансови инструмента са част от Фонда за интегрирано управление на границите.
Последното гласуване бе посветено на Програмата „Правосъдие“ и нейното продължаване след изтичането на настоящата финансова рамка. Тази програма допринася за по-нататъшното развитие на европейското пространство на правосъдие, основано на взаимно признаване и взаимно доверие, по-специално чрез насърчаване на съдебното сътрудничество по гражданско-правни и наказателно-правни въпроси и подпомагане на обучението на съдиите и другите практикуващи юристи.