Евродепутатът Филиз Хюсменова определи териториалното сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ от Европейския съюз като възможност за „създаване на стабилни партньорски отношения и изграждане на доверие и добри съседски отношения, което е изключително ценна последица, особено за региона на Западните Балкани и диалога с Турция.”

Хюсменова е докладчик за АЛДЕ по становището на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи /ЛИБЕ/ относно предложението за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ за периода 2021- 2027 г. Тя представи позицията на либералите при обсъждането на инструмента в комисия ЛИБЕ.

Според евродепутата, инструментът допринася конкретно за подготовката на страните кандидатки за членство в Съюза с финансова и с техническа подкрепа. Не по-малка е ценността и на насърчаването на териториалното сътрудничество чрез трансгранични програми, програми за транснационално и междурегионално сътрудничество по линия на инструмента. Тя допълни, че предприсъединителната помощ допринася за изграждането на експертен опит, създаването на работни места, изграждането на умения и социалното сближаване.

Предложението за Инструмента за предприсъединителна помощ е част от многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. и е в съответствие с неотдавнашното съобщение на Комисията „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“.

На 21 ноември по време на заседание на Комисията по бюджети на Европейския парламент в Брюксел беше гласувана голяма партида  доклади, като отново мнозинството от тях имат директна връзка със следващата Многогодишна финансова рамка (2021-2027) на ЕС. За пет от приетите досиета докладчик бе българският евродепутат Неджми Али.

Първото досие бе становище от Комисията по бюджети до Комисията по земеделие и развитие на селските райони по предложение на Европейската комисия за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на правила за подкрепа на стратегическите планове, които държавите-членки трябва да разработят в рамките на Общата селскостопанска политика (Стратегически планове на ОСП). Тези планове следва да бъдат финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР). Неджми Али беше парламентарен докладчик по становището, като в хода на гласуването 100% от предложените позиции на българския евродепутат бяха приети с мнозинство.

Второто досие отново беше становище от Комисията по бюджети до Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Становището визира Финансирането, управлението и контрола върху общата селскостопанска политика. По това становище Неджми Али беше докладчик от АЛДЕ.

Третият документ, изготвен от българският евродепутат в качеството му на парламентарен докладчик, бе становище от Комисията по бюджети до Комисията по бюджетен контрол по предложение на  Европейската комисия за Регламент на Европейския парламент и Съвет за създаването на Програма на ЕС за борба с измамите. Докладчикът отново подчерта двете основни цели на новата програма, а именно: защита на финансовите интереси на ЕС и подкрепа за взаимната административна помощ между митническите власти в страните-членки и Комисията.

Следващият документ беше становище до Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи по предложението на Европейската комисия за създаване на Фонд за убежище и миграция. Н. Али, като докладчик от АЛДЕ подчерта: „Общата цел на Фонда за убежище и миграция като елемент от Многогодишната
Финансова рамка е да предостави финансова и техническа подкрепа на държавите - членки за осигуряване на устойчиво управление на предизвикателствата, свързани с убежището, миграцията и външните
граници.“

Последното гласуване бе посветено отново на становище до парламентарната Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи във връзка с предложението на Европейската комисия за трансформиране на съществуващия Европейски офис за подкрепа на убежището в пълноценна Агенция на ЕС по убежището. Българският евродепутат в качеството си на докладчик от АЛДЕ подчерта, че целта на това предложение е новата агенция да улесни изпълнението и подобри функционирането на Общата европейска система за убежище.

На 20-ти ноември по време на заседание на Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент в Брюксел бяха гласувани редица  доклади, основно във връзка със следващата Многогодишна финансова рамка (2021-2027) на ЕС. За три от приетите досиета, парламентарен докладчик или докладчик от АЛДЕ бе българският евродепутат Неджми Али.

Първото досие представлява доклад за Оценка използването на бюджета на ЕС в реформирането на публичния сектор. Докладчик от АЛДЕ е Неджми Али. Ефективната реформа в публичния сектор е от съществено значение за подпомагането на държавите-членки  да се приспособят към променящите се обстоятелства, да повишават устойчивостта си към бъдещи кризи, да разширят използването на електронно правителство и да подобрят предоставянето на услуги, особено по отношение на нови технологии и ИТ системи. „Имайки предвид, че бюджетът на ЕС осигурява приблизително девет милиарда евро в подкрепа на държавите-членки за реформа на публичната администрация, ние призоваваме Комисията да съчетае тази финансова подкрепа с целенасоченото споделяне на знания, опит и добри практики между държавите-членки“, коментира българският евродепутат.

Второто досие, по което Неджми Али е парламентарен докладчик, е свързано със създаването в рамките на следващата МФР като част от Интегрирания фонд за управление на границите на Инструмент за финансиране придобиването  на техническо оборудване за митнически контрол. Документът представлява становище по въпроса от Комисията по бюджетен контрол до Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите. Българският евродепутат подчерта: „Този Инструмент има за цел да подобри равнопоставеността между държавите при извършването на митнически контрол, като по този начин се избягва пренасочването на потока от стоки към най-слабите пунктове на общността.“

Третото гласуване бе свързано със становище от Комисията по бюджетен контрол до Комисията по земеделие и развитие на селските райони по предложение на Европейската комисия за изготвяне на  регламент на Европейския парламент и на Съвета. Докладчик от АЛДЕ по досието бе Неджми Али, според когото предложението цели промени в Регламентите на ЕС: за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти; относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храните; относно определянето, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти; за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза; и за определяне на специфични мерки за селското стопанство, засягащи малките острови в Егейско море.

Не трябва да изпускаме „Турски поток“, който трябва да преминава през България, за да може да преодолеем част от загубите, които ще ни сполетят. Това каза народният представител от ДПС Рамадан Аталай пред журналисти в НС. Той коментира новината от руския "Комерсант", че „Турски поток“ ще има разклонение през България.

Аталай поясни, че не може да вярва на вестника, който съобщава новината, защото още няма документи. Според него, ако се изпусне „Турски поток“, ще трябва да чакаме нашите съседи да благоволят да доставят газ само за нас. „Това е абсолютно неприемливо за нас", обясни той. По думите му стои въпросът как, по какъв начин и защо не участваме в строителството на газовото хранилище в Александруполис, където правителството търпи голяма критика. 

Той пожела на министъра на енергетиката да постигне всички онези договорки и разбирателства, полезни за държавата. „Но силно се съмнявам, защото съм убеден, че доставчиците на газ винаги ще се сещат за всички онези наши взаимоотношения, въз основа на които те получиха сериозни загуби“, допълни Аталай.

Във връзка със загубите, които може да претърпи страната ни, Аталай поясни, че Русия спира предаването на газа през Украйна, както и транзитът през България за Турция. „Загубите на България, които ще понесем оттам, тъй като има договор, който е сключен до 2030 г. и таксите, които получаваше страната ни, ще останат в историята. Стремежът на правителството е да промени енергийната стратегия. Помолих ги като човек, който се занимава с енергетика от дълги години, по-добре да има решение на Министерски съвет, то да дойде в НС и да се води онзи смислен разговор и дебат, за да се вземе правилното решение как откъде, докъде и колко газ ще транзитира България през новата тръба, която ще бъде построена след като част от газа ще върви по стария тръбопровод и ще се построи новият в рамките на около 484 км“, каза още Аталай.

Замразяването на преговорния процес с Турция и намаляването на средствата по Инструмента за предприсъединителна помощ рискуват да тласнат ЕС и Турция в коренно различни посоки.

За това предупреди евродепутатът от АЛДЕ Неджми Али по време на двучасовите дебати в Комисията по външни работи (AFET)  на предварителния доклад на Европейския парламент относно доклада на Европейската комисия за Турция през 2018 година.

„Като представител от България, държава с външна граница на ЕС и съседка на Турция, искам да подчертая усилията на нашите съседи при справянето с бежанския поток. Също така, бих желал да Ви информирам, че постъпват сигнали за нарастващо напрежение в Турция между местното население и бежанците, поради огромния брой новозаселени хора - близо 4 милиона души. Въпреки това огромно напрежение, нашите партньори доказаха, че са стабилна константа в тази проблемна ситуация. Правилно е посочено в доклада, че Турция играе важна роля в справянето с бежанската вълна и че турските граждани показват голямо гостоприемство, предоставяйки убежище на над 3 милиона сирийски бежанци”, отбеляза Неджми Али.

Българският евродепутат коментира и икономическата страна на обсъждания въпрос.

„ЕС е основният търговски партньор на Турция а тя е шестият по големина търговски партньор на ЕС. Европейските институции и компании са най-големия чуждестранен инвеститор в Турция, тъй като южната съседка на България е важен и разрастващ се пазар за европейския бизнес. В своя доклад, Европейската комисия визира повече детайли, като посочва, че Турция е развита пазарна икономика и още по-важно, че макар да има забавяне поради бежанската криза и опита за преврат, продължава да хармонизира законодателството си с критериите от Копенхаген (за приемане в ЕС). Трябва да имаме предвид тези факти при анализ на  ситуацията в Турция”, посочи Али.

Българският евродепутат акцентира и върху основната точка в доклада, касаеща предложението за формално прекратяване на предприсъединителния преговорен процес с Турция.

„Бих искал да попитам докладчика, ако това предложение бъде прието, каква би била бъдещата рамка за сътрудничество между ЕС и Турция? От една страна в доклада се споменава актуализирането на Споразумението за митническия съюз и визовата либерализация, но от друга страна се предлага замразяване на присъединителния преговорен процес. Как бихме продължили сътрудничеството си, ако имаме замразени преговори? Така ще изгорим мостовете помежду си. Ако наистина покажем, че искаме продължаване на двустранния ни диалог с Турция, как едно такова решение би ни довело по-близо до реализация на общите ни цели? В допълнение, предложенията на Комисията и Парламента за драстично намаляване на средствата по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПА II) за Турция усложняват ситуацията още повече и рискуват да тласнат Брюксел и Анкара в коренно различни посоки”, предупреди евродепутатът от АЛДЕ.

В заключение Неджми Али завърши като отбеляза, че тези две мерки -спирането на преговорите и намаляването на средствата по ИПА II - биха навредили директно на турското гражданско общество, което ясно показва обратната нагласа - че иска по-интензивен диалог с Европейския съюз.

На 11 декември е крайният срок за предлагане на изменения по доклада на Европейския парламент, второто обсъждане на доклада е предвидено за 4 февруари 2019 година, като окончателният вариант ще бъде дискутиран и гласуван в Пленарна зала в Страсбург през април 2019 година.