Г-н Кючюк, наскоро на конгреса в Амстердам бяхте преизбран за втори мандат като вицепрезидент на партията Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и то с най-много гласове от цялото бюро. Какви нови инициативи предвиждате да осъществите по време на този мандат?
Резултатът от гласуването е признание за моята работа през изминалите две години като вицепрезидент на АЛДЕ партията, но също така той носи със себе си и голяма отговорност. Радвам се, че бях избран с най-голям брой гласове, но по-важното е, че в ДПС работим в правилната посока и очевидно това се оценява в Европа. През този мандат ще продължа започнатото от предходните години като фокусът ми отново ще бъде в посока на интеграция на Западните Балкани и утвърждаването на демокрацията в страните от Източното партньорство. Разбира се, като най-млад член на бюрото ще поддържам тесни взаимоотношения с Европейската либерална младеж (LYMEC) и съвместно ще работим за силно младежко участие и справяне с младежката безработица. Не на последно място, това ръководство на АЛДЕ ще изведе либералите на предстоящите европейски избори през 2019 г. и наш ангажимент ще бъде да позиционираме либералите като ключов фактор при задаването на дневния ред в Европа.
На 1 януари 2018 г. стартира Българското председателство на Съвета, сред чиито главни акценти са Западните Балкани. Тъй като вие поддържате активни контакти в региона, как според вас този приоритет ще допринесе за по-ясната европейска интеграция на тези шест държави?
Вярно е, че поддържам тесни контакти в региона и работя с нашите партньори там много устремено. Поставянето на Западните Балкани като приоритет от страна на българското правителство по време на председателството на Съвета на ЕС е едно добро начало, но само по себе си то няма как да реши проблемите на региона и да тласне държавите по пътя на тяхната интеграция. Шестте държави се нуждаят от системна политическа и финансова подкрепа, но за да постигнат истински напредък, те преди всичко имат нужда от ясно разписана пътна карта, която да ги ангажира със срокове. Ние в АЛДЕ считаме, че Копенхагенските критерии са необходими, но не са достатъчни за постигане на прогрес. Именно затова предложихме един нов подход, който не е на базата на занижени критерии, а на регионалната реалност, и включва стратегия, основана на три елемента: холистичен подход към региона, препотвърждаване на Копенхагенските критерии за членство и силна подкрепа за структурните реформи.
Участвате дейно в много дебати за бъдещето на Европа. Какво конкретно интересува гражданите и как би могъл да се реформира Съюзът, за да е по-отворен към техните нужди?
Сега е много важно да се вслушаме в гласа на европейските граждани и това как те искат да видят нашия общ дом. Прави ми силно впечатление, че наред с основните теми като високата безработица, липсата на конкурентоспособност на европейската икономика, все повече граждани се интересуват дали ще имаме Европа на няколко скорости. Това е добре, защото в момента липсват реални възможности за справяне с много от днешните предизвикателства, а вземането на решения с единодушие често блокира жизненоважните усилия за придвижване на ЕС напред. Ето защо считам, че именно европейските граждани са тези, които могат да инициират така необходимата реформа, а тя трябва да бъде както институционална, така и ценностна. Нуждаем се от по-задълбочена интеграция и желание на страните членки да участват по-активно в общия европейски проект. ЕС има нужда от обща и синхронизирана външна политика, за да се справи с глобални въпроси като борбата с тероризма и промените в климата. От обща европейска отбрана, която да оперира под шапката на НАТО, за да се гарантира сигурността на европейските граждани, но и да отговаря на провокациите от трети страни. От обща охрана на границата на Съюза, за да направим европейското пространство по-сигурно и по-свободно. Разбира се, това е възможно само с членството на всички страни в Шенгенското пространство. От по-силно икономическо пространство и единен пазар чрез членството на всички страни в еврозоната, но и от банков съюз, който да гарантира, че банковият сектор в еврозоната и в целия ЕС е в безопасно и надеждно състояние.
Трябва ли Европа да направи компромис за цената на развода, за да се обхванат преговорите и търговските взаимоотношения след раздялата?
Не съм привърженик на така наречения “hard Brexit” и се надявам, че дотам няма да се стигне, но затова и двете страни трябва да направят определен компромис. През изминалата седмица ЕК за първи път отчете положителен напредък в преговорите с Великобритания. Дали този напредък ще бъде отчетен от Европейския съвет, ще разберем в петък. Вярвам, че и по трите основни теми - правата на гражданите след Брекзит, финансовите ангажименти на Великобритания и границата между Ейре и Северна Ирландия може да се постигне справедливо решение. Само тогава ще имаме основа, на която да стъпим и да продължим да работим в посока на нашите бъдещи взаимоотношения. Всяка една несигурна политическа среда по-скоро има негативен ефект върху Великобритания, защото страната рискува да загуби свободния си достъп до общия пазар на ЕС, а това кара инвеститорите да бъдат доста предпазливи.
На конгреса на АЛДЕ бе отбелязан възходът на либералните партии в Европа, но точно либералната партия в Германия бе причина за провала на коалицията „Ямайка” и дори изправи страната пред политическа криза. Какво е мнението ви за реакцията на лидера на германските либерали Кристиан Линдер, и нямаше ли да е по-добре ако въздейства на правителството, участвайки в него?
След вълната от популизъм и национализъм през изминалата година либералните партии бележат възход в Европа, което показва, че хората отново се връщат към либерално-демократичните ценности и казват “не” на политиката на празни обещания. Само преди дни Андрей Бабиш успя да сформира правителство и стана министър-председател на Чешката република, с което либералите изпреварват социалистите и с 8 места сме на второ място по отношение на представителството в Европейския съвет. Такъв е случаят в Германия, където Свободната демократическа партия (ФДП) постигна силен резултат на изборите и се завърна в Бундестага. Не мисля обаче, че за липсата на коалиционно споразумение трябва да виним либералната партия и нейния лидер Кристиан Линднер. Все пак г-жа Меркел е канцлер и мандатоносител и се очаква тя да носи политическата отговорност при съставяне на кабинет. ФДП вече веднъж бяха в коалиция с нея и понесоха тежката отговорност за това свое решение. Именно затова този път Линднер категорично заяви, че макар търсенето на компромис винаги да е необходимо, то не може да е на цената на основните принципи, които споделят политическите сили.
Вие бяхте сред първите, които в ЕП алармираха за наличието на съвременни пазари на роби в Либия, където контрабандисти продават като стока африканските мигранти, опитващи се да стигнат до Европа. Как оценявате в този контекст решенията на срещата на високо равнище ЕС - Афркански съюз в Абиджан?
Алармирах по този въпрос, защото продажбата на невинни хора на пазари за роби и то в съседни на ЕС държави е недопустима практика, която няма място в 21 век. Неотдавна всички бяхме шокирани, когато CNN предостави кадри от Либия, които показват как млади мъже от земите под Сахара биват търгувани като добитък и смятам, че ние не можем стоим безмълвни. Трябва съвместно с Африканския съюз да изискваме от либийските власти пълно разследване на случая, но и да подкрепим инициативата на президента Макрон за съставяне на извънреден план за разрушаване на мрежите за трафик на хора.
Основна тема на тази среща, която председателят на ЕК нарече среща между равни, бе инвестирането в младежта. Как парламентът може да съдейства за осъществяването на целите на този приоритет?
Действително основната тема на срещата на високо равнище ЕС - Африкански съюз бе инвестирането в младежта и това е напълно естествено като се има предвид, че Африка е континентът с най-младото население в света. Това е огромен демографски потенциал, но ако не се вземат необходимите мерки за бъдещето на тези млади хора, то той може да се превърне в истинско оръжие. Няма нужда да споменавам, че лошият социалния статут, липсата на образоване и добър стандарт на живот много лесно могат да подтикнат тези хора към крайности като радикализъм и тероризъм, от което, бъдете сигурни, и Европа ще пострада. Ето защо, ние трябва да се отнесем много отговорно към този въпрос и час по-скоро да начертаем план за интелигентни инвестиции. Основните точки по него бяха очертани по време на срещата от председателя на Европейската комисия Юнкер и включват инвестиции в образованието, в инфраструктурата, в мира и устойчивостта, както и в доброто управление, което ще допринесе за създаването на добра стопанска среда, необходимите работни места и икономически растеж.
По ваше мнение, по-близо ли е сега Европа до намиране на по-добро решение на предизвикателствата с миграцията, след като ЕП добави нови елементи към правилата на Дъблин?
На пленарната сесия през ноември Европейският парламент одобри предложението на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) за преразглеждане на Регламента от Дъблин и аз лично вярвам, че това е стъпка в правилната посока. Създаването на добре функционираща европейска система за предоставяне на убежище е един от ключовите фактори, определящи как ще се развие бъдещето на Европа. Предложението предлага нов механизъм, основан на солидарност, с ясни правила и стимули за тяхното следване както за търсещите убежище, така и за всички държави членки. Сега е необходимо час по-скоро Съветът на министрите да заеме обща позиция, за да започнат тристранните преговори и да се създаде възможно най-бързо добре функционираща, наистина нова европейска система за предоставяне на убежище .
Според вас, как ще се разреши кризата в страните от „фронтовата линия”, в които първо пристигат търсещите убежище?
Предложението за нов регламент се уповава на два стълба - солидарност чрез отговорност и ясни правила. През изминалите години видяхме, че много държави членки не проявяват необходимата солидарност при разпределението на бежанците и сега се надявам, че когато имаме ясно разписани правила, това ще се промени. От своя страна, всички държави членки с външни граници – първото място на пристигане в Европа за повечето бежанци – ще поемат своята отговорност за регистрирането на всички пристигащи хора, както и за опазването и поддържането на външните граници на ЕС.
Отново парламентът ще проведе дебат за членството на България и Румъния в Шенген, за което всъщност отдавна се застъпват ЕП и Комисията. Считате ли, че този път гласът на евродепутатите ще бъде чут?
Гласът на евродепутатите винаги е бил чуван, но неведнъж сме казвали, че членството на България в Шенген е изцяло политически въпрос, а не технически. Например, нашите европейски партньори са изключително притеснени от участието на крайните националисти в управлението на страната. А самият факт, че ключови ресори се управляват от техни министри, допълнително подсилва притесненията им. Още веднъж ще го кажа много директно – участието им в управлението е пречка пред пътя на България за членство в Шенген.
За провала на преговорите през лято за обединение на двете общности в Кипър казахте, че в дипломацията никога няма точка, а се поставя запетая. Считате ли, че разговорите могат да се възобновят още в първите месеци на следващата година, както очакват някои наблюдатели?
От 1974 г. насам средиземноморският остров Кипър е разделен на две етнически държави и е силно милитаризиран. В продължение на повече от 40 години всички граждани на Кипър (независимо дали са етнически гърци, турци или маронити) живеят в несигурност и страх от другия и трайното уреждане на отношенията е от изключително значение както за острова, така и за целия Източносредиземноморски регион и ЕС. За съжаление обаче, последните преговори през лятото на тази година стигнаха до задънена улица и смятам, че двете страни пропуснаха историческа възможност. Тогава завих, че на този разделен остров всичко е ясно, остава само да се прояви политическо лидерство, а то не може да бъде в името на стратегически или тактически цели. В дипломацията винаги трябва да се правят опити за отваряне на нови страници. Сядането на масата за прегори ще демонстрира силното лидерство и желание за решаване на кипърския въпрос и от двете страни.
Цялото интервю четете ТУК