В Страсбург на 18 януари 2018 г., по време на извънредно заседание на Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, беше проведена първата дискусия по Годишния доклад за Контрола на финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) през 2016 г. Дейността на Банката беше представена от нейния вицепрезидент г-н Александър Стуб. Докладчик от АЛДЕ беше българският евродепутат Неджми Али.

Европейската инвестиционна банка играе голяма роля в подкрепа на интеграцията в ЕС, икономическото и социалното сближаване, а също така и за регионалното развитие, като през 2016 година общата сума на инвестициите е 84 млрд. евро. ЕИБ се бори с недостига на инвестиции и се стреми към възстановяване на растежа на европейската икономика. Това се постига с финансирането на много инициативи, насочени към младежката безработица, иновациите, малките и средни предприятия и околната среда в рамките на ЕС. Важна е ролята на банката и за функционирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции, който е в основата на Инвестиционния план на Европа, по-известен като плана „Юнкер“. ЕИБ има принос в решаването на глобалните предизвикателства, като например потоците от мигранти и климатичните промени.

По време на извънредното заседание в Страсбург бе обсъдено дали банката е постигнала тези цели през 2016 г. и бе разгледано въздействието на инвестициите ѝ занапред. Евродепутатът от АЛДЕ/ДПС Неджми Али концентрира въпросите си в посока изясняването на няколко въпроса в този контекст.

Като се има предвид, че инвестициите на ЕИБ за 2016 в рамките на ЕС са направени в четири основни сектора- иновации и умения, малки и средни предприятия, инфраструктура и околна среда, г-н Али заяви, че е необходимо да се оцени дългосрочното въздействие на тези дейности. Той попита г-н Стуб дали през 2016 г. е приложен оптималният модел на финансиране и дали ЕИБ има възможността да оцени евентуалното въздействие на други сценарии на финансиране по отношение на растежа на БВП и заетостта в общността, за да се прецени дали наистина парите на данъкоплатците са използвани по най-добрия начин.

Вторият въпрос бе свързан с финансирането извън ЕС. През 2016 г. ЕИБ е инвестирала 8.4 милиарда евро в пет големи географски района. Основните от тях са: страните от Европейското споразумение за свободна търговия и страните, кандидатстващи за членство; държавите от Източното съседство и държавите от Южното съседство. „Може ли да обясните дали отпускането на заеми е в пълно съответствие с банковите правила и дали това не създава проблеми за интересите на държавите-членки на ЕС? Вашите анализи показват ли по-висок риск при инвестирането извън ЕС?“ - попита Неджми Али.

В качеството си на докладчик от АЛДЕ, евродепутатът изтъкна липсата на ясни, общоприети определения на явления като: офшорни финансови центрове; данъчни убежища; юрисдикции, поддържащи висока степен на секретност и юрисдикции, които не сътрудничат на институциите. „Дали тази липса не затруднява работата на Офиса на главния служител по спазване на изискванията за изпълнение при всичките седем етапа на цикъла на реализиране на проектите на ЕИБ, започвайки с предложението за стартиране на съответния проект и завършвайки с погасяването на кредита? Във връзка с това, в кой етап Офисът изпитва най-големите затруднения?“, попита евродепутатът.

Господин Стуб отговори изчерпателно на въпросите. В резултат на финансовата дейност на Банката през 2016 г. се очаква в краткосрочен план да се постигне допълнително нарастване на БВП в размер на 0.8% и да се осигури допълнителна заетост от 830 000 работни места. Дългосрочните очаквания са за значително по-високи резултати по отношение на икономическия растеж и заетостта, обясни още той. Вицепрезидентът засегна също и прилагането от страна на банката на методиката за оценка на риска при вземането на решения за инвестиране в рамките на ЕС и извън него, като същевременно поясни ролята на Офиса на главния служител по спазване на изискванията за изпълнение при реализиране на проектите на ЕИБ.

Въпреки „засилените контакти“ и „ориентирания към резултати процес“, няма осезаем напредък по отпадането на американски визи за българските граждани, заяви евродепутатът и зам.-председател на група АЛДЕ в Европарламента Филиз Хюсменова. Тя се изказа критично за работата на Европейската комисия по време на дебата в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент за продължаващия визов режим от страна на САЩ към гражданите на България, Румъния, Полша, Хърватска и Кипър. Хюсменова, която е докладчик за АЛДЕ по темата за липсата на визова реципрочност, подчерта, че основният критерии за не повече от 3% отказани визи, въз основа на който САЩ оправдават липсата на пълна визова реципрочност, не е основан на обективни факти, като напр. данни за злоупотреби с визи, а е от субективен характер, зависещ до голяма степен от преценката на служителите в съответните посолства.

Не за първи път, Хюсменова настоя, че е крайно време Комисията да заеме решителна позиция и да покаже, че различното третиране на европейски граждани е абсолютно недопустимо. Бездействието на Европейската комисия създава усещането за различни класи европейци, беше категорична тя. Нима гражданите на България, Румъния, Хърватска, Кипър и Полша са по-малко европейски граждани? – риторично попита българският евродепутат и зам.-председател на ДПС.

Филиз Хюсменова  призовава Комисията да преустанови нарушението на задълженията си, да изпълни ролята си на пазител на договорите и да защити интересите на всички европейски граждани.

Според европейското законодателство и принципа на визова реципрочност, Европейската комисия би трябвало да предложи на Съвета и Европарламента въвеждането на визи за американски граждани, тъй като все още има европейски граждани, на които са им нужни визи, за да пътуват за САЩ. Това предложение трябваше да бъде направено още през 2016 г., но Комисията многократно го отлага.  

Скъпи колеги,

За съжаление, случаите със защитници на човешките правата за пореден път ни показват, че Китай системно нарушава широк кръг от основни човешки права, включително свободата на изразяване, сдружаване, религия и права на малцинствата.

Ето защо, призовавам китайските власти да прекратят всички случаи на нарушения на правата на човека и незабавно и безусловно да освободят всички защитници, активисти, адвокати, журналисти и вносители на петиции, които са задържани за своята работа в областта на правата на човека. Китайските власти трябва незабавно да прекратят тормоза над малцинствата в страната, които от години са подложени на жесток натиск. Всъщност, съвсем наскоро, заедно с колеги евродепутати номинирахме Илхам Тохти за Нобелова награда за мир заради продължаващите репресии срещу уйгурското малцинство и усилията му да защити правата на своята етническа група. 

Китай е важен стратегически партньор на ЕС, но страната трябва да зачита и защитава правата и свободите на своите граждани. Особено на тези,  които мислят по различен начин и имат мнение за правителствените политики. Не на последно място, призовавам ЕС да постави защитата на активистите на чело на дневния ред на следващия диалог между ЕС и Китай за правата на човека.

Хайри Садъков, народен представител от ПГ на ДПС, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2”, заяви позиции по следните теми:

Ратификацията на Договора за добросъседство с Македония.

    Хайри Садъков заяви, че ратификацията на този договор е част от един много добър и полезен процес, който е трябвало да се състои отдавна. Той продължи, че темата за европейската интеграция на страните от Западните Балкани е много важна и ние трябва да направим всичко възможно за развитието на добросъседските отношения, включително и с Турция, за да може всички тези страни да станат членове на ЕС.

   „Представяте ли си, ако изборите се спечелят от ВМРО-ДПМНЕ, те биха ли могли да денонсират, грубо казано, този договор и отново отношенията ни с Македония да се върнат в старото русло, тоест да бъдат лоши?”, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че национализмите и ксенофобията са тема, която на Балканите все повече трябва да затихва. „Аз мисля, че резултатите в Македония показват, че разумът надделява. Виждате какъв е резултатът на ВМРО-ДПМНЕ, очакваме всички, че това ще бъде една тенденция. На Балканите трябва да има диалог и консенсус върху това, което ни обединява!”, категоричен бе народният представител от ДПС.

Европредседателството.

   „Според мен управляващите създадоха свръхочаквания сред хората. Какви са очакваните ползи от тази важна международна проява на която страната ни е домакин? Бойко Борисов представи през ЕП приоритетите на нашето председателство, Вашият коментар?”, попита водещата Клара Маринова. Хайри Садъков се съгласи, че не трябва да се създават свръхочаквания сред хората, защото ще последва разочарование. Той обаче подчерта, че наистина европредседателството е шанс за България, както и сериозен изпит и възможност за натрупване на опит. Ще имаме възможност да покажем отблизо страната ни през Европа, но за съжаление те ще я видят в една ситуация с участието на националисти във властта. Това не би се приело добре от Европа, която вероятно дипломатично ще си премълчи, но ще види всичко. Още повече, че един от приоритетите ни е евроинтеграцията на Западните Балкани. Народният представител беше категоричен, че етнонационализмът няма място на Балканите, но за съжаление националистите присъстват в българското правителство. „Дано това не промени отношението и погледа на европейските ни партньори в рамките на председателството!”, пожела си той.

   Хайри Садъков изрази мнение, че поставените от нас приоритети наистина са много важни. Темата за младите хора и напредъка на Европа е много важна, защото виждаме, че младите хора от България през последните години все по-активно се насочват към Западна Европа в търсене на препитание. Тези млади хора трябва да бъдат поощрявани да остават в родината си.

   „Но в Западните медии се води и една друга кампания – че България е най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС, ние какво можем да отговорим на тези твърдения?”, попита водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че не трябва да отговаряме, а да се захванем с тези теми вътре в страната, за да бъдат намалени до минимум възможностите за корупция. „Това е наша задача и дано тези сигнали, които премиерът даде в Брюксел, когато представяше европредседателството, бъдат покрити и с действия!”, категоричен бе народният представител.

Вотът на недоверие.

   „Ще участвате ли във вота и как ще гласувате, имате ли вече политическо решение?”, попита водещата Клара Маринова. Хайри Садъков отговори, че фактът, че опозицията не е единна в случая не е проблем. Той продължи, че ДПС ще вземе отношение по темата на вота, те имат своята позиция и своя поглед. Самият вот на недоверие е един инструмент на парламентарните партии за корекция на проблемните места в управлението. „В случая корупцията е такава тема и ние ще вземем отношение в дебата, вие ще чуете нашите позиции!”, категоричен бе народният представител.

Протестите от последните дни.

   „Как оценявате тези събития, защо се надигат масовите протести?”, попита водещата Клара Маринова. Хайри Садъков отговори, че обществото ни става все по-чувствително и би трябвало и политическата ни класа да е адекватна на тази чувствителност, да води диалог и да търси решения. Що се отнася конкретно до протестите около втория лифт в Банско ДПС има своята позиция и тя е в рамките на екологичното законодателство да се подкрепя развитието на зимните ни курорти. Според него не би трябвало да се пречи на развитието на туризма, защото това е част от нашата икономика.

Приетите промени в Закона за банковата несъстоятелност.

   Народният представител заяви, че КТБ е тема за ДПС от самото зараждане на проблема. „В момента виждате една нормална реакция, познавайки темата и проблема, сега излязохме с предложение, което да даде поне на този етап решение да не се задълбочи този проблем. И мисля, че адекватно реагира ДПС, добре че получихме подкрепа и мина на първо четене. Очаквам, че разумът ще надделее и при второто четене!”, завърши Хайри Садъков разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2” на 18 януари 2018 г. 

Г-жо Комисар,

Уважаеми колеги,

Аз също бих желал да поздравя докладчика за цялостната работа, която свърши по това досие.

Младежката заетост, обучение и овластяване винаги са били сред нашите приоритети. Изключително съм доволен, че Инициативата за младежка заетост в държавите членки досега е подкрепила около 1,4 милиона млади хора, които са били без работа, образование или обучение и са получили по-добра възможност за реализация.

Макар и да признавам това постижение, трябва да подчертая, че е необходимо да се направи още много, за да се подобри и повиши изпълнението на програмата и да се гарантира, че тя успешно допълва националните инициативи за заетост на младите хора, особено за тези, които са изложени на риск от изключване. Тази оценката ясно показва, че темпът на изпълнение на инициативата не съответства на първоначално предвидения. Като се вземат предвид различните варианти за изпълнение и въз основа на получените резултати, следва да се предприемат конкретни мерки, за да се отговори по-добре на специфичните нужди и проблеми във всяка държава-членка.

"Страната ни има нужда от ново управление, а не от принципа “стани да седна“." каза Цонев пред Нова ТВ.

“Ще бъдем опозиция, не е необходимо тя да е единна, единни трябва да са управляващите. Моделът е програма за ускорено развитие, да се дефинират проблемите и как ще бъдат решени те. Иначе като се съберат две партии с несъвместими програми, започват да замитат проблемите. Ние с БСП имаме същите различия, щом не можахме да реформираме системите, когато управлявахме заедно."

"Най-важно е да се направи програма и около нея да се прави мнозинство. Политиката ни за европредседателството е, че на Балканите не може да има стабилност без добрите отношения между ЕС и Турция. С националистите в управлението стабилност на Балканите не може да има."

 „Европа не трябва да се притеснява от Западните Балкани, а за тях.“

“Каузите на България могат да бъдат обречени, ако продължавате да разчитате на крайните националисти и да ръководите Европа заедно с тях.”, това заяви евродепутатът от АЛДЕ/ДПС Илхан Кючюк в изказването си по време на заседанието на Европейския парламент в Страсбург, в рамките на което министър-председателят Бойко Борисов представи приоритетите на българското европредседателство.

“Изпълнете със съдържание кредита на доверие, който Ви даде Жан Клод Юнкер. Бъдете демократ! Освободете се от оковите на крайния национализъм. Направете го в името на България, но и в името на Европа!”

По думите на Кючюк българското председателство на Съвета на ЕС идва в момент, когато Европа е на кръстопът. “В дневния ред на Съюза присъстват важни теми. Наред с това, заложените от България приоритети поставят на масата и други важни теми – продължаването на кохезионната политика като основен инструмент срещу разделението и дезинтеграцията в Съюза и европейската перспектива на Западните Балкани”.

“Оценявам факта, че темата за Западните Балкани се придвижи на едно по-високо ниво в европейския дневен ред. Но само по себе си това няма да реши проблемите на региона. Шестте държави се нуждаят от системна политическа и финансова подкрепа. За да постигнат истински напредък обаче, те имат нужда от ясно разписана пътна карта. Тя може да бъде изготвена по време на българското председателство на Съвета на ЕС, като в нея се заложи предложения от Европейската комисия срок 2025 г.”, каза още Илхан Кючюк.

“Европа не трябва да се притеснява от Западните Балкани, а за Западните Балкани. Само с интеграцията на региона ние ще можем да заявим, че сме завършили проекта на Европа като зона свободна от етнонационализми”, допълни българският евродепутат.

Халил Летифов потвърди, че ДПС ще подкрепи вота на недоверие.

В разговорите, които имахме, държахме да се конкретизира, защото темата е много обща... Освен да предизвика дебат, една от целите на вота на недоверие е да коригира поведението на управляващите. За тази корекция никой не говори, а се подценява. Ще подкрепим вота с нашите мотиви, защото БСП прекъсна диалога с нас по тази тема, заяви Летифов.

„В момента има разбиране сред ръководството на Европейската комисия, че мястото на България е в Шенген и това бешеподчертано отново от председателя на ЕК Юнкер.Трябва да стартира реализирането на тази възможност, надяваме се още по време на нашето Председателство“

„България, за коятосъседна Турция еводещ търговски партньор, може да бъде един от основните печеливши в Съюза в икономически план“

България засега е предпазена от прекомерен бежански натиск, поради сключеното споразумение между ЕС и Турция, като двете страни изпълняват поетите задължения. Така нашата страна може да се справя с относително малки затруднения с такива предизвикателства за сигурността, каквито са бежанските потоци. Това стана ясно по време на среща на евродепутата от Алианса на либералите и демократите Неджми Али с изпълнителния директор на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) Жозе Карейра.

Тези теми са акценти и в интервю, дадено от г-н Али за БНР.

Г-н Али, започна Европредседателството на България. Това се случва за първи път. Как изглежда то от гледната точка на българските евродепутати, или как изглежда сега София от Брюксел?

Неджми Али: Европредседателството е изключителен шанс за България да покаже възможностите си като пълноправен член на най-мощната икономическа организация на планетата, който се дава веднъж на 14 години при сегашната конфигурация на Съюза. По принцип, при пoемане на Председателството се работи в тясно сътрудничество в групи от по 3 държави-членки, наречени „тройки“. Тези тройки се формират от предишното, настоящото и следващото председателство. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Настоящата тройка, както знаем, се формира от Естония, България и Австрия.

Разбира се, това не значи, че безконтролно ще се управлява ЕС, а по-скоро ще се насочва и стимулира работата на Съвета по законодателството на ЕС, както и ще се подпомагат законодателните процеси и ще се координира сътрудничество между отделните държави членки. Много е важно да се каже, че като председател нашата страна трябва да действа като честен и неутрален посредник, защото освен нашите национални приоритети, ние трябва да съблюдаваме наличието на приемственост в общите политически насоки на ЕС.

Най-общо казано Председателството има две основни задачи, като първата от тях е планиране и ръководене на заседанията на Съвета и на неговите подготвителни органи, а втората му задача е представляването на Съвета в другите институции. Като казвам други институции визирам Европейският парламент и Европейската комисия. Там България ще трябва да постига съгласие по законодателни инициативи чрез така наречените триалози, или тристранни срещи, между представители на трите институции чрез неформални преговори. Също така се  провеждат и срещи на помирителни комитети. Разбира се, Председателството работи в много тясна координация и с председателя на Европейския съвет и с Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Всяка държава-членка с поемането на председателството на ротационен принцип, което се случва веднъж на 14 години, се съсредоточава върху избрани от нея основни приоритети. Нашите приоритети са регламентирани в четири области:

• Бъдещето на Европа и младите хора;
• Западните Балкани;
• Сигурността и стабилността;
• Цифровата икономика.

Господин Али, направихме наскоро една анкета сред хората от Кърджали по повод Европредседателството. Всички казват - да, това е много хубаво, да, това е много важно - но не знаят защо е важно. В крайна сметка, какво ще спечели от това България? Все пак, към София и към подготовката на НДК е насочен голям ресурс, в момента хората от София търпят доста лишения и неудобства, заради това, че тук се събира цветът на Европа. В крайна сметка ние като държава какво ще спечелим?

Неджми Али: Нека накратко да опишем основните приоритети и защо са избрани точно те за България, за да можем да изясним малко общата картина.

Първият приоритет, който споменах, е бъдещето на Европа и младите хора. Той е особено важен, защото мерките са насочени към осигуряването на икономическия растеж и социалното сближаване. Вече няколко поредни години икономиката на Съюза отбелязва растеж, но е необходимо той да бъде ускорен, за да може да генерира повече работни места и да нараснат устойчиво доходите на хората. Особено на младите хора, защото безработицата в Съюза все още е доста висока.

Усилията за социално сближаване, намаляването на различията между държавите, за което способства именно това сближаване, може да стане чрез Кохезионната политика, която е едно от основните средства за гаранция на успеха на европейския модел. Искам да запозная слушателите с подробности за едно събитие от миналата седмица. Преди няколко дни в Комисията в Брюксел беше проведена конференция на високо равнище на тема „Формиране на нашето бъдеще“. Тя беше във връзка с подготовката на следващата Многогодишна финансова рамка. Това, което направи много силно впечатление, бе изказването на Комисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер. Той беше категоричен, че трябва така да се насочват ресурсите, че да се намалят бързо различията между БВП на човек на населението между държавите-членки например като Люксембург и България. Това се стараем да постигнем чрез ускорено икономическо развитие и чрез Кохезионната политика. Мисля, че в този контекст може да видим ползите от членството, а и от основните приоритети. Въпреки, че за  Кохезионната политика има доста обструкции от някои от страните-членки, с по-голямата част от колегите имаме общо разбиране по този въпрос. Това е така сред основните ни партньори в общността.

Другият приоритет, за който споменах, са Западните Балкани, който е също много важен. Мисля, че през последните няколко дни, с оглед на последните събития в геополитически аспект, стана ясно, че тези държави имат нужда и трябва да им се даде ясна европейска перспектива и да има свързаност както помежду им, така и с държавите-членки, което да гарантира траен мир, сигурност и просперитет в този регион. Очевидно е, че периодът на българското председателство е крайно недостатъчен за постигането на някакви радикални резултати, но има разбиране в рамките на тройката и мисля, че тази политика ще продължи. Както заяви при откриването на Председателството Жан-Клод Юнкер, България има достатъчно натрупан опит от членството си и ще може да предложи план за действие с конкретни стъпки за този регион. Същото мнение и становище изрази с още по-голяма категоричност и Председателят на Европейския съвет Доналд Туск при тържественото откриване в София.

По отношение на сигурността и стабилността, особено в светлината на неотдавнашната миграционна криза, ролята на Председателството е от особено значение за европейските граждани. Нашето  председателство следва да работи за трайни и справедливи решения в политиката за убежище, за ефективни политики за реадмисия, за комплексен подход, насочен основно към източниците на проблема с миграцията, а не само към последиците от него, защото видяхме, че ако се занимаваме само с последиците, наистина може да се окажем в доста проблемна ситуация. Тук отново трябва да бъде подчертана ролята на споразумението за бежанците между ЕС и Турция, което способства за рязкото намаляване на бежанския поток от Близкия изток. За нас, като външна граница на ЕС и първа страна, в която пристигат бежанците, това споразумение е от жизненоважно значение.

Цифровата икономика също е поставена като приоритет. Говорейки за приоритетите, преди малко започнах с икономическия растеж във връзка с бъдещето на Европа и младите хора. В наше време този растеж е немислим без изпреварващо технологично развитие, в основата на което са единният цифров пазар, достъпът до иновации и модерното образование. Обвързването на образованието на младите хора с усвояване на информационните и комуникационните технологии е пътят към постигането на конкурентна, гъвкава и успешна Европа. Мисля, че ние сме облагодетелствани, защото българският еврокомисар Мария Габриел, доскорошна наша колежка в Европарламента, отговаря точно за този ресор.

Ние, като евродепутати, разбира се, ще участваме в помощ на българското председателство, в зависимост от възможностите, които ни се представят. Както ние, така и нашите сътрудници, не бихме се поколебали да споделим своя опит и да окажем съдействие на колегите от председателството. 

Господин Али, в хода на това Председателство България поставя два акцента, много важни за нас - приемането ни в Шенген и приемането ни в чакалнята на Еврозоната. Вие, като човек в Брюксел, контактуващ с другите евродепутати, как мислите - има ли светлина в тунела за нас, защото има страни, които се противопоставят и на влизането ни в Шенген, и на влизането ни в чакалнята за еврото?

Неджми Али: Освен изброените основни приоритети, искам да акцентирам, както Вие отбелязахте коректно, че за нас има няколко аспекта, които също са много важни от гледна точка на нашия национален интерес и с оглед на определянето на други подприоритетни области.

На първо място, следва да се ускори процесът на присъединяване на страната към Европейския валутен механизъм, или така наречената чакалня на еврозоната. Това е сериозна перспектива, която би донесла на страната сериозни позитиви. По този начин ще се увеличат възможностите за привличане на стратегически инвеститори, които биха видели потенциал за развитие, защото влизането в Еврозоната значи и по-голяма предвидимост и възможности за правене на бизнес.

Освен това, както споменахте и Вие, следва да се работи активно по присъединяване към европейската зона за свободно придвижване. В момента има разбиране сред ръководството на Европейската комисия, че мястото на България е в Шенген и това беше споменато отново вчера от председателя на ЕК Юнкер. Тази възможност трябва да бъде реализирана, надяваме се още по време на нашето Председателство.

Друг много важен аспект, който трябва да бъде отбелязан, е свързан с Брекзит. Това не е маловажен въпрос. В момента текат преговорите и започват да навлизат във фазата на конкретните детайли. Вземането на правилните решения по въпроса е от съществено значение най-малкото защото към настоящия момент във Великобритания живеят около 100 000 български граждани и процесът на евентуално напускане на Великобритания трябва да се развива така, че да не пострадат интересите на нашите сънародници.

Смятам, че трябва да поставим акцент и върху още един много важен момент - той може да бъде дори един от приоритетите. Говоря за актуализацията на митническия съюз, за новото митническо споразумение между ЕС и Турция. С годишен стокообмен в размер на близо 150 млрд. евро Турция е шестия по големина търговски партньор на ЕС. От съществено значение за развитието на икономическите отношения между ЕС и Турция, което е от полза и за двете страни, е напредъкът по подготовката на новото митническо споразумение. Мисля, че тук също можем да окажем достатъчно сериозна подкрепа за ускоряването на този процес. България като съседна страна, за която Турция е сред най-големите търговски партньори, може да бъде един от основните печеливши в Съюза в икономически план. С оглед на потенциалните възможности мисля, че това може да се определи като един от основните приоритети. Бихме могли да отправим една препоръка към българското правителство - да се помисли в този насока. Подготовката е в доста напреднала фаза, виждаме и в новите послания от страна на Република Турция, че започва процес на сближаване на отношенията и има желание за по-сериозна комуникация с ЕС като цяло. Смятам, че това е добре и че ние трябва да се възползваме от тази възможност.

Като говорим за Турция, България и южната ни съседка демонстрират едно блестящо сътрудничество, много добри отношения като съседи, като съюзници, последният пример беше с откриването на реставрираната църква „Св. Стефан“ в Истанбул. На България сякаш е отредена роля да бъде посредник между Турция и ЕС, а и Вие сам отбелязахте, че сега сме в период, в който тези отношения постепенно започват да се подобряват. Ще успеем ли да се справим с тази роля?

Неджми Али: Не знам какво е очакването от формулировката „посредник“, но в крайна сметка мисля, че ние сме страна, която от една страна е външна граница на ЕС, а от друга страна Турция е един от най-големите стратегически партньори, както се определя в редица документи на ЕС. От тази гледна точка мисля, че нормализирането на комуникацията между двете страни е от жизненоважно значение и за самата Турция, и за ЕС. През 2014-2015 комуникацията ни беше на съвсем друго равнище, но видяхме, че през последните две години, когато започна бежанската криза, Турция изигра много важна роля за стабилността и сигурността както в региона, така и в рамките на цялата Общност. Видяхме до какво се стигна при опита за квотно разпределение на 160 хиляди бежанци - не можа да се намери общо решение и консенсус между страните-членки. Като се има предвид, че в Турция има над 3 милиона регистрирани сирийски бежанци, да не говорим за тези, които не са регистрирани, властите там полагат големи усилия, за да задържат тези хора на едно място. Този факт трябва да бъде отчетен. Както казах преди малко, Турция е шестият по големина партньор на ЕС, и в този аспект мисля, че на нас ни се отрежда ролята да посредничим и да дадем своя принос за нормализиране на взаимоотношенията. Все пак, нека не забравяме, че около 1 милион турци живеят в рамките на Република България като български граждани. Ние сме мостът за приятелство.

Господин Али, Вие имахте среща с г-н Жозе Карейра, изпълнителен директор на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. В тази среща беше отбелязано, че България е предпазена от миграционен натиск. Това наистина ли е така?

Неджми Али: България е предпазена от миграционен натиск именно поради споразумението, което е сключено между Европейския съюз и Турция. Доколкото виждаме, има разбиране и от двете страни и ангажиментите се изпълняват. Както споменах преди малко, в Турция в момента има над 3 милиона регистрирани бежанци. Ресурсът, който е заделен по принцип за подпомагане на бежанците, не на Турция, искам да направя това разграничение, е около 3 млрд. евро за периода 2016-2017 година. По данни от Европейската комисия към 22 декември 2017 г. са сключени 72 договора на обща стойност над 2.75 млрд. евро, от които повече от 1.78 млрд. евро вече са изплатени. Останалата част все още не е изплатена, така че предстои още работа по реализацията на проектите и реалните плащания. В този аспект трябва да се отбележи, че Турция е направила разходи от над 15 милиарда долара за издръжката на тези бежанци. Виждаме, че се полагат много сериозни усилия. На база на гореспоменатото споразумение между двете страни, Турция изпълнява много коректно своя ангажимент да опазва границите си и да не позволява бежанци да напускат пределите на Република Турция и така да навлязат в Общността. Това беше отбелязано на срещата с господин Карейра, защото говорим за факти, които не могат да бъдат отречени.

От името на Движението за права и свободи и от мое име поздравявам всички роми-граждани на Република България с големия ромски празник Банго Васил. Бъдете здрави, съхранявайте вашият бит, култура и история, защото те са част от богатството на страната ни. 
Повярвайте, че вашият път е пътят на учението, труда и приобщаването. Пожелавам на вас и вашите семейства здраве, сполука и благоденствие през новата 2018 г.

                                                                                                                            Мустафа Карадайъ 
                                                                                                                          Председател на ДПС