Дебатите върху бюджета на здравната каса за следващата година продължават и тази седмица. Какви са преимуществата и слабостите на най-щедрия бюджет на НЗОК досега, защо здравните министри си тръгват винаги първи от кабинета, а реформата в системата не върви, попитахме д-р Нигяр Джафер. Тя е депутат от ДПС и член на парламентарната комисия по здравеопазване.
- Д-р Джафер, съглaсна ли сте със заключенията на финансовия министър, че много се краде в здравната система? Tова оправдава ли рестриктивните мерки в бюджета на касата за 2018 г?
- Ако това е тезата на управляващите, те първо трябва да отговорят на въпроса какво правят, за да не се случва това. Що се oтнася до това какво е заложено в бюджета, трудно е да дадем отговор на този въпрос. Защото в този бюджет наистина няма никаква филосoфия. Ако приоритетите - така, кактo ги обяви поне председателят на Надзорния съвет на касата, са да се направи електронно здравеопазване с информационна система, да се наблегне на профилактиката, трябва да кажем, че такива мерки в бюджета няма. В него няма и дума за въвеждане на какъвто и да е елемент на електронно здравеопазване. Съгласна съм с г-н Кирил Ананиев, че всички атрибути на електронната система ще доведат до по-добър контрол, прозрачност и до по-ефективно харчене на публичните средства. Но пак казвам - няма и идея това да се случи в този бюджет.
На второ място за приоритет беше обявена профилактиката. Как ще се осъществи и ще се наблегне на профилактиката и ранната диагностика, ако средствата за извънболнична помощ, за медикодиагностични дейности са почти същите като тази година. Тоест, заявени са някакви идеи, които нямат отражение в бюджета, който се предлага да бъде приет. В този смисъл спокойно можем да кажем, че това е един бюджет, с който се купува временно спокойствие в системата.
- Ще подкрепи ли ДПС бюджета на НЗОК за 2018 г.?
- Ние заявихме, че няма да подкрепим този бюджет. Не само, защото сме опозиция, а защото смятаме, че финансовата деструкция ще продължи, че здравната система няма да предложи нищо по-добро на пациентите, нито по-добро заплащане на хората, които работят в нея. Смятам, че предизвикателствата, които стоят пред здравната система, ще продължават да седят и занапред. Има една голяма дилема – как да се отрежат разходите за здравеопазване и същевременно да се предлага високотехнологично лечение и диагностика, да се въвеждат иновативни терапии, имайки предвид, че макрорамката е ясна и не може да бъде нарушавана. Има и един друг голям проблем – равният достъп на българските граждани до здравеопазване. Много са диспропорциите в системата и те ще се задълбочават. Голямо предизвикателство е проблемът с човешкия фактор, защото липсват достатъчно кадри в здравната система. Можем да доставим всякаква високотехнологична апаратура, можем да отворим вратите за най-добрите иновации, но ако няма кой да работи с тях и да лекува хората, това ще бъде проблем. Има много голям дисбаланс в системата не само по региони, но и по специалности, по лечебни заведения, в структурата на плащания по видове дейности – извънболнична, болнична, лекарства. Така че всичко това са предизвикателства пред бюджета 2018 г, нищо, че формално парите са увеличени с 407 млн. лв.
- Кой е алтернативният бюджет, който би довел до подобряване на качеството на лечение и който бихте предложили?
- Ние много отдавна – от 12 години, сме заявили, че моделът с една здравна каса ще води до този резултат – все повече пари всяка година и все по-голям дефицит през следващата. Аз бих посъветвала управляващите да прочетат какво пише в предизборната им програма. Дори и те зявиха, че ще пристъпят към „поетапна демонополизация" на касата, след като ние го пишем толкова години. Друг е въпросът, че никой до този момент не може да обясни какво е „поетапна демонополизация", включитено и хора от ГЕРБ. Така че ние смятаме, че моделът е сгрешен и трябва да се пристъпи към промяна на финансирането на системата, в противен случай всякакви рестриктивни или не толкова ограничаващи бюджети ще водят до един и същ резултат – недоволство на хората, които работят в системата, защото те работят в една агресивна среда, заради априори заложените конфликти в нея. И до недоволство на пациентите.
- Възможно ли е да се направи такава голяма промяна при положение, че толкова често се сменят здравните министри?
- За осем години ние сме свидетели на дванайсетата оставка на здравен министър. Не, не може да се направи такава голяма и съществена промяна, ако най-накрая някой от екипите не каже, че ще се предприемат такива и такива стъпки с определен очакван резултат и не се потърси широка подкрепа и консенсус от всички политически сили в парламента. Няма да стане и в тази управленска формула, която отдавна сме казали, че е сгрешена, няма как две политически формации – ГЕРБ и Обединени патриоти, които имат толкова различия в програмите си, да пристъпят към каквато и да е решителна стъпка. Но рано или късно в здравеопазването трябва да се предприемат действия, трябва да се води такъв разговор и трябва да се набележат приоритети, които да следва всеки, незвисимо дали е опозиция или не, независимо кой ще бъде следващият министър. А явно, този въпрос перманентно стои пред системата – колко ще издържи следващият здравен министър.
- Колко според вас ще издържи Кирил Ананиев и добър избор ли е той за поста?
- Кирил Ананиев е изключителен експерт във финансовата област. Работил е в мултипартийна среда. Съставял е най-много бюджети в държавата ни. Има много опит с управлението на финaнсов ресурс в здравеопазването. Безспорно познава проблемите. Сигурно има идеи как те да бъдат преодоляни. Пожелавам му успех. Позволявам си да изразя и съмнение, заради формулата на управленската коалиция.
- След като не очакваме промени през 2018, какво ще се случи в системата – ще има ли още фалирали болници?
- Предвиждам задълбочаване на проблемите - въпреки повечето средства в здравеопазването, българският пациент ще бъде късно диагностициран, много доплащащ като осигурен. За съжаление е правилна констатацията на една от работодателските организации, която даде становище по законопроекта на бюджета на НЗОК, че разрухата на общинското здравеопазване ще продължи. Преди говорихме за фалити на общински болници в малки и отдалечени райони, сега ежедневно сме свидетели на това, че областните болници са в много тежко финансово състояние. Здравните мениджъри са изправени пред въпроса дали да платят заплатите на хората, които работят при тях или на контрагентите, които им извършват различни доставки. Ако изберат първото, получават запор на сметките, ако започнат да се разплащат с доставчиците, забавят заплатите. Ето, това е резултатът от грубото администриране и лимитиране на системата, от така наречената надлимитна дейност. Няма да се промени нищо, докато не се смени философията на финансиране на системата, като се дадат възможности за повече конкуренция и пазар в нея.
- Смятате ли, че такава промяна в модела на финансиране би довела и до промяна в гъстотата на болниците в регионите, където са повече?
- Това е една от мерките. Електронното здравеопазване и повече контрол чрез системата на електронната карта е втората много важна стъпка, която ние бихме подкрепили без условия и независимо кой е министър на здравеопазването. На следващо място поставяте въпроса за здравната карта и дали тя е необходима - има райони, където трябва, ако има желание да се разкриват нови дейности и болници, това да се подкрепя. Има обаче места, където трябва да се върви към ограничения и към това държавата да регулира създаването на нови структури, но това трябва да се направи много внимателно, така че да не противоречи на законите и Конституцията, защото всички лечебни заведения и всякакъв вид собственост – частна, общинска, държавна, са равнопоставени.
- Споменахте, че текстовете за мораториума за нови дейности и молекули са много атакуеми пред Конституционния съд, ще се ангажирате ли с тяхното обжалване, ако се приемат?
- Не мога да коментирам подобно решение, защото още не сме го обсъдили нито в парламентарната група, нито в оператвиното бюро. Принципно обаче, това са текстове, които не са издържани юридически. Друг е въпросът, че съотношението между разходите за лекарства и разходите за медицински дейности се променят винаги в посока лекарства. Това обаче не е проблем нито на потребителите на медикаменти, нито на индустрията. Това е проблем на държавата и на отговорните институции, те трябва да направят всичко възможно да ограничат този тренд, да контролират нещата, защото няма как НЗОК и МЗ да кажат, че не могат да се справят с проблема. Има начин да се справят с него, но институциите признават своето безсилие и предлагат чисто административни мерки, които са много уязвими в съда. Нещо, което не е в интерес на здравноосигурените пациенти.
- МЗ предприе промени в закона за лекарствата, които засягат реекспорта, вие ще подкрепите ли този проект?
- Очаквахме тези промени, защото информацията беше, че екипът на министър Николай Петров работи по тях. Припомням, че преди четири или пет години внесохме такива промени в закона за лекарствата, в началото ГЕРБ ги подкрепяха, а след това ги атакуваха в КС. Така че е интересно да видим сега, какво те ще внесат. Позицията ми е, че първо трябва да се защити интересът на българския пациент и трябва да се осигурят достатъчно медикаменти за него, а след това да се спазват правилата за свободната търговия такива, каквито се предлагат в ЕС. Много е сложен този баланс, няма да е лесно на екипа, който ще внесе промените и ще трябва да ги защитава в парламента, защото и там ще има обвинения в какви ли не лобистки настроения, както обикновено става.
- Обсъжда се инициирането на вот на недоверие срещу правителството, смятате ли, че здравеопазването може да намери място в него?
- На този етап предлаганата тема е корупция, на нас ни предстои заседание тази седмица и ще обсъдим позицията ни по отношение на вота. Категорично ще подкрепим вота на недоверие, защото ние сме опозиция, а вотът на недоверие е инструмент на опозицията. Дори, за да се проведе сериозен дебат в пленарна зала. А здравепазването е тема и сектор, който винаги е актуален за вот на недоверие. Само припомням, че първите вотове на недоверие към последните правителства винаги са били за здравеопазване. Не, че сега системата е по-стабилизирана и не плаче за вот на недоверие, напротив. Какво обаче ще бъде решението, ще видим идните дни, то ще бъде колективно.
- Защо винаги здравеопазването е в първите вотове на недоверие и здравният министър си тръгва обикновено първи при ремонта на един кабинет?
- Просто, защото здравната система решава много сериозни медицински, но и социални проблеми. Тоест, проблемите на социалната система рефлектират върху функционирането и натовареността на здравната, така че секторът става много уязвим. Още повече, че със състоянието си дава непрекъснато поводи за недоволство, независимо дали то е отразено от страна на пациентите, на медицинските специалисти или на опозицията. Секторът здравеопазване е тест за всяко управление, тест, който никой не е издържал. Казвам го с болка, но и със съзнанието, че нещата са трудни.
- Защо, след като всички партии знаят колко е труден този ресор, не се стига до това обединение и консенсус, който би могъл да реши проблемите в системата?
- Мерките, които трябва да се предприемат са непопулярни, всеки смята, че проблемите в здравеопазването изискват много усилия и резултатите ще се появят много далече във времето. За съжаление този консенсус, за който толкова много се говори, се отлага и се смята, че не му е сега времето. Ето, в рамките на този парламент нямаме нито един законопроект, който да е внесен от МЗ и който да бъде обсъден отначало докрай с цялата му философия. Няма такъв, имаше идеи, върху които се работеше, за съжаление ни е трудно да кажем колко от тях въобще ще намерят продължение, защото екипът на министерството се сменя.
(clinica.bg, 08.11.2017г.)