ЗАМ. –ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ДПС ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: ДА СЕ ОБЪРНЕМ КЪМ МЛАДИТЕ И С ТЯХ ДА ПРОМЕНЯМЕ СВЕТА

 

Нашите съюзници в изграждането на бъдещето са младите, трябва да се обърнем към тях и с тях да променяме света – заяви зам.–председателят на ДПС Филиз Хюсменова в лекция пред участниците в  „Есенна академия за либерални политики 2016“. Семинарът е организиран във Велико Търново за млади либерали - членове и симпатизанти на ДПС, които се запознават с политики от местно, регионално и европейско значение, и с мястото на младите хора в съвременните процеси. Хюсменова говори за настоящите предизвикателства пред Европейския съюз и отражението на кризите върху младите хора. Тя даде пример за разделението между поколенията относно Европа с резултатите от гласуването във Великобритания за излизане от Европейския съюз. „Брекзит показа, че има разделение, като младите са настроени по-позитивно, а възрастните, по-негативно към Европейския съюз. По-възрастните смятат, че нямат контрол върху живота си, загубили са перспективите. Данните красноречиво показват това, обясни Хюсменова: „73% от избирателите на възраст от 18 до 24 години са искали да останат в ЕС. Само 40% от тези над 65-годишна възраст са били за оставане”. Според нея децата на новото хилядолетие почти навсякъде са по-отворени, отколкото техните родители, по всички въпроси, които са от значение за ЕС - от търговия и миграция до лично развитие и активност. Като настоящи кризи в Европейския съюз, Хюсменова посочи икономическата нестабилност, липсата на идентичност на Еропейския съюз на международната сцена, миграцията и бежанската криза, криза на демократичната представителност и недоверие в политиката. Филиз Хюсменова беше категорична, че национализмът не е решение на проблемите. „Днес светът е обвързан и взаимозависим повече от всякога. Не можем да се справим с промените в климата по единично, нито с тероризма, нито с бежанската криза” – аргументира се тя.

20160922 143953

Честит ден на Независимостта!

 

На днешния ден, преди 108 години, България прокламира своята независимост в името на това, днес да бъде пълноправен член на НАТО и Европейския съюз. Политическото време изисква от нас да бъдем на висотата и отговорността от онези дни и да помним, че свободата и независимостта не са дадени веднъж завинаги. Тях трябва да отстояваме ежедневно.

 

Мустафа Карадайъ

Председател на ДПС

д-р Хасан Адемов: Работодателите се опасяват от увеличението на осигурителната вноска


- Г-н Адемов, как преценявате исканията на работодателите вместо минимални осигурителни прагове да се определят минимални заплати по браншове?
- Едното няма нищо общо с другото. Минималната работна заплата се определя централно, с акт на Министерския съвет. А минималните осигурителни прагове по браншове се определят като резултат от договаряне между работодатели и синдикати, като Министерството на труда и социалната политика организира процеса. Редът и начинът за договарянето е описан в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Там е казано, че при положение че има браншове, където не е постигнато договаряне, единственото решение е да се приложи административно средното увеличение от тези браншове, за които има постигната договореност. Що се отнася до идеята на работодателите сега минималните осигурителни прагове по браншове да станат минимална работна заплата, препоръката на Европейската комисия винаги е била да се преразгледа още веднъж договарянето на праговете и да видим как техните размери влияят на заетостта - увеличават ли я, или я намаляват. Но в случая има законов текст в КСО и бойкотът на работодателите в този случай означава, че не се спазва законът. Аз разбирам основанията на работодателите и по-голямата част от техните възражения са свързани с това, че има регионални различия в. производителността на труда, от една страна. В различните браншове минималните осигурителни прагове, дори и да се договарят, не отразяват реалното състояние на минималната работна заплата в цялата страна. В един бранш МРЗ може да бъде постигната на някои места, но има региони, където тя трудно може да бъде достигната - например в Северозападна България, а и в Североизточната част на страната. Това води до съкращаване на работната сила, от една страна, а в най-добрия случай води до назначаване на 4-часов работен ден, което се отразява на осигуровките и приходите от тях. Топката не е в полето на държавата, както се опитват да кажат синдикати и работодатели. Те са, които трябва да решат, и ако се спрат на критерии, по които да се определя минималната заплата по браншове, която да е различна от тази за страната, няма проблем това да се постигне. При положение че има поляризирани мнения и становища, няма как държавата да направи това.
- В момента нещо пречи ли на работодателите да осигуряват работниците си на пълния им доход?
- Разбира се, че не пречи. Това е част от голямата дискусия за сивия сектор. При положение че неговото ниво е достатъчно високо, сега работодателите се оплакват, че сивият сектор съществува, защото има минимални осигурителни прагове. От друга страна, синдикатите се борят за защита на
осигурителните права, защото нивото на заплатите влияе върху размера на всички обезщетения, били те краткосрочни или дългосрочни - при болест, майчинство, и разбира се, се отразява и на размера на пенсиите. От тази гледна точка синдикатите имат право, но никой не пречи на работодателите да осигуряват работниците си на по-високи доходи. Голямата дискусия е по какъв начин се определя минималната работна заплата. Зная, че в Министерството на труда и социалната политика има разработени няколко варианта за определяне на минималната заплата, но там са спорни критериите. Сега работодателите оспорват наличието на критерии като праг на бедност, защото минималната заплата според тях трябва да отразява производителността на труда, приноса на съответния работник в увеличението й, но МТСП се опитва да вкара в критериите и социален елемент.
- Няма ли логика, след като тя е минимална?
- Според работодателите заплатата е икономическа категория, резултат от положения труд като качество и количество, а социалните елементи са плод на социалната политика на държавата и не трябва да се възлагат на работодателите. Така или иначе в цялата тази дискусия има и някакви съмнения относно реакцията на работодателите по отношение на увеличението на осигурителната вноска. Знаете, че от 2017-а се увеличава с 1% осигурителната вноска, а заедно с това се увеличава и минималната работна заплата на 460 лева. Само че това увеличение на МРЗ е предвидено още в 3-годишната бюджетна прогноза и ако трябваше да има реакция, то нейното време беше през 2015 година. Те имаха възражения, но това бе прието. Затова според мене цялата тази дискусия и бойкоти са свързани с тази комбинация - увеличаване на минималната работна заплата и увеличаване на осигуровките.

- Вие оптимист ли сте дали работодателите ще се върнат в тристранния съвет, за да преговарят?
- Аз мисля, че както вървят нещата, г-н премиерът ще решава и този въпрос. Важно е изявлението на министъра на финансите Владислав Горанов, че държавата няма да предприеме разпростиране на минимални осигурителни прагове. Държавата в лицето на Горанов каза категорично, че е за договаряне, така че от там нататък, щом това е позицията на държавата, социалните партньори също трябва да дадат своя отговор.
- Значи продължаваме да чакаме?
- Тристранната е тази, която трябва -да реши този въпрос, а държавата в момента в качеството си на арбитър се произнесе чрез министъра на финансите. В предизборна ситуация, в каквато сме в момента, правителството има нужда от запазване на социалния мир и спокойствие. Дори и да има запазване на праговете от тази година, то разчетите трябва да влязат в Надзорния съвет на НОИ за одобрение, отново да бъде предложено като решение на социалните партньори, за да може цялата тази история да бъде решена. Щом не са договорени нови, ще останат същите, както сега, но това ще се отрази на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
- Където отново ще говорим за дефицит?
- Щом искаме да бъде така, значи трябва да компенсираме недостига чрез данъци. Това е философията на осигурителната система - осигурителен доход и осигурителни вноски. Другото е данъци.

(сп. Икономист, 22.09.2016 г.)

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ се срещна с кандидата за президент на АБВ Ивайло Калфин

По инициатива на кандидата за президент на АБВ Ивайло Калфин днес се състоя среща с Председателя на ДПС Мустафа Карадайъ.

На срещата бяха обсъдени възможностите за взаимодействие между двете партии на предстоящите президентски избори.

Кандидатът за президент от АБВ Ивайло Калфин представи своите виждания и за предизборната кампания и за ролята на президентската институцията.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ даде своята оценка за ролята и мястото на президентската институция и коментира политическите процеси в контекста на предизборната кампания за избиране на президент и вицепрезидент на България. Карадайъ даде висока оценка на инициативата на кандидата за президент от АБВ Ивайло Калфин за провеждането на политическите консултации.

На срещата бяха обсъдени и различните възможни варианти и конфигурации за първи и втори тур на президентските избори, включително и явяването на ДПС със самостоятелна кандидатура.

Двете страни бяха единодушни, че честността на изборите и гарантирането на сигурността на вота е главна задача пред участниците в предизборния процес.

ДПС и АБВ се споразумяха за активно взаимодействие по гарантирането на честността на вота.

 

             sait

Утре 21 септември 2016 г. (сряда) в 10.30 часа ДПС ще се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори

Утре 21 септември 2016 г. (сряда) в10.30 часа ПП „Движение за права и свободи” ще внесе в ЦИК документите за регистрация за участие в предстоящите президентски избори.

Евродепутатът Илхан Кючюк: Брекзит отвори пътя към една нова Европа

Атаките срещу Бокова са много грозни, казва Илхан Кючюк
Какви са перспективите пред Европейския съюз след Брекзит, ще се намери ли решение на кризата с бежанците и може ли Брюксел да спре центробежните сили в съюза? Потърсихме отговорите на тези въпроси от евродепутата от ДПС Илхан Кючюк, който е и вицепрезидент на Алианса на либералите и демократите за Европа.

- Накъде след Брекзит, как виждате бъдещите отношения Великобритания-ЕС?
- Бих цитирал британския премиер г-жа Мей, която заяви "Брекзит значи Брекзит", но според мен в действителност никой не знае какво точно е това. Така изглежда накратко неясната ситуация, в която изпадна Европа след референдума във Великобритания. Мисля, че сега е моментът лидерите на ЕС да подходят възможно най-внимателно, а не емоционално, за да защитят по най-добрия начин интересите на европейските граждани. Преди няколко дни в своята годишна реч за състоянието на Съюза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че би се радвал Великобритания да подаде молбата си за напускане възможно най-скоро, но към момента не такова е мнението на британското правителство. Аз лично не бих желал да навлизам в дебата за това кога точно трябва да бъде активиран член 50 от Договора за Европейския съюз, но мисля, чечас по-скоро двете страни трябвада седнатна масатана преговоритеи да намерят общо решение. Само тогава ще можем да започнем да градим върху нашите бъдещи отношения, като моето желание е да видя Великобритания като стратегически партньор на ЕС.
- Какво ще се промени за гражданите на ЕС, живеещи и работещи на Острова, след развода? Ще върне ли Лондон разрешителните за работа за гражданите на ЕС?
- Това всъщност са големите въпросителни, които ще бъдат основна тема на дълги обсъждания и дебати. Истината е, чеголемите губещи от референдума са младите хорана Европа. Повече от 75% от младите британци гласуваха за оставане в ЕС, което е силен сигнал, че възприемат положително членството в Съюза. За жалост, миналото взе превес пред бъдещето в крайния резултат. От друга страна хиляди млади европейци получават своето образование във Великобритания. Тепърва ще трябва да видим какво споразумение ще постигнем, що се касае за образование и мобилност. Аз лично ще работя за това правата и интересите на тези млади хора да бъдат запазени, да имат те свободата да пътуват, да учат и работят във Великобритания и в ЕС. Трябва обаче да сме наясно с едно нещо - четирите свободи на Европейския съюз са неразривно свързани и не може да става въпрос за сделка, която включва достъпа до единния пазар, но не и свободното движение на хора.
- Разделена ли е безвъзвратно Европа след Брекзит и заради бежанската криза?
- Резултатът от референдума извади наяве дълго прикривана истина - че Европейският съюз днес далеч не е перфектен. В много отношения той ни дразни или отегчава, но не трябва да забравяме, че той все още се намира в процес на развитие; в период, в който има нужда от отговорно отношение и внимание.  Наистина има особено разделение в Европа, което разклати онези спокойствие и хармония, които често приемахме за даденост. Същевременно сме изправени пред редица предизвикателства, които изискват наднационален подход, исе сблъскваме с нестихваща вълнаот популизъми националпопулизъм. Но това далеч не е краят на ЕС, а напротив. Считам, че трябва да приемем Брекзит като възможност за една нова Европа и час по-скоро европейските лидери да седнат заедно и да начертаят пътна карта за бъдещето на Съюза.
- Какъв е пътят за запазване на единството на ЕС и в същото време за решаване на кризата с бежанците?
- Необходимо е да престанем да следваме политиката на "Europe a la carte". Нуждаем се от нов договор за развитие на Европейския съюз през следващите 20 години, който всички 27 страни членки да приемат. Това споразумение трябва да включва създаването на обща европейска отбрана, обща разузнавателна служба за обмен на информация, членство на всички държави в еврозоната и Шенген - тема, която от доста години е актуална за България и т.н.  Само когато си дадем сметка, че се нуждаем от повече солидарност и споделена отговорност в рамките на Съюза, ще успеем да се справим с предизвикателствата, пред които сме изправени, включително и решаване на кризата с бежанците.
- Каква трябва да е позицията към Турция, където се намират 3 милиона бежанци?
- Европейският съюз има споразумение в сила с Република Турция за реадмисия на бежанците, което на този етап дава своите положителни резултати. Мисля, че през изминалите месеци двете страни имаха доста непоследователни отношения, което до голяма степен забави успешното приложение на въпросното споразумение.Турция е важен партньорна Съюзаи без нея трудно бихме могли да се справим в борбата с тероризма и бежанската криза. Тази оценка се споделя от голяма част от моите колеги в ЕП.
- Как оценявате шанса на България да се пребори за поста на генерален секретар на ООН?
- Наистина вярвам, че България има шанс да се пребори за тази най-висока позиция в световната политика и бих подкрепил всеки кандидат от моята родина, който разполага с подходящите качества за този пост. Когато беше избрана да оглави ЮНЕСКО през 2009 г., Ирина Бокова стана първият човек от Източна Европа, който застава начело на тази агенция. Нейното преизбиране през 2013 г. демонстрира доверието, което държавите членки й оказват. Днес тя с основание има право да участва в надпреварата за генерален секретар на ООН, а и нейният профил се вписва в този на търсения кандидат.Трябва да призная обаче, че изключително грозно впечатление ми направиха атаките, на които е подложен българският кандидат. Ако за другите държави постът на генерален секретар на ООН е въпрос на национално достойнство, то за нас той се превърна в инструмент за политически дивидент или очерняне на опонент. Като млад човек в политиката съм разочарован от този тип действия и най-вече от примера, който се дава на младите хора, желаещи да се занимават с политика. С такова мислене скоро няма да видим промяна в поведението на политическия ни елит дори и изпълнителите да се сменят.

( в. Стандарт,20.09.2016 г.)

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ пред журналисти в община Каолиново

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ направи коментар пред журналисти в община Каолиново. Карадайъ присъства на традиционния общински събор в с. Браничево, община Каолиново, област Шумен, на който се проведоха прочутите браничевски конни надбягвания и народни борби. 

AudioIcon Аудио файл

 

Евродепутатът Искра Михайлова пред БНР

Водещ: Сериозно преразпределяне на разходите в бюджета на Европейския съюз, увеличаване на средствата за сигурност и за справяне с мигрантския проблем, намаляване на плащанията през фондовете за най-бедните европейски региони. Знаете, страната ни е един от основните получатели на средства от тези фондове. В същото време премиерът поиска вчера да получим веднага 160 млн. Евро, за да се справи страната ни с охраната на границата и да овладее бежанския поток. Ще ни засегне ли и как това преразпределяне на разходите в евробюджета и ще получим ли исканите милиони за границата си? Добро утро след осем на г-жа Искра Михайлова, евродепутат от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа и председател на Комисията за регионална политика в Европарламента.
Искра Михайлова: Добро утро на Вас и на вашите слушатели!
Водещ: Добро утро, г-жо Михайлова! Намираме Ви в Братислава.
Искра Михайлова: Да, точно така. Точно така, в Братислава два дена, всъщност един ден преди голямата среща на върха. Има специално подготвена конференция, която е посветена на кохезионната политика и нейното бъдеще и как ще я развиваме, какви успехи имаме, какво можем да направим, как да я подобрим. Въобще, ще си говорим за политиката на сближаване.
Водещ: Така. Тези промени, които се предлагат обаче в проектобюджета, ще засегнат ли страната ни и как? Това е въпросът, който си задават българите от няколко дни, откакто се появиха тези информации.
Искра Михайлова: Непременно трябва да кажа, че проблемът с бюджета е проблем на целия Европейски съюз. И ще използвам, така, парафразирайки думите на това е Върховният представител за външните работи на Европейския съюз г-жа Могерини, която казва „Променен Съюз в променена среда с променени приоритети не можем да продължим със старите инструменти”. Трябва да променяме инструментите. Но непременно трябва да започна с това, че и вчерашната реч на г-н Юнкер и първото представяне на многогодишната финансова... на ревюто на многогодишната финансова рамка показват, че се правят стъпки в посока на промени, но това не са кардинални промени в момента. Използват се резерви, използват се възможности, които дава съществуващият бюджет и някакво преразпределение в него, но в никакъв случай не се променят пакетите, договорени с държавите членки, първо и второ, не се променя логиката на политиката на сближаване, тъй като тя е основен стълб в общата политика на Европейския съюз. На трето място, подчертава се в ревюто на бюджета значението на някои програми, които имат отношение точно към заетостта, за подобряване на конкурентоспособността на европейската икономика. Това са програмите „Хоризонт”, Инициативата за младежка заетост и не на последно място Фондът за стратегически инвестиции, който успя само в рамките на една година да мобилизира 115 млрд. Евро, което е добър резултат за един съвсем нов финансов инструмент, който използва Съюзът. Така че имаме и двете. Пак да кажа, на първо място е необходимо всички, абсолютно всички, и институциите и гражданите, да приемем, че сме в променена среда и на второ място, да признаем, че имаме пред себе си едно балансирано предложение за бюджета, което няма да накърни интересите на страните членки, а може да даде възможност за допълнителен растеж.
Водещ: Откъде обаче, г-жо Михайлова, тогава ще дойдат тези допълнителни средства, които очевидно Европейският съюз планира да осигури и да отидат за охрана, за сигурност и за овладяване на проблем номер едно за Съюза – бежанския поток?
Искра Михайлова: Ами, вижте, както... както, така, се подчертава, сумите не са грандиозни на фона на общия бюджет на Европейския съюз. Те са достатъчно големи, за да могат да помогнат да се справим с някои основни предизвикателства. На първо място, допълнително се отпускат 6,3 млрд. Евро за по-гъвкаво управление на бюджета и тези 6,3 млрд. Евро не се взимат от отделните страни членки, не се увеличава вноската, а са за сметка на определени резерви в бюджета и преразпределение на пера, които са извън националните пакети. Пак подчертавам, не се, не се накърняват националните пакети по политиката за сближаване, според предложението, което е направено в Комисията. От тези 6,3 млрд. Евро 2,4 млрд. Трябва да отидат за допълнително стимулиране на растежа и създаване на работни места. Това означава за Инициативата за младежка заетост, Европейския фонд за стратегически инвестиции с удължен срок на действие, Механизма за свързване на Европа, Програмата „Хоризонт 2020”, Програмата за малки и средни предприятия COSME. Това са програми, които индиректно са свързани и с пакета за сближаване, тъй като те работят в същата посока. Тези 2,4 млрд. Ще бъдат насочени към тези милиарди... към тези програми. 2,5 млрд. Евро отиват за подпомагане на текущата работа в областта на миграцията, сигурността и контрола на външните граници, което е необходимо. Знаете, че и България, която беше специално спомената в словото на президента Юнкер, има претенции да получи финансова подкрепа, защото не ни достигат силите да се справим с предизвикателството да бъдем една стабилна външна граница на практика на Европейския съюз и да гарантираме...
Водещ: Да, тя тази претенция е за 160 млн. Евро, каза премиерът, и то веднага.
Искра Михайлова: Да...
Водещ: Възможно ли е това да стане?
Искра Михайлова: Възможно е. Това, което каза Юнкер, е, че ще бъдат изпратени още хора от FRONTEX, че ще бъде изпратена техника. Тук в проекта за преглед на бюджета и корекции в бюджета има специално посочени средства, специално отделени за това да се изпълнят такъв тип ангажименти: да се подобрят външните граници, да се подобрят техническите конструкции, да се подобрят системите на контрол по границите, да се подобри координацията и взаимодействието, да се създаде Европейската гранична и брегова охрана, да се подкрепи Агенцията за убежищата и да се направи реформа в политика за убежище на Европейския съюз. Тоест, това, което се предлага, като... предложение, пак казвам това е първо предложение на Комисията, е в отговор на претенциите, които има България. Аз виждам възможност да бъдат удовлетворени тези абсолютно, така, основателни претенции, които страната ни има.
Водещ: Още на утрешната среща, така ли?
Искра Михайлова: Има възможност в бюджета.
Водещ: Още на утрешната...
Искра Михайлова: Дано, дано да е така. Новото в прегледа на бюджета е това, че се предлага да бъдат използвани пари за европейски фонд за устойчиво развитие по линия на Плана за външни инвестиции. Това е един нов... нова инициатива, която, ако си спомняте, отговаря на няколко пъти повдигнатата тема, че Европа не може да стои в състояние само да поема последиците от икономически и политически неудачи в много страни, грешки и проблеми за населението. Европа се опитва чрез специален инвестиционен фонд да подпомогне създаването на работни места в тези страни, за да може хората да останат там, да не търсят своето препитание и сигурност за бъдещето в рамките на европейския континент и на Обединена Европа. Неслучайно това се появява в прегледа на бюджета на Европейския съюз, тъй като то се появи за първи път, като идея, и в една стратегия, разработена от г-жа Могерини, за сигурността и защитата на Европейския съюз, в която се посочва специално, че ако Европейският съюз не играе по-активна роля и като икономически партньор и като политически и като дипломатически партньор във всички страни, в които има потенциал за конфликти или икономически кризи, то той ще бъде извън събитията, а само ще търпи последиците от тези събития.
Водещ: Благодаря Ви!
Искра Михайлова: Така че...
Водещ: Да?
Искра Михайлова: Така че има, има последователност в това, което виждаме.
Водещ: Благодаря Ви за...
Искра Михайлова: И последно искам само да кажа...
Водещ: Да?
Искра Михайлова: Това е едно предложение. Ние започваме работа в парламента по него. В парламента, в Съвета. Неслучайно има среща на високо равнище през следващите дни. Това е едно предложение от всички нас...
Водещ: Допускате ли сериозни разногласия да има, колегите Ви в парламента да възразят на това, което предлага в крайна сметка Съветът в тази рамка?
Искра Михайлова: Имаше, имаше притеснения за това как ще се справи Комисията, какво ще предложи, дали няма да посегне на нещо, което е, така, изконна европейска политика. Но предложението е балансирано и аз предполагам, че ще има по-умерен дебат. Разбира се, че ще има дебат. Разбира се, че ще има различни позиции... това е завоевание на Европейския съюз – че е създал конструкцията на демокрацията, която позволява всяко едно предложение да бъде разгледано от всички страни. Институциите ще гарантират това. Така че дебатът започва. Прегледът на финансовата рамка е налице. И възможностите за развитие на Съюза също. Както каза г-н Юнкер, Европейският съюз има проблеми, ние може да сме в криза след BREXIT, но продължаваме нататък, има възможности за развитие.
Водещ: Евродепутата от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа Искра Михайлова.

(БНР, 15.09.2016 г.)

Илхан Кючюк: Призовавам правителството на Филипините да сложи край на извънсъдебните екзекуции и да спазва международните актове, които страната е ратифицирала

По време на дебата относно ситуацията в Република Филипини, евродепутатът от ДПС/АЛДЕ Илхан Кючюк се обяви против авторитарните практика на новата власт в страната и призова за спазване на международните закони:

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми г-н Комисар,

Уважаеми колеги,

През изминалите години Република Филипини постигна значителен прогрес. Не случайно в края на 2014 г., Европейския съюз предостави на страната статут по Общата схема за преференции (GSP+). На ниво законодателство за правата на човека, доскоро страната беше образец за другите държави в региона като е ратифицирала осем от деветте главни конвенции, но също така и като една от първите държави в Азия, която се обяви срещу смъртното наказание.

За съжаление, след президентските избори, ситуацията във Филипините драстично се промени, а държавната политика придоби авторитарни измерения. Безпрецедентните убийства на 1800 заподозрени наркодилъри без съдебен процес или доказателства за предполагаеми престъпления са недемократичен акт, на който трябва да се противопоставим.

Призовавам правителството на Филипините да сложи край на извънсъдебните екзекуции и да спазва международните актове, които страната е ратифицирала. Необходимо е президента Родриго Дутерте да гарантира справедлива и независима съдебна система и да започне диалог с международните лидери и организации, за да върне страната по пътя на демокрацията.

 

Честит първи учебен ден !

Честит първи учебен ден ученици, учители, дейци на образованието! Пожелаваме успешна и ползотворна нова учебна година! Нека 15-ти септември да бъде най-радостният ден, защото днес е началото на още една учебна година, през която ще можем да трупаме знания, а знанието е силата, която ще бъде с нас!
 
1345465299

Евродепутатът ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: БЕЖАНСКАТА КРИЗА ПОКАЗА СЛАБОСТИТЕ В ЕВРОПЕЙСКАТА СИСТЕМА НА УБЕЖИЩЕ

 

Бежанската криза недвусмислено показа слабостите в общата европейска система на убежище– заяви в пленарната зала на Европарламента Филиз Хюсменова.  Според нея етвърде голяма тежестта от бежанския потоквърху плещите на няколко т.нар. „първи държави на пристигане“, каквато е и България. Като проблем българският евродепутат посочи и разминавания в интерпретацията на правилатаза убежищена национално ниво в страните членки. Мнението си Хюсменова изрази по повод  дебата по доклад  „Убежище: временни мерки в полза на Италия и Гърция.” Тя допълни, чемеханизмът за релокация спрямо Италия и Гърциясе прилагабавно и незадоволително,апредстоиспешните временни меркида се прилагат и за реализирането на друг извънреден инструмент – споразумението с Турция.Изводът е, че „настоящата система не е устойчива и върви след събитията. Реформата на остарялата Дъблинска система е стъпка в правилната посока, но за намирането на дългосрочни решения ни е необходимо възможно найскоро приемането на общоевропейски отговор на миграционния натиск” – продължи Хюсменова. Тя апелира запълното споделяне на отговорности, без изключения, от всички страни членки. 

Илхан Кючюк: ЕС трябва да работи за повишаване на капацитета на Тунис по отношение на неговата стабилност, демокрацията, доброто управление и борбата с корупцията

 

Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми колеги,

Аз гласувах за доклада, защото Тунис е не само родината на „Арабската пролет“, но е и единствената арабската държава в която демокрацията успешно се консолидира. Днес Тунис е демократична държава, чиято конституция гарантира върховенство на закона и защитава основните права и свободи на гражданите. Основен белег за успешната демократизация на страната е наличието на добре развито и стабилно гражданско общество.

Въпреки постигнатия прогрес, днес страната е изправена пред трудна социално-икономическа ситуация, а нестабилността в региона и опасността от терористични атаки влияят негативно върху туризма и крехката тунизийска икономика.  Ето защо е необходимо, Европейският съюз да работи за повишаване на капацитета на Тунис по отношение на неговата стабилност, демокрацията, доброто управление, борбата с корупцията и икономическото развитие.

Не на последно място, необходимо е да задълбочим нашето сътрудничеството в борбата с тероризма, защото това е общо предизвикателство както за Тунис, така и за Европа. И в същото време, да създадем обща стратегия за съвместни програми за дерадикализация като най-добрата превенция срещу тероризма.

 

Работна среща с Еврокомисаря по правосъдие Вера Юрова

Днес, на 14.09.2016 г. в Страсбург, Франция, се проведе работна закуска на членовете на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) с Еврокомисаря по правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете Вера Юрова.

Основна тема на срещата бяха функциите и правомощията на Европейската прокуратура, чието учредяване предстои до края на 2016г.

Неджми Али призова комисар Юрова за по-висока информираност по въпроса за създаването на Европейската прокуратура, тъй като въпросите за престъпленията против финансовите интереси на ЕС от трансграничен характер често са твърде сложни и ефективното сътрудничество между държавите членки е по-нужно от всякога.

Евродепутатът също така препоръча бъдещите функции на Европейската прокуратура да включват засилено сътрудничество със националните прокуратури.

IMG 1633

alde party logoALDE Charter of Values

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Политика за поверителност