Въпрос от ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ относно текущо изпълнение на оперативните програми за програмен период 2014 - 2020.

Въпрос от  АЙХАН  ЕТЕМ относно забавяне на евросредства по оперативни програми от европейските фондове.

Интегрирането на системите за висше образование, научноизследователските центрове и индустрията има определяща роля за конкурентоспособността, устойчивия икономически растеж и заетостта, твърди евродепутатът

„Мисията на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ)  за насърчаване на взаимодействието и сътрудничеството между образователните институции, изследователските центрове и бизнеса е от решаващо значение в подкрепа на конкурентоспособността на Европейския съюз, устойчивия икономически растеж и създаването на работни места. Имайки предвид, че Европа изостава в сравнение с основните си конкуренти в областта на иновациите и разработването на нови технологии, ролята на ЕИТ е особено важна”. Това заяви евродепутатът от Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) Неджми Али на заседание на Комисията по бюджетен контрол в ЕП. По време на заседанието бе разгледан специалния доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), засягащ необходимостта от промяна на механизмите на функциониране на Европейския институт за иновации и технологии и елементи от структура му за постигане на очакваните резултати.

В качеството си на докладчик от АЛДЕ, Неджми Али засегна и слабостите в няколко направления, като например Концепцията за нефинансираните от ЕИТ допълнителни дейности на Общностите за знания и иновации (ОЗИ); някои не добре организирани практически договорености между ЕИТ и ОЗИ и не достатъчното участие на бизнеса в дейностите на ОЗИ. Той обаче бе категоричен, че четирите препоръки на ЕСП, предвиждащи подобряване на цялостното функциониране на ЕИТ, в общи линии са коректни и са насочени в правилната посока. Те включват дейности, които трябва да бъдат извършени от Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета, но най-важните задачи за изпълнение остават за Института.

„В докладите за трите първоначално създадени ОЗИ през 2014 г., по отношение на крайния резултат ЕСП отбелязва, че има малко на брой измерими постижения при изготвянето на продукти готови за пазарна реализация. Освен това, Сметната палата повдига и въпроса за европейската добавена стойност на ЕИТ. В същото време обаче, следва да обърнем внимание на факта, че през изтеклия период след 2014 г. са настъпили редица позитивни изменения”, посочи Неджми Али.

Българският евродепутат обърна внимание затова, че през 2015 г. ЕИТ е предприел редица мерки за отстраняване на голяма част от недостатъците, описани в доклада на Сметната палата. „Ако разгледаме внимателно наскоро разпространения План за действие на ЕИТ, може да се направи извод, че на по-голямата част от препоръките на Европейската сметна палата е било реагирано по адекватен начин. В тази връзка могат да бъдат изброени мерки като: въвеждане на принципите на финансова устойчивост; преразглеждане на определението за допълнителни дейности на ОЗИ; развитие на по-разбираеми ключови показатели на изпълнението; стартиране на дискусия по изготвянето на нови рамкови споразумения за партньорство”, посочи Али.

Евродепутатът нарече „позитивен момент” опита на ЕИТ да привлече в обхвата на своите дейности повече държави-членки. Институтът е създал Регионална схема за иновации, която е механизъм за по-ефективно насърчаване на иновациите в определени райони, с цел разпространяване на подкрепата в по-широк географски регион. По-равномерното разпределение в целия Европейски съюз ще допринесе за включване на редица структури, които до този момент са били изолирани, което от своя страна ще намали разходите за научни разработки и ще подобри крайния резултат, обяви Али.

Българският евродепутат бе категоричен, че Институтът е движеща сила за развитие и повишаване на иновативните способности на Европа. „В тази връзка е важно да се интегрират системите за висше образование на ЕС и сектора на научните изследвания, да се трансформират резултатите от научно-изследователската дейност в индустриални възможности и не на последно място да се създаде критична маса за по-бързо развитие в малките и средни предприятия. Необходимо е да подкрепим работата на тази агенция, която въпреки, че е новосъздадена, играе значителна роля в научните изследвания. Говорим за подкрепа по отношение на персонала и финансирането. Задачите пред института се увеличават, създадени са две нови ОЗИ и те се нуждаят от нашата подкрепа. Ръководството на Института се справя много добре като в периода след миналогодишния доклад са предприети редица положителни стъпки”, допълни Неджми Али.

Европейският съюз след Брекзит? Колко средства от европейските фондове ще получи България в новия програмен период до 2020-та година? Кои са новите предизвикателства пред либерализма?Това са само част от въпросите, с които активисти на ДПС от област Пловдив влязоха в Европейския парламент.

По време на срещата в ЕП евродепутата от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) Неджми Али обясни начина на формиране на бюджета на ЕС, като разясни разликата между държавите членки нетни вносители и нетни бенефициенти, за да могат да придобият представа за ползата от членството в ЕС. Като член на Бюджетната комисия той ги запозна с основните приоритети на бюджета на ЕС за 2017г., който се гласуваше в Комисията в деня на семинара. Евродепутатът запозна гостите с външнополитическите аспекти от неговата дейност като член на Съвместната парламентарна делегация ЕС-Турция (JPCEU-Turkey) и заместващ член на Комисията по външни работи на ЕП. Неджми Али разясни също така отговорностите и функциите си като координатор от АЛДЕ в Комисията по бюджетен контрол.

Гостите посетиха Брюксел по покана на евродепутата от Групата на АЛДЕ Неджми Али.

Групата от област Пловдив разгледаха пленарната зала на Европарламента, посетителския център и забележителностите на Брюксел.

В най-лошия сценарий Бокова ще продължи да е шеф на ЮНЕСКО, а това прави изключително труден изборът на още един българин на ръководна позиция в света

 Г-н Кючюк, България освен Ирина Бокова има втори кандидат за генерален секретар на ООН. Как ще коментирате решението на правителството за издигане и на Кристалина Георгиева за поста?
- Решението вреди много на образа на страната. Надявам се, че премиерът Борисов знае какво прави, защото той носи цялата отговорност. Докато в България сме разделени, португалските политици правят солидна кампания за своя кандидат. Личното ми усещане е, че да издигнеш втори кандидат на финалната права, само ще облагодетелства другите опоненти в надпреварата и България ще изпусне историческия шанс да се пребори за най-високата позиция в световната политика.
- Това не е ли прецедент в международната дипломация?
- Историята на ООН не познава практика една държава да издига втори кандидат. Това е абсолютен прецедент.
- Трябва ли Ирина Бокова да се оттегли в тази ситуация? Пред "24 часа" тя заяви, че не вижда основание да го направи.
- Решението зависи изцяло от г-жа Бокова. Каквото и да стане, в най-лошия сценарий тя ще продължи да е генерален директор на ЮНЕСКО, а това прави изключително трудно избирането на още един българин на ръководна позиция в структурите на ООН.
- България с две кандидатури ли ще играе и не се ли излагаме пред света?
- Ние го правим от доста време. Тук е моментът да зададем въпроса в каква степен хората, облечени в държавна власт, реално подкрепиха кандидатурата на г-жа Бокова? Аз като страничен наблюдател не усетих особена подкрепа. Изключително грозно впечатление ми направиха атаките, на които бе подложен българският кандидат. Ако за другите държави постът на генерален секретар на ООН е въпрос на национално достойнство, у нас се превърна в инструмент за политически дивиденти и очерняне на опонента.
- Опозицията в София вече заговори за вот на недоверие по тема външна политика. Ще се присъедини ли ДПС?
- Подобно решение тепърва ще бъде дискутирано в ДПС.
- Наближават президентските избори - как ще участва ДПС? Ако балотажът е между кандидата на ГЕРБ и на левицата, кого ще подкрепите?
- Прекалено рано е да се говори за финалната фаза от президентските избори, при положение че най-голямата и управляваща партия дори не е обявила своя кандидат. Едно е сигурно ДПС няма да даде непоискана подкрепа
- Лидерът ви Мустафа Карадайъ обяви, че почетният председател Ахмед Доган би бил един добър кандидат за президент. Той ли ще е?
- Д-р Доган определено липсва на българската политика. От такава номинация би спечелила България.
- Следващата година се очаква България да поеме председателството на ЕС. Готова ли е страната ни да поведе ЕС в този сложен момент за него?
- Това е голяма възможност България да се изяви в ЕС. От друга страна, председателството изисква сериозна подготовка и управленски капацитет. Притеснителен е фактът, че до момента управляващите не са представили нашите приоритети за председателството.
Кои са нашите приоритети?
Аз не знам! Остава открит и въпросът как премиерът Борисов ще председателства Съвета на ЕС с правителство, в което има националпопулисти, използващи антиевропейска риторика?
- За какво България получи 160 млн. евро от ЕК - за спиране на миграционния поток или за увеличаване на приемния капацитет?
- От началото на бежанската криза Еврокомисията подпомага държавите, които са външна граница на ЕС. Като такава държава България попада в обхвата на допълнителната помощ и вече веднъж беше подпомогната с 12 млн. евро, за да се осигури настаняване, храна и медицински материали за мигрантите, както и за оборудване на българските граничари. Не трябва да приемаме с изненада отпуснатата помощ. Според съобщението на ЕК тя ще се използва за по-добро управление на миграционните потоци, укрепване на националния капацитет в областта на убежището, разширяване на интегрирано наблюдение и други дейности за граничен контрол.
- Правилна ли е политиката на правителството по бежанската криза и идеята да се заселват с бежанци запустелите райони? Има ли наистина натиск върху страната ни и премиера за разкриване на още лагери у нас?
- Не ми е известно да има какъвто било натиск. Но трябва да сме наясно, че никоя държава или правителство не може да реши самостоятелно кризата с бежанците дори и да подхожда адекватно към тези процеси. Това предизвикателство пред ЕС е преодолимо не чрез политиката на Europe a la carte, а единствено чрез наднационален подход, при който всяка европейска държава проявява значителна солидарност и споделена отговорност.
- Как се приема в Европа идеята на кабинета за затворени бежански лагери?
- Такава идея прокара преди дни и премиерът на
Унгария Виктор Орбан, който отиде по-далеч - че незаконните мигранти в ЕС трябва да бъдат затворени в охранявани бежански лагери на "остров или някой бряг на Северна Африка", откъдето да могат да подават молбите си за предоставяне на убежище. Това е недемократична и антихуманна мярка. Не виждам как може да се обсъжда вариант на бежански лагер от подобен тип
- Приемате ли идеята на Юнкер за армия на ЕС?
- Това е стъпка в правилната посока. Нуждаем се от обща европейска отбрана, която да оперира под шапката на НАТО.
- Как ще се отрази на Европа загубата на партията на Меркел в Берлин, която се определя като знакова за отношението към нея, а самата Меркел е един от двигателите на ЕС?
- В Германия се случва нещо, от което много европейски страни вече страдат, а именно възход на популизма и националпопулизма. Тази вълна заля Европа вследствие на световната икономическа криза и негативните последици, които тя имаше за европейската икономика. Бежанската криза само разшири обхвата на действие на тези крайни движения, които вече присъстват в националните парламенти на повечето европейски държави. България не прави изключение и наличието на крайно националистически и фашистки формации в управлението на страната е притеснителен факт. Популизмът е сред най-големите заплахи, пред които е изправена съвременна Европа, и ние трябва да се борим срещу него ежедневно. За съжаление, наблюдавам все повече политици, които не си дават сметка за отговорността, която носят, и все по-често изпадат в популизъм и крайности с цел да спечелят временно публика. Именно това до голяма степен обяснява и резултатите на изборите в Берлин, където големият победител е крайнодясна, антиимигрантска партия.

(в. 24 часа, 29.09.2016)

Най-младият либерален член на Европейския парламент влиза в политиката, за да защитава правата на малцинствата. Но завоят на Европа в посока популистки разделения го кара да се тревожи за бъдещето.  

По време на тийнейджърските си години българският евродепутат Илхан Кючюк редовно пътувал до САЩ в рамките на летни студентски програми. От там той се връщал с дълбоко чувство на признателност към мултикултурната среда, с която се срещнал.

Израствайки като част от турско малцинство в България, което представлява около 10 процента от населението, той е усещал тежестта на това да бъде малцинство. “Не мога да скрия, че като етнически турчин, аз се срещах с някои предубеждения в детството си,” спомня си Кючюк, който е роден през 1985 г.  Но той винаги е вярвал, че нещата ще се подобрят. По време на пътуванията си, той вижда колко ефективно могат да работят мултикултурните общества  и това му вдъхва сила и страст да започне да изгражда мостове между хората. “Реших да се занимавам с политика, за да защитавам правата на малцинствата и да променям България към по-добро,” казва той.

Заедно с приятели в университета (ВТУ Св. Св. „Кирил и Методий“) основават академично дружество към Движението за права и свободи (ДПС) - либерална българска партия, основана през 1990 г., която стои и в основата на прехода на страната от комунизъм към пазарна икономика. Интересът на Кючюк е привлечен и към още един преход – преходът на Европа към една единна общност.  България скоро става част от този процес като се присъединява към Европейския Съюз през 2007 г.

През 2012 г. Кючюк става лидер на младежката организация на ДПС, след което започва работа като парламентарен секретар на Даниела Бобева, заместник-министър председател. През 2014 г.  е кандидат от листата на ДПС и печели място в Европейския Парламент в групата на „Алианс на либералите и демократите за Европа“ (ALDE). Той е избран за вицепрезидент на партията ALDE през 2015 г.

“Исках да допринеса за процеса по създаване на по-силна интеграция в Европа – една Европа, основаваща се на икономически просперитет, свобода и сигурност,” казва той. “Една Европа, даваща равни шансове и възможности на младите хора, независимо от тяхната националност, етническа принадлежност, религия или социален статус.”

“В последните няколко години обаче, популизмът надделява над стойностните идеи в политиката.”

В ролята си на евродепутат Кючюк се превръща в активен член на Парламентарната комисия за външни работи. Един от ключовите му приоритети е кризата с бежанците, като неговата позиция е, че Европа има както капацитета, така и задължението да помогне на хората, бягащи от войната в Сирия.

Същевременно Кючюк разбира, че ситуацията с бежанците идващи в Европа провокира появата на популизъм и ксенофобия на целия континент.

Според Кючюк тази тенденция се е доказала и от гласуването по време на британския референдум, проведен през юни, за излизане на страната от ЕС.  Той описва резултатите от вота, в който 52% от хората гласуват за излизане от Съюза, като едно от най-голямото разочарования в политическата му кариера. В последните дни преди вота, той пътува за Обединеното Кралство, за да се опита да убеди британците да гласуват за оставане в Съюза. Ала опитите му са безуспешни.

“Заедно с екипа ми се опитахме да окажем съдействие на колегите ни от британската либерална партия (LibDems), но в крайна сметка популизма и страха спечелиха,“ споделя той.

“В последните няколко години популизмът надделя над стойностните идеи в политиката. Това е истински проблем за всички нас, политици и граждани, но най-вече за политиците, защото не сме в състояние да обясним на гражданите какви са ползите от членството в ЕС. И така, ние се проваляме под натиска, създаден от популистите. "

Но въпреки че Кючюк е притеснен за посоката, която Европа поема, той не вярва, че Брекзит неминуемо ще доведе до разпадането на Европейския съюз. В действителност, той може да бъде катализатор за изграждането на една по-обединена Европа.

„Резултатът от референдума в Обединеното Кралство извади наяве дълго прикриваната истина, че ЕС днес далеч не е перфектен,“ казва той. „В някои отношения, ЕС ни дразни или ни отегчава, но ние не трябва да забравяме, че Съюзът е все още в процес на развитие. ЕС в днешни дни се намира в период, в който се нуждае от отговорно отношение и внимание. За съжаление, в днешна Европа има специфични образувания, които разклащат мира и хармонията, които често приемаме за даденост.“

„Хората трябва да разберат веднъж завинаги, че те носят отговорност. В действителност, те могат да влияят на политиката и да контролират своите правителства.“

„В този контекст, аз вярвам, че трябва да приемем Брекзит като реална възможност за нова Европа. Това означава, че ние трябва да престанем да водим политиката на Europe à lacarte. Имаме нужда от ново споразумение за развитието на ЕС за следващите 20 години, такова, което всички (оставащи) 27 държави-членки да приемат. Този пакт трябва да включва различни мерки за по-тясна европейска интеграция, като например създаването на обща европейска отбрана, на обща разузнавателна агенция за обмен на информация и членство на всички страни в Еврозоната и Шенген.“

Кючюк е наясно, че няма да е лесно да убеди европейските си съграждани, че единството е най-добрият път напред, особено в тези тревожни времена. Но като един от най-младите членове на Европейския парламент, той вярва, че сред младите хора има воля за промяна. Толкова много млади хора в Европа се чувстват деморализирани, или безсилни. Но те трябва да разберат, че не трябва да седят безпомощно и да гледат как Европа отплава към едно мрачно бъдеще, казва той. Младите имат силата да спасят Европа.

Докато Европа се движи напред в този несигурен нов свят, Кючюк заявява, че ще продължи да се бори за създаването на мултикултурно и единно общество – такова, за което е мечтал като дете.

(http://www.politico.eu/sponsored-content/ilhan-kyuchyuk-the-bulgarian-mep-devastated-by-brexit/)

Евродепутатът Филиз Хюсменова посреща в Европейския парламент кмета на  община Сърница Неби Бозов, общински съветници и общински служители. На посещение в най-голямата институция на Европейския съюз в Брюксел са и представители на  женската вокална група за турски фолклор при Народно читалище "Светлина- 1949", с. Правда, област Силистра.

В програмата на посещението е включена презентация, която запознава с функционирането на Европейския парламент, комисиите, в които работят евродепутатите, политическите групи в Европарламента и техния състав, и с процедурите за взимане на решение. Хюсменова припомни на гостите си основополагащите принципи на Европейския съюз и отражението, което има работата на Европейския парламент върху европейската, националната и местната политика.

Кметът Неби Бозов и представителите на Общинския съвет на Сърница запознаха  евродепутата с актуалното състояние на новоучредената община, с проектите, по които се работи и с резултатите от тях за местното население. Сърница беше обособена като община с указ на Президента на Р България от 1 януари 2015 г.

Ръководителят на женската вокална група Мелиха Ахмед сподели, че групата е създадена през 1990 г., а днес членове са й 15 жени на различна възраст. Към нея има и млади музиканти - изпълнители на саз, чрез които се осъществява приемственост между поколенията. Групата има отличия от фолклорни фестивали в страната и в Р. Турция – Анкара, Одрин, Енес. На ежегодния фестивал на турския фолклор в Община Дулово, групата заема едно от челните места.

С гласуването, с подкрепата или неподкрепата си ДПС ще направи всичко необходимо да даде своя принос да бъде избран онзи, който няма да ни засрами след пет години. Това каза в предаването "Неделя 150" Рамадан Аталай от ДПС. В опит да опровергае тезата, че президентът се избира с решаващите гласове на ДПС, Аталай заяви, че след пет години може да се направи анализът, че ДПС правилно не е подкрепило Росен Плевнелиев на президентския вот през 2011 година.

Президентската институция не бива да бъде идеологизирана, тя трябва да бъде оглавена от човек с надпартийна визия, добави още Рамадан Аталай:

Президентската институция е профанизирана. Явно някои хора не могат да разберат, че това е човекът, който трябва да излезе с визия за развитието на държавата за години напред. 

Аталай определи отношението към институцията в навечерието на кампанията като несериозно.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл ТУК

ГЕРБ толерира политическото, етническото, социалното, дори верското противопоставяне, криейки се зад пердето на псевдо патриотите - националисти. ДПС дава тази оценка и настоява за определянето на кратък политически хоризонт, в който след президентските избори да се стартира процес на стабилизация и нормализация на властта в държавата. Това може да стане само чрез провеждането на предсрочни парламентарни избори още в първата половина на 2017 г., след които да се установи идейно и ценностно хомогенно мнозинство, което да излъчи европейски и натовски ангажирано правителство. Само така България достойно ще лидира в Европа и ще изпълни пълноценно ролята си на председателстващ Съвета на Европа през 2018 г.

Да дадем посоката на развитие на България, на ЕС и на Европа, така ние разбираме своята мисия. Доктрината на ДПС, зададена от нашия почетен председател д-р Ахмед Доган е Заедността - политиката на обединение на различията, на респект и необходимост от различията.

Само онзи, който няма визия за развитие може да иска да управлява чрез активирането на архетипови страхове. Така не се прави политика - с разделение и противопоставяне.

Нашата мисия е да не допускаме подобни елементи да обезлюдяват държавата. Да бъдем себе си, да вървим по нашия път и нищо да не ни отклонява от него.

И вие, младежката организация на ДПС сте авангарда на осъществяването на тази мисия на Движението за права и свободи.

С тези думи се обърна към участниците в Есенната академия за либерални политики, организирана от Младежко ДПС и с подкрепата на фондация "Фридрих Науман" председателят на ДПС Мустафа Карадайъ.

Във Велико Търново над 50 участници от младежките структури на ДПС от цялата страна слушаха лекции и се обучаваха по теми, свързани с демокрацията, политическото и гражданското участие в демократичните процеси.