Г-н Кючюк, вие сте единственият депутат или един от малкото от групата на България в Европарламента, който имаше късмета да бъде у нас, а не в Брюксел. Успяхте ли да се чуете с близки, колеги, познати след атентатите?
Чух се с представители на ДПС в Европейския парламент, с екипа, който работи с мен. Слава Богу, те са добре и всички около тях са добре.
Първият въпрос, който изниква, е предизвестени ли бяха тези атентати в столицата на Белгия, особено предвид залавянето на предполагаемия мозък на тероризма Салах Абдеслам?
Не бих казал точно това. Но е важно да се знае, че тероризмът е едно от глобалните явления, с което трябва да се борим всеки ден. Както много пъти сме казали - днес от Либия до Сирия буквално изчезват държави. Няколко пъти миналата седмица имаше терористични атаки в Истанбул. Всички сме жертви на бруталността на терористите. Всички сме мишени, независимо дали сме европейци, християни, мюсюлмани, араби. Днес тероризмът няма цвят на кожата, няма религия, той е наднационално предизвикателство, което изисква наднационални усилия. Тук въпросът е какво могат да направят европейските служби за сигурност, защото разговорът е точно в тази посока. Те трябва да си препредават информацията. В много случаи службите обичат да я накъсват, да не я казват, но ако искаме да се преборим с едно такова наднационално предизвикателство, трябва всички структури на сигурността да работят съвместно. Само тогава бихме имали успех.
В Европа се насажда усещане, че вече никой не е застрахован и че каквито мерки и нива за сигурност да се предприемат, не са достатъчни. Само преди няколко месеца Париж бе окървавен, сега Брюксел. Какво следва?
Не искам да си мисля какво следва, но вече имаме достатъчно примери, които потвърждават тезата, че тероризмът е най-голямата заплаха за нашата сигурност и затова трябва да бъде отстранен. За тази цел трябва да мобилизираме целия си наличен ресурс в името на отстраняването му и да осигурим сигурност във всички конфликтни точки. Докато имаме конфликтни точки по света, глобалното предизвикателство „тероризъм" ще го има в сърцето на Европа. Това трябва да го разберат всички европейски лидери. Няма да го решим тук, преди да възстановим Сирия. Докато Близкият изток е неспокоен, не можем да решим въпроса с тероризма.
Къде стои България и сравнително защитена ли е от подобни кървави атентати?
Никоя държава не е защитена. Видяхме го в Париж, Брюксел, Истанбул, Бейрут, на много места. Не трябва да мислим, че сме остров на стабилността, когато говорим за тероризма. Той е глобално явление, ние живеем в глобален свят и той застрашава всички.
Ако приемем, че нивото на сигурност и защита на гражданите и на институциите в столици като Париж и Брюксел е на много високо ниво, там видяхме как и армията се включи в опазването на реда, то логично ли е да се смята, че в България мерките за сигурност трябва незабавно да се повишат?
Не искам да жертваме свободата в името на сигурността и обратното. Тези понятия са свързани и не можем да ги противопоставяме. Всички служби трябва да препредават информацията, с която разполагат, защото този проблем не е само на България, на Турция, не е на Белгия, на Франция, а на всички ни. Ако искаме да се преборим с него, трябва да си препредаваме информацията. Службите трябва да работят съвместно.
Означава ли, че до този момент европейските служби не са имали достатъчно добра комуникация помежду си?
Недостатъчна. Водили сме такива разговори в различни европейски комисии. В комисията по външна политика сме го казвали многократно, в тази по граждански свободи - също. За съжаление сме получавали винаги един и същи отговор, изправяли сме се пред една и съща стена. Държавите членки не искат да препредават информация, не искат да има свързаност между службите.
Направи ми впечатление разликата между две позиции - тази на външното министерство, което съветва българите, планиращи посещение в Брюксел в близките дни, да го отложат, а в същото време Меглена Кунева каза сама за себе си, че няма намерение да отменя свои визити в белгийската столица. Кое е най-разумното за един човек - независимо дали е чиновник, или гражданин на Европа, да предприеме в ситуация на безпрецедентни атаки?
И аз нямам никакво намерение да спирам да пътувам. Единствената причина, поради която не се намирам в Брюксел, е, че подготвяме национална конференция на младежката организация, и като неин председател съм ангажиран с подготовката. В този момент не се нуждаем от самозатваряне и изолация, а от повече демокрация и толерантност като гаранция за едно истинско мултикултурно общество. Не възприемам различието като проблем, а като богатство, и отказвам да приема тезата на крайните националисти и на популистите, че то може да е проблем. Различието е богатство в съвременния свят и всички заедно - европейци, араби, мюсюлмани, трябва да се борим с това глобално предизвикателство. Най-големият страх на терористите е от отворените граждански общества.
(http://www.vsekiden.com/, 22.03.2016 г)