Проверките в шенгенското пространство ще струват около €3 млрд. годишно, казва Филиз Хюсменова
Филиз Хюсменова е евродепутат трети мандат, зам.-председател е на АЛДЕ и ръководител на делегацията на ДПС в Европейския парламент.
Тя е зам.-председател на ДПС. Била е депутат в Народното събрание и министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски.

- Г-жо Хюсменова, номинирана сте за една от тазгодишните награди за евродепутат на годината на изданието на Европейския парламент "Parliament Magazine". Какъв знак за България е това признание?

- Когато България влизаше в Европейския съюз, често беше коментирано, че такава малка страна няма как да играе голяма роля в процесите на вземане на решение в евроинституциите и спрямо общата европейска политика. Но българските представители в Европейския парламент са сред най-активните евродепутати. Настоящите изпитания пред Съюза изискват нови, смели, нестандартни решения. Ние имаме позиции по проблемите и когато старите практики не работят, имаме възможност да допринесем за реформирането им. Познаваме механизмите на работа и вече с утвърден авторитет, търсим и получаваме подкрепа за приемането на нашите предложения по различни теми. Включително и по такива, които пряко засягат български граждани. Номинацията ми в областта на заетостта и социалните въпроси означава, че проблемите, по които работя са значими и че приносът ми за тяхното решаване е забелязан. Така че, зад всяко признание стои поне още едно защитено право на европейците. А специално за българските граждани номинацията е знак, че имат и активно представителство за защита на техните интереси.

- Как вашите законодателни инициативи, свързани с правата на жените, с равния достъп до майчино здравеопазване, с мобилността в Европа променят европейската общност?

- Общото между всички тях е, че имат отражение върху демографията на Европейския съюз. Застаряването на населението е огромен проблем и за икономиката. Цифрите говорят достатъчно - "средната възраст" в Европа е приблизително 43 г., в Америка, например, е 38 г. Въпросите, свързани с майчиното здравеопазване, обикновено се обсъждат като част от други, по-големи здравни теми. А те са особено важни спрямо отрицателния демографски прираст в Европа. Затова на политиките в подкрепа на майчинството, раждаемостта и баланса между личния и професионален живот на жените трябва да се отделя специално внимание. Освен това има реални проблеми, които касаят жените - български граждани. На живеещите в чужбина и неговорещи добре езика също им се налага да посещават лекар или да се ориентират в чужда система на здравеопазване, без да знаят правата и отговорностите си като пациенти. Знаете колко работници от нашата страна са в други европейски страни. В подобна ситуация са и те, тъй като не знаят към кого да се обърнат за защита на правата си. Трябва да сме наясно, че въпреки високите нива на безработица, два милиона работни места в съюза стоят незаети, че за европейската икономика е необходимо движението на хора. Но правото на придвижване включва те да бъдат третирани еднакво по отношение на условията на работа, социалните и данъчни предимства. За упражняването на тези права все още са налице пречки и тяхното отстраняване ще допринесе за икономиката на Европейския съюз.

- В тази връзка как Европа трябва да отговори на предизвикателствата, които поставя пред нея мигрантският поток, особено след случилото се в Кьолн?

- Тези свободни работни места в Европа, за които говорих, могат да бъдат заети от мигранти. Нископлатените работни места не са привлекателни за европейците. Затова и канцлерът Ангела Меркел отвори врати за бежанците. Проблемите около нарастващия мигрантски поток са много - от статут, брой, издръжка до културното и хуманистично измерение на общото съществуване. Проблем е и способността на системите на страните членки не само да ги приемат, но и да ги интегрират в обществения живот. Това е процес, който отнема време, и който безспорно има значение за намаляване на напрежението. Инцидентите в Кьолн красноречиво показват трудната съвместимост между очаквания, готовност за сътрудничество, различна култура. Всички, които искат да бъдат приети в съюза, имат задължението да се съобразяват с основните европейски ценности, със законите, а ние трябва да им покажем защо те са толкова важни за запазване на същността на Европа. Затова властите в Кьолн трябва да проведат задълбочено разследване, така че извършителите да си понесат последствията с пълната тежест на закона.

- Ще успее ли Европа да се справи с голямото предизвикателство - бежанската криза?

- Бежанската криза се превърна в проблем на цяла Европа и затова са необходими общи европейски решения. Разединението на страните членки, търсенето на национални, а не на наднационални решения, пречи за решаване на проблемите. Инструментите за справянето с кризата са справедливо разпределение на тежестта и солидарност, поемане на отговорност пред гражданите. Досега бяха приети редица мерки чрез фондовете на Съюза "Убежище, миграция и интеграция" и "Вътрешна сигурност", бяха определени квоти за разпределение на бежанците, релокация на хора от страните, които посрещнаха най-много бежанци. Определят се т.н. "сигурни държави", чиито граждани не би следвало да се считат за бежанци в общия случай, активизираха се дейностите по връщане на лицата, които нямат право на убежище, създават се "горещи точки" в натоварените райони за подпомагане на местните власти, обсъжда се създаването на Европейска гранична и брегова охрана. Европейският съюз потърси сътрудничество с Турция, създаде се извънреден фонд за Африка с 1,8 млрд евро. Въпреки това, резултатите са незадоволителни. Затова Холандското председателство на ЕС, което започна тази година, се насочва към въвеждане в действие на приетите решения и към постигане на съгласие между страните членки. През пролетта ще дискутираме изменение на законодателните процедури по Дъблинския регламент. Но всички добре разбират, че това не са решения на същинския проблем и докато не спрат военните конфликти, Европа ще бъде притегателна сила за бежанците.

- Редица държави затвориха границите си. Каква трябва да е българската стратегия?

- Действително редица държави като Норвегия, Швеция, Дания, Германия, Франция, Малта и Австрия въведоха граничен контрол с цел регулиране на миграционните потоци. Това не е краят на Шенген, такива възможности са предвидени в Шенгенския граничен кодекс. Според Шенгенското законодателство страните, участнички в споразумението имат право на временно възстановяване на паспортния контрол на вътрешните граници, ако това е необходимо за поддържане на безопасността и обществения ред. Тези мерки обаче водят до отрицателни последици за европейската икономика поради загуби от забавяния в транспорта, доставките на стоки, свободното придвижване на хора. Според председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер граничните проверки в Шенгенското пространство ще струват около 3 милиарда евро годишно. То ще окаже негативно влияние и върху функционирането на единния европейски пазар и стойността на еврото. Ето защо въвеждането на граничния контрол трябва да е за кратко време. А България трябва да се възползва максимално от възможностите за европейска подкрепа в областта на убежището и засилване на сигурността по границите във връзка с предложението на Комисията за европейска гранична и брегова охрана.

- В словото си на 17 декември 2015 г. стратегът Ахмед Доган заяви: "ЕС в момента няма дълбока мотивация за развитие. Дори, мисля, че няма мотивация и за запазването си." В Европа също се чуват гласно страховете ще запази ли ЕС целостта си. Какъв е Вашият анализ?

- Съгласна съм с Почетния председател на ДПС и съм неприятно изненадана от интерпретациите, че в словото му се повтарят руски позиции. Когато една задача се реши от повече хора, нима те всички трябва да са преписвали един от друг? Наблюдателите, а и не само те, всички изявени политици в Европа са изразили опасенията си за бъдещето на Европейския съюз, евроскептицизмът сред гражданите нараства с всяка изминала година. Днес страхът е, че "затварянето" на шенгенската зона може да се окаже риск за оцеляването на съюза. А тя е едно от най-големите постижения на Европейския съюз и както говорихме, проверките по границите ограничават свободното движение на хора, стоки и услуги. Намирам обаче, че слабостите, които има Европейският съюз са едновременно и центростремителните сили, които ще продължават да държат страните заедно. Съюзът не е световният играч, който бихме искали, но страните членки поотделно са още по-уязвими - и в борбата с тероризма, и срещу климатичните промени, срещу военни действия. Страните в ЕС ще загубят повече, ако не останат заедно в глобализирания ни свят. Вероятно въпросът за задълбочаване на интеграцията в еврозоната скоро ще се върне в дневния ред, но няма развитие за отделната страна ако не може да се гарантира мира, свободата, екзистенциалното съществуване на другите народи. Бежанската криза е красноречиво доказателство за това.

- Има сериозни притеснения, че под диктовка на турския президент Ердоган изключеният за национално предателство от ДПС Лютви Местан подготвя нов политически проект, който ще е проислямистки. Коментират ли европейските либерали тези процеси и какви са оценките им?

- Европейските ни колеги от АЛДЕ приемат ДПС като стабилен и отговорен партньор. Ние сме част от семейството на либералите и споделяме едни и същи ценности. ДПС не променя декларираните си позиции от днес за утре, а ги отстоява, независимо от цената, която плаща. Председателят на европейските либерали Ханс Ван Баaлен много ясно заяви, че няма никакви опасения, че ДПС би могла да наруши политическия консенсус сред европейските либерали. И е прав в очакването си, защото ние не бихме допуснали същността на ДПС да се подмени и тя да бъде отклонена от евроатлантическата си ориентация. Не присъствието или отсъствието на един или друг човек определя облика на партията, а политиката към, която тя се придържа.

- Вие сте член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Как България трябва да прочете мониторинговия доклад на Европейската комисия?

- От петнадесетте страници на петнадесетия доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка се вижда, че България има напредък в областите, които ЕК проверява - реформата в съдебната власт, корупцията, организираната престъпност. Но както и досега, напредъкът продължава да е бавен и незадоволителен. И в този доклад се преповтарят препоръки от други предишни доклади. Неосезаем е напредъкът на страната ни, защото и от положителните стъпки за гражданите не следва видима промяна. Противоречиви са мненията по реформите на различните професионални прослойки. След толкова доклади по механизма, вече е изключително трудно да повлияем и върху отношението на онези държави, които несправедливо обвързаха приемането ни в Шенген с успехите по механизма. За нас е важно как Европа гледа на нас, но бихме искали да бъдем измервани с едни и същи критерии с всички останали страни в ЕС. По отношение на Унгария например, в Европейския парламент често се отправят остри критики за нарушения на принципите на демократично управление и правовата държава, но Европейската комисия не предприема действия спрямо нея. Вместо механизъм за сътрудничество и проверка по-скоро трябва да бъде задействан механизъм за върховенството на закона във всички държави членки.

(в.Стандарт, 29.01.2016 г.)

На 28 януари работните групи, излъчени от Парламентарните групи на ДПС и БСП се срещнаха и консултираха аргументите за внасяне на вот на недоверие към правителството в сферата на здравеопазването. Участници от страна на ДПС са д-р Хасан Адемов, д-р Тунчер Кърджалиев и Йордан Цонев. 

В хода на дискусията се намериха много допирни точки и консенсусни мотиви за внасяне на вота. На първата среща се прие  аргументите на вносителите да са свързани  най-вече с приетите порочни закони в сферата на здравеопазването от управляващите, неефективните и грешни решения, взети от министъра на здравеопазването през последните месеци и командно-административния стил, който се налага от него, съчетан с куп „кухи” и безполезни идеи, представяни в медийното пространство.

Без нова охрана Шенген е мъртъв, а след него и ЕС, казва вицепрезидентът на АЛДЕ

Илхан Кючюк е вицепрезидент на АЛДЕ, евродепутат от АЛДЕ/ДПС и лидер на МДПС.

 Накъде върви ДПС, какъв трябва да е новият председател на Движението, как изглеждат към днешна дата отношенията между ЕС и Турция и какво следва от евентуален край на Шенген? Тези и още въпроси поставихме пред политика, сочен за едно от най-силните остриета на Движението. Интервю на Биляна Веселинова, Bulgariautre.bg 

- Г-н Кючюк, избирането Ви за вицепрезидент на АЛДЕ бе последвано от отстраняването на Лютви Местан и не успяхме да направим разговор за новата ви висока позиция при европейските либерали. Всъщност, честито! Как се почувствахте по време на форума, когато заставате като дясна  ръка на новия лидер на либералите Ханс Ван Баален? С какво заслужихте доверието на колегите си?

Избирането ми за вицепрезидент на АЛДЕ е преди всичко признание за ДПС за това, че повече от 25 години е най-стабилният либерален субект в Югоизточна Европа. Със значимата роля на моята партия, България бе единствената държава от Балканите, която успя да осъществи безкръвен преход от тоталитаризъм към демокрация. Нещо повече, либералното правителство на България, в което ДПС бе коалиционен партньор, отвори вратите за членство на страната в НАТО и ЕС. Днес с гордост можем да заявим, че сме част от европейското семейство и участваме в задаването на дневния ред на Европа. Ето защо, не намирам избирането ми като случайност. То е напълно закономерно, с оглед на това с какъв потенциал разполагаме и какво можем да предложим на Европа.

- Няма как да не почнем обаче с ДПС - не бяхте много изненадан от отстраняването на Лютви Местан, защо? Кога видяхте първите индикации, че не това е правилният председател на Движението? 

- Достатъчно дълго се говори по темата. Причините за неговото отстраняване са две – прекъснат диалог със структурите на партията и едноличен стил на управление. Тези, които се занимават с политика знаят, че това са едни от основните характеристики на успешния политик. Нарушаването на тези принципи е повече от повод за обоснована категорична оценка в посоката зададена от почетния председател д-р Ахмед Доган.

- Как да разбираме обаче сигналите, че една от най-знаковите изселнически организации зад граница - "Балгьоч", показва подкрепа за Местан? Ще "изреже" ли негов бъдещ политически проект гласове от ДПС
?
- Прочетох в медиите, че ръководството на организацията е излязло със своя позиция. Бих искал да кажа, че в нея членуват включително и мои близки и роднини. Повярвайте ми - те не биха подкрепили друга партия освен ДПС. Ние ще продължаваме да изграждаме и възстановяваме мостове, защото сме партия на диалога, а не на моментния натиск. Предлагам да не се вглеждаме в спекулативни хипотези. ДПС е партия, която принадлежи и на бъдещето.

- С три думи - какъв трябва да бъде следващият председател ДПС?

- Компетентен, диалогичен и с усещане за критичност, дори и към себе си.

- Отстраняването на Местан се свърза с опитите от негова страна за прокарване на линия "проЕрдоган", но ще потвърдите ли, че либералите в ЕС и в частност сегашният президент на АЛДЕ ван Баален имат критики към политиката на турския президент точно по оста "права и свободи"?

- Във всеки свой външнополитически документ Европейският съюз еднозначно заявява, че иска добри и конструктивни взаимоотношения със своите съседи. Разбира се, в някои от тези държави понякога протичат процеси, които не съответстват в пълна степен на принципите и ценностите, които ЕС изповядва, но това не означава, че трябва да затворим вратата за тях. Особено в момент, когато Съюза е изправен пред множество предизвикателства. 

- Как изглеждат към днешна дата отношенията между ЕС и Турция? Какъв е анализът на либералите в Европа за обострените отношения между  Москва и Анкара?

- Сигурен съм, че нито руският, нито турският народ желаят двете държави да бъдат в състояние на конфликт, защото при такава ситуация няма печеливша страна. Надявам се в най-близко бъдеще двете страни да се върнат към добрия тон, защото това е в интерес и на Европейския съюз.

- Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза буквално преди дни, че ЕС има 2 месеца за контрол на миграционната криза иначе Шенген се разпада, даже нещо по-страшно - рухва политическия съюз. Необратим ли е разпадът, г-н Кючюк?

- Не искам да вярвам, че Европейският съюз върви към разпад, но трябва да признаем, че честото споделяне на тази теза през последните месеци е изключително притеснително. Истината е, че краят на Шенген ще е началото на края на ЕС. Времето не е на наша страна. Необходимо е незабавно да вземем съдбоносни решения и да покажем най-после пред света, че можем да говорим с един глас. Европейските лидери трябва веднага да дадат мандат на Комисията за създаване на нова европейска гранична и брегова охрана, която е от ключово значение за Европа. Без нея Шенген е мъртъв, а играта на пинг-понг между страните членки, при преместването на бежанци, ще продължи.

- Вие сте в делегациите на ЕП съответно за Магреб и САЩ - какъв е прочитът ви на "арабската пролет" към днешна дата? Вярна ли е тезата, че събитията преди 5 години отвориха широко вратата на фундаментализма и теторизма към Европа?

- Днес когато виждаме резултата от „арабската пролет“, процес който впрочем има директно отражение и върху нашия живот, няма как да не съжаляваме за провалените мечти на милионите хора. Преди 5 години международната общност с радост наблюдаваше как младите хора в тези държави се надигат в борба за скъсване с диктаторските режими и установяване на правова държава и демокрация.

Протестите успяха да сменят режимите, но дали днес региона не е по-нестабилен, по-опасен и изпълнен с радикални и терористични организации? Демократично мислещите хора бяха изтласкани, а радикализацията взе връх, което доведе до възхода на групировки като „Ислямска държава“. Ситуацията към момента изглежда необратима, но ние трябва да продължим да насърчаваме създаването на демократични и плуралистични общества в Близкия Изток, защото това е гарант за сигурността на Европа.

- А решенията - ще се адаптира ли системата ЕС към геополитическите промени? Почетният председател на ДПС Ахмед Доган нарече ЕС "джудже във военно-политическо отношение" и в прав текст в речта си пред елита на партията казва, че за пръв път е притеснен за евроидеята.

- Д-р Доган констатира неоспоримия факт, който за съжаление много малко европейски политици имат смелостта да изрекат на глас. В България, а и в голяма част от Европа, дебатът се свежда до русофили и русофоби и подкрепа за Русия или подкрепа за САЩ.
Като се има предвид, че ние сме тези, които търпим последиците от кризите, то логичният отговор е и ние да сме тези, които предлагаме решения. Европейският съюз трябва да изгради собствена идентичност, за да бъде глобален  икономически и политически фактор.

- Как вие, либералите, се противопоставяте на продължаващата вълна от националистическите, дори ксенофобските настроения? Вашето говорене за мултикултурализъм в момента като че ли "не е модерно", не мислите ли? 

- Днес когато ксенофобията, популизмът и демагогията са на път да вземат връх и когато идентичността на Съюза е заплашена е повече от важно да поставим на дневен ред важните за една толкова различна Европа въпроси. И не само да ги поставим, но и да дадем адекватни предложения за тяхното решаване. Това беше и моята основна теза на конгреса на АЛДЕ партията, на който бях избран за вицепрезидент. Моите приятели казват за мен, че съм либерал по сърце, европеец по убеждение и мюсюлманин по религия.  Приемам тези думи с голяма отговорност, защото знам, че нашият общ дом е на прага на ново измерение и само с приемането на различието и активното участие на младите хора можем да посрещнем предизвикателствата пред нас. Убеден съм, че младият човек е нашият най-голям ресурс.

- Следите отблизо събитията и в България - до колко е възможен вариант за предсрочни избори според Вас и съгласен ли сте с премиера Борисов, че при такъв сценарий влизаме в политическа криза?

- Не мога да приема твърдението, че само с г-н Борисов на власт, страната няма да бъде в политическа криза. Обществото ще реши дали ще има предсрочни избори. До тогава ДПС ще продължи да бъде конструктивна опозиция, ще следим от близо работата на кабинета и ще се противопоставяме на всяко решение, което не е в интерес на гражданите на страната.

- ДПС ли ще избере отново следващият държавен глава на предстоящите президентски избори? 

-Държавен глава ще бъде този, който избере народът. Разбира се и избирателите на ДПС ще дадат своя принос. Видимо на политическата сцена за президентските избори започнаха да се появяват различни имена, но да не прибързваме с изводите.

- Колко от въпросите, които Ви поставих, интересуват вашите избиратели? Защо като че ли има широко отваряне на ножицата между политици и общество?

- Само си помислете – икономическа криза, миграция, тероризъм – са все въпроси с голям обществен резонанс.  Коя държава може да се справи сама с тези предизвикателства? Всички въпроси са важни, защото предизвикателствата, които стоят пред нас са наднационални. Те касаят не само гражданите на отделна държава, а на целия ЕС. И хората лично ни задават тези въпроси открито по време на срещите ни. Представителите на ДПС са постоянно сред избирателите си, това е правило спазвано от години. Ние по-младите пък имаме и в арсенала си новите технологии и възможностите на социалните медии.

(Bulgariautre.bg, 26.01.2016 г.)

По време на заседанието на съвместната парламентарна комисия ЕС-Турция в Страсбург, на която присъстваха  посланикът на Турция в Брюксел и представителят от Европейската комисия, отговарящ за Турция евродепутатът от Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) Неджми Али  подчерта особено важната роля на южната ни съседка по отношение на процеса на контрол и управление на бежанските потоци към ЕС, както и значението на Турция за усилията на международната общност за преодоляване на конфронтацията в Близкия Изток. „Като се има предвид, че тази роля е ключова за сигурността в региона, укрепването на сътрудничеството с Турция е от особен интерес за нас. С цел постигане на реални резултати в Съюза са предприети стъпки за разработване на единна европейска позиция, подобрена дългосрочна стратегия и решителни действия на солидарност. В тази връзка беше създаден Механизмът за подпомагане на Турция по отношение на бежанците. В рамките на този механизъм, ЕС се ангажира да осигури 3 милиарда евро през 2016 и 2017 година, от които 500 млн. евро ще бъдат предоставени от бюджета на Съюза, а останалите средства ще бъдат осигурени чрез финансови вноски от държавите-членки”, посочи Али.

Евродепутатът засегна и темата за присъединяването на Турция към ЕС. „Относно преговорите за присъединяването на Турция, чието начало датира от 2005 г,  като либерали ние не подкрепяме идеята за безкритичен и лишен от критерии процес на разширяване, но същевременно заставаме зад един нов подход на стриктно изпълнение на критериите за членство, като Брюксел следва да демонстрира стимули по отношение на страните-кандидатки. От тази гледна точка напоследък има ясни сигнали, че процесът на присъединяване се движи в правилната посока. По време на Междуправителствената конференция на ЕС и Турция през декември 2015 г. започнаха преговори по Глава 17-„Икономическа и валутна политика”, с което броят на отворените глави достигна 15 от всичките 35. Предстои да бъде ускорена и подготовката за започването на преговори за модернизиране на Митническия съюз с Турция. Тези положителни събития доказват, че е започнал нов етап на сътрудничество между ЕС и Турция”, заяви Али.

Българският евродепутат приветства и напредъка на преговорите между Северен и Южен Кипър. „Това е важен аспект от предприсъединителния процес между ЕС и Турция. Надяваме се искрено тази 50-годишна сага да приключи с позитивен край и за двете страни на острова. В тази връзка искам да приветствам решението на Южен Кипър за приемане на турския език като един от официалните езици на ЕС”, допълни евродепутатът.