Майските събития от 1989 година са в основата на демокрацията в България. Това заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ на събор в Руен по повод празника на града. В събитието участваха зам.-председателят на НС Филиз Хюсменова, зам.-председателите на ДПС Ахмед Ахмедов и Станислав Анастасов, зам.- председателите на ПГ на ДПС Хатидже Георгиева и Халил Летифов, народните представители от ДПС Севим Али, Фатме Рамадан, Ертен Анисова, Ешереф Ешереф, Сезгин Мехмед, Гюнер Ахмед, Ихсан Хаккъ, Мюмюн Мюмюн, Танер Али, Байрам Байрам, Адлен Шевкед, Павлин Кръстев, Елван Гюркаш, Марио Рангелов, Джейхан Ибрямов,  генералният консул на Република Турция в Бургас Сенем Гюзел, Имрен Мехмедова - член на ЦОБ, бившият народни представител д-р Хасан Адемов, членове на ЦОС на Младежко ДПС, общински и областни председатели на ДПС от Бургаски регион, кметове на общини и общински съветници, основатели на ДПС.

Как се стигна до майските събития през 1989 г.? Всяка година през май и декември си припомняме тези събития, защото ние трябва да се поучим от нашата история. Ние не търсим мъст и реваншизъм, но искаме да вземем правилните уроци от историята, подчерта Мустафа Карадайъ.

Ние трябва да знаем как се е стигнало до демокрацията в България, допълни той. И обясни, че грозните събития по опитите за насилствена асимилация са процес, който в последния си етап започва през 1964 година със смяната на имената в Западните Родопи, в Гоце Делчевския регион, за да се стигне до въстанието в с. Рибново през 1964 година.

Четем в архивите защо тогавашната централна власт спира този грозен процес. Тя обвинява местните власти, че са започнали този процес неподготвени. Тоест - този процес не се осъжда като антихуманен и античовешки акт, а се осъжда фактът, че са започнали неподготвени, посочи Карадайъ.

Така се стига до 1970-71 година, когато вече с решение на централата власт, подготвени, започнат от Западните Родопи смяната на имената, за да се стигне до жертвите в Барутин през 1972 година, жертвите в Бунцево същата година, жертвите в Корница, Брезница, Лъжница – през 1973 година. Тогава в Източните Родопи казваха: Те в Западните Родопи са други, при нас няма да се случи. Но не мина дълго време и през 80-те години този нечовешки акт стартира и в Източните Родопи. И декември месец стигнахме до жертвите в Момчилград, Груево, Равен, за да стане 17-чесецната Тюркян символ на този грозен акт и да плати с живота си, припомни Мустафа Карадайъ.

Всяка година декември месец ние да почитаме героите, платили с живота си човешкото достойнство в името на името, на вярата, на идентичността, на честта и достойнството, посочи лидерът на ДПС.

Само че тогава в Делиормана казваха:  Там, в Родопите, са други, този процес няма как да се случи в Североизточните Родопи. Но се случи, продължи Мустафа Карадайъ.

В цяла България бяха потъпкани честта и достойнството без да има причина за това. И това беше поводът през януари 1985 година начело с д-р Ахмед Доган, да се създаде нелегална организация в комунистическа България - турското националноосвободително движение, в чиито устав целите и борбата ясно са описани - борба без оръжие за човешко достойнство, да права и свободи, заяви Карадайъ.

След 1 година лидерите на организацията са разкрити и задържани от тогавашната власт и вкарани в затворите, но борбата не спира. Нашите ръководители продължават тази борба от затворите, за да се стигне до 1989 година, да се стартират протестите срещу комунистическия режим от затворите. Нашите ръководители започват щафетна гладна стачка, за да се стигне до майските протести, организирани от д-р Ахмед Доган, заяви Мустафа Карадайъ.

И допълни: „Протести, срещу които комунистическата власт изкара танковете - Кус, Тодор Икономово, Климент дадохме свидни жертви. Платиха цената на българската демокрация с живота си.”.

Така се стигна до 29 май, когато българската държава отвори границата и само за 2-3 месеца над 360 000 български граждани бяха експулсирани в Р Турция, за което им благодарим, че приютиха нашите братя и сестри, каза още Мустафа Карадайъ.

След падането на комунистическия режим през 1989 година политическите затворници са освободени. През 1990 година се учредява ДПС в град Варна от нашия почетен председател д-р Ахмед Доган. Още при самия старт на учредяване ДПС основната философия е НЕ на реваншизма, НЕ на противопоставянето, НЕ на мъстта. А точно обратното ДА на толерантността! Основният принцип на Движението на права и свободи става философията на заетостта, категоричен бе лидерът на ДПС.

Днес, след 33 години, в България отчитаме, че единственият конвертируем политически продукт е българския етнически модел, чийто архитект е д-р Ахмед Доган, в чиято основа е философията на заетостта, изтъкна Карадайъ.

Тази част от нашата най-нова история нека да остане в нашето съзнание, защото догодина ще са 60 години от въстанието в Рибново. Но Рибново няма да намери място в учебниците, няма да си извлечем поуките от Рибново. Тази година честваме 50 години от събития Корница, Лъжница, Брезница, които също няма да намерят място в учебниците, за да извлечем правилни поуки и уроци от историята. Догодина ще се навършат 40 години от декемврийските събития в Кърджали и от смъртта на 17- месечната Тюркян. Но тези събития още нямат място в нашата история, за да може България да се подреди до онези държави в Източна Европа, които достойно се противопоставиха на комунистическите режими, заяви Мустафа Карадайъ.

Както в Полша, Унгария и Чехия така и в България имаше организирани мирни протести срещу комунистическия режим от структурирана и организирана общност, от организация с устав и структури. Затова ни е нужен правилния прочит на историята, посочи още лидерът на ДПС.

Днес разни хора в нарушение на Конституцията и законите на страната са дошли тук и се опитват чрез нарушения на граждански и човешки права и чрез ала-бала да се настаняват в политическия терен в България и да влизат в Народното събрание, за да рушат демокрацията и държавността в България, заяви Карадайъ.

От Руен казваме: Ние сме платили висока цена за демокрацията и свободата в България. Нашата мисия да пазим целостта на нашата Родина, мира и стабилността и имаме мисия всеки ден да браним демокрацията в България. Няма да допуснем някой да руши държава и държавност и демокрация, да гази граждански и човешки права, увери Мустафа Карадайъ.

Благодаря ви за подкрепата на последните 5 поредни избора. Сега чуваме едни хора, които се заканват, че щели да заличат ДПС в ъгъла. Не! От Руен можем да кажем, че ние от ДПС, не 5 пъти, а колкото необходимо, толкова пъти ще ходим на избори. Няма да се изморим да ходим на избори, защото изборите са основният инструмент на демокрацията. А тези, които са дошли да рушат демокрацията в България, на тях ще им кажем: чрез инструмента на демокрацията ние ще защитим демокрацията в България, обобщи Мустафа Карадайъ.

Както всяка година, отново сме тук през май, за да си припомним за жертвите. В пътя за правата и свободите, в името на правата и свободите някои от нас станаха жертви. Едни платиха тази цена със здравето си, други със свободата си в Белене. Това заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ на възпоминателен митинг в с. Медовец. Той обясни, че отбелязването на годишнините от събитията по време на т.нар. „възродителен процес” е, за да се почетат героите на демокрацията и да се научат уроците от миналото.

На възпоменателния митинг в с. Медовец присъстваха зам.-председателите на ДПС Ахмед Ахмедов и Станислав Анастасов, зам.-председателят на НС Филиз Хюсменова, народните представители Севим Али, Фатме Рамадан, Ертен Анисова, Ешереф Ешереф, Сезгин Мехмед, Гюнер Ахмед, Ихсан Хаккъ, Мюмюн Мюмюн, Танер Али, Байрам Байрам, Адлен Шевкед, Павлин Кръстев, Джейхан Ибрямов,  генералният консул на Република Турция в Бургас Сенем Гюзел, Имрен Мехмедова - член на ЦОБ ан ДПС, бившите народни представители д-р Хасан Адемов и Ерджан Ебатин, членове на ЦОС на Младежко ДПС, общински и областни председатели на ДПС  от района, кметове на общини и общински съветници.

Тези събития и процеси не се учат в нашата история и никой не ги споменава, освен нас на тези площади. Така нареченият „възродителен процес“, този геноцид, е още от още 1964 година в Западните Родопи, където първо започва смяната на имената. Догодина ще се навършат 60 години от тези събития, подчерта Карадайъ.

Той припомни въстанието в Западните Родопи, в гоцеделчевското с. Рибново, на 31 март 1964 г. След него комунистическата власт спира процеса на насилствена асимилация. Но днес ние четем в архивите и виждаме защо са спрели смяната на имената през 64-та година. Там пише как централната власт обвинява местните власти, че са започнали неорганизирано този процес, че не са били подготвени. Затова го спира, а не, за да осъди този нечовешки акт, подчерта Карадайъ.

И веднага, след  няколко години, виждаме как държавата вече се е подготвила на централно ниво и стартира този процес от Западните Родопи през 1971 г., заяви лидерът на ДПС. Той припомни жертвите в Барутин, Бял Извор, Якоруда, Бунцево през 1972  година, и жертвите в Брезница, Корница, Лъжница през 1973 г.

Нашият почетен председател д-р Ахмед Доган каза преди години в Ардино: „Ако бяхме спрели тези събития през 70-те години, нямаше да преживеем събитията през 80-те”, припомни Мустафа Карадайъ.

Когато този процес се случва в Западните Родопи, Източните казват: „Ние сме други, при нас няма да се случи“. Но не след дълго се случва и в Източните Родопи. Така Родопите се обединяват. Но в Делиормана  казват: „Там, в Родопите, са други”. Само, че не закъсня този процес и в Североизточна България, и в Делиорманa, в цяла България на всички мюсюлмани  се смениха имената. Забрани ни се да говорим на турски, религията ни се забрани, затвориха се джамии, дори се бутнаха минарета и джамии. През 84-85 година по време на кампанията за смяната на имената имахме жертви от регионите на  Кърджали и Хасково, припомни още Мустафа Карадайъ.

През януари 1985 г., под ръководството на нашия почетен председател д-р Ахмед Доган, се създаде нелегална организация за борба без оръжие против комунистическия режим - за честта и достойнството на турците и мюсюлманите в България. Турското национално освободително движение, което се създаде за борба без оръжие, организира мирните майски протести в Североизточна България, срещу които комунистическата власт изкара танковете и калашниците, продължи Карадайъ. И допълни: „Ние въпреки всичко случващо се не търсихме разделение, а човешките си права.”.

За съжаление през 1986 година бяха задържани ръководителите на нелегалната организация и вкарани в затворите, но борбата не спря. През януари 1989 година започна гладната стачка от затворите. Борбата продължи от затворите, за да се стигне до май 1989-а година, каза Карадайъ.

В основата на тези протести беше организираното съпротивително движение на турците и мюсюлманите в България. По този начин падна и комунистическият режим, за да може през декември 1989 година да бъдат освободени политическите затворници. Така на 4 януари 1990 във Варна д-р Ахмед Доган създаде обединението на турците и мюсюлманите в България, което се нарича ДПС, подчерта Мустафа Карадайъ.

Вече 33 години сме емблемата на демокрацията в България и сме на политическата сцена, каза Карадайъ.

И подчерта: Ние имаме една мисия - да пазим целостта на България, да пазим демокрацията в България.

От 33 години заедността е в основата на българския етнически модел. Нека да продължим с тази философия, призова Карадайъ.

Ще има ли правителство? Всеки пита. Това, което мога да обещая, е, че ПГ на ДПС ще подходи отговорно, съвестно и с грижа за държавата. Това заяви зам.-председателят ПГ на Движението Хамид Хамид пред многохилядния събор в шуменското село Пристое. ДПС отбеляза годишнина от майските събития по време на т.нар. „възродителен процес” и почете паметта на героите на демокрацията.

Специални поздрави от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ предаде зам.-председателя Ахмед Ахмедов. Карадайъ не успя да присъства на събора в Пристое, тъй като е ангажиран с преговорите за правителство в София.

На гласуването за кабинет идната седмица ПГ на ДПС ще подходи с грижа за общините, с грижа за земеделците, с грижа за пенсионерите,  с грижа за децата и бъдещето на България. Ще се види кои народни представители са загрижени за бъдещето на страната ни и кои са водени от теснопартийния или личен интерес, каза Хамид Хамид.

Това,  което мога да обещая е, че ДПС ще подходи с нужния диалог и ще участва в едно евроатлантическо мнозинство, което да даде тласък на България, категоричен бе Хамид. Той съобщи, че на събора има много хора, които през 1989 са били депортирани от България в Турция. Ние нямаме право  да ги наричаме гости. Те са наши братя и сестри, каза Хамид.

За мен е огромна чест да сме днес заедно тук и най-вече да ви поздравя от името на нашия председател г-н Мустафа Карадайъ, заяви Ахмед Ахмедов.

Той изтъкна ролята на ДПС за демокрацията в България. Черпим сила от постоянството, завещано ни от нашите деди и предци, каза Ахмедов. И сподели: „Когато през месец май, ние тръгнем да споменаваме прословутите майски събития, веднага се сещам, че тогава бях на 15 години. И бяхме принудени с моята майка да напуснем нашето отечество България. Сега гледам младежите, всички имат по един телефон – интернет, фейсбук и си мислят, че тази свобода, която днес имат, е даденост. Не, уважаеми младежи, тази свобода трябва всички ние заедно да я браним - всеки ден и всеки час.”.

34 години след тези събития ние в България все още не можем да признаем ролята и мястото на нашия почетен председател д-р Ахмед Доган по отношение на демократичните промени. Все още в България има историци, които по един или друг начин се мъчат да затъмнят историята, продължи Ахмедов. И каза, че името му е било сменено, когато е бил само на 10 години.

Той разказа за основаването и ролята на нелегалната организация, създадена от д-р Доган. Ние имаме честта и смелостта отговорно да заявяваме и от трибуната на НС, и от нашите площади, и от нашите митинги, че Движението за права и свободи е живата история на съвременна демократична България. Казвам живата, защото в учебниците по история все още няма място за нашите майски събития, каза Ахмедов, визирайки мирните майски протести през 1989 г., довели демокрацията в България.

34 години сме тук и ще бъдем тук, защото историята трябва да се знае, категорична бе и Атидже Вели, евродепутат от ДПС/”Обнови Европа”.

Прекланяме се пред нашите герои, които лежаха в затворите и платиха да демокрацията със свободата си, допълни тя.

Виждаме, че уроците не са научени. В Европа има война, въпреки че европейците си мислиха, че войната не може да се повтори. Днес и в България уроците не са научени, виждаме, че българите са разделени. Политическата класа е разделена. Няма диалог, няма решения, няма управление, каза още Вели.

Ние от ДПС сме платили много висока  цена и не можем да позволим демокрацията да бъде застрашена. Нека бъдем заедно и единни.  Тук, от Каолиново, рожденото място на демокрацията,  нека си пожелаем едно разумно и отговорно правителство, призова Атидже Вели.

Днес ръководството на ДПС и народни представители от Движението поднесоха венци и цветя пред паметниците на героите на демокрацията – жертвите на т.нар. „възродителен процес”. Венци и цветя бяха положени пред паметниците в община Каолиново, кв. Кус в община Каолиново, в с. Тодор Икономово, с. Климент и с. Пристое.

На възпоменателните митинг присъстваха още зам.-председателя на ПГ на ДПС Хатидже Георгиева, Севим Али, д-р Джевдет Чакъров, Ертен Анисова, Ешереф Ешереф, Сезгин Мехмед, Гюнер Ахмед, Ихсан Хаккъ, Хайри Садъков, Елхан Кълков, Мюмюн Мюмюн, Танер Али, Байрам Байрам, Осман Мурадов, член на ЦОБ  Имрен Мехмедова, бившите народни представители д-р Хасан Адемов и Рушен Риза, отговорника на ДПС за район Тракия и зам.-кмет на община Чорлу Гюнер Четин, отговорник на ДПС за район Мармара Лютфи Йозгюр, отговорника на ДПС за Бурса Танер Чауш, общински кметове на ДПС, областни и общински председатели на ДПС от областта и други райони, гости от Турция.