Сред най-важните срещи на евродепутата бяха с президента на РС Македония Стево Пендаровски, премиера Зоран Заев, министъра на външните работи Буяр Османи, вицепремиера Никола Димитров, министър Горан Милевски и лидера на опозиционната партия Християн Мицкоски

Илхан Кючюк, който е постоянен докладчик на ЕП за Северна Македония е на работно посещение в Скопие. Във фокуса на разговорите между двете страни бяха реформите на страната, както и възобновяване на доверието и добросъседските отношения с България.

„Добросъседските отношения са важна част от всяка рамка за преговори, а за изграждането им за бъдещите поколения е необходимо да се възстанови взаимното доверие между страните.”, заяви Кючюк по време на съвместна пресконференция с външния министър Буяр Османи.

По време на изявлението си пред македонските медии Кючюк призова за събаряне на стените между държавите, за да могат гражданите на Република Северна Македония и България да живеят в по-добър свят. Евродепутатът е категоричен, че двустранните въпроси трябва да се решават в двустранен формат, политиците имат отговорността за политически решения, а историята да се остави на историците.

„Присъединяването на Република Северна Македония към ЕС е от стратегически интерес не само за нея, но и за България и затова има нужда от диалог, искрени отношения и връщане към договора от 2017 г.. Постижения като членството в НАТО и ЕС изискват наднационален консенсус и всеки трябва да има своя роля - гражданите трябва да изискват повече от политиците, както и конструктивност от опозицията. Реформите, които са важна част от правителствената програма, трябва да продължат по целия път, тъй като ЕС изисква дълбоки реформи.”, подчерта евродепутатът.

По-рано тази седмица, в телевизионно интервю, Илхан Кючюк заяви, че посещението му в съседката ни е свързано и с написването на предстоящия му доклад за напредъка на РС Македония като кандидат-членка на ЕС, а в ролята си на докладчик неговата позиция е безпристрастна и отразява реалната картина за процесите в държавата. Докладът предстои да бъде гласуван в Комисията по външна политика, а впоследствие и в пленарна зала.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ заедно със зам.-председателите Халил Летифов и Станислав Анастасов проведоха работна среща с посланика на Великобритания в България Н. Пр. д-р Роб Диксън.

ДПС пита министъра на околната среда и водите  Емил Димитров за промяната на плана за управление на защитена територия „Колокита“ и застрояването на полуостров Буджака.  Въпросът е зададен от народните представители Ерджан Ебатин и Севим Али.

Целият текст на въпроса:

 УВАЖАЕМИ Г-Н ДИМИТРОВ,

          неотдавна излезе информация в медиите, според която в последния ден от управлението на правителството на Иван Костов - 23 юли 2001 година, тогавашният министър на околната среда Евдокия Манева е издала заповед, с която е променен планът за управление на защитената територия „Колокита“, обхващаща целия полуостров Буджака, като с тази заповед се разрешава строителството в Зона 2 на защитената територия, което дотогава е било изцяло забранено. 

          В информациите беше пояснено, че полуостровът е защитена територия от 1970 година и че зона 2 са всички земи на Буджака, а зона 1 са само фиордите и скалите по брега. Сега цялата зона 2 е напълно застроена, а на фиордите, които са напълно защитени и попадат в зона 1, вече могат да се наслаждават само собствениците на намиращите се там имения, защото, според написаното в медиите, всички подробни устройствени планове на Буджака са били одобрени без пътеки между тях и така хората вече нямат никакъв достъп до морето, каквото е изискването по Закона за устройството на черноморското крайбрежие.

          Според публикациите, след като министър Манева е променила плана за управление на защитения от 1970 година полуостров, е започнало масово купуване на имоти и строителство на луксозни къщи на полуострова, като за целта е било създадено специално дружество ДЗЗД „ГД Колокита“, в което са влезли всички собственици, застроили по-късно цялата ивица.

          В статиите е отбелязано, че над Райския залив, директно върху скалите, които са в зона 1 и са публична държавна собственост, са построени имотите на журналиста от вестник "Капитал" Йово Николов, както и на Михаил Заимов и по този начин реално достъпът на хора до залива е прекратен, въпреки, че плажът там е публична държавна собственост.

          Под една от публикуваните към материалите снимки на тясна и стръмна скалиста пътека, водеща към фиордите и плажа на Райския залив, е написано, че по нея се изливат фекални води от къщата, собственост на Иво Прокопиев.

          В публикациите се отбелязва още, че Буджака е и защитена зона от екологичната мрежа НАТУРА 2000 според Закона за биологично разнообразие по директивата за птиците, но след масовото застрояване там птиците практически няма къде да гнездят, а от там минава „Виа Понтика“.

          Във връзка с това нашият въпрос към Вас е: вярно ли е, че в последния ден от управлението на правителството на Иван Костов - 23 юли 2001 година, тогавашният министър на околната среда Евдокия Манева е издала заповед, с която е променила плана за управление на защитената територия „Колокита“, обхващаща целия полуостров Буджака и с тази заповед е разрешено строителството в зона 2 на защитената територия, което дотогава е било изцяло забранено - ако да, с какви мотиви е променен планът за управление на защитена територия „Колокита“ това законосъобразно ли е направено; нанесени ли са щети на защитената местност с тази заповед за изменение на плана й за управление и с разрешаването на застрояването в зона 1 и ако да - какви; вярно ли е, че директно върху скалите в зона 1 са  имотите на журналиста от вестник "Капитал" Йово Николов, а също и на Михаил Заимов и ако да - това не е ли в нарушение на режима на защитената зона, компетентните органи на МОСВ съгласували ли са тези строежи и с тяхното реализиране не е ли увредена защитената зона и ако да - какви са щетите; констатирано ли е изливане на фекални води от къщата на Иво Прокопиев директно по скалистата пътека, водеща към залива и плажа и съответно към морето и ако да - предприемани ли са някакви мерки досега и ако да - какви, а ако не са и МОСВ не е било информирано, ще се сезира ли като компетентна институция и ще направи ли проверка във връзка с медийните публикации, за които Ви информираме?

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ заедно със зам.-председателите Йордан Цонев и Станислав Анастасов проведоха среща с представителите на Националния борд по туризъм в лицето на Красимир Гергов-председател на УС, Мартин Захариев-зам.-председател на УС, д-р Полина Карастоянова-изпълнителен директор, Жулиета Серафимова-генерален директор на Гранд Хотел Милениум. По време на срещата бяха обсъдени мерките за спасяване на туристическия бранш. Представителите на Борда представиха своите предложения за стабилизиране, модернизиране и устойчиво развитие на туризма в България. Основните предложени мерки за справяне с кризата в туризма са в сферата на зелената политика, дигиталната политика, инвестиционни политики и институционални политики.  От Борда изразиха своята подкрепа за  Програмата за ускорено и догонващо развитие   и  признаха, че в най- голяма степен тя отговаря на икономическите интереси на бизнеса и предприемачите. Зам.-председателят на ДПС  Йордан Цонев заяви необходимостта от изготвяне на кризисен план за спасяването на туризма. Станислав Анастасов от своя страна наблегна  на възможностите от  еврофондове и средствата предоставени  от ЕС. По време на срещата двете страни се обединиха в това, че в туристическия бранш липсват ясни приоритети, липсват визия и цели. Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ допълни ,че страната дълго време се управлява без визия, без посока, без цели. Именно заради това ДПС призовава  политическите партии да се обединят в определянето на приоритетите на страната. ДПС изрази съжаление, че правителството не е намерило адекватно място на туризма в Националния план за възстановяване и устойчивост на страната и следващия програмния период 2021-2027.

Представителите на Борда по туризъм изразиха своята подкрепа  и готовност за съдействие с експертиза, при реализирането на конкретни политики, които биха укрепили бранша.