Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ се срещна с посланика на Р Турция в България Н. Пр. Айлин Секизкьок в централата на партия. На срещата двете страни изразиха готовност за сътрудничество и диалог в различни сфери и запазването на добрите отношения между двете страни. На срещата присъства и зам.-председателят на ДПС Ахмед Ахмедов.

Движение за права и свободи издига за кандидат-президент на Република България Мустафа Карадайъ и за вицепрезидент Искра Михайлова , това заяви Юнал Лютфи след регистрация на партията в ЦИК. „Това решение се очакваше от избирателите на ДПС. През тези 30 г. ДПС се оказа една изключително важна партия в политическото изграждането на демократична България.

Ползваме се с авторитет не само сред традиционния ни електорат. Има много български граждани, които не са от нашия етнос и вярват и имат голямо доверие на ДПС. Играем сериозно да участваме във властта, без ДПС трудно би се направило сериозно и стабилно правителство в България“, допълни Юнал Лютфи.

Според Лютфи отдавна обществото очаква промяна. ДПС издига изключителен президент - популярен, последователен, предвидим, в който може да се инвестира доверие.

"ДПС ще продължи да работи в подкрепа за членството на всички държави от Западните Балкани в Европейския съюз”, това каза председателят на ДПС Мустафа Карадайъ на откриването на конференцията “Среща на върха ЕС-Западни Балкани: Преглед и очаквания”. В своето приветствие Карадайъ припомни, че Българският етнически модел на толерантност и заедност, чиито идеолог и създател е почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган, може да служи за пример на държавите от Балканите за преодоляване на различията, натрупани от дълги исторически наслоения и тлеещи етнически конфликти, което ще отвори вратите на държавите по пътя им към ЕС.”

Конфернцията е организирана от евродепутата и съпредседател на партия АЛДЕ Илхан Кючюк. Приветсвие на форума отправи Н. Пр. Оливер Вархели европейски комисар по съседство и разширяване, панелисти Любомир Кючуков, директор на института за икономика и международни отношения, Майлина Брегу, главен секретар на Регионалния съвет за сътрудничество, Роман Якич, председател на Либералнатата мрежа на югоизточна Европа (LIBSEEN), Искра Михайлова, член на ЕП, зам.-председател на групата “Обнови Европа”, Емил Киряс, вицепрезидент на Либералния интернационал.

 

Целият текст на приветствието на Мустафа Карадайъ:

• Целта на политиката за разширяване на ЕС е да обедини европейските държави в общ политически и икономически проект. Тя също така води до засилване на присъствието на ЕС на световната сцена. Това е геостратегическа инвестиция към стабилна, силна и обединена Европа, основана на общи ценности и предлагаща демократично управление и зачитане на основните права. 

• Тази цел е близка на ДПС и е залегнала още при учредяването на ДПС. Първо, членство на България в НАТО и ЕС, второ, обединение на всички европейски държави в един силен икономически и политически съюз, в който различието се приема за богатство и е повод за нови мостове и живот в заедност, съюз, който в основата си е антипод на разединението и политиката на омраза и противопоставяне.

• България в началото на 90-те, заедно с няколко бивши комунистически държави, стоеше като „черното петно“ на Европа. Но чрез вътрешнополитически промени, общи усилия и реформи ние успяхме да се присъединим към НАТО през 2004, а малко по-късно и към Европейския съюз през 2007 г. по време на участието на ДПС в управлението на страната.

• ДПС се учреди като партия с тази цел – България и Балканите да поемат своето евроатлантическо развитие, да следват европейските ценности, да станат членове на НАТО и ЕС и да създадат гаранции за спазването на човешките права и свободи и осигуряване на достоен живот в правова държава в рамките на Европейската общност.

• Това се случи официално веднага след падането на тоталитарната власт. ДПС се включи активно в изграждането на демокрацията. Европейските ценности и в началото, и сега са и наши ценности, Европа и по време на тоталитарната власт беше за електората на ДПС цел, беше символ на свобода, символ на човешки права и достоен живот. Голяма част от днешните избиратели са пряко засегнати от репресивната държавна машина на комунистическа България и продължават да носят следите от тези репресии тихо, без да позволяват на болката да вземе превес. Още тогава, в далечната 1990 г. пред ДПС стоеше въпросът за подхода за решаване на проблемите с правата и свободите на българските граждани. Тогава беше трудно да се наложи такова решение, но създателят на нашата партия и сегашен почетен председател д-р Ахмед Доган успя. И ДПС реши – мирно изграждане на демокрацията и не! на реваншизма.

•  България успя да осъществи мирен преход от тоталитаризъм към демокрация благодарение на уникалния етнически модел, чийто архитект е д-р Ахмед Доган. Страната ни бе обединена от общата, консенсусна кауза за европейско развитие, изразяваща се в членството в НАТО и ЕС и успя да я реализира. Това се случи и благодарение на ДПС.

• Активната роля на ДПС в лицето на нейния създател и първи председател е безспорна. Още докато съществуваше Варшавският съюз, г-н Доган от трибуната на Народното събрание чертаеше пътя на България. От този период е позната метафората, че пътят на България към Европа минава през Босфора – така г-н Доган показа, че условие за членството на България в Европейския съюз е членството в НАТО.

• Днес, всички сме убедени, че ДПС имаше вярната посока, че България избра вярната посока. Убедени сме, че Българският етнически модел на толерантност и заедност може да служи за пример на държавите от Балканите за преодоляване на различията, натрупани от дълги исторически наслоения и тлеещи етнически конфликти, което ще отвори вратите на държавите по пътя им към ЕС.

• Предпоставките са налице. Днес, повече от всякога Западните Балкани могат да разчитат на помощта и подкрепата на ЕС. След като дълго време цареше усещането както в европейските граждани, така и в гражданите на страните от региона, че политиката за разширяване на ЕС е загубила своята ефикасност и не носи необходимите резултати след себе си, което налага промяна на Копенхагенските критерии, то вече имаме нова реалност. Среща на върха ЕС-Западни Балкани в София през 2018 г. даде рестарт на европейската перспектива за региона, а лансираната нова преговорна методология направи процеса по-динамичен и ориентиран към конкретни и видими резултати.

• Но наред с това, кризата от COVID19 показа колко силно Европейския съюз застава зад своите партньори и въпреки трудната ситуация спешно мобилизира 3.3 милиарда евро за страните за справяне с последствията от пандемията. Тази европейска форма на солидарност, която беше поставяна под съмнение дълго време, сега се доказа, че е реална. Нещо повече, тя не е еднократен акт, а началото на един дългосрочен процес, който цели да обвърже Западните Балкани икономически, политически и социално с ЕС преди формалното членство. 

• Лансираният нов икономически и инвестиционен план за региона има точно тази стратегическа цел за изпълнение. Мобилизиране на средства за ключови инвестиции в областта на транспорта, енергетиката, зеления и цифров преход, които ще създадат така необходимите устойчив растеж, работни места и осезаеми ползи за компаниите и гражданите от региона. Инвестиционният пакет ще бъде ключов двигател за публични и частни инвестиции в региона, но прилагането му, разбира се, ще трябва да върви ръка за ръка с политическите реформи в страните, които да отговорят на очакванията най-вече на младото население там.

• За съжаление, от 12 години се задълбочи един процес по разделение и противопоставяне, лансиран от националистически формации, започнал по-рано, и този процес донесе големи поражения на демокрацията и на държавността. Наред с корупцията, отнемането на човешки права и свободи, разделението и противопоставянето станаха основна характеристика на обществото. Омразата се превърна в официален език. ДПС продължи последователната си политика по отношение на евроатлантическите ценности и евроатлантическата ориентация на страната.

• Днес най-големите опасения в региона за младите хора остават икономическата ситуация, корупцията и изтичането на мозъци, както и намаляващото доверие в правовата държава, медиите и политическите партии. Въпреки че гражданското общество и младежта са сред стълбовете на демокрацията и един от основните участници в решаването на важни реформи и проблеми в процеса на присъединяване към ЕС, те все още се сблъскват с пречки, които им пречат да упражняват пълния си потенциал в страните от Западните Балкани.

• Надявам се тази дискусии за икономическия растеж и регионалното сътрудничество да  продължат и занапред. Ние като държава нееднократно сме заявявали нашата подкрепа за пълноправното членство на всички държави от Западните Балкани в Европейския съюз. И занапред ще продължим да работим в тази посока и въпреки, че все още съществуват някои спорни исторически въпроси между България и Северна Македония, очаквам те да бъдат разрешени в най-скоро време, за да започнат формалните преговори за членство.

 

 

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ и зам.-председателят Станислав Анастасов проведоха среща с д-р Вернер Хойер – президент на Европейската инвестиционна банка и Янез Ленарчич - европейски комисар по управление на кризи. По време на срещата бяха обсъдени Плана за възстановяване и устойчивост на България, както и финансовите инструменти на Европейската инвестиционна банка, като част от финансовите мерки за справяне и възстановяване от КОВИД кризата.