Мустафа Карадайъ: Мирът е невъзможен без толерантност, а развитието и демокрацията са невъзможни без мира

Честит международен ден на толерантността!

От 16 ноември 1996 г., когато Общото събрание на ООН призовава страните-членки да отбелязват датата като ден на толерантността, на тази дата се поставя началото на кампания за разпространение на равенството, подобряването на условията на живот, отричането на дискриминацията. Припомнят се принципите за правата на човека и основните свободи и се разпространяват идеите за разбирателство между народите. Отбелязването на тази дата е свързано с приетата от държавите-членки на ЮНЕСКО Декларация на принципите на толерантността.


Декларацията за принципите на толерантността напомня, че в Преамбюла на Устава на ЮНЕСКО, приет на 16 ноември 1945 година, се подчертава, че „мирът трябва да се основава на интелектуалната и нравствена солидарност на човечеството“. Напомня също, че във Всеобщата декларация на правата на човека се провъзгласява, че „всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията“, „на свобода на убежденията и на свободното им изразяване“ и че образованието „трябва да съдействува за взаимоното разбирателство, търпимостта и приятелството между всички народи, расови и религиозни групи“.


Целта на държавите-членки е да направят всичко необходимо за утвърждаване на идеалите на толерантността в нашите общества, тъй като толерантността е не само най-важният принцип, но и необходимо условие за мира и социално-икономическото развитие на всички народи. С декларацията се определя, че толерантност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Толерантност – това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Толерантност – това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способствува за замяната на културата на войната с културата на мира.


Толерантността не означава отстъпка, снизхождение или примиряване. Толерантност – това е преди всичко активно отношение, формиращо се на базата на признаването на универсални права и основни свободи на човека. При никакви обстоятелства толерантността не може да служи като оправдание на посегателството към тези основни ценности. Толерантност са длъжни да проявяват отделните хора, групи и държави.


Толерантност – това е задължение да се способствува утвърждаването на правата на човека, плурализма (в това число културния плурализъм), демокрацията и спазването на законите.


Проявата на толерантност, която е съзвучна с уважението към правата на човека, не означава търпимо отношение към социалната несправедливост, отказване от своите или отстъпване пред чуждите убеждения. Това означава, че всеки е свободен да се придържа към своите убеждения и да признае същото право по отношение на другите. Това означава признаване на факта, че хората по своята си природа се различават по външен вид, положение, реч, поведение и ценности и имат право да живеят в този свят, съхранявайки своята идентичност и индивидуалност. Това също означава, че възгледите на един човек не могат да бъдат наложени на друг.


Съгласно член 2 на декларацията на държавно равнище толерантността изисква справедливо и безпристрастно законодателство, спазване на законите и съдебно-процесуалните и административните норми. Толерантността също изисква предоставяне на възможност на всеки човек за икономическо и социално развитие без каквато и да е дискриминация. Отчуждението и маргинализацията могат да станат причина за състояние на потиснатост, враждебност и фанатизъм.


Още със създаването си ДПС възприема заедността, част от която е толерантността, като философия за правене на политика. Заедността е в основата на българския етнически модел, чийто архитект е д-р Ахмед Доган. Днес не просто трябва да си припомним основните принципи на толерантността, но и като граждани, обществени групи и партии да изискаме от управляващите реални действия за претворяване в живота на принципите на толерантността между отделните лица, общности, както и между отделните държави.


За да се направи обществото по-толерантно, държавите трябва не само да ратифицират съществуващите международни актове, свързани с правата на човека и основните свободи, но и да разработят такова законодателство, с което да гарантират изпълнението им, като осигурят в обществото равноправен подход и равенство на възможностите за всички групи и отделните хора. От изключително значение е отделните хора, общности и държави да признават и уважават културния плурализъм на човешкото общество. Никога да не се забравя, че мирът е невъзможен без толерантност, а развитието и демокрацията са невъзможни без мира.

                                                                                                                                      Мустафа Карадайъ

                                                                                                                                     Председател на ДПС

Печат Е-мейл

Мустафа Карадайъ: ДПС настоява за оставки на правителство и президент и експертно правителство. Само така ще се гарантират честни избори и доверие в изборните резултати!

За оставка на правителството и президента Румен Радев, за съставяне на експертно правителство, което да гарантира честни, свободни и демократични избори призова във Фейсбук-профила си председателят на ДПС Мустафа Карадайъ по повод годишнината от 10-ти ноември 1989 г.

Ето и пълният текст на публикацията:

"Днес, повече от 30 години от 10 ноември 1989 г., когато беше дадено началото на политическите промени в България, с удовлетворение можем да отбележим заслугите на ДПС за победата на демокрацията и гарантиране на мирния преход в страната. Уникалната формула Български етнически модел, чийто създател е д-р Ахмед Доган, респектира и днес. Този модел поставя високи отговорности пред нашата партия. ДПС остана отговорна партия, независимо от политическите и икономическите реалности през годините, за установяване на демокрацията, плурализма и пазарната икономика. ДПС има активна и значима роля за определяне и запазване на евроатлантическата ориентация на страната. Днешната реалност с наблюдавания разпад на държавността, криза в управлението, застрашаване на демокрацията, ДПС отново е на висотата на своята отговорност в името на мира и на демокрацията, в името на бъдещето на нашите деца. Настояваме за оставка на Румен Радев като президент и проваленото правителство, както и за избор на експертно правителство, което да гарантира честни, свободни и демократични избори. Само така може да се гарантира доверие в изборните резултати."

Печат Е-мейл

9-ТИ НОЕМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА БОРБА С РАСИЗМА

Международният ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма се отбелязва от 1988 година насам, по инициатива на европейската мрежа за борба с национализма, расизма, фашизма, антисемитизма и ксенофобията „Обединени за действия между културите”, която обединява над 550 различни организации от 48 страни. Денят е посветен на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи. Днес тази тема не просто е актуална, а налага обединение на усилията на всеки един демократ и на утвърдените демокрации за постигане на победа в тази борба и за изкореняване на расистките обществени нагласи.

                                                                                                                           Мустафа Карадайъ

                                                                                                                           Председател на ДПС

 

Печат Е-мейл

Мустафа Карадайъ: От 90-та година до днес ДПС е застъпник за пълноправното членство на всички държави от Балканите в ЕС и ще продължим да работим в тази посока

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ участва във виртуална конференция на тема „Западните Балкани отвъд  2020: Действия и решения по време на пандемия“, организирана от евродепутата от ДПС/„Обнови Европа“ Илхан Кючюк, който е и постоянен докладчик на Европейския парламент за Република Северна Македония.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КОМИСАР,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,

УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДИПЛОМАТИЧНИЯ КОРПУС,

УВАЖАЕМИ УЧАСТНИЦИ И МЕДИИ,

Първо бих искал да поздравим организаторите на конференцията по така актуалната и важна тема.

Целта на политиката за разширяване на Европейския съюз е да обедини европейските държави в общ политически и икономически проект. Тя също така води до засилване на присъствието на Европейския съюз на световната сцена. Това е геостратегическа инвестиция към стабилна, силна и обединена Европа, основана на общи ценности и предлагаща демократично управление и зачитане на основните права и свободи на човека.

Разширяването, като един от най-успешните външнополитически инструменти на Европейския съюз, играе ключова роля и по отношение на страните от Западните Балкани с тяхната перспектива за бъдещо членство в ЕС. Спомнете си България в началото на 90-те, която с няколко бивши комунистически държави, стояха като „черното петно“ на Европа. Но чрез вътрешнополитически промени, общи усилия и реформи ние успяхме да се присъединим към НАТО през 2004, а малко по-късно и към Европейския съюз през 2007 г. по време на двете либерални правителства, в които ДПС имаше ключова роля като коалиционен партньор. 

България успя да осъществи мирен преход от тоталитаризъм към демокрация благодарение на уникалния Български етнически модел, чийто архитект е д-р Ахмед Доган и е реализиран чрез ДПС. Страната ни бе обединена от общата, консенсусна кауза за европейско развитие, изразяваща се в членството в НАТО и ЕС, посочени от ДПС като приоритети за страната още 1991 г.,  и успя да я реализира. Днес, ние сме убедени, че този етнически модел на толерантност и заедност може да служи за пример на държавите от Западните Балкани за преодоляване на различията натрупани от дълги исторически наслоения и тлеещи етнически конфликти, което ще отвори вратите на държавите по пътя им към ЕС.

Предпоставките са налице. Днес, повече от всякога Западните Балкани могат да разчитат на помощта и подкрепата на ЕС. След като дълго време цареше усещането както в европейските граждани, така и в гражданите на страните от региона, че политиката за разширяване на ЕС е загубила своята ефикасност и не носи необходимите резултати след себе си, което налага промяна на Копенхагенските критерии, то вече имаме нова реалност. Среща на върха ЕС-Западни Балкани в София през 2018 г. даде рестарт на европейската перспектива за региона, а лансираната нова преговорна методология ще направи процеса по-динамичен и ориентиран към конкретни и видими резултати.

Но наред с това кризата от COVID-19 показа колко силно Европейския съюз застава зад своите партньори и въпреки трудната ситуация спешно мобилизира 3.3 милиарда евро от ЕС за Западните Балкани за справяне с последствията от пандемията. Тази европейска форма на солидарност, която беше поставяна под съмнение дълго време, сега се доказа, че е реална. Нещо повече, тя не е еднократен акт, а началото на един дългосрочен процес, който цели да обвърже Западните Балкани икономически, политически и социално с ЕС преди формалното членство. 

Лансираният наскоро нов икономически и инвестиционен план за региона ще има точно тази стратегическа цел за изпълнение. Мобилизиране на средства за ключови инвестиции в областта на транспорта, енергетиката, зеления и цифров преход, които ще създадат така необходимите устойчив растеж, работни места и осезаеми ползи за компаниите и гражданите от региона. Инвестиционният пакет ще бъде ключов двигател за публични и частни инвестиции в региона, но прилагането му, разбира се, ще трябва да върви ръка за ръка с политическите реформи в страните, които да отговорят на очакванията най-вече на младото население там.

Защото според последния Балкански барометър на Съвета за регионално сътрудничество най-големите опасения в региона за младите хора остават икономическата ситуация и изтичането на мозъци. Гражданското общество и младежта са сред стълбовете на демокрацията и един от основните участници в решаването на важни реформи и проблеми в процеса на присъединяване към ЕС. 

Надявам се тези дискусии за икономическия растеж и регионалното сътрудничество да продължат и на следващата среща в рамките на „Берлинския процес“, която ще събере лидерите на Западните Балкани и Европейския съюз на 10 ноември под домакинството на България и Северна Македония. Ние като ДПС още от 1990-те години сме заявявали нашата позиция за пълноправното членство на всички държави от Балканите в Европейския съюз. И занапред ще продължим да работим в тази посока. 

Печат Е-мейл

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ ще участва във виртуална конференция за Западните Балкани, организирана от евродепутата Илхан Кючюк

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ ще участва във виртуална конференция на тема „Западните Балкани отвъд  2020: Действия и решения по време на пандемия“, организирана от евродепутата от ДПС/„Обнови Европа“ Илхан Кючюк, който е и постоянен докладчик на Европейския парламент за Република Северна Македония.

Събитието ще се проведе на 5 ноември (четвъртък) 2020 г., 10.30-13.00 ч. и целта му е да се внесе повече яснота по преговорния процес за присъединяване на Западни Балкани към ЕС. 

Участие във виртуалната среща ще вземат и Оливер Вархеи - еврокомисарят по съседство и разширяване, Буяр Османи - министър на външните работи на Република Северна Македония, Сокол Деджа - заместник-министър за Европа и на външните работи на Република Албания, евродепутати и експерти в областта.

Желаещите могат да се регистрират за конференцията тук: https://zoom.us/webinar/register/WN_MwAPcH3TTf-SI1UgoANa2g, а повече информация за събитието да намерят на официалната страница на евродепутата Илхан Кючюк: https://www.ilhankyuchyuk.eu/sabitiya/

123541659 3442079402543077 1432425220140705223 n

Печат Е-мейл

Още статии ...

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Политика за поверителност