Документален филм за големия приятел на България и основател на съвременна Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк бе представен пред публика в Шумен. Това стана само два дни след софийската премиера на лентата.

На събитието в зала „Проф. Венета Вичева“ в сградата на общината бяха авторката на филма – родената в България турска журналистка Нехиде Дениз. Гостите бяха посрещнати от председателя на надзорния съвет на „Алкомет“ АД Фикрет Индже, с чиято финансова подкрепа е създаден филмът „Софийските години на Мустафа Кемал, 1913 - 1915“.

„Това е филм, в който ще покажем дейността, следите, които оставя Ататюрк в София, неговото влияние в политическия, социалния и културния живот в столицата. С режисьора Уфук Каракаш от Истанбул опитахме да разкажем този период от живота му, който е само 15 месеца, но е изпълнен с много важни събития, защото е между две световни войни. Смятам, че този период е сравнително малко познат, както в България, така и в Турция. Чрез нашия филм вие ще откриете неща, които досега не сте знаели“, каза Нехиде Дениз.

И наистина - 53-минутният филм представя достоверен разказ за престоя на майор Мустафа Кемал в София като военен аташе. Чрез думите на изтъкнати български и турски историци се разкриват за широката общественост факти, някои от които малко известни, за силното въздействие, което оставя в съзнанието на младия дипломат срещата му с България.

Говори се за връзката и невъзможната любов с дъщерята на български генерал Димитрина Ковачева. Филмът представя и факсимиле от броя на вестник „Утро” от 22 октомври 1931 г., в който Мустафа Кемал казва: “Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция”.

Днешната власт не решава проблемите. Днешната власт не преодолява кризите. Тя поражда допълнителни кризи. Затова от Пристое ще начертаем и ще посочим правилния път на България - ценностно, хомогенно, категорично евроатлантическо управление с грижа за хората и бизнеса в тези кризисни времена. Така лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ се обърна към огромното множество, събрало се в с. Пристое, община Каолиново, откъдето преди 33 години започнаха Майските събития. С традиционен възпоменателен митинг-събор ДПС отбеляза годишнината и почете паметта на героите на демокрацията, станали свидни жертви по време на насилствената асимилация в т.нар. „възродителен процес”.

И тази години сме дошли тук, за да почетем паметта на героите на българската демокрация, заяви Мустафа Карадайъ. Той припомни как преди 33 години от с. Пристое започна организираната борба за права и свободи, за чест и достойнство, за идентичност.

От Пристое започна организираната борба в името на името, в името на вярата, на честта, на  достойнството. По този начин ускорихме падането на комунистическия режим в България. Така донесохме свободата и  демокрацията в нашата Родина България, подчерта Карадайъ.

Лидерът на ДПС припомни, че тоталитарната власт провеждаше насилствена асимилация през 1964 г., през 1971-1973 г. и през 1984-1985 година. Смениха ни имената, забраниха ни езика, вярата, културата, традициите, затова тръгнаха мирните протести  89-а година от тук, начело с нашия почетен председател д-р Ахмед Доган, чиито поздрави ви нося, заяви Мустафа Карадайъ.

Ахмед Доган  е специален човек за нас, депесарите, и за България. С падането на комунистическия режим г-н Доган посочи правилния път на страната – демокрацията, и правилния път за решаване на междуетническите проблеми. Той сложи в едната ни ръка бюлетината за избори, а в другата - знамето на България. Така казахме НЕ на реваншизма, ДА – на демокрацията, НЕ на противопоставянето, НЕ на омразата, ДА на свободата. По този начин създадохме известния в цял свят български етнически модел за решаване на междуетническите проблеми, в чиято основа стои философията на заедността, подчерта Мустафа Карадайъ. И обясни: „Различните да бъдем заедно, всеки да отстоява своята идентичност, ако е необходимо да помагаме и на другия в отстояването на неговата идентичност, но пак да бъдем заедно и заедно да градим общото ни бъдеще в нашата Родина България.”.

Лидерът на ДПС припомни думите на великия световен лидер  Кемал Ататюрк „Мир в Родината – мир в света” и заяви, че те имат особено значение тази година, защото онова, което никой не допускаше, че може да се случи – война в Европа, е факт.

Не допускахме, че отново може да има война в Европа, а тя е само на 100 км от нас. Има проблеми, има кризи, две години имаше Ковид-пандемия, което доведе до икономическа криза. Ние обаче си позволихме миналата година три пъти да правим избори, анализира ситуацията Карадайъ. И благодари на избирателите от област Шумен за подкрепата.

В тези кризисни времена днес имаме управляваща коалиция, в която има и крайни русофили, и крайни русофоби. Едните не могат да се поздравят с другите, не говорят помежду си, а трябва да решават тежките проблеми на хората, породени от Ковид-кризата и от война, каза Мустафа Карадайъ.

В такива кризисни времена обикновено казваме, че трябва да има политическа стабилност в държавата и понякога и опозицията да подкрепя управляващите, независимо кои са те, заради кризисните времена, допълни той.

Но уви, днешната власт не решава проблемите, не преодолява кризите, а поражда, допълнителни кризи. Затова от Пристое ще начертаем  и ще посочим правилния път на България, категоричен бе Карадайъ.

По време на Рамазана казахме, че след Байрама ще се подготвим за предсрочни парламентарни избори. Ще  обявим курс към предсрочни парламентарни избори, когато сме готови за ценностно, хомогенно, категорично евроатлантическо управление на страната, което да е с грижа за проблемите на хората, с грижа към проблемите на бизнеса в тези кризисни времена, заяви още Мустафа Карадайъ.

Заедно и единни да вървим по пътя на демокрацията, заедно и единни да решаваме проблемите на хората, заедно и единни да градим общото ни бъдеще в нашата Родина България, обобщи лидерът на ДПС.

На възпоменателния митинг присъстваха още зам.-председателите на ДПС Ахмед Ахмедов и Станислав Анастасов, зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид, генералният консул на Р Турция в Бургас Сенем Гюзел, евродепутатът от ДПС/”Обнови Европа” Атидже Вели, народните представители Джейхан Ибрямов, доц. Джевдет Чакъров, Мюмюн Мюмюн, Ихсан Хаккъ, Адлен Шевкед, Ализан Яхова, Байрам Байрам, Севим Али, Небие Кабак, Гюнер Ахмед, Хайри Садъков, Цветан Енчев и Александър Несторов, председателят на Висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед, депутатът от от Републиканската народна партия (СНР) в турския меджлис Илхами Айтун, областни председатели и общински кметове на ДПС от цялата страна, гости от България и Р Турция. Домакин на събитието бе кметът на община Каолиново Нида Ахмедов.

Венци и цветя пред паметниците на героите на демокрацията в Каолиново и населените места от общината положиха председателят на ДПС Мустафа Карадайъ, ръководството на Движението, народни представители и стотици членове и симпатизанти на партията.

Те отдадоха почит към паметта и саможертвата на българските турци, загинали по време на насилствената асимилация в т.нар. „възродителен процес”.

Ръководството на ДПС се поклони пред паметните плочи в селата Пристое, Климент и Тодор Икономово, пред паметника в каолиновския кв. „Кус” и пред паметната плоча-мемориал пред общината в Каолиново. Така Движението отбеляза 33 години от Майските събития, довели демокрацията в България.

 

В тези тежки времена България има нужда от ценностно, хомогенно, категорично евроатлантическо  и стабилно правителство с ясна цел – продоволствена и енергийна сигурност. Това заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ по време на митинга-събор в местността Демир баба теке. С него ДПС отбеляза 33 години от Майските събития. Тази година възпоменателните чествания са под мотото „Мир в Родината, мир в света”

Преди 33 години излязохме на мирни протести в Делиормана. В Североизточна България те бяха  организирани от затворите. Тези демонстрации ускориха падането на комунистическия  режим, за да можем да възстановим имената си, правото на изповядване на религия, правото на култура и традиции. Така доведохме свободата и демокрацията в нашата Родина България, припомни Карадайъ пред многохилядното множество.

След 33 години не допускахме, че след Втората световна война може да има отново война в Европа, че след падането на комунистическия режим  държавните структури отново ще действат като репресивния комунистически апарат срещу своите граждани. Но станахме свидетели и на това, продължи лидерът на ДПС, припомняйки полицейския тормоз по време на предизборните кампании миналата година.

И заяви: „В тези трудни и тежки времена, в които живеем, в тази кризисна ситуация, в които се намира светът след Ковид,  вместо да има мерки за преодоляване на кризите, ние си позволихме лукса да направим през 2021 година огромна крачка назад – отстъпление от демокрацията в нашата Родина.”.

Днес има и допълнителна тревожност. В комшията гори. На този фон имаме власт, която вместо да решава проблемите на хората и да се бори с кризите, създава проблеми и нови кризи, каза Карадайъ. И подчерта: „Затова ние сме на пост, както сме били 33 години – да пазим целостта на нашата Родина, да пазим мира, да бъдем гаранти за сигурността на гражданите, на стабилността в нашата страна.”.

Това изисква смели крачки. Ако една власт е вредна за държавата, тя не може да говори за политическа стабилност. Тя трябва да отстъпи, за да се създаде евроатлантическо ценностно мнозинство  в нашата страна и да има ясно и категорично управление, посочи още Мустафа Карадайъ.

Времето го изисква от нас. В тези тревожни и кризисни времена, трябва да има стабилност и посока, трябва да има ясна цел за развитие, защото днес, ако виждаме няколко кризи, за които говорят и Европа и светът, то ние за тези проблеми говорим от 2016 г. Днес Европа говори за продоволствена сигурност, за енергийна сигурност и дава решения чрез зелената икономика и енергийната независимост. А ние още 2016 г заявихме като приоритети за страната от името на ДПС именно това - чиста и зелена икономика, чист въздух, чисти храни, чиста вода и чиста енергия, каза Карадайъ.

Ако тогава бяхме тръгнали по този път днес щяхме да имаме по-висока продоволствена сигурност  и по-висока енергийна сигурност. Но виждаме една власт, която е много далече от решаването на тези проблеми, подчерта председателят на ДПС.

През далечната 89-та година под лидерството на нашия почетен председател д-р Ахмед Доган ние се обединихме и това обединение се нарича  ДПС. Ние се обединихме по пътя на достойнството, на свободата, по пътя на демокрацията по пътя на развитието  на нашата страна, изтъкна Мустафа Карадайъ.

И заяви: „Днес е дошло време пак да се обединим  в името на демокрацията, свободата, достойнството, стабилността, сигурността, в името на мира!”.

Лидерът на ДПС предаде на множеството специалните поздрави на почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган.

Поздравителен адрес от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган бе прочетен от генералния консул на Турция в Бургас Сенем Гюзел. В приветствието си държавният глава изтъква ролята на ДПС за установяването на демокрацията в България и за евроатлантическата ориентация на страната ни.

Депутатът в турския Меджлис Илхами Айтун предаде специалните поздрави на председателя на Републиканската народна партия (СНР) Кемал Кълъчдароглу.

В митинга-събор участваха зам.-председателите на ДПС Ахмед Ахмедов, Йордан Цонев и Станислав Анастасов, евродепутатът Атидже Вели, зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид, народните представители Ихсан Хаккъ, Джейхан Ибрямов, Рамадан Аталай, д-р Хасан Адемов, доц. Джевдет Чакъров, Байрам Байрам, Адлен Шевкед, Гюнер Ахмед, Мюмюн Мюмюн, Александър Несторов, Ализан Яхова, Севим Али, Ешереф Ешереф, Фатме Рамадан, Марио Рангелов и Хайри Садъков, Гюнер Четин - представител на ДПС за район Тракия, Турция и зам.-кмет на община Чорлу, Фахри Ватансевер - представител на ДПС за район Истанбул, членовете на ЦОБ на ДПС Камен Костадинов и Филиз Хюсменова, председателят на висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед, общински кметове и областни председатели на ДПС от цялата страна. Домакин на събитието бе кметът на община Исперих Белгин Шукри.

Музикално-танцов спектакъл в началото на събитието представиха артистите от сцена „Назъм Хикмет“ при Театрално-музикалния център в Разград. Честването продължи с изпълнения на фолклорни групи от региона.