ДПС прие делегация на либералите в Сомалия, водена от проф. Абдирахман Биле. Представители на СAHDI party - либералната партия на Сомалия, основана през 2011 г., бяха на посещение в централата на Движението.

СAHDI party е радетел за възстановяване на демокрацията в Сомалия.

Целта на срещата бе засилим сътрудничеството между двете партии, каза вицепрезидентът на Либералния интернационал Хамид Хамид. В разговорите участваха още зам.-председателите на ДПС Станислав Анастасов и Ахмед Ахмедов, както лидерът на Младежко ДПС Сезгин Мехмед.

Целта ни е да помогнем за популяризирането на либералните ценности в Сомалия, а също така - за вътрешнопартийното изграждане на СAHDI party, както и за подготовката на техни лидери и кандидати за кметове и общински съветници, обясни още Хамид.

Гостите специално благодариха на Хамид Хамид, за подкрепата, която Либералният интернационал им оказва.

 

Културното наследство е Кодът на обединението. Това заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, при представянето на новата книга на „Стандарт” „Чудесата на Родопите – 50 легенди”. Премиерата на уникалния том, който за първи път представя легендите за Чудесата в Родопите, се състоя на юбилейната дискусията на „Стандарт” „Бранд „Родопи” – новата визитна картичка на Кърджали и региона”, която се проведе в столицата на Родопите – Кърджали.  Специалният предговор към изданието е написан от почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган.

Културното наследство е код за обединение, основа за икономически просперитет, но същевременно то изисква последователна европейска и национална политика, отговорни политически решения на всички нива на управление, гарантирано финансиране и система за квалификация както на работниците в сферата на културата, така и на нивото на общото образование за изграждане на културна грамотност. Без тези елементи на политиката, книги като тази, която ни е събрала днес, ще останат бели лястовици, самотен стон на вековната планина, отчаян опит на ентусиасти да превърнат културното наследство по нашите земи в национален ресурс.

Ето цялото изказване на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ:

Събрали сме се днес тук, в Кърджали, в Източните Родопи, за да споделим своите мисли по повод една книга, която ни пренася в света на легендите на Родопите, в съкровените вярвания, надежди, страхове, мисли на Планината и родопчанина, на предците и съвремието ни, независимо с какви идеологеми са натоварени и каква хибридизация носят със себе си – „Чудесата на Родопите. 50 легенди“.

Бих могъл да говоря за тази книга като родопчанин – отива ми. Роден съм в Родопите, израснал съм в пазвите на прекрасната планина, слушал съм песните и легендите, които се чуват в тихия шепот на склоновете и величествените гледки от които спира дъхът или край огъня у дома, където всеки е защитен, обичан и окрилен от майчината любов.

Бих могъл да говоря за тази книга като патриот, за когото Родопите са корен, дух, национален модел, гордост и мъдрост. Да, бих могъл, защото нося планината и обичта към родината в сърцето си.

Бих могъл да говоря за книгата и Родопите като модерен човек, който вижда огромния потенциал за развитие на планината и хората в модерния туризъм – културен, природен, религиозен, етнографски, спортен, здравен. Туризъм, който ще направи така, че всеки модерен европеец да се чувства културно задължен да посети Родопите и книгата, за която сме се събрали днес, е една от малките причини той или тя, или те да потърсят пътя към Родопите, да вдишат въздуха, да опитат гозбите, да се насладят на гледките, да запеят песните, да разказват легендите. Бих могъл.

Но днес искам да говоря за тази книга, събрала 50 легенди от Родопa планина като политик, като председател на национално отговорната партия Движение за права и свободи, като европейски политик, който носи отговорност и за националната и за европейската политика, за политиката на обединена Европа.

Политиката, която се основава на единството в многообразието.

Като че ли е създадена тук, в Родопите!

Тук, където Заедността е норма.

Тук, където само обединението пред силата на природата дава бъдеще на хората.

Тук, където израстваме с преклонението пред красотата на носиите, магията на песните и чудотворния свят на легендите, разказани от нашите майки, или от майката на различния. Но понякога и от идеолозите, които чрез хибридизация на легенди, митове, култура и история се опитват да моделират родопчаните.

Тук, в Родопите, от където мога като европейски политик да се обърна към обединена Европа и ясно да кажа – ние познаваме Заедността, ние я отстояваме, ние я браним, ние я превърнахме в норма на политическото ни битие, защото се учим от тези, които ни дават политическото си доверие.

За Движението за права и свободи толерантността е необходимост, единението е норма, Заедността е условие за бъдещо развитие. Точно на нея, на Заедността се основава Българският етнически модел – европейски по своята философия, съвременен със своите мерки и принадлежащ на бъдещето с възможностите, които дава за развитие на обединена и все още опитваща се да преодолее различията Европа.

Преди години (2019г. – в Каолиново) големият европейски политик и либерал Ханс Ван Бален каза „Западна Европа има какво да научи от БЕМ, основан на Заедността, чийто архитект е д-р Ахмед Доган“.

Културното наследство е кодът на обединение тук, в Родопите, в Европа, в света.

Не случайно дори, когато говорим за зеленото бъдеще на Европа се обръщаме и към културното наследство, намираме неговото място в плановете и обществената среда на модерните градове и малки населени места, черпим опит от запазените в архиви и библиотеки документи за забравени, но природосъобразни технологии, пренасяме музейните сбирки и библиотечни колекции в откритите пространства, дигитализираме артефакти, експонати, ръкописи и старопечатни книги, фотографии и документи.

Правим всичко за да направим културното наследство достъпно и видимо за всеки.

Превеждаме на европейски езици, но чуваме ли се едни други?

Културното наследство може да бъде основа за културен туризъм. Но само ако представя пълното многообразие в неговото единство, баланс и цялост. Иначе остава неразбрано за чужденеца, който е крайно чувствителен за неверния тон, фалшивата нотка и неискрените думи. Осъзнаването на многообразието на културното наследство е в основата на неговото познаване и пропагандиране или за превръщането му в туристически продукт.

Да, културното наследство е код за обединение, основа за икономически просперитет, но същевременно то изисква последователна европейска и национална политика, отговорни политически решения на всички нива на управление, гарантирано финансиране и система за квалификация както на работниците в сферата на културата, така и на нивото на общото образование за изграждане на културна грамотност. Без тези елементи на политиката, книги като тази, която ни е събрала днес, ще останат бели лястовици, самотен стон на вековната планина, отчаян опит на ентусиасти да превърнат културното наследство по нашите земи в национален ресурс.

За това, на нас ни е нужна грамотност: културна – за да пребъде културата ни, да останат живи легендите, митовете и преданията; историческа – историята в нейната фактологическа цялост, такава каквато е, без идеологизация и хибридизация; и грамотност, която да ни дава познавателната увереност да различаваме легендите и митовете от историята или обратното – да разграничим историята от легендите и митовете.

За това казах, че ще говоря като политик, който осъзнава политическата отговорност за културното наследство – на национално и на европейско ниво. Ние, в ДПС, градим политическите си послания на Заедността, предадена ни от културното наследство, но и осъзнаваме своята отговорност за неговото опазване, експониране, дигитализиране.

В културно-историческия туризъм се крие нещо много ценно - нашата памет. Това заяви кметът на Кърджали д-р инж. Хасан Азис на дискусията „Бранд „Родопи” – новата визитна картичка на Кърджали и региона”, организирана от медия „Стандарт” и община Кърджали. Форумът събра изпълнителна, законодателна и местна власт, бизнес, научни среди и медии, за да изработи новия бранд за културно-исторически туризъм и да посочи проблемите на общините при опазването на културното наследство, които се нуждаят от спешно решение.

От името на кметовете д-р Хасан Азис постави пред изпълнителната и бъдещата законодателна власт 6 проблема, които се нуждаят от спешно решение:

1. Да се направи регистрър на паметници на културата, за които местната власт има визия за развитие и може да придобие акт на собственост върху тях. Да се определи статута и границите на такива културно-исторически обекти. „Перперикон е на територия, която се води горски фонд и община Кърджали не може и един пирон да забие без разрешение и на земеделското, и на културното министерство“, посочи д-р Азис.

2. В специален фонд да се заделят достатъчно средства за проучване, реставрация и консервация на обекти.

3. Да се предоставят средства за социализиране на паметници на културата. „Сега това лежи на плещите на местната власт, а трябва да е държавна политика“, посочи Хасан Азис.

4. Предоставяне за управление на паметници на културата на местната власт с решение на Министерски съвет.

5. Популяризиране на туристически дестинации. Сега това също е отговорност на местната власт, която трябва да сподели и държавата.

6. Да се ограничи срокът за съгласуване на предложенията на местната власт – разрешение да се получава за 1-2 месеца, а не 8 месеца да чакаме, както е случаят с Перперикон, каза още Хасан Азис.

Кметът на Кърджали представи базата, върху която се развива туризмът в Кърджали. "Когато говорим за бранда Кърджали, има различни определения - столицата на Източните Родопи, перлата на Родопите. Но Кърджали е и столицата на толерантността. И, разбира се, приказната земя на Орфей, каза кметът на Кърджали.

Тук има прекрасни гледки - високи планини, скали, прерязани от сребърната лента на река Арда. Истински оазис на дивата природа, допълни той.

Община Кърджали е  най-голямата в Източните Родопи. Тук са най-големите язовири - "Кърджали" и "Студен кладенец". Има идеални условия за ловен и риболовен туризъм. Язовирите ни са най-красивите в България. В тях бяха уловени сомове по над 100 кг. Десетки рибари от Европа пробваха късмета си в "родопските морета". В непосредствена близост има ресторанти, вили. Те дават висок туристически потенциал, каза още кметът на Кърджали.

Общината има възможност за развитие на всякакъв вид туризъм. Туризмът е важен отрасъл за общината, генерира приходи за бизнеса и населението. Има паметници от различни исторически епохи.  В ловно-стопанско отношение - имаме 14 ловно-стопански района. Подходящи са условията за ловен туризъм. Ловните стопанства "Женда" и "Болярци" притежават най-добрата популация муфлони, представи д-р Азис възможностите за туризъм в общината.

Каменните гъби, Каменната сватба, Венериният косъм са част от атракциите.  Част от магията на региона се крие в древното минало. Античният и средновековен град Перперикон е един от най-древните паметници. Крепостта Моняк е била със стратегическо значение. Малко са градовете в България, които притежават реставриран манастирски комплекс. Впечатляващи са църквата "Успение Богородично", църквата "Свети Георги". Имаме Регионален исторически музей, съхраняващ хиляди експонати. Художествената галерия разполата с една от най-богатите колекции на картини, каза още д-р Хасан Азис. И допълни, че освен традиционните национални празници се провеждат и местни фестивали и събития. "Кърджали - столица на толерантността" е традиционен  етнофестивал.

От 2008 г. в Кърджали стартира нова инициатива, посветена на мултикултурното разнообразие. За 13 път се провежда фестивалът на детското творчество.

Източнородопският регион е едно от Чудесата на България. Светът тепърва ще го преоткрив, категоричен бе д-р инж. Хасан Азис.

Призив към кметовете на ДПС от Родопите да правят проекти по програмата нов европейски Баухас отправи зам.-председателят на групата „Обнови Европа” в Европейския парламент Искра Михайлова, евродепутат от ДПС. Тя направи това по време на юбилейната дискусия на „Стандарт” в Кърджали „Бранд „Родопи” – новата визитна картичка на Кърджали и региона”. Целта на форума бе да начертае новите културно-исторически маршрути в региона.

Искра Михайлова припомни, че кметовете на Движението от област Кърджали първи спечелиха проекти за културно наследство по първите европейски програми и апелира сега отново да са първи с идеите си. Още повече, че от тогава до днес културното наследство не е държавен приоритет по европейските програми и местната власт сама трябва да се бори за това.

Най-лесната част е да се каже какво прави Европа, най-трудната – къде сме ние, започна изказването си Искра Михайлова.

Културното наследство е част от общата европейска политика. Никога не е било забравено, независимо какви цели си е поставял ЕС. Да, в началото задачата бе първо да бъде разкрито, после опазено, възстановено, консервирано. Но Европа разбра, че то трябва и да бъде развивано. Така Европа направи 10 инициативи, посветени на културното наследство, някой да има спомен България да е участвала в тях – не, каза евродепутатът. И припомни, че тези инициативи бяха за образованието и културното наследство, за младежите и културното наследство и т.н.

България пропусна дълъг период. От момента, в който подписахме първата програма, културното наследство не в националните приоритети. Има моментни проблясъци. Те бяха постигнали от кметове, учени, ръководители на библиотеки и музеи. Български библиотеки участват в Европеана, а българските музеи в ИКОМОС. Но това са ентусиасти. Държавната политика като че ли ни липсваше, лисваше ни и като финансиране, подчерта Михайлова.

Тя разказа историята на първия европейски Баухаус, когато след Първата световна война се ражда новата градска среда, новата организация за дома.Именно тогава се появява, например, съвременната кухня с вградени електроуреди.

Сега идеята за зелена сделка обръща погледа към музеи и библиотеки, за да се извадят старите, забравени, но екологични технологии, които могат да се използват днес.

Има идея за зелени селища. Защо те да не са старите технологии на родопските къщи. Там климатици няма. Но енергийната им ефективност е толкова висока, колкото никой съвременен архитект не може да си представи, каза Михайлова.

Тя съобщи, че на тази база е голямата европейска идея за нов Баухаус. Щом ще се съобразяваме с природата, трябва да променим, архитектурата, дизайна, технологиите при строителството и  планирането на градовете. И в този нов европейски Баухаус огромна роля има културно-историческото наследства. Той е елемент от него, каза Михайлова. Тя призова местните власти да съберат енергията и да дадат визията как да изглеждат градовете.

Нека кметовете от Кърджали направят първите проекти по Баухаус, имаме подкрепата на партията ни, която приема културния код като база за единство, подчерта Искра Михайлова.