Предпочитам да мълча. Но съм убеден, че мълчанието е също форма на изказ при правенето на политика. Тези думи на Ахмед Доган, който днес става на 69 години, обясняват най-добре присъстващото му отсъствие в политическия ни живот, което често е и коректив, и съдник на процесите у нас.

Възхваляван и отричан, търсен и гонен, почетният председател на ДПС е изживял всичко от "Осанна" до "Разпни го", за да може да каже: "Неудобен съм с търсенето на по-голямата истина. Няма истина като такава. Който си вярва, че познава истината, значи вече се е изкривил достатъчно много.".

Днес всички се питат къде сбъркахме като народ и нация, че потънахме в изборното безвремие, лутайки се между базовите дефицити на Харвард и Банкя. Отговорът бе посочен много отдавна от Доган.

Изкривяването на прехода стана, защото реалните субекти, които трябваше да зададат принципите на пазарната демокрация, не бяха елит, а случайни хора, казва той. И обяснява: "В началото на прехода улицата предимно диктуваше тази криворазбрана демокрация - успява този, който е по-активен и има по-здрави лакти да се добере до центровете, конструирани за реализиране на демократичното общество. Преиграхме в разбирането за демокрация. Искахме да правим неща, които ни утвърждават в собствените ни очи и пред публиката, без да сме готови за това.".

Днес, на входа на поредното Народно събрание, в което никой няма да има самостоятелна власт, всеки от играчите на политическия терен разбира по най-трудния начин и друг урок на Доган: "Едно е да искаш, друго е да направиш, трето е да ти го признаят.".

Демокрацията започва там, където свършва политическото и партийно его. Доган осъзнава това още в годините, когато от затвора прави мирните майски протести. За да изведе веруюто на ДПС: "НЕ на реваншизма, ДА на заедността".

Д-р Ахмед Доган ни научи, че реваншизмът ражда контрареваншизъм. Затова той сложи в едната ни ръка бюлетината, а в другата - българското знаме, за да сме пазители на целостта на родината, да сме гаранти за мира и демокрацията и да носим отговорността за сигурността на всички български граждани, казва днешният лидер на ДПС Мустафа Карадайъ.

Защо ли? Защото, както казва Ахмед Доган: "Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и развива. Една Земя ни създава проблеми, ако не я обгрижваме Заедно. Нека да й се доверим!".

От времето, когато в началото на 90-те изрича историческата фраза "Пътят на България към Европа минава през Босфора", до днес, знаците, които дава Ахмед Доган, са вектор, който чертае посоките в обществено-политическата координатна система за години напред.

 "Стандарт" припомня 13 негови прогнози, който са се сбъднали.

1. Основният проблем в дневния ред на страната е намирането на стратегия за изход от кризата, а не разделянето на обществото на добри и лоши, на справедливи и виновни. Търсенето на виновност във всички и във всичко възпроизвежда основанието, върху което Героите-Спасители стават необходими. Затова темата за виновността и справедливостта и показното ликвидиране на „лошите”, е типична поведенческа матрица на Героите-Спасители в съвременните политически митове.

Експлоатирането на тази тема ги захранва с увереност и енергия. За „съжаление” тази енергия е с нисък потенциал и сравнително бързо се разсейва или прераства в Съмнение. И в това се състои Трагичното при Героите-Спасители. Защото, който не щади другите, не щади и себе си. Героите-Спасители изникват от още неутвърдените демократични норми за силно, а понякога и атрактивно представителство, но отклоняват демокрацията до границата на нейното отрицание.

2. Много случайни хора има в политиката. Хора, които влизат в политиката, за да правят лична кариера, а не да помогнат с визия и стратегия за развитието на страната.  Политическият терен се превърна в спортна площадка, на която кой бил, кой кого победил… Ще се осъзнае грешката след време, но ще платим много висока цена.

3. Може да се окаже след изборите, че никоя партия няма да иска да направи кабинет. Проблемът не е, че няма ресурс да се управлява. Коалиционното правителство е неизбежно, но има опасност от радикализация. Трябва да има публичен диспут между партиите за визията на страната.

4. Тази ситуация упорито напомня за легендарния „ефект на пеперудата” за динамичното балансиране на времето и живите системи в природата: при определени условия едно спонтанно микроколебание на въздуха може да породи буря в другия край на света. Демокрацията е като Природата, тя има вътрешна необходимост постоянно да е в режим на самоорганизираща се система. Но докато Природата рестартира нарушения си динамичен баланс с катастрофични явления, а понякога дори с „ един вирус”, то в едно цивилизовано общество не би трябвало да се допусне такъв радикализъм. Въпреки че подобни феномени се превърнаха в политическо ежедневие на нашата цивилизация. В този социално-политически контекст по всичко изглежда, че рестартът на демократичния модел, съчетан с моралния императив, е нежният, но неизбежен изход от тази ситуация. Кога и как ще се получи това, зависи от зрелостта на политическия елит и на гражданското общество.

5. Само в преходни времена политика е решаващ фактор, а икономиката е функция на политиката. А реалната логика е точно обратната:  политиката е функция на икономиката.  За голямо съжаление, политическият ни елит си въобразява, че може да задава параметрите за развитие на икономиката. Това е дълбоко заблуждение, защото като резултат може да има само едно - унищожаването на бизнеса и поставянето му на колене.

6. Не виждам в следващите 10 години да има условия за романтична политика. Ако целта е „стани да седна“, не си заслужава усилието да подложим на изпитание общия ни дом.

7. Медията изигра много лоша роля в прехода, защото не осъзна необходимостта от нова визия за развитието на страната, както и от нов проект за развитието на гражданското общество и държавността. Вината на медията е в изкривяването на ценностите. От особена важност е коригиращата функция на медиите.

8. Бедността води до опасно преструктуриране на обществото, радикализира недоволството и маргинализира целия елит на държавата. Ако не се събуди предприемаческият дух на българския бизнес като субект за създаване на доходност, не може да мислим оптимистично.

9. Надигащите се протестни вълни в света не са само следствие на популизма - процесите в развитието на човечеството са много по-дълбоки, а политическият елит се оказва неподготвен за даване на разумни решения.

10. Стратегически приоритет на България трябва да е ускореното догонващо развитие спрямо средния стандарт на ЕС. Програмен парламентарен кабинет за ускорено догонващо развитие ще е сериозен тест за това - доколко сме узрели и готови да надмогнем нашето партийно-политическо его и да направим нещо съществено за стандарта на живот на хората

11. ДПС трябва да се поднови, но не може да се подмени, дори с подкрепата на съседни държави.  Убеден съм в бъдещето на ДПС, защото нашата формула е, че ако си наравно с другите, значи вече си изостанал.  За да бъде ДПС равнопоставено с другите политически сили, трябва да е поне една крачка (но не и повече) пред тях в сканирането, визирането и реформирането на света, в който живеем. Ако изпреварването на другите е непоносимо за тях, тогава ДПС ще се превърне в събирателен образ на врага за всички. Този императив е валиден за всички формации, които се появяват на бял свят като съпротива срещу асимилирането на тяхната идентичност.

12. Един вирус промени начина на живот и показа колко много сме уязвими във всички измерения на живота. Разбира се, “И това ще мине…”, но нищо от досегашния ни живот няма да има същата форма и осмисленост. Сътресенията от тези промени ще бъдат съизмерими с изменението на климата, с мащабни войни или с финансово-икономически кризи в планетарен мащаб. Тъкмо затова, задачата на задачите е да предотвратим очертаващата се на хоризонта хуманитарна катастрофа.

13. Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които използваме благата й. И точно в това е жилавостта на Националното самосъзнание във времето. Съзнавайки, че времето е в Нас, нека да покажем на света, че и Ние сме във Времето! В началото е Словото, после идва Делото. Словото на патриотизма обединява и управлява. Езикът на омразата и агресията разделят и противопоставят обществото и нацията.

Ще се върне ли Доган в политиката? Повече от 10 години този въпрос се изрича или с надежда, или със страх. Отговорът го даде самия той: „Не е лошо да бъдеш управляващ параметър в геометрията на политическото пространство, но този политически статус си има и цена и тя трябва да се заплати“.

Ако искате да ме зарадвате, покажете на света какво представлява ДПС на предстоящите парламентарни избори. С тези думи, през февруари 2021 година, малко преди да започне изборното торнадо, което продължава и до днес, Ахмед Доган отказа номинациите за депутат на всички структури на партията си.

Думите му важат с пълна сила и за вота на 2 април.