Събития

Предговорът на д-р Ахмед Доган към книгата на Симеон II: "Трудно се гради демокрация без демократи“ “

"Трудно се гради демокрация без демократи“ 

За мен е въпрос на чест поне отчасти да се доближа до усещането, възприятието, рационалното осмисляне и прагматичното визиране на актуалните политически реалности в България от Н.В. Симеон II.


Винаги съм приемал за един от шансовете на живота ми като действащ политик, два последователни мандата да участвам в полагането на новия фундамент на коалиционната култура в процеса на демократизация на нашата страна. Защото Симеон II не само е част от българската история през последното столетие. В същата степен Симеон II, и всичко, което е свързано с неговата предистория, присъства в състава и структурата на европейския политически елит от последните няколко столетия. Тъкмо този елит, с неговите политически позитиви и негативи, и най-вече онова, което той предизвиква в публичното пространство на Историята, преди 2-3 столетия, првръща Европа в лидер на модерната епоха. И тя е това, което е...


За съжаление политическата класа на България само частично се възползва от този исторически бонус за постигането на значими национални цели. Разбира се, НАТО и ЕС са важни стратегически постижения, свързани с евро-атлантическия ценностен избор в перспективата на сигурността и устойчивото развитие на страната. Но тъкмо затова този избор има статуса предимно да трасира възможности за задаване на нов хоризонт за развитието на България, а не е крайна политическа дестинация на Историята.


Българският политически елит (в съдържанието на това словосъчетание нескромно включвам и собствената си особа) не беше готов да отговори на тези мащабни предизвикателства за реформиране на обществото и държавата. Въпросният “нов хоризонт“ предполагаше сравнително нова и ясна прагматична визия за съчетаване на реформаторските политики с продуциране на нови структури и дейности с по-висока социална ефективност.

Съблюдаването на този динамичен баланс на реформата на „ старото“, от една страна, и създаването на „нови“ институционални и социално-икономически структури с по-ефективно функциониране, от друга страна, се очертава като качествен критерий за обобщена оценка на Прехода.


В този контекст е от особена важност и въпроса за коалиционната формула, която в качеството си на разнопластов политически субект проектира, организира и управлява реализирането на динамичен баланс на властовата система с нейните консенсусни приоритети, в конкретна управленческа програма.

В случая политическите параметри на диалогията за постигане на консенсус между партньорите са националната отговорност и смисловата толерантност в името на „обществения интерес и нуждите на данъкоплатците“. „В демокрацията има място за всички и свободата е основен принцип в нея“.


Основополагащ принцип на Симеон II за „ смисъла на политиката в днешно време е работата с хората , в името на хората“. Но в същото време той констатира „ парадоксалната ситуация“, че натрупаният дефицит на доверие към държавните институции и към партиите се запълва с уродливи явления като популизъм и национализъм: „Предупрежденията на Симеон II звучат като откровение, че дискриминацията и етническите конфронтации трябва да бъдат преодолени на всяка цена и в никой случай да не се допуска навлизане в тази опасна спирала, от която да последват още по- вредни явления“.

И насочва към пътя за изстрадано цивилизационно решение на проблема: „ да проявяваме повече уважение един към друг и да вярваме, че с добро може повече да се постигне, отколкото с омраза и екзалтации“.


Според него развитието на реалните демократични процеси налага и поставянето на дневен ред и на по-щекотливи въпроси за необходимостта от „промяна в манталитета, както на управляващите, така и на гражданите“. Тази промяна е предпоставка за реална съпричастност на гражданите при взимането на решения и в тяхното изпълнение, съобразно принципите на платформата за „ отвореното управление“ .


За по-информираните читатели е интересно да знаят, че „Партньорството за открито управление“ започна от един нарочно организиран форум в Ню Йорк през 2011 г. Формално тя е подкрепена от много държави, включително и от България, но според социологическите проучвания в различни страни е все още далеч от превръщането му във водеща тенденция в обновяването на класическото разбиране на демокрацията и нейните принципи и механизми. В европейски контест тази платформа е в синхрон с мерките на Лисабонския договор ( влязло в сила от 01.12.2009 г.), предписващ по-голяма роля на гражданите във властовата система на държавите от ЕС.


Основната идея на „ Платформата за открито управление“ е преобразуването на ролята на гражданите и гражданското общество от наблюдатели на социалните процеси в активни съ-субекти на властовата система на държавата.

Идеята, че „ гражданското общество определя държавата“ е от средата на XIX век във водещи философски системи на Европа. Но реалните властови практики прелегитимират държавата като основен суверен, който определя опцията на свободата и на профила на гражданското общество. Доминиращият статус на гражданското общество, дори само като хипотеза, води до съществени промени на смисъла и съдържанието на коалиционния субект.

Приоритетното обслужване на гражданите, особено директното им включване при взимането на решения и при тяхното поливариантно изпълнение в социалната сфера, реално овластява гражданите и гражданското общество до степен на стратегически партньор на всяка коалиционна формула.

Това превръща релацията: гражданско общество--властова система на държавата , включително и опозицията, в състезателна писта на всички политически субекти. Само при тези условия гражданското общество има шанса реално да се преобразува от гласоподавател и наблюдател в дейностен суверен на демокрацията...


Тъкмо в тази връзка се заговори за криза на сегашния модел на управление, който в основни линии е утвърден преди повече от двеста години. Защото тъкмо този модел капсулира живите форми на демокрацията във властовата матрица на държавата.

Този модел генерира „демократичен дефицит“ в институциите ( Лисабонски договор), който „ отдалечава гражданите и ги закотвя в ролята им само на наблюдатели“.

Тук не става въпрос дори и за неправителствените форми за ангажирано и активно взаимодействие с държавните институции, а за насърчаване на самоинициативата на свободните граждани за непосредственото им включване в реалния процес на взимане на решения и за участие в тяхното опредметяване в живия живот.


Световният елит на либералната демокрация не само осъзнава кризата на властовите практики от XIX век. Правят се опити за „ разширяване на ветрилото“ на реалната демокрация в полза на инициативата на гражданите. Но това все още не е достатъчно и процесът е мъчително бавен.

По-съществено е, че тази тенденция е израз на есенциално актуализиран проект за реалното разгръщане на живата демокрация в модерния свят. И тъкмо затова тази „ тенденция“ е подготвена от цяло течение в културологията и политическата философия, започнала от седемдесете години на XX век, известна като Постмодернизъм.


Основни „ съмишленици“ на постмодернистичните нагласи за демокрация в политиката е информационната епоха с нейните социални мрежи. Радикалните технологии създават нови правила в обществото, останалите живеят според тях. Освен това , по-скоро във връзка с това, стремежът към по-голяма свобода има силата на вроден стереотип.


Основни бариери за качественото изменение на демокрацията, освен казуса „ за промяна на манталитета“, е консерватизмът на всяка утвърдена властова система; старите стереотипи за асиметрична зависимост от държавата, и най-вече евентуалните трусове в световния гео-политически ред, които ще дадат превес на статуквото. Но не се знае...

Историята на демокрацията в модерния свят показва и друга тенденция: след значими промени в световния ред, демокрацията се възражда като феникс от пепелищата на Историята. И това не е надежда без протоколен костюм, а част от логиката на най-новата ни история.


В този исторически ракурс Симеон II беше и си остава национален капитал с европейско политическо измерение. Личности като него избягват обобщенията и коментарите на политиката и историята. Защото те живеят в тях... 

XII. 2017 г.

Ахмед Доган 

Печат Е-мейл

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност