Народно събрание

Евродепутатът Неджми Али: Европа трябва да преодолее трите големи кризи - бежанската, икономическата и кризата на сигурността

Съюзът ще продължи да съществува, въпреки напускането на Великобритания

Предстои корекция на Многогодишната финансова рамка за периода 2014 - 2020 г.,с разумно преразпределение на разходите в посока към по-слабо развитите региони ще бъде преодолян очакваният бюджетен недостиг, казва пред Епицентър.бг евродепутатът от ДПС

-Г-н Али, защо, според вас, Великобритания напусна Европейския съюз?

-На този въпрос не може да бъде даден еднозначен отговор. Така или иначе референдумът е проведен и резултатите са факт - измежду гласувалите има малък превес на хората, които смятат, че Великобритания трябва да напусне ЕС. Друг е въпросът, че младите гласоподаватели и тези на средна възраст, живеещи в големите градове и университетските центрове гласуваха предимно в полза на оставането, докато по-възрастните гласуваха за напускането на ЕС.

Но тук трябва да подчертаем, че референдумът няма задължителен характер и предстои гласуване на решение от Парламента на Великобритания. Очертават се предсрочни парламентарни избори в страната и друга конфигурация в законодателния орган, респективно и в правителството. За да придобием цялостна представа за ситуацията, трябва да отбележим и започналата преди два дена подписка за провеждането на нов референдум за членството на страната в ЕС, която вече е събрала над един милион заявления. В същото време гражданите на Шотландия и Северна Ирландия гласуваха в полза на оставането в ЕС и там сега се организира допитване за отделянето им от Великобритания и оставане в ЕС.

Както казах в началото, не може да бъде даден еднозначен отговор поради сложността на ситуацията. Това е демократичен избор на една суверенна нация. Единственото, което можем да кажем в случая е, че ние като европейци съжаляваме за това решение, но ще се съобразим с него.

-Какви ще бъдат дългосрочните последствия за ЕС от решението на втората икономика в Европа?

- В момента ЕС е най-големият икономически съюз на планетата. Населението е малко над 500 милиона души, а генерираният общ БВП е почти една четвърт от световния.

Великобритания е втората най-голяма икономика в ЕС след Германия. При всички случаи едно бъдещо напускане на страната ще се отрази негативно както върху общите икономически резултати на съюза, така и върху доверието в него. От друга страна обаче, не бива да се забравя, че Норвегия и Швейцария, които не са членове на ЕС са част от Европейското икономическо пространство и основните им търговски взаимоотношения са именно с ЕС. Ситуацията не трябва да се драматизира, защото най-вероятно Великобритания ще заеме подобна на тези две държави позиция.

Не бива да бъдат подценявани обаче възможните негативни последици върху световната икономика. Според някои икономически анализатори напускането на Великобритания може да хвърли света в поредната икономическа рецесия, което ми се струва малко пресилено. Въпреки това, трябва да имаме едно наум, особено имайки предвид реакцията на световните борси и валутните пазари в петък непосредствено след излизането на окончателните резултати от референдума. Обърнете внимание на представянето на водещите индекси на японската, германската и френската фондова борса - при тях спадът в рамките на деня беше средно около 8%, което е шокираща цифра. В САЩ спадът на индекса "Дау Джоунс" беше около 700 пункта. Само в рамките на деня на световните капиталови пазари бяха изтрити около 2 трилиона долара. В същото време британският паунд се срина с близо 10%, щети понесе и еврото.

- Как и какво трябва да са реформира в ЕС, за да се избегне ефектът на доминото от Брекзит?

-В петък, след среща на председателите на четирите основни европейски институции, председателят на Европейската Комисия Жан-Клод Юнкер направи изявление, в което подчерта, че се намираме в безпрецедентна ситуация, но съюзът от 27-те държави ще остане единен и ще продължи да съществува осигурявайки благосъстоянието на своите народи. Връзките между страните-членки са достатъчно силни и заедно могат да се справят с предизвикателствата, като генерират икономически растеж и осигурят просперитета и сигурността на европейските граждани.

Позицията на АЛДЕ, изразена в петък е, че резултатът от референдума е сигнал за събуждане и знак, че трябва да се работи за един нов, реформиран ЕС. Лидерът на групата на АЛДЕ в Парламента, Ги Ферхофщад, се концентрира върху трите големи кризи - бежанската, икономическата и кризата на сигурността. Валутният съюз трябва да бъде последван от политически съюз, службите за сигурност трябва да заработят заедно и ако искаме да развиваме вътрешен пазар без граници, необходимо е да бъдат защитени външните граници на Съюза.

На 28 юни, във вторник, е насрочена извънредна пленарна сесия на Европейския парламент. За понеделник и вторник е отменена работата на парламентарните комисии и всички усилия ще бъдат съсредоточени върху дебатите по резултатите от референдума и това, което предстои да се направи.  

- Годишната вноска на Великобритания е 8.5 милиарда паунда. В този смисъл очакват ли се сътресения в бюджета на ЕС?

-Въпреки размера на своята икономика, благодарение на договореностите още от времето на Маргарет Тачър, Великобритания плаща пропорционално по-малка сума като вноска в общия бюджет. Но тези средства са около 9% от бюджета на ЕС. В този смисъл напускането на Великобритания ще доведе до намаляване на приходната част на бюджета. От друга страна, предстои един продължителен процес, който не може да се случи от днес за утре. Съгласно регламентите, процесът ще продължи около две години. Преди дни премиерът Дейвид Камерън обяви, че ще подаде оставка вероятно през октомври. През предстоящия период Великобритания би следвало да се съобрази с всичките задължения, произтичащи от членството в ЕС. Така погледнато, известни сътресения поради намаляването на приходите в бюджета би следвало да се очакват едва в началото на 2019 г.

-Предвиждате ли спиране или намаляване на субсидиите за инфраструктура в страни, като България?

-Все още нещата не са напълно изяснени. В момента се провежда средносрочен преглед на Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. Предвид актуалната ситуация, най-вероятно ще бъдат разгледани възможните корекции за края на поредния седемгодишен програмен период. Дори и да се получи този 9% спад на приходната част на бюджета от 2019 г., смятам че с едно разумно вътрешно преразпределение на разходната част в посока към по-слабо развитите региони и с повишаване на ефективността на усвояването на средствата, до голяма степен може да бъде преодолян очаквания недостиг.

-Какви са процедурите за напускане на Великобритания от ЕС, след като парламентът в Лондон гласува резултатите от референдума?

-Както на всички стана вече ясно, в съответствие с чл. 50 на Лисабонския договор, една държава-членка, която реши да напусне Съюза, следва да нотифицира за намерението си Европейския съвет. В съответствие с чл. 218 от Договора за функциониране на ЕС, Европейският съвет следва да сключи споразумението за напускане с Великобритания, като действа с квалифицирано мнозинство и след одобрение от Европейския парламент. Договорите ще престанат да се прилагат спрямо засегнатата държава от датата на влизане в сила на споразумението или две години след нотификацията. Този срок при определени обстоятелства може и да бъде удължен.

-Ще бъде ли редуциран броят на депутатите в ЕП след Брекзит?

-В момента членовете на Европейския парламент са 751 и преди провеждането на референдума във Великобритания тази бройка се очакваше да остане непроменена и за в бъдеще. Съгласно Договорите на ЕС местата се разпределят между различните държави-членки въз основа на принципа на дегресивната пропорционалност. Това означава, че държавите с по-многобройно население имат повече места от онези с по-малобройно население, но по-малките държави имат повече места, отколкото би предполагало строгото прилагане на пропорционалността. Съгласно това разпределение Великобритания има 73 мандата в Европейския парламент. След евентуалното напускане на тази държава, личното ми мнение е, че може би трябва да се извърши известна корекция на общия брой на членовете на Европейския парламент, последвано от вътрешно преразпределение между отделните държави-членки. Но нека да не избързваме и да изчакаме предстоящите дебати във вторник.

-Дали ще има увеличение на вноските на страните - членки в бюджета на ЕС след напускането на Великобритания?

-Засега вноските на страните-членки на Съюза в общия бюджет са приблизително равни на около 1% от Брутния им национален доход. Както споменах преди малко, не смятам че ще има някакво драстично увеличаване на вноските, за да се компенсират евентуалните загуби, свързани с вноската на Великобритания. Редно е също така да припомним, че в момента в ЕС работи група на високо равнище, която има за основна задача да предложи реформиране именно на метода на събиране на средствата в приходната част на бюджета. Резултатите от работата на тази група ще трябва да отчетат и променената ситуация в Съюза.

(http://epicenter.bg/,26.06.2016 г.)

Печат Е-мейл

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Декларация за поверителност