20glasuvay

Народно събрание

Изказване на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ относно годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Р България през 2016г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Поставеният за разглеждане годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2016 г. има за основна цел да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност, както и за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период, т.е. през 2017 г. И още тук би трябвало да отбележим, имайки предвид, че има по-малко от 3 месеца преди края на годината, че този доклад е страшно закъснял и това е първата заплаха за националната сигурност – безхаберието на изпълнителната власт и формалното изпълнение на задълженията. (Съгласно приетата през 2011 г. със срок до 2020 г. Стратегия за национална сигурност, т. 157, МС трябва да внесе годишен доклад до края на март).

Националната сигурност по легална дефиниция е динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети.

Ще се спра по-общо на доклада като акцентирам на няколко конкретни аспекта.

В доклада под формата на оценки е направен опит да се представи състоянието на националната сигурност, но липсва аналитичност в дълбочина. За да има Народното събрание оценка за състоянието на националната сигурност, за изпълнението на задълженията от страна на държавните институции и въз основа на това да даде препоръки към органите на държавната власт, както повелява Стратегията за националната сигурност, е необходимо именно това. Националната сигурност предполага и изисква (чл. 3, ал. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност) анализ на спецификите и зависимостите в средата за сигурност и ранно предупреждаване за възникване на рискове; недопускане, намаляване и предотвратяване на рискове, противодействие на заплахи и посегателства, управление и преодоляване на кризи, както и установяване, означаване и защита на критичната инфраструктура.

От инструментариума за управление и функциониране на системата за национална сигурност не са приложени методология и методика за оценка на системата за сигурност, липсват и механизми за оценка на предприетите действия (доколкото са посочени) и постигнатите резултати с цел повишаване на тяхната ефективност и ефикасност.

От доклада не може да се направи и оценка на ефективността на системата, тъй като изобщо липсва такъв аспект, като се има предвид, че условие за това е сътрудничеството между държавните институции, частния сектор, неправителствените организации и гражданите, а също така и със страните партньори за обмен на информация и съвместни действия. А основен критерий за ефективността на системата е сигурността на гражданина и държавата.

Докладът не дава точен анализ и отговор на далновидността на националната стратегия – тя дали отговаря на рисковете и заплахите, за да знаем в каква насока, как и доколко да се актуализира.

Докладът щеше да има повече достойнства, ако беше по-реалистичен и по-критичен, с подобаващо място за някои жизненоважни въпроси и причините за тях – бедността, безработицата, инвестициите в икономиката, отношение към малцинствените групи/бежанци. Не са достатъчно задълбочени и анализите за проблемите в образованието, здравеопазването, изключително тревожните симптоми на демографската криза и т.н.

Идентифицирането и посочването на конкретните рискове и заплахи през отчетния период е правилният и полезен подход – така може да се изгради база, на която да се надгражда. Идентифицирането трябва да е съвместно с посочването на причините, за да се реагира на следствията.

Стратегията за национална сигурност отчита нови реалности и нова среда за сигурност, наред с класическите опори на националната сигурност – армия, полиция, специализирани служби. На преден план излиза сигурността на гражданина, правата и свободите на гражданите, правото им на достоен живот, на достъпно и качествено образование, на работа и достойни доходи, на сигурна и здравословна среда на живот, на правото да се чувстват достойни хора в демократична и правова държава, да се чувстват защитени като български граждани.

Докладът трябва да е по-близък до отделния човек, до неговите проблеми, които събрани в съвкупност определят дневния ред на обществото. Но за това е необходимо държавническо мислене и държавен стратегически подход при дългосрочното подреждане на приоритетите.

Формулировките и отчетите за отделните политики не дават ясна представа за целесъобразност и насоченост на извършваните дейности, а оттук и за набелязване на ясни мерки.

Нашата критична оценка за доклада не е самоцелна. Многобройни и разнообразни са предизвикателствата пред националната ни сигурност и успешното справяне с тях зависят в голяма степен от това доколко са адекватни, обективни и задълбочени оценките за динамиката на основните рискове и заплахи пред сигурността, като посочването на заплахите и рисковете трябва да бъде заедно с идентифицирането на причините. Това в доклада липсва и затова нашите оценки са критични.

В потвърждение на общите оценки ще се спра на няколко конкретни пункта:

На стр. 30 се посочва, че социалната маргинализация, бедността и изолацията на някои малцинствени общности ги правят уязвими за влиянието на радикални идеологии и продължава с констатации (твърде общо формулирани), за да се стигне до извода, че наличието на тези процеси е свързано с нарастване на рисковете за националната сигурност. Тези констатации, макар да се нуждаят от допълване и анализ на причините и състоянието, насоките на развитие, са достатъчно тревожни, за да налагат по-сериозно отношение и място в доклада. Това липсва. Но не е само това. Дори в констативната част не можем да се съгласим с оценки, които са далеч от реалността. Например, констатациите, че „крайнодесните, крайнолевите и анархистките организации са с ограничена членска маса и нямат значима обществена подкрепа“ изискват уточнението, че част от тях са поканени и участват в управлението на страната. При това няма как заплахата от дейността им да се оценява като ниска. По дефиниция национализма е крайна идеология и не може да е умерен, каквито внушения има. По-нататък липсва каквото и да е виждане на изпълнителната власт по двата пункта, на които акцентирах. Несериозно звучи и не можем да приемем, че ефективното противодействие на радикализацията единствено „изисква изграждане на система за ранно сигнализиране при прояви…“, освен ако наличният съюз „и“ не е случайна техническа грешка, а е останал по невнимание и води до извода, че част от изготвения доклад е спестен на народните представители. Реторичен е въпросът защо докладът мълчи по заплахата за националната сигурност с дейността на националистически формации и участието им в управлението на страната.

На следващо място ще посоча един аспект от външната политика – дейността в региона, отношенията ни със съседните държави. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че липсва ясна позиция и стратегия за създаване, поддържане и задълбочаване на междусъседските отношения на страната ни. Не може да има несъгласие с тезата, че мирът в страната се гарантира с мир със съседите, мир в региона, а този мир изисква взаимовръзки и инвестиции, много работа на дипломацията, без емоции и предразсъдъци. България трябва да заеме категорична позиция, че Балканите трябва да станат част от Европейския съюз и НАТО. Това означава и активна позиция в подкрепа на продължаването на преговорния процес между ЕС и Турция, това означава ясни стъпки по отношение и на Западните Балкани в контекста и на Европредседателството. Сега имаме историческия шанс да се проявим с проактивната си позиция по отношение на разширяването на Евросъюза, като част от стратегията ни да намерим достойно място в политическото ядро на Европейския съюз. В тази връзка ще посоча и държавната политика с българските общности извън граница – тя трябва да обхваща всички български граждани без изключение. Ние трябва да отчитаме свещената връзка на всеки човек с родината и земята, която е ненарушима, тя е един път дадена. Да отчитаме връзката на всяко лице с държавата чрез гражданството и да работим така, че всички български граждани без изключение да бъдат обхванати от грижата на държавата. В тази връзка са необходими и законодателни инициативи, необходима е и конкретна работа на институциите. Връзката с държавата е отговорност, но тя означава и упование, закрила в лицето на държавните органи и институции. Трябва да се мери с един аршин, за да няма поводи за въпроси.

Уважаеми колеги,

В доклада се наблюдава един повърхностен подход към проблемите на националната сигурност, посочване на някакви констатации без анализ на причинно-следствената връзка на явленията и процесите, посочване на законови и подзаконови нормативни актове, схематично щрихирани конкретни политики, които би трябвало да се случват. С това явно се изчерпват усилията (а може би и възможностите) на правителството. Много е вероятно в следващия доклад след 4-5 м. да ги видим в същата форма. Нещо повече, сигурно ще липсва и оценката за вицепремиери, които рушат държавността като елиминират държавните институции и са опасност за националната сигурност съгласно и легалната дефиниция, която цитирах в началото.

Издигайки като основен критерий за ефективност на системата за национална сигурност, Стратегията на първо място посочва гарантиране на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата. В тази насока липсва всякаква яснота за начините за постигане, не се забелязва дори намерение. Не на последно място по значение е липсата на посочени специфични рискове и заплахи през следващата година, с конкретни мерки и действия за преодоляването им и тяхното решаване, както и липсата на ефективен модел за управление на отбраната.

Формулираните като приоритети за 2017 г. клиширани намерения не отразяват един реалистичен подход за една активна политика, основаваща се на национална идентичност, съчетана с позитивните реалности на членството на страната в НАТО и Европейския съюз. Няма ясна рамка за развитие на комплексните способности, адекватни на рисковете и заплахите с приоритет на сили и средства по заявени вече ангажименти. Няма баланс между потребности и ресурси по осигуряване на всеки един елемент от системата за национална сигурност, няма ясни приоритети за председателството на Съвета на Европейския съюз. Политиката за формиране на условия за единение на нацията, за духовен напредък, за развитие на култура, образование и социален стандарт, повишаването на качеството на живот на всеки един български гражданин, гарантиране на неговата сигурност, също липсва.

Всичко това, уважаеми колеги, ни дава основание да не подкрепим разглеждания годишен доклад в този му вид.

Благодаря Ви за вниманието.

 

Печат Е-мейл

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Политика за поверителност