Интервюта

д-р Хасан Адемов: Работодателите се опасяват от увеличението на осигурителната вноска


- Г-н Адемов, как преценявате исканията на работодателите вместо минимални осигурителни прагове да се определят минимални заплати по браншове?
- Едното няма нищо общо с другото. Минималната работна заплата се определя централно, с акт на Министерския съвет. А минималните осигурителни прагове по браншове се определят като резултат от договаряне между работодатели и синдикати, като Министерството на труда и социалната политика организира процеса. Редът и начинът за договарянето е описан в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Там е казано, че при положение че има браншове, където не е постигнато договаряне, единственото решение е да се приложи административно средното увеличение от тези браншове, за които има постигната договореност. Що се отнася до идеята на работодателите сега минималните осигурителни прагове по браншове да станат минимална работна заплата, препоръката на Европейската комисия винаги е била да се преразгледа още веднъж договарянето на праговете и да видим как техните размери влияят на заетостта - увеличават ли я, или я намаляват. Но в случая има законов текст в КСО и бойкотът на работодателите в този случай означава, че не се спазва законът. Аз разбирам основанията на работодателите и по-голямата част от техните възражения са свързани с това, че има регионални различия в. производителността на труда, от една страна. В различните браншове минималните осигурителни прагове, дори и да се договарят, не отразяват реалното състояние на минималната работна заплата в цялата страна. В един бранш МРЗ може да бъде постигната на някои места, но има региони, където тя трудно може да бъде достигната - например в Северозападна България, а и в Североизточната част на страната. Това води до съкращаване на работната сила, от една страна, а в най-добрия случай води до назначаване на 4-часов работен ден, което се отразява на осигуровките и приходите от тях. Топката не е в полето на държавата, както се опитват да кажат синдикати и работодатели. Те са, които трябва да решат, и ако се спрат на критерии, по които да се определя минималната заплата по браншове, която да е различна от тази за страната, няма проблем това да се постигне. При положение че има поляризирани мнения и становища, няма как държавата да направи това.
- В момента нещо пречи ли на работодателите да осигуряват работниците си на пълния им доход?
- Разбира се, че не пречи. Това е част от голямата дискусия за сивия сектор. При положение че неговото ниво е достатъчно високо, сега работодателите се оплакват, че сивият сектор съществува, защото има минимални осигурителни прагове. От друга страна, синдикатите се борят за защита на
осигурителните права, защото нивото на заплатите влияе върху размера на всички обезщетения, били те краткосрочни или дългосрочни - при болест, майчинство, и разбира се, се отразява и на размера на пенсиите. От тази гледна точка синдикатите имат право, но никой не пречи на работодателите да осигуряват работниците си на по-високи доходи. Голямата дискусия е по какъв начин се определя минималната работна заплата. Зная, че в Министерството на труда и социалната политика има разработени няколко варианта за определяне на минималната заплата, но там са спорни критериите. Сега работодателите оспорват наличието на критерии като праг на бедност, защото минималната заплата според тях трябва да отразява производителността на труда, приноса на съответния работник в увеличението й, но МТСП се опитва да вкара в критериите и социален елемент.
- Няма ли логика, след като тя е минимална?
- Според работодателите заплатата е икономическа категория, резултат от положения труд като качество и количество, а социалните елементи са плод на социалната политика на държавата и не трябва да се възлагат на работодателите. Така или иначе в цялата тази дискусия има и някакви съмнения относно реакцията на работодателите по отношение на увеличението на осигурителната вноска. Знаете, че от 2017-а се увеличава с 1% осигурителната вноска, а заедно с това се увеличава и минималната работна заплата на 460 лева. Само че това увеличение на МРЗ е предвидено още в 3-годишната бюджетна прогноза и ако трябваше да има реакция, то нейното време беше през 2015 година. Те имаха възражения, но това бе прието. Затова според мене цялата тази дискусия и бойкоти са свързани с тази комбинация - увеличаване на минималната работна заплата и увеличаване на осигуровките.

- Вие оптимист ли сте дали работодателите ще се върнат в тристранния съвет, за да преговарят?
- Аз мисля, че както вървят нещата, г-н премиерът ще решава и този въпрос. Важно е изявлението на министъра на финансите Владислав Горанов, че държавата няма да предприеме разпростиране на минимални осигурителни прагове. Държавата в лицето на Горанов каза категорично, че е за договаряне, така че от там нататък, щом това е позицията на държавата, социалните партньори също трябва да дадат своя отговор.
- Значи продължаваме да чакаме?
- Тристранната е тази, която трябва -да реши този въпрос, а държавата в момента в качеството си на арбитър се произнесе чрез министъра на финансите. В предизборна ситуация, в каквато сме в момента, правителството има нужда от запазване на социалния мир и спокойствие. Дори и да има запазване на праговете от тази година, то разчетите трябва да влязат в Надзорния съвет на НОИ за одобрение, отново да бъде предложено като решение на социалните партньори, за да може цялата тази история да бъде решена. Щом не са договорени нови, ще останат същите, както сега, но това ще се отрази на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
- Където отново ще говорим за дефицит?
- Щом искаме да бъде така, значи трябва да компенсираме недостига чрез данъци. Това е философията на осигурителната система - осигурителен доход и осигурителни вноски. Другото е данъци.

(сп. Икономист, 22.09.2016 г.)

Печат Е-мейл

alde party logoalde party manifesto

АЛДЕ
Либерален интернационал
Либсен
Европейски парламент
ЕС

Този уебсайт използва „бисквитки“ (cookies), за да анализира трафика и да персонализира съдържанието, което Ви предлага. Политика за поверителност